Стивън Кинг
Гробище за домашни любимци (27) — Моята библиотека

27

Луис осъзна, че е пиян едва когато отиде в гаража.

Обсипаното със звезди небе и обкръжената с ореол луна се опитваха да разсеят мрака. Все пак светлината бе достатъчна за Луис да се добере до гаража. Когато влезе вътре, установи, че не вижда абсолютно нищо. Знаеше, че наблизо има бутон за лампата, но нямаше представа къде се намира. Тръгна напред пипнешком, с провлечени стъпки. Усещаше виене на свят и предчувстваше, че всеки момент коляното му ще се удари в някаква играчка — велосипедът на Ели с двете допълнителни червени колелца или детското колело на Гейдж, на кормилото, на което бе поставена пластмасова глава на алигатор; беше уверен, че ще се стресне и ще се просне по корем върху цимента.

Къде ли е Чърч? Нали го бе оставил в гаража?

Без да иска се отклони от пътя си и се блъсна в стената. В дланта му се заби треска и той извика „По дяволите!“ в мрака. Внезапно осъзна, че думите му са прозвучали повече изплашено, отколкото гневно. Стори му се, че гаражът се е обърнал наопаки, сякаш по чудо се е завъртял около оста си. Не ставаше дума само за светлинния бутон — в момента Луис не можеше да открие нищо, включително вратата към кухнята.

Отново бавно тръгна напред; мястото, където треската се бе забила в дланта му, го щипеше. „Ето как се чувстват слепците“ — помисли си той и внезапно си спомни за концерт на Стиви Уондър, който двамата с Рейчъл бяха посетили преди… може би преди шест години. Струваше му се невъзможно оттогава да е изминало толкова дълго време… но да, Рейчъл бе бременна с Ели! Двама асистенти бяха завели Уондър до синтезатора му, като внимаваха да не се препъне в многобройните кабели върху сцената. По-късно, когато певецът бе станал да танцува с една от хористките, тя го бе хванала за ръка и внимателно го бе превела до празното място на дансинга. Луис си спомняше учудването си от подвижността на слепия певец. Той танцуваше добре, но все пак имаше нужда от сигурна ръка, която да го заведе на специално освободеното за него място.

„Май, че и аз в момента се нуждая от сигурна ръка, за да ме заведе до вратата на кухнята.“ — каза си Луис и изведнъж потръпна.

Ако сега от мрака изскочи ръка и го подкрепи, навярно ще изкрещи и не ще може да спре.

Застана неподвижно, сърцето му биеше лудо. „Хайде, престани с тези глупости — подкани се той. Веднага престани!“

Но къде е шибаният котарак?

В този миг наистина се блъсна в нещо — оказа се, че е задната част на Шевролета му. От болка цялото му тяло се вцепени, очите му се насълзиха. Наведе се и разтърка удареното място, застанал на един крак като жерав. Сега поне знаеше къде се намира и топографията на гаража отново му бе ясна. Освен това, очите му започваха да свикват с тъмнината и предметите се очертаваха пред погледа му с пурпурна окраска, характерна за нощното зрение. Спомни си, че е оставил котарака в къщата, защото се гнусеше да го докосне и да го изнесе навън, освен това…

В този миг горещото, космато тяло на Чърч се отърка в глезена му и Луис се почувства така, сякаш върху крака му плиснаха вряла вода; опашката на гнусното животно обгърна прасеца му като опашка на боа. Луис широко отвори уста и изкрещя така, че разтърси стените на гаража.