Маргарет Вайс, Трейси Хикман
Дракони на зимната нощ (1) — Моята библиотека
Непременно прегледайте правилата за използване на Моята библиотека!
Съдържание
- Драконите на зимната нощ
- Чукът
- КНИГА 1
- 1. Корабите с бели платна. Надежда отвъд. Прашните равнини
- 2. Между Господаря и дракона. Мрачното пътешествие
- 3. Тарсис Великолепният
- 4. Арестувани! Героите се разделят. Злокобно предсказание
- 5. Размирици. Тас изчезва. Алхана Старбриаз
- 6. Солманийските рицари. Очилата на Тас за истинско виждане
- 7. … не ни е писано да се видим повече в този свят
- 8. Бягство от Тарсис. Историята на драконовите кълба
- 9. Силванести. Сънят
- 10. Сънища наяве. Видения от бъдещето
- 11. Краят на съня. Началото на кошмара
- 12. Споделени видения. Смъртта на Лорак
- КНИГА 2
- 1. Бягство от Ледената стена
- 2. Белият дракон. Пленени!
- 3. Говорителят на слънцата. Говорителят на слънцата. Решението на Лорана
- 4. Реката на мъртвите. Легендата за сребърния дракон
- 5. Силвара
- 6. Отчаяният план
- 7. Трудно пътешествие
- 8. Гробницата на Хума
- 9. Удивителното откритие на кендера. Кокоши пера
- 10. Тайната на Силвара
- Книга 3
- 1. Червеният магьосникът и чудните му фокуси
- 2. Процесът
- 3. Драконовото кълбо. Обещанието на Карамон
- 4. Коледни гости
- 5. Гномови пръсти
- 6. Съветът на Белия камък. Една важна личност
- 7. Неочаквано пътешествие
- 8. Пепешон. Спомени от далечното минало
- 9. Танис в плен
- 10. Кулата на Върховните Клерикали. Рицарство
- 11. Кендерско любопитство. Кендерско любопитство. Рицарите тръгват в атака
- 12. Безславна смърт. Откритието на Таселхоф
- 13. Слънцето изчезва. Тъмата се спуска
- 14. Драконовото кълбо. Драконовото копие
- 15. Погребението
Драконите на зимната нощ
Зимните ветрове бушуваха, но жестоката буря не се усещаше в пещерите под планината Каролис, където живееха планинските джуджета. Танът призова присъстващите за тишина. Едно джудже-бард пристъпи напред, за да приветства гостите.
ПОЕМА ЗА ДЕВЕТИМАТА ГЕРОИ
От север надвисна опасност.
На зимната нощ в дълбините
на дракони танцът разтресе земята.
От равната шир, от гъсти гори,
от небето високо изригваха сякаш.
На късната есен сред сивия здрач,
на трите луни под сребристия плач притихна светът,
потъмня светлината Героите бяха на брой деветима.
За тяхната доблест легенди ще има.
Единият тръгна от земите, където от време далечно стари,
мъдри джуджета на древните пазят със ревност завета.
Друг слезе от синьото вечно небе
— по-лек от ефира, от вятър по-бърз,
в земите кендерски, където проблесва
под златното слънце зелената шир.
А таз, за която сега ще разкажа,
дойде отдалече, отвъд хоризонта,
където безкрайни земи се простират.
В ръцете си крехки тя стискаше жезъл,
във който за болката лек се намира.
А воин един по пътека планинска
във устрем се спусна.
Луната той следваше,
с нейния ритъм сърцето му смело препускаше.
В гърдите си воля на воин стаила,
със слава окичи се и жена тъмнокоса.
Тя своята нежност извечна
бе скрила дълбоко в душата си,
там да я носи.
Сърцето си шестият на битки обрече,
но не да руши, той вдигнал бе меча.
Соламния, с него честита си ти!
От мрак и лъчи бе душата на следния воин градена,
на мисъл безбрежна и чиста десницата,
грабнала меч — покорена.
За подвиг посочен, за обич копнеещ,
сърцето горещо разсякъл надве —
той беше водачът, и елф, и човек.
Девети поред сред тези герои е личност неземна,
на мрака подвластна,
принесла се в жертва на наука опасна.
И други поеха след тез деветима —
красива девойка към тях се числеше,
принцеса на силата земна там имаше,
тъкач на митарства, и още безчетни…
Надвисна опасност от север.
На зимната нощ сред тъмите
крилото на дракона света заслони.
Но смели герои поеха във битка.
Ти тяхната доблест и дело помни!
Към следващата част →
