Симеон Николов
Окото на дявола — Моята библиотека

ПРОЛОГ

Ето, че пак си тук, Страннико. Радвам да те видя отново и да те поздравя с добре дошъл на тая древна земя. Чувствам, че гласът ми трепери от вълнение. Толкова неща имам да ти разкажа, че просто не зная откъде да почна.

Ти си все същият — млад, силен, очите ти виждат и денем, и нощем. Де да можех и аз като теб да скитам по света и да правя добро на хората. Желанията, млади момко, рядко съвпадат с възможностите. На тия години трудно ще направя нещо добро за себе си, камо ли да се грижа за хорското добруване.

Цяла година мина от деня, в който те видях да вървиш по пътеката и си помислих, че можеш да помогнеш на нашата злочеста страна. Така и стана, ти отне меча на завоевателя и върна слънцето на небето.

Благодаря ти за това, че заложи живота си за доброто на нашата изстрадала земя. Мнозина мислеха, че е забравена от бога и прокълната от дявола, но сега зная, че те грешат. Ти дойде, издържа изпитанието и прогони мрака. Дай боже повече такива като теб!

Крал Мрак се канеше да векува тук, но си направи сметката без кръчмаря. Той не успя нито да те уплаши, нито да те купи и плати със своя живот за високомерието и жестокостта си. Нека и тираните да плащат за злините, които са сторили на хората!

На тая прокълната земя те чака една радостна вест: имаме си нов владетел. Именува се крал Здрач. Той е добро момче, бедно момче, всички го познаваме и решихме, че ще управлява за благото на цялата страна, на всички нас.

Вече го няма тоя непрогледен мрак, който ни владееше някога. Е, игла не може да се вдява и понякога виждаш едно, мислиш го за друго, а то е нещо съвсем различно, но това ще се оправи, стига хората да живеят в мир и сговор. А ние искаме точно това.

Сега е трудно, но злото полека-лека напуска земята ни. Хората запретнахма ръкави и дружно се хванаха да пооправят золумите на крал Мрак. Занаятите се възраждат, търговията потръгна, животът в града се оживи. От всички страни идват при нас да видят как успяхме да се преборим с мрака, който е напластен в нас. Гледат как се съвзема страната, цъкат с език, хвалят ни. А ние разбрахме, че дяволът не е толкова черен, колкото го рисуват.

Но най-много се потруди крал Здрач. Това момче вода не пие, хляб не яде, само и само ние да сме добре. Трепе се от зори до мрак. Обиколи цялата ни земя, разпита де що види орачи, овчари, занаятчии, търговци. Не се гнуси от беднотията, той сам е бедно момче, ум и разум от всеки събира.

И при мен дойде. Докара ми една кола дърва, пита ме за туй, за онуй. И аз със своя бабешки акъл му казах как мисля да се пооправят нещата. То отвисоко по-надалеч се вижда, ама кралят като пита, трябва да му кажа какво виждам от моята съборетина.

Старият княз, мир на праха му, дето го затри крал Мрак, беше достоен и справедлив владетел. Хората го обичаха. Ала никой не може да се сравни с крал Здрач, той не е човек, а злато. И все за другите мисли, не за себе си.

Само че и той си има един недостатък, клетият. Бързам да ти разкажа как точно е станало нещастието. В деня, когато падна големият мрак, завоевателят изпратил при него Гръмотевичните братя. Пратил ги уж да го питат как е, що е, а работата била съвсем друга. Нали ги знаеш онези васали в черно, дето приличат на грабливи птици, чумата да ги тръшне дано!

Отишли те при нашето момче, здраво и право тогава, бръкнали с мръсните си криви нокти в дясното му око и го извадили. Мъченик е нашият крал, мъченик, носи и своя кръст, и общия, на всички нас, на цялата тая земя.

Дали е станало точно тъй, не зная. Зная само, че оттогава крал Здрач вижда единствено това, което е от лявата му страна. Злите хора току гледат как да използват тая му слабост. Стоят си те вдясно от него и шушнат ли, шушнат на ухото му все едни такива лоши работи. Обърне се кралят да разбере що за хора са неговите съветници, а те — хоп, извъртят се и пак застават така, че да не може да ги види. Много пакости сториха тези изчадия, и всичко това — от нещастието на нашия владетел.

Ако някой успее да възвърне зрението на крал Здрач, от нашата страна по-честита няма да има на белия свят. Това, синко, не е никак лесна работа! Някои младежи се опитаха да му помогнат, ала усилията им отидоха на вятъра, а главите им се отделиха от плещите. Всичко това стана без знанието на нашия владетел.

Сега надеждата ми е в теб. Както прогони мрака, така ще помогнеш и на обичния ни крал Здрач.

Моля те, Страннико, стори пак добро! И не заради мен, че съм взела-дала, ами за младите хора, за бъдещето на тази страна. Ти вече знаеш, ако успееш, не чакай от хората благодарност. Доброто дело ще е най-голямата ти отплата.

 

Думите на старицата те учудват. Много подметки си скъсал, обходил си много земи, но за първи път в живота си срещаш такова уважение към един владетел. Разбира се, че ще се притечеш на помощ! Вечният мрак не успя да те уплаши, че тая работа ли ще ти се опре? С много усилия и малко късмет ще успееш да помогнеш на хората от прокълнатата земя.

Казваш на старата жена, че си готов с цената на живота си да върнеш зрението на крал Здрач. Старицата се усмихва едва забележимо и без да каже нито дума сочи към малкия килер, пълен с купища вехтории.

— Не ставай, седи си — казваш ти на старата жена. — Тук всичко ми е познато.

На прашната лавица има три листа, навити на руло. Взимаш първия прашен пергамент от ляво. На него със старинни букви е написано:

СВИТЪК НОМЕР ДВЕ

Аз, вълшебникът Халдерон, живял в радост и несгоди три хиляди години, преди да се оттегля от мирските дела предсказах появата на крал Здрач по тези земи. Всеки, който е тръгнал да му помогне, трябва да реши иска ли да рискува скъпоценния си живот за краля. Ако този човек вече е решил, той трябва да владее описаните тук правила.

Зная, че това си ти, страннико. Тези закони са ти познати, но за всеки случай ще ти ги припомня.

ПРАВИЛА НА БОРБАТА

Правило първо: ЖИВОТ.

Мярка за твоя безценен живот ще бъдат жизнените ти точки. Надарявам те с живот 32. Докато се биеш за окото на новия владетел, жизнените ти точки ще намаляват или се увеличават, но никога не ще надхвърлят 32. Останеш ли без нито една точка, знай, че си загинал и за теб играта свърши. Запиши резултата в дневника на приключението и започни отново. Вълшебникът Халдерон ти дава това право.

Можеш да загубиш живота си и в друг случай — ако направиш погрешна стъпка и попаднеш в непредвиден капан. Не се заплесвай много!

 

Правило второ: СИЛА.

Слаб човек няма да мине читав през всички премеждия, затова ти давам сила 12. Скоро ще разбереш, че това не е никак малко.

 

Правило трето: БИТКИ.

Преди да влезеш в бой, ти вече знаеш от книгата силата и жизнените точки на противника. Първо нанасяш удар ти, после е ред на противника, освен ако в книгата не е посочено обратното.

Отгръщаш на последната страница, където се намира магическата дузина. В нея посочваш със затворени очи по едно число за себе си и неприятеля. Прибавяш тези числа към силата на удара. Тоя, който има по-малък резултат, губи толкова жизнени точки, колкото е разликата между двата сбора.

ПРИМЕР:

Имаш сила 12, живот 32. От магическата дузина си посочил за себе си числото 4.

Противникът има сила 7, живот 9. За него със затворени очи си посочил числото 6.

Твоят резултат е 12 + 4 = 16.

Резултатът на противника е 7 + 6 = 13.

Противникът губи три точки, с което жизнените му точки стават 9 – 3 = 6.

Ако разликата в резултата е две точки в полза на неприятеля, твоите жизнени точки намаляват с две: 32 – 2 = 30. Битката продължава, докато един от двамата загуби всичките си жизнени точки.

Ала магическата дузина има и друго свойство — понякога тя ще ти помага да вземеш решение.

 

Правило четвърто: ВЪЛШЕБНИ ДАРОВЕ И ПРЕДМЕТИ.

