Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

26 януари 2026

От литературните блогове

К А М Е Р Т О Н : Предопределена ли е съдбата на човека?

Доц. Мая Александрова търси отговора в митовете на 12 древни народа

 

Източник снимка: изд.“Персей“

Плод на повече от десетилетие проучване на световните митове е забележителният труд на доц. Мая Александрова „Божества на съдбата“ (издание на „Персей“). Новата книга от него търси отговор на въпроса предопределена ли е съдбата на човека в митовете на Месопотамия, хетите и зороастрийски Иран, Древен Египет, Индия от ведическия период до класическия индуизъм, минойския Крит, предислямска Арабия, Древна Гърция и Древен Рим, етруските, баските и траките.

„Божества на съдбата“ е най-сериозният труд в областта на сравнителната митология, правен от българин. Съизмерим е с класически трудове като „Златната клонка“ на Джеймс Фрейзър и „Маските на бога“ на Джоузеф Кембъл.

Мая Александрова е доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове по общо и балканско езикознание, социолингвистика и културна антропология на Балканите. Изследователските ѝ интереси са в областта на митологичните традиции и етнолингвистиката в широк контекст.

През хилядолетия и континенти съдбата приема безброй лица – изтъкана като нишка, изречена като дума, претеглена като сърце, записана като закон. Книгата изследва това поразително многообразие в единадесет древни традиции: от Месопотамия, през Египет и Индия, до Древна Гърция и траките. Проследена е еволюцията в митологичното мислене – от абсолютната предопределеност към все по-нюансираното разбиране на това, че делата на човека оформят собствената му съдба.

Изследването на древните божества на съдбата показва, че религиозните представи не съществуват в изолация от социалните, икономическите и политическите реалности. Те са продукт на конкретни исторически условия и се променят заедно с обществата, които ги създават. Разбирането на тази динамика е ключово за изучаването на културната антропология и историята на религиите.

Книгата очертава голямата, пъстра, но неизбежно избирателна картина на начините, по които древните хора персонифицират съдбата. Написаното подтиква към размисъл върху това как нашите собствени съвременни представи за съдба, случайност и свобода носят в себе си следите на хилядолетни напластявания. Защото нишката, изтъкана от Клото, претеглена от Маат, предадена на демоните и на Хеката с техните факли, на Бендида с нейното копие и разгъната в безкрайните прераждания на кармата – тази нишка все още се изтъкава на стана на съдбата.

Творческият замисъл на авторката е за тритомник, като всеки от томовете може да се чете самостоятелно – в зависимост от интереса на читателя към митологиите, за които е разказано в съответния том. Първият том е посветен на праисторията. Сега излезлият втория том – на Древния свят. Догодина ще се появи третият том и той ще бъде за европейската митология – в света на германи, келти, балти и славяни.

Първи впечатления от последно прочетеното : Жега 2 - Майкъл Ман, Мег Гардинър

След онзи прочут филм от 90те с Робърт Де Ниро, Ал Пачино и Вал Килмър, Майкъл Ман решил да изкара още пари с нов филм, който е едновременно предистория и продължение на събитията от предишния филм. Така се появява и тази книга. Какво е довело до злополучния обир и какво се случва с единствения оцелял от бандата години по-късно. Какво се случва и с детектива, който разкри всичко и ги изпозастреля?

През 2000та модата и темите сред престъпността са вече по-различни, не е вече толкова притегателно да обираш банки. Нещата са по-глобални. Има нови технологии, интернет, вируси, електроника с военно приложение, танкери с петрол, както и добрите стари картели, които перат огромни обеми кеш. Че то тяхното не са суми, то са кубици.

Като цяло книгата се чете бързо, има достатъчно екшън, жестокости и престрелки. Има и малко нещо любови и като цяло това е всичко. Предполагам, че въпреки това като наближи премиерата на филма, пак ще има доста хора, които да я потърсят и прочетат. Да им я похваля като малко по-модерен уестърн? Защо не.

Anna Hells' Fantasy place : Честито ново 2026 приключение!

За много нови книжни светове, мистерии и великолепни персонажи, които ще ни накарат да забравим кои сме и къде сме и през 2026! 

 

Книжни вълшебства 2025

Януари

1. Убийството на дядо Коледа – Алис Уеб
2. На запад – Карола Дън
3. Кражби в Харди хол – Пи Джей Фитцсимънс
4. Гробницата на господарката – Карън Бо Менухин
5. Есенция злост – Ашли Уивър
6. Убийство в църковния хор – Ан Сътън
7. Опасност в Алпите – Изабела Басет
8. Вкусно убийство – Кийт Фини
9. Мистерията с коледните подаръци – Си Ем Роулинс
10. Зимно убийство – Верити Брайт
11. Мистерията с наследниците – Карола Дън
12. Пиеса с жестокост – Ашли Уивър
13. Убийства в читателския клуб – Ан Сътън
14. Тяло в Гранд Хотел – Бенедикт Браун
15. Тих живот в провинцията – Тим Кинси
16. Убийство в Мълван хол – Колийн Кембридж
17. Мистерията с Монтагю Морган – Карън Б Менухин
18. Любов и убийства в Савана – Харпър Лин
19. Венециански маскарад – Ана Сийбърн Лейн
20. Тайната планина – Том Пърсивал

