Николай Пеняшки
Хайку — Моята библиотека

Красива жена

под цъфналата липа.

Майско слънце.

 

* * *

 

Влюбена девойка

сред лехи от рози.

Дъждовен е денят

 

* * *

 

На клон изсъхнал —

настръхнали са птици

след силна буря.

 

* * *

 

Облачно утро

в росата се събуди —

роза разцъфтя.

 

* * *

 

Под слънчевото небе

до кости мокър —

ще те чакам влюбен.

 

* * *

 

Песента се лее

в сърцето влюбено.

Щастлив е денят.

 

* * *

 

Облачно утро

в очите се разтвори

в дъжд от сълзи.

 

* * *

 

Хора свирете!

Пролетта се разпука.

Птици запяха.

 

* * *

 

Отдръпни се -

луната да погледна!

Ще те любя!

 

* * *

 

Дадох ти любов

със цялата си същност -

попаднах в капан.

 

* * *

 

От изгряващата луна

падна една сълза -

сърцето ме заболя.

 

* * *

 

Сребролунна нощ.

Оскъдните ми мисли

утрото посрещат.

 

* * *

 

Нежна музика

душата ми разлиства.

пролетта цъфти.

 

* * *

 

Прекрасна муза

поезията ражда.

Душата нежна.

 

* * *

 

Гласът на птица.

Небето почернява.

Утрото изгря.

 

* * *

 

Пролет ухае.

Южнякът стопли земята.

Ниви пожълтяха.

 

* * *

 

Блестят звездите.

Аромат на гроздов сок

във въздуха струи.

 

* * *

 

Гласът на птица

през гъстата мъгла.

Нежна музика.

 

* * *

 

Послушай дъжда!

Реката пълноводна

песента запя.

 

* * *

 

Върху жицата

гълъбите кацнаха.

Горещо лято.

 

* * *

 

Зимният вятър

навява тъжни мисли.

Слънчево утро.