Симеон Николов
Трошача — Моята библиотека

1

Княз Архан, владетел на малко княжество, обикаля постовете на голямата крепостна стена, която опасва града. С него е началника на армията Торк, стар, опитен воин, минал през стотици битки. Лицето му с широки скули и проницателни сиви очи внушава уважение. Шлемът, стоманената ризница и мечът без скъпоценни камъни по дръжката не са просто труфила. Види ли го веднъж, човек не може да го сбърка — той е воин от главата до шпорите на грубите си войнишки ботуши.

Княз Архан си ти — млад, енергичен, щедър владетел на богато княжество. Земите тук са плодородни, хората заможни, търговията и занаятите процъфтяват за радост на всички в тази малка страна.

Слънцето вече се скрива зад хоризонта. Залезът е кървав, огнени отблясъци играят по шлема на стария войн.

— Тоя залез хич не ми харесва — кънти мощният глас на Торк.

— Не виждам никаква опасност — усмихваш се ти. — Постовете са добре въоръжени, крепостта е непристъпна.

— Точно това не ми харесва — клати глава старият воин. — Станали сме прекалено спокойни. Предпочитам да гледам противника в очите. Тогава всичко е ясно.

Думите на Торк те разсмиват. Ти си богат, радваш се на обичта и подкрепата на своите поданици. Нищо не заплашва княжеството и твоя живот. Само едно ти липсва…

Мини на 54.

 

2

Гледката на изоставените къщи те натъжава. Тези хора, които се грижат за лозята и владеят толкова занаяти, са здравата опора на хазната и княжеството. Какво да се прави, разсипа се хазната, разклати се княжеството, хората се пръснаха и се изпокриха. Нищо друго не можеш да очакваш, поне до тогава, докато не сразиш великана.

Кълна се, казваш със стиснати зъби. Кълна се, че ще го поваля и ще го стъпча!

Бодваш с шпори коня си и препускаш напред. Спътниците ти тръгват след теб мълчаливо. Всеки от тях разбира мъката ти.

Изкачвате последния хълм, обрасъл с редки храсти. Тук-там стърчат самотни дървета. От другата страна на хълма започват западните плодородни земи. Към тях води широк път.

Ако си взел кесия с жълтици, мини на 129.

Ако нямаш жълтици, върни се назад и тръгни на север — отиваш на 66, или на изток — попадаш на 172.

3

Успяваш да се измъкнеш от трупа на коня, който те е затиснал. Отстъпваш няколко крачки назад и вдигаш глава. Трошача отваря огромната си уста. От каменните му гърди се изтръгва един див, мощен, ужасен вик:

— Ур-ри-ку-у-у!

Вятърът, който излиза от устата на великана, едва не те събаря на земята. Имаш чувството, че небето ще се сгромоляса върху главата ти. От близките къщи се посипват стъкла. Този великан троши не само с боздугана и юмруците, неговият глас има страшна разрушителна сила!

Мини на 77.

 

4

Звукът от копитата на конете се носи надалеч. Град Илир е тъмен и притихнал, само на някои от по-големите улици мътно проблясват уличните фенери.

Торк поглежда небето. Той знае да чете знаците на природата, но не обелва нито дума за това. Не може един войн да трепери пред вятър и дъжд, но усещаш, че му се ще да стигнете по-бързо в двореца. Може би заради теб. Даже си сигурен, че е заради теб. Той продължава да изостава с една глава на коня — навик от дългата служба в двореца.

— Задава се голяма буря — подхвърляш ти.

Торк кимва.

Стигате до малък площад, където се пресичат две улици. Пътят напред е по-къс, а по улицата вдясно ще трябва да заобиколите малко. Кой път избираш?

По-късия — мини на 43.

По-дългия — попадаш на 166.

 

5

Дълго и внимателно оглеждаш брега. В миналия сблъсък с великана той диктуваше условията на боя. Сега трябва да ги диктуваш ти. Избираш едно място на юг от езерото, където брегът е стръмен, каменист и неравен, тук-там покрит с ниски храсти. Това е идеалното място за нова, последна битка с Трошача.

Заедно с ловците насичате стотина дървета, окастряте ги и скоро имате огромни трупи. Слагате ги та три купа над южния бряг на езерото. Малко над тях разполагаш трите метателни машини. До всяка от тях поставяте по няколко огромни камъка.

Сигурен ли си, че добре обмисли всичко?

Да — мини на 73.

Не — попадаш на 96.

 

6

Към горските шумове, с които вече си свикнал, се добавя още един, малко по-различен. Сякаш някой нападател се крие в близките храсти и всеки миг може да те нападне. Слагаш ръка на ножа си. Ако човек или звяр те връхлети внезапно, трудно можеш да си послужиш с лъка и стрелите.

След миг осъзнаваш, че тоя, който дебне, не се крие в храстите, а някъде високо, над главата ти. Рис? Мечка? Сега ти се иска да си някъде на открито, там по-лесно можеш да посрещнеш опасността.

Вдигаш глава нагоре. Нещо се крие в листака, ала какво е то, не можеш да кажеш. Ножът е вече в ръката ти, но той не ти трябва. От близкото дърво на пътеката скача Ида. Тя носи лека туника. Косата й е вързана на тила, очите й се смеят.

— Здравей, Архан.

— Здравей, Ида.

— Как мина лова?

— Горе-долу.

Ида приближава към теб. Усмивката не слиза от лицето й. Тя надниква в плетения кош и произнася смаяно:

— Това сам ли го хвана?

Дъщерята на вожда не чака отговор. И без друго й е ясно, че това е твоят улов, твоето участие в живота на племето.

— Ти си добър ловец, Архан. — казва с възхищение Ида. — Много, много добър ловец. Най-добрият. След Берил.

Това е най-голямата похвала, която можеш да чуеш.

Мини на 90.

 

7

Изваждаш меча си и замахваш срещу Трошача. Стоманата звънва от удара, но с това не можеш да нараниш, камо ли да убиеш великана. Какво е един обикновен меч срещу каменната грамада?

Нанасяш десетки удари. Трошача те гледа с тъпо безразличие, сякаш иска да ти каже:

— Не се хаби, княже!

А вместо това от каменната му гръд се изтръгва друг, по-дълбок и войнствен вик:

— Ур-ри-ку-у-у!

Леден вятър те блъсва в гърдите и развява наметалото ти. С отчаяни усилия успяваш да се задържиш на крака. Сблъсъкът с великана охлажда за миг бойните ти страсти. Сега повече от всякога ти трябва едно вярно решение.

Ако искаш да спасиш княгинята, мини на 65.

Ако решиш да продължиш боя, попадаш на 156.

 

8

Пред очите ти се появява ликът на княгинята. Нейната мила усмивка е малко тъжна. Странно, тя винаги е била ведра и лъчезарна, но си я запомнил такава, каквато беше в навечерието на катастрофата.

— Прощавай, че ти се явявам, княже — произнася тя.

— Радвам се да те видя. Кажи какво да правя.

— Нямаш нужда от съвет. Прави това, което правиш. Твоето княжество има нужда от човек, който да те наследи.

— Нашето княжество.

— Твоето княжество! — настоява княгинята.

— Само това ли?

— Не. Изживей си живота като свободен човек.

Образът пред теб помътнява.

— Бъди щастлив, княже!

Княгинята изчезва. Попадаш на 49.

 

9

Очите на великана се отварят широко и започват да се въртят в орбитите си с изненадваща бързина. Трошача застава на едно място като човек, който не знае какво точно иска. На голата му глава израства цицина, висока към половин метър. На лицето му се изписва кисела гримаса. Каменният великан вдига ръка да почеше огромната цицина. Лека-полека киселата гримаса изчезва от лицето му и то си възвръща обикновения израз на тъпо безразличие.

Трошача тръсва глава. Той вече е готов да продължи тежкия си труд. Ако му позволиш, разбира се. Но има ли някъде по света жив човек, който може да го спре?

