Дейвид Балдачи
Лотарията (55) — Моята библиотека

55

Чарли потърка очи и съвсем се разсъни. Загледа се в телефона — преди два часа Лу Ан му разказа какво е станало и оттогава той не можеше да мигне. Значи Джаксън бе всъщност Питър Крейн. След като вече знаеше, че е разкрит, Джаксън сигурно бе побеснял. В такъв случай Чарли не желаеше никоя от тези, които обичаше, да попада в обсега на този господин.

Измъкна се от леглото. Колената го боляха повече от обикновено поради дългото шофиране. Нямаше кой да го смени на волана. С нетърпение очакваше Лу Ан. А май и Ригс. Този човек се бе изложил на опасност заради нея. Ех, ако успееше да оправи нещата…

Надникна в съседната стая, където Лиса спеше дълбоко. Загледа се в изящните й черти — беше одрала кожата на майка си. И тя щеше да е висока като Лу Ан. Последните десет години изхвърчаха толкова бързо. Къде ли щяха да бъдат те двете следващата седмица? Ами той? Може би сега, когато Ригс се появи на сцената, неговата песен бе изпята. Не се съмняваше, че Лу Ан ще се погрижи да го обезпечи, но вече нямаше да е същото. Е, малко ли беше, че все пак изживя с тях тези шеметни десет години.

Звънът на телефона 1-о стресна. Погледна часовника си. Наближаваше два. Той сграбчи слушалката.

— Чарли?

— Кой се обажда? — попита той. Не можа да познае гласа веднага.

— Мат Ригс.

— Ригс? Къде е Лу Ан? Как е тя?

— Ликува. Хванаха го, Чарли. Заловиха Джаксън. — Гласът му преливаше от радост.

— Слава тебе, господи! Къде?

— В Шарлътсвил. Агентите на ФБР завардиха летището и двамата с брат му им кацнаха в мрежата. Предполагам, че беше тръгнал да отмъщава на Лу Ан.

— Брат му ли?

— Брат му Роджър. ФБР не знае дали и той е замесен, но все едно. Важното е, че хванаха Питър Крейн. Казаха Лу Ан да отиде утре във Вашингтон да даде показания.

— Утре ли? Ами какво ще стане с нашата среща?

— Затова ти се обаждам. Искам двамата с Лиса веднага да се приготвите за път. Ще се видим направо във Вашингтон. Пред Хувър Билдинг. Намира се на Девета улица и Пенсилвания Авеню. Ще уредя да те чакат отпред. Ако тръгнете сега, ще можем да закусим заедно. Искам да отпразнуваме случая.

— А ФБР? А обвинението в убийство?

— За всичко съм се погрижил, Чарли. Лу Ан ще остане на свобода.

— Това е чудесно, Ригс. Не помня откога не съм чувал по-прекрасна новина! Ами къде е Лу Ан?

— На другия телефон, говори с ФБР. Предай на Лиса, че майка й я чака с нетърпение.

— Дадено. — Чарли затвори и веднага се зае да стяга багажа. Ех, защо не можа да види физиономията на Джаксън, когато са го пипнали. Гад с гадовете! Чарли реши да пренесе всичко в колата, преди да събуди Лиса. С олекнало както никога сърце той грабна две чанти под мишници и отвори входната врата.

Замръзна на място. На прага стоеше мъж с черна маска и пистолет в ръка. Чарли метна по него чантата, последвана от гневния му крясък, пистолетът отхвръкна и падна на земята. После тутакси сграбчи мъжа за маската и го запрати в стаята с такава сила, че онзи се залепи на стената и подгъна крака. Преди да успее да се изправи, Чарли се нахвърли отгоре му и започна да сипе леви и десни удари. Старите му боксьорски умения се възвърнаха толкова бързо, сякаш никога не бе напускал ринга. Тежките юмруци постигнаха своето; с един последен стон онзи рухна на пода и замря. Усетил второ присъствие, Чарли изви глава.

— Здравей, приятел! — Джаксън затвори вратата след себе си.

Щом позна гласа, Чарли скочи насреща му, учудвайки Джаксън с пъргавината си. Двете парализиращи стрели от електрическия пистолет улучиха Чарли в гърдите, но не преди якото му рамо да се удари в челюстта на Джаксън, така че да го хласне във вратата. Но Джаксън продължи да натиска спусъка, изпращайки електрически ток в тялото на Чарли.