Февруари

21. Търсещ дух – Тим Кинси
22. Убийствата с кафезите – Карън Бо Менухин
23. Следи от отрова – Колийн Кембридж
24. Джентълмен под имела – Грейс Бъроуз
25. Опасен годеж – Ашли Уивър
26. Излишни жени – Карола Дън
27. Смърт на токчета – Елизабет Оуки
28. Омагьосаните – Кайли Фенел
29. Гримоарът на братята – Джак Мъри
30. Убийство в Кристал палас – Карола Дън
31. Венец от червени рози – Карън Бо Менухин
32. Смърт в туид – Елизабет Оуик
33. Смърт зад ъгъла – Тим Кинси
34. Убийство по покана- Колийн Кембридж
35. Убийство сред диамантите – Ан Сътън
36. Загубени сред ангелите – Алис Дънкан
37. Малори Вейл и проклятието на черепа – Мартин Хауърд
38. Малко коледно убийство – Колет Кларк
39. Шаро Холмс и ужасът на призрачния замък – Тим Колинс
40. Убийство в камбанарията – Хелена Диксън
41. Клубът на пълнолунието – Педро Маняс

Март

42. Убийство в Аштън стийпъл – Карън Бо Менухин
43. Коледа в селото – Том Кинси
44. Убийство на сцената – Колийн Кембридж
45. Полетът на ангелите – Алис Дънкан
46. Фантомът от Недърфийлд – Джема Торн
47. Липсващият диамант – Лин Морисън
48. Странни зверове – Сара Морис
49. Мистерията с мократа сватба – Си Ем Роулинг
50. Убийство сред пирамидите – Сара Росет
51. Червените букове
52. Убийствата в Белведере – Карън Бо Менухин
53. Яма – Борис Акунин
54. Снимка на убийство – Том Кинси
55. Отрова в Пембърли хол – Фран Смит
56. Призраци в Лонгбърн – Джема Торн
57. Случаят с черните лалета – Пола Хармън
58. Мъртво тяло, барон и мис Мифърд – Клаудия Стоун
59. Спасяването на Елипсис – Лори Даргелос
60. Убийства в аматьорския театър – Ан Сътън
61. Доста неудобен труп – А Г Бърнет

Април

62. Петронела Ябълкова – Сабине Щединг
63. Дванадесет светци на Коледа – Карън Бо Менухин
64. Смърт на крайбрежието – Тим Кинси
65. Тънко острие – Фран Смит
66. Призракът на Розингс – Джема Торн
67. Много странен труп – А Г Бърнет
68. Глупчовците се учат на стрелба – Том Алън Робинс
69. Проблем с крила – Педро Маняс
70. Убийствата на Св Валентин – Карън Бо Менухин
71. Гнили до дъно – Том Кинси
72. В супата – А Г Барнет
73. Призракът на булката от Пембърли – Джема Торн
74. Изстрел от нищото – Ем Болтън
75. Катализатор – Лори Билипс

Май
76. Повреда във всички системи – Марта Уелс
77. Чудовище с пипала – Педро Маняс
78. Убийства в малък Минтън – Карън Бо Менухин
79. Пожар на изложбата – Том Кинси
80. Сенките на предразсъдъците от миналото – Джема Торн
81. Убийство в испанската къща – Ем Болтън
82. Измамата – Лори Билипс
83. Случаят със смъртоносната вечеря – Ан Сътън
84. Първият случай на Мейзи Добс – Джаклин Уинспиър
85. Магически сън и гърмящи жаби – Сабине Щединг
86. Смъртта на бедния поет – Карън Бо Менухин
87. Компасът – Лори Билипс
88. Чудовището на Литълтън Удс – Том Кинси
89. Смърт на Флийт стрийт – Ана Сийбърн Лейн
90. Убийство между редовете – Ем Болтън
91. Волята на побитите камъни – А Г Барнет

Юни 2025
92. Тес от Смарагдово море – Брандън Сандерсън
93. Чудовището от библиотеката – Морган Станг
94. Шерлок Холмс и австралиеца – Бен Стивънс
95. Тигърът и короната – А Г Барнет
96. Диаболичната мис Хайд – Виола Кар
97. Лейдито се заема със случая – Елайза Кейси
98. Убийство в хармония – Лий Щраус
99. Много парижко убийство – Милисънт Бинкс
100. Среднощно парти – Педро Маняс
101. Талант за убийство – Андрю Уилсън
102. Флора Феърдю и мистерията с диамантите – Аманда Маккейб
103. Шерлок Холмс и наемния убиец – Бен Стивънс
104. Убеждаването на херцога – Одри Харисън
105. Измама с любимците – Пи Джей Фитцсимънс
106. Кръв в стаята на иконома – Бил Коул Клиет
107. Вълшебства и сода – Матю Дейвид Брозик
108. Случаят със смъртта на кучешката изложба – Катрин Коулс