Отиваш на 60.

 

10

Великанът не помръдва. Както и преди той си остава една огромна канара в средата на езерото. Опитваш се да го огледаш. От мястото, където се намираш, виждаш част от бузата, рамото и дясната ръка с каменния боздуган на рамо. Торк вижда още по-малко.

Няма какво да му мислиш. И за едно дете е ясно, че в това положение не можеш да направиш нищо, а ако отървеш кожата, радвай се и хвърляй шапка!

Прехвърли се на 89.

 

11

От стената се чуват викове. Излизаш на балкона. Виждаш, че стражите на стената се суетят, но не можеш да разбереш какво става.

— Торк!

— Да, княже — обажда се отдолу началникът на армията.

— Каква е тая бъркотия на стената?

— Ще отида да проверя.

— Почакай, ще отидем двамата.

Изтичваш от двореца и яхваш белия си жребец. Торк се мята на своя черен кон. Двамата препускате по улиците на града към стената. Там войниците викат нещо. Никога не си виждал такава суматоха.

Прехвърли се на 98.

 

12

— Бас държа, че това е замъкът на главния великан — казва половин час по-късно Торк.

В далечината над пясъците се издига нещо като кула. Когато наближавате, виждате, че това е висока барака, килната на една страна. Направена е от тънки пропукани дъски с цепнатини между тях. Вятърът минава свободно през дупките и сипе във вътрешността на постройката ситен пясък.

— Тая съборетина не е никакъв замък — прихва да се смее Зияд. — Защо не се хванах на бас с теб? Щях да спечеля.

— Не съди по външния вид — казва Веста. — Той може да те заблуди.

Ако имаш рушвет за дребен посредник, мини на 257.

Ако имаш рушвет за среден посредник, отиваш на 264.

Без рушвет попадаш на 31.

 

13

Към теб се спускат двама слуги.

— Защо княгинята не ме чака? — питаш ги.

Те изглеждат смутени. Може би не знаят отговора.

След малко по стълбата слиза камериерката на княгинята.

— Нейно височество е неразположена, княже — казва тя с дълбок поклон.

— Кажи й да дойде и да ме посрещне — заповядваш ти.

Мини на 75.

 

14

В душата ти се надига отдавна очакваната радост. Трошача, тази каменна грамада, подскача по огромните трупи, които се търкалят надолу по склона, и се мъчи да запази равновесие. Сега той не изглежда така страшен, той е по-скоро жалък въпреки огромната си сила, въпреки разтрепераната земя. Великанът прави опити да се задържи прав, опитва се да стъпи на здрава земя, ала трупите се търкалят и търкалят надолу, сякаш нямат край, а каменната му снага е толкова непохватна за такива упражнения, че колос като него дълго няма да издържи в това положение.

В очите на Трошача трепва недоумение: какво правят с мен тези нищожни човечета?

Даваш знак на ловците да заредят катапултите. Мини на 153.

 

15

Трошача спира и от височината на своя поглед оглежда стореното до тук. А то не е малко. Почти половината град до двореца вече е превърната в развалини. Лицето на каменния великан подсказва, че той е доволен от труда си, но не съвсем. Ще му се нещо по-тънко, по-майсторско, нещо по-така.

Най-сетне погледът му спира върху източната кула на двореца. Лицето му подсказва, че е измислил нещо. С неочаквана пъргавина Трошача прави две крачки напред. Главата му удря светкавично стената. Прекършена в средата, източната кула рухва сред прах и дим във вътрешния двор на палата.

— Ур-ри-ку-у-у! — надава бойния си вик великанът.

Отиваш на 146.

 

16

Погребваш Торк край езерото и с групата на ловците се връщаш в гората. Хората от племето ви посрещат с радост.

— Ти си човек на честта, Архан — приветства те вождът Берил. — Каза, че ще върнеш хората ми невредими и изпълни обещанието си.

— Да, но не опазих своите — тъжно отговаряш ти.

Вземаш семейството си, Веста и коняра и се връщаш в опустошения Илир. Мини на 269.

 

17

Вече половин час вървите през гората, без да проговори някой. Лицата на ловците са спокойни, в действията им няма припряност, те се чувстват стопани на тази вековна гора.

— Ще ми кажете ли къде отиваме? — питаш ги ти.

— При вожда Берил, нашия най-голям брат.

Що за човек е тоя Берил? Надяваш се, че скоро ще го видиш и всичко ще се изясни.

Мини на 134.

 

18

Подскачаш нагоре и се хващаш за клона на дървото. Глиганът минава под теб. Той прави кръг и се връща, но не вижда нищо.

— Твоят господар избяга — грухти глиганът. — Сега ще ти разпоря корема.

Глиганът се обръща към старият воин. Той стои неподвижно и не може да помръдне дори малкия си пръст. Скачаш на земята. Глиганът се обръща. Изваждаш меча си и го забиваш в шията на звяра. Той започва да хърка, от устата му потича кървава пяна. После пада като покосен на земята.

Влизаш в пещерата с Торк. Тя е празна.

Ще погледнеш ли към Торк? Да — мини на 234.

Не — попадаш на 121.

 

19

— Не ме е страх от никого, Торк — казваш на стария воин. Думите ти звучат уверено в нощта. Тук никой не би посмял да вдигне ръка срещу теб.

— Зная, княже.

— И все пак да вървим!

Старият воин те разбира. Предпазливостта е едно от най-ценните качества на мъдрите владетели и се цени наравно с храбростта.

— Ще вземем ли хора с нас? — пита Торк.

— Трима души. С пълно въоръжение.

След малко петима конника излизат в галоп от южната пората. Първият от тях си ти, княз Архан.

В този миг изгрява луната.

Мини на 133.

 

20

При вида на великана пред очите ти изплува лицето на княгинята. Въпреки радостта от очакването на твоя наследник лицето й е бледо и изпито. Може би тя е предчувствала опасността, която виси над нея и над цялото княжество.

Отначало ликът на княгинята те размеква. Чувстваш необикновена слабост в тялото си, сякаш не си глава на богата държава, а просяк, подложил шапка за милостиня.

Ала моментната слабост изчезва веднага. Волята ти надделява над всичко, което стана от предишната вечер до сега. Отново ставаш такъв, какъвто си бил винаги — бърз, смел, решителен.

Отиваш на 143.

 

21

Срещу теб изскача огромно космато чудовище. Никога през своя живот не си виждал такова чудо — козината му е мечешка, зъбите — глигански, а рогата — като на бик. И бяга с бързината на галопиращ кон.

Звярът търчи към теб с все сили. Ревът му оглася пропастта. Лъхва те миризмата на неговата козина.

Посочи едно число от таблицата.

От 1 до 6 — мини на 170.

От 7 до 12 — отиваш на 58.

 

22

Привечер се връщаш в двореца. Сваляш Торк от коня и го отнасяш на ръце в подземието, където Веста се грижи за княгинята. На пода има кана с вода. От едно малко прозорче в подземието прониква слаба светлина.

Оставяш стария воин на пода. Веста сваля окървавената превръзка, промива раната с вода и с парче от роклята си превързва раната на Торк.

— Да се махаме оттук! — казваш като на себе си.

— Преди това трябва да направиш нещо много важно.

Веста те хваща за ръка и те повежда по коридорите на подземието. Стигате до стая, която ти самият не познаваш. Що за жена е тая Веста!

— Тук има много вълшебни предмети.

Оглеждаш се и виждаш по рафтовете и пода някои неща, на които никога не би обърнал внимание.

— Ние се изправяме пред лицето на един смъртен враг — продължава Веста, — затова ще ти разкажа накратко

ПРАВИЛАТА НА БОРБАТА

Правило първо: ЖИВОТ.

Съдбата те е дарила с дълголетие. В опасностите, през които ще минеш, живота ти ще виси на косъм и тоя косъм ще бъде доста здрав. Ако попаднеш в клопка и загинеш, играта завършва и трябва да започнеш от 1.

 

Правило второ: СИЛА.

Твоята сила е в ума ти. Гордей се с нея, но я използвай разумно!

 

Правило трето: БИТКИ.

Преди да влезеш в бой прецени силата и слабостта на противника си. Първият удар е много важен. Не бързай да се биеш с всеки по всяко време. Понякога една малка хитрост струва повече от цяла армия.

 

Правило четвърто: ВЪЛШЕБНИ ДАРОВЕ И ПРЕДМЕТИ.

Това са:

1. Вода-каменарка, разяждаща камъка.

2. Билка, спасяваща един човешки живот.

3. Лек против треска.

4. Кесия с жълтици.

5. Най-острият нож.

6. Меч за гигантска змия.

7. Конски косъм.

8. Противоотрова.

9. Вълшебен шлем, който те прави невидим.

10. Рушвет за дребен посредник.

11. Рушвет за среден посредник.

12. Ябълка.

13. Парче счупено огледало.

14. Въже с кука.

15. Суха храна за великани.

16. Малък факел.

Бързаш да вземеш предметите, които могат да ти потрябват.

— Запиши ги в дневника — казва ти Веста. — Това ще ти послужи по-нататък. Ще ти се наложи да се биеш с опасни врагове. Винаги трябва да знаеш какви вълшебни дарове и предмети имаш. В чантата можеш да сложиш само 10 от всички вълшебни предмети, затова помисли внимателно какво да вземеш.

Дълго се въртиш из стаичката със странните предмети. Вълшебствата са били под носа ти, а ти никога не си ги забелязвал!

— А сега да вървим! — казва Веста, след като си направил избора си. — Конете ни чакат.

В подземието идва конярят Зияд. Той взема на ръце Торк, а ти грабваш княгинята. Тя е потънала в пот, цялото й тяло се тресе. Всички излизате от подземието.

Торк отваря очи. Качвате го на коня. Той се сърди.

— Оставете ме! Мога и сам!

Под прикритието на нощта напускате града през полуразрушената Северна порта. Обръщаш се назад и очите ти се изпълват със сълзи. Част от предсказанието на Веста се сбъдна!

Как ще се бориш за живота на княгинята?

Ще потърсиш лекар — прехвърли се на 157.

Ще използваш билка, спасяваща един човешки живот — попадаш на 204.

Ще приемеш съдбата такава, каквато е — мини на 79.

 

23

Още две мълнии блясват една след друга. Първата оформя могъщия гръден кош на един великан, а втората изсича в камъка двете му ръце: едната — отпусната край тялото му и потопена в езерната вода, другата — сгъната в лакътя, стиснала огромен каменен боздуган, опрян с дръжката на могъщото му рамо.

— Не може да бъде! — мърмори стария войн. — Не може да бъде!

Лицето на Торк посърва, но миг след това той е отново това, което е бил — безстрашен, несломим войн, готов да влезе в пъкала за княза и родината.

— Какво има? — питаш го ти.

Стана наистина нещо странно и тайнствено: мълнията издяла като с длето скалата. И сега този каменен великан, потопен до кръста в езерото, стърчи над водата гол и заплашителен. Кой и защо го е създал? Случайност, казваш си.

Нищо не може да помрачи радостта ти от живота. И все пак предпазливостта никога не е излишна за един владетел.

Ако искаш да се върнеш в двореца, мини на 207.

Ако изпратиш Торк при великана, попадаш на 140.

Ако разчиташ на собственото си участие, попадаш на 212.

 

24

— Цената ти е малко височка, но ще се разберем.

— Ти си разбран човек, а аз — разбрана змия. Как няма да се разберем? — киска се голямата змия.

С лявата ръка бъркаш в кесията си. Алчната змия наднича в нея. Дясната ти ръка изтегля меча и с мълниеносно движение отсича главата на голямата змия. Главата увисва във въздуха.

Очите на влечугото блясват със зеленикава светлина.

— А пък аз си мислех, че съм най-голямата змия! — казва тъжно главата. — Най-голямата змия си ти, княже!

— Със змията — змия, с човека — човек — отвръщаш ти.

Главата въздиша и цопва във водата. Тялото на обезглавената змия бавно се отдръпва от пътя ви. От него се ръсят във водата златни монети. Цели купища жълтици се изсипват пред очите ти. Правиш крачка напред, но Веста те спира:

— Недей, княже! Тези нещо нямат никаква стойност!

Веста е права — тук златото няма никаква стойност.

Прехвърли се на 151.

 

25

Когато излизате на широкия път, яхвате конете и продължавате напред към пропастта. Подухва слаб вятър, който лека-полека става все по-студен. Нещо ви тегли непреодолимо към огромната неизследвана пропаст, сякаш тя иска да ви засмуче и унищожи.

Поглеждаш към спътниците си. Торк е видимо спокоен, другите се мъчат да изглеждат като него.

— Защо мълчите? — питаш войниците. — Страх ли ви е?

— Не — казва единият от тях.

— Я запейте!

„Градът ни е богат

и китна равнината!“ — запява единият.

„За княза, за страната,

напред за всички нас!“ — подхващат останалите.

Пред теб има две опасности.

Ако избереш по-малката, отиваш на 174.

За по-голямата мини на 150.

 

26

Пътят към западните плодородни земи ти е добре познат — отначало се виждат няколко ниски заоблени хълма, после идват здравите зидани къщи на земеделците. А след това…

— Ето ги! — казва старият воин.

На последния хълм се издигат няколко къщи. По хълмовете са насадени лозя. Насочваш коня си към тях. До теб язди Торк, хванал поводите на коня с единствената си лява ръка. Въпреки загубата на кръв той се държи изправен на седлото. Старият воин е виждал хиляди пъти смъртта в лицето и сега спокойно понася загубата на дясната си ръка.

След вас идва с разпусната черна коса Веста. Тя язди мълчаливо, но тъмните й очи казват много неща. Последен остава Зияд, управителя на конюшнята, от която останаха само четири коня.

Изкачвате хълма и чукате на всички врати. Къщите са празни, хората са ги напуснали от страх пред каменния великан. Нещастието е стигнало и до тук.

Ще изслушаш ли мнението на спътниците си?

Да — мини на 233.

Не — прехвърли се на 2.

 

27

Духва лек вятър. Шапката на странното същество отлита на десет крачки. Главният великан се люшва и въпреки усилията му да се задържи изправен пада на пясъка. От зелените му панталони се подават две дълги тънки пръта. Това са кокили.

Сега вече всички виждат, че това същество е едно съвсем дребно човече, почти дете. То гледа объркано към вас.

Ще се засмееш ли?

Да — мини на 261.

Не — попадаш на 196.

 

28

Времето минава, но мисълта за думите на Веста не ти дава покой. Ще оставиш ли сина си да се изправи срещу непобедимия каменен великан? Не е ли по-добре сам да измислиш как да победиш Трошача?

Оглеждаш внимателно дърветата в гората, събираш жили от горски животни, сушиш ги и ги трупаш в хралупата на вековно дърво. В главата ти бавно и мъчително се ражда план за борба с великана, който опустоши твоето малко княжество. Един ден ще бъдеш готов за битката, но засега не си узрял за нея.

Посочи едно число от таблицата.

От 1 до 6 — мини на 111.

От 7 до 12 — попадаш на 45.

 

29

Замъкът на Главния великан е една тясна и висока стая, пълна с ръждясали и скърцащи машини. Лостове и кобилици се размахват на всички страни, разни колела и макари, оплетени с дълги здрави въжета, се въртят с бясна скорост. За разсеяния човек тук е много опасно.

Като забелязва смаяните ви лица, домакинът се усмихва благосклонно.

— Гледайте!

Главният великан дръпва малка ръчка. Една платформа се спуска със страхотен трясък надолу. На нея има прашни макари и колела. Дълго въже отваря със скърцане невидим до сега прозорец. Виждате първия великан. Той е седнал да си почине.

— Ей, Дребосък, спиш ли? — крясва домакинът и небето се разтърсва. — Няма да ти дам десерт!

Великанът скача на крака и започва да меле пясък.

После се отваря друг прозорец и виждате втория великан, който се подпира на лопатата.

— Хвърляй, Ситния, хвърляй, че довечера ще те наложа с камшика — подвиква му Главният великан.

— Кой построи това чудо на чудесата? — питаш любезния домакин.

— Аз сам. С тези две ръце.

— А можеш ли да направиш нещо срещу каменния великан, който се появи в езерото Ноя?

— Чух за него — казва Главният великан и се замисля. — Това не ми е по специалността. Аз съм тесен специалист.

На тръгване домакинът ви подарява по една шепа пясък.

— Вървете в тая посока — сочи той на северозапад.

Не сте изминали и стотина крачки, когато чувате страхотен трясък. Замъкът на Главния великан рухва сред облаци пепел. До ушите ви стигат воплите на неговия собственик.

Ще ускориш ли движението напред?

Да — мини на 258.

Не — отиваш на 155.

 

30

Някъде зад стената каменния великан се засмива. От смеха му падат последните здрави стъкла на двореца. Парчета от тях стигат до леглото на княгинята. Добре че успя да се отдръпнеш навреме!

Болезнен стон се изтръгва от гърдите на княгинята.

Мини на 163.

 

31

Вратата на паянтовата постройка се отваря с ужасно скърцане. Чудиш се как ли се крепи на своите ръждясали панти. В рамката на вратата се откроява висока тънка фигура. Сянката пречи да различиш чертите на това създание. То прави няколко крачки напред. Походката му е вдървена, краката му не са много стабилни, то цялото се люлее като кораб в бурно море. Как ли се крепи на тези крака?

Сега можете да разгледате по-добре това странно същество. Краката му са дълги и тънки, зеленият панталон виси на тях като на закачалка. Тялото му е късо, главата — дребна, с рядка бяла брада и детски вид. Облечено е с къс сюртук, на главата си носи мрежеста шапка. Странното същество прави страхотни усилия да се задържи изправено.

Мини на 70.

 

32

В очите на княгинята забелязваш тревога. Мълчанието й започва да те дразни. От какво се бои, нима не си един могъщ владетел, който може да защити княжеството си от всяко посегателство?

Най-подир княгинята се решава да проговори, но това, което иска да каже, е предназначено само за твоето ухо.

— Ще имаме дете, княже!

Радостта ти е голяма. Това е единственото нещо, което ти липсваше. Умората от тежкия ден моментално изчезва. Изпълва те чувството за пълно щастие. Княгинята се прибира в покоите си. Краката сами те носят към тронната зала.

Какво ще направиш?

Ще се радваш на безоблачното щастие — мини на 190.

Ще мислиш за възможни опасности — попадаш на 67.

 

33

Мислиш с мъка, че много бързо се топят редиците ви. Има нещо омагьосано в тази лунна нощ, нещо, което сякаш те преследва. Ала щастлив човек като теб трудно се плаши.

Потънал в мисли, ти не забелязваш как от близките храсти срещу теб се хвърля една дива котка. Войникът вече я е забелязал и изскача през теб. Той не успява да извади меча си. Дивата котка прегризва гърлото му.

Конят на Торк прави огромен скок напред. Мечът му изсвирва във въздуха и счупва гръбнака на дивата котка.

— Много бяхме, малко останахме — казваш с тъжна усмивка.

— Войника само това знае — да се бие и да умира — свива рамене Торк.

— И да побеждава.

— И да побеждава. Понякога.

Прехвърли се на 220.

 

34

— Ще ме почакаш ли малко? — питаш Гадната мръсна уста.

— Ще почакам, защо да не почакам — отвръща устата. — Нали ще слезете от хълма?

Връщащ се с коня към високата кула. Взимаш една дебела греда и тръгваш към устата. Даваш знак на Зияд да върви след теб.

— Аз съм Гадната мръсна уста — продължава да дрънка устата. — Никой не може да ме затвори.

Устата млъква за миг.

— Никак не обичам гредите — продължава да бръщолеви устата. — И да ги дъвча, няма да разберат. Каква ми е ползата? Къде отива удоволствието? Аз, както знаете или пък не знаете, живея само от удоволствията. Без тях животът ми е празен и скучен.

Вече си съвсем близо. Усещаш силния дъх на най-гадната и мръсна уста във тоя и във всички светове.

— И пак повтарям: никой не може да ме затвори!

Даваш знак на Зияд. Той хваща гредата и я опира в долния край на устата, в предните й зъби. Вдигаш рязко гредата и със сила отваряш устата. Нещо пропуква в нея. Чува се само едно „Ох!“.

— Като не мога да те затворя, защо пък да не те отворя? — казваш на устата.

Гадната мръсна уста продължава да се изпречва на пътя ви, но не може да обели нито дума. Да, ама вони, та се не трае! Първи минават на един кон Зияд и Веста, после Торк, последен пресичаш опасната граница ти.

— Сбогом, мръсна уста! — казваш ти. — И друг път не се хвали, че не могат да те затворят, защото така ще те отворят, че светът ще ти се види черен!

Мини на 193.

 

35

Оглеждаш се. Тук няма движение, няма живот. Вярно, че е горещо и никъде не се вижда вода, но засега нищо не ме заплашва, казваш си. И веднага разбираш, че грешиш. Вдясно от вас пада огромна канара. Земята се разтърсва. Скални отломки хвърчат във всички посоки. Техният вой напомня, че пустинята не е така застинала и мъртва, както ти се струва на пръв поглед.

Но това не е единствената скала, която долита от небето. Отляво и отдясно, отпред и отзад започват да падат големи камъни. Конете се втурват напред като обезумели. Те не се подчиняват на конницата, единственият им господар е ужасът. Той ги движи, той ги управлява, той ги кара да продължат лудешкия си бяг сред безплодната пустиня.

А огромните камъни продължават да валят от небето.

Прехвърли се на 216.

 

36

Това не е случайно, казваш си. Тоя великан трябва да бъде унищожен, преди да опустоши княжеството ми.

— Торк!

— Да, княже.

— Ела с мен!

Бързо се втурваш по стълбите на двореца. Торк те следва като сянка без да каже и дума. Цял живот е следвал княза — преди баща ти, сега и теб — и е свикнал с това.

Качвате се на конете и препускате по улиците на смълчания град към южната порта.

Мини на 212.

 

37

Бодваш с шпори коня си и приближаваш до купчината, натрупана от улея на пясъчната мелница. Без да слизаш от коня загребваш шепа пясък. Той е съвсем дребен и се сипе безшумно между пръстите, сякаш отмерва миговете на твоя съсипан живот.

— Голям майстор си! — казваш на великана. — Имаш златни ръце!

— Предпочитам да имам златна корона на главата.

— Короната не е всичко — опитваш се да го успокоиш ти. — Короната и главата са най-нестабилните неща. Те имат лошия навик да падат.

Думите ти не го успокояват. Великанът държи да е обикновен княз, а вие продължавате пътя си. Палещото слънце и липсата на вода бързо ви изтощават. Пред вас се издига висок хълм. До теб Торк мърда неспокойно на седлото си. Какво ще направиш?

Ще попиташ какво го тревожи — мини на 262.

Няма да му обърнеш внимание — отиваш на 228.

 

38

Изваждаш от чантата си факел. Той е малък, на дължина не повече от педя, ала пламъкът му пробива прашния облак и се издига високо в небето. Какъв по-добър сигнал за своето приятели можеш да си пожелаеш?

Отиваш на 51.

