| Виктор Пелевин | Шлемът на ужаса | Креатиф за Тезей и Минотавъра A> Виктор Пелевин, отдавна превърнал се в кумир и широко дискутиран съвременен руски автор, е определян от списание „Ню Йоркър“ като един от най-добрите европейски писатели. С романа си „Шлемът на ужаса“ той успява да отхвърли традиционната представа за това що е митологията, и използва уникален ракурс към историята за Тезей и Минотавъра. Те никога не са се срещнали, те са получили странни псевдоними, населяват идентични пространства, от които се виждат еднакви пейзажи… И повеждат диалог, от който няма измъкване — предопределен и разрушен от шлема на ужаса. Той е носен от властния Астериск, силата на доброто и злото… Минотавъра присъства, а Тезей остава неразкрит. „Шлемът на ужаса“ е структуриран по начина, по който се осъществява комуникацията на XXI век — по интернет — но във виртуалното пространство са нахлули фигури, интонации и внушения от класическата митология. Това е история за лабиринта на познанието — радикален нов прочит на мит, до болка познат, в който старото и новото заживяват по неочакван, впечатляващ със съвременните си измерения начин. A$ > * Started by __ARIADNA__ at xxx p.m. xxx xxx BC GMT _Ще построя лабиринт, в който мога да се загубя с този, който би пожелал да ме намери — кой и по какъв повод е казал това?_ > :-) __Organizm (-:__ Какво става? Има ли някой тук? __Romeo-y-Cohiba__ Аз съм тук. __Organizm (-:__ Какво означава всичко това? __Romeo-y-Cohiba__ И аз не разбирам. __Organizm (-:__ Ариадна, тук ли си? __Romeo-y-Cohiba__ Коя е тя? __Organizm (-:__ Тя е тази, която започна нишката на този разговор. Струва ми се, че това не е интернет, а само изглежда като интернет. Оттук просто не можеш да идеш никъде другаде. __Romeo-y-Cohiba__ ххх __Organizm (-:__ Внимание! Моля, ако някой може да прочете това, нека отговори! __Nutscracker__ Аз мога! __Organizm (-:__ Кой пусна първото съобщение? __Nutscracker__ Пуснато е отдавна. __Romeo-y-Cohiba__ Откъде знаеш? Няма дати! __Nutscracker__ Видях го още преди три часа. __Organizm (-:__ Внимание! Проверка! Тук сме само Лешникотрошачката, Ромео и аз, нали? __Romeo-y-Cohiba__ Да. __Nutscracker__ Във всеки случай това са всички, които искат да участват в разговора. __Romeo-y-Cohiba__ Значи тук сме трима. __Nutscracker__ Да, но къде е това „тук“? __Organizm (-:__ В какъв смисъл? __Nutscracker__ В буквалния Можете ли да опишете мястото, където се намирате. Какво е то — стая, зала, къща? Дупка в ххх? __Romeo-y-Cohiba__ Аз например се намирам в стая. Или в килия, не зная кое е по-правилно. Не е голяма. Стените са зелени, на тавана има бял абажур. До едната стена има легло, до другата — маса с клавиатура, на която пиша в момента. Клавиатурата е неподвижно закрепена, а над масата е монтиран LCD-монитор, защитен от дебело стъкло. На него се изписват буквите. Стъклото не може да бъде разбито. Вече опитах. В стаята има две врати. Едната е от странен черно-зелен метал, тя е затворена. В средата й има някаква издатина. Другата врата е дървена, боядисана е в бяло и води към банята Тя е отворена. __Organizm (-:__ И при мен е същото като при Ромео. Заключена метална врата с някакъв релеф. Баня — като в хотел. На полицата под огледалото има сапун, душ-гел, шампоан. Всички са във фирмена опаковка, на която има странен знак — нещо като зъбчато колело. Къде се намираш, Лешникотрошачка? __Nutscracker__ В такава стая. Струва ми се, че вратата е излята от бронз. Организъм, на сапуна има по-скоро звездичка, а не зъбчато колело. Прилича на символа, с който в книгите се обозначават бележките. Същия го има дори и на тоалетната хартия — на всеки лист. __Romeo-y-Cohiba__ В един и същ хотел сме. Ще пробвам да почукам по стената. Чувате ли нещо? __Organizm (-:__ Не. __Nutscracker__ Аз също не. __Organizm (-:__ Сега ще опитам по вратата. Слушайте. __Romeo-y-Cohiba__ Нищо не чувам. __Organizm (-:__ А как попаднахте тук? __Romeo-y-Cohiba__ Що се отнася до мен, нямам и най-малка представа. А ти, Организъм? __Organizm (-:__ Просто се събудих тук по този педалски халат на голо. __Nutscracker__ Това не е халат. Това е хитон. Така са се обличали древните гърци и затова няма да споря за определението. Струва ми се, че те не са носели и бельо. __Romeo-y-Cohiba__ Добре поне, че тук е топло. __Organizm (-:__ Лешникотрошачке, може би ти помниш как си попаднал тук. __Nutscracker__ Не помня. __Romeo-y-Cohiba__ А защо имате такива имена — Организъм, Лешникотрошачка? __Nutscracker__ А твоето защо е такова, Ромео? Пурата ти наистина ли е от класа? __Romeo-y-Cohiba__ Не зная, зависи с кого се сравняваш. Що се отнася до името, не съм си го измислил аз. То се появява на екрана, когато изпращам съобщение. Аз не съм Ромео. Аз съм ххх Професионален ххх, ако някой се интересува от това. __Organizm (-:__ Порнобизнес? Това си е общественозначим труд. Ние с теб сме почти колеги, Ромео — аз съм ххх. Преди работех в ххх.com, та затова временно съм вън от играта. Но такова нещо теб едва ли те заплашва. __Romeo-y-Cohiba__ Какво общо има порнобизнеса? И какви са тия хиксове? __Nutscracker__ Хиксовете се появяват не за първи път. Това е цензура. Някой следи разговора ни. На него очевидно не му се харесва, когато се опитваме да обменяме информация кои сме всъщност. Или пък когато ругаем. __Romeo-y-Cohiba__ Ей, ти, който и да си! Настоявам веднага да получа възможност да се свържа със семейството си! И с посолството на ххх! __Nutscracker__ Защо мислиш, че тук има посолство на ххх? __Romeo-y-Cohiba__ Посолство на ххх има навсякъде. __Nutscracker__ Сигурен ли си? А ако ние сме в ххх? __Organizm (-:__ Очевидно, приятели, вие се разбирате и без думи. А на мен не ми е ясно какво е това посолство на ххх, и къде е това ххх, ако там няма посолство на ххх. И защо изобщо, ххх, сега ти е притрябвало. __Monstradamus__ Добър ден, нали не е проблем и аз да се намеся в разговора? __Organizm (-:__ Кой си ти Монстрадамус? __Monstradamus__ ххх Живея в ххх, по професия съм ххх. __Romeo-y-Cohiba__ Може ли нещо по-оригинално? __Monstradamus__ Прочетох всички съобщения по нишката на този разговор. И аз съм в същата ситуация. Същата стая, същото облекло. И аз не помня как съм попаднал тук. __Nutscracker__ Значи вече сме четирима. Това е радващо. __Organizm (-:__ Какво радостно намираш? __Nutscracker__ Възможно е скоро да се появят и други. Колкото повече глави, толкова по-вероятно е да измислим нещо. __Organizm (-:__ А ако всъщност сме умрели? __Nutscracker__ Без паника! Мъртъвците не седят в чата. __Organizm (-:__ Това не е толкова сигурно. Може това да е единственото, което са в състояние да правят. __Romeo-y-Cohiba__ Ако това е „оня свят“, аз съм разочарован. __Nutscracker__ Нека обсъдим ситуацията. Предлагам да не разглеждаме хипотезата на Организъм за отвъдното. __Organizm (-:__ А може това да е сън? __Romeo-y-Cohiba__ Ощипи се. Може би ще се събудиш. Аз вече опитах — не се получи. __Nutscracker__ Така, при всеки има бронзова врата. Нека уточним какво има на нея. Фигура, която прилича на правоъгълник, като горната и долната и страни са вдлъбнати, а другите две изпъкнали. __Organizm (-:__ Прилича на прилеп. Или на емблемата на Батман. __Romeo-y-Cohiba__ А според мен това е двуостра секира. __Organizm (-:__ Може би е безсмислено украшение. Но като каза Ромео, че е секира, и на мен ми заприлича. Такива са имали фашистите, или пък древните римляни. __Monstradamus__ Ако това наистина е секира, то тя е от доста по-рано в сравнение с Рим. Такива е имало на Крит и в древен Египет. __Organizm (-:__ Монстрадамус, ти да не си историк? __Monstradamus__ Не. Аз съм ххх. __Organizm (-:__ А да, забравих. __Ariadna__ Привет. Радвам се, че не съм сама тук. __Organizm (-:__ Привет, малката. __Romeo-y-Cohiba__ Щом има момчета, трябва да има и момичета. При мен по стените се появиха светли разноцветни петна. __Monstradamus__ Интересно, при мен също се появиха. Или ми се е сторило. __Nutscracker__ Ариадна, ти ли започна нишката на този разговор? __Ariadna__ Да, но никой не ми отговаряше, и съм заспала. __Monstradamus__ А защо написа тази фраза за лабиринта? __Ariadna__ Опитвах се да си спомня откъде е тази фраза, но не успях. Имах чувството, че това е много важно. __Monstradamus__ Коя си ти и как си попаднала тук? __Ariadna__ Точно както и вие. __Organizm (-:__ В такъв случай знаем много за теб. Истинското ти име е ххх, на ххх години си и си родена в ххх. __Ariadna__ Аз зная какво става тук. __Nutscracker__ Откъде? __Ariadna__ Видях всичко насън. __Romeo-y-Cohiba__ Аз не бих приел това като източник на информация. __Monstradamus__ А аз бих те изслушал. Разказвай. __Ariadna__ Видях стар град. Имам предвид съвсем древен. Такива са се строели може би преди няколко хиляди години. Беше много красиво. Улиците бяха застлани с големи обли камъни, каменните стени бях покрити с жива завеса от някакви виещи се растения с бледорозови цветове. Вратите и прозорците на всички къщи бяха затворени, но непрестанно ми се струваше, че някой ме наблюдава. Дълго обикалях по улиците, но така и не срещнах никого. След това започнах да виждам на кръстовищата пред мен някакво джудже, облечено в сиви дрипи и със странна широкопола шапка. В момента, в който го зървах, то се скриваше зад ъгъла, като че ли усещаше погледа ми. И така много пъти. Скоро разбрах, че не се крие от мен, а просто ритъмът му на ходене е свързан с моя така, че не мога да го видя за повече от секунда. Не питайте как разбрах, всичко в сънищата има своя собствена логика. Опитах да се приспособя към този ритъм и да огледам джуджето по-добре. Ако ходех по прави и широки улици, можех за по-дълго да го задържа в