Юли
109. Друг вид зло – Андрю Уилсън
110. Приказното дърво – Пиърс Пърсивал
111. Розата на Кайро – Чарлз Остър
112. Шерлох Холмс и добрия измамник – Бил Стивънс
113. Подвеждането на графа – Одри Харисън
114. Флора Феърдю и откраднатите писма – Аманда Маккейб
115. Убийство в замъка Келевън – Катрин Коулс
116. Кръвното проклятие на изумрудите – Бил Коул Клиет
117. Мисис Харисън и инцидента с козирога – Мартин Дейвис

Август
118. Сянката на Тут – Чарлз Остър
119. Шерлок Холмс и отровния огън – Бил Стивънс
120. Залавянето на благородника – Одри Харисън
121. Флора Феърдю и тайната на саркофага – Аманда Маккейб
122. Сапфири и тайни – Ела Страйк
123. Кървавото приношение на бог Бакхус – Бил Коул Клиет
124. Рецепта за убийство – Верити Брайт
125. Смърт в пустинята – Андрю Уилсън
126. Снежна коледа и пакостите на елфа – Сабине Щединг
127. Майстора и Маргарита – Михаил Булгаков

Септември
128. Убийство в Червено море – Чарлз Остър
129. Шерлок Холмс и поглъщача на души – Бен Стивънс
130. Случаят с прокълнатият пръстен – Ела Страйк
131. Кървави петна по лудите млади – Бил Коул Клиет
132. Видях го да умира – Андрю Уилсън
133. Убийство край морето – Изабела Басет
134. Убиство в хотел в Париж – Верити Брайт
135. История за убийство – Колет Кларк
136. Убийство през ваканцията – Ан Сътън
137. Шерлок Холмс и унищожителят – Бен Стивънс
138. Кръв сред морските вълни – Бил Коул Клиет
139. Убийство край шотландското езеро – Лидия Травърс
140. Убийство в класната стая – Си Ем Роулинс
141. Убийство в Холивуд – Милисънт Барнс
142. Убийство в английското село – Флис Честър
143. Убийство в Ашкомби хол – Фелисити Пен
144. Мистерията с изчезналите диаманти – Рут Бейкър

Октомври
145. Шерлок Холмс и бияча – Бен Стивънс
146. Убийство на шотландски остров – Лидия Травърс
147. Убийство в затвора – Си Ем Роулинс
148. Кръв във виното – Бил Коул Клиет
149. Златният телец – Илф и Петров
150. Убийсвата на цветната маска – Лий Щраус
151. Фалшивите следи на червената херинга – Пи Джей Фитцсимънс
152. Убийство на белите скали – Ана Сийбърн Лейн
153. Мистерията на последната обиколка – Рут Бейкър
154. Убийство в градината на имението – Фелисити Пен

Ноември
155. Шерлок Холмс и обезглавения труп – Бен Стивънс
156. Убийство в телефонна кабина – Си Ем Роулинс
157. Убийството на фалшивата дива – Амбър Крюс
158. Убийство на борда на Олимпик – Дженифър Алдерсън
159. Случаят с изнудването в Белгравия – Клара Бенсън
160. Екзекуция, херцог и мис Хюс – Клаудия Стоун
161. Арсеник и стари лъжи – Бенедикт Браун
162. Скрито в сърцето – Бет Андрюс
162. Дамски наръчник за разрешаване на убийства – Мери Мъртон
163. Шерлок Холмс и изнудвача – Бен Стивънс
164. Смърт в дистилерията – Си Ем Роулинс
165. Убийството на известния джентълмен – Амбър Крюс
166. Мистерията с изчезващата цигулка – Рут Бейкър
167. Убийство в градината на удоволствията – Катрин Гаучи
168. Убийство в Мейфеър – Клара Бенсън
169. Капитан, труп и мис Бриджис – Клаудия Стоун
170. Непрощаващото око – Бет Андрюс
171. Коледно убийство в Париж – Фелисити Пен

Декември
172. Шерлок Холмс и тъмната вдовица – Бен Стивънс
173. Убийство в шатрата – Си Ем Роулинс
174. Убийството на счетоводителя измамник – Амбър Крюс
175. Конспирация в Клиркънуел – Клара Бенсън
176. Шептящи езици – Бет Андрюс
177. Убийство в британския музей – Дженифър Алдерсън
178. Убийство в замъка – Верити Брайт
179. Убийство в конюшните с петте дъба – Би Ди Чърстън
180. Убийство на шотландски остров – Милисънт Банкс
181. Парти и половина – Джеф Кини
182. Шаро Холмс и злодеянията в Манхатън – Тим Колинс
183. Анна Кадабра и островът на домашните любимци – Педро Маняс
184. Анна Кадабра и паника в кухнята – Педро Маняс

