Димчо Дебелянов
Елегия на литератора — Моята библиотека

Душа, душа, осъждана на честа карантина,

на пирове посрещана със присмех и

                                трохи.

Ти чиста бе кат росния и светъл дъх

                                на крина,

но щедро те попръскаха рой псета и мухи.

И днес с една бакалница стоиш ти

                                смъртно плаха —

откъснат лист от книгата на гордата

                                печал —

и чакаш ред до мазните теглилки на

                                тезгяха

да свият в теб… вмирисан

                                кашкавал!