Паул Винс
На великия празник ще седна на трапезата с децата

Ще седна с чиста радост този път.

Водата в чашите ще бъде сладка

и ястията няма да лютят.

 

А гълтах всеки ден пипер и вино

и бълвах кръв от страх —

то беше през далечните години,

самин дете когато бях.

 

Сънувах тази нощ един другар,

убит от тях зловещо.

Те плачеха в пиянска жар,

ала убиваха, преди да мислят нещо.

Замисляха ли се за миг, тогаз

свирепа мисълта им бе и сляпа;

страните им припламваха в екстаз,

щом чуеха едната дума: Запад.

 

Ала другарят ми ще пие с мен

на тая празнична трапеза.

И слънцето реши ли да залезе,

за да се върне с утрешния ден —

ний с него ще обиколим света.