полезрението си. Но повечето улички бяха криви и тесни — заедно образуваха истински лабиринт. Успях да разбера, че всъщност джуджетата са две, но лесно можеше да се сбърка второто с първото. И то бе облечено с дрипи, но от едната страна периферията на шапката му бе загърната нагоре. Постепенно разбрах, че заедно с тях има още някого, но колкото и да се опитвах, не можех да го зърна. Понякога зад ъгъла се мяркаше краят на тъмния му плащ. Досетих се, че трябва да изляза на главната улица, широка и дълга, за да мога да ги видя всичките… __Romeo-y-Cohiba__ Това какво общо има с нас? __Monstradamus__ Моля ви, не я прекъсвайте! Ариадна, какво стана после? __Ariadna__ После излязох на главната улица. Бе разделена на две от дълга редица палми в големи саксии. Помня, че това най-силно ме порази — наоколо пожълтели листа, есен, а изведнъж палми. __Nutscracker__ В началото говореше за розови цветя. А сега изведнъж есен и жълти листа. __Ariadna__ Да, докато вървях след джуджето, стана есен. Реших, че джуджето нарочно е направило така, за да ми развали настроението и да не успея да го догоня. На главната улица нямаше никого. Стигнах до голям площад с фонтан с бронзови статуи. По начина, по който бяха направени, ми се сториха поне толкова древни, колкото и градът, но като тематика бяха по-скоро нещо като от японска анимация — голи тийнейджъри, душени от обвиващи се около тях пипала. Или змии… __Nutscracker__ Какво общо има японската анимация с това? __IsoldA__ Тя говори за манга, в която демони с пипала насилват девойка Натрапчива тема в японското виртуално порно. __Monstradamus__ Отразява изместената в подсъзнанието фрустрация, предизвикана от поражението през Втората световна война. Насилената ученичка в такива филми символизира японската национална душа, а чудовището, размахващо множество фалосоподобни пипала, е съвременната корпоративна икономика по западен образец. __Nutscracker__ Може да е просто октопод? __Monstradamus__ Октопод? Оригинално. Дори не ми мина през ума. __Organizm (-:__ А коя е Изолда? Нова ли е? __IsoldA__ Да. __Romeo-y-Cohiba__ Добре дошла в нашия мъничък свят, Изолда. Много се радваме, че си тук. __IsoldA__ Благодаря, Ромео. __Organizm (-:__ Хубавка ли си? __Romeo-y-Cohiba__ Дръж се прилично, Организъм. __Nutscracker__ Изолда, можеш ли да добавиш нещо към общия ни опит? __IsoldA__ Не. __Monstradamus__ Тогава, ако не възразяваш, нека Ариадна да продължи. __Ariadna__ Разбрах, че трябва да се приближа до фонтана и тогава ще мога да видя и двете джуджета. Не питайте как разбрах, просто разбрах и това е. Стигнах до фонтана, обърнах се с гръб към него и се облегнах на оградата му. Срещу мен имаше здание с колонада, огромно и мрачно, с грозни надстройки на покрива. Помислих си, че някога отдавна е било изгорено до основи и от него е останал само каменният скелет, който многократно са се опитвали да ремонтират и да върнат към живот. Но въпреки опитите за реставрация и боядисване, на повърхността избиваха следите от унищожението и се усещаше, че сградата е мъртва и пуста… __Romeo-y-Cohiba__ Струва ми се, че в случая е необходим консилиум от психиатри. Или пък се налага да питаме Монстрадамус, той е запознат с тези неща. Какво там беше казал — корпоративна фрустрация? __Monstradamus__ Ромео, моля те, потърпи малко. __Ariadna__ Изведнъж забелязах, че едно от джуджетата е до мен — онова с обърнатата нагоре периферия. Не съм забелязала как се е приближило. Бе съвсем близо до мен, но заради шапката не успявах да зърна лицето му. Помня, че беше обуто в островърхи обувки, като от Средновековието, на червени и бели ивици. Проговори, без да вдига глава. Думите му бяха много странни. Каза, че господинът, на когото служи, е Създател на всичко, което виждам наоколо, както и на много други неща. Доколкото разбрах, този господин не е човек. Или не е само човек. Името му било Астериск. __Monstradamus__ Сигурна ли си, че си разбрала правилно? __Ariadna__ Мисля, че да. Както обясни джуджето, Астериск е безпределно, безкрайно могъщ. Попитах го, не е ли това Бог. Джуджето се засмя и отговори, че Бог за Астериск е като момче за всичко. Попитах как е възможно това. Джуджето ми отговори дори да не се опитвам го разбера „Огромна тайна — повтори то няколко пъти — огромна тайна.“ Поинтересувах се как би трябвало да наричаме Този, който е по-могъщ от Бога. Както искаш, отговори джуджето, „Астериск“ или с което и да е друго произносимо име, защото това са само имена-обвивки и не играят никаква роля. Точно така каза, честна дума… __Romeo-y-Cohiba__ Безсмислици. __Ariadna__ От това, което разбрах, Астериск е обиден на хората, защото те някога са го убили. Или защото ще го убият в бъдеще. Джуджето се изразяваше така двусмислено, че би могло да го разбереш всякак. Оттогава — или дотогава — хората са длъжни да плащат дан на Астериск, като му изпращат онези, които влизат в играта и умират на нейната арена Примерно, нас… __Nutscracker__ А така. __Ariadna__ Всъщност няма нужда да се разстройваш, допълни джуджето, защото Астериск принася в жертва тези, които са се родили и да умреш на неговата арена — е съдба на всички, без изключение. Поисках да узная, защо тогава е необходима тази жертва, но джуджето започна да нервничи и каза — ето виж, той идва, сега сама ще можеш да го видиш. Вдигнах очи. Пред изгорелия дворец се появиха две фигури. Пред тях тържествено пристъпваше второто джудже със знаме в ръцете. На знамето бе емблемата на Merrill Lynch — ако я помните, един такъв весел бик — и надпис „Be bullish!“. От това на мен не ми стана никак смешно, толкова страшен ми се стори този, който вървеше отзад. Не зная дори как да го нарека. Не приличаше на човек. Беше огромен, като скала, и в първия момент ми напомни прекомерно разраснала се гъба с черно-зелена метална качулка. След това го разгледах по-добре. Беше облечен с дрипав плащ, чак до земята — тъмен на цвят и не съвсем чист, но не толкова окъсан като на джуджетата. На главата си носеше бронзов шлем, приличащ на маска на гладиатор — каска с широка периферия и плочка с дупки на мястото на лицето. Шлемът бе с два рога… __Monstradamus__ Като на бик? __Ariadna__ Доста по-масивни и не стърчаха настрани, вървяха назад по шлема, сливайки се с него в едно цяло. Ако трябва да ги сравня с нещо — приличаха на ауспухови тръби на бронзов мотор, огънати покрай облата каска. На шлема имаше още и много малки жички и тръбички, също бронзови, които съединяваха частите му, така че всичко заедно изглеждаше като древен ракетен двигател. __Monstradamus__ Той каза ли нещо? __Ariadna__ Не. Видях го съвсем за кратко и си помислих, че двете джуджета са облечени така странно, защото се стараят да приличат на него. До него те изглеждаха съвсем дребнички. Освен това ми се стори, че в него има нещо замислено, печално и самотно, като заточен император. Или по-скоро обратното — император, заточил всички и останал сам. __Monstradamus__ Това краят на съня ли е? __Ariadna__ Не видях повече Астериск. С джуджетата се озовахме на някакво друго място, на една от малките улички. Пред нас имаше стара дървена врата с чукче — халка, прекарана през бича глава. Джуджето почука с халката и вратата се отвори. Вътре имаше малка стаичка. От мястото, където стояхме, се виждаше само легло, на което спеше плешив мъж с мустаци и бенка до носа. Джуджето измърмори, че не сме за тази стая и ме отведе до друга врата, която отвори по същия начин. Зад вратата имаше същата наглед стая, но празна. Джуджето вдигна пръст и попита: „Ще построя лабиринт, в който мога да се загубя с този, който би пожелал да ме намери — кой и по какъв повод е казал това?“ Замислих се — насън почти го знаех. Но то неочаквано ме избута в стаята и затръшна вратата. __Monstradamus__ И какво стана после? __Ariadna__ Събудих се от трясъка в стаята, в която съм в момента. След това седнах на маса пред екрана и написах този въпрос. Боях се да не го забравя. Но той продължава да звучи в главата ми. __Monstradamus__ Това същата стая ли е като в съня ти? __Ariadna__ Трудно е да се каже. Също толкова малка. __Romeo-y-Cohiba__ А какъв беше този мъж с бенката до носа? __Ariadna__ Не зная Никога преди това не съм го виждала. __Romeo-y-Cohiba__ Можеш ли да го опишеш по-подробно? Къде точно се намира бенката му? __Ariadna__ Между ноздрата и бузата. Мустаците му бяха като подкова. Съвсем плешив. По-скоро едър. Спомням си съвсем точно, че ръката му лежеше на възглавницата, а на нея имаше татуировка във вид на котва, вплетена в знака за долар. Помислих, че е емблема на неговия яхтклуб. Като цяло — доста безвкусен човек. __Romeo-y-Cohiba__ Благодаря ти, миличка. __Nutscracker__ Подозирам, че някой се разпозна в това описание. Така ли е, Ромео? __Romeo-y-Cohiba__ Никой досега не ме беше наричал „безвкусен“, но наистина имам подобна татуировка. __Nutscracker__ Други мнения? __Organizm (-:__ Не разбирам, наистина ли сериозно обсъждаме нечий сън? __UGLI 666__ Мисля, че… __Nutscracker__ Моля новите най-напред да се представят. Какво мислиш? __UGLI 666__ Че Господ й е изпратил това видение, за да се покаем. __Romeo-y-Cohiba__ А така! Затворени сме тук и трябва да се покаем? И защо? __UGLI 666__ За това, за което сме затворена. __Romeo-y-Cohiba__ А защо сме затворени? __UGLI 666__ Всеки за своето. Казано е — „Няма човек, който живее без грях, та дори и един ден да живее.