Уилки Колинс
Лунният камък (1) — Моята библиотека
Непременно прегледайте правилата за използване на Моята библиотека!
Съдържание
- ПРОЛОГ. ЩУРМУВАНЕТО НА СЕРИНГАПАТАМ (1799). (Писмо из една семейна архива)
- ПОВЕСТВОВАНИЕТО
- ПЪРВА ЧАСТ. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ДИАМАНТА (1848). Събития, разказани от Габриел Бетъридж, управител в дома на лейди Джулия Вериндър
- Първа глава
- Втора глава
- Трета глава
- Четвърта глава
- Пета глава
- Шеста глава
- Седма глава
- Осма глава
- Девета глава
- Десета глава
- Единадесета глава
- Дванадесета глава
- Тринадесета глава
- Четиринадесета глава
- Петнадесета глава
- Шестнадесета глава
- Седемнадесета глава
- Осемнадесета гласа
- Деветнадесета глава
- Двадесета глава
- Двадесет и първа глава
- Двадесет и втора глава
- ВТОРА ЧАСТ. ОТКРИВАНЕ НА ИСТИНАТА (1848 — 1849). Събития, разказани от различни лица
- ПЪРВИ РАЗКАЗ. написан от мис Клак, племенница на покойния сър Джон Вериндър
- ВТОРИ РАЗКАЗ. Написан от Матю Бреф, адвокат. Грейс Ин скуеър
- ТРЕТИ РАЗКАЗ. написан от Франклин Блейк
- ЧЕТВЪРТИ РАЗКАЗ. Преписан от дневника на Езра Дженингз
- ПЕТИ РАЗКАЗ. написан от Франклин Блейк
- Първа глава
- ШЕСТИ РАЗКАЗ. написан от детектива Къф
- СЕДМИ РАЗКАЗ. Писмо от мистър Канди
- ОСМИ РАЗКАЗ. приложен от Габриел Бетъридж
- ПЪРВА ЧАСТ. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ДИАМАНТА (1848). Събития, разказани от Габриел Бетъридж, управител в дома на лейди Джулия Вериндър
- ЕПИЛОГ. НАМИРАНЕТО НА ДИАМАНТА
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
Във връзка с тук изложената история на Диаманта трябва да призная, че в основата на този разказ, както и в някои по-важни подробности, лежи мълвата, която се разпространява за два кралски диаманта в Европа. Великолепният камък, който украсява жезъла на руските царе, някога е бил око на индийски идол. За прочутия Кох-и-нор също се предполага, че някога е представлявал един от свещените скъпоценни камъни на Индия; и нещо повече — че е бил свързан с пророчество, което предричало известни нещастия на тези, които биха се опитали да го отклонят от неговото древно ползуване и предназначение.
ПРОЛОГ
ЩУРМУВАНЕТО НА СЕРИНГАПАТАМ (1799)
(Писмо из една семейна архива)
I
Пиша тия редове от Индия до моите роднини в Англия.
Целта ми е да обясня защо не поех приятелски подадената ми ръка на моя братовчед Джон Хърнкасл. Мълчанието ми по този въпрос беше криво изтълкувано от членовете на моето семейство, от доброто мнение на което не бих желал да се лиша. Моля ги да отложат окончателното си решение дотогава, докато не прочетат този мой разказ. Давам честната си дума, че ще напиша само чистата, безусловна истина.
Тайното разногласие между мен и моя братовчед възникна по време на великото събитие, в което участвувахме и двамата — щурмуването на Серингапатам под командата на генерал Бейрд на 4 май 1799 година.
За да бъдат напълно разбрани всички обстоятелства, трябва да се върна назад към времето преди атаката, а също и към мълвите, които обикаляха нашия лагер относно скъпоценните камъни и купищата злато, намиращи се в серингапатамския дворец.
Към следващата част →

