Тад Уилямс
Градът на златната сянка (1) — Моята библиотека
Непременно прегледайте правилата за използване на Моята библиотека!
Съдържание
- 1
- ПЪРВА ЧАСТ. ВСЕЛЕНА В СЪСЕДСТВО
- ВТОРА ЧАСТ. СЪНЯТ НА ЧЕРНИЯ ЦАР
- ПЪРВА ГЛАВА. ТРЪНИ
- ВТОРА ГЛАВА. ВЪТРЕ В ЗВЯРА
- ТРЕТА ГЛАВА. В СВЕТА НА ОГЛЕДАЛОТО
- ЧЕТВЪРТА ГЛАВА. СИНЪТ НА ДЪЩЕРЯТА НА ЕЛАНДА
- ПЕТА ГЛАВА. ГНЕВЪТ НА ГОСПОДАРЯ
- ШЕСТА ГЛАВА. ПРИЯТЕЛИ ПО ВЪРХОВЕТЕ
- СЕДМА ГЛАВА. СМЪРТОНОСНАТА КУЛА НА СЕНБАР ФЛЕЙ]
- ОСМА ГЛАВА. ОБАЖДАНЕТО НА ДЖЕРЕМАЯ
- ДЕВЕТА ГЛАВА. ЧЕРНО И БЯЛО
- ДЕСЕТА ГЛАВА. ОТКЪСЛЕЦИ
- ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА. ГОСПОДАРЯТ СЕТ
- ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА. ПО СТЪЛБАТА
- ТРИНАЙСЕТА ГЛАВА. МЕХАНИЗМИ
- ЧЕТИРИНАЙСЕТА ГЛАВА. СИНЬОТО КУЧЕ ПУСТИННИК
- ТРЕТА ЧАСТ. ДРУГА ЗЕМЯ
- ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ГРАДЪТ
Тази книга посвещавам с любов на моя баща Джоузеф Хал Евънс.
Всъщност баща ми не чете фантастика,
така че ако някой не му каже,
той изобщо не би узнал това.
БЛАГОДАРНОСТИ
Беше ужасно сложно да се напише тази книга и аз съм задължен на много хора за подкрепата им — особено на тези, които помагаха с отчайващо необходими проучвания или едва разчитаха поредния гигантски ситно нанизан ръкопис на Тад и след това споделяха окуражителни и полезни неща:
Дебора Бийл, Мат Байълър, Артър Рос Евънс, Джо-Ан Гудуин, Деб Грейбиън, Ник Грейбиън, Джед Хартман, Джон Джерълд, Катрин Кер, М. Дж. Креймър, Марк Крейгбаум, Брус Либърман, Марк Маккръм, Питър Стампфъл, Мич Уагнър.
Дължа, както винаги, големи благодарности на моите търпеливи и отзивчиви издатели Шийла Гилбърт и Бетси Уолхайм.
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
Аборигените от Южна Африка са известни под много имена — сан, басарва, обитатели на отдалечени области (в общоприетия административен език), но най-вече като бушмени.
Честно признавам, че в този роман съм си позволил голяма свобода при описанието на живота и вярванията на бушмените. Те нямат единен фолклор — всеки район, а понякога и всяко голямо семейство може да поддържа свои собствени митове — или обособена култура. Опростявал съм, а понякога съм обработвал бушменски мъдрости, песни и истории. Литературата си има свои изисквания.
Но старите обичаи на бушмените наистина изчезват бързо. Една от най-произволните ми манипулации с истината може да се окаже наивното твърдение, че и в средата на XXI век все някой ще продължава да ловува сред гъсталака.
Колкото и да съм разкрасявал истината, старал съм се да пресъздам възможно най-точно духа на изобразеното от мен. Ако съм злоупотребил или съм се възползвал, значи съм се провалил. Основното ми намерение е да разкажа една история, но ако тази история накара някои читатели да научат повече за бушмените и за начина им на живот, който никой от нас не може да си позволи да пренебрегва, ще бъда много щастлив.
Към следващата част →

