Дейвид Балдачи
Лотарията (32) — Моята библиотека

32

Макар и да зърна съвсем бегло лицето на Чарли, докато потегляше с роувъра, Ригс разбра, че нещо не е наред. И то сериозно. Той се обърна към къщата. Дали не трябваше да се опита да влезе и той? Би получил отговор на много въпроси. Почти беше решил да хвърли ези-тура, когато някакъв шум го накара да се свие отново зад храста и да се върне към ролята си на наблюдател,

Лу Ан бе вързала Джой за едно дърво на около стотина метра от къщата. Сега се приближаваше със същата грациозна походка, която Ригс бе забелязал и преди. Тя приклекна и зачака, оглеждайки предпазливо района. Въпреки непроницаемия храсталак Ригс се почувства като гол пред изпитателния й поглед.

Дали знаеше, че Чарли вече е идвал и си е отишъл? Вероятно не. По лицето й не можеше да се прочете нищо.

Лу Ан продължи да наблюдава мълчаливо къщата, после се доближи до бараката. Погледна през прозореца, видя хондата, после взе малко пръст и кал от перваза и намаза малката дупка, която Чарли бе изтъркал. Ригс наблюдаваше тази процедура с нарастващо възхищение. Дори той можеше да не се сети за това. Чарли, естествено, не се бе сетил.

Лу Ан отново се обърна към къщата. Стоеше вдървено, с ръце в джобовете. Беше разбрала, че Чарли е бил тук. Освен това знаеше, че Чарли не е стоял дълго време, защото бе минала по много по-пряк път. Краткият му престой означаваше, че или не е намерил нищо, или е било нещо много опасно. Инстинктът й подсказваше, че второто е много по-вероятно. Дали да си тръгне и да остави той да й разкаже всичко? И макар че това щеше да е най-благоразумната постъпка, Лу Ан бързо се приближи до входната врата и завъртя топката. Тя не помръдна, въпреки че Лу Ан натискаше здраво. Лу Ан нямаше инструменти като Чарли, затова трябваше да намери друг начин за проникване. И тя го откри, от задната страна на къщата. След много блъскане успя да отвори един прозорец и бързо се вмъкна вътре.

Тя скочи от перваза на пода и приклекна. Оттук виждаше само кухнята. Притежаваше отличен слух и ако в къщата имаше някой, щеше да чуе дишането му, колкото и тихо да беше. Запромъква се напред и стигна хола, превърнат в нещо като офис. Очите й се разшириха от изумление при вида на корковото табло с вестникарските изрезки. Лу Ан осъзна, че тук става дума за нещо повече от изнудване.

 

 

— По дяволите — изруга тихо Ригс и се хвърли на земята. Крайслерът профуча покрай него и се отправи към къщата. Шофьорът се бе привел над кормилото, но въпреки обръснатата брада Ригс го разпозна съвсем ясно. Преценявайки набързо ситуацията, Мат грабна пушката си и забърза към джипа.

 

 

Лу Ан чу приближаващата кола и се втурна към кухнята. Подаде предпазливо глава над перваза на прозореца и застина от ужас. Донован беше спрял зад къщата и излизаше от крайслера. Очите й бяха приковани в пистолета в дясната му ръка. Той се отправи към задната врата. Лу Ан се отдръпна, обмисляйки трескаво всички възможни начини за бягство. Проблемът беше, че такива просто нямаше. Предната врата беше заключена и ако се опиташе да я отвори, той щеше да я чуе. Нямаше време да се измъкне през някой прозорец. Къщичката беше толкова малка, че той неминуемо щеше да я забележи, ако останеше на първия етаж.

Донован пъхна ключа в ключалката. Ако беше погледнал през матираното стъкло на вратата, щеше веднага да види Лу Ан. Тя направи крачка назад и тъкмо се канеше да изтича нагоре по стълбите, когато чу някакъв вой. Звукът беше режещ и остър, като че ли се беше включила алармата на кола. Тя се приближи безшумно до прозореца и видя как Донован трепва, блъсва полуотворената врата и изтичва отпред.

Нямаше време за губене. Лу Ан се хвърли към прозореца, през който бе влязла, претърколи се навън и хукна да бяга. Стигна до бараката и приклекна. Алармата още пищеше. Тя надникна иззад ъгъла и видя Донован да се отдалечава в посока на звука, описвайки широки движения с дясната си ръка, в която още стискаше пистолета.

Някой я сграбчи за рамото и тя едва не изпищя.

— Къде е конят ти? — Гласът на Ригс беше равен и спокоен.

Тя го погледна изумено и усети как внезапно обзелия я страх изчезва също така бързо.

— На около стотина метра. — Тя посочи към гъстата гора. — Това твоята аларма ли е?

Ригс кимна и стисна здраво ключовете за колата. Без да изпуска Донован от поглед, той се надигна и дръпна Лу Ан.

— Хайде, да бягаме!

И двамата хукнаха през откритата поляна. Ригс се спъна в някакъв корен и докато залиташе, пръстът му несъзнателно натисна копчето за изключване на алармата. Донован се обърна и се взря в тях. Лу Ан издърпа Ригс и след миг те се скриха в гората. Донован размаха пистолета.

— Хей, вие! — изкрещя той. — Спрете, по дяволите! — Макар и да бе насочил пистолета към тях, нямаше да стреля. Той не беше убиец.

Лу Ан бягаше като стрела и Ригс не можеше да я стигне. Беше си изкълчил глезена, успокои се той, но в интерес на истината, дори и да му нямаше нищо, пак не би могъл да тича като нея. Джой очакваше търпеливо пристигането на господарката си. Лу Ан бързо я отвърза и скочи на седлото, без дори да използва стремето. После подаде ръка на Ригс и го изтегли зад себе си. След миг се носеха по пътеката в пълен галоп. Ригс се обърна, но от Донован нямаше и следа. Естествено, при тази бързина! Той стисна Лу Ан здраво през кръста. Кобилата се носеше като вихър по лъкатушещите пътеки.

Бяха оставили Джой в конюшнята и вървяха към голямата къща, когато той най-сетне наруши мълчанието.

— Виждам, че така се справяш с подобни ситуации. Нахълтваш с взлом в разни къщи. Мъчиш се да откриеш нещо. Защо ли се чудя? Нали така постъпи и с мен. — Той се взря сърдито в нея.

— Не съм нахълтвала с взлом при теб — отвърна също толкова възмутено тя. — И не си спомням да съм те молила да вървиш след мен.

— Тръгнах след Чарли, не след теб — поправи я той. — И добре, че бях там, нали така? Два пъти за два дни. Така ще си изхабиш деветте живота за една седмица. — Тя продължаваше да върви, кръстосала ръце на гърдите си, и да се взира невиждащо напред. Ригс спря.

Тя също спря и наведе очи за миг. Когато вдигна глава, погледът й беше много по-мек.

— Благодаря ти. Отново. Виж, колкото по-голямо е разстоянието между теб и нас тримата, толкова по-добре ще е за самия теб, гарантирам ти го. Забрави за оградата. Сигурно няма да останем дълго тук. И не се притеснявай, ще ти я платя, въпреки всичко. — Тя го изгледа тъжно, опитвайки се да отблъсне връхлитащите я чувства. Не бе изпитвала подобни от толкова време, че сега просто се плашеше. — Бъди щастлив, Матю. — Лу Ан се отправи към къщата.

— Катрин? — Тя продължаваше да върви. — Катрин! — извика той отново. Тя спря.

— Ще ми кажеш ли, ако обичаш, какво става? Може да ти помогна.

— Не смятам.

— Човек никога не знае.

— Аз знам, повярвай ми. — Тя отново тръгна към къщата.

— Ей, в случай че си забравила — последва я Ригс, — нямам кола, за да се прибера.

Ключовете вече летяха във въздуха, когато долетяха и думите й.

— Вземи моята. Паркирана е отпред. Задръж я колкото пожелаеш. Имам друга. — Тя се обърна и влезе вътре.

Ригс стисна ключовете в дланта си и недоумяващо поклати глава. В този случай нищо не можеше да направи.