Стивън Кинг
Мъртвата зона (39) — Моята библиотека

9

И отново дойде октомври.

Сара дълго се бе пазила да не мисли за това пътуване, но ето, че бе ударил неговият час и повече не можеше да се отлага. Тя остави децата на мисис Абланап — вече имаха домашна помощница, две леки коли на мястото на червеното „Пинто“ и близо тридесет хиляди долара годишен доход — и потегли сама за Паунъл през огнено-ръждивата прелест на късната есен.

Когато пристигна, Сара отби колата встрани от китния, тесен провинциален път, слезе и пресече насреща към малкото гробище. Върху един от първите надгробни камъни тя съзря потъмняла табелка с надпис СЕМЕЙСТВО БЪРЧ. Мястото бе оградено с нисък зид от неодялан камък и бе грижливо поддържано. Няколко избелели от слънцето знаменца напомняха за отминалия преди пет месеца Ден на падналите. Нямаше да мине много време и снегът щеше да ги затрупа.

Сара вървеше бавно — нямаше закъде да бърза. Вятърът си играеше с края на тъмнозелената й пола. Мина покрай гробовете на няколко поколения БОУДЕН, на семейство МАРСТЕН, а по-нататък и на рода ПИЛСБЪРИ, който от 1750 г. насам се нареждаше около голям мраморен паметник.

И чак до стената, в самия край на гробището, тя откри един сравнително нов надгробен камък, на който пишеше просто ДЖОН СМИТ. Сара коленичи и след кратко колебание опря длан до него. После я плъзна замислено по полираната повърхност.