Рей Бредбъри
Сбогом, лято (1) — Моята библиотека

Информация (Прескачане на информацията)

Допълнителна информация (Прескачане на допълнителната информация)
Корица

Сканиране: sir_Ivanhoe, 2008

Разпознаване и редакция: NomaD, 2008 г.

Редакция: Mandor, 2008 (#)

 

Издание:

Рей Бредбъри. Сбогом, лято

Американска, първо издание

ИК „БАРД“, София, 2008

ISBN: 978-954-585-894-9

Превод: Владимир Зарков

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: Десислава Господинова, ИК „БАРД“

Формат 84/108/32

Анотация

През лято, което не иска да свърши, в измамната топлина на ранния октомври в Грийн Таун, Илинойс, започва гражданска воина. Прастарият сблъсък — младите срещу старите, борба кой да владее часовника, чието тиктакане тласка напред живота им. Първият изстрел от пистолет с капси, отекнал из града, е смъртоносно точен и поваля на място един стар човек. Това подтиква градския първенец и деспот на училищното настоятелство Калвин С. Куотърмейн да призове своите побелели съратници и да обяви безпощадна война срещу убиеца — тринайсетгодишния Дъглас Споулдинг и неговите още голобради сподвижници. Дъг и съзаклятниците му обаче са твърде достойни противници и не бива да бъдат подценявани. Противопоставят срещу опита и хитроумието на стария Куотърмейн въодушевлението на младостта и безогледната решимост да се вкопчат завинаги в лятото на детството. Но времето ще се окаже крайният победител и ще донесе скъпоценни прозрения на стоящите от двете страни в стълкновението. А животът дебне в засада, за да връхлети Дъг Споулдинг с могъщите си загадки — неустоимия възход на мъжествеността, сладкото поражение от първата целувка…

Един от най-почитаните разказвачи на Америка — Рей Бредбъри, се завръща сред свежата зеленина на може би най-любимата за читателите негова творба, „Вино от глухарчета“. Съзрявало над пет десетилетия, отдавна чаканото продължение „Сбогом, лято“ е истинско съкровище — прекрасно, затрогващо, печално, смешно, тъжно, прочувствено, мъдро и незабравимо…

Рей Бредбъри е сред най-известните писатели на съвремието. Някои от най-популярните му произведения са „451 градуса по Фаренхайт“, „Марсиански хроники“, „Вино от глухарчета“. Писал е за театъра и за киното, негов е сценарият за превърналата се в класика екранизация по „Моби Дик“ на режисьора Джон Хюстън. Номиниран е за наградата „Оскар“. Адаптирал е шейсет и пет от своите разкази за телевизионната поредица „Театърът на Рей Бредбъри“. Има награда „Еми“ за телевизионната си пиеса „Дървото на вси светии“. През 2000 г. Рей Бредбъри е удостоен от Националната фондация за книги с медал за изключителни заслуги към американската книжовност.

(Прескачане на съдържанието)

С обич на Джон Хъф,

жив много години след

„Вино от глухарчета“.

I.
ПОЧТИ КАТО АНТИТЪМ[1]

 

1.

Има и такива дни, които сякаш си поемат дъх, задържат го и цялата земя замира в очакване. Някои лета не искат да свършат.

А покрай пътя избуяват цветя и щом ги докоснеш, поръсват облачета от ръждивокафяв прашец. Навсякъде изглежда, че е минал съвсем овехтял пътуващ цирк и с всяко завъртане на колелата е оставял следа от прастаро желязо. Прашецът се е разстлал под дървета, по речни брегове, има го и при релсите, по които някога минаваше локомотив. Тъй изронените цветчета и релсите се преобразяваха заедно в изронения ръб на есента.

— Погледни, Дъг — каза дядото, докато пътуваха от фермата към града. Зад тях в пикапа „Кисъл Кар“ бяха наредени шест големи тикви от бостана. — Виждаш ли тези цветя?

— Да, сър.

— „Сбогом, лято“, Дъг. Така се казват. Усещаш ли във въздуха? Август се е върнал. Сбогом, лято…

— Ама че тъжно име — промълви Дъг.

 

* * *

 

Бабата влезе в кухнята и усети вятъра от запад. Замесеното тесто бухваше в купата като кръгла глава — глава на извънземен, надигаща се от реколтата на отминали години. Тя докосна издутината под тензуха. Това беше земята в утрото след идването на Адам. Това беше утрото, след като Ева се събрала с онзи непознат на ложето от цветя.

Бабата погледа през прозореца как слънчевата светлина огрява двора, как изпълва ябълковата градина със злато, и изрече като ехо същите думи:

— Сбогом, лято. Ето ти го и първи октомври. Двайсет и седем градуса. Сезонът просто не иска да си иде. Кучетата се излежават под дърветата. Листата все не пожълтяват. На човек му се приплаква, а пък се смее. Дъг, я се качи на тавана и пусни лудата си леля стара мома от тайната стаичка.

— А има ли луда леля стара мома на тавана? — попита Дъг.

— Няма, но би трябвало да има.

Облаци минаха над моравата. И когато слънцето се показа, в кухнята бабата почти прошепна: „Лято, сбогом“.

На верандата отпред Дъг стоеше до дядо си, надяваше се да прихване малко от неговата зоркост, достигаща отвъд хълмовете, от желанието да заплачеш, от древното веселие. Ароматът на тютюн за лула и лосион след бръснене „Тигър“ май стигаха. В гърдите му се завъртя пумпал — ту светъл, ту тъмен, в един миг побутваше езика му към смях, в друг пълнеше очите му със солена вода.

Плъзна поглед по езерото от трева — глухарчетата вече ги нямаше, по дърветата тук-там се показваше кафяво, а вятърът носеше от далечния изток миризмата на Египет.

— Я да си хапна поничка и да подремна — каза Дъг.

 

Бележки

[1] Битката при Антитъм (известна в Южните щати и като битката при Шарпсбърг) на 17 септември 1862 г. е едно от най-кръвопролитните сражения по време на Гражданската война в САЩ. — Б.пр. ↑

Към следващата част →

Постоянен адрес на страницата: http://purl.org/NET/mylib/text/9261