Филип Хосе Фармър
Невъзможен свят (1) — Моята библиотека
Непременно прегледайте правилата за използване на Моята библиотека!
Съдържание
- Първа глава
- Втора глава
- Трета глава
- Четвърта глава
- Пета глава
- Шеста глава
- Седма глава
- Осма глава
- Девета глава
- Десета глава
- Единайсета глава
- Дванайста глава
- Тринайсета глава
- Четиринайста глава
- Петнайсета глава
- Шестнайсета глава
- Седемнайсета глава
- Осемнайсета глава
- Деветнайсета глава
- Двайсета глава
- Двайсет и първа глава
- Двайсет и втора глава
- Двайсет и трета глава
- Двайсет и четвърта глава
- Двайсет и пета глава
- Двайсет и шеста глава
На Роджър Зелазни — великолепният предач на истории
Моите благодарности на Дж. Т. Едсън — автор на сагите за Дъсти Фог, за любезното му съгласие да свържа тексаските Фог с британските Фогг (с две „г“)[1]
Първа глава
Кикаха беше като Протей[2].
Малко бяха онези, които можеха да се сравняват с неговата способност бързо да се адаптира към промените. Но както на Земята, така и на другите планети от джобните вселени, хълмовете, планините, долините, равнините, реките, езерата и моретата рядко се променят. Постоянството на тяхната форма и местоположение се счита за нещо подразбиращо се.
Наистина съществуват някои местни изменения. Наводнения, земетресения, лавини и морски приливи постепенно изменят земята. Но ефектите от тези явления са пренебрежимо малки за времето на един човешки живот, а дори и за времето на съществуване на един народ.
Да, планината наистина може да се премества, но хиляди поколения, живели в полите й, няма да забележат това. Само за Бог или за някой геолог такова преместване може да изглежда като стрелване на мишка към дупката й.
Но не и тук.
Дори самоувереният, невъзмутим Кикаха, който можеше да реагира на промяната с бързината, с която огледалото връща образа, се безпокоеше. Но той не смяташе да го показва пред другите. За тях той беше все така неестествено спокоен. Обяснението бе в това, че те започваха да се побъркват.
Към следващата част →