1. Крило от комар

2. Шепа прах

3. Стръкче здравец

4. Кесия жълтици

5. Глава чесън

6. Въже с кука

7. Обувки-водоходки

8. Шишенце с жива вода

9. Умряла муха

10. Шепа северен вятър

11. Шепа южен вятър

12. Фитил за кандило

13. Парче дъбова кора

14. Дървояд

15. Треска от топола

16. Гребен

17. Светена вода

18. Мас от дявол

19. Калинка

20. Рибена кост

21. Жило от оса

22. Лекарство срещу сива и зелена плесен

23. Боздуган

24. Приспивен трън

 

Избери си най-подходящите вълшебни предмети от този килер.

Помисли добре! Торбата ти е малка, в нея можеш да събереш само петнайсет вълшебни предмета. Всеки от тях можеш да използваш по веднъж, само боздуганът ще ти служи винаги. Но тези неща носят не само полза, понякога те могат да бъдат много опасни. Бъди нащрек!

Ако в това опасно приключение се лишиш от живота, аз, вълшебникът Халдерон, ще ти подаря нов живот, за да влееш силите си в борбата за възземането на прокълнатата земя. С новия живот започни от 1.

И един съвет от мен: каквото и да правиш, вземи със себе си дървояд. Той ще ти свърши добра работа.

А сега се хвърли смело в опасното приключение. Желая ти успех!

1

Утрото е хладно и навъсено, земята още не може да се отърси от нощния мрак. През сивите облаци се вижда бледото слънце, което тръгва от запад на изток да огрее и стопли прокълнатото княжество.

Внезапно някъде отдалеч се чува познат глас:

— Трепери, Страннико, окото на дявола те дебне!

Възможно ли е това? Наистина ли чуваш гласа на крал Мрак или това е халюцинация?

За миг губиш представа за нещата от белия свят. В ушите ти гърми могъщият злокобен глас. Трябва да напрегнеш всичките си сили, за да се предпазиш от неговата разрушителна мощ. Оглеждаш се и мигом се връщаш към действителността.

Застанал пред схлупената къща на старицата, ти все още не знаеш кой път да хванеш. Няколко души минават по пътя. Никой не отговаря на дружелюбния ти поздрав, сякаш всички са глухи.

— Моля ви, спрете за малко, искам да ви питам нещо.

Думите отново са излишни, никой не ти обръща внимание. Имаш чувството, че хората странят от теб като от прокажен.

Няма как, ще трябва сам да избереш пътя.

През гората — мини на 49.

По пътя — прехвърли се на 206.

Към крепостта — попадаш на 160.

 

2

Бягството през Старата гора не е най-доброто решение, но понякога и то е изход, още повече, че в битка със зелените човечета няма какво да спечелиш. Чудовищният вик от хиляди гърла и тракането на зъби може да обърка и най-храбрия боец.

Не превръщай бягството пред противника в система, казваш си, но адския шум зад гърба ти те кара да продължиш своя бяг.

Питаш се само: накъде?

Напред — попадаш на 116.

Надясно — прехвърли се на 57.

Наляво — направи няколко крачки по пътеката и легни да се наспиш. Мини на 53.

 

3

Един от разбойниците се втурва срещу теб. Навеждаш се да избегнеш острието на меча, което минава на два пръста от ухото ти. Докато отбиваш ударите на други бандити, един от тях се хвърля изотзад в краката ти. След миг лежиш в праха, завързан с яки въжета.

Разбойниците те ритат в краката, в корема, в гърдите. Стискаш зъби да не извикаш от болка. Не искаш да се унижаваш пред тях.

— Това ли е големият храбрец? — пита дрезгаво един от тях.

— Нищо и никакво хлапе — подхвърля друг, докато те рита по кокалчето.

— Виж, има жълто около устата — киска се трети.

След малко изгубваш съзнание.

Когато се събуждаш, наоколо няма никой. Разбойниците са те оставили полумъртъв на речния бряг.

Мини на 46.

 

4

Затваряш очи. Ето, че дойде краят на твоя живот, а ти не успя да помогнеш нито на крал Здрач, нито на хората от тази прокълната земя.

Край ушите ти бръмват като оси дванайсет стрели. Нито една от тях не те улучи!

Отваряш очи и поглеждаш главатаря на разбойниците. В очите му забелязваш демонична разрушителна сила.

Разбойниците вадят стрели от колчаните. След миг те отново вдигат лъковете с опъната тетива срещу теб.

Ярка мълния осветява небето с призрачна светлина. Чува се гръм, върбата, за която си вързан, пламва като факла.

— Никой да не стреля! — казва главатарят и разбойниците отпускат лъковете си. — Ще го оставим да се опече.

На кого можеш да разчиташ в тоя опасен момент?

На природната стихия — мини на 120.

На човешко същество — попадаш на 203.

 

5

Отбиваш ударите на разбойниците, пробиваш обръча около теб и докато дрипавата сган не се е окопитила, се хвърляш дълбоко в гората. Тичайки през храсти и папрат, ти си мислиш как да измамиш бандитите.

От виковете на разбойниците разбираш, че са се пръснали като ветрило в гората. Ако не измислиш нещо, ще те заобиколят и този път ще се разправят с теб.

На това място гората оредява. Куп големи камъни, обрасли с папрат и храсти, привличат вниманието ти. Ако успееш да се скриеш в тях, може да се спасиш от преследвачите.

Тук пътеката се раздвоява. На едно дърво виждаш табела: „ИЗБЕРИ НАЙ-БЕЗОПАСНИ ПЪТ!“

Под този надпис има друг: „В ТАЗИ ГОРА ВСИЧКИ ПЪТЕКИ СА ОПАСНИ!“

Все пак трябва да избереш една от тях.

Наляво — мини на 168.

Надясно — попадаш на 8.

 

6

Излизаш от къщичката съвсем слаб. Вие ти се свят. Ръцете ти треперят, краката едва те държат. Мислиш си с болка, че не трябваше да влизаш в къщичката, стъпила на стария войнишки ботуш. Или пък неправилно си избрал момента да напуснеш проклетата къщичка.

След няколко крачки падаш на земята. Тялото ти е станало толкова тежко, че не можеш да се помръднеш. Иска ти се да се наспиш и с нови сили да тръгнеш през Старата гора.

Просваш се изнемощял на земята.

Ако решиш да поправиш грешката си, върни се на 209.

Ако носиш стръкче здравец, мини на 189.

Ако искаш да получиш безкористна помощ, прехвърли се на 46.

 

7

Излизаш от скривалището си.

— Хей, приятели! — провикваш се ти към какаваните. — Няма ли да се окъпете? Водата е много приятна.

Дебелаците посрещат думите ти с глухо ръмжене.

— Хайде, хайде, какво чакате? — подканяш ги ти.

За тези думи какаваните щяха да те пекат на бавен огън, но засега се ограничават с няколко стрели, които профучават край ушите ти.

— Довиждане, до нови срещи — казваш им ти и се обръщаш да продължиш пътя си.

Сега идва твоят ред да платиш за шегата с вмирисаните на чесън дебелаци.

Около теб са застанали в полукръг няколко разбойници. Очите им святкат в здрача.

— Хей, чуждоземецо, забрави ли, че щеше да се къпеш? — долита до ушите ти вик от другата страна. Дружен какавански смях заглушава края на думите им.

Изборът ти в момента е абсолютно сляп! Можеш да минеш на 261 или 112.

 

8

Зад гърба ти един от разбойниците хвърля въже. След миг примката хваща ръцете ти, притиска ги към тялото ти, мечът пада на земята и ти оставаш беззащитен. Бандитите се хвърлят с радостни викове върху теб.

Отвеждат те под върбите, където седи главатарят на разбойниците.

— Ето, че се срещнахме — казва главатарят. — Цяла година те чакаме.

— Така ли?

— Миналата година те изпуснахме. Това няма да се повтори.

— Какво искате от мен?

Главатарят те гледа втренчено с бледите си като на риба очи. Струва ти се, че отговорът му се бави безкрайно.

— Искаме меча на крал Мрак. Разбираш ли?

Как да не разбираш? Разбойниците, последователите на крал Мрак, искат меча му, за да върнат вечната нощ над тази земя и спокойно да грабят по градове и пътища.

— Но аз предадох меча на трите феи — казваш ти. — Не мога да го взема с вързани ръце.

— Можеш — тръсва глава водачът на шайката.

— Пък и трите феи не са тук.

— Ще те заведем при тях. Само кажи съгласен ли си.

Мини на 20.

 

9

Бъркаш в торбата, но плесента е по-бърза от теб, тя е вече пред краката ти. С огромен скок прескачаш на здраво място, където сивата заплаха не е успяла да стигне. Така печелиш няколко ценни секунди.

Все още не си открил шишенцето със светена вода. Тоя път плесента заплашва да те залее, но в последния момент пръстите ти напипват стъкленицата.

Пръсваш няколко капки светена вода около себе си. Плесента започва да се топи.

Ако решиш да напуснеш мястото, където те нападна плесента, мини на 213.

Ако мислиш, че със светената вода не си успял да победиш окончателно плесента, попадаш на 15.

 

10

Лежиш на земята притиснат от каменната ръка на бога Шиби и стискаш зъби, за да не виеш от болка. Крачолът ти е мокър от кръв. Мисълта ти се лута в затворен лабиринт. През цялото време някакво същество, скрито в теб, ти напомня: ако не направиш нещо, костите ти ще изгният тук, на тази поляна.

Обръщаш с мъка лице към шибидаците. Зелените човечета лежат по лице на поляната и тракат със зъби. Нищо ново в здрача.

Някъде далеч, в края на поляната, виждаш малка сянка. Докато си мислиш, че това е халюцинация, до теб приближава твоята стара приятелка Сърната.

— Само си търсиш белята — казва тя.

Не отговаряш нищо. Което е вярно, вярно е.

— Добре, че ни си счупи главата. — продължава сърната.

Тя души крака ти. Забелязваш, че не е много разтревожена. Защо ли ще се тревожи за човек като теб?

Ръката на падналата статуя леко се повдига. Без да се чудиш, изпълзяваш назад. Статуята на Шиби ляга отново на място, където беше паднала.

Поглеждаш крака си и с радост забелязваш, че той е вече здрав.

— Благодаря ти, Сърничке — изтръгва се от гърдите ти.

— Виждам, че бързаш. — казва Сърната. — Ако искаш да пиеш вода, тръгни на запад. Ако решиш да отидеш при Белите камъни, тръгни на изток.

И тъй, към водата — мини на 23.

Към Белите камъни — прехвърли се на 138.

 

11

Правиш няколко крачки напред, но краката ти се подкосяват. Рухваш на земята като отсечено дърво и притваряш очи. Усещаш как цялото ти тяло се налива с олово. А си още в началото на пътя, още не знаеш къде и как да намериш лек за клетия крал Здрач.

След малко преодоляваш умората и се надигаш да продължиш напред, но ти се ще да получиш някакви сведения за това чудодейно лекарство, дето го дириш по друмища, поля и дъбрави.

В тревата до теб се чува шумолене, сякаш змия се готви да те клъвне. Скачаш веднага на крака. То да беше змия, щеше да е по-добре. Върху теб се нахвърлят какаваните, мръсните дебелаци, които живеят в дупки като лисици.

Нямаш нито секунда време за мислене, трябва да направиш сляп избор.

Можеш да минеш на 239, да се прехвърлиш на 165 или да отидеш на 218.

 

12

Скачаш на крака и оголеният ти меч е готов да посрещне птиците със светещите човки. Първите няколко от тях падат със отсечени глави в нозете ти и те обливат с гъстата си лепкава кръв. Краката на обезглавените птици продължават да удрят земята, животът още не е напуснал окървавените им тела.

Човките на хищните птици разкъсват дрехите ти, откъсват парчета месо от тялото ти. После хищниците се издигат високо в небето и отново се спускат с ужасяващи крясъци срещу теб.

Чувстваш, че силите ти са на привършване. След дълга и изтощителна борба, когато вече не виждаш никаква надежда за спасение, надаваш вик, в който събираш яростта, умората и болката. Викът ти има ефекта на гръмотевица. Птиците със светещите човки се издигат изплашени високо в утринното небе и отлитат на изток.

Оставаш изтощен, с премрежен поглед и отворени кървящи рани. Бавно и безволно се смъкваш на земята край оградата на къщата.

Ако искаш да продължиш пътя си веднага, мини на 276.

Ако нямаш сили да се пребориш със съня, отиваш на 89.

 

13

Скоро си даваш сметка какъв е този шум. В търсене на изгубения си другар хай-ваните, въоръжени с копия, лъкове и брадви, са навлезли в чужда земя — светът на зелените човечета, на феите и караконджовия дух.

Един от дебелаците те забелязва.

— Ето го чужденеца! — надава вик той.

Цялата орда дебелаци се хвърля срещу теб.

Посрещаш с изваден меч първите трима и ги просваш на земята. Сетне побягваш благоразумно. Преди да помогнеш на крал Здрач, трябва да спасиш собствената си кожа.

Ако решиш да си послужиш с хитрост, мини на 264.

Ако разчиташ на краката си, прехвърли се на 195.

 

14

Пазарът остава зад теб. Тялото ти е изтръпнало, гърбът ти гори от многобройните удари и ритници. Влачиш се като пребито псе към двореца. Може би там ще успееш да направиш нещо за крал Здрач и за неговите поданици? Само че дали заслужават?

Ето, че наближаваш двореца. Трябва да измислиш нещо, трябва да изиграеш някой хитър номер на тъпите стражи, но какъв?

Ако искаш да използваш сила, мини на 272.

Ако предпочиташ да подходиш към стражата миролюбиво, попадаш на 135.

 

15

Оглеждаш се трескаво. Веднага забелязваш, че една заплашителна сива маса пълзи наоколо и обхваща земята докъдето стига погледът. Сивата плесен е вече до краката ти. Ако плъзне нагоре по тялото ти, с теб е свършено.

Напрягаш мускули и прескачаш на едно сухо островче. Продължаваш все така да скачаш от място на място. Отстрани приличаш на човек, който играе странен и безсмислен танц, но в действията ти има смисъл, сега на карта е заложен живота ти.

Плесента продължава да приижда, но ти продължаваш странния си танц, докато виждаш, че всъщност сивата плесен е само една шега на здрача.

Рухваш моментално на земята. Борбата със страха от сивата плесен е изсмукала всичките ти сили.

Върни се в къщичката на старицата, избери нови вълшебни предмети и започни от 1.

 

16

Дърветата продължават да падат около теб. Всеки път, когато някой дънер литва срещу теб, поривът на вятъра те тласка към него. Твоите яки крака едва те удържат над земята.

Колко ли ще продължи бурята?

Вече усещаш, че силата на талазите отслабва. Плахата надежда, която таиш дълбоко в себе си, изведнъж нараства, става голяма колкото света и те залива с топла вълна. Повтаряш си, че е много рано да се радваш, ала успокоението от мисълта, че си оцелял, те кара да се отпуснеш.

В този миг един дъб пада до теб. Клоните му издраскват лицето ти и отварят дълбока рана на ръката ти.

Разчиташ ли на помощ?

Да — мини на 267.

Не — попадаш на 70.

 

17

Затичваш се да настигнеш търговците. С тях по-лесно ще минеш през градската порта, пък може и да откриеш лекарството, с което да изцериш крал Здрач. Добре е да поговориш с хора, които идват отдалеч, все ще научиш нещо — я за конете, я за стоката, я за задморска страна.

Поздравяваш търговеца и завързваш разговор. И докато си кажете по две думи, вече минавате през градската пората.

— Какъв е този окъсан човек? — пита един от стражите.

— Той е с мен — казва търговеца.

Кимваш с глава.

Пазачът на портата дълго рови из каруцата. Накрая се харесва едно въже и го взема. Търговецът се съгласява — не му ли пуснеш нещо, прав умираш!

От разговора с търговеца не научаваш нищо за лекарството на крал Здрач, но ползата е очевидна: успя да влезеш в града въпреки окъсаните си дрехи.

Ще попиташ ли някой минувач за кладенеца или предпочиташ да изчакаш.

Ще попиташ — мини на 298.

Ще изчакаш — попадаш на 246.

 

18

Пътят край реката ти изглежда безопасен, но се стараеш да отхвърлиш самоуспокоението. То е гибелно за човек, който е тръгнал да прекоси Прокълнатата земя и да направи нещо добро за този народ.

