Димчо Дебелянов
На себе си — Моята библиотека

Родих се аз по Връбница, през Марта

(не помня: в тъмна нощ или през ден),

и близо четвърт век откак живея,

а се не знам защо съм аз роден.

 

Детинството кат сън премина:

ту в радост, ту в преглъщани сълзи;

в училището тройки получавах

и даскалите считах за врази.

 

Щом свърших, тежка служба си намерих,

по два-три гроша на продряман час,

но скоро видех сам, че служби царски

съвсем не са за хора като нас.

 

И впуснах се във жизнената битва

да търся слава чрез книжовен труд,

но тъй като май славата не храни,

аз неведнъж обