|	Елин Пелин
|	Автомобил и кола


	Един автомобил блестящ, по витото шосе летящ с бързината на стрела, настигна стара селска някаква кола. Спокойно влачеха я двата вола, тътрейки тежкия товар. Подвикваше им коларят стар. С тропот се въртяха колелата, отрупани с кал, събрана по селата.
	Изсвири страшно гордата машина — колата да й стори път — и с пукот и пращене блесна в праха, изви се и замина.
	Летеше като хала страшна. Простираше по целий път опашка прашна. Упоен от бързина и от бензин, носещ там някой важен господин, присмя се автомобилът на бедната кола селяшка — такава груба, бавна и просташка.
	Присмя се тоз автомобил-светкавица и каза:
	— Нещастна божа кравица! Къде ли тоя дървен скелет крета?! Кога ли ще се разбие на парчета. Навярно там, където аз ще бъда след минута, тя — утре чак ще се добута!
	А бае Пижо, който караше колата, изтърси си от прах абата, учудено заклати си главата и си помисли добродушно:
	— Какво чудовище бездушно! Машина-хала! Без сърце и без живот лети — по равно и по висоти. Хвала му брей, и нека да живей ученият човек за тия чудеса на днескашния век!
	И на воловците подвикна той другарски и пак поеха пътя царски.
	Час, два ли, три ли — време доста тътра се, скърцоти колата проста и отведнъж там, на един завой, бай Пижо, изумен, подплашен, извика на воловците си:
	— Стой!
	До пътя в сухий храсталак, като изхвърлен от реката рак, лежеше автомобилът същ, който хвърчеше тъй могъщ. Около него пък се суетеше и сумтеше карачът му отчаян, вмирисан на бензин, и друг на изглед важен господин.
	— Какво? Що? — запита бае Пижо съжалително.
	Карачът го изгледа умолително и рече:
	— Я слушай ти, човече! Прати те случаят навреме. Ще ни помогнеш да го извлечем, хе там, до близкий хан… Пък после — лесно… Ще ти се плати честно.
	Свали си Пижо капата вежливо и рече услужливо:
	— Защо се хора слагаме — нали да си помагаме.
	Остави настрана тояга и се хвана за работа веднага. Сръчна, бърза! С въжето той завърза автомобила горделив и присмехлив за своята кола — селяшката — и викна на воловете юнашката:
	— Ха де, братлета, опъвайте вратлета! Теглете! А вие, господа, тъй малко побутнете!
	И що? Воловете тръгнаха, повлякоха колата. Тикнаха малко господата и скоро по шосето повлече се туловището клето на чудната машина, която тъй надменно застигна и замина, летейки кат стрела, таз проста, глупава кола…
	На тая приказка това е краят. Какво ще кажете пък вий — не зная.

I>
	©  Елин Пелин

	Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2008

	__Издание:__
	Приказки от български писатели
	Издателство „Български писател“, 1981 г.
	c/o Jusautor Sofia

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8869]
I$