Чарли се свлече на колене, но напрегна всичката си сила да се изправи; искаше да запрати този тип в небитието, та да престане да убива. Но тялото му отказа да се подчини на волята. Докато падаше, съзря ужасената Лиса, застанала до вратата между двете стаи.

Понечи да й каже нещо, да й изкрещи да бяга, но от устата му излезе само едва доловим шепот.

С диво отчаяние видя как Джаксън се спусна към нея и затисна с нещо устата й. Момичето се съпротивляваше храбро, но безуспешно. Ноздрите й поеха хлороформа и след миг тя лежеше на пода до Чарли. Джаксън обърса кръвта от лицето си и грубо разтърси съучастника си.

— Отнеси я в колата и внимавай да не те забележат.

Онзи кимна омърлушено, едва тътрейки разнебитеното си тяло. Чарли безпомощно проследи с очи отвличането на упоената Лиса. После видя как Джаксън се надвеси над него, опипвайки натъртената си челюст. С гласа на Ригс той изрече:

— Хванаха го, Чарли. Заловиха Джаксън. Искам да отпразнуваме случая. — Последва силен смях.

Чарли мълчеше. Лежеше на пода, наблюдаваше, чакаше. Вече със своя глас Джаксън каза:

— Знаех си, че с обаждането ще приспя бдителността ти. Отваряш вратата, без да погледнеш през шпионката, без пистолет в ръката. Каква немарливост! Но иначе беше много старателен и стоеше нащрек. Знаех, че ще си предпазлив и затова монтирах предаватели във всяка ваша кола още първата вечер, когато се промъкнах в гаража на Уикънс Хънт. Този в твоя роувър е по-специален, използват го във военното разузнаване и сигналите се улавят със сателитна антена. Щях да те открия и на другия край на света. Скъпичък е, но явно си струва парите.

След като се срещнах с Лу Ан, разбрах, че ще скрие Лиса, но аз трябваше да знам къде с тя, в случай че ми потрябва за последното представление. Обичам стратегическото мислене, а ти? То се удава на малцина. И ето че госпожичката ми потрябва. Затова съм тук.

Чарли трепна леко, когато Джаксън измъкна ножа от палтото си и после отново, когато отпори ръкава на ризата му.

— Много ми харесва това приспособление — каза Джаксън с поглед върху парализиращия пистолет. — Един от малкото инструменти, които ти позволяват да обезвредиш другия, без да го доведеш до безсъзнание.

Джаксън мушна пистолета във вътрешния джоб на палтото си, но не свали стрелите от гърдите на Чарли. Не се притесняваше, че оставя следи.

— Събра се с неподходящ човек. — Докато казваше това, Джаксън раздра ризата му по раменния шев да оголи място за следващата манипулация. — Остана лоялен към Лу Ан, а виж докъде те докара тя. — Тъжно поклати глава, но усмивката на лицето му издаде ликуването.

Възможно най-бавно и незабележимо Чарли се опита да раздвижи краката си. Усети, че леко помръдват. Това, което Джаксън не знаеше, бе, че едната стрела попадна върху голямото разпятие, което висеше на гърдите на Чарли. Другата също улучи този талисман, преди да се забие в гърдите, тъй че волтажът, разтърсил тялото му, не беше този, на който Джаксън разчиташе.

— Ще останеш парализиран не повече от четвърт час. За жалост кръвта ти ще изтече само за десет минути, след като забия ножа. Поне няма да усетиш нищо. Физически, искам да кажа. Иначе не е приятно безпомощно да гледаш как кръвта ти се лее. Можех да те довърша бързо, но това ми доставя по-голямо удоволствие.

В следващия миг Джаксън проряза дълбоко ръката му точно под рамото. Чарли прехапа устни, щом усети острието да потъва в плътта му. Кръвта шурна и Джаксън се изправи.

— Сбогом, Чарли, ще предам поздрави на Лу Ан. — При тези последни думи лицето му се изкриви от злост. После той се усмихна ехидно и затвори вратата.