Над дърветата прехвръква твоят стар познат Гарвана.

Той каца на един клон, сетне те гледа дълго, със суров упрек в гарванските си очи.

— Гр-р-р — казва Гарвана. — Пак си тръгнал да рискуваш живота си.

— Кой каквото може — казваш му ти.

— Зная, че си инат като магаре, но ще ти дам един съвет. Пази се от Окото на дявола.

Гарвана отлита, без да ти каже нищо определено. Вдигаш очи да го изпратиш с поглед и виждаш една торба, закачена на близкото дърво. На торбата пише: ОБУВКИ-ВОДОХОДКИ.

Виж ти, тук под път и над път ти предлагат обувки-водоходки!

Ще ги вземеш ли?

Не, защото се боиш от лоши дарове — мини на 94.

Да — прехвърли се на 98.

Ако предпочиташ да прекосиш реката със свои сили, попадаш на 306.

 

19

Шибидаците ти завързват очите с черна кърпа и те носят в неизвестна посока някак странно тихо. Това сякаш не са зелените човечета, а някакви други същества, или съвсем беззъби, или много по-смели.

Най-сетне шибидаците оставят носилката на земята. Един от тях ти отвързва очите. Намираш се на поляна под голямо дърво. Виждаш един от големците на шибидаците. При него отива ситно келяво шибидаче и му шепне нещо на ухото. Големецът кима утвърдително, после вдига глава и от беззъбата му зелена уста се разнася фъфлене.

— Пр-р-р-иемам твоя съвет.

— Ще ме съдите ли, господин първи министър? — питаш ти големеца, а в същото време си мислиш само как да избягаш от плен.

— Да — казва шибидашкият велможа.

В този миг от клоните на дървото се спуска един дълъг шиш и те пробожда от рамото до чатала. Така завършва животът ти.

— Знаете ли какъв беше съветът? — пита шибидашкия големец. — Пър-р-р-р-во да го нанижем на шиша, после да го печем. От шиша никой не може да избяга.

Шибидаците посрещат думите му с радостно тракане на зъби.

 

20

Въжетата стягат безмилостно ръцете ти, но ти не усещаш болка. Боли те от друго — че искат от теб да предадеш този малък народ, да оставиш бандитите да го грабят когато си пожелаят и колкото си пожелаят. Боли те от това, че разбойниците искат да станеш като тях.

Не сте познали, казваш си, но разумът те кара да не прибързваш. Не е ли по-добре да се съгласиш, за да спечелиш малко време, докато измислиш план за бягство?

Ала гордостта ти надделява и ти отказваш да предадеш меча.

— Тогава ще се биеш с мен — казва главатарят и става от мястото си.

Разбойниците те отвързват и двамата заставате един срещу друг с къси мечове в ръце.

Започва дълга и тежка битка, в която единствените свидетели са банда разбойници. Звънът на мечовете се носи над дърветата и заглъхва в далечината.

Изборът е изключително труден, защото във всеки един от епизодите излагаш живота си на опасност. Направи сляп избор: Можеш да минеш на 299, да се прехвърлиш на 29 или да продължиш на 106.

 

21

Нещо ярко и необикновено за тази гора привлича погледа ти. Отначало не можеш да разбереш какво е то. Прилича ти на куп шарени пера от петел. Странната купчина е захвърлена под едно дърво на двайсетина крачки от теб. Да, ти наистина виждаш пера, лъскави големи пера, които потрепват от вятъра. Това пък какво е?

Ако решиш да посегнеш към перата мини на 225.

А може би ще изчакащ? Тогава попадаш на 290.

 

22

Шумът се засилва. Сухите съчки пукат така, сякаш някакъв голям и силен звяр върви необезпокоявано през гората. Така може да върви само царят на животните.

На пътеката излиза странно същество, което прилича на мъж, коза и кон. Мускулестото му човешко тяло е покрито с бронзов загар. За облекло му служи само набедрена превръзка от меча кожа. Силните му крака завършват с копита. На главата си има дълги закривени рога, а лицето му е покрито с мека бяла брада.

Това е единак от племето на пръчоглавите, дошли през последната година от Северните покрайнини, където през последните години трудно се намира храна. Той пръхти, сумти, мърмори нещо нечленоразделно и продължава пътя си без да се озърта. Изглежда тук, в Старата гора, никой не може да му излезе насреща.

Неочаквано пръчоглавият отскача встрани. Храстът пред теб ти пречи да го видиш. Колкото и да се взираш, не можеш да забележиш нито рогата, нито копитата му.

Не чуваш нищо. Странното същество сякаш потъна вдън земя! Това впечатление, както повечето неща в Старата гора, е измамно. Зад гърба ти се надига страхотен рев. Обръщаш се мълниеносно. Пред теб се издига заплашително пръчоглавият.

— Ме-е-е-е-е!

Това е бойният му вик.

Изборът не е богат.

Можеш да избягаш. Мини на 163.

Можеш да се биеш. Прехвърли се на 215.

 

23

Жаждата те кара да бързаш към реката. Ако си внимателен, ще пиеш вода и ще продължиш да търсиш цяр за крал Здрач.

Решаваш, че най-разумно е да избягваш пътеките. По тях ходят и хора, и животни, и ситни, дребни шибидачета — нито хора, нито животни.

Почвата под краката ти става влажна.

Ако искаш да продължиш пътя си на запад, мини на 147.

Ако решиш да се върнеш назад, прехвърли се на 138.

 

24

С ножа, който е в ръкава ти, прерязваш опашката на гущера. Той надава ужасен писък и удря на бяг. Другият гущер се втурва след него. След малко от двата гущера не остава и следа.

Ставаш и се оглеждаш. През дърветата забелязваш Белите камъни.

Ако не бързаш да минеш отвъд Белите камъни, прехвърли се на 51.

Ако решиш по най-бързия начин да минеш зад Белите камъни, попадаш на 93.

 

25

Устремът ти напред е толкова мощен, че прегазваш с крака няколко шибидака. Останалите зелени човечета надават ужасен вой.

Бягаш през шибидашката поляна с все сили. Сега живота ти зависи от бързината на краката. Те са те спасявали от опасност хиляди пъти, надяваш се да те спасят и сега.

Когато наближаваш статуята на бога Шиби, тя се залюлява едва забележимо. Нямаш време да отскочиш. Статуята пада върху теб. Чуваш само пращенето на собствените си кости.

Мини на 46.

 

26

Въпреки кроткия вид на ходещия по върховете решаваш да минеш по-далеч от него. Това не е никак лесно, защото поляната е малка. Освен това ходещия може да се преструва и да те нападне. Кой го знае какво е намислил?

Продължаваш пътя си, ала все те гложди мисълта, че си се отнесъл враждебно с едно безобидно същество.

Ще му помогнеш ли?

Да — мини на 129.

Ще продължиш пътя си — отиваш на 81.

 

27

Подгонена от кръвожадните шибидаци, горската фея изтичва напред. Крачките й са леки, снагата тънка и изящна, листата на главата й излъчват свежест.

Феята размахва дървената свирка. В ръката й се появява стар, нагънат като хармоника ботуш. Лицето на феята се покрива с бръчки, пръстите й стават ноктести и криви, от свежестта й не остава нищо. Тя яхва ботуша и се издига над земята.

— Глупаци — крещи тя и размахва заканително кривия си пръст срещу стъписаните шибидаци. — Малки, глупави, зелени глупаци! Не можахте ли да изчакате малко, че да хвана оня скитник, който все си пъха гагата дето не му е работата.

Зелените човечета я гледат онемели. Не се чува тракане на зъби.

— Ама и моят късмет е един такъв — никакъв. Ловя риба, хващам глисти. Ама, че работа!

Зелда се издига високо над земята и пришпорва ботуша. Скоро тя изчезва от погледа.

Искаш ли да чуеш мислите на един фаталист?

Да — мини на 260.

Не — попадаш на 52.

 

28

Победата изглежда не радва особено ходещия по върховете, той е свикнал да побеждава. По едрото му лице с груби черти не трепва нито един мускул. Просто ходещия по върховете е част от магията на тази прокълната земя и само изпълнява това, което му нареждат отгоре.

Легнал възнак на земята, ти очакваш присъдата. Вече познаваш доста добре зелените човечета, знаеш по нещичко за какаваните и хай-ваните, но ходещите по върховете са почти непознати за теб.

