Читателски коментари (за „12 мита в българската история “ от Божидар Димитров)

Изключително впечатлена съм! Благодаря на проф. Божидар Димитров (и естествено на Борислав Манолов) за минутите, които прекарах, заплесната в книгата. Както винаги, тезите, които са защитени са много атрактивни и интересни, а доказателството им перфектно. Ще чакам и други негови разработки тук!

Професор Димитров бърка колосално, за ролята на богомилите в съдбата на България. Тъй като е определен тип безверник, той не може да осмисли, че случващото се на земята е част от небесния план. Ако богомилите не бяха требени, нямаше да попаднем по турското робство за 500 години. Учението им не е било за масата, а за ограничен кръг от хора, който местните боили са избили.

Аз се радвам, че в българия няма ни един потомствен аристократ от второто и третото Българско царство, това е най — доброто което можеше да ни се случи.

На мен ми стана интересно за различните виждания на Божидар Димитров и Петър Добрев относно два въпроса:

1. Пристигането на Аспарух на Балканите. Според първия, хазарите са разцепили Кубратова България на две като западната част е останала за Аспарух, който в последствие я разширява върху територията на Мизия. Според втория, Кубратова България действително е ликвидирана и Аспарух се е преместил от там до Онгъла и после на Балканите.

2. Според първия, Кубрат е основател на Велика България с наследник Аспарух. Според втория, Кубрат е последния владетел на Велика България, която е основана през 165 г.

Уважавам и двата автора и би ми било много интересно да чуя/прочета някъде да са си срещали тезите и да се е стигнало до дискусия по горните два въпроса.

Както винаги Б. Димитров не защитава своите тези като посочва изворите историографията от които черпи информация но на него не му е и нужно има хора които го смятат за месия. Иначе евала, че поне обяснява въпроса за робството и владичеството другото е кратък преразказ на сериозни научни трудове един от които (От Галиполи до Лепанто) мисля, че може да се намери в Моята библиотека.

В трета глава Божидар Димитров пише, че тъй като българите били иранци (това пък как беше установено?), т.е. индоевропейци, то „Казано по-простичко, VII–IX век славяни и прабългари, живеещи на територията на България, са си бъбрели на близки езици, произхождащи от общия някога индоевропейски език, и най-вероятно са се разбирали и без преводачи.“

Олеле! Знайте, моля, че по онова време иранци и славяни са можели да се разбират помежду си точно толкова, колкото и сега. Тоест никак. Какво ли струват другите твърдения на този наш виден учен?

Не мога да отрека, че в голяма част от твърденята на г-н Димитров има доста здрава логика. В средновековната българска история има много бели петна и неяснотии, а където има липса на информация, както знаем — тя се запълва с митове и суеверия. Божидар Димитров обаче също пада в този капан и на места там където има нещо и под въпрос си създава своя теория и обяснение, което по своята същност и аргументагия е толкова вероятно, колкото и митът, който се опитва да обори.

Не може да не направи впечатление, че мнгого от твърденията му са пълна импровизация. Примерно за близкият, почти еднакъв език на прабългарите и славяните през 7–9 век. Смях в залата! Ако наистина коренът на българския език е индо-европейски, от ирано-индийският клон, това съвсем не значи, че биха се разбирали с друг индо-европейски народ през въпросния период. Ирано-индийският и балто-славянският са двата най-далечни клона на предполагаемия прото-индо-европейски, който се смята, че се е образувал около 4–5000 години преди христа в степите на север от Черно и Каспийско море. Различните пръснати индо-европейски племена са живели хилядолетия във съсвсем различни културно-географски области и езиците им, както и цялото им физическо и духовно битие са се раздалечили толкова много, че днес имаме черни, дребни индийци и високи, едри, светли скандинавци и всичко между тях. Да не говорим, че се говори предимно за индо-европейски езици; за останалите културни и енически белези на смятаните за индо-европейски народи още се спори дали са дошли от общата прародина или са придобити чрез някаква форма на културно влияние и обмен. Ако българи и слявяни са се разбирали през 8-ми век, тогава е трябвало да се разбират и римляни и германци, индийци и гърци, персийци и балтийци, лидийци и франки, арменци и келти и т.н. — всичко това са индо-европейски езици. Езици, които са станали толкова различни през хилядолетията, че едва през 18–19 век лингвистите забелязват някакви общи корени на някои думи от семейно-битов характер, срещащи се във всичките тези езици. И от там тръгват да нищят нещата. Много, много наивна импровизация.