С неистов напън Чарли успя да се претърколи по гръб. Положи върховни усилия да повдигне ръце и да улови стрелите. Вече бе замаян от загубата на кръв. От челото му се лееше пот. Напрегна сетни сили и малко по малко разхлаби стрелите, отлепи ги и ги метна встрани. Това не премахна парализата, но все пак почувства облекчение. Доколкото имаше някакъв контрол над крайниците си, изтласка тялото си до стената и сантиметър по сантиметър успя да се повдигне и да подпре гръб на нея. Сякаш хиляди горещи иглички бяха забити в него, но подобно на щангист той се повдигна нагоре, без да подгъне крака. Колкото и странно да бе, пистолетът сякаш бе отключил ставите на коленете му и болката в тях се стопи за пръв път от години насам. Плътно залепен за стената, той се довлече до дрешника и успя да отвори вратата му. Със зъби измъкна една дървена закачалка. Крайниците му изгаряха в огън, което бе обнадеждаващо, защото двигателните нерви на организма му явно се възстановяваха. Успя да хване закачалката в ръка и да откърти пречката, на която обикновено висят панталоните. Захвърли останалата част, оттласна се от стената и се стовари на леглото. Със зъби и една ръка раздра чаршафа на ленти. Сега действаше по-чевръсто, тъй като крайниците му бяха доста раздвижени. Но започваше да му се вие свят. Загубата на кръв си казваше думата. Не му оставаше много време. Възможно най-бързо омота дълга лента точно над прореза. Подпъхна под нея пречката на закачалката и я завъртя. Този самоделен турникет извърши животоспасяващото чудо и кръвта най-сетне престана да тече. Чарли избута слушалката от вилката и набра 911. След като даде адреса, се отпусна на леглото, целият окървавен. Не беше сигурен дали ще оживее, но сега в ума му бяха само Джаксън и Лиса. Знаеше точно за какво ще я използва той. За стръв да примами майка й. Чарли си представи какво ще се случи: Джаксън щеше да ги заколи и двете. След тази последна страховита мисъл той изпадна в несвяст.

 

 

Докато микробусът летеше по магистралата, Джаксън се надвеси над неподвижната Лиса и освети лицето й с фенерче. Копие на майката, каза си той. Наследила е и бойния й дух.

Джаксън протегна ръка и докосна лицето на момиченцето.

— Беше още бебе, когато те видях за последен път. — Отмести поглед встрани, взрян в нощта, а после пак се наведе над нея. — Жалко, че трябваше да се стигне дотук. Идвам, Лу Ан — обеща й той в мрака.

 

 

Лу Ан внезапно отлепи глава от възглавницата и седна на леглото. Всеки нерв в нея гореше. Едва си поемаше дъх, а сърцето й блъскаше до пръсване.

— Какво има, миличка? — Ригс се надигна и обви ръка около треперещите й рамене.

— Станало е нещо с Лиса.

— Какво? Лу Ан, ти сънуваш кошмари. Няма й нищо.

— Той я е отвлякъл. Откраднал е детенцето ми. Божичко мили, докосваше я. Видях го!

Ригс извъртя лицето й към себе си. Погледът й беше безумен.

— Лу Ан, сънувала си, нищо й няма на Лиса.

Тя го отблъсна от себе си, скочи и започна да мята на леглото вещите от масата.

— Къде е телефонът?

— Какво?

— Къде е проклетият телефон? — изпищя тя и в този момент го напипа.

— На кого се обаждаш?

Не му отговори. Бясно взе да натиска клавишите и зачака с примряло сърце.

— Не отговарят — проплака тя.

— Какво толкова? Чарли е изключил телефона. Знаеш ли колко е часът?

— Той не го изключва никога. Никога! — Пак набра, пак нищо.

— Е, тогава значи батерията се е изтощила. Забравил е да я захрани в мотела.

— Не, не, случило се е нещо. Нещо ужасно — тресеше глава тя.

Ригс стана от леглото и отиде при нея.

— Чуй ме, Лу Ан — разтърси я той, доколкото позволяваше ранената му ръка. — Ще ме изслушаш ли за минута? Тя най-сетне се посъвзе и го погледна.

— Лиса е добре. И Чарли също. Сега си напрегната и затова сънуваш кошмари. — Прегърна я през рамо и я притисна до себе си. — Всичко е наред. Ако тръгнем веднага, ще ни проследят. Недей заради един лош сън да вършиш нещо, което действително ще застраши Лиса.

Тя се втренчи в него и очите й още бяха замъглени от ужас.

Той продължи да шепне в ухото й и успокоителният му тон й подейства. Остави се да я отведе до леглото. Когато Ригс се унесе, Лу Ан се взря в тавана и се замоли горещо това да е било само кошмар. Нещо дълбоко в нея й подсказваше, че не е точно така. В мрака й се привидя ръка, която се протяга към нея. Тя прегърна спящия Ригс, сякаш да го защити. Би дала всичко на света да можеше да стори същото и за Лиса.