Победителят се приближава и свежда лице над теб.

— Боли ли те? — пита той и слага пръст на раната.

Извръщаш глава и мълчиш от гняв и обида.

— Не се сърди, такава ми е работата — казва ходещия по върховете.

После те грабва и те носи някъде. Разбираш, че те връща много, много назад.

Мини на 49.

 

29

Отначало главатарят на разбойниците се бие равностойно. Той отбива нападението ти с каменно лице и сам се втурва в атака. От двата меча излизат искри.

Постепенно точните ти удари сломяват съпротивата на главатаря. По лицето му минава сянка на уплаха, той вече не се чувства така сигурен, както преди малко, когато седеше под върбите, облегнат на един дънер.

С мълниеносно движение избиваш меча от ръцете на бандита. Той застава пред теб жалък, разтреперан, с отпуснати ръце и разширени от ужас очи. Главатарят сякаш вижда как смъртта, неговата костелива гостенка, му прерязва гърлото с косата.

Ала и твоята не е лесна! Ти се сред банда главорези, за които човешкият живот не струва пукнат грош. Ще се измъкнеш ли от това опасно положение?

Ако искаш да преговаряш с разбойниците, мини на 214.

Ако решиш да вземеш главатаря като заложник, отиваш на 155.

В случай, че решиш да се биеш с разбойниците, попадаш на 3.

 

30

Зелените човечета те водят с вързани ръце през гъстата гора. Доколкото разбираш, отивате на запад.

Процесията изглежда странна — отпред и отзад вървят постовете, които гледат дали няма да се появи неприятел. Всичко става тайнствено и най-необяснимо — мълчаливо.

Стигате до едно разклонение на пътеката.

Наляво — мини на 104.

Надясно — попадаш на 73.

 

31

Прерязваш с меча си опашката на гущера. За миг кръвта му, която блика от огромната рана, те ослепява. Чувстваш се безпомощен, много по-безпомощен, отколкото в най-тежката битка с крал Мрак.

Раненият гущер се гърчи на земята. Избърсваш очи с опакото на дланта и отново си готов за бой със влечугите. Ала зад гърба ти другият гущер се готви за решителен удар.

Влечугото се хвърля в краката ти и те събаря на земята. Освирепял от болка, раненият гущер скача върху теб и започва да те тъпче. Скоро и другото влечуго се присъединява към него.

След като те смачкват достатъчно, двата звяра се оттеглят навътре в гората.

Ако си взел жива вода, мини на 301.

Ако искаш да поправиш грешката си, върни се на 138.

 

32

Светкавица прорязва небето. Някъде на запад се чува далечен гръм. Мълнията осветява за миг прокълнатата земя с призрачна светлина, прогонва за малко здрача и те заслепява. Няколко секунди не виждаш нищо, само в ушите ти отеква силен гръм.

Но ето, че зрението ти се възвръща.

Мълниите следват една след друга, страшен тътен разтърсва небето и земята. Дърветата треперят като хора. Катерички, зайци и други горски животни хукват обзети от паника на изток. Още миг — и тъпанчетата на ушите ти ще се спукат.

Този грохот като че ти е добре познат, но острата болка в слепоочията не ти позволява да си събереш мислите. Какво е това? Буря, огнен змей, чудовище със зинала огромна паст?

Грохотът наближава. Сърцето ти бие до пръсване. Вдигаш глава и виждаш между дърветата огнената колесница с деветте коня. На капрата няма никой, конете изглеждат като изтървани на воля. След каретата се точи огнена диря.

Колесницата отминава, тътенът бавно заглъхва и ти пак оставаш сам в гората с пламнала глава. Пред теб се издигат гъсти непроходими храсти.

Наляво — мини на 288.

Надясно — попадаш на 147.

 

33

Руините на древния град остават зад гърба ти. Вървиш без цел, раздиран от съмнения. За пръв път те тревожи въпросът защо си тръгнал да дириш лек за крал Здрач. Не можеш ли да го оставиш такъв, какъвто е.

Отначало пред теб изплува образът на старицата. Нейното сбръчкано лице и мъдрият поглед на добрите й очи са за теб много повече от гласа на кучешкия вожд, който на всичко отгоре говори с кучешки акцент.

Кое предпочиташ?

Полето — мини на 249.

Планината — прехвърли се на 42.

 

34

Колко е замаяна главата ти!

Излизаш от къщичката, загубил престава за посоките на света. В това състояние не би могъл да откриеш окото на крал Здрач. По-скоро ще те мерне със злата си сила Окото на дявола, за което те предупреди Бухала.

Сядаш да си починеш. Молиш се само това да стане по-скоро. Никой не чува молбата ти. Твоята глава се върти все така бясно, и от това въртене очите ти за малко да изскочат от орбитите си.

Тръгваш замаян по поляната. Когато стигаш гората, виждаш две пътеки.

Ако имаш здравец, тръгни по лявата пътека. Попадаш на 189.

По дясната пътека отиваш на 237.

 

35

Сядаш във ведрото и скърцащата макара те спуска бавно и някак колебливо към дъното на кладенеца. Отдолу лъха студ и влага. Каква ли тайна се крие тук? Наистина ли ще намериш цяр за крал Здрач или само ще си загубиш времето? Още по-лошо ще бъде, ако загинеш мърцина.

Въжето продължава да се развива до безкрайност, а още не си стигнал дъното. В душата си изпитваш безпокойство. Не е ли това работа на тайнствения вълшебник Халдерон?

Ведрото се удря о нещо твърдо. Опипваш предпазливо с крак земята под ботуша ти. Вече си на дъното.

Огънят на запалената факла осветява стените на кладенеца с бледа трептяща светлина. Оглеждаш внимателно зеленясалите камъни. Нищо особено!

Вече се каниш да се връщаш обратно, когато очите ти забелязват потъмнели от времето букви, издълбани с някакво острие върху камъните. Буквите са скрити под мъха и едва личат. Приближаваш светлината до мястото, където са надраскани странните букви. На стената на кладенеца е написано:

„НЕ СИ ГУБИ ВРЕМЕТО!“

Хваща те яд. Вече си мислиш какво да правиш, когато излезеш от проклетия кладенец. Можеш да се върнеш в дома на човека, който те приюти, и в разговор с него и жена му да промениш решението си. А може да продължиш напред по своя собствен път. Накъде ще тръгнеш?

Напред — мини на 180.

Назад — попадаш на 151.

 

36

С последни сили отбиваш ударите на разбойниците и се хвърляш да минеш реката. Водни пръски политат на всички страни, докато навлизаш на дълбокото. Нататък продължаваш с плуване.

— Дай копието! — крещи някой.

— Убий го! Убий го! — дере се друг.

В бързината на успяваш да се огледаш, но виковете на разбойниците ти подсказват, че са се пръснали по брега.

Чува се тънко изсвирване. Една примка пада на шията ти и те дръпва назад. Опитваш се да я махнеш, но въжето се затяга безмилостно около шията. Разумът ти се замъглява. Няколко силни ръце те хващат и те измъкват на брега.

Мини на 112.

 

37

Приближаваш до главния вход в градината на двореца. Лек вятър развява знамената над дворцовите кули. През дебелата желязна решетка се виждат цветните лехи и гъстата зелена трева в градината.

Няколко души пред теб спират на десетина крачки от оградата, сетне бавно се връщат назад. А ти продължаваш към главния вход.

— Добър ден — поздравяваш стражите.

— Забранено ни е да говорим — отговаря мустакат гвардеец, застанал на пост пред входа.

— Пускате ли в двореца? — питаш го ти.

— Разкарай се! — кресва гвардеецът.

— Аз съм приятел на крал Здрач. Ида отдалече. Нося вести за Негово Величество.

Търпението на гвардееца е на привършване.

— Негово Величество не приема дриплювци като теб. Ако не се махнеш оттук, ще те направя на кайма!

Излишно е да се препираш, стражата просто си върши работата. Трябва да измислиш нещо.

Мини на 139.

 

38

Пришпорван от бесните викове на какаваните, стигаш до реката и в движение се хвърляш в нея. Край главата ти попадат копия и стрели. Потапяш се под водата, там копията и стрелите не могат да те настигнат.