 

39

Трошача хваща боздугана с двете ръце и замахва срещу крепостната стена. Ударът се стоварва върху стената със страшна сила. Чува се грохот, от който главата ти започва да бучи. Около теб хвърчат големи и малки камъни. Отдръпваш се назад и се скриваш зад една кула. С няколко удара Трошача разбива стената и босият му крак стъпва в града. Един конник се мъчи да избяга, но ходилото на великана го премазва.

На покрива на близката къща излиза човек, облечен като търговец. В ръцете си държи запалена факла. Той я хвърля в очите на каменния великан. Трошача спира насред улицата, премигва, трие си очите с юмрук.

Мини на 198.

 

40

Конникът, който е доста странен, изглежда ти е благодарен за нещо. Това не го прави по-малко странен. Той вдига глава и поглежда към небето. Какво гледа? Луната?

Той опъва лъка. Стрелата му пронизва една от черните птици, които кръжат над вас. Човекът препуска към мястото, където пада прилепа, и се връща при теб, като в движение отрязва с ножа си едно от крилата на прилепа.

Какво ли иска да прави? Посочи число от таблицата.

От 1 до 6 — мини на 127.

От 7 до 12 — попадаш на 195.

 

41

Още веднъж оглеждаш местността. Тук всичко изглежда толкова спокойно, толкова вечно!

— Какво да правим? — питаш спътниците си.

— Да останем в долината — предлага Зияд.

— Да поискаме от западните ни съседи помощ и да нападнем Трошача — казва Торк.

— Ти какво предлагаш, Веста?

Гадателката те поглежда право в очите.

— Мисля, че ще постъпиш така, както пожелае съдбата.

Думите й те изненадват и те объркват. Волята на съдбата досега разби най-сигурното княжество и най-добрите ти надежди. Дано оттук нататък съдбата да е с теб!

— Тогава тръгваме към реката!

Нещо те тревожи сериозно — мини на 253.

Нещо те заплашва пряко — попадаш на 119.

Нещо те тревожи слабо — прехвърли се на 240.

 

42

Когато великанът минава край теб, с дълъг прът и парцал успяваш да намажеш лявото му коляно с вода-каменарка, която разяжда камъка. Трошача не забелязва това. Той продължава с широка крачка след Торк.

Мини на 99.

 

43

Струва ти се, че един глас вика:

— Помощ! Помощ!

Може би шумът от копията ти пречи да чуеш гласа?

— Да, княже — разчита мислите ти Торк. — Някои наистина ни вика за помощ.

Двамата препускате в мрака. След малко забелязвате един човек с торба на гърба, паднал по лице на улицата.

Слизате от конете. Сваляте торбата, обръщате човека по гръб и Торк му дава глътка вода от своята мях.

— Благодаря ви, добри хора — казва човекът след като се съвзема. — Аз съм дребен търговец. Стана ми лошо, днес имах много работа.

— Къде живееш?

— Тук, наблизо.

— Ние ще ти помогнем — успокояваш го ти.

Торк качва човека на коня. Двамата го откарвате в къщи. Когато слиза от коня, търговецът те познава и ти се покланя.

— Как да ви се отблагодаря? — мърмори смутено той.

— Остани със здраве! — казваш му ти и даваш знак на стария воин да продължите към двореца.

Отиваш на 166.

 

44

С лявата си ръка Трошача загребва вода от езерото и я плисва към брега, откъдето вие, дребните човечета, отправяте предизвикателство към него. Повтаря го няколко пъти. Торк успешно избягва опасността, но в един от случаите огромните вълни едва не повличат внимателно подготвяните купове от трупи.

Ала и тази игра си има край. Веднъж раздразнен, Трошача става свиреп и неудържим. Камъкът по лицето и врата му се зачервява, очите му показват, че е решил да накаже смутителите на неговия покой.

Мини на 120.

 

45

С голи ръце не можеш да се биеш с Трошача, а мечът и копието не са сериозни оръжия срещу него. Трябва ти нещо по-солидно, по-могъщо, по-страшно и по-сигурно. Трябват ти стенобитни машини, поне няколко, а за построяването им са необходими материали, ум и място. Мястото е най-невероятното е зад шубраците на Свещените скали. Ловците не смеят да минат зад трите канари, добрите божества на племето.

Докато избираш място за построяване на стенобитните машини, продължаваш да ловиш дивеч и риба за племето. Човек като теб държи на хората, които са му дали подслон в най-трудния миг. Мини на 111.

 

46

Чува се свистене. Устата се опитва да засмуче някой от вас. Силен вятър развява гривите на конете ви. Вятърът минава през Гадната мръсна уста и свири на зъбите й като на огромен, невиждан в целия този свят орган.

Конят на Веста се изправя на задните си крака. Цвиленето му отеква над цъфналите овощни дървета в долината, очите му сякаш се канят да изхвръкнат от орбитите си, на устата му се появява пяна.

Всичко става толкова бързо, че успяваш да извикаш само:

— Скачай!

Веста скача от седлото. Обезумял от ужас, конят й се хвърля право към мръсната уста. Зъбите се затварят и прекършват гръбнака на коня. Чува се доволно мляскане. Гадната мръсна уста започва да дъвче бавно и методично. За няколко секунди конят изчезва. Остава само седлото му. Веста се изправя. Отървала се е само с леко натъртване.

Мини на 117.

 

47

Вратата на конюшнята се отваря. От нея излиза забрадена с шарената си кърпа и наметната с дрипавото си наметало гадателката. Открехваш прозореца и напрягаш слух.

— Благодаря ти, Зияд — казва Веста.

— Няма защо.

— Дръж конете оседлани. Скоро ще потрябват. Обещаваш ли?

— Обещавам.

Веста си тръгва. Много ти се ще в тоя миг да зърнеш очите й, но тя е свела глава.

Прехвърли се на 184.

 

48

Обикновено решенията ти са бързи и точни, но сега случаят е по-особен. В живота често си срещал неща, които са ясни — мечът е меч, врагът — враг, приятелят — приятел.

Ако този великан наистина е опасен, не е ли по-добре да подготвиш армията и с нея да го разгромиш, вместо да се хвърлиш необмислено срещу исполинската му сила? За подготовка ще ти трябват два-три дни, не повече.

И все пак мисълта ти, че трябва да действаш още тази нощ, не те напуска. Злото трябва да се сече от корен, и то веднага!

Мини на 19.

 

49

— Да измием злото! — провиква се Ида от средата на реката.

Хвърляш се във водата, а тя се смее и плува към другия бряг. Тук река Хана е широка, течението е бавно. В тоя топъл ден е особено приятно да усещаш прохладата на водата.

Настигаш Ида на другия бряг. Двамата падате в тревата, изпъстрена със жълти глухарчета.

Отиваш на 84.

 

50

По пътя към реката не срещате никого. Вече сте близо до нея, но една мисъл продължава да те гложди. Обръщаш се назад и махваш с ръка на Веста. Конят със Зияд и гадателката се приближава до теб и се изравнява с коня ти.

— Кажи ми, Веста, не сбърках ли, като тръгнах към реката?

— Аз съм гадателка, но не зная отговорите на всички въпроси — усмихва се Веста. — Ще ти кажа само едно: седем пъти премисли, но вземеш ли решение, изпълни го до край!

Хубав съвет. Тази Веста все повече ти допада с острия си ум! Никога не си имал по-мъдър съветник.

Вляво виждаш група хора. Какво ще направиш?

Ще отидеш при тях да поговориш — мини на 248.

Ще продължиш пътя си — попадаш на 103.

 

51

След малко чуваш тропот на копита. От три страни към теб препускат Торк, Веста и Зияд. Вие пак сте заедно, а заедно сте голяма сила.

Посочи едно число от таблицата.

От 1 до 6 — прескочи на 56.

От 7 до 12 — попадаш на 74.

 

52

Постепенно откриваш слабостите на противника. Той наистина е много силен физически, но някои от ударите му са неточни. Трябва да използваш това! С неочакван удар избиваш меча от ръцете на противника си и го поваляш на земята.

— Милост! — хленчи Призракът на езерото.

Отхвърляш качулката, която скрива главата. Под нея виждаш лицето на най-обикновен човек.

— Милост! — повтаря победеният.

— Кой си ти? — питаш го ти и опираш върха на меча си в гърлото му. — Говори!

— Аз живея в колиба край езерото. Нощем плаша хората, а денем им прибирам парите да ги пазя — казва човекът с разтреперан глас.

— Хвърлете го във водата — заповядваш на свитата си. Тримата войни грабват човека и го носят към езерото.

— Милост! — крещи нещастникът. — Не мога да плувам.

— Научи се! — отвръщаш му ти. — Нали си Призракът на езерото?

Тялото на твоя противник пльосва във водата. Разнася звучно цапане. Бившият призрак прави първите си опити в плуването, а вие продължавате към пропастта. Пътеката се разклонява.

Надясно — мини на 239.

Наляво — попадаш на 57.

 

53

— Бива си те! — казваш на великана.

Той навежда глава и се взира в теб.

— Глупости! — казва той. — Сега съм нищо. Преди бях млада и красива жаба, но зла магьосница ме превърна във великан. Ако направя от всичкия пясък на пустинята скали, ще разваля магията.

— ще успееш ли?

— Право да ти кажа, пясъкът не намалява! — въздъхва великанът.

— Ей ти, Ситния, я се поразмърдай! Ако не си изпълниш нормата, няма да получиш храна!

Великанът се разтреперва като лист от трепетлика. Косата му се изправя.

— Господарят! — прошепва той. — Великанът на великаните!

Ако имаш суха храна за великани, попадаш на 256.

Ако искаш гигантът да продължи работата, мини на 219.

 

54

Във вечерния въздух, напоен с аромата на цъфнали дървета, се носи дъхът на нещо познато. Веднага се досещаш — мирише на буря.

Мълния прорязва небето. За миг си заслепен, но очите ти веднага се приспособяват към ярката светлина. Преди още да чуеш силния гръм, до теб стига гласът на Торк: „Виж, княже!“ Обръщаш глава към мястото, където пада мълнията — една висока скала насред езерото Ноя, което се намира съвсем наблизо, южно от крепостта. От скалата започват да хвърчат каменни отломки. Струва ти се, че на върха на канарата мълнията е изваяла човешка глава.

— Господи, това е Богът на бурята! — провиква се Торк.

По лицето му се чете смущение и объркване. Никога не си виждал стария воин така объркан.

— Идва буря — казваш си.

Ако искаш да се скриеш в каменната кула на стената, мини на 118.

Ако не се боиш, попадаш на 23.

 

55

Огромните ръце на Трошача хващат покрива на близката къща. Това е голямата кръчма „При великана“, в която вечер хората се събират на чаша вино.

Покривът се вдига нагоре, после Трошача го хвърля в близката улица. Чува се трясък, вдига се прах, подплашени хора бягат от тоя напаст, която им е изпратил Богът на бурята.

Каменният великан скланя глава и поглежда надолу към къщата. Долу съзира нещо интересно. Много скоро ще разбереш какво е то. Трошача протяга лявата си ръка и от развалините на къщата изважда огромна бъчва с вино. Разглежда внимателно бъчвата, чуди се известно време, сетне я вдига и облива главата си. Виното потича по челото и носа на великана, облива гърдите му и руква на улицата.

— У-ха! — казва Трошача. Сигурно му е харесало.

Мини на 138.

 

56

Преди обед влизате в гората. След огненото слънце на пустинята лесът с неговите сенки и влажния полумрак ви се струва най-прекрасното кътче на земята.

Откривате един поток и се окъпвате в него. След почивката продължавате пътя си из гората. Опитвате се да стигнете до река Хана, но на няколко пъти загубвате посоката. А може би просто не сте си починали достатъчно от изтощителния път през пясъците и скалите на пустинята?

До теб Веста мърмори нещо. Ще й обърнеш ли внимание?

Да — мини на 266.

Не — отиваш на 217.

 

57

След малко пътеката започва да се стеснява. Вдясно от вас се издига стръмен скалист склон, а отляво се спуска надолу сипей. Мястото тук е много опасно, особено нощем.

Слизате от конете и продължавате напред, като ги водите за поводите. Трябва да минете теснината колкото може по-внимателно. Още няколко крачки — и ще излезете на широкия път.

Един камък пропада под краката ти. Въпреки усилията ти не успяваш да се задържиш и падаш по склона.

— Торк! — Викът ти раздира мрака. — Торк, къде си?

Посочи едно число от таблицата.

От 1 до 6 — мини на 202.

От 7 до 12 — попадаш на 189.

 

58

Отскачаш встрани. Огромният звяр профучава край теб без да те нарани. Докосва те само меката му козина. Мечът вече е в твоята десница, мисълта ти работи трескаво. Няма да е лесно срещу този звяр. По-добре да използваш хитрост.

Звярът се обръща и пак тича към теб. В този миг забелязваш огромен камък на една височина. Ако успееш да стигнеш до него, може би ще се сравиш със звяра.

Изкачваш се на височината, следван по петите от звяра. Хващаш камъка и напрягаш всички сили. Камъкът се залюлява, накланя се и се търкулва срещу звяра. Втурваш се след него.

Звярът прави опит да избегне сблъсъка, но не успява. Чува се удар и трясък от строшени кости. Звярът надава оглушителен рев. Забиваш меча си под лопатката на чудовището. Тялото му потреперва. Звярът е мъртъв!

Ще му отсечеш ли главата?

Да — мини на 171.

Не — прехвърли се на 86.

 

59

Зад гребена на високата планинска верига изгрява луната. Сега пътуването ви става малко по-приятно. Дали ще бъде и по-безопасно, трудно е да се каже. Четирима въоръжени мъже са голяма сила, но и нощта винаги крие своите изненади.

Пътят към езерото, който отначало беше много стръмен, сега става почти равен. По този път можеш да препускаш със затворени очи.

Насочвате конете към езерото, където над водата се издига каменният великан. Главата му е обърната към теб, очите, бели и незрящи, придават на примитивните му черти вид на непознато приказно същество, изпълняващо волята на боговете. Една сляпа сила, която може да отприщи своите разрушителни сили в началото на пролетта.

Фигурата на каменния великан има магическо влияние върху теб. Докато яздиш към езерото, очите ти не са откъсват от това творение на бурята, изваяно със силата на три мълнии.

Какво ще направиш срещу магическата сила на великана?

Ще спреш да го разглеждаш — мини на 268.

Ще продължиш пътя си — попадаш на 104.

 

60

Яхваш коня, който ти подава един от войниците, и с най-голяма бързина излизаш на десетина метра пред каменния великан. Сега той трябва да те забележи и да те подгони.

Най-подир опомнилият се великан те забелязва. Трошача прави крачка напред. Чува се пращене и въжетата се скъсват, но вече са направили своето. Великанът рухва на земята с цялата си огромна маса.

Десетина воини, пеши и конни, се хвърлят от всички страни срещу него. Върху главата, краката и тялото му се изсипват безброй удари с пики, алебарди и мечове. Ако беше същество от плът и кръв, отдавна да беше издъхнало!

В тоя миг забелязваш как Торк нанася с цялата си сила удар с копие в носа на Трошача.

Прехвърли се на 132.

 

61

Бъркаш в чантата и изваждаш от кесията шепа златни монети. Оглеждаш се. Наоколо не виждаш сандък или каса, в която се събира данъка.

— Къде да сложа парите? — питаш змията.

— Пусни ги в устата ми — казва гадното влечуго. Устата му се отваря като огромна торба. Преодоляваш отвращението си към змията и пускаш в гърлото й четирите жълтици. Останалите връщаш в кесията си.

— Няма ли да се задавиш? — питаш змията.

— Ще ти се, нали? — отвръща тя.