“ __Organizm (-:__ Ъгли, ти мъж или жена си? __UGLI 666__ Това няма значение. __Organizm (-:__ Той/тя подиграва ли ни се? __Monstradamus__ Мисля, че той/тя говори съвсем сериозно. __UGLI 666__ Щом ви е толкова интересно — от женски пол съм. Казвам се ххх, по професия съм ххх и имам ххх образование, но по призвание винаги съм била ххх. Прочетох всичко дотук. Нищо интересно не бих могла да добавя. Що се отнася до това дали говоря сериозно или не, то можете да сте сигурни, че винаги говоря сериозно. __Organizm (-:__ Кажи, Ъгли, заради името си ли възприе такива възгледи или заради възгледите ти измислиха такова име? __UGLI 666__ Името ми е дадено заради греховете ми. Както и твоето също. __Organizm (-:__ Знаеш ли, какво значи „UGLI“? То не идва от „ugly“*, както ти навярно си мислиш Всъщност означава „Universal Gate for Logic Implementation“. Универсален логически елемент — помня го от училище. Така че, ако си подбрала възгледите си според името, трябваше да избереш съвсем друга насока. [* Ugly (англ.) — грозен, отвратителен. — Б. ред.] __Monstradamus__ Говорехме за съня на Ариадна. Някои мислят, че са й го показали нарочно и в него има информация за всички ни. __Romeo-y-Cohiba__ Какво значи да са й го показали нарочно? Това не е кино все пак. И ако съдържа информация за всички ни, защо са го показали само на Ариадна. __Organizm (-:__ И на теб ще го покажат — не бързай. __Romeo-y-Cohiba__ Мислите ли, че чудовище с бронзов шлем наистина се разхожда пред вратите ни? __UGLI 666__ Не е задължително всичко да се приема съвсем буквално. В съня вратата е била дървена с изображение на бича глава. Тук вратата е бронзова с някакъв дяволски символ на нея. Сънищата са метафора. __IsoldA__ В съня си Ариадна е видяла Ромео и го описа така, че той се разпозна. За каква метафора може да става дума? __Romeo-y-Cohiba__ Познал съм се? Просто съвпадат някои детайла. __IsoldA__ Но пък какви детайли? Предполагам, че подобна татуировка не се среща чак толкова често. Котва с долар. __Romeo-y-Cohiba__ Нека внесем яснота. Наистина имам татуировка малко над китката на ръката си. Представлява бликаш, фонтан нефт, който преминава през доларовия Знак. Обърнат малко прилича на котва. Това е. Не знам каква татуировка е видяла Ариадна. А емблемата на яхтклуба ми е съвсем друга. __Sartrik__ Моряк ххх. __Nutscracker__ Новодошлите, още веднъж моля, представяйте се. __Sartrik__ Мен ххх всичко. Боли ме цялото тяло. __Monstradamus__ Били ли са те? __Sartrik__ Повръща ми се. Тук може ли да се намери бира? __Monstradamus__ Не мисля. Да не си препил вчера? __Sartrik__ Нещо такова. __Nutscracker__ Как попадна тук? __Sartrik__ Нищичко не помня. __Romeo-y-Cohiba__ Оставете човека на мира, нека първо дойде на себе са. А може ли съновидението на Ариадна да има някакво научно обяснение? Струва ми се, че Монстрадамус разбира от тези неща? __Monstradamus__ Какво имаш предвид, като казваш да тълкуваме съня научно? __Romeo-y-Cohiba__ Например този Астериск е висок, с голям шлем. Това символизира мъжки полов орган в ерекция. __Organizm (-:__ А двете джуджета са тестисите, така ли? __Nutscracker__ Ромео, давай по-леко. Понякога кохиба е просто пура. __IsoldA__ Не можете ли да говорите за това някъде другаде, отделно? __UGLI 666__ Присъединявам се към молбата. __Organizm (-:__ За съжаление няма как да излезем в коридора. __Romeo-y-Cohiba__ Монстрадамус, ти така и не отговори, можем ли да анализираме съня? __Monstradamus__ Ако питаш за фалическия символ, не мога да добавя нищо повече от това, което каза Лешникотрошачка. Но имам някои наблюдения, които не са свързани с тази тематика. Ако ви е интересно, мога да ги споделя. __Nutscracker__ Интересно ни е, разбира се. __Monstradamus__ Първо — имената ни. Някой има ли предположение по този въпрос? __UGLI 666__ Имена на демони от ада. __Monstradamus__ На сапуна, на тоалетната хартия и на другите предмети в банята има символ, който прилича на знак за бележка под линия — звездичка. На английския този знак се нарича asterisk. Така се казва и този, който се е присънил на Ариадна. Това много напомня на „Астерий“. __UGLI 666__ Какво е „Астерий“? __Monstradamus__ „Звезден“ на латински. Астерий е син на Минос и Пазифая, получовек-полузвяр от Крит. По-известен е като Минотавър. __Sartrik__ Като на етикета на „Remy Martin“? __Monstradamus__ Не, на етикета на „Remy Martin“ има циклоп. Минотавъра е чудакът с човешко тяло и бича глава. __Sartrik__ Боже, как ми се повръща. __Monstradamus__ Сега за двуострата брадва на вратата. На гръцки тя се казва labros. Оттук идва и думата „Лабиринт“ — мястото, където е живял Минотавъра. Според някои сведения лабиринтът бил прекрасен дворец с множество стаи и коридори, според други — зловонна пещера с много разклонения, където царял вечен мрак. Възможно е представителите на разните култури да са имали различна представа за едно и също място. __IsoldA__ Какво общо има брадвата с лабиринта? __Monstradamus__ Такива двуостри брадви са намирани на остров Крит. Там е бил и лабиринтът. Това е всичко, което зная. __UGLI 666__ Може би точно с такава брадва е бил убит Минотавъра? __Monstradamus__ Продължавам с имената. Освен Астерий и Астериск има още едно съвпадение, което не можем да не забележим. Него го сънува Ариадна. Така се е казвала сестрата на Минотавъра. Освен това Ариадна започна разговора с въпрос за лабиринта. __IsoldA__ Името е много разпространено. Аз имах крем за суха кажа „Ariadna’s Milk“. __Romeo-y-Cohiba__ Това с имената и съвпаденията е много интересно. Но друго не разбирам — какво ще правим? __Monstradamus__ Какво можем да направим? Чакаме Тезей, който ще ни изведе от лабиринта. И да се надяваме, че шегата няма да стигне твърде далеч. __UGLI 666__ Това на шега ли ви прилича? __Monstradamus__ Във всеки случай бих казал, че на нашите домакини не им липсва известно чувство за хумор. __Romeo-y-Cohiba__ Поне аз още нито веднъж не съм се разсмял. __Nutscracker__ Монстър е прав. Хумор във всичко това определено има, но е някакъв дяволски хумор. Карат нас, нормалните хора, да се наричаме един друг с някакви идиотски и обидни имена. Натруфени сме в древногръцки хитони, настанени пред монитори. А интернет, в който попадаме, има толкова общо с настоящето, колкото ние с древна Гърция. __Organizm (-:__ Всъщност не всичко е чак толкова различно. Дизайнът, който се появява на екрана, е имитация на вестник „Гардиън“. Главата е същата: „Guardian Unlimited“. И чатът е същият. Разликата е, че там има стотици връзки, а ние имаме само една. __Monstradamus__ В заглавието има смисъл. Пазачът ни е наистина неограничен. __Nutscracker__ И още една шега — емблемата на Merrill Linch на знамето. __Organizm (-:__ Ариадна е видяла знамето насън, така че не е ясно кой с кого се шегува. Нашите модератори или тя самата. __Monstradamus__ Не ми се искаше да повдигам тази тревожна тема. Трябва обаче да отчетем възможността и самата Ариадна да е шега на нашите модератори, както ги нарича Организъм. __Organizm (-:__ И защо? __Monstradamus__ Защото феноменологически тя съществува единствено като неясно откъде взели се съобщения, подписани с „Ариадна“. __Ariadna__ Благодаря Ариадна. __Monstradamus__ Ариадна, не се обиждай, моля. Говоря за хипотетична възможност. Това не означава, че те подозирам в каквото и да било. Същото може да се каже за всеки един от нас. __Organizm (-:__ А какво значи феноменологически? __Monstradamus__ Начинът, по който виждаш в момента това съобщение. __Ariadna__ Всичко, което казах, беше истина. __Nutscracker__ Никой не се съмнява. Навуходоносор просто теоретизира. __Monstradamus__ Не съм Навуходоносор. __Nutscracker__ Извинявай, Монстрадамус. __Monstradamus__ Всъщност съм точно толкова Монстрадамус, колкото и Навуходоносор, така че каква е разликата? __Organizm (-:__ Знаете ли, мисля си… или никой не е забелязал, или пък всички са забелязали, но никой не отваря дума за това. __Romeo-y-Cohiba__ Какво имаш предвид? __Organizm (-:__ Съобщенията ни не се изпращат цели като в истински чат. Появяват се буква след буква, в реално време. Може дори да се прекъсваме и тогава насред прекъснатата фраза се появява многоточие. __Nutscracker__ Това всички забелязахме. __Organizm (-:__ На всичко отгоре, доколкото видях, никой все още не е направил и една правописна грешка. Нито една сгрешена буква. Не е ли странно? __Monstradamus__ Правилна забелешка. __Nutscracker__ Те контроларат целия ни расговор. __IsoldA__ Фие ли са правяте на шуд? __Romeo-y-Cohiba__ Ние. Даше и не сам си гу помислял. __Monstradamus__ Ас сущу. Тофа са мудираторите. __Romeo-y-Cohiba__ Пристанете да ни съ пудигравати, мрасници тикива! __UGLI 666__ Няма смисъл да се нервираш, Ромео. Така нищо няма да постигнеш. __IsoldA__ Май вече престанаха? __Organizm (-:__ Браво, Ромео. Послушаха те. Опитай да изкомандваш нашите модератори и за нещо друго. __Romeo-y-Cohiba__ Заврете си ххх в ххх и ги завъртете два пъти. __IsoldA__ Следят за всяка наша дума. __Monstradamus__ Може би затова Тезей мълчи. __Organizm (-:__ Какъв Тезей? __Nutscracker__ Този, който е убил Минотавъра, Организъм. Или трябва да го убие. Монстрадамус, какво имаш пред вид? __Monstradamus__ А може би той вече е тук, но не иска модераторът да го забележи. Който, подозирам, е онази бронзова гъба. __Romeo-y-Cohiba__ Говориш за него, като че ли току-що си го видял. Всъщност няма причина, поради която да мислим, че той изобщо съществува. __Ariadna__ Кого имаш предвид, Тезей или Астериск? __Romeo-y-Cohiba__ И двамата. __Monstradamus__ По същата логика, Ромео, няма причина да вярваме, че съществуваш и ти. __Romeo-y-Cohiba__ Е, това не беше необходимо, нали? __Ariadna__ Може би Тезей е един от нас? __Nutscracker__ А може би Минотавъра е един от нас? __Organizm (-:__ Залагам сто ххх, че Минотавъра е Монстрадамус. __Monstradamus__ Стига глупости! __Organizm (-:__ Тезей, обади се! __IsoldA__ Поне кажи — тук ли си, или не! Тезей! __Monstradamus__ Всъщност, щом модераторите могат да изпълняват нашите желания, защо да не ги помолим да отворят вратите? __UGLI 666__ А какво има зад вратата? __Organizm (-:__ Тъкмо ще разберем. __Romeo-y-Cohiba__ Бъдете по-внимателна. Току-виж вратата наистина се отвори. __Ariadna__ Написах стихче. Посвещава се на Монстрадамус. __Monstradamus__ Да чуем. __Ariadna__ P> Зад вратата — страшен Минотавър. Луната в брадвата блести. „Ех, Уотсън, толкоз е елементар…“ И после пак отново всичко спи. P$ __Monstradamus__ Мрачно. Но вероятно съм го заслужил с подозренията си. __Organizm (-:__ Експеримент. Врати, отворете се! __UGLI 666__ Мили Боже! __Romeo-y-Cohiba__ Предупредих ви! __Ariadna__ При всички ли е същото? __Monstradamus__ При мен да. __UGLI 666__ За музиката ли говорите или за вратата? __Ariadna__ За всичко. __IsoldA__ Виждам небе. Сиво. Някакъв парк. Всичко изглежда спокойно. Тръгвам на разузнаване. __Romeo-y-Cohiba__ Изолда, почакай! Може да е опасно! __UGLI 666__ Там е тъмно. __Romeo-y-Cohiba__ Изолда! __Nutscracker__ Всички ли чувате тръбене? __Ariadna__ Мислиш ли, че това бе тръба? __Organizm (-:__ Врати, затворете се! __Nutscracker__ Слава на ххх. __Monstradamus__ Организъм, никакви подобни експерименти повече. __Romeo-y-Cohiba__ А Изолда как ще се върне? Врати, отворете се! __Nutscracker__ Ххх, а? Отново! __Monstradamus__ Нека помислим на спокойствие. __Organizm (-:__ Мисля, че разбрах. Когато вратата е отворена, отгоре се появява лост във вид на крак с копито. __UGLI 666__ Боже, опази! __Nutscracker__ За да се затвори вратата, трябва да натиснеш лоста. За да я затвориш, трябва да натиснеш брадвата в центъра. Така всеки може да отваря вратата, когато пожелае. __Romeo-y-Cohiba__ Работи. __Monstradamus__ Какво виждате зад вратата? __Ariadna__ При мен оттатък има друга стая. __UGLI 666__ Полутъмно. Пейки, много пейки. __Romeo-y-Cohiba__ Най-накрая свеж въздух! __Sartrik__ Два хладилника с пиячка. Имало Господ! __Organizm (-:__ Шперплатови стени, боядисани така, че да приличат на тухлени. Изглежда някак мизерно. __Nutscracker__ При мен всичко е в електроника. __Organizm (-:__ Гладен съм. Ей, модераторите, може ли да хапнем нещо. Така… Май разбрах. Трябва да завъртя това насам, а онова — натам… Ето така. __Monstradamus__ Какво? __Romeo-y-Cohiba__ Кажи, какво завъртя? __Organizm (-:__ Дадоха ми понички със сладко. Никак не е лошо като за Древна Гърция. Иска ми се да похапна на спокойствие, така че ще направя пауза. __Romeo-y-Cohiba__ Добър апетит. Кажи все пак какво там завъртя? __Organizm (-:__ Когато ям, съм глух и ням. __Ariadna__ Организъм, просто трябва да напишеш две думи! После ще си ядеш на мира. __Nutscracker__ Толкова хора те молят, Организъм. __Organizm (-:__ Зает съм. __UGLI 666__ По-рано не разбирах защо лакомията е грях. После моят духовен приятел ми обясни. Лакомията не е така ужасна само по себе си. Но тя е индикатор, който разкрива подлата душа. Същото се отнася и до разврата. Не става въпрос за това, че душата става подла, извършвайки такива деяния. Работата е там, че подлата душа се проявява чрез тях. __Romeo-y-Cohiba__ Не, така няма да го трогнеш. __Monstradamus__ Модератори! Дайте на всички да ядат! __Ariadna__ Чух шум А къде е храната? __Monstradamus__ Вдясно от монитора има капаче. Просто правоъгълник в стената. Вдигнете капачето и зад него има поднос. __Ariadna__ Намерих го, благодаря. __Romeo-y-Cohiba__ А кое трябва да се завърти. Организъм каза, че… __Ariadna__ Той просто ни пързаля, Ромео. Подиграва ни се. __Nutscracker__ Нека се нахраним спокойно. Добър апетит. __IsoldA__ Върнах се. Кой е тук? __Romeo-y-Cohiba__ Аз. Всичко наред ли е с теб? __IsoldA__ Да. __Romeo-y-Cohiba__ Притеснявах се. __IsoldA__ Съвсем за малко ме нямаше. А къде са останалите? __Romeo-y-Cohiba__ Ядат. Само двамата сме. __IsoldA__ Какво има зад твоята врата? __Romeo-y-Cohiba__ Лабиринт от добре подстригани гъсти храсти, по-високи от мен. Между храстите има черен път. __IsoldA__ И при мен има същите храсти по продължение на алеите. __Romeo-y-Cohiba__ Алеи? __IsoldA__ Моята врата води към парк. Направо от нея започва алея. От двете страни има храсти, а над тях тук-таме се виждат върхове на дървета. __Romeo-y-Cohiba__ При мен е по-скоро като коридор между храстите, не бих го нарекъл алея. Пък и се вие така, че не се вижда нищо освен листа. Прилича повече на тесен проход, внимателно изрязан в храсталака с някаква косачка. __IsoldA__ Какъв е при теб цветът на земята? __Romeo-y-Cohiba__ Бежов. __IsoldA__ И при мен е така. Близо сме! __Romeo-y-Cohiba__ Какво друго видя? __IsoldA__ Не съм ходила далеч. Има много алеи, които се разклоняват и сменят посоката си. Изобщо не ме беше страх. Напротив, от това, което видях, ми ставаше все по-леко. Макар лабиринтът да е объркващ да се загубя в него е невъзможно. __Romeo-y-Cohiba__ Защо? __IsoldA__ Защото на всяко разклонение има план. А на него — указание: „Вие се намирате тук“. __Romeo-y-Cohiba__ Удобно. А нямаше ли табела „Минотавъра се намира тук“? __IsoldA__ Не. __Romeo-y-Cohiba__ Шега. Срещна ли някой друг? __IsoldA__ Не. Но на няколко пъти ми се стори, че зад завоя има някой. __Romeo-y-Cohiba__ А имаше ли нещо като това, за което Ариадна разказа? __IsoldA__ Да, общо взето, да. Но не съвсем. Веднъж над храстите видях някакви покриви. Но бяха далеч. Освен това видях фонтани с различни фигури. __Romeo-y-Cohiba__ Като този, за който говореше Ариадна ли? __IsoldA__ Не знам Преминах няколко разклонения и на всяко имаше малък… Не знам как да го нарека — оазис или нещо такова. Дървета и фонтан с бронзови фигури на животни. Първоначално видях заек и костенурка. Един срещу друг, вдигнали глави към небето. От отворените им усти нагоре извираха тънки струи. Честно казано, изглеждаха твърде нелепо, все едно, че плюят към невидим таван, който е твърде високо и заради това всичко пада обратно на главите им. На следващото разклонение имаше фонтан с лисица и врана. Враната бе високо на дървото, но такава една едра, по-скоро приличаше на орел. До нея стигаше водопроводна тръба, замаскирана в листата. Лисицата седеше на задните си лапи, вирнала муцуна към враната, сякаш се опитва да я достигне със струята, излизаща от гърлото й, но не й достига височина. Враната беше с разтворени криле и зееше с клюн, от който извираше друга струя, като че ли й се повдига от вида на лисицата. __Sartrik__ Познато! __IsoldA__ Кое ти е познато? __Romeo-y-Cohiba__ Не му обръщай внимание, Изолда. Ти си страхотна разказвачка. Все едно сам съм видял всичко това. __IsoldA__ Забравих да спомена. Схемата, която висеше там, приличаше по-скоро на старинна гравюра, отколкото на нещо съвременно. По-точно на уголемено копие на гравюра. И на нея беше изписано със странен, наклонен някак шрифт plan du labirinthe de versailles. Какво може да значи това? Нещо производно от думата „verse“? Заради това, че във фонтаните има герои от басни? __Romeo-y-Cohiba__ Ако наистина става въпрос за плана на версайския лабиринт — провървяло ни е. __IsoldA__ Версай? А защо с малка буква тогава? __Monstradamus__ Според мен това далеч не е най-странното нещо тук. __Romeo-y-Cohiba__ Може ли да не се месите в чужд разговор? __Monstradamus__ Извинете, не знаех, че е чужд. __IsoldA__ А ти, Ромео, къде беше? __Romeo-y-Cohiba__ Не съм излизал все още. __IsoldA__ Защо? __Romeo-y-Cohiba__ Защото ми се струва, че всичко това е някакъв капан. __IsoldA__ И аз мисля така. Но така или иначе вече сме паднали в капана. И стаята, в която седиш, е част от него, също и онова, което е зад вратата. __Romeo-y-Cohiba__ Така е. Вероятно трябва да разузная, може би ще намеря път до твоя фонтан. __IsoldA__ Почакай, Ромео. Там вече е тъмно. Утре ще идеш. По-добре ми разкажи как изглеждаш. Както те описа Ариадна ли? __Romeo-y-Cohiba__ Не разбирам защо. Всички сте решили, че съм й се присънил именно аз? Общото между нас са татуировката и мустаците. За татуировката се разбрахме. Остават мустаците. Все едно да познаеш човек по цвета на вратовръзката му. __IsoldA__ Наистина ли си плешив? __Romeo-y-Cohiba__ Не съм плешив, а главата ми е обръсната. Има огромна разлика. Хората оплешивяват от безизходност, а се бръснат до голо от самоуважение. Дори и отдалеч да изглежда едно и също. А бенката ми е съвсем малка, почти не се вижда. Пък и кой няма нито една бенка на лицето. __IsoldA__ Красив ли си? __Romeo-y-Cohiba__ А какво е красив? __IsoldA__ Ами такъв, когото е приятно да гледаш. __Romeo-y-Cohiba__ На кого да му е приятно? Ако става въпрос за мен самия, отдавна съм свикнал със себе си. Ако става въпрос за друг, предполагам, че зависи от обстоятелствата. Мога уверено да заявя, че не е страшно да си около мен. __IsoldA__ Какво имаш предвид? Че няма да се уплаша от теб или че ако съм с теб, от нищо не бих се уплашила? __Nutscracker__ Иска да каже, че с него не би се уплашила дори от него самия. __Romeo-y-Cohiba__ Ще оставите ли хората да си поговорят? Изолда, а би ли ми казала нещо и за себе си? __IsoldA__ Например? __Romeo-y-Cohiba__ Например… Обичаш ли поезия? __IsoldA__ Понякога. __Romeo-y-Cohiba__ Кой е любимият ти поет? __IsoldA__ Каролин Кенеди. __Romeo-y-Cohiba__ И какво е написала? __IsoldA__ „Любимите стихове на Жаклин Кенеди-Онасис“ __Romeo-y-Cohiba__ А как изглеждаш? __IsoldA__ Как би ти се искало? __Romeo-y-Cohiba__ Бих искал да зная как изглеждаш наистина. __IsoldA__ Средна на ръст. Тъмна коса. Зелени очи. Казват, че съм красива. __Romeo-y-Cohiba__ А можеш ли да се опишеш, така че да си те представя? __IsoldA__ Казвали са ми… Не знам дали си заслужава. __Romeo-y-Cohiba__ Какво са ти казвали? __IsoldA__ Веднъж ме сравниха с рисунка от корицата на New Yorker на Моника Люински, представена като Джокондата. Но аз изглеждам поне пет пъти по-млада. __Romeo-y-Cohiba__ Тоест, приличаш на Моника Люински? __IsoldA__ Не, по никакъв начин. __Romeo-y-Cohiba__ Тогава на Джокондата? __IsoldA__ Никак. Вероятно звучи глупаво. __Romeo-y-Cohiba__ Звучи си нормално, но аз нещо не разбирам. __Monstradamus__ Обяснявам. В Моника Люински няма нищо загадъчно, а в Джокондата — нищо сексуално. Но ако си представим сияещата тайнственост на Джокондата, съчетана със земната чувственост на Моника Люински и прибавим към това очарованието на крехката младост, получаваме Изолда. Разбра ли? __Romeo-y-Cohiba__ Колко пъти вече ти казвам да не се месиш в чужд разговор, Навуходоносор! __Monstradamus__ Не съм Навуходоносор. __Romeo-y-Cohiba__ Все едно. Не се меси. Нали искаше да ядеш? Ами яж тогава! __Monstradamus__ Вече ядох. __Romeo-y-Cohiba__ Тогава пийни. Изолда, взеха да ни пречат. __IsoldA__ Късно е вече. Да лягаме. __Romeo-y-Cohiba__ ОК. До утре, ако утрото изобщо настъпи. __IsoldA__ Да се надяваме. Забравих да кажа. Косата ми е на плитка. __Ariadna__ Според мен това е любов. __Monstradamus__ Имената ги задължават. Представи си да се казваш Ромео. Какво ти остава? __Organizm (-:__ Вземаш опаковка презервативи и тръгваш да търсиш своята Жулиета. __Nutscracker__ Или намираш пушка и тръгваш да търсиш своя Шекспир. __Romeo-y-Cohiba__ Да бяхте млъкнали, а? __Nutscracker__ Ромео, ти тук ли си? Помислихме, че легна да спиш. __Monstradamus__ Ариадна! Ако бронзовата гъба отново ти се присъни, постарай се да разбереш какво й се върти в главата. > :-)) __Monstradamus__ Ариадна, събуди ли се вече? __Ariadna__ А къде са другите? __Monstradamus__ Не зная. Вероятно спят. И какво? Видя ли нещо? __Ariadna__ Да. __Monstradamus__ Разкажи. __Ariadna__ Приличаше на лекция. Седях в аудиторията на някакво учебно заведение — техническо, ако съдим по многото уреди покрай стените. Що за уреди — не бих могла да кажа. Някои бяха с екрани като на телевизор, други напомняха везни с множество пружини и противотежести. Аудиторията изглеждаше като амфитеатър — спускаше се към черната дъска, до която стоеше същото джудже, което разговаря с мен при фонтана. Освен нас нямаше никой друг. На цялата дъска беше нарисувана сложна схема на някакво устройство. __Monstradamus__ А помниш ли какво стана преди това? Как попадна там? __Ariadna__ Не, не помня. Джуджето ми махна с ръка като на стар приятел и ми каза, че са наясно с желанието ни да разберем какво си е наумил техният господар. На това, каза джуджето, ще бъде посветена лекцията. Случващото ми се струваше съвсем разбираемо и нямах никакви въпроси. Макар че наоколо имаше доста странни неща. Например схемата не беше нарисувана на черната дъска с тебешир, а беше издълбана, сякаш е гравюра. Разбрах това, когато джуджето реши да поправи нещо в чертежа, взе резец и започна да изрязва от дъската дълги стружки, след които оставаха светли линии. __Monstradamus__ А какво имаше на схемата? __Ariadna__ Умът на Астериск. __Monstradamus__ Умът му? __Ariadna__ Да Схемата се казваше „Шлемът на ужаса“ — така бе изписано над чертежа с големи букви. Джуджето настоятелно повтори няколко пъти, че това не е нещо за глава или някакъв уред, а именно умът, макар чертежът по всичко да приличаше на схема на някаква машина. Корпусът на машината имаше форма на шлем. И точно такъв шлем бе изложен на малка масичка — древна бронзова каска, под която имаше огъващо се навътре забрало с дупка. __Monstradamus__ Какво имаш предвид с „огъващо се навътре забрало“? __Ariadna__ Долната му част влизаше навътре в шлема, чрез процеп в средата. Имаше и някакви странични пластини, всичко бе много старо, позеленяло от времето. Приличаше на шлем на римски гладиатор — като бронзова шапка със забрало. Обаче на тази имаше и рога. Излизаха от горната част на шлема и се извиваха назад. Вече бях виждала такъв при фонтана, когато Астериск мина покрай мен, но неговият шлем бе по-голям и по-сложен, с много различни жички и тръбички. Джуджето каза, че това е опростен модел. Всичко, което говореше, звучеше твърде необичайно. __Monstradamus__ Можеш ли да преразкажеш? __Ariadna__ Помня, че шлемът на ужаса се състоеше от няколко главни и множество допълнителни части. Детайлите имаха странни имена: челна мрежа, решетка на настоящето, лабиринт-сепаратор, рогове на изобилието, огледало на Тарковски и т.н. Най-големият фрагмент бе съставен от решетката на настоящето и челната мрежа. Той се състоеше от две части, сливащи се тук-таме в едно цяло. Външната част, мрежата, изглеждаше като забрало на шлем с дупки, а вътрешната, решетката, разделяше шлема на горна и долна част, така че в него не би могла да се пъхне дори съвсем малка глава. Джуджето обясни, че в момента решетката отделя миналото от настоящето, затова онова, което наричаме „сега“, съществува именно в нея. Оттук и названието й. Миналото се намира в горната част на шлема, а бъдещето — в долната. __Monstradamus__ Звучи малко нелогично. Може би е обратното? __Ariadna__ Не, това запомних със сигурност. По-нататък джуджето започна да обяснява как работи шлемът. Каза, че първо трябва да разберем основното, а едва след това да се задълбочаваме в подробности. Работният цикъл на шлема няма начало, затова може да се обясни с която и да е фаза. И така, каза, на лицето ти пада нежен отблясък от летния ден. По същия начин челната мрежа се нагрява под действието на падащия върху нея поток впечатления и предава топлината на решетката на настоящето. Решетката сублимира натрупаното в горната част на шлема минало, което се превръща в мъгла и под въздействието на обстоятелствата се издига в роговете на изобилието. Роговете на изобилието излизат от челото, извиват се около страните на шлема и се сплитат на тила, до основата на шлема. Там, под решетката на настоящето, се намира областта на бъдещето, където се издигат балончета надежда, породили се в тилната плитка. Балончетата се издигат, пукат се в решетката на настоящето, оказвайки натиск върху обстоятелствата, което води до възникването на поток впечатления в лабиринт-сепаратора. На свой ред потокът от впечатления се разбива в челната мрежа, нагрявайки решетката на настоящето, с което се възобновява енергийният цикъл. Топлината, за която говореше джуджето, използвайки думата „нагрява“, не е като топлина от огън, а по-скоро като топлина от любов. Той каза, че просто използва аналогии с добре познати ми неща, за да мога да си представя ставащото. Всъщност потокът на впечатленията не тече наникъде, а балончетата надежда не са съвсем балончета и т.н. __Monstradamus__ Не мога да се похваля, че разбрах всичко. __Ariadna__ Отначало и аз не разбрах нищо и джуджето ме посъветва да питам. Не знаех откъде да започна, защото всичко ми се струваше еднакво непонятно. Последно бе споменал за балончетата надежда. Попитах го защо се наричат така. Джуджето леко се смути, но обясни, че това е официалното им название, така да се каже, родовото им име. Всъщност не е Задължително да е надежда. Много по-често това са страхове и опасения подозрения и ненавист, всякакви безсмислици — цялата тази обикновена дъвка, която тъпо и упорито предъвква… Тук замълча, огледа се крадешком и промърмори, че не бива да говори така. Накратко, продължи с предишния лекторски тон, от техническа гледна точка е правилно да се каже, че това са балончета минало. А ги наричат балончета, защото постоянно се стремят да изпълнят целия шлем, като не позволяват на нищо друго да се появи там и не оставят нито място, нито възможност да се узнае ставащото. Сочейки с показалката онази част на схемата, където бе изобразено нещо като вертикална спирала, в каквато се превръщаха преплетените на тила рогове, джуджето каза, че балончетата надежда се появяват в плитката на тила, след обогатяване на миналото в роговете на изобилието. Но дотолкова доколкото миналото се обогатява единствено с друго минало, балончетата надежда не съдържат нищо освен него и те просто са друго негово състояние. Затова, вглеждайки се в областта на бъдещето, Астериск не вижда нищо освен миналото. Долната част на шлема е нужна най-вече, за да се охладят балончетата надежда и да придобият пролетна свежест и еластичния натиск на новото. Когато се пукнат в решетката на настоящето, те оказват натиск на обстоятелствата, издигайки миналото от горната част на шлема във входната камера на роговете на изобилието, прокарвайки го през лабиринт-сепаратора, където възниква потокът впечатления. __Monstradamus__ А какво е лабиринт-сепаратор? __Ariadna__ Това е пластина с лъкатушещи прорези, която се намира в областта на челото пред входната камера на роговете на изобилието. Лабиринт-сепараторът е една от най-Важните части на шлема на ужаса. В него от нищото се прави всичко останало, тоест възниква потокът от впечатления. Там всъщност става разделянето на миналото, настоящето и бъдещето. Миналото се движи нагоре, бъдещето надолу, а настоящето във вид на поток впечатления пада на челната мрежа отвън, създавайки страстно желание цикълът да започне отново, така че се получава нещо като вечен двигател. __Monstradamus__ Чакай малко. Балончетата надежда всъщност са друга форма на миналото, така ли? __Ariadna__ Да, така разбрах. __Monstradamus__ А после, когато се спукат, се получава миналото, настоящето и бъдещето? __Ariadna__ Най-общо казано — да. __Monstradamus__ Излиза, че миналото се разпада на минало, настояще и бъдеще? __Ariadna__ В действителност всичко е просто кръговрат на сега в различни състояния на ума, както водата може да бъде ту лед, ту море, ту жажда. __Monstradamus__ А защо в лабиринт-сепаратора възниква поток впечатления? __Ariadna__ Под натиска на обстоятелствата. __Monstradamus__ Така. Чакай сега. Лабиринт-сепараторът се намира вътре в шлема, нали? __Ariadna__ Да. __Monstradamus__ Но ти каза, че потокът впечатления пада отвън на шлема. Как е възможно това, ако той възниква вътре!? __Ariadna__ И аз питах същото. Джуджето се засмя и отговори, че противоречието в случая е само привидно. Работата е в това, поясни той, че „вътре“ и „отвън“, за които аз говоря, не съществуват сами по себе си. Под натиска на обстоятелствата те се появяват в лабиринт-сепаратора, за да стигнат в роговете на изобилието, където обогатяват миналото до състояние на балончета надежда. Но защото никъде, освен в роговете на изобилието, не съществува „вътре“ и „отвън“, потокът впечатления, възникваш, вътре, може без какъвто и да е проблем да пада отвън на шлема. Същото важи и за всичко останало. Но джуджето ме предупреди, че в никакъв случай не трябва да приемам това за действителност всъщност, става въпрос за нещо призрачно, като електромагнитната индукция в трансформатора. __Monstradamus__ Аха. А какво е огледалото на Тарковски? __Ariadna__ Това е малко запотено огледалце, поставено между областта на бъдещето и решетката на настоящето под ъгъл от четиридесет градуса. Отразявайки се в него, идващите отдолу балончета надежда все едно се появяват отпред по своя курс, създавайки впечатление, че такъв наистина има. __Monstradamus__ Добре. А защо лабиринт-сепараторът е най-важната част на конструкцията? __Ariadna__ Първо, там се появява потокът впечатления. Второ, там възникват „аз“ и „ти“, добро и лошо, черно и бяло, пето и десето и т.н. Тази част на шлема на ужаса е най-важната, каза джуджето, и не се е променяла от хиляди години. В този момент слънчев лъч огря висящ до дъската плакат, който изобразяваше критска монета с изсечен чертеж на лабиринта. Много добре, заяви джуджето, това е лабиринт-сепараторът. Той изглежда твърде необикновено. В центъра му има кръст, който се достига веднага след входа, а около кръста минават множество паралелни пътеки, които най-напред ти се струва, че водят към неизвестното, но след това се връщат към своето начало. Това е най-разпространеното изображение на лабиринта, именно то се повтаря на почти всички антични монети и рисунки. В разгърнат вид лабиринтът представлява права линия, така че, попадайки вътре, да се изгубиш или да излезеш е невъзможно. Затова роговете на изобилието, решетката на настоящето, лабиринт-сепараторът и миналото с бъдещето могат да бъдат разглеждани като участъци от един и същ непрекъснат маршрут, по който всъщност никой не върви. __Monstradamus__ Защо роговете на изобилието се казват точно така? __Ariadna__ Защото в тях има по много от всичко — нежни чувства, коси погледи, силни думи, последни мисли и всичко останало. Истинско хранилище или сметище. Но това безкрайно многообразие всъщност се състои единствено от минало. Доколкото разбрах, роговете на изобилието работят както обогатителите в химическото производство. Тласнато в тях под натиска на обстоятелствата, миналото се смесва с всичко останало, обогатява се и придобива ценност, в резултат от което в тилната плитка възникват балончета надежда, които бълбукат през областта на бъдещето, отразяват се в огледалото на Тарковски и се възприемат като неизпитана свежест на нов ден. __Monstradamus__ Отдавна усещам, че нещо не е наред във всичко това, но не можех да кажа какво точно. Сега мисля, че разбрах. От кого се възприемат балончетата? __Ariadna__ Как от кого? От Астериск. __Monstradamus__ Така! А къде е този Астериск? Нали шлемът, доколкото разбирам, е конструиран така, че в него не глава, а юмрук не можеш да завреш. За това вероятно не си питала? __Ariadna__ Не, не съм. Джуджето ми каза и без да го питам. Астериск възниква там, където и всичко останало. В лабиринт-сепаратора. __Monstradamus__ И после? __Ariadna__ После, под натиска на обстоятелствата влиза в роговете на изобилието, смесва се с всичко останало, обогатява се и във вид на балончета надежда се връща върху решетката на настоящето. __Monstradamus__ Не ме разбираш. Искам да знам кой е субектът на възприятието на цялата тази ххх. Най-крайният субект на възприятието. Ти можеш ли да схванеш? Къде е той? __Ariadna__ Наистина не разбирам какъв е този най-краен субект на възприятието? Той без съмнение е в роговете на изобилието, защото няма къде другаде да бъде. __Monstradamus__ Но откъде тогава идва той? __Ariadna__ От лабиринт-сепаратора. Както всичко останало. __Monstradamus__ Но каква е целта на всичко това? __Ariadna__ Не зная. __Monstradamus__ Добре. Нека караме поред. Откъде възниква възприятието? __Ariadna__ Изработва се в лабиринт-сепаратора. __Monstradamus__ От какво? __Ariadna__ От минало. Нали го е имало в миналото? __Monstradamus__ Имало го е. __Ariadna__ Тогава защо трябва внезапно да изчезне от настоящето или от бъдещето? __Monstradamus__ Къде се дяна Лешникотрошачката? Сам няма да мога да осмисля всичко това. __Nutscracker__ Следя с интерес разговора ви. __Monstradamus__ Скоро ще ми прегрее шлемът на ужаса. Нека задам въпроса по друг начин. Ако Астериск, възприятията и всичко останало се създава в лабиринт-сепаратора, защо тогава казваме, че Астериск ги възприема? __Ariadna__ Джуджето каза, че това просто е негова специфична особеност като на произведен предмет. С други думи, представата за това, че той възприема всичко, се създава в лабиринт-сепаратора заедно с всичко останало. __Nutscracker__ И от какво се създава? __Ariadna__ От нищо. Не си слушал внимателно. __Nutscracker__ Добре. Тогава и аз имам въпрос. Доколкото разбирам, Астериск се появява в лабиринт-сепаратора? __Ariadna__ Правилно. __Nutscracker__ И вместо глава той има шлем на ужаса? __Ariadna__ Да. __Nutscracker__ Но тогава излиза, че шлемът на ужаса се появява в лабиринт-сепаратора, който се намира вътре в шлема? __Ariadna__ Така излиза. __Nutscracker__ Но нали шлемът е по-голям от отделните си части. Как може да се намира вътре в собствените си съставни елементи? __Ariadna__ Джуджето каза, че „вътре“ и „вън“ съществуват само в роговете на изобилието. Същото се отнася и за „повече“ и „по-малко“. В роговете всъщност се намира всичко, за което може или не може да се говори. __Nutscracker__ Тогава и шлемът съществува само в роговете на изобилието? __Ariadna__ Мисля, че да. __Nutscracker__ Така излиза, че шлемът на ужаса възниква в един от своите детайли, а съществува в друг свой детайл. Къде е смисълът? __Ariadna__ Как къде? В роговете на изобилието. __Nutscracker__ Ариадна, сериозно ли говориш? __Ariadna__ Вероятно да. А може би не. Честно казано, уморих се. Ако срещна джуджето, ще го попитам за всичко. Намислете си въпроси. __Monstradamus__ Почакай малко. Как завърши сънят? __Ariadna__ След лекцията излязох в коридора. Там нямаше никого, само едно огледало в полукръгла рамка. Приближих се към огледалото, погледнах в него и се събудих. __Monstradamus__ А какво видя в огледалото? __Ariadna__ Себе си. __Monstradamus__ И нищо необичайно? __Ariadna__ Бях със сламена шапка, закръглена отгоре, а на периферията й отзад имаше два малки букета момини сълзи. Отпред на шапката имаше плътна дантелена воалетка, зад която лицето изобщо не се виждаше. Всичко изглеждаше много красиво, но въпреки това нещо ме тревожеше. Не можех да разбера какво точно, но изведнъж познах в образа си бронзовата маска, уплаших се, и сънят свърши. Това е, тръгвам си. __Organizm (-:__ От самото начало си знаех, че този тип се разхожда наоколо във виртуален шлем Честна дума. __Nutscracker__ Какво общо има тук виртуалният шлем? Това не е виртуален шлем, а някаква тенджера под налягане. Детска работа. Знам аз как работи виртуалният шлем, когато го ползват възрастни хора. Нищо общо. __Organizm (-:__ И как работи? __Nutscracker__ Аз вероятно не разбирам твърде къде минава токът и в какво се превръща, но чудесно зная какво човек с такъв шлем вижда и мисли, защото съм се занимавал професионално с това. Изучавал съм проблема на избора в интерактивна среда. Точно с такива шлемове работехме. __Organizm (-:__ Никога не съм чувал за такъв проблем. За какво става въпрос? __Nutscracker__ Представи си, че сам решаваш кой кого да застреля, когато гледаш екшън. Ако решиш главният герой да бъде убит още в първата престрелка, какво ще стане с целия сюжет? Ако наистина ти бъде предоставено правото на свободен избор, това би довело до наистина печални последици. А изкуството е призвано да ни радва, а не да ни опечалява. __Monstradamus__ Точно така. А дори и да ни натъжава, тъгата би трябвало да ни радва. __Nutscracker__ Именно. Затова всъщност никаква интерактивност не съществува — тя е привидна. Или, да кажем, интерактивността се допуска само в ограничена зона, където случаен избор не би изменил същността на събитията. Основният проблем е в това да се освободим от свободата на избора, да доведем нещата до предначертаното решение и същевременно да си запазим усещането за свобода на избора. Научно това се нарича принудително насочване. __UGLI 666__ Какво е това? __Nutscracker__ Дълго е за обяснение. __Organizm (-:__ Струва ми се, нямаме кой знае какво да правим. __Monstradamus__ Така е. Лешникотрошачке, разкажи. Нека малко мозъците ни починат. __Nutscracker__ Мисля, че не е необходимо да обяснявам какво вижда Шлемиста? __Organizm (-:__ Кой? __Nutscracker__ На професионален жаргон така наричаме човека с шлема. Шлемист е този, който се намира в изкуствено измерение, което напълно го изолира от реалния свят и се движи в него, или по-скоро така си мисли. Да допуснем, че това измерение представлява площадка, на която има три еднакви мраморни вази. За да се развива сюжетът, както трябва, трябва да отведем Шлемиста до средната ваза. __Organizm (-:__ Три еднакви мраморни вази. Трябва ли да си надяваш шлем, за да видиш това… __Nutscracker__ Вместо вази могат да бъдат врати, кръстопът, изобщо — всякакъв избор. Няма значение. Доколкото всичко, което се вижда с шлема, е предварително изчислено от специална програма, то тази програма може да се настрои така, че Шлемиста всеки път да прави онзи избор, който сме предвидили за него. __Organizm (-:__ Но нали може да се настройва програмата, а не опитният обект. Той има своя собствена програма. __Nutscracker__ Точно там е същината. Когато шлемът и Шлемиста се слеят в едно цяло, може да се редактира не само, да речем, книгата, но и читателят й. Затова и казваме, че технологиите на редактиране биват външни и вътрешни. Макар и рязка граница между тях, разбира се, да няма. __Organizm (-:__ Може ли по-ясно? __Nutscracker__ Външните технологии въздействат на това, което виждаме, а вътрешните на това, което мислим. __Organizm (-:__ Би ли дал пример? __Nutscracker__ Най-простичкият външен редактор е „Лепкав поглед“. Всеки път, когато завъртиш глава, една от вазите сякаш залепва за зрителното ти поле и се намира там повече, отколкото трябва. __Monstradamus__ А какво става с другите две вази? Те нали са една до друга? По законите на перспективата… __Nutscracker__ Каква да бъде перспективата в шлема, решаваме ние с поръчителя. Друг метод се нарича „Гюле“. Когато Шлемиста се опита да се отдалечи от нашата ваза, шлемът забавя движението му, а когато се приближава до нея, го ускорява. Все едно, че закачаме за краката му математическо гюле, което ту изчезва, ту се появява. Затова в посока на избраната ваза той се движи по-лесно, отколкото в която и да е друга и колкото и хаотично да се движи, Шлемиста ще се окаже пред нея доста бързо. __Organizm (-:__ Математическо гюле. Красота. __Nutscracker__ Следващата технология се казва „Кучето на Павлов“. Това е междинен редактор, основаваш, се на условни рефлекси. __Organizm (-:__ Да не е кръстен на руския учен, който забелязал, че стомахът му отделя сокове, когато му звъни телефона? __UGLI 666__ Не, той просто е изучавал условните рефлекси при кучетата. __Nutscracker__ Не аз съм измислял имената. Когато погледнете към ваза, която ние искаме да изключим от списъка, очите ви се премрежват, чувате неприятно бучене в ушите или дори получавате токов удар. Затова ще избягвате да гледате в тази посока. __UGLI 666__ Но нали това ще се забележи веднага? __Nutscracker__ Това и искаме. Да забележите веднага, да си направите съответния извод и в бъдеще да не поглеждате, накъдето не трябва. Това е евтина технология за страни от Третия свят. Ако бюджетът позволява, може да се използва примерно инфразвук. Тогава Шлемиста няма да забележи нищо, но ще започне да изпитва мрачен мистичен ужас от всички вази, освен от нужната. Реверсивният метод е стимулация на центъра на удоволствието при правилен избор. По-рано това се постигаше с имплантиране на електрод, а сега се постига с фармацевтични средства или чрез настройка на делта вълните на мозъка. __Organizm (-:__ Искаш да кажеш, че ако гледаме интерактивен филм, ще направят това с нас? __Nutscracker__ Не мисля. Технологията не е разработвана за приложение в киното. Дори не и за виртуални пространства. Става въпрос само за създаване на модел. Всичко е секретно. Но пък, доколкото ние с вас в момента също сме поставени в изолация, не виждам нищо лошо да ви разкажа. __Organizm (-:__ А какво е това вътрешно редактиране? __Nutscracker__ Например „Слънчева целувка“. Вазата, която трябва да бъде избрана, получава положителна емоционална характеристика, като за това се използват общоприети естетически кодове. Тоест на нея все едно й се придава положително вътрешно съдържание. __UGLI 666__ Вътрешно съдържание вътре в нея или вътре в наблюдателя? __Nutscracker__ Сложен въпрос. Би могло да се каже — вътре в шлема. Но всичко това са просто думи. Нека по-добре да обясня как се прави. Щом избраната от нас ваза попадне в зрителното ви поле, докосва я слънчев лъч или до вас достига нежна мелодия. Реверсивната техника се нарича „Мъгла и мрак“. Например, ако гледате вазата, която ние не харесваме, слънцето се скрива зад облаците, спуска се гъста мъгла, разнасят се неприятни звуци. __Organizm (-:__ Виж ти. И какво още? __Nutscracker__ Има и техника „Седмият печат“. Вазата, която трябва да бъде избрана, изпъква пред останалите чрез използването на тайнствени знаци, които провокират въображението или интереса. Може да са всякакви: отпечатък от ръка, сочещи към нея стрелки по земята, кацнал на края й бял гълъб, тайнствени рисунки и т.н. Реверсивният метод е „Льо Пен Клуб“. При него вазата, която искаме да изключим, е нашарена цялата с най-гнусни псувни, при това е изписана не с боя, а с ххх. Виртуално, разбира се. __Organizm (-:__ И какво, Шлемиста нищо не забелязва, така ли? __Nutscracker__ Всяка от техниките, приложена сама по себе си, лесно би могла да бъде открита. Ако обаче се прилагат в комбинация и това се прави умело, така че методите да се сменят постоянно, а интензивността на подмяната им да остава на границата на възприятието, практически се постига стопроцентова точност на манипулирането, без да е възможно то да бъде забелязано. __Organizm (-:__ Разбирам. Като на „тука има — тука няма“. Пътникът си мисли, че ще бъде измамен от този, който води играта, а всъщност всички останали участници са подставени лица, макар постоянно да се карат, та дори и да стигат до бой. __Nutscracker__ Точно така. Но в нашия случай съучастници са всички, включително каменните фигури, поддържащи свода на входната врата. __Ariadna__ Колко си умен, Лешникотрошачка. Слушах те и съчиних стихове. Посветени са на теб, Ромео и Изолда. Да ги прочета ли? __Nutscracker__ Давай. __Ariadna__ P> Нека с лепкав поглед кучето на Павлов през прозореца да зяпа във мъгла и мрак Минотавре мой! При мене влез, дори без знак. И с поглед нагъл призови ме пак. P$ __Nutscracker__ Силно, както винаги. Той вече изпълни част от твоето желание. Свали шлема си, под който няма глава. По-безсрамно разсъбличане, според мен, е невъзможно. __UGLI 666__ Само едно нещо не разбирам от твоя разказ, Лешникотрошачка. Как може незабележимо да се подмени нещо, което е пред очите на човек? Излиза, че гледа едно, вижда друго и нищо не забелязва? __Nutscracker__ Първоначално и аз не можех да го разбера. Но за Шлемиста „подмяна“ не означава нищо. В живота това, което виждате, зависи от това накъде гледате. А когато сте с шлема, всичко е наопаки — накъде гледате зависи от това какво виждате. Ясно ли е? __UGLI 666__ Не съвсем. __Nutscracker__ В реалния живот вие ще виждате това, което е пред очите ви, както и да си въртите задните части. Тук ще виждате това, което е пред очите ви, както и да въртите глава. Това, както казваме в ххх, са две съвсем различни неща, макар и да си приличат. Вие нямате независима координатна система и всичко, което виждате, определяме ние. Затова и нищо не можете да заподозрете. Животът ви вече не е това, което е в действителност, а това, което ви се показва. Струва ви се, че съвсем естествено си се оглеждате наоколо, но всъщност почти през цялото време очите ви се натъкват на нашия кандидат, извинете, на нашата ваза, и при това ви става леко и радостно на душата. Но не си задавате въпроса защо е така, както не се питате и защо днес денят е слънчев. __Organizm (-:__ Хубав лапсус. __Nutscracker__ А ако клиентът се обърне твърде рязко, така че „Лепкави очи“ и „Слънчева целувка“ престанат да действат, веднага се включват „Мъгла и мрак“ и „Гюле“. __Organizm (-:__ Така, Лешникотрошачка, сега ни е ясно с какво се занимаваш. Кажи, като професионалист, имаш ли усещането, че тук ни обработват с някакви подобни методи? __Nutscracker__ Трябва да помисля. __UGLI 666__ Отдавна забелязах, че при атеистите теорията на конспирацията замества религията. На тях през цялото време им се струва, че някой ги манипулира, че някой ги хипнотизира, зомбира, подслушва, следи. А този „някой“ е просто дяволът. Работата е там, че от атеизма до шизофренията има само една крачка и в повечето случаи тя вече е направена. Например ти, Организъм. Струва ли ти се, че някой те манипулира? __Organizm (-:__ Ако трябва да съм честен — да! __UGLI 666__ В какво се изразява манипулацията? __Organizm (-:__ Например в това, че съм затворен тук. Или в това, че вече втори ден ни хранят с понички. __UGLI 666__ А, затова ли! Това не е манипулация — това е божие наказание. __Organizm (-:__ Угли, сега ще ти обясня как точно ни манипулират. Да допуснем, че каската на главата на Астериск все пак е виртуален шлем. __UGLI 666__ И какво, ако е така? __Organizm (-:__ Може би тогава всичко, което сега виждаме, е въпросната площадка, за която говори Лешникотрошачката. Където има три еднакви вази, от които едната е най-еднаква. __Nutscracker__ За да ни манипулират по този начин, е необходимо да сме с шлемове. __Organizm (-:__ А може и да са ни сложени. __Nutscracker__ Пипни с ръка лицето си. Чувстваш ли шлем? __Organizm (-:__ Не, но… __Monstradamus__ Зная какво ще попита сега. Ще попита дали е възможно с помощта на такъв шлем да се симулира и това, което усещаме с ръката. __Organizm (-:__ Да. И според мен това е напълно логичен въпрос. __Nutscracker__ Ако посредством този шлем се симулира всичко, значи вече няма шлем и няма симулация. Това е реалният живот. __Organizm (-:__ Лешникотрошачка, ти не обясни нещо. Кой включва всички тези „лепкави очи“ и „слънчеви целувки“? Все някой трябва да управлява всичко това. __Nutscracker__ Естествено. Има оператор пред специален монитор. Той вижда Шлемиста като точка на радар. Вазите са, да кажем, като червени ромбчета. На екрана му има също меню за манипулации. Оттук нататък всичко е като при Windows — click and drag. __Monstradamus__ Click and drag. Чудесна реклама за двуостра секира. __Organizm (-:__ А обратното възможно ли е? __Nutscracker__ Какво имаш предвид? __Organizm (-:__ Виртуалният шлем да е на главата на оператора, който управлява манипулациите. И по някакъв начин да кара останалите да виждат това, което сам той вижда. __Nutscracker__ И как ги кара? __Organizm (-:__ Чрез хипноза. __UGLI 666__ Ето! Отдавна чаках да чуя тази дума __Nutscracker__ Не зная много за хипнозата. Но ако има толкова могъщ хипнотизатор, че е в състояние да кара другите да виждат това, което вижда той, защо тогава изобщо му е необходим шлем? __Organizm (-:__ За да знае какво трябва да видят другите. __Monstradamus__ Можем да стигнем и по-далеч. Не просто да виждат, а наистина да са там Астериск носи шлем, в който вижда лабиринт. А всички ние сме в този лабиринт. И той ни манипулира. __Nutscracker__ Тоест всички ние се намираме в главата на Минотавъра? __Monstradamus__ Нека го кажем така — ние сме в пространството, което той вижда. __Nutscracker__ А къде тогава е самият Минотавър? __Monstradamus__ Да речем, в пространството, което Ариадна вижда в съня си. __Organizm (-:__ Най-сетне! Лешникотрошачка, нали помниш, че в самото начало ти попита „Къде се намира това «тук»“? Тогава не разбрах въпроса ти. В шлема на ужаса — ето къде. __Nutscracker__ Не пасва. От една страна, Минотавъра манипулира всички нас, а от друга — няма глава… Без да имам предвид конкретния случай, мога да удостоверя като професионалист, че в реалния живот от това идват всички проблеми. __Organizm (-:__ Наистина. В шлема си този Астериск има някакъв самовар със слънчева батерия. Как тогава решава кога да използва „Слънчева целувка“ и кога „Седмия печат“? __Monstradamus__ Автоматично. Например, според това в коя част на шлема на ужаса се е спукал балонът на надеждата. __Organizm (-:__ Но нали слънчев лъч или бял гълъб виждам аз, а не този Астериск. Нещо започнах съвсем да не разбирам. На кого е сложен шлемът на ужаса? На мен или на Минотавъра? __Nutscracker__ На Шлемиста. __Monstradamus__ Май прекалено дълго говорим за този шлем. Имам чувството, че го пробваме отново и отново. Накрая няма да можем да го махнем. Нека сменим темата. __Organizm (-:__ Отлична идея. Тъкмо ми хрумна една мисъл. Някой замислял ли се е защо „Междузвездни войни“ имат такова странно продължение — снимат не това, което става след трета серия, а това, което е било преди първа? __Monstradamus__ И защо? __Organizm (-:__ В края на трети епизод умира Дарт Вейдър, с което се слага край на всички Междузвездни войни. Такива повече не може да има, защото той е Минотавъра на онзи свят, а черното нещо на главата му е шлемът на ужаса. Всички те са в главата му — Люк Скайуокър, роботите, Чубака и всичко останало. Затова след неговата смърт продължение не може да има. __Nutscracker__ Но нали Дарт Вейдър сваля шлема си преди да умре. И под каската има най-обикновена глава, само че цялата в белези. __Organizm (-:__ Е, все пак това е фантастика. __Nutscracker__ Да, Организъм. Много умно! Желязната маска е друг Минотавър. Когато го слагат в килията на маркиз дьо Сад, започва революцията, защото от болки в ххх той престава да мисли за монархическа Франция. __Romeo-y-Cohiba__ Изолда, тук ли си? __IsoldA__ Тук съм. __Romeo-y-Cohiba__ Върнах се. Какво става тук? __IsoldA__ Нищо интересно. Лешникотрошачка занимаваше всички с политика. Аз тъкмо се върнах от Версай. __Monstradamus__ Лешникотрошачка, да се върнем на роялистка Франция. Маркизът май не се е оказал толкова страшен. __Romeo-y-Cohiba__ При мен всичко е доста еднообразно. Храсти, завой, храсти, кръстопът, завой — и така без край. Широчината на прохода е около шест фута. __IsoldA__ Колко метра е това? __Romeo-y-Cohiba__ Два. Чувстваш се като плъх в лабиринт. В един момент реших, че ми стига толкова и се опитах да мина през плета. Така. Оказа се, че в храстите има ограда от бодлива тел, като кофраж на бетонна стена. Пък аз се чудех как са успели да поддържат храстите толкова равни… __IsoldA__ Този лабиринт трябва да води до моя парк. Просто не си стигнал достатъчно далеч. Почвата под краката ни е еднаква. Бежова пръст. __Romeo-y-Cohiba__ През цялото време завивах надясно. Смешно. Вероятно рецидив от детството. Нали знаеш — спомен, озарен от мека топла светлина, в който ти се струва, че се крие най-важното. Четен, бог знае кога, приключенски роман. В него пишеше, че можеш да излезеш от всеки лабиринт, ако през цялото време завиваш надясно. И аз реших да пробвам. Май бе добра идея, защото все пак открих интересни неща. Видях един от твоите фонтани. Отдалеч, наистина. __IsoldA__ Разказвай! __Romeo-y-Cohiba__ На едно място в лабиринта имаше пейка. Съвсем обикновена, като тези в парка. Качих се на нея, стъпих на облегалката и и погледът ми се оказа на нивото на върха на плета. От едната страна видях издигаща се водна струя, а от другата, но доста далеч, тъмен, сякаш покрит със сажди покрив. Заради разстоянието ми беше трудно да разгледам подробно покрива, а водната струя беше странна — нагоре извираше една тънка струя, а надолу падаха няколко. Възможно е да е някакъв оптически ефект. __IsoldA__ Не, всичко е точно така. Знам го този фонтан. Той също е с бронзови фигури. Змия и… Забравих как се казва, прилича на прасенце с дълги иглички. __Romeo-y-Cohiba__ Бодливо свинче. __IsoldA__ Точно така. Бодливото свинче, с много изплашен вид, стои на бронзов дънер, от който блика вода във всички посоки. А змията, развивайки пръстените си, пълзи към дънера и изхвърля нагоре струя вода, която се разделя на три и пада като дъжд върху бодливото свинче и всичко наоколо. Изключително красив фонтан. Когато го видях за първи път, в пръските му висеше малка дъга и оттогава ми е любим. Всъщност има три струи, но с различно налягане. Тръбите, от които излиза водата, са разположени една до друга в пастта на змията. Затова на човек му се струва, че излиза една струя, а падат три. Спомних си татуировката на китката ти с нефта и яхтклуба. Струята, която си видял над храстите, се разделя на три, нали? __Romeo-y-Cohiba__ Мисля не да. __IsoldA__ Не си ли напълно сигурен? __Romeo-y-Cohiba__ Виждам струята вода и покрива на къщата, когато се кача на пейката и се изправя на облегалката й. Така можеш да се задържиш съвсем за малко, защото постоянно залиташ, после губиш равновесие и трябва да скочиш на земята. Затова трудно могат да се различат подробности. Но ако това е същият фонтан, ти би трябвало да виждаш моя лабиринт, когато си до него. __IsoldA__ Близо до фонтана със змията и бодливото свинче има стена от високи храсти, от които нищо не се вижда. Стената е много дълга — известно време ходих край нея — храстите ограждат голяма част от парка. Мисля, че това е твоето място. __Romeo-y-Cohiba__ Ако си се разхождала покрай тази стена, в даден момент, вероятно са ни делели само десет фута. Аз също бях до нея, но от моята страна. На практика бях сигурен, че това бе външната стена. Първо, в плета има не един, а два реда бодлива тел. Второ, на едно място ясно се чува плясък от падаща вода. Впрочем близо до това място от храстите излиза дълга стена. Прилича на задната част на някаква постройка. Цялата е изрисувана с розово-златни амурчета, които свирят с раковини. При теб има ли нещо такова? __IsoldA__ Вдясно от фонтана наистина има някаква едноетажна постройка. Прилича на барака за градински инструменти, но е много по-голяма. Задната й част потъва в живия плет. Но амурчета не съм виждала. __Romeo-y-Cohiba__ Можеш ли да влезеш вътре? __IsoldA__ Вратата е заключена. В твоята стена има ли врата? __Romeo-y-Cohiba__ Има. __IsoldA__ Отваря ли се? __Romeo-y-Cohiba__ Честно казано, не съм пробвал. Постоях до нея и внезапно ме обхвана мъчително безпокойство, слепоочията ми пулсираха от болка. По принцип не съм плашлив, но там. И то без никаква причина. Помислих си: кой знае какво има вътре. Ами ако е Минотавъра? > -))) __UGLI 666__ Лешникотрошачка, знаеш ли латински? __Nutscracker__ Сената и народа на Рим. P-Q-R-S. Не, бъркам азбуката. При римляните беше S-P-Q-R. __Monstradamus__ Защо ти е латински, Угли? __UGLI 666__ За да преведа няколко думи. __Monstradamus__ Мога да опитам. __UGLI 666__ Какво е „aiselceclesia“? __Monstradamus__ Не знам. __UGLI 666__ А „ieselceaeclesi“? __Monstradamus__ Също не знам. Сигурна ли си, че е латински? __UGLI 666__ Какво друго би могло да бъде? __Monstradamus__ Засега не мога да разбера. А може ли цялото изречение? __UGLI 666__ Доста е дълго. __Monstradamus__ Тогава поне още няколко думи. __UGLI 666__ Започва така: „aiselceclesia ieselceaeclesi selceataecles elceatctaecle“ __Monstradamus__ Достатъчно засега. __UGLI 666__ Какво означава това? __Monstradamus__ Не бързай толкова. Чакай да помисля. __Nutscracker__ Угли, откъде е това? __UGLI 666__ От лабиринта. __Nutscracker__ Зад твоята врата лабиринт ли има? __UGLI 666__ А какво трябва да има според теб? __Nutscracker__ Катакомби. __Monstradamus__ Лешникотрошачка, престани да й се подиграваш. __UGLI 666__ В катакомбите е възникнала вярата. Това би било велико насърчение от Бога. __Nutscracker__ По-рано казваше, че зад вратата й има зала с пейки. Сега пък лабиринт. __UGLI 666__ Лешникотрошачка, я си гледай твоите кучета! Разбра ли нещо, Монстрадамус? __Monstradamus__ Думите не бяха ли написани в колонка, една под друга? __UGLI 666__ Да. __Monstradamus__ Можеш ли да напишеш средната?