Уилки Колинс
Лунният камък (52) — Моята библиотека

III

Животът на мистър Годфри Ейблуайт е имал две страни.

От една страна — известна на обществото — той е бил джентълмен, ползуващ се със заслужена репутация на блестящ оратор по благотворителни събрания и надарен с организаторски способности, които предоставял на разположението на различни благотворителни дружества — в повечето случаи дамски. От друга страна — скрита от очите, на хората — този джентълмен представлявал съвсем различна личност, а именно — бил човек, отдаден на удоволствия, който притежавал извън града вила не на свое име и където настанил една млада дама с друго фамилно име.

При огледа на тази вила видях прекрасни картини и статуи; мебели, избрани с вкус и майсторски изработени; оранжерия с най-редки цветя, подобни на които трудно биха се намерили в целия Лондон. При огледа на личното имущество на двамата бяха намерени разни брилянти и други скъпоценности, неотстъпващи по своята рядкост на цветята в оранжерията; екипажи, каляски и коне, които съвсем заслужено произведоха цяла сензация в Хайд парк сред хора, способни да съдят за едните и за другите.

Вилата и дамата — това са неща тъй обикновени в лондонския живот, че би трябвало, да искам извинение, задето споменавам за тях. Ала това, което не е съвсем обикновено (поне доколкото на мен е известно), е обстоятелството, че всичките тия разкошни неща са били не само поръчани, но и заплатени. Следствието показа — за мое най-голямо учудване, — че картините, статуите, цветята, брилянтите, екипажът и конете са изплатени до стотинка! А вилата била купена и записана направо на името на дамата.

Дълго бих се опитвал да разгадая тази тайна, и то напразно, ако смъртта на Годфри Ейблуайт не бе наложила да се започне следствие за цялото негово имущество. Следствието разкри следните факти:

Мистър Годфри Ейблуайт бил натоварен да се грижи за една сума от двадесет хиляди фунта като един от двамата настойници на някакъв млад джентълмен, който през хиляда осемстотин четиридесет и осма година още не бил пълнолетен. Срокът на опекунството скоро щял да свърши и младият джентълмен трябвало да получи тия двадесет хиляди фунта в деня на своето пълнолетие — през февруари хиляда осемстотин и петдесета година. А дотогава двамата настойници трябвало да му отделят за издръжка по триста фунта два пъти в годината — на Рождество и по средата на лятото. Този доход бил изплащан редовно от главния настойник мистър Годфри Ейблуайт, Но двадесетте хиляди фунта, оставени в ценни книжа (от които уж произлизал този доход), били изхарчени до стотинка още преди края на хиляда осемстотин четиридесет и седмата година. Пълномощното на довереника, даващо право на банкера да продава част от ценните книжа, както и разните писмени ордери, с които му се съобщава за какви суми да продава, били надлежно подписвани от двамата настойници. Но подписът на втория настойник (някакъв армейски офицер в оставка, живущ в провинцията) бил подправян във всички случаи от главния — с други думи, от мистър Годфри Ейблуайт.

Ето какво обяснява благородното поведение на мистър Годфри Ейблуайт и неговата способност да изплаща всички разноски, свързани с дамата и вилата и — както ей сега ще видите — още много други сметки.

Сега можем да минем към рождения ден на мис Вериндър, отпразнуван през хиляда осемстотин четиридесет и осма година, на двадесет и първи юни.

В навечерието на този ден мистър Годфри Ейблуайт посетил баща си и го помолил да му заеме триста фунта (това узнах от самия мистър Ейблуайт-старши). Забележете сумата и същевременно помнете, че полугодишната издръжка на младия джентълмен трябвало да бъде изплатена на двадесет и четвърти същия месец; а също така — че целият капитал на този млад джентълмен бил прахосан от неговия настойник още към края на четиридесет и седма година.

Мистър Ейблуайт-старши отказал да даде на сина си дори и едно пени.

На другия ден мистър Годфри Ейблуайт пристигнал заедно с вас в дома на лейди Вериндър. Само след няколко часа (както вие сам ми казахте) мистър Годфри направил предложение на мис Вериндър. В това без съмнение той е виждал — ако предложението му бъде прието — края на всички свои парични грижи и затруднения — настоящи и бъдещи. Но… мис Вериндър му отказала.

По този начин вечерта на рождения ден на мис Вериндър финансовото положение на мистър Годфри Ейблуайт е било следното: той трябвало да намери триста фунта за двадесет и четвърто число на месеца, както и двадесет хиляди фунта за февруари на хиляда осемстотин и петдесета година. И ако не успеел да си достави тези суми, той е щял да изпадне в крайно тежко положение.

При тези обстоятелства какво става по-нататък?

Вие сте оскърбили мистър Канди, лекаря, с невъздържаните си отзиви за неговата професия, а той ви се отплатил с една доза лауданум. Доктор Канди помолил мистър Годфри Ейблуайт да ви даде „лекарството“, приготвено в малко шишенце; за своето участие в тази работа мистър Годфри сам си признал — при обстоятелства, които ей сега ще ви бъдат изложени. Мистър Годфри охотно се съгласил да изпълни тази молба, още повече че и той самият пострадал от вашия остър език нея вечер. Затова подкрепил Бетъридж, който ви уговарял да пийнете малко коняк с вода, преди да си легнете. Вашият братовчед тайно налял лауданума в студения грог. И вие сте го изпили.

А сега с ваше позволение нека пренесем сцената в дома на мистър Люкър в Ламбът. И ми разрешете да забележа вместо предговор, че ние с мистър Бреф намерихме начин да принудим лихваря да направи пълни признания. Ние най-старателно разгледахме неговите показания, които сега предавам на ваше разположение.