Читателите казват

За „Мъжът на моите мечти “ от Джоана Линдзи

Ако правилнно съм разбрала, авторката почти във всеки ( а може би във всеки) свой роман поне веднъж ( а по- често многократно) допуска т.нар. " главна романтична героиня" да бъде набита от съпруга си, обичайно преметната през коленете му и той я налага като непослушно недорасло дете. Защото мъжът е умен, смел, як и поне 20 см по-висок и30 кила по- тежък, пък и е по- умен,, естествено. Героинятя е красива и естествено, разглезена и глупава, а съпругът е строг, но справедлив …и бие, което е напълно в реда на нещата според авторката, пък и според изказалите мнение колко невероятен шедьовър е книжлето.. не мога да дам висока оценка, не понасям мачовщината е насилието

За „Отдай ми любов “ от Джоана Линдзи

Направо се шашнах от обясненията как робинята щяла да се разпореди кой какво да прави и нямала да се съгласи да бъде или да не бъде продадена или пък дали щяла да одобри каква работа да върши.. Направо като че ли е на трудов договор и с профсъюзна защита…. Пред тая тъпотия всички други глупотевини в книгата бледнеят( например как си построил замък до на сестра му замъка за да прескача на гости, от другата страна на езерцето- направо все едно си построил къщичка на съседния парцел или на другия край на улицата- интересно каква е гъстотата на застрояване със замъци на квадратен километър в Антлия през 800– 900 година? Даването на очистително срещу треска ми докара болки в корема от смях- със сигурност местнага знахарка не е чувала за балансите на четирите телесни течности, но пък и със сигурност е можела да намества по- обикновените счупвания, щом може да ги шинира…да не говорим пък, че детските счупвания зарастват за няколко седмици, не за месеци т.н, и т.н ) И все пак това с правата на робините е безценно..А мъжете — роби? Те какви права имат?

От форума

Авторски текстове • Re: Автономия

Краят на гигантизма, централизацията и растежа

Хилядолетия хората спореха за икономически и политически системи и пътища напред. И нищо от това не даде резултат защото то беше в една мисловна рамка наложена от хилядолетия. То беше като лутане в лабиринт чийто изход не виждаш. Защото хората вече бяха дресирани на културно ниво да обожествяват растежа, централното управление и гигантизма. Средата толкова дълго бе изкривявана, че бе променила самите хора. Те разбираха понятието прогрес като повече, по-голямо и по-мощно. Докато изхода бе по-малкото, по-слабото и по-немощното. Когато човекът спря да се изживява като господар на планетата и вместо това потърси начин да съжителства в нея му се наложи да си зададе множество неудобни въпроси като - Колко човека реално можем да живеем в симбиоза със средата, какъв тип начин на живот можем да имаме в тази среда и как да се впишем в нея така че тя да не деградира с времето. И отговора на тези въпроси не беше повече деца, повече технологии, повече екология или повече опазване на природата. В тази среда и ултра-богатия и ултра-бедния на социално ниво бяха еднакво бедни. Те бяха отчуждени от всеки, живеещи в своя собствен балон, приемащи света като враждебно място на конкуренция и състезание.

Голяма част от това безнадежно положение беше постигнато заради забравената истинска история на човечеството. Хората както всички други животни през почти цялата си история са живели напълно свободно, номадски и в една среда на изобилие която не изисква никакви усилия за да си здрав, сит и да имаш безкрайно време за игра. Хората бяха забравили какво е да играят. И децата и възрастните. Те възприемаха играта като някаква лиготия, свободно време, разпускане. А играта е естественото състояние на човека.

Ето как преминава един наш ден сега. Живеем в тропичните зони където няма зима. Не носим дрехи, които бяха наложени само чрез срама от тялото на религиите и модата на търговията. Изобилието от плодове, ядки и ядливи растения около нас е толкова голямо, че когато сме гладни просто се пресягаме към близко дърво. Нямаме понятия като изкарване на прехрана и труд. Прекарваме деня си в игри. Всички деца около нас са общи, няма семейства и живеем на малки групи от 100 до 50 хил. човека. Нямаме понятие за прогрес нито линейна представа, че трябва да вървим нанякъде в света. Не използваме часовници и не броим времето.

Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 30 юни 2026, 08:33


Авторски текстове • Re: Автономия

Настъпи деня на фундаменталното решение. Тема относно бъдещото развитие на земята събра близо 700 млн. гласували. С консенсусно мнозинство решихме да поемем по пътя към пълно възстановяване на земята в състоянието й от преди земеделието. Решението бе изненадващо лесно и единодушно. Планът се състоеше в това до 100 години да намалеем до 500 млн и земята да се възстанови напълно, а ние да се върнем към събирачеството което е било нашият естествен начин на живот през 99% от времето ни тук.

