Виктор Суворов
Последната република (3)

3

Под напора на множеството статии и телевизионни предавания „Последната република“ скърцаше като обграден от ледени блокове потъващ ледоразбивач, чиито трюмове неумолимо и стремително се пълнят с черна ледена вода. На всичко отгоре й бе нанесен удар с небивала сила. Анонимен автор под псевдонима Владимир Гризун ме срази със съкрушителен въпрос: чел ли съм мемоарите на Жуков? Първо трябвало да прочета Жуков, па тогава да задавам идиотски въпроси! Защото Жуков кратко, но пределно ясно бил обяснил всичко: Сталин искал да приеме парада лично, но не успял.

Отварям мемоарите на Жуков — майчице мила! Ами че аз не съм забелязал историята с коня!

Наистина, Жуков просто и ясно е описал причината Сталин да откаже да язди буйния жребец. Пет-шест дни преди Парада на победата Жуков се срещнал със Сталин:

„Не си спомням точно, май около 18–19 юни ме извика на дачата си Върховният.

Попита ме дали не съм отвикнал да яздя.

— Не, не съм, и сега продължавам да тренирам езда.

— Вижте какво — каза Й. В. Сталин, — предстои ви да приемете Парада на победата. Ще го командва Рокосовски…

На сбогуване подхвърли, както ми се стори, с известен намек:

— Съветвам ви да приемете парада на белия кон, който ще ви покаже Будьони.

На другия ден отидох на Централния аеродрум да видя как върви тренировката за парада. Там срещнах сина на Сталин Василий. Той ме извика настрани и ми разказа една любопитна история:

— Ще ви кажа нещо под строга тайна. Татко се готвеше лично да приеме Парада на победата. Но стана беля. Онзи ден, понеже употребяваше шпорите неумело, конят го понесе по манежа. Татко се вкопчи в гривата и се опита да се задържи на седлото, но не успя и падна. При падането си удари рамото и главата. А когато стана, се изплю и рече: Жуков да приеме парада. Той е стар кавалерист.

— А на какъв кон тренираше? — попитах аз Василий.

— На белия арабски кон, на който вие препоръчал да приемете парада. Само че ви моля на никого да не казвате за това — повтори Василий.

И аз на никого досега не бях казвал. Но вече минаха много години и мисля, че сега мога да го разкажа…“ (Г. К. Жуков. „Воспоминания и размышления“. М., Олма-Пресс, 2003. Издание 13-ое. Т. 2, с. 354).

Свидетелството на Жуков сриваше „Последната република“ още от първата глава. Изпаднах в крайно неприятна ситуация. Бях се изложил като кифладжия.

Против моята версия имаше трима свидетели. И то какви! Легендарният кавалерист полковник Маслов, който лично подбрал коня за Сталин и тренирал вожда по езда, генерал-лейтенантът от авиацията Василий Йосифович Сталин и най-великият пълководец на всички времена и народи, четирикратният герой на Съветския съюз, маршала на Съветския съюз Георгий Константинович Жуков. Освен това беше споменат и заместникът на Сталин, маршалът на Съветския съюз С. М. Будьони.

И всичко в тези свидетелства беше разбираемо и достъпно… освен арабския жребец.