Читателски коментари

Препоръчвам тази книга. Няма да ви остави докато не я дочете до края

Не искам да се повтарям със суперлативите на рецензиите от другите писатели, с които започва книгата.

И тъй като много ми хареса книгата я препоръчах и на други хора в електронните медии . Прави ми впечатление ,че в Читанка ,в автобиографията на Саманта Веран не е написано нищо .Всъщност е книга мемоар за нейния живот,но мен ме интересуваше най-вече други книги на тази писателка. Не вярвам ,че за около 20 години да не е издала друга книга тази толкова талантлива писателка.

Напълно съгласна.

Разказът е много хубав показва как бедният помага на другите бедни, а ситият си е самодоволен и се прави че няма пари случайно да не го ограбят. Уникален разказ;)

Не се хаби, няма да те разберат. Остави ги да тънат в блаженото си невежество и скудоумие. То, и за такива е писал Ботев, „В механата“. И прав, много е прав Славейков, като пише — „Не сме народ, не сме народ, а мърша“. Пророческо…

Много хубава книга!!! Четете я!

Не проумявам, що за Zаzилена трябва да си, че да си направиш регистрация не за друго, а да извъртиш две единици на Ботев и да пишеш неграмотни коментари?! Както и другият отворко — svetlig1952. Скучно му е било, завалията и хоп! — баш на Рождество, по обед взел, че се регнал и шибнал една тройка и той. Уточнявам, тази тройка е единственият проблясък на този „светъл“ ум.

Модераторите хубаво трият коментарите, ама трябва и тролските оценки да премахват.

Леле мале

Добре е да се оправят времената и да се вкара повече пряка реч. Просто като съвет към авторката.

Само да добавя нещо — „граф Монте Кристо“ засяга много теми. Като оставим настрана религиозните моменти и концепцията за идващото възмездие книгата засяга доста сложни теми. Например лицемерието на човешкото общество — подлецът Фернан се жени за Мерцедес и става граф; користолюбецт Данглар забогатява но оставя бащата на Едмон да умира от глад, а собственика Морел да се разори, макар да не мо коства нищо да ги спаси; вкопчен в личния си егоизъм прокурорът Вилфор (който трябва да е неподкупен и безпристрастен) действа прирастрен и осъжда невинен човек на вечен затвор. В същото време добродетелният Морел се разорява. Монте Кристо раздава възмездие, но възмездие и справедливост не са едно и също — възмездието настига децата на злодеите, когато те нямат винат. Йожени е принудена да бяга, смъртта покосява Едуар. Темата за користолюбието, алчността, лицемерието на едно общество в което всичко се купува с пари са вечни. Темата за възмездието — също. Как разбираме кога сме прекалели? На много хора толкова многопластова книга може да не се хареса, днес се четат книги в „холивудски стил“ — наситени с екшън. Ако търсите това — няма да го намерите. Но „Граф Монте Кристо“ е класика и също като „Човекът който се смее“ на Юго прави напречене разрез на едно общество.

Тази книга е една от най-великите книги на приключенските романи, тип „плаща и шпагата“- До голяма степен тя е олицетворение на френския романтизъм. Уви,на много хора днес ше има се види скучна — разводнено действие, безкрайни диалози и интриги, множество бележки. Тя обаче е характерна за романтизма, а бих казал -и за творчеството на Дюма. „Тримата мускетари“ и „След още 10 години — виконт дьо Бражелон’Луиза дьо Валиер“ са едно от най-обичаните филми и анимации. Но в анимациите или комиксите е „изхвърлен“ половината сюжет и диалози.. Дюма представя много време на сетинат, какво вино пият героите, колко плащат и пр.

Като оставим тази част настрана граф Монте Кристо е забележителна книга — тя е наситена с предателства, коварни заговори, намиране на приказни съкровища, демонстративна показност, напрегнато очакване кулминационни моменти — и с възмездие. До голяма степен тя повлиява на писателите през 18 век (пък и до ден днешен). Темата за възмездието бе засегната и във „V като вендета“ Монте Кристо е пиршество за чувствата. Книгата има много силна библейка проповедност. Впрочем такива са повечето книги на романтизам -Карл Май също проповядва хринстиянството в своите романи, също ни дотяга с безкрайни описания и развлачено действие. И все пак трилогиите Винету, Съкровището в сребърното езеро, Завещанието на инката, Кралят на петрола или трилогията Сатана-Юда Искариотски са класики. Въпреки всички несъвършенства, които споменах, а може би и заради тях книгата си струва да се прочете.

Разбира се, възрастта на четящия не е без значение — книгата би ни направила по-силно впечатление ако сме на 15–16 години и сега разлистваме приключенските романи за първи път. Но тя е въздействащо четиво, дори за по-възрастни хора.

Желая ви приятно четене!

Книгата започва интересно, с очакване за едно голямо приключение. След което заорава в една безкрайна умствена мастурбация.

