Стивън Кинг
Отмъстителите (1) — Моята библиотека

Информация (Прескачане на информацията)

Допълнителна информация (Прескачане на допълнителната информация)
Корица

Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2008

 

Издание:

Стивън Кинг. Отмъстителите

Издателска къща „Плеяда“, София, 1999

Превод от английски: Весела Еленкова, 1999

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — ДИМО, 1999

Коректор: Любомира Гечева, 1999

Коректор: Джени Тодорова, 1999

ISBN 954-409-177–7

Анотация

За пръв, а може би и за последен път от 1985 г. насам Стивън Кинг използва псевдонима Ричард Бакман. В типичния си стил авторът обяснява: „Направих го, защото ме подтикна вътрешния ми глас, който никога не ме е подвеждал, не съм търсил евтин рекламен ефект.“

В „Отмъстителите“ героите са почти същите като в „Град Отчаяние“, романите са свързани и чрез злия дух, който се вселява в хората и ги подчинява на властта си. Получава се огледален образ на „Град Отчаяние“, но отразен от криво огледало.

Какво ще се случи, ако изведнъж се озовете в свят, сътворен от фантазиите на дете, което обича уестърните и анимационните филми с космически герои?

Отговорът ще намерите, когато прочетете „Отмъстителите“.

Източник: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=3779

(Прескачане на съдържанието)

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА

Преди смъртта си в края на 1985 г. вследствие на раково заболяване Ричард Бакман успя да публикува пет романа. През 1994 г. при пренасянето си в ново жилище вдовицата на писателя открива в избата на дома им кашон, пълен с ръкописи. Това са романи и разкази, завършени в различна степен. В най-суров вид са ръкописите в стенографските тетрадки, които Бакман използвал за чернови. Най-завършен бил машинописният текст на романа, който ви предлагаме. Намирал се в пристегната с ластици кутия, сякаш при последното затишие на болестта Бакман е възнамерявал да го изпрати на своя издател.

Госпожа Бакман ме помоли да преценя художествената му стойност и аз го намирам най-малкото на нивото на предишните творби на писателя. Позволих си незначителни промени в текста, предимно относно осъвременяването на някои отправки (например в първа глава заместих Роб Лоу с Итън Хок), но инак го оставям почти непокътнат. Предлагаме тази творба на вашето внимание като венец на един необичаен, но не и незначителен творчески път.

Бих искал да изкажа благодарност на Клодия Ешелман (бившата Клодия Бакман); на изследователя на творчеството на Бакман, Дъглас Уинтър; на Илейн Костър от „Ню Американ Лайбръри“ и на Каролин Стромбърг, редактор на предишните романи на Бакман.

Госпожа Бакман казва, че доколкото и е известно, съпругът й никога не е бил в Охайо, „въпреки че веднъж-два пъти е прелитал със самолет над този щат“. Освен това тя изобщо няма представа кога е писан романът, макар да подозира, че най-вероятно е било късно нощем. Ричард Бакман е страдал от хронично безсъние.

 

Чарлс Върил

Ню Йорк Сити

 

Мислейки за Джим Томпсън и Сам Пекинпа[1]: легендарни сенки.

„Тук обясняваме с олово, господине.“

Стив Маккуин

„Великолепната седморка“

King-Regulators01.png

 

Пощенска картичка от Уилям Гарин до сестра му Одри Уайлър:

24 юли 1994

 

Скъпа Од,

Ето ни тази вечер в Карсън Сити (Нев.), а утре се надяваме да се доберем до Сан Хосе. Знам, че ти изпитваше „големи съмнения“ относно нашето пътешествие, но все пак взехме правилното решение. ИМАМЕ НЕВЕОЯТЕН НАПРЕДЪК СЪС СЕТ! По-късно подробностите — ще ти звънна от Сан Хосе — а сега не ми остава да кажа друго освен Бог да благослови Невада! Джуни ти праща много целувки.

 

Бил

 

Г-жа Одри Уайлър

Поплър Стрийт № 247

Уенуърт, Охайо 43292

Бележки

[1] Американски филмов режисьор (1925–1984), известен с насилието във филмите си. — Б.пр. ↑

Към следващата част →

Постоянен адрес на страницата: http://purl.org/NET/mylib/text/9216