Емилия Друмева
Конституционно право (46)

Обявяване на изборните резултати. Оспорване на изборите

1. Става дума за официалното обявяване^[1]. На парламентарни избори Централната избирателна комисия обявява резултата за мандатите, спечелени от партии и коалиции, а районните комисии обявяват резултата за мандатите, спечелени от независими кандидати, ако има такива. Тези комисии съответно издават удостоверенията на избраните народни представители. Общият резултат се обявява от ЦИК не по-късно от 4 дни след изборния ден, а имената на избраните — не по-късно от 7 дни (ако кандидат на партия или коалиция бъде избран в два района, той се отказва от единия мандат).

Резултатите от местните избори се обявяват от общинските комисии; същите издават и удостоверенията на избраните общински съветници и кметове.

След изборите съответната ЦИК издава бюлетин, в който се публикуват резултатите от гласуването в цялата страна (и в чужбина — при парламентарни и президентски избори).

2. В българското изборно право до 50-те години на XX век е съществувала традицията Народното събрание само да проверява законността на своя избор, сезирано с жалби. Законът за избиране на Велико народно събрание (ЗИВНС) от 1990 г. продължи тази традиция и предвиди срок от две седмици след обявяването на изборните резултати. Такава жалба може да подаде всеки, който има правен интерес. Във ВНС се образува Комисия по проверка на изборите (Мандатна комисия) със статут на постоянна комисия. Тя приема становища по постъпилите в срок жалби и ги докладва пред ВНС (чл. 78 ЗИВНС). Съдбата на оспорения мандат се решава от ВНС.

Комисията проверява жалбите. Решаващ критерий за това дали жалбата да бъде уважена и конкретният избор да бъде обявен за недействителен, е първо дали твърдяното нарушение е извършено, и второ дали извършеното изборно нарушение накърнява избирателската воля в такава степен, че ако то не беше извършено, щеше да има друг резултат на изборите; само тогава изборът се обявява за недействителен, за „касиран“. Това разбиране почива върху т.нар. принцип за „мандатната релевантност“ на установеното нарушение и се съдържа в Правилника за организацията и дейността на ВНС: „Основания за касиране на отделен избор са съществени нарушения, които са повлияли върху крайния резултат, въз основа на който конкретният кандидат е обявен за избран“ (чл. 42).

По доклада на Мандатната комисия се произнася ВНС с решение. Законът обаче не определя срок, в който такова произнасяне трябва да приключи; не го предвижда и Правилникът на ВНС. А стабилността на новоизбрания парламент изисква такава проверка да се осъществи в кратък срок. Формираната в VII ВНС Мандатна комисия не само че не приключи работата си в кратък срок, но остана действаща с несвършена работа през целия мандат на събранието. Това обяснява до известна степен последвалото развитие в българското изборно право: приетите изборни закони, Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, но преди всичко — приетата в 1991 г. Конституция, въобще не предвиждат такава мандатна парламентарна комисия като механизъм за проверка законността на току-що произведени избори.

3. Законността на произведените избори, присъщо на демократичната държава, може да бъде оспорена. Самата Конституция предвижда специфичен механизъм за проверка законността на парламентарните избори. Конституционният съд има правомощието да проверява законността на изборите (чл. 66 от КРБ), вкл. на отделен народен представител — чл. 149, ал. 1, т. 3, без да се предвижда срок. Срокът се съдържа в ЗИНП — до 14 дни от обявяването на изборните резултати от ЦИК (чл. 112).

Такова оспорване може да бъде инициирано от субектите, които имат правен интерес от това — кандидатите за народни представители, партиите и коалициите. Но те не могат пряко да сезират Конституционния съд, защото тази правна възможност е предвидена само за изрично изброените в чл. 150, ал. 1 на Конституцията субекти — най-малко 1/5 от народните представители, президентът на Републиката, Министерският съвет, главният прокурор, Върховният касационен съд и Върховният административен съд. На практика това означава, че засегнатите от нарушенията трябва да убедят някой от субектите по чл. 150, ал. 1 да сезира Конституционния съд.

По същата схема пред Конституционния съд може да се оспорва и законността на проведени избори за членове на Европейския парламент (чл. 118 от ЗИЧЕПРБ). Тази конструкция затруднява достъпа на кандидати, партии и коалиции до съдебния контрол върху законността на парламентарните избори и заслужава внимание de lege ferenda c оглед улесняване достъпа до Конституционния съд при оспорване законноста на избори (вж. Раздел XV).