На няколко пъти се подаваш над водата да си поемеш дъх. И тоз час около теб започват да валят копия и стрели. За щастие никое от тези смъртоносни оръжия не те улучва. След малко стигаш другия бряг. Изчакваш във водата под сведените клони на върбите и поглеждаш към отсрещния бряг.

Дебелаците стоят там и гледат навъсено. Те, горките, не смеят да влязат в реката. Ако има нещо, което да мразят повече от теб, то това е водата.

Ще подразниш ли преследвачите си?

Не — мини на 230.

Да — попадаш на 7.

 

39

Бледите рибешки очи се впиват в теб.

— Ще ми дадеш ли меча на крал Мрак?

Оглеждаш изпитото лице на главатаря. Можеш да бъдеш сигурен, че разговорът ще бъде кратък.

— Махни това желязо — казваш на разбойника.

— За последен път те питам: ще ми дадеш ли меча?

— Да — въздъхваш ти.

Острието бавно се вдига от гърлото ти. В твоите скитнически гърди трепва плаха радост. Спечелил си няколко секунди от живота.

Скачаш на крака, грабваш меча си и отстъпваш няколко крачки назад. Цялата шайка се хвърля срещу теб, а ти си толкова уморен!

Прехвърли се на 36.

 

40

Пътят през гъсталака е труден. Бодливи храсти се закачат за дрехите, клони драскат лицето ти, но ти не мислиш за това, бързаш да стигнеш по-скоро до целта.

През цялото време си повтаряш, че това е лудост, че целта не може да е толкова близка и така достъпна. И все пак желанието да помогнеш на хората от прокълнатата земя замъглява малко хладния ти разум.

Наближаваш малка поляна. Разгръщаш клоните на дървото пред теб и поглеждаш внимателно напред. В средата на поляната се издига старинен замък с островърхи кули. Замъкът виси във въздуха. Струва ти се странно, че някой може да издигне замък в гората. Това не е ли магия?

Може и да е. В тази земя всичко е възможно!

Мини на 209.

 

41

Започваш да губиш търпение: пътят ти напред без всякаква цел изглежда безразсъден. И все пак мисълта, че можеш да срещнеш отново разбойниците, те кара да бързаш.

Когато опасността отминава, сядаш да починеш зад един храст. Скоро си даваш сметка, че не трябваше да сядаш — толкова си уморен, че не би могъл да станеш.

Тихо шумолене те кара да надигнеш глава. На няколко крачки от теб минава Сърната. Скачаш на крака.

— Здравей, Скитнико — проговаря красивото създание.

— Здравей, Сърничке.

— Вижда се колко си уморен, но трябва да те предупредя, че те дебне голяма беда. Сивата плесен е съвсем наблизо.

— Какво е сивата плесен?

— Смърт. Нищо друго.

Сърната изчезва, само думите й остават да звучат в ушите ти.

Тук трябва да направиш сляп избор.

Мини на 132 или се прехвърли на 15.

 

42

Вдигаш глава и с учудване забелязваш, че вървиш през изпепелената земя. Гъстият черен дим, който вдигат ботушите ти, се стеле над земята и се смесва със здрача.

В далечината се очертава Желязната планина. Когато наближаваш, виждаш, че вече не съществува дълбока пропаст между планината и изпепелената земя. Няма го крал Мрак, няма защо да се пази леговището му.

Изкачваш се по склона и влизаш през познатата дупка в убежището на Мрака. И тук забелязваш, че в мрака виждаш по-добре, отколкото в здрача.

Прехвърли се на 196.

 

43

Ордата се втурва към теб с дружен хай-вански рев. Тропотът на боси нозе гърми в ушите, в ноздрите ти напира дъх на нещавени кожи, мръсни тела и чесън.

Как могат тези дребни човечета да вдигат толкова шум? Дали пък това не е свойство на всички ситни хора — колкото по-дребни, толкова по-гръмогласни?

Ти, разбира се, нямаш намерение да ги чакаш, но високата трева затруднява бягството ти. Мислиш си, че твоите преследвачите ще са още по-затруднени в бягането през полето, но след малко с учудване забелязваш, че хай-ваните не изостават от теб.

Оглеждаш се наляво и надясно. Големи групи от тези дебели, но много пъргави човечета те заобикалят от двете страни и се мъчат да те изтикат към реката. Сигурно си мислят, че там най-лесно ще ти извият шията.

Хай-ваните успяват в замислите си, поне в един от тях — да те притиснат към реката. След няколко минути ти вече си на речния бряг.

Какво ще направиш?

Тръгваш по течението — мини на 291.

Тръгваш срещу течението — отиваш на 285.

Пресичаш реката — прехвърли се на 238.

 

44

Слизаш от хълма и тръгваш бързо към дървото със светещите плодове. Докато вървиш към него не те напуска мисълта, че то ще ти помогне да излекуваш крал Здрач. Може би то плодовете на дървото се прави някакво лекарство, но ако е така, кой ще ти каже рецептата?

Колкото повече наближаваш дървото, толкова повече те обхваща съмнение. Наоколо не се вижда жива душа, пък и дървото няма да проговори и да ти каже какво да направиш.

Стой настрана, казваш си, и само мини под дървото без да спираш.

Мини на 87.

 

45

В бързината не забелязваш как ръкавът ти се закача на един клон. Чува се рязък звук и платът се разкъсва. Това те кара да спреш и да се огледаш. Не че ти е толкова скъпа дрехата, но паническото бягство не е помогнало на никого.

Стисваш дръжката на меча. Иска ти се да тръгнеш с решителен вид назад към мястото, където срещу теб изскочи със заплашителен вид пръчоглавият. Може би победата над него ще ти даде ключа към успеха в тази гибелна мисия?

Накъде ще тръгнеш?

Напред — мини на 77.

Назад към мястото, където се крие рогатия ти противник — прехвърли се на 215.

 

46

Пред очите ти се появява едно размито петно. След малко виждаш лице на човешко същество, но чертите му са така разкривени, че не можеш да се сетиш чие е това лице.

Горската фея се свежда над теб. Косите й докосват лицето ти. Сега вече разбираш кой е дошъл при теб.

— Не бой се, Страннико. Ще се оправиш.

Гласът й идва до теб сякаш от небитието.

Горската фея те прегръща и двамата политате над дърветата. Скоро стигате до къщичката на старицата. Тя ще се погрижи да оздравееш и тогава ще започнеш опасното си приключение от 1.

 

47

Напрягаш се да избуташ сала във водата. Жилите на шията ти се издуват, краката ти се заравят в ситния бял пясък, сърцето ти бие до пръсване, ала проклетият сал не помръдва. А шибидаците са съвсем близо, скоро цели пълчища от тая сган ще те връхлетят и тогава — душа да ти е яка!

С последни сили успяваш да изтикаш сала. Тъкмо се каниш да влезеш във водата, когато няколко шибидака се мятат на гърба ти и впиват в теб острите си зъби. Десетина други вече се катерят по сала.

Отърсваш се от зелените глисти, нагазваш във водата, ускоряваш още повече движението на сала и с един скок се мяташ върху грубите дънери. Шепа зелени човечета, останали на сала, се хвърлят отчаяно срещу теб. Едно от тях те захапва за крака, друго те хваща за косата, трето лази ловко по гърба ти.

Хващаш ги за гушата, стискаш ги с все сила и едно по едно ги хвърляш в реката. Водата закипява. Големи хищни риби се нахвърлят върху зелените човечета и ги изяждат. От нещастните шибидаци остават само зъбите, които бавно падат на дъното.

А ти продължаваш със сала по течението на реката.

Сега ще направиш сляп избор. Можеш да минеш на 99 или да попаднеш на 162.

 

48

Влизаш в гората. Тук част от гората е съборена от някогашна свирепа буря. В повалените дървета се крият разни дребни животинки. Малка пухкава катеричка минава по дънера на паднало дърво, поглежда те с почуда в очите и се покатерва по съседното дърво.

Какво ли искаше да ти каже? Дали правилно си избрал пътя през местността с повалените дървета?

Решаваш да се върнеш към реката.

Мини на 172.

 

49

Познатата пътека изглежда някак странно. По нея отдавна не е минавал човешки крак. Гората е притихнала, не се чува нито птиче цвърчене, нито ударите на кълвачи по кората на дърветата. Имаш чувство, че преди да си отиде, крал Мрак е изсмукал живота от стария лес.

