Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Святое дело, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част втора

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 29.5

Издателство Факел експрес, 2007 г.

ISBN 978-954-9772-51-7

История

  1. — Добавяне

4

И всичко се обръща надолу с главата. От всички възможни варианти за сговор с Хитлер Сталин е избрал онзи, който в най-голяма степен отговаря на съветския замисъл за разгромяване на Европа, но в най-малка отговаря на изискванията за отбраната на Съветския съюз. Хитлер се възползва от това. И се разразява политическа, икономическа, идеологическа и военна катастрофа, невиждана в цялата световна история.

Съветският народ не е в състояние да проумее защо войната се води в родната му страна, след като сме се готвили да воюваме по вражески земи. Какво се е случило? Пред целия народ е бил принуден да отговаря самият Сталин. И той отговаря: „… Братя и сестри, към вас се обръщам, приятели мои!“.

В речта си по радиото на 3 юли 1941 година Сталин нарича Хитлер и Рибентроп изверги и людоеди. На всички свои братя и сестри другарят Сталин простичко обяснява каква е причината за разгрома: „Немалко значение имаше тук и обстоятелството, че фашистка Германия неочаквано и вероломно наруши пакта за ненападение!“.

Ха така! Според Сталин излиза, че Червената армия понася поражения и губи огромни територии поради това, че извергите и людоедите са нападнали внезапно. А людоедите са постигнали тази внезапност, като са приспали нашата бдителност с пакта. Нещо повече, в резултат на пакта се е получила обща граница с Германия. Ако го е нямало пакта, нямало е да загубим бдителност, нямало е да съществува обща граница, нямало е да има и внезапно нападение, следователно — и катастрофа.

Значи за всичко е виновен пактът. Така ли?

Не. Не е така. Другарят Сталин разсъждава другояче: „Как можа да се случи съветското правителство да се съгласи да сключи пакт за ненападение с такива вероломни хора и изверги като Хитлер и Рибентроп? Дали съветското правителство не допусна грешка с това? Разбира се, че не!… Какво спечелихме ние, като сключихме пакта за ненападение? Ние осигурихме на страната си мир в течение на година и половина и възможност да подготвим силите си за отпор, в случай че фашистка Германия рискува да нападне страната ни въпреки пакта“.

Е, Германия рискува. Но къде е отпорът? Защо армията бяга, изоставяйки камари оръжие, летища, промишлени центрове, райони, градове, области, републики?

И къде е логиката?

Сталин казва: ние сключихме пакта и така се спасихме. Пактът ни позволи да се готвим за отпор!

А защо няма отпор? Защото сме сключили пакта.