Въпреки опасенията змията не ви закача. Златото ви е отворило вратата към западните плодородни земи. Скоро стигате до долината, пропита с дъха на цъфнали плодни дървета. Тук пътят се разтроява.

Отгърни на таблицата.

От 1 до 4 — мини на 94.

От 5 до 8 — отиваш на 232.

От 9 до 12 — прехвърли се на 178.

 

62

Обратният път ти се струва дълъг и изтощителен. Да изминеш разстояния, да се бориш със зверове, призраци и със себе си, за да не получиш нищо, изглежда безсмислено. Но още по-лошо е да седиш със скръстени ръце, казваш си.

Краката ти се преплитат. Струва ти се, че в това пътуване си хвърлил последните си сили. Ще ти се да поседнеш и да останеш така до сутринта, до другата сутрин, до есента.

Но едно лице се явява пред помътнелия ти поглед.

— Побързай, княже, аз те чакам. Искам да ти кажа нещо.

Това е княгинята. Опитваш се да ускориш крачка, но краката ти са толкова отслабнали, че падаш на земята.

Ще се опиташ ли да продължиш? Попадаш на 176.

Ако искаш да си починеш, мини на 110.

 

63

Мисълта ти търси изход, мускулите ти се напрягат както никога до сега, пулсът ти отмерва барабанния бой на сърцето. Може би това са последните тласъци на кръвта в твоите жили.

Скачаш на крака преди пръстите на Трошача да са се свили. Ако той те стисне в юмрука си, от теб ще остане само едно мокро петно, което скоро ще изсъхне на яркото утринно слънце.

Скокът ти изглежда успешен. Очакваш след миг да прелетиш над каменната длан и да паднеш на земята, а там вече ще се помъчиш да се прикриеш зад някоя къща, макар че къщите не са защита срещу великана. Ала Трошача леко надига длан и ти се блъсваш в една непробиваема каменна стена. При удара ти изскачат искри от очите.

Отгърни на таблицата.

От 1 до 6 — мини на 107.

От 7 до 12 — попадаш на 191.

 

64

Към теб приближава Греговен, беловласия управител на цялата прислуга.

— Защо княгинята не ме чака? — питаш го и веднага си даваш сметка, че тонът ти е прекалено суров.

Греговен вика камериерката на княгинята. След малко тя се втурва надолу по стълбите.

— Княгинята спи — казва задъхано тя.

— Събуди я! Искам да ме посрещне, както подобава на една добра съпруга.

Отиваш на 75.

 

65

Хвърляш се към двореца с желание да спасиш княгинята. Сега за теб това е най-важно, по-важно от всичко на света. Ала една мисъл проблясва като мълния в мозъка ти: нима ще оставиш хората си сами срещу великана? Нима ще избягаш като страхливец пред лицето на опасността?

Спираш на място и се обръщаш. Умът ти работи трескаво.

Ако решиш да влезеш в боя, мини на 112.

Ако продължиш към двореца, попадаш на 88.

 

66

Навлизате в гората. Начело на колоната яздиш ти, след теб идва бледият, но решителен Торк, стиснал поводите на коня с единствената си лява ръка. Следва го Веста, а конярят завършва колоната.

След около два часа чувате вик. Спирате изненадани. Пред вас излизат трима души с черни бради, облечени в кожи. Това са млади мъже от племето на горските ловци, които живеят в къщи, построени по дърветата.

— Кои сте вие?

— Аз съм княз Архан, а това са мои поданици — посочваш ти спътниците си.

Ловците се споглеждат и си говорят нещо тихичко.

— Вървете след мен — казва най-възрастният от ловците.

Ще попиташ ли къде те водят?

Да — мини на 17.

Не — попадаш на 134.

 

67

Думите на княгинята те изпълват с небивала радост. Ала радостта ти е помрачена. В съзнанието ти изплуват огнените мълнии и силуетът на един великан с огромна челюст и ниско чело. За миг го виждаш да протяга каменната си лапа към теб и княгинята. Този великан може да нападне града най-неочаквано.

Ако искаш да отхвърлиш мрачните мисли, мини на 190.

Ако решиш да се срещнеш с великана, попадаш на 36.

 

68

Бързо изтичваш към южната порта, откъдето идва гласът. Минава ти мисълта, че тази вечер не е съвсем обикновена. Кой знае какво още ще стане до полунощ?

Закъснелият пътник отново се обажда. Гласът му се носи странно и тревожно над притихналия град. В него усещаш затаена болка. Навеждаш се над стената и поглеждаш към мястото, откъдето идва гласът. Зад рова забелязваш някаква тъмна маса. Прилича ти на паднал човек.

— Кой си ти? — провикваш се от стената.

— Аз съм пратеник на херцог Гремано — отговаря човекът и прави опит да стане. — Ранен съм. Разбойници ме нападнаха и ме ограбиха.

Пратеник на Гремано! Владенията на херцога се простират до Западните плодородни земи! Но един вътрешен глас ти казва: „Не бързай, това може да е клопка!“

— Какъв е гербът на Гремано? — питаш го.

— Сребърен кръст и златна стрела върху зелен щит — символа на зелените ни поля.

Той е, няма съмнение в това. Заповядваш на стражата да прибере ранения пратеник на херцог и да превържат раната му.

Мини на 164.

 

69

В разгара на тържеството ти хрумва нещо.

— Торк!

Старият войн се навежда към теб.

— Да, княже.

— Доведи ми първият срещнат от улицата!

Торк кимва и излиза от тронната зала. Музиката заглушава тежките му стъпки.

Посочи едно число от таблицата.

От 1 до 6 — мини на 101.

От 7 до 12 — попадаш на 152.

 

70

— Добър ден! — поздравяваш учтиво.

— Не виждам нищо хубаво — троснато отвръща на поздрава странното същество. — Кои сте вие, че дръзвате да ме безпокоите?

— Аз съм княз Архан, а това са мои приятели — отвръщаш ти. — Това ли е замъкът на Главния великан?

— Княз. Ха, ха! Тук такива с лопата да ги ринеш — киска се странното същество. При тези думи Торк се хваща за меча, но ти му даваш знак да се успокои.

— Аз съм местният владетел — продължава Главният великан. — Нещо повече, аз владея всички великани на света, защото съм най-голям и най-силен.

— А какво правиш?

— Управлявам двама от най-глупавите великани на света. — Съществото вдига ръце и поглежда към небето. — О, господи, защо ме наказа с тия тъпаци? Не можа ли да ми изпратиш нещо свястно? Защо хвърляш боклука си в моята райска градина?

Мини на 27.

 

71

— Така не може да продължава — казваш си. — Трябва да направя нещо!

Вън се чува нов трясък. Великанът продължава разрушителната си работа.

Оглеждаш подземието. На пода се търкаля стара бойна тръба. Медното й тяло меко просветва в полумрака. Погледът на Веста ти казва: „поспри, не бързай“, ала мисълта за жертвите на Трошача не ти дава покой. Вдигаш тръбата и се опитваш да изсвириш тихичко сигнала за спиране на боя. Наистина, всяка съпротива е безсмислена, сега в града се разпорежда новият господар, онова тъпо каменно чудовище с ниско полегато чело.

Отиваш на 200.

 

72

Бързо се връщате при конете. Залята от лунната светлина, планината сега изглежда още по-тайнствена, още по-недостъпна. През цялото време ти се струва, че някой ви дебне в храстите. Дебне ви зорко, търпеливо, като истински силен враг.

— Забелязваш ли нещо, Торк? — питаш спътника си.

— Никаква опасност, поне така ми се струва — отгатва мислите ти старият воин.

Е, може и така да ти се сторило. Нощта е друг свят, в който обикновените сетива понякога са безсилни.

Мини на 186.

 

73

Опъваш лъка и изпращаш една стрела в тъпото лице на Трошача. После се скриваш в храстите. Всички са се сгушили в прикритията си, само Торк танцува с коня си на брега на езерото Ноя.