А пък как набързо прави от Кирил и Методий двойни агенти, когато липсва отново всякаква информация за такива данни и нагласи. Имало сведения за мисия в Македония — и айде — оттам — тая мисия е инструмент на ’’тандема — Борис — Кирил и Методий’’. Ми те са били на мисии къде ли не. През цялото време са си били на гръцка служба обаче или поне са съгласували действията и позициите си с Константинопол. Ако наистина са били в българските земи на въоросната мисия — как пък изведнъж категорично забрани на ромейската външна политика да има интерес да ги праща в България…? Дали делата им понякога са съвпадали и с интересите и на други държави, освен на Византия, това е друг въпрос. Дали са били славяни или полу-славяни — кой знае, в Солун е имало много славяни по това време; славяни, поданици на императора обаче. Обаче въпреки липсата на сериозни доказателства — те освен, че са несъмнено славяни, щото е абсолютно невъзможно да съсздадат азбуката, ако не са славяни по произход (въпреки, че са, вероятно, едни от най-образованите и начетени хора на своето време) — са почти сигурно и българи, симпатизиращи на българската кауза и политика. Е…това, ако не е импровизация, здраве му кажи. Това, че ни се иска да са българи и това дали има някакви доказателства за това са две съвсем различни неща. Солун никога не е бил български град. Да, ама може родителите им да са бежанци от България. Константин Кирил според някакъв извор бил споменал в алегорична форма, че родът му е на аристократи-бежанци от някъде. Колкото авторът с лека ръка отхвърля като преднамерени и необективни византийските документи за някой неща, толкова прегръща някой други, които му отговарят на целта. Ми, ако сме критични към едно, трябва да сме критични и към дуго. И айде — веднага заключихме, че са наследници на български боляри, сродихме солунските братя с целият болярски бългаски съвет, та дори и бра’чеди на Борис ги направихме! Смях в залата! Малко както Дан Браун тълкува Новозаветните книги в ’’Шифърът на Леонардо’’. Пълен трилър! И на други места фактите и събитията се интерпретират по подобен начин. И мене ме блазни мисълта гении като Айнщайн, Волтер, Моцарт, Леонардо, Аристотел и други да имат нещо общо с моя род, ама…

На доста места обаче ми се струват обективни, научни и логични доводите и изводите. Или поне, ако не даващи напълно логично и вероятно обяснение — то, поне за мен, поне даващи по-логично от наложеното досега, налагащи един по-трезв, научен поглед върху нещата. Примерно — за образуването на държавата, за Левски, отчасти за Борис, за Ивайло, за робството/владичеството.

Ама като цяло , въпреки здравата и неоспорима на места логика — книгата не е върхът на обективността. Отричат се някои исторически източници като необективни и недостоверни за да се отрече някой мит, а в същото време авторът се хваща като удавник за сламка за други, за да създаде друг, когато това му изнася. Със сигурност има нужда от такъв тип книги, които поставят такива въпроси на дневен ред пред широката общественост. Но не интерпретирани през призмата на такъв отявлен националист, кат Божидар Димитров. Истинският учен и изследовател трябва да е напълно неутрален и обективен и да има за цел единствено истината, а не това да покаже колко велик, правдив и добродетелен е неговият народ и произход за сметка на други такива.

Точно затова аз не вярвам в национализма — той никога не може да си позволи да бъде обективен; това противоречи на неговата същност.

