Дейвид Балдачи
Лотарията (45) — Моята библиотека

45

Джаксън отново беше в апартамента си и отново се взираше в портативния компютър. Лу Ан се бе срещала с Ригс вече няколко пъти. Джаксън щеше да я чака да се обади още няколко часа. Но, тъй или иначе, тя го бе разочаровала. Така и не монтира на телефона й подслушвателно устройство — пропуск, който за момента не си струваше да поправя. Не беше очаквал, че тя ще скрие Лиса толкова бързо. Човекът, когото нае да следи действията на Лу Ан, трябваше да проследи Чарли и Лиса, тъй че Джаксън се лиши от две ценни очи. Поради това и не разбра, че Лу Ан и Донован се бяха срещнали вече.

Мислеше си да ангажира повече хора в следенето, но многото непознати, спотайващи се в града, вероятно щяха да събудят подозрения. А той искаше по възможност да избегне това, най-вече заради една неясна и съмнителна личност: Матю Ригс. Беше изпратил отпечатъци от пръстите му на информационния си източник и сега чакаше резултата.

Джаксън зяпна от изумление, когато данните затрептяха на екрана. Името, което съответстваше на отпечатъците, не беше Матю Ригс. За миг Джаксън се почуди дали не е взел погрешка нечии други отпечатъци от къщата на пазача. Но това беше невъзможно: сам видя точното място, което наричащият се Матю Ригс бе докоснал. Реши да провери дали пък компютърната информация не е погрешна. Набра номера и дълго разговаря със своя човек.

— Не беше лесно — казаха му. — Първоначално минахме по обичайните канали, за да избегнем подозрения. Сигурно запитването е стигнало до по-високо равнище и се получи отговор, че такива отпечатъци не са архивирани.

— Но нали са идентифицирали човека — каза Джаксън.

— Да, но само след като използвахме други канали. — Джаксън знаеше, че това означава незаконно проникване в базата данни.

— Но името е различно от това, което използва сега, и принадлежи на някакъв покойник.

— Именно. Само че когато някой престъпник умре, според стандартната процедура вземат отпечатъци от трупа и ги изпращат на ФБР за проверка. След това отпечатъците се изтриват от базата данни. В резултат на това практически няма съхранени отпечатъци на мъртъвци.

— Тогава как ще обясниш току-що изпратеното? Защо ще водят този човек като покойник, и то под друго име?

— Това ми подсказва, че истинското му име е в базата данни, а сегашното е фалшиво. А фактът, че го водят за мъртъв, говори, че ФБР иска да го представи за такъв, включително пред хора, които се опитват да го идентифицират по компютърен път. И друг път са го правили.

— Защо?

След като получи отговор, Джаксън бавно остави слушалката. Сега проумя всичко. Взря се в екрана. Даниъл Бъкман: покойник.

По-малко от три минути, след като Лу Ан си тръгна, телефонът на Ригс иззвъня. Съобщението беше кратко и сбито, ио успя да го вледени.

— Някой току-що влезе нелегално във файла с отпечатъците ти чрез автоматизираната система за дактилоскопско разпознаване. И то някой спец, защото не разбрахме какво става, докато не измъкна информацията. Бъди изключително предпазлив, сега правим проверка.

Ригс затръшна слушалката и грабна приемателното устройство. Забави се колкото да отключи едно чекмедже на бюрото си, откъдето измъкна два пистолета, две пачки патрони и кобур с каишки. Сложи по-големия пистолет в джоба си, а малкия пъхна в кобура, чиито каишки стегна около глезена си. После хукна към джипа. Надяваше се, че Лу Ан не е открила и изхвърлила от колата си предавателя.