Тери Пратчет
Крилете на Масклин (1) — Моята библиотека

На Лин и Риана

и на алигатора от Космическия център Кенеди,

щата Флорида, който много обичаше сандвичи.

В НАЧАЛОТО…

…бе Арнолд Брос (създаден в 1905), Големият Магазин.

Той бе дом на няколко хиляди поми — както те сами си се наричаха. Много, много отдавна номите бяха зарязали живота сред открито поле и се бяха настанили под подовете на човечеството.

Не че имаха нещо общо с човеците. Те, човеците, бяха големи, бавни и тъпи.

Номите живеят скоростно. За тях десет години са си цял век. И тъй като живееха в Магазина вече осемдесет години и отгоре, отдавна-отдавна бяха забравили, че на света съществуват такива неща като Слънцето, Дъждът и Вятърът. За тях съществуваше единствено Магазинът, създаден от легендарния Арнолд Брос (в 1905) — най-доброто място, където биха могли да живеят номите.

А после от Навънка — впрочем номите изобщо не вярваха, че съществува Навънка — пристигна Масклин с малобройното си племе. Те знаеха — и още как! — и Дъжд какво е, и Вятър какво е. Че нали гледаха да избягат точно от тях.

Със себе си те донесоха и Нещото. Години наред то бе за тях един вид талисман или амулет, който си държаха за късмет. Чак в Магазина, щом доближи електричеството, то се събуди и разказа на неколцина избрани номи разни неща, които те уж разбраха, ама май не чак дотам…

Онова, което успяха да разберат, бе, че са пристигнали от звездите с някакъв кораб, и че този кораб от хиляди години вече ги чака нейде високо в небето, за да ги закара У ДОМА…

Освен това разбраха, че след три седмици Магазина ще го бутат.

Как Масклин подмамваше, хокаше и навиваше номите да напуснат Магазина, като откраднат някой от огромните камиони — за това се разказва в „Масклин“.

Та, номите се дотътрили някак до една изоставена каменна кариера, и известно време нещата вървели кажи-речи сносно.

Само че когато си половин педя висок, а светът е пълен с човеци-великани, нещата никога не могат да вървят сносно кой знае колко дълго време.

И номите разбрали, че човеците смятат да открият Кариерата наново.

По същото време им попаднало парче стар вестник, на което имало картинка с Ричард Арнолд — внук на единия от Братята, основали Арнолд Брос. И тъй, излязло, че Арнолд Брос бил двама братя, а компанията-собственик на Магазина вече се била превърнала е голям международен концерн. Пък Ричард Арнолд — тъй пишело във вестника — заминавал за Флорида, за да наблюдава изстрелването на първия комуникационен спътник на компанията.

Нещото споделило с Масклин, че ако се намери начин да го изнесат в Космоса, можело да повика Кораба. И Масклин решил да подбере няколко номи, да стигнат до летището и да намерят някакъв начин да се доберат до тая Флорида, а оттам да изпратят Нещото в небето. Което, естествено, си било пълен абсурд, освен, че не можело никога да го бъде. Само че Масклин не го знаел, та решил да опита.

И тъй, Масклин и другарите му тръгнали, убедени, че Флорида е най-много на пет мили от Кариерата, а в света няма как да живеят повече от няколкостотин човека. Нито знаели накъде точно да вървят, нито какво ще правят, като стигнат там, но били твърдо решени да стигнат и да го направят, ПЪК, КАКВОТО ЩЕ ДА СТАВА.

Номите, които останали в Кариерата, се сборили с човеците. За тази битка се разказва в „Грима и Доркас“. Те бранили своята Кариера толкова дълго, колкото могли, и накрая избягали с Джекуб, големия жълт багер. Ала историята на Масклин е следната…