Рафаел Ферлочио
Алфануи открива света (13) — Моята библиотека

Тринадесета глава
ЗА ТОВА КАК АЛФАНУИ БЕ ПРОВЪЗГЛАСЕН ЗА МАЙСТОР И ЗА ЧУДЕСНИЯ ОПИТ, КОЙТО НАПРАВИХА С УЧИТЕЛЯ

Един ден учителят повика Алфануи и го провъзгласи за майстор препаратор. Този ден той му доразкри тайните на занаята си. Алфануи, от своя страна, му разправи как бе успял да събере кръв от залеза, докато все докато все още живееще при майка си. Учителят му стисна ръка и му подари един гущер от зеленясал бронз.

След време обмислиха нов опит. Извадиха зародиши от яйчниците на птици и ги присадиха на кестена. Зародишите бяха взети от различни птици. Зачакаха отново времето па кестените.

Алфануи и учителят му очакваха с радост да настъпи денят, в който щеше да им стане известен резултатът. Обраха кестените и започнаха да отварят един след друг плодовете, тъй като отвън всички бяха досущ същи и по нищо не можеше да се разбере кои са присадени. Отваряха кестен след кестен и ги хвърляха в един чувал. Най-после попаднаха па присаден плод. Алфануи го отвори внимателно и откри вътре зелено меко яйце. Черупката му беше като от плат, подобен на мантиите на мидите, и вътре се усещаше нещо като нагъната кърпа. Учителят реши, че яйцето трябва да се измъти по изкуствен начин и те го оставиха върху камък на слънце. Намериха повече от дванадесет присадени плодове в различни цветове и ги поставиха на камъка.

След няколко дни яйцата започнаха да се мърдат. Приличаха на хора, натъпкани в торби. Алфануи и учителят решиха да ги отварят. Разрязаха ципата па първия плод и се появи нещо цветно, прилично на шепа увехнали и смачкани листа. Видяха, че това нещо започва да се разгръща и разтваря като кърпа и скоро пред очите им се появи странна птица. Формите на тялото й бяха плоски като лист хартия, а перата и бяха от листа. Крилата й не бяха две, а пет, и то разположени несиметрично. Имаше три крака н две глави, плоски като всичко останало. Алфануи и учителят разбраха, че устройството на тази птица е съобразено със законите на симетрията в растителния свят и поради това не бе определен нито броят на отделните части на тялото й, нито точното им място, така както при едно дърво не е определен броят и мястото на клоните му. Но те разбраха, че тази птица се беше излюпила от зародиш на чапла, тъй като отделните й форми възпроизвеждаха тези па чаплата, въпреки че им липсваше обем и бяха сякаш нарисувани върху хартия. Тя имаше много живи цветове, но писукаше съвсем тихичко така, сякаш някой подсвирква през зъби. Учителят взе птичето и го подхвърли. То разтвори петте си крила и литна, носено на тласъци от вятъра, подобно на яркочервен парцал. Птичето се люлееше като сухо листо във въздуха, без определена посока, носейки се напред н назад като пеперуда. Алфануи и учителят ликуваха и се заеха да отварят и другите яйца.

Небето над градината се осея с цветни птици, едни по-големи, други по-малки, които, без да се отдалечават от кестена, се учеха да летят. Сякаш някой бе хвърлил в простора карнавални костюми или разноцветни хвърчащи листове от някакъв балкон и сега те се носеха във въздуха.

Едно безтегловно и чудно ято се издигаше п спускаше, като се събираше ту тук, ту там в хармоничен безпорядък. Никой не беше виждал такова ято, толкова безредно и весело, толкова жизнерадостно и лекомислено.

Алфануи и учителят разпознаваха всяка една от тези птици цветя, птичия вид, от който произхождаше, наблюдаваха слисани този странен полет над градината и слушаха тихото и разнообразно писукане, което приличаше на търкане на кожа в кожа или на точене на ножове.

Не мина много време и всички птици кацнаха на кестена, тъй като бяха негови рожби и той ги привличаше като роден дом. След време птиците цветя свикнаха да летят над полето. Но всяка нощ се връщаха на кестена, за да спят сред неговите листа. Алфануи и учителят изпадаха във възторг от своето разноцветно и разновидно ято птици цветя и всяка вечер, когато се връщаха да спят на дървото, ги преброяваха. Един ден една птица не се върна и те се натъжиха много, тъй като се биха привързали към тях.

Птицата бе убита от един ловец и по цяла Гуадалахара се понесе глас на възмущение и ужас.