Ускоряваш крачката си и хващаш дръжката на меча. Тая работа не ми харесва, казваш си. Отваряй си очите на четири. Най-неприятна е неизвестността, с всичко останало се справяш къде по-добре.

Внезапно чуваш слаб шум. Спираш, оглеждаш се, ала не виждаш ни човек, ни звяр. Отбиваш се от пътеката, скриваш се зад дънера на един висок бук и притихваш в очакване.

Какво ще направиш?

Ако решиш да предприемеш решителни действия, мини на 101.

Ако предпочиташ да изчакаш, прехвърли се на 22.

А може би ще отстъпиш назад? Върни се на 1.

 

50

Тръгваш си от празника целият окичен с пера. И макар че си далеч от крайната цел, от време на време си подвикваш:

— Кадка ата жеб, куд-кудяк.

И се кланяш на невидимия побратим.

Във весело настроение наближаваш група дървета, израсли толкова близо едно до друго, че трябва да ги заобиколиш. Не щеш ли, пред изниква като изпод земята банда шибидаци.

Ако искаш да забавиш малко събитията, отиваш на 143.

Ако искаш да ускориш събитията, мини на 74.

 

51

Оглеждаш внимателно мястото. Чудиш се какво ли има отвъд белите камъни: вещици, чудовища, грабливи птици?

Буйната млада кръв те кара да бързаш, но един вътрешен глас ти нашепва, че прибързаността е лош съветник и може да те вкара в гроба. Обикаляш около камъните, вслушваш се в звуците, които идват от гората, и едва тогава тръгваш бавно към каменната грамада пред теб.

Време е за избор. Можеш да се върнеш на 24 или да продължиш напред на 93.

 

52

— Я вижте там! — провиква се един от шибидаците и сочи с ръка към мястото, където се спотайваш. Всички обръщат глави към теб. Чува се дружно тракане на зъби.

— Изпуснахме едно печено, сега ще хванем друго — крещи през тракането на зъби втори шибидак.

— Глупости! — крещи трети. — Ако изядем десерта на вещицата Зелда, лошо ни се пише!

Тук тракането на зъби става оглушително. Всички шибидаци офейкват дълбоко в гората.

Мини на 109.

 

53

Събужда те остър звук. Така подрънква оръжието, минава ти през ума и скачаш на крака, готов за бой. Пред теб са десетина разбойници. Всички са брадясали, с кръвясали очи.

Изтегляш меча си и започваш да раздаваш удари наляво и надясно. Звънът на оръжието се носи над реката. Но силите ти не стигат да отбиеш нападението на цялата банда. Усещаш, че само след няколко минути не ще можеш да удържиш меча в ръцете си.

Положението ти е толкова безнадеждно, че трябва да прибегнеш до помощта на една от трите думи: река, въже, храсти.

Ако избереш река, попадаш на 36, ако предпочиташ храсти, отиваш на 5. Ако държиш на въже, прехвърли се на 8.

 

54

Дали да не останеш тук? Мястото ти се вижда по-безопасно от всяко друго в прокълнатата земя, но мисълта за думата, която даде на старицата, те кара да решиш съвсем друго.

Ако тръгнеш веднага, как ще победиш умората? А тук…

Идва време за сляп избор.

Мини на 150 или на 43.

 

55

В далечината забелязваш куп парцали, развети от вятъра. Тръгваш към тайнствените дрипи, които мърдат като шарени разлютени змии.

Когато приближаваш до необикновената купчина, забелязваш, че това е странно същество — ни звяр, ни човек, с голям търбух, напукани пети и рошава мръсна коса, пълна със сламки. Съществото лежи на земята, подложило под глава наръч слама. Бузите на това странно същество се надуват като торби, въздухът излиза от устата му с тънко свистене.

— Кой си ти? — питаш го. И веднага решаваш, че това все пак е човек. Той спира да духа и те поглежда учудено.

— Аз съм Полския Духавей — отговаря той и пак надува бузи.

— Какво правиш?

— Управлявам вятъра. Много хора ми дават по нещо.

Хубаво, казваш си, и такива хора трябва да има.

Надяваш ли се да научиш как се управлява вятърът?

Да — прехвърли се на 243.

Не — мини на 121.

 

56

Разбиваш с боздугана дебелата ледена кора на езерото.

Оставаш на брега торбата и всичко излишно и само с меча се пускаш на дъното на Соленото езеро. Сред тинята виждаш хиляди малки кръгли топки — очите на хиляди хора. Но как да откриеш окото на крал Здрач?

Спомняш си думите на горската фея — окото на крал Здрач е особено, ще го откриеш сред хиляди други.

Излизаш на повърхността да си поемеш дъх. Ала и повторното гмуркане не носи нищо ново. Едва на третия път забелязваш трептяща синкава светлина. Посягаш към сиянието и хващаш с ръка човешко око, което свети с постоянна синкава светлина.

Излизаш веднага на брега. Въпреки студената вода усещаш как една голяма радост те изгаря, радостта, че си успял.

Ако имаш конски косъм, извади го. Той ще се превърне в кон. Мини на 69.

Ако си взел със себе си крило от комар, попадаш на 115.

Ако не си взел нито един от тези ценни предмети, върни се в къщичката на старицата, вземи всичко необходимо и започни от 1.

 

57

Внезапно се спъваш и политаш напред. Под старата шума е полузаровен скелет на кон. Кракът ти се препъва в стърчащия на листата оголен бял гръбнак.

При падането удряш главата си о един камък. От челото ти руква кръв. Главата ти бучи. Чувстваш се отвратително. Най-лошото в случая е, че не можеш да се помръднеш.

Лежиш и чакаш края на света.

Мини на 46.

 

58

Един от странните хора, който е най-близо до теб, спира неочаквано на върха на дърво до поляната. Едрото му тяло не огъва нито една клонка, не смачква нито едно листо, сякаш е по-леко от вятъра, който шумоли в гората.

Веднага забелязваш втренчения поглед на ходещия по върховете. Очите му — кротки, но някак безизразни, се впиват в теб и те разглеждат внимателно, сякаш ходещия се пита що за човек си и може ли да ти има доверие.

Видът му говори, че засега той не е заплаха за теб.

След малко ходещия по върховете тръгва отново.

Мини на 177.

 

59

Изборът ти е правилен, не винаги шумът е знак за опасност. Този път виждаш Сърната, с която станахте добри познати, може да се каже и приятели.

Сърната спира и проговаря, като те гледа право в очите:

— Наоколо дебнат шибидаците, подлите зелени човечета. Ако не внимаваш, прости се с живота си.

— Благодаря ти, Сърничке, че ме предупреди.

— Не ми благодари, ами си приготви мас от дявол — казва Сърната и изчезва зад дърветата.

Ако решиш да побързаш, мини на 212.

Ако решиш да бъдеш по-предпазлив, попадаш на 103.

 

60

— Добър ден, добри хора — поздравяваш ги ти.

— Какво искаш? — пита сърдито един от тримата, най-високият от тях, и те гледа втренчено с единственото си ляво око.

— Тръгнал съм да търся лек за крал Здрач — отвръщаш ти. — Можете ли да ми помогнете?

— Можем, можем, как да не можем — викат тримата в един глас.

— Значи ще ми покажете пътя?

— Ей сегичка ще ти го покажем.

Нещо в тона им не ти харесва, но те придават на еднооките си лица възможно най-приветливия израз. По-високият вдига ръка и сочи към гората.

Поглеждаш нататък. Другите двама те хващат изотзад. Тримата заедно започват да те налагат. Налагат те и повтарят: „Ето ти лек! Ето ти лек!“

След като се уморяват, селяните те пускат да си вървиш поживо-поздраво. Един от тях вика след теб:

— Да знаеш, че ние сме кротки хора. Убиваме само в краен случай.

Вървиш, накуцваш и ти е криво. Веднъж завинаги ще запомниш, че еднооките са кротки хора, убиват само в краен случай.

Ще побързаш ли или ще продължиш пътя си бавно и предпазливо?

Ще продължиш бавно и предпазливо — попадаш на 174.

Ще побързаш — отиваш на 142.