Това бе краят на индустриалното общество. Но не и примитивизъм. Насочихме се към общество на задружността по - Ivan Illich, Convivial society. Решихме да опростим всички системи и да се откажем от земеделието за да може земята да се върне към изобилието. Изкуствено наложени култури като ориз, жито, пшеница, слънчоглед и картофи, отгледани с цел създаване на ферма от милиарди роби ще бъдат заместени от нашите естествени храни - диви плодове, зеленчуци и растения. Вече отдавна не познаваме понятието работа и се наслаждаваме на спонтанен начин на живот, номадство и постоянно движение. Не създаваме големи уседнали места, а малки мобилни градчета които могат да бъдат премествани за месец. По този начин сменяме местообитание когато то се изчерпи и го оставяме да се възстанови естествено. От друга страна поддържайки популация под половин милиард ние имаме предостатъчно прекрасни места за изобилен живот.

Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 29 юни 2026, 20:04


Авторски текстове • Re: Творческа биография на Ана Величкова

Блаодаря Ви за отзива! Малко е да се каже недооценена, направо игнорирана. Зная имената не тези литературни властници, които съзнателно извършиха това. Ето какво прави завистта, тя може да достигне и до жестокости... Аз не се отчаях, продължих да създавам своите космични, белетристични и поетични творения с цената на безсъници, лишения и отказване от "простите човешки радости", на които хората държат - подкрепяше ме семейството ми. Имам си професия, от която се прехранвам. Не съм разчитала на нищо повече. Много от книгите си отпечатах на свои средства, за да не се "изгубят", да си останат "антентични "без некомпетентна чужда намеса...Изпращах ги на библиотеки в страната и за моя радост, получавах вълнуващи отзиви и покани за срещи с читатели. И аз самата съм учудена, че на тази възраст не съм изгубила способността си да създавам светове - "създателка на светове" ме нарече млад писател, който написа "ревю" за мои творби.
С уважение :Ана Величкова

Статистика: Пуснато от Гост — 28 юни 2026, 12:41


Авторски текстове • Re: Автономия

20 години по-късно. По-голямата част от културните наслоявания вече избледняха. Пътуваме по-малко и винаги с цел да помогнем в участието на начинание или идея. Самолетите вече не съществуват, всички пътувания стават по море. Автомобилите са част от историята, жп мрежата е развита. Мегаполисите бяха деконструирани. Изникнаха безброй макетни градове които са евтини, преместваеми в случай на бедствие, удобни и малки, до 50 хил жители. Отглеждаме предимно локална храна и намалихме транспорта само до крайно необходими неща като вода и базови храни като зърно и ориз, отново извършвано само с кораби. Стандарта по целия свят се изравни и вече няма повод за войни. Липсата на граници не доведе до културна хомогенизация заради локалността на решенията касаещи местен регион.

Разбира се все още има дълбоки културни наслоявания от хиляди години които не са изчезнали напълно. Все още има остатъци на ревност и желание за собственост над хора, макар това да са единични случаи на изчезване. Живеенето на групи каквито бяха бившите общества вече не съществува. Вместо атомизирани индивиди както беше предвидил елита ние си станахме еднакво близки по цялата земя поради простата причина, че всеки ден имахме общи проблеми и действия по тяхното решаване.

Главният проблем по който сега имаме обсъждания и работим е пълното заместване на специализацията с многостранното развитие.
Това се оказа едно от най-бавно и трудно променящите се неща защото беше наслоявано няколко хилядолетия, още от преминаването към земеделие и първата централна власт. Отне ни доста време да осъзнаем, че всяка централна институция - училище, болница, пазар бе плод на рационализация от елита в миналото с цел по-лесен контрол, а не естествено възникнали структури. Всички вече се учим децентрализирано от човек на човек и чрез интернет. Това способства за избягването на прекомерно влияние и авторитет на един човек над другите.

Болниците постепенно губят своето влияние като отминали технократски структури. Тъй като начина ни на живот вече е много по-свободен ние се движим повече, ядем органична храна, нямаме стрес и това само по себе си намали заболеваемостта с над 90%. Болести като рак, инсулт и инфаркт вече са изключително рядкo срещани. Когато все пак някой се разболее той бива лекуван от всички в региона лично без да ходи на централно място. Лечението става основно чрез анализ и билки. Вече не използваме техника за всички проблеми. Голяма част от промяната е и нашето отношение към живота. Вече не се страхуваме от смъртта и не желаем да живеем на всяка цена. Често хората избират сами да отнемат живота си след 50-60 годишна възраст за да не разбират какво е старостта. Нямаме теми табута.

Най-позитивната новина е, че успяхме да гласуваме глобално и с консенсус за желания брой население. Спряхме се на 1 милиард и за по-малко от 100 години успяхме да се върнем към здравословните граници от предишните близо 10 млрд наследени от фермата на елита. Тъй като децата вече са общи то желание за нарушения на това гласуване почти липсват. Хората вече нямат мания по деца като лично продължение.