Стрелата попада в каменната скула на великана. Той отваря едното си око, поглежда към брега и пак го затваря. Пускаш втора стрела. Тя удря великана в ухото. Този път Трошача отваря двете си очи и с лявата си ръка чеше дясното си ухо. Той пак поглежда към дребното същество, което го дразни от брега на езерото. Но каменният великан е толкова мързелив и така блажено спи, че не му се ще да се занимава с някакъв комар.

Мини на 169.

 

74

Ала преди да си кажете няколко думи, Зияд потреперва и пада от седлото. След него на земята се свлича Торк.

Надвесваш се над стария воин. Лицето му е червено.

— Какво му е? — питаш Веста.

— Изтощен е от слънцето — казва гадателката.

Мини на 185.

 

75

В края на парадната стълба се появява княгинята. Роклята от брокат пада до нозете й. Сред това великолепие от злато, мрамор и кристал тя изглежда по-красива от всякога. Под многобройните канделабри кожата на нейната дълга шия и изящните й рамене излъчва мека млечнобяла светлина.

Затичваш се по меката пътека. С няколко скока изкачваш широката стълба и стигаш при нея. Поемаш протегнатата й изящна ръка и я целуваш.

От княгинята се носи тънък аромат. Този аромат е част от нея, от нейната спокойна и царствена хубост. Но днес тя ти се струва малко бледа.

Княгинята има за теб две новини — едната добра, другата лоша. Коя от тях предпочиташ да чуеш?

Добрата — мини на 32.

Лошата — попадаш на 149.

 

76

— Хей, хора, спуснете моста — чува се глас в тъмното.

— Я да се махаш, че сега ще ти пратя копието си — отвръща му един от стражите.

Посочи едно число от таблицата.

От 1 до 6 — мини на 68.

От 7 до 12 — отиваш на 131.

 

77

Докато тичаш да търсиш кон, Трошача ритва пред очите ти една църква и я разрушава. Камбанарията пада на главата му. Чува се шум от трошене на нещо. Много ти се ще това да е главата на великана, но за съжаление, не е така.

Трошача застава неподвижен и тръсва глава. Доколкото разбираш, вие му се свят. Трябва да използваш мига!

— Омотай го! — викаш на Торк. — Вържи му краката с въже!

Торк грабва едно въже, оставено до стената, препуска в галоп към застиналия великан и започва да обикаля около краката му. След минута краката на Трошача са завързани с дебело здраво въже.

Какво ще направиш?

Ще изчакаш — мини на 9.

Ще подмамиш великана напред — попадаш на 60.

 

78

— Виждам, че си корава глава, но не можеш да минеш през владенията ми — казва Призракът на езерото.

— Това са мои владения! — отвръщаш му ти.

— Докажи ми го с меча си! — настоява Призракът.

Торк, който незабелязано се е приближил до теб, вече е готов да се хвърли срещу безформената маса, но ти го спираш. Скачаш от коня си и заставаш на няколко крачки от тъмната купчина.

— Пази се, Призрако! — провикваш се в мрака ти и с оголен меч се хвърляш напред. — И гледай да не ти треперят гащите!

Отиваш на 135.

 

79

По пътя умира княгинята, без да дойде в съзнание. Някъде далеч пред вас тъмнее гората.

Мини на 113.

 

80

— Никога не съм чувал толкова несвързани мисли — засмиваш се ти. — Все пак благодаря ти.

Подаваш на гадателката една жълтица, после правиш знак на Торк.

— И нито косъм да не падне от главата й!

Старият воин кимва. Твоите заповеди са за него закон.

Торк и Веста излизат. Вън започва буря, руква пороен дъжд. Занемелите музиканти надуват свирките си, танцьорите продължават прекъснатия танц, а на теб не ти е до веселба. Махваш с ръка и всички излизат. Оставаш сам в тронната зала.

Ще се опиташ ли да поспиш?

Да — мини на 175.

Не — отиваш на 128.

 

81

Внезапно главата ти олеква. Изпълва те чувство за покой и блаженство. Всичко ти изглежда приятно, този великан в езерото — също. Само не можеш да си спомниш кой си и какви са тези хора край теб, но това също е хубаво, дори много хубаво.

— Княже…

Какво говори тоя човек? Какъв е той? Въоръжен е, има ризница и шлем, сигурно е войник. Другите конници изглежда са с него. Лицата им са странни, имат вид на хора, страдащи от разстройство.

Ония, по-старият, пак се обръща към теб.

— Княже, искам да кажа…

— Какви глупости говорите? Да не искате да ме ограбите? Срещал съм много като вас.

По-старият кима тъжно.

— Добре, че си признавате — казваш му миролюбиво. — Прощавам ви.

Мини на 40.

 

82

Грабваш едно копие, което се търкаля в краката ти, и го хвърляш с все сила срещу Трошача. Чува се звън, копието се плъзва по гладката каменна челюст на великана и пада от другата страна на крепостта.

Мини на 39.

 

83

Торк също поклаща въжето. Завързваш се през кръста и старият воин започва да тегли нагоре. Стараеш се да му помогнеш — стъпваш на камъни и издатини, повдигаш се, хванат за храсти и дървета, израсли на отвесния склон на пропастта.

Най-подир виждаш над себе си лицето на Торк. Яките му ръце те измъкват от пропастта.

— Намери ли нещо, княже?

— Не.

— Само си загубихме времето.

— Ако не бяхме дошли, щяхме ли да знаем, че няма нищо?

Мини на 126.

 

84

Времето минава неусетно. На другата година Веста изнася от къщата току-що родения ти син.

— Виж го колко е хубав — казва гадателката. — Той ще стане силен и храбър войн. Как ще го наречем?

— Клим — отговаряш ти.

— Клим — повтаря Веста. — Хубаво име. Той ще победи Трошача.

Последните й думи малко те смущават, но в радостта от раждането на Клим забравяш за тях.

Време е за сляп избор. Можеш да се прехвърлиш на 111, 28 или 45. Кое от трите ще избереш?

 

85

Грабваш алебардата на един от падналите защитници. С това оръжие се чувстваш по сигурен срещу надвисналата опасност. Няколко войници се събират около теб.

Няма нужда да командваш, войниците те разбират и без думи. С няколко огромни скока заставаш на края на стената. В удара, който нанасяш, влагаш цялата си сила. Острието на алебардата попада в рамото на великана.

Блесват сноп искри, дръжката на алебардата се счупва и остава в ръцете ти, а острието отлита в крепостния ров. Великанът те гледа тъпо. Войниците хвърлят копия, но те отскачат от каменната мутра на Трошача.

— Хе, хе, хе — смее се той. Сигурно тези дребни нещица го гъделичкат? Трошача събаря една греда. Тя пада в краката ти.

Какво ще направиш в тоя опасен миг?

Ще атакуваш с група войници — мини на 123.

Ще извадиш меча си, за да се защитиш — попадаш на 7.

 

86

Прибираш меча в ножницата си. Има ли този звяр нещо общо с великана или само си тръгнал да търсиш приключения, това е мисълта, която те вълнува в момента.

В пропастта се чува ужасен шум. В ушите ти гръмва ехото на тази тъмна и опасна бездна.

— Аз съм лъжата, застоят, смъртта — кънти в ушите ти. — Колкото и да се мъчиш, няма да избягаш от моята разплата, защото от мен идеш и в мен ще се върнеш.

Главата ти бучи, ще се пръсне. Затискаш ушите си с ръце. Шумът става по-слаб, по-поносим. Оставаш така, докато шумът отслабне достатъчно, за да пуснеш ушите си.

Някъде далеч се чуват думите на ехото:

— Аз съм лъжата, застоят, смъртта.

Сядаш на един камък. Чувстваш се безкрайно отпаднал.

Мини на 93.

 

87

Господи, какви крака