Дейвид Балдачи
Лотарията (50) — Моята библиотека

50

Крачейки по улицата, Ригс погледна часовника си. Под циферблата имаше миниатюрно записващо устройство, а дупчиците на кожената каишка служеха като микрофон. Предишния ден прекара известно време в един прочута „шпионска работилница“ на четири пресечки от Хувър Билдинг. Технологиите явно бяха усъвършенствани през тези пет години. Сега сделката с ФБР не беше записана само в паметта му. При подобни операции не можеше да се доверява изцяло никому, все едно на чия страна е.

Ригс съзнаваше, че правителството не ще позволи истината да излезе наяве. В този случай залавянето на престъпника жив бе също толкова опасно, колкото и незалавянето му, ако не и по-опасно. И всеки, който знаеше истината, бе застрашен, при това не само от Джаксън. Ригс бе убеден, че хората на ФБР никога няма да стрелят умишлено по невинен човек. Но те едва ли вземаха Лу Ан за невинна. А тъй като той я подкрепяше, автоматически се причисляваше към враговете.

Ригс не си направи труда да се озърта назад. Знаеше, че го следят. Макар да го бе уверил в противното, Мастърс на-часа му бе пратил опашка. На негово място Ригс не би постъпил така. Сега той трябваше да отреже опашката, преди да се срещне с Лу Ан. Усмихна се. Беше същото като едно време.

 

 

Докато Ригс уговаряше сделката с ФБР, Лу Ан набра един номер от уличен автомат. След няколкото сигнала „свободно“ реши, че ще последва стандартното съобщение на телефонния секретар. И тогава чу глас. Едва го позна, защото връзката беше ужасна.

— Чарли?

— Лу Ан?

— Къде сте?

— Пътуваме. Почти не те чувам. Минавам под жици с високо напрежение,

След миг връзката се пооправи.

— Сега е по-добре — каза тя.

— Чакай така, искат да говорят с теб.

— Мамо?

— Здравей, милинка.

— Добре ли си?

— Чудесно, момичето ми, както ти обещах.

— Чичо Чарли каза, че се виждаш с мистър Ригс.

— Вярно е. Той ми помага… за разни неща.

— Радвам се, че не си сама. Домъчня ми за теб, мамо.

— И на мен, много.

— Ще можем ли да си дойдем у дома? У дома? Къде беше домът им сега?

— Надявам се, миличка. Мама се старае това да стане час по-скоро.

— Обичам те.

— И аз, детенцето ми.

— Ето ти чичо Чарли.

— Лиса?

— Да?

— Искам да изпълня това, което ти обещах. Ще ти разкажа всичко. Цялата истина. Нали?

— Добре, мамо — отвърна поуплашено гласчето.

Когато Чарли пое слушалката, Лу Ан му каза само да слуша. Осведоми го за последните събития, за плана на Ригс и за истинското му минало.

Чарли едва се сдържа, но нямаше как да задава въпроси пред Лиса.

— Чакай малко. След две минути ще стигнем до някакво крайпътно заведение. Обади ми се пак.

Когато Лу Ан позвъни отново, Чарли попита възбудено:

— Ти луда ли си?

— Къде е Лиса?

— В тоалетната.

— В безопасност ли е?

— Пред вратата съм, тук е пълно със семейства. Сега ми отговори на въпроса.

— Не, мисля, че не съм луда.

— Пуснала си Ригс, бившето ченге, да влезе в Хувър Билдинг и да ти урежда сделка? Откъде си сигурна, че точно в този момент не те продава за едното нищо?

— Вярвам му.

— На него? — Лицето на Чарли поаленя. — Та ти почти не го познаваш, Лу Ан. Това е голяма грешка, скъпа. Огромна грешка.

— Не съм съгласна. Ригс играе с открити карти. Сигурна съм. Научих някои неща за него през последните дни.

— Като например че е изпечен агент, усъвършенствал изкуството на лъжата.

Лу Ан премига, когато тези думи проникнаха в съзнанието й. Зрънцето на съмнението изведнъж покълна.

— Чуваш ли ме, Лу Ан?

Тя стисна по-здраво слушалката.

— Да. Ако ме мами, скоро ще разбера.

— Трябва да се махаш оттам. Щом си с кола, изчезвай моментално.

— Чарли, той спаси живота ми. Иначе Джаксън щеше да ме убие.

Чарли помълча малко. Водеше душевна борба и беше много раздвоен. От всичко, което Лу Ан му каза, излизаше, че Ригс е на нейна страна. Чарли се сещаше защо: този човек беше влюбен в нея. А тя? Сигурно и тя беше влюбена в него. В такъв случай къде оставаше той самият? Работата беше там, че Чарли предпочиташе Ригс да лъже. Искаше този човек да изчезне от живота им. Това желание изкривяваше цялото му мислене. Но Чарли много обичаше Лу Ан. И Лиса също. Заради тях винаги беше пренебрегвал собствения си интерес. При тази мисъл душевният му конфликт изчезна.

— Лу Ан, разчитам на инстинкта ти. Сега като разсъждавам, Ригс май е искрен. Все пак си отваряй очите, нали?

— Добре, Чарли. Вие къде сте?

— Прекосихме Западна Вирджиния, влязохме в Кентъки, стигнахме до границата с Тенеси и сега пак сме се запътили назад към Вирджиния.

— Време е да тръгвам. Ще ти се обадя по-късно да ти кажа какво е станало днес.

— Надявам се останалата част от деня да не е толкова бурна, колкото досега.

— И аз се надявам, Чарли. Благодаря ти.

— За какво? Нищо не съм направил.

— Сега кой лъже?

— Много внимавай.

Лу Ай затвори. Ако всичко вървеше според плана, скоро щеше да види Ригс. Крачейки към колата, тя се замисли за първоначалната реакция на Чарли. Можеше ли да се довери на Ригс? Седна зад волана на хондата и тъкмо посегна да включи на скорост, когато ръката й увисна във въздуха. Нямаше време за двоумене, макар да се раздираше от противоречия. Ръката й отказа да помръдне.