Авторът ни закопава с огромни планини от нищо не означаващи понятия. Мистификацията е толкова прекалена и толкова непрестанно блокира действието, че човек се чуства като нагазил в локум до кръста. Страници наред нищо не се случва, а измислената терминология на автора не изразява нищо, защото не означава нищо. А не означава нищо, защото авторът никъде не е обяснил какво би трябвало да означава, поне в най-общи линии. Т.е. цялата творба е на приниципа — „Това са десетки ужасно сложни категории, които вие и без това няма да разберете, но аз въпреки това ще ви замервам с тях, докато не започнете да повръщате.“.

В крайна сметка, след мъчително джвакане в страници наред пълни с безпредметни мистификации, въпросните „ужасно сложни категории“ всеки път се проявяват като стандартни философски клишета, ама не баш дообмислени всъщност, защото на авторът му се искало явно да ги избегне.

Авторът толкова много се е старал да се прави на интересен и умен, че характерите му се държат абсолютно неестествено. Един вид това са няквакви хора на бъдещето, с някакви си техни си разбирания и за това ние изобщо не можем да ги разберем. Но все пак някакси са човечки същества, за които продължават да са валидни вечните въпроси на битието откакто свят светува.

Логиката непрестанно се къса, защото нали това са толкова ама толкова „сложни“ личности, че нищо и без това не дава смисъл, но в крайна сметка, те винаги, когато стане напечено попадат в капана да се държат като най-обикновени галфони. Т.е. като цяло се получава една шизофренна глупост — един огромен куриоз.

Книгата е добра за този, който обича куриози.

харесва ми че е продължение. повечето книги завършват как се женят, а тук е интересно как продължават да се опитват да запазят брака си. има и завършек на другите истории от първата книга и няколко любовни истории.

книгата е много хубава. случват се доста неща. не е никак скучно.според мен трябва да се прочетат и двете части.

Политкоректност до откат!

За първи път чета нещо от Бинчи, от една страна е четивна по един ненатрапчив начин, ама ми идва суховата/лично мнение, не ангажирам никого :)/ Ако някой търси страсти и емоции а ла Робъртс или оназ поредица с анималистичното порно — мноого е далеч :D :D Все пак е интересна по някакъв начин, приятно четене на всички в Читанката!

Не съм чела „романите“ (нямам и намерение, де), но провокирана от полемиката тук, се натъкнах на следната „поезия“ от обидената авторка:

БЪДЕЩЕ

Бъдещето неизвестно, можем да направим интересно! С доброта, сърдечност и отворена душа, радост ще блести по нашите лица. Така и в бъдещите дни, щастието ще ни обкръжи! Когато си щастлив, за бъдещето не мисли! За тебе то ще е прекрасно и ти ще го виждаш ясно! Гледай напред с наслада, а бъдещето ще е твоята награда!

Бистра Петрова

Ами… какво да кажа — нещата са на ниво читалищна самодейност за деца до 10 години. Какви романи бе, братче?!

Уважаема авторке, нищо уникално няма в твоите произведения, освен че са уникално наивни, плоски и захаросани — нещо като захарен памук, накиснат в захарен сироп :) Ако човек иска „да се пренесе в измислен свят, където няма напрежение и драма“ — може да чете Удхаус, Джералд Даръл, Кир Буличов… А ти, за да не бъдеш отново „смазващо разочарована от свои близки“, научи се да живееш според три основни принципа:

1. Няма вечни приятели, има вечни интереси.

3. Който и да ти говори, каквото и да ти казва — всъщност става въпрос за пари.

Тогава изненадани или разочаровани могат да останат другите, а ти ще си щракаш с пръсти и ще си живееш живота щастлива и доволна.

От автора:

Уважаеми читатели,

От коментарите разбирам, че не е усетено истинското послание на романите ми. Това е художествено произведение „описва частично или изцяло обекти или събития, които не са действителни, а въображаеми — измислени от автора“. Моите романи са единствени по рода си, защото са наистина „захаросани“, позитивни и добронамерени. Периодът, в който ги писах бях смазващо разочарована от мои близки. Писането беше моя начин да се справя със ситуацията. Всичко, което чувствах като негатив, превръщах в позитив. Представях си това, което бих искала да е животът ми. За съжаление, повечето хора харесват драмите, предателството и всичко пошло. Колкото по-драматични са събитията, толкова по-добре се възприемат като реалност. Аз предпочитам поне за час да се пренеса в измислен розов свят, където доброто се среща с доброто и няма напрежение и драма.

Ако някой иска да се пренесе в света на вълшебството може да го направи.

Всичко написано в романите ми е напълно постижимо, но повечето хора трябва да се променят. Не съм достатъчно наивна, за да мисля, че това е възможно.

много интаресна история. няколко криминални истории които се преплитат много интересно. любовната история е доста слаба обаче според мен.

„Ключът на Сара“ от същата авторка си заслужава да се прочете!