Уилки Колинс
Лунният камък (57) — Моята библиотека

ЕПИЛОГ
НАМИРАНЕТО НА ДИАМАНТА

I
ПОКАЗАНИЯ НА МЪЖА, АНГАЖИРАН ОТ МИСТЪР КЪФ (1849)

На двадесет и седми юни получих нареждане от детектива Къф да следя трима заподозрени в убийство мъже, по външност описани като индуси. Видели ги сутринта на Тауърското пристанище да се качват на параход, отплувал за Ротердам.

Аз напуснах Лондон с парахода, принадлежащ на друга компания, който отплува сутринта в четвъртък, двадесет и осми. Когато пристигнах в Ротердам, успях да намеря капитана на парахода, който бе тръгнал на предишния ден, в сряда. Той ме уведоми, че индусите наистина са пътували с неговия параход, но само до Грейвзенд. Наближавайки това място, един от тримата индуси попитал кога ще пристигнат в Кале. Научавайки, че параходът пътува за Ротердам, индусът останал крайно изненадан и огорчен: оказало се, че той и другарите му направили голяма грешка. Те били готови, казал индусът, да пожертвуват парите, платени за билетите, ако капитанът се съгласи да ги свали на брега. Капитанът влязъл в положението на чужденците и понеже не виждал никаква причина да ги задържи, сигнализирал за брегова лодка и тримата индуси напуснали парахода.

Ясно беше, че индусите предварително са се наговорили да направят това, за да замаскират следите си. Ето защо, без да губя време, аз се върнах в Англия. Слязох от парахода в Грейвзенд и узнах, че те заминали за Лондон. В Лондон разбрах, че отпътували за Плимът. Събраните в Плимът сведения изясниха, че те са отплували преди четиридесет и осем часа с кораба „Бюли Каел“ на Източноиндийската компания направо за Бомбай.

Когато получи тези сведения, Мистър Къф съобщи на бомбайските власти по сухопътната поща и даде нареждане полицията да обискира кораба, щом навлезе в пристанището. След това аз вече нямах нищо общо с тази работа, И нищо повече не чух за нея.