Установихме нещо много интересно. Колкото повече се развивахме толкова по-малко понятия оставаха. За разлика от понятието прогрес което движеше света хиляди години чрез добавяне на нови идеи, технологии и продукти сега всяка наша следваща стъпка води до намаляване на нещата, просто като ненужни. След години наслояване на изкуствени вярвания и нужди ние се връщаме към това което ни е единствено необходимо.

Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 28 юни 2026, 07:19


Авторски текстове • Re: Творческа биография на Ана Величкова

На 86 години (ако правилно съм осъзнал) да бъдете и общувате с нас е просто чудесно. Аз помня сб. Пурпурната цефеида, от който особено харесвам „Имало някога остров Нилса“. Великолепна писателка сте ни. Бъдете!
П.П. Като изследовател на БГ-фантастиката, бих споделелил, че г-жа Величкова е една от най-недооценените.

Статистика: Пуснато от cromberg — 25 юни 2026, 21:20


Авторски текстове • Re: ДРЕВНА МИРНА КАРТИНА

„Цар Ашурбанипал осигурил мирен живот на поданиците си...“
Близо 70% от времето му на трона преминава в брутални и изтощителни войни. Неговите поданици в самата Асирия постоянно са мобилизирани в армията, а поданиците в покорените земи (Египет, Финикия, Елам) са подложени на жестоки кланета, депортации и тежки данъци. Мирен живот има едва през последните 14 години от управлението му.

„...и дал на Вавилон своята царска закрила.“
В началото Ашурбанипал наистина връща свещените статуи на Вавилон (разрушен преди това от дядо му) и поставя брат си Шамаш-шум-укин за управител там, демонстрирайки закрила. Брат му обаче вдига бунт. В отговор Ашурбанипал подлага Вавилон на жестока 3-годишна обсада, довела града до канибализъм. След като го превзема, той извършва масови кланета над вавилонците, така че „закрилата“ бързо се превръща в кръвопролитие.

Цитатът за мирното управление, описващ сигурни пътища подобно на царуването на Ашурбанипал, е исторически автентичен и отразява официалната пропаганда за благоденствие, открита в руините на библиотеката в Ниневия. Въпреки поетичния образ, този ред е наложен чрез брутална сила и депортации, представлявайки типичния „асирийски мир“ (Pax Assyriaca).

Статистика: Пуснато от domino1 — 25 юни 2026, 15:28


Авторски текстове • ДРЕВНА МИРНА КАРТИНА

ДРЕВНА МИРНА КАРТИНА

Фрагмент от глинена плочка "Голям царски лов" е намерена сред развалините на библиотеката на асирийския цар Ашурбанипал /669-635 г. пр.н. е./ в столицата Ниневия. Той е бил сравнително мирен владетел, за разлика от предшественика си Синахериб, който воювал безогледно и разрушил из основи Вавилон.
Цар Ашурбанипал осигурил мирен живот на поданиците си и дал на Вавилон своята царска закрила. Под неговото управление се заредили години, благоприятни за земеделски труд, занаяти, строителство и търговия. Изкуството станало на особена почит.
Царят създал библиотека, която непрекъснато била обогатявана. От всички краища на Асирийското царство и дори извън него, пристигали гъсто изписани глинени плочки. Високо образовани писари-калиграфи възстановявали изтритото, изготвяли нови преписа. Астрономи и математици, философи, историци и филолози изготвяли помагала за усвояване на клинописното писмо и учебници по различните науки. Записан бил и Епосът за Гилгамеш.
Вероятно голям тогавашен поет, останал безименен, възпял мирния живот - глинена плочка с част от поемата му също е намерена сред развалините на знаменитата библиотека. Ето откъс от нея:

...Самотен пътникът вървеше,
невредим в далечния си път,
нямаше разбойник,
който да пролее кръв
и не ставаха насилия.
Цялата земя се превърна
в мирен дом.
Като чисто злато се ширеха нивите
по четирите небесни посоки...

Мирът, независимо от епохата, поражда сходни мисли и чувства, полезен за хората труд. Тази възпята в древността мирна картина ни отвежда към разказа "Индже" от сборника с разкази "Старопланински легенди" от Йордан Йовков.
Индже очиства от разбойниците всички гори и поля, "развързва" пътищата. Хората спокойно се отдават на мирен труд. Земята ражда тежък плод: "Люлее се морето на зрелите жита, трепти въздухът, белеет се като бели птици забрадките на жътварките..."
Прекрасни мирни картини, отделени една от друга с три хиляди години. Но все още несбъдната мечта на днешния свят за общоземен мирен дом...

