|	Николай Пеняшки
|	Лято


P>
	Стопи се неочаквано
	зимата дълбока.
	Земята облече бавно
	снагата си широка.

	Полята се покриха
	със зелените престилки.
	Горите се сдобиха
	с много цветове и билки.

	Птици лекокрили полетяха
	в синьото небе просторно.
	Песните си волни те запяха
	за всичко мило родно.

	Слънцето с топлина
	облива родната земя.
	Изгони със светлина
	звездите и нощната тъма.
P$

I>
	© 2008 Николай Пеняшки

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8805]
I$