Илия Ангелов
Тъжният клоун (11)

БОГАТСТВОТО НА ПАРЦАЛЕВ

Въпреки че той ценеше парите, те не бяха смисъл в живота му. В различни разговори Парцалев споделяше:

— Едва когато започнах да работя с Енчо, се стабилизирах финансово. Не съм пилял пари безразборно, но не съм се и лишавал почти от нищо.

Обикновено Парцалев беше много щедър и ларж. Но щом разбереше, че някой го търси само заради парите, му ставаше болно и тъжно. Тогава в него виждах един успял, но нещастен човек. Той беше зодия „Близнак“. Може би затова раздвоението в него преминаваше бързо и настроението му се оправяше.

Това се случи в Кнежа, където имахме две представления. В паузата между двете, се почука на вратата на гримьорната и непознат мъж се изправи пред нас. Беше около 50-годишен, не много висок, елегантен, с бастун в ръка. Като ходеше, леко накуцваше. Непознатият рече ласкателно:

— Искам да поздравя най-добрият комедиен актьор в БъЛгария с „Добър вечер“. Мога ли да поговоря с вас насаме?

Сянка на съмнение премина бързо по лицето на Парцалев и той каза с хладен глас:

— Моля, говорете, от Илия нямам тайни. Мъжът отново повтори молбата си за разговор на четири очи.

— Няма, няма, говорете — рязко отвърна Парцалев. Представлението скоро ще започне!

Посетителят пристъпи неуверено:

— Искам да ви предложа общ доходоносен бизнес, за който аз гарантирам.

— Е, и какво следва от това?

— За този бизнес са ми необходими малко пари.

— Колко? — запита Парцалев.

— Около 30 000 лева.

— 30 000?

— Да, 30 000 лева. Аз ще ги обезпеча. Тишина.

— А, не може ли 15 000?

— Може, малко ще се поизмъча, но ще стане. Настъпи повече от минута мълчание. Парцалев стана от стола, обърна се към непознатия и със заповеднически тон му каза:

— Да се махаш оттука, че ако грабна бастуна ти, ще го счупя в тебе. Ти мен за идиот ли ме мислиш? Да не би аз като копна в земята, пари да вадя?

Посетителят обаче нахално продължи:

— Но г-н Парцалев, аз само с добри намерения ви правя това предложение. Зная, че тази сума не е непосилна за вас. Напротив: дори е малка за такъв известен актьор като вас.

Тези думи още повече вбесиха Парцалев. След като изведох посетителя от гримьорната, Парцалев ми рече:

— Видя ли за какви ни мислят, че сме много богати и спим върху купища пари.

Настроението на Парцалев се оправи едва когато излезе на сцената.

Когато вземаше хонорари Парцалев никога не броеше парите си пред касата. Оставяше щедри бакшиши. Парите си носеше в една чантичка тип „Борсалино“. За толкова години сме сменили толкова хотели, но никога нито стотинка не му изчезна. Веднъж той сподели:

— Има три неща, които човек не може да си купи с пари. Едното от тях е здравето. Второто е, че с пари не можеш да накараш някой да те обича, ама искрено и много. Да те обичат, защото имаш пари е гадно, низко и печално. Третото е истинското приятелство. То със пари също не се купува. Ако не е истинско, един ден то се разваля и нищо не може да помогне.

Парцалев се въздържаше да дава заеми, защото често пъти парите не му бяха връщани. Но когато даваше, не искаше лихва. Борчовете на хората бяха записвани в специално тефтерче. Тези, които му връщаха парите им слагаше знак плюс, а на другите — минус.

Парцалев не се държеше дребнаво, когато ставаше въпрос за пари. Спомням си веднъж след концерти в Кюстендил, тамошният директор на „Концертна дирекция“ Георги Георгиев не ни плати договорените хонорари, въпреки, че приходите от спектаклите бяха доста големи. При срещата с Георгиев, Парцалев бе много въздържан и точен:

— Вижте какво, аз нямам нужда от пари и не играя заради тях. Ако ми бяхте казали от самото начало, че има някаква трудност с хонорарите, нямаше да искаме нищо.

След кратка пауза Парцалев рече:

— Ние с илюзиониста Магистър Илма решихме, ако ни дължите някакви хонорари за участието, да ги преведете на някое читалище.

Месец и половина след този разговор получихме запис с възможно най-ниските хонорари. Но най-смущаващото беше, че само след около 30 дни от този случай, Георгиев има нахалството да ни покани отново в града по повод предстоящите празнични дни „Кюстендилска пролет“. Той се аргументира, че ще има чужди дипломати и дори безпардонно звънеше по телефона и ме убеждаваше да склоня актьора да участва. Веднъж на телефона се случи самият Парцалев. Той го отряза:

— Когато поставя кръст някъде, не гостувам повече там. Въпросът е приключен.

Парцалев обичаше да влага парите си в златни бижута. Страстта му към украшенията и накитите беше пословична. Винаги носеше 5–6 златни пръстена, които сменяше постоянно. Само един единствен пръстен, никога не слизаше от ръката му. Той казваше, че този пръстен с брилянти е принадлежал някога на цар Фердинанд. Колко е истина това аз не можах да разбера. Почти никога не сваляше и любимия си медальон „Вяра, Надежда и Любов“. Имаше и две масивни златни гривни. Едната много лесно се откачваше от предпазната верижка. Времето все не ни стигаше да я занесем на златар за поправка. Така след едно представление в Софийския цирк гривната се загуби. Парцалев запази спокойствие, но личеше, че му е много криво.

Като всеки човек, Парцалев не обичаше загубите. Веднъж, на път за София се отбихме в Ботевград, където от един магазин Парцалев купи пастърма, луканка и три кутии черен хайвер. Тези стоки по онова време бяха изключително дефицитни и продавачките му ги извадиха изпод тезгяха. Отбихме се да обядваме в ресторанта на Витиня. Чак когато пристигнахме в столицата и качвахме багажа у Парцалеви, разбрахме, че сме загубили пакета с пастърмата. Парцалев с чувство за хумор рече:

— Не ме е яд за пастърмата, ами ме е яд за това, че който я е намерил, няма да може да я нареже толкова тъничко, колкото аз.