Ана Величкова
Из сборника "Свят без извисяване"

Статистика: Пуснато от Ana Velichkova — 25 юни 2026, 11:41


Авторски текстове • Творческа биография на Ана Величкова

ТВОРЧЕСКА БИОГРАФИЯ НА АНА ВЕЛИЧКОВА

Изключително обемно, богато на теми и сюжети е творчеството на Ана Величкова. Десетки години тя остава вярна но своето призвание и с цената на много труд и лишения го следва. Белетристика, фантастика, поезия, есеистика, публицистика, документални исторически новели... - не се изчерпва с литературни постулати творчеството ѝ. Да прекрачиш границата на класическата научна фантастика и да превърнеш студения Космос в поле за дълбоки философски и психологически изследвания е проява на висш авторов кураж. В нейния свят сантименталност няма, а сурова интелектуална драма, изобличаващ социален сарказъм, който разкъсва илюзиите за изкуствено "пречистените" общества и извежда на преден план духовните проблеми на цивилизацията. Боравенето с автентични концепции като кораби-релатоци, реланавти, плазмени потоци и времеви парадокси не е просто декор, а научно обоснована рамка за изследване пределите на Разума. Тя е автор и на космическа поезия, в която лиризмът се съчетава със знанието и предчувствието за недостижимите, но затова още по-вълнуващи вселенски светове. В ядрото на нейните вселени пулсира драмата между хладното, самотно безсмъртие на машината /киборга Луцер/ и краткия, уязвим, но безкрайно топъл земен живот, изпълнен с приятелство, любов и родителска грижа. Човешкото време е ограничено, но именно в способността да обича се крие висшия триумф на Човека над Безкрая. Писателката прави блестящ психологически разбор на обществата, доказвайки, че най-страшните окови са тези, които човек сам слага на мислите и чувствата си, жадувайки за нови идоли и кумири, вместо за вътрешна свобода.
Писателският почерк на Ана Величкова се отличава със сюжетна непредвидимост, творбите ѝ не предлагат евтини и лесни отгтовори. Те улавят читателя в интелектуален капан и го изправят пред неочаквани, разтърсващи финали, които оставят дълбок философски отклик. Творчеството ѝ е дълбоко вглеждане в Космоса и Човека, където науката и душата се сливат в едно неделимо цяло по заплетените кръгоспирали на Времето. То извисява духа, защото доказва със сурова категоричност, че каквото и да достигнем сред звездите, нашето най-висше призвание остава способността да бъдем хора.
Ана Величкова е родена на 6 септември 1940 г. в с. Тича, Котленско, близо до изворите на легендарната едноименна река. Селото датира от Първото българско царство с непроменено име, с богата история и трагични борби на жителите му за запазване на българското им самосъзнание и православна вяра. Завършила е геология, научен профил, в Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Дълги години търси и проучва полезни изкопаеми и извършва геоложка картировка в Югозападна България. Науката геология и работата на терен обогатяват творчеството ѝ на теми, идеи и впечатления.
Философската дълбочина на нейните авторски светове е вдъхновена от науката, космическите хоризонти и научния подвиг на велики философи, мислители и учени. На 29-годишна възраст тя написва драматичната поема "Джордано Бруно", посветена на непреклонната борба на великия мислител за тържеството на научната истина над сковаващата религиозна догма. Тя завършва с Космически апотеоз, който изразява победата на изпреварилите времето идеи на Джордано Бруно и полетът на бъдещите хора към предсказаните от него космически светове.
Творчеството на Ана Величкова е насочено към зрялата, мислеща читателска аудитория, вълнуваща се от дълбоки философски, научни и екологични теми. Единствените нейни произведения, адресирани към деца и юноши, са книгите "Звезден знак" , "Пурпурната цефеида" и сборника със стихотворения и космически приказки за деца "Вихрогон".
Писателката е авторка и на книги за родния Тичанско-Котленски край, плод на години наблюдения и изследвания. Тя изтръгва от забравата вековната история, легендите и песните, борбите за запазване на българския дух при условията на вековно потисничество и опити за асимилация. Тя вгражда хилядолетната, трудна съдба на селото и жителите му в лирични и документални разкази, които вълнуват с дълбокия си хуманизъм. Напредналата ѝ възраст не е пречка за открития в поетичното слово, което среща разбиране и висока оценка в международен поетичен портал. Уникалното ѝ научно въображение, съчетанието между научни факти и космическа поезия показват, че творчеството на Ана Величкова е единно и неделимо цяло.

