Михаил Булгаков
Три копейки

Старши стрелочникът на гара Орехово дойде да си вземе заплатата.

Касиерът изщрака със сметалото и му каза така:

— Заплатата ви е двайсет и пет рубли и осемдесет копейки. — (щрак.)

За кредит в транспортната потребителска кооперация дължите дванайсет рубли и петдесет копейки. — (щрак.)

За „Гудок“ — шейсет и пет копейки. — (щрак.)

Вересия в „Московски шивач“ — дванайсет рубли и петдесет копейки.

За училището — дванайсет копейки.

И тъй, полага ви се да вземете… — (щрак! щрак!)

Т р и к о п е й к и.

За–по–вя–дай–те.

Стрелочникът се олюля, но не падна, защото зад него вече имаше опашка.

— Вие пък какво искате? — обърна се стрелочникът.

— Аз съм от Международната организация за подкрепа на борците на революцията — каза първият.

— Аз съм приятел на децата — каза вторият.

— Аз — касата за взаимопомощ — третият.

— Аз — профсъюзът — четвъртият.

— Аз — от Доброволното дружество за съдействие на химическата индустрия — петият.

— Аз — от Доброволното дружество за съдействие на флота — шестият.

— Та–ака — каза стрелочникът. — Ето ви, братлета, тия три копейки, вземете ги и си ги разделете както щете.

В същия миг той видя още един.

— За какво? — попита кратко стрелочникът.

— За знамето — отговори кратко запитаният.

Стрелочникът си свали дрехата и помоли:

— Само че си го ушийте сами, а ботушите дайте на жена ми.

Имаше още един.

— За бюст — каза той.

Голият стрелочник се позамисли и предложи:

— Вземете ме, братлета, вместо бюст. И ме сложете на цокъл.

— Невъзможно — отговориха му, — не си приличате…

— Е, както обичате — каза стрелочникът и излезе.

— Бе къде хукна гол? — попитаха го.

— За бързия влак — отговори стрелочникът.

— Че закъде в тоя си вид?

— Не заминавам за никъде — отговори стрелочникът, — просто ще изчакам до другия месец. Дано издръжките станат по–човешки. Тъй де, какго е по закон.