Освен при избори за Народно събрание КРБ предвижда подобно правомощие на Конституционния съд и за изборите за президент и вицепрезидент на Републиката — да решава спорове относно законността им в срок един месец след изборите — чл. 93, ал. 6, чл. 149, ал. 1, т. 6.

При местни избори решението на общинската комисия, с което са определени и обявени изборните резултати може да бъде обжалвано пред съответния административен съд в 7-дневен срок от обявяването му (чл. 104, ал. 1 ЗМИ). Право да обжалва решението на комисията има всеки кандидат за съветник или кмет, ръководството на политическа партия или коалиция, както и инициативен комитет, участвали в изборите. Оспорването е пряко, без посредник. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго. Решението на съда обаче не е окончателно: то може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от обявяването му, и ВАС се произнася в 14-дневен срок. Влезлите в сила съдебни решения като първа и втора инстанция не подлежат на отмяна.

По принцип оспорването законността на произведени избори, предвидено в Конституцията и в законите, е с кратки срокове с оглед постигането на стабилност в състава на избрания орган на власт. По своята същност тази проверка, осъществявана от Конституционния съд и от административните съдилища, не представлява проверка на волята на избирателите; това, което се проверява, са действия и актове по подготовката, организацията, провеждането на изборите съобразно предписанията на закона.

Тази проверка, осъществявана непосредствено след обявяването на изборните резултати, е различна от правната възможност в един по-късен момент изборът на народен представител да бъде обявен за недействителен. КРБ изрично предвижда такава възможност като едно от индивидуалните основания за предсрочно прекратяване на депутатския мандат — съгл. чл. 72, ал. 1, т. 3 и ал. 2, при неизбираемост или несъвместимост на народния представител, установена от Конституционния съд. Съдът произнася решение, с което пълномощията на народния представител се прекратяват; прекратяването е занапред (вж. Раздел XV). Това произнасяне не е ограничено със срок.

Съдебна практика (Конституционен съд):

Решение № 1 от 1994 г., ДВ, бр. 25/1994: чл. 149, ал. 1, т. 7 (законността на избора на народен представител);

Решение № 15 от 1995 г., ДВ, бр. 85/1995: чл. 10 (двойното гражданство);

Решение № 18 от 1996 г., ДВ, бр. 92/1996: чл. 93, ал. 3 и 4 (президентски избори);

Решение № 4 от 1997 г., ДВ, бр. 22/1997: чл. 10 (анкетите преди избори);

Решение № 16 от 1997 г., ЗВ, бр. 106/1997: чл. 65, ал. 2 (кандидатите за народни представители прекъсват държавна служба);

Решение № 8 от 2001 г., ДВ, бр. 44/2001: чл. 10, чл. 11, ал. 1 и 3 (разходите за бюлетините);

Решение № 9 от 2001 г., ДВ, бр. 46/2001: чл. 65, ал. 2 (министрите-кандидати за народни представители);

Решение № 12 от 2001 г., ДВ, бр. 50/2001: чл. 70 (наказателната неприкосновеност за кандидатите за народни представители и за застъпниците);

Решение № 17 от 2001 г., ДВ, бр. 87/2001: чл. 66 (законността на парламентарните избори).

Литература:

Баламезов, Ст. Конституционно право. Част II. С., Софи-Р, 1993.

Друмева, Е. Изборни системи — европейски стандарти. — Правна мисъл, 2004, № 2.

Киров, П. Представително управление и избирателни системи. — Съвременно право, 2002, № 6.

Киров, Ст. Мнозинствена и съразмерна изборна система. — Демократически преглед, 1906, кн. VI–VII;

Киров, Ст. Задължителното гласоподаване. — Демократически преглед, 1906, № 5.

Танчев, Е. Международни и европейски стандарти относно принципи за демократични избори. Unidem seminar, С., 28–29 май 2004.

Nohlen, D. Wahlrecht und Parteiensysteme. Leske Verlag, 1989.

Taagepera, R., M. S. Shugart. Seats and Votes. The effects and determinants of electoral systems. Yale University Press, 1989.

Die Wahl der Parlamente, Handbuch, Hrsg. D.Sternberger und B. Vogel, B. I und II, Walter de Gruyter & Co, 1969.