Списък на творбите на Ана Величкова:
:
1. "Звезден знак", фантастични разкази, Библиотека "Смяна", изд. "Народна младеж", 1978 г., София
2. "Пурпурната цефеида", фантастични разкази и повест, поредица "Фантастика" , изд. "Отечество, 1982 г., София.
3. "Обратната страна", фантастични повести, изд. "Христо Г. Данов", Пловдив, 1990 г. За опасната страна на научните открития. Личен поздрав за книгата от Александър Геров в писмо до авторката.
4. "Дневна сова", стихотворения, ИК "Ерес", 1995 г., София
5. "Пришълецът", /авторско заглавие "Земно огнище"/, фантастична повест, ИК "Ерес", 2000 г., София
6. "Кристалната огърлица" /авторско заглавие "Студеният огън"/, фантастична повест със сюжет от древността, ИК "Ерес", 2002 г., София
7. "Игра на зарове", стихотворения, ИК "Изкуство", 2003 г., София
8. "Накъдето и да погледнеш", есета и стихотворения, "Херон прес", 2007 г., София
9. "Джордано Бруно", драматическса поема, Е Print, 2008 г., София
10."Вихрогон", стихотворения и приказки за деца,E Print, 2008 г., София
11."Пролуки във времето", фантастични новели, E Print, 2008 г., София
12. "Вечният Сизиф", очерци, есета и стихотворения, ИК "Гутенберг", 2009 г., София
13. "Сбъднато и несбъднато", очерци, есета и стихотворения, ИК "Гутенберг", 2009 г., София
14. "Награда за храброст", разкази, ИК "Гутенберг", 2009 г., София
15- "Затъмнено слънце", повест, ИК "Гутенберг", 2009 г., София
16. "Седем възела и седем пробуждания", фантастични разкази и новели, ИК "Гутенберг", 2010 г., София
17. "Вълни без бряг", поезия, ИК "Гутенберг", 2010 г., София
18. "1999 - праг от минало към бъдеще", политически дневник, Е Print, 2011 г., София
19. "Стълба в небето", документални новели, E Print, 2011 г., София
20- "Отвъд хоризонта", откъси от дневници, E Print, 2014 г., София
21. "Светлини по стената", щрихи от 20. век - 1966-1998 , 2014 г., София
22. "Между две хилядолетия", очерци, есета и стихотворения, E Print, 2014 г., София
23. "Космическа вихрушка", фантастични разкази и новели, електронна книга, Хеликон, "Пи-Ар-Ви" - ООД, 2018 г., София

Неиздадени сборници в процес на работа:

1. "През хребета", разкази
2. "Свят бе извисяване", енциклопедичен сборник от есета, разкази, очерци, стихотворения, изкуство, природни картини и изваяния
3. "Далечни космически светове" , есета и очерци на космически теми
4. "Галактични струни", космическа поезия, улавяне на вселенските мелодии чрез ритъма на стиха
5. "Криволици", поетична антология

Статистика: Пуснато от Ana Velichkova — 23 юни 2026, 17:42


Съобщения за грешки из сайта • Линк в библиотека за ученика към порно сайт

В Библиотека за ученика - V клас https://chitanka.info/collections/school/v-class, линкът за „Легенда за рома“ редиретква към порно и рекламни сайтове. Може би трябва да се замени с https://domashno.bg/tvorba/legenda-za-roma/text, или поне да се премахне проблемния URL.

Статистика: Пуснато от fnfn — 22 юни 2026, 21:40


Анонси за нови произведения • „Една хромозома повече“

Приятели (:

Поредица „Човешката библиотека“ се сдоби с 40-ата си книга – фантастичния роман „Една хромозома повече“ от Невена Паскалева. „Една хромозома повече“ е победител в конкурса за позитивна литература „Изгревът на следващото“ през 2021 г.

Останалото... ще го кажа с личния, а не журналистическия си глас. ;)

„Хромозомата“ грабна не само моето сърце и ум, но и цялото ни жури в „Изгревът на следващото“. Всичките шест души: Ели Павлова, Наско Славов, Геновева Димова, Вальо Иванов, Деси Сивилова, мен.

(Ако някога сте журирали, знаете колко малък е шансът за такива единодушия.)

Тя е от онези истории, които може отпървом да ни уплашат... но лека-полека (и особено на финала си) ще ни направят големи колкото Космоса. Дава ни нов поглед към децата със синдром на Даун – и ни замисля каква ли е мисията на всички останали различни човеци, които се появяват сред нас все по-често. Темите за задругите, откриването на общност-семейство и чудесата, които правим, когато успеем да ги направим заедно, няма да ги обсъждам; те са ни ясни още от „Властелина“ насам... и все така нужни. Все така.

Горещо препоръчвам романа на... ами на всички ви. Но особено на онези, които (като мене понякога) се чудят: Могат ли българските автори да пишат? Могат ли да пишат на общочовешки теми? Могат ли да пишат на общочовешки теми така, че след последния ред да се чувстваме окрилени и обширени?

„Хромозомата“, също като останалите книги на Човешката библиотека, има електронен вариант, който може да пробвате без никакви рискови инвестиции. ;) Само си я поискайте:

https://choveshkata.net/blog/?p=10415

А аз се връщам да търся ония деца, ония човеци – все едно с колко и какви хромозоми – които помагат на Следващото да изгрява ден подир ден...

П.П. И ако горе не е станало ясно: по-хубав роман, писан на български, последните 7-8 години аз не съм чел. Предизвиквам ви да ми препоръчате някой – все едно дали фантастичен или какъв. (Но първо _пробвайте_ „Хромозомата“... да? :) Да имате база за сравнение.)

Статистика: Пуснато от Кал — 22 юни 2026, 10:14