 

61

Без много да му мислиш се покатерваш на дървото. Стъпваш на разклонението на дънера и преди да надникнеш в гнездото оглеждаш отначало земята, сетне дърветата и най-подир — небето над теб. Освен няколко птици, кацнали на близкото дърво, наоколо няма никой.

В гнездото е скрит огромен изумруд. Неговото зелено сияние те кара изведнъж да се почувстваш щастлив и спокоен. Изпълва те усещане за собственото ти величие, за незначителността на тази нещастна земя и на хората, които я населяват. Защо непрекъснато се хвърляш в борба за справедливост? Какво печелиш от това?

Напразно се опитваш да се съпротивляваш. Някаква чужда воля те кара да бръкнеш в гнездото и ти нашепва нещо с гласа на крал Мрак:

— Вземи изумруда и си гледай спокойствието. Остави тези нещастници сами да се оправят. Не виждаш ли, че ги мързи да сторят нещо за себе си? Надяват се само на чужда помощ. Достойният човек не чака някой да му подари свободата.

Спускаш се по дънера на дървото с изумруда в ръка. Един слаб глас ти напомня, че си обещал на старицата да помогнеш на крал Здрач, на всички хора от тази нещастна земя.

С усилие на волята хвърляш изумруда далеч от себе си. Още щом пада на земята, той се пръсва на хиляди парчета. Зеленият му огън те заслепява за миг, но тозчас си възвръщаш зрението. Собствената воля също.

Прехвърли се на 245.

 

62

Хвърляш се към хълма. Първият камък, който мачка с пукот ниските храсти, вече е на няколко крачки от теб. След него и останалите разлюляват земята под краката ти.

Тичаш задъхан с надеждата да се махнеш от пътя на камъните. Остават ти само няколко крачки да се спасиш. А камъните пеят своята песен:

— Ф-и-и-у-у-у-у!

Първият от големите валчести камъни минава с тътен на педя от теб без да те закачи, но ти продължаваш бяга си по стръмнината нагоре, докато и последният камък не профучи край теб и не спре с трясък сред изпочупените дървета в гората.

Време е за сляп избор. Можеш да се прехвърлиш на един от епизодите 263, 194 и 302.

 

63

Гората оживява. Пред очите ти се мярка лисица, която след малко се скрива в храстите. Пухкава катеричка подскача от клон на клон, за да спре високо в листака и да изтърве на главата ти една шишарка. Край теб бръмчи облак дребни мушици.

Сред всички горски звуци се откроява един шум, който ти е до болка познат — тракането на зъби. Шибидаците са тук, съвсем наблизо!

Правиш няколко крачки към поляната. Разтваряш с две ръце храстите пред теб. Тракането на зъби става още по-силно и по-ужасно. Насред поляната лигави зелени човечета ядат месо.

— Хубаво нещо е печеното човешко! — казва един от шибидаците и се уригва.

— Много хубаво, м-м-м-м-м! — съгласяват се останалите.

Как ти се иска в тоя миг да се втурнеш на поляната и да подгониш тези зелени човекоядци! Готов си да излезеш и да се биеш, докато не остане живо нито едно от тези гнусни същества, но нещо те възпира.

Зад гърба ти се чува шум.

Мини на 122.

 

64

Като те вижда да излизаш на бой срещу него с едва забележимото нищожно жило в ръцете, Духът на Караконджо се хваща за корема.

— Това ли ти е оръжието? Ха, ха, ха!

Дърветата от двете страни на реката се тресат от страховития му смях. Духът на Караконджо ляга на земята и започва да се търкаля. Тялото му се покрива с мравки и сухи листа.

— Ти ме уби! Ха, ха! Ти ме уби!

— Стани да умреш достойно! — предизвикваш го ти.

— Аз отдавна съм умрял и съм безсмъртен — става със заплашително съскане Духът на Караконджо.

Отгърни на магическата дузина.

Нанасяш първия удар. Духът на Караконджо отскача с необикновена бързина и отвръща на удара. Той има сила 11 и живот 14.

При победа мини на 100.

Загубата те изправя пред две възможности. В едната от тях с много рани и изтощен от битката се прехвърляш на 94. В другата попадаш на 145. Тук имаш възможност за сляп избор.

 

65

Пускаш треската. Тозчас от земята изниква топола и се издига високо в небето. Скоро тя става най-високото дърво в гората.

С най-голяма бързина се покатерваш на върха на тополата. Поглеждаш на изток — нищо. Поглеждаш на север — нищо. Поглеждаш на запад — нищо. Поглеждаш на юг — нищо.

Сгреши ли горската фея или си направи шега?

Поглеждаш на югоизток и виждаш лек дим. Това е Соленото езеро.

Мини на 226.

 

66

— Хей, човече, накъде си се разбързал? — провиква се грубо някой с хайвански акцент.

Ето, че не трябва да се разсейваш, а да мислиш само за безопасността си. Пак се остави да те изненадат по най-глупавия начин!

Вдигаш глава. Пред теб стоят с копия в ръце двама мърляви хай-вани. Очите им са вперени в лицето ти с оня див и кръвожаден поглед, който имат южните какавани — хай-ваните.

И двамата изглеждат жалки с издутите си кореми и проскубаните нещавени кожи, които висят от раменете им. Мирисът на чесън допълва картината на тая неочаквана и мила среща. С усилие на волята сдържаш усмивката, която се кани да цъфне на лицето ти. Въпреки жалкия си вид тези същества са опасни, много опасни!

Откъде се взеха проклетите дебелаци? Тук е полето на какаваните, техните северни съседи. Може би подгонени от глада, хай-ваните са навлезли дълбоко в чужда земя. Идвам да се предам на хай-ваните — отговаряш ти на въпроса, който ти зададоха преди малко.

— Че защо ще се предаваш на хай-ваните? — учудва се по-дребният дебелак.

— Защото не заслужавам да живея. Даже написах завещание. Искам да ме опечете с чесън.

Хай-ваните онемяват. Използваш объркването им и тръгваш спокойно към тях.

— Стой на място! — заповядва сърдито по-едрият дебелак, който изглежда е старши на групата.

Двамата вдигат копия. В очите им се чете неприкрита заплаха.

Късно! Сграбчваш копията им и ги навеждаш надолу. Върховете на оръжията се забиват в меката пръст. Хващаш сплъстените коси на хай-ваните и удряш главите им една о друга. Какъв вълшебен звук се чува! Дебелаците избелват очи и рухват на тревата.

Край ухото ти просвирва стрела. Обръщаш се и виждаш, че цяла хай-ванска сган се кани да те нападне в гръб.

Човек може да победи всеки хай-ванин на света, но най-добре е да си нямаш работа с хай-вани. Плюй си на петите, момче!

Попадаш на 43.

 

67

Обгръща те мрак. Пълен, безмълвен, непроницаем. Времето няма значение. От мрака изплуват различни лица. Най-напред вещицата Зелда отваря беззъбата си уста, но не произнася нито звук. После виждаш мутрите на банда разбойници. Всички протягат мръсните си ръце към един блестящ меч — мечът на крал Мрак.

— Не! — казваш ти. — Не!

Мракът отново те притиска отвсякъде, сякаш иска да те смачка, но след малко отстъпва. Пред теб се появява крепостната стена, виждаш улиците на града с многобройните минувачи, а след това — и стражите пред двореца. Накрая съзираш един стар изоставен кладенец. Мракът бавно се разтваря, но в главата ти остава спомена за кладенеца.

Отиваш на 144.

 

68

Гъстата зелена трева те изпълва с предчувствие за близка радост, като че цял живот ще ходиш сред природата и никога няма да срещнеш коварство. Едно познато чувство, което води след себе си само разочарования и нещастия. Внимавай, казваш си, борбата не прилича на пътя през тази тучна ливада, ще има жертви, ще се лее кръв, може би твоята собствена.

Вляво виждаш едва забележима пътека, а право пред теб съзираш трима души. Накъде ще тръгнеш?

Към пътеката — мини на 159.

Към хората — попадаш на 60.

 

69

Здрачава се. Копитата на коня тропат по каменната настилка на града. Пришпорваш животното с единственото желание да стигнеш колкото може по-бързо при крал Здрач.

Ето, пред теб е главната порта.

— Кой си ти? — пита началникът на стражата.

Мини на 111.

 

70

Няколко минути лежиш на земята сред хаоса, създаден от опустошителната буря. Не ч