Много съм разочарован от книгата на проф. Димитров. Води се виден историк, а е написал толкова „изсмукана от пръстите“ книга. Източниците му на информация са толкова неясни, а на базата на тях той прави заключения, в които май само той вярва…

Пълно разочарование.

Коя история не е националистическа?

Прочетете гръцката, албанската, сръбската, ако щете йорданската… всички се изкарват първите, единствените и неповторимите.

Историята е мит, писан от националисти

Уважаеми г-н Иванов, разбира се, че всеки има право да не се съгласява сляпо с различни неща. Но, това да има човек мнение — не значи, че това му мнение по презумпция е нещо ценно. Аз мога да имам мнение относно някакъв инжинерен проблем и да споря ожесточено със цял екип инженери — но какво от това? Всичко зависи от това каква информираност има човек по даден проблем. Различните мнения НЯМАТ еднаква тежест и да си имаме мнение просто заради мнението и да го защитаваме само защото си е наше, е, според скромното ми мнение, един от големите проблеми на съвременното човечество. Хуманитарните дисциплини и теми по принцип създават предпоставки за такова спорене до безкрай. Аз по една случайност на съдбата съм завършил история в университета; и от всичките истории — най много сме учили именно българска; не, че не съм забравил вече огромната част от това ,което съм учил, де.

Хубавото на интернета в днешно време е, че човек много бързо може да провери доста неща ( особено, ако знае чужди езици ). Вместо да вярвате сляпо на българските историци — можете да погледнете Уикипедиа примерно — нещата, които се засягат в горните ми два поста — за азбуката, за индоевропейските езици, за св.св. Кирил и Методий; от там — ако ви стане интересно — можете да проследите съответните линкове към много по-детайлна информация и научни трудове и теория. Примерно — погледнете нещата във английската, немската и френската уикипедии, за да се придобие различна гледна точка. Нямам намерение да детайлизирам тук всеки отделен аспект — няма и как.

Също така — може и да проучите какво учат съседните нам държави по отношение на някой факти в нашата история. И като видите, че всеки участник в събитията си ги интерпретира по свой, коренно различен от съседа му начин — и неизменно изниква въпроса — ’’защо пък трябва нашата гледна точка да е това, което е било?’’. И по-скоро — ’’каква е вероятността българските учебници по история и книги да са единствено правдиви, а тези на гърци , сърби , македонци, турци, румънци — да са фалшиви?’’. И най -важният въпрос — ’’аз, като българин — трябва ли сляпо да попивам и да трупам самочувствие от всяка теория за величието на българите и да се надъхвам с омраза към съседите, или трябва по-критично да гледам на нещата и да си давам сметка, че както ние, така и те, бидейки едновременно обекти и субекти на изследването, няма как да сме обективни?’’

А иначе вярата ви в уникалността и гениалността на отделните човеци е достойна за уважение. А за кокошката и яйцето — то е ясно, че, поставена така — отговор на тази логическа заигравка не може да има. Но погледнато еволюционно — вероятно първо е било животно, което е било предшественик на кокошката и не е снасяло яйца; тоест — не е нито кокошкат, нито яйцето, а някой вид — предшественик на кокошката в еволюционно отношение, който обаче не е кокошка.

Както казва старият и мъдър Джак Фреско — всички ние сме ’’жертви на културата’’ в която израстваме, ’’ходещи изражения’’ на средата. Когато някой твърди, че неговата страна/народ/култура е ’’по-велика’’ или ’’по-добра’’ в някое отношение от някои други — дали той познава достатъчно добре цялото многообразие от страни/народи/култури по света? Дали е бил/живял някъде другаде достатъчно време и да се запознае със другото, за да има някаква реална база за сравнение? На база на какво тогава някой може да твърди подобно нещо? Според скомните ми наблюдения — обикновено най-надъханите националисти ( и у нас, а и по света) — са именно такива, които никога не са излизали никъде и имат малък до никакъв досег до нещо друго от света на собствената им черупка.

Обикновено когато зададеш такива въпроси на някой надъхан националист — той няма отговор; той просто заема агресивна позиция и започва да се ядосва.

Г-н Димитров,

Впечатлен съм от идеята ви да разгледате историята и да се опитате да направите корекция като независим от плагиатството на досегашните опити на да се промени историята както ни е удобно.

А историята както знаем е много трудна наука и може да се разглежда както ни харесва, на вас или на нас???

Аз обаче не съм уверен във мнението ви че на Балканите били останали вижте само „някой друг трак“ и че Тракия била обрасла със „шубраци“ според някой си някъде.

Ами Тракия беше обрасла с треви само преди 10 години ама сега не е така, така че ако някой е видял да кажем една малка част от региона и го е написал както той го е видял не значи че е истина за целия Балкански регион.

И така да си кажа и моето доказателство което не се дължи на исторически документи или нещо написано което е меко казано „съмнително“

И „доказателството“ ми можете да видите всеки ден по 7–8 пъти по българската телевизия а именно турските сериали. Погледнете само артистите и антропологичните им черти. Видимо можеш да се отличи европеското население на Турция от азиатското и разбира се микса който неизменно тече. А европейското на Турция по никакъв начин не се отличава от това което се намира в Българската земя . С една дума и сегашното българско население си е до голяма степен това което е било още от реди новата ера.

За славянското потекло в България несъмнено го има, само че ако се загледаме във външността на българина ще видим че славянското не е преобладаваща черта, колкото до азиатските корени не ми се иска изобщо да коментирам.

И като за накрая защо са всички тия глупости който пишем след като вече може да се направи един генетичен ТЕСТ и да се докаже каква кръв тече в жилите ни????? Само че на кой му е удобно да излезе на бял свят истината??

А сега полемики симпозиуми научни степени и въпроси който предизвикват още въпроси и така до безконечност , докато един ТЕСТ решава нещата на 100% и не остава никакво съмнение за произхода на съвременния българин.

Да се открие истината, какво е ставало в миналото, преди хиляда години примерно, е доста трудно начинание. Мисля, че автора на тая книга е обяснил някои причини защо това е така в предоговора. За стила на книгата и ползваният език също има обяснение в предоговора. Там също според мене донякъде се и изяснява, защо не се цитират постоянно в изложението исторически извори.

Честно казано аз и без да имам достъп до множество исторически извори по пътя на логиката, базиран на някой известни ми факти съм стигнал сам до някои от изводите изожени в тая книга (не се хваля колко съм проницателен. Разбира се логиката следва път който изглежда верен, но не винаги е истината. Невъзможно е да се знаят всички факти и затова и Историята е наука — тя интерпретира фактите и така реконструиира и рисува предполагаема картина на истината. Някой историци „рисуват“ добре, някой са пълна скръб или пък 100% плагиати. Божидар Димитров поне се опитва да „рисува“ и това му прави чест за разлика от много други историци, които не ми е ясно защо въобще се занимават с история… Не случайно правя аналогия между Историята и картина. Защото Историяте никога не е била и няма да бъде точна наука, в това отношение няма и откъде да се пръкнат абсолютно студените и безпристрастни историци. Историята представя пред четящите я начина на живот, тълкуването на нещо случващото се — няма как тя да не бъде пречупена през призмата на разказвача. Разбира се, според мене Божидар Димитров прекалява с театралниченето, като говори за история, но все пак е простимо. Аз мисля, че той прави добре опитвайки се да говори за история не на сух академичен език. Едва ли много хора биха се заинтересували от листчета с изписани на тях дати и имена. Примерно:

1204 Константинопол превзет от кръстоносците

Ето един историк как ще пише:

Велика победа за пазителите на вярата, по пътя на техните богоугодни дела. Слава за светите мъже заели се с нелеката задача да възстановят божията справедливост възвръщайки светите места в лоното на пресветата църква.

Ето друг как ще пише:

С превелика скръб трябва да знаете, че след героически сражения вероломната сбирщина на крадците и разбойниците завидели на богатствата, славата и блясъка на великата ни нация, успяха да сломят съпротивата ни и след ред омразни безчинства, грабежи и убийства успяха да сложат ръка и най-варварски да унищожат вековните постижения на Римската култура и цивилизация.

Не съм писател, но мисля че схващате идеята ми — дали обикновенният гражданин ще обърне внимание и ще запомни сухата информация или по-скоро ще го трогне нещо написано най-малкото поне в научно-популярен стил?

Така че, шапка му свалям на Божидар Димитров.

Разбира се има неща, за които пише и аз не съм съгласен с тях — примерно траките никакви ги нямало — избягали били или изтребени. Не знам какво точно е ставало в миналото — бягали ли са, криели ли са се, връщали ли са се траките, но мога да видя какво е сега. Определено в България има тракийски обичаи, определено има хора, които наподобяват по физиономии доста на изображенията от тракийското изкуство, аз не мога да се съглася, че за добро или за лошо нямаме нищо тракийско в българското…

Дали е прав или не автора на книгата — това всеки четящ сам го решава, но определено автора прави това което един историк е длъжен да направи — да сподели откритията си с другите хора, иначе какъв е смисъла от историята въобще? Аз се радвам, че има хора които вършат дела и също смятам, че всеки българин би трябвало да се запознае с тази книга.

„Най-лесна за демитологизиране е тезата за тракийския компонент в българската народност.“

И много други предателски гръкомански тези!

Докога този отявлен гръцки агент ще размътва мозъците на българите и няма ли да се оттегли да си изхарчи безчестно натрупаните драхми? Срамота е, такъв тенденциозен, прозрачен манипулатор все още да има обществено влияние. Защото го слушат наивниците и му вярват на глупостите! Траките били мутри, ние сме от Авганистан и нямаме нищо общо с тях, а средновековната ни религиозна книжнина била връх в световната култура. Особено защото е copy-paste от византийската и не заплашва с нищо гърчолята, които от години плащат на този измекяр. Събудете се, хора! Всичко от миналото ни има стойност, но този човек се гаври с цели епохи и възвеличава други, които устройват портфейла му!

Изчетох внимателно всички коментари и бих казал, че повече или по-малко те се припокриват с моето мнение. Прочетох книгата на проф. Божидар Димитров на един дъх и също като много от вас споделям голяма част от разсъжденията му. Разбира се, както повечето от хората коментирали преди мен, на моменти и на мен ми правеше впечатление прекалената интерпретация предложена от страна на автора относно определени събития. За мен, най-вече това личи в историята за Кирил и Методий, донякъде в идеите за координарите действия между владетелите на двете Българии (Дунавска и Куберова), както и тезите свързани с езика и формирането на българския народ.

Въпреки това, че не бих взел за чиста монета мнението на автора относно горепосочените глави от книгата, тези негови разсъждения не ме разочароват. Удовлетворението от останалите части, където споделям представените логични заключения многократно надвишава разочарованието ми от това, че другите части са според мен твърде охудожествени и по-малко вероятни.

Съгласен съм с г-н Кирил Ковачев, че национализма изкривява в своя полза истината, както и с г-н Иван Делчев, че няма исторически извор напълно обективен (това пише и проф. Божидар Димитров в предговора на книгата), но нима някой от нас е някога напълно обективен за нещата случващи се в живота. Всеки човек, винаги малко или много пречупва случващото се през призмата на собствените си възгледи, емоции, интелект. От тази гледна точка не смятам, че тенденцията всяка нация да представя себе си като най-доброто за сметка на останалите е нещо толкова фатално. Интелигентния читател, винаги ще се замисли над прочетеното преди да преразкаже на други заключенията на професор Димитров относно новите за историята ни величия и героизъм.

Положителна страна на тази книгат е във формулирането на въпроси, не е задължително да се съгласяваме с отговорите, които Б.Димитров дава на тях.Препоръчвам да се прочете.

Господин Ковачев не съм историк, но изказването ви, че никой нищо не е измислил сам на този свят не изглежда сериозно. Това ваше мнение прозвуча като изказване на някой загубеняк, който не е успял да се реализира успешно в кариерата си.Казвам как ми прозвуча иначе не ми пука как сте се реализирали.

В историята не са единични случаите когато двама или даже трима учени достигат до едно и също откритие самостоятелно.Разбират, че не са единствените чак след като се опитат да патентоват откритието си.

Това че вие не можете да направите нещо полезно за цялото човечество (като някое изобретение например)не означава че другите не могат.Хора с такова мислене нямат право да дават мнение относно това, кой от къде бил повлиян и как историкът трябвало да бъде неутрален без да взима ничия страна.

Човек трябва да си следва вътрешните убеждения и да се доверява повече на интуицията си.

Относно доказателствата за произхода на българите.Трудно може да се каже дали са тюрки или иранци.Възможно е дори да не са нито тюрки нито иранци.Макар да няма никакви доказателства за третото.

За българския и славянски, че били близки и на мен ми звучи тъпо.Дано да няма сериозни аргументи по този въпрос.Аз лично се чувствам обиден ако някой ми каже ,че съм славянин.

„СЛАВЯНИ“ е термин от 16-ти век, с който погрешно се обозначават и обединяват термините СКЛАВЕНИ и СЛОВЕНИ. Тези названия обаче през 6–10 век са означавали различни неща. Който се срамува да го наричат „славянин“ трябва преди всичко да уточни (след като се информира) кое от двете прозвища има предвид.

Значението на „СКЛАВЕНИ“ е спорно, но надделява тезата, че това са племенни общности — съюзници или подчинени на Българите и/или Хуните, защото редовно се споменават редом с тях при нападенията на Балканския полуостров.

„СЛОВЕНИ“, напротив е по-късно засвидетелстван термин от 9–10 век и в старобългарската литература се среща де факто като синоним на „БЪЛГАРИ“. СЛОВЕНИ са били староверците — носители на чистата непокварена вяра в Христос, запазена сред населението от двете страни на Дунава. До Борис I войните между България и Византия на практика са подклаждани от религиозни противоречия. Измисленият „хански“ период всъщност съвпада с разгара на борбите между автентичните християни и имперските монофизити, които днес се наричат „православни“. Всичко това е кристално ясно, колкото и на разните официозни историци да не им се ще да го признаят.

…"Словени и Блъгари" в старата ни книжнина се употребяват равнозначно и няма никакви смислени доказателства, че се касае за два народа, още по-малко пък толкова отдалечени и различни.

Естествено, преводът „Слявянобългари“ е спекулативен и подвеждащ. Целта е внушението, че два народа са се слели в един — което е откровена манипулация.

. . .

В етногенезата ни най-решаваща е ролята на „местните“ — античните балканци (Трако-илири), допустимо смесени с малоазийско население. Напливът на римляни (италийци) е меко казано символичен.

Има също и „външни“ — 1. Избягали на север Дако-мизи, които се завръщат и отвоюват старите земи от Империята. 2. Други сарматски племена от северо-изток, които също участват в Реконкистата и допринасят политически в изграждането на бъдещата Българска държава.

Сред групата на „външните“ етнонимът БЪЛГАРИ е бил доминиращ. Допуска се старинно соларно-култово значение на корена — разпространен в Черноморските области в предишните епохи.

Не вярвайте на отмрелите малоумни стари теории за прабългари-иранци от Бактрия, русокоси славяни от Припятските блата и унищожените местни Траки, най-вече! Версията, че античното балканско население било изтрито от земята или редуцирано е най-голямата глупост, фалшификация и предателство в Новата ни история.

Б.Д. е един порочен човек, политизиран „спящ“ агент на издръжка, изпълнява си успешно задачата да обърква представите на честните хора. Аз съм от музейния бранш — всички сме пропищели от него!

Книгата е много хубава, но понеже е историческа, няма как да не провокира чрез някои от своите хипотези. А лошото са част от коментарите. Нама ли кой да трие тези от тях, които така грозно хулят и обиждат било автора, било други хора, независимо дали са специалисти в тази област или не?

Като историк не мога да кажа, че това е сериозна историческа книга. Според мен просто Б. Димитров разрушава „митове“ за да върви книгата му сред широк кръг читатели, но така създава нови митове.

Защо обаче никой не ни казва от къде са се появили тия славяни, защото до преди 6 век никой ни ги е чувал? И как най многобройния народ на планетата не е успял да отблъсне готите? Траките са били много войнствени и са имали изразен култ към смъртта. Падналите в битка войни са изпращали с празненства и се е считало за подвиг , имаго описано дори в Илиада. И защо Йорданес който е главен готски историк твърди че е Гет? Та нали готи и гети не са един и същ народ? А ги назовават за едни и същи събития и хора по едно и също време на едни и същи места в древните летописи? Защо? Та гетите са тракийско племе. Или аз бъркам? И още нещо има описано че готи и българи са имали срещи на кримския полуостров,вярно ли е и на какъв език са се разбрали ? Чувал съм , че са говорили на 1 общ език. А дали старото име на готите е склавини и са били точно 7 племена?

Напълно съм съгласен с изложеното в „Митът за големите балкански юнаци….“ на Божан Димитров и съм убеден, че така е било. Станало е както се

казва — от нищо, нещо (също както днес е случая с Ислямска държава).

Най напред искам да се извиня на господин Димитров, затова че съм го прекръстил в предишния си пост. Станало е неволно.

А сега нека допълня: в онези средновековни времена владетелите на всички балкански държавици са били измешани (деспот Калоян е роднина

и на бъпгарския цар и на сръбския крал, майката на последния византийски император Константин XII е дъщеря на Велбъждския деспот). Но за раз-

лика от нашия Иван Шишман, Константин има доблеста да защитава и да загине за Константинопол. Всъщност тогава само това е останало от Визан-

тийската империя.

Това аз го наричам Византийски синдром защото както вървят нещата в съвременна България след няколко десетилетия ще остане само София

и още няколко града.

Като се пише такава книга е задължително да се посочват източниците с точни цитати.Първо никъде не е писано че Кубрат е основавал и управлявал държава и е българин и второ никъде не е написано че Аспарух е син на Кубрат и е създавал и управлявал държава.

Божидар Димитров успорва „митовете“ в българската история с помоща на различни исторически факти и в същото време прави изводи за каква е „истинската“ история, базирани на тези факти.

Аз не съм историк и не мога да дам академична оценка за това до колко тези факти са достоверни и до колко твърденията му са правилни, но според това което съм чел като любител на историята от други източници мисля, че фактите звучат правдоподобни, а също и някои от твърденията му са убедителни или поне интересни.

Но всичко това е силно подкопано от простия, разговорен език и прибързаните и агресивни изявления които авторът прави на много места, а също така и самоувереността с която прави изводи, които не са подкрепени от достатъчно информация, че да са повече от спекулации. До края на книгата сериозно се съмнявах във възможностите му да произведе трезва и безпристрастна оценка на каквато и да е тема.

В крайна сметка книгата, от части, предоставя интересна информация за всеки мит и си струва прочитането, стига предубеденият, досадно самоуверен и на моменти агресивен тон на авторът да могат да бъдат превъзмогнати.

Похвално и патриотично е това което пише проф..Димитров ,но след смъртта на Петър и изчезването на Българщината държавата се управлява без ясна концепция/само понякога има приемственост/ и така до днес.

какви са размерите на корицата, гръбчето? Благодаря предварително.

Апостолическите Църки по стилът на авторът не са от ОФциалните Кръгове! И по времето на Ромеите имало партизани, тоест СъИДейници! Нихило Нуово! Разликата е времето, и всичко познато! Иронично казано!Извън шегата, модерното — или телефаксът на старото, или оригинално ново, без ориенталски, фалшиво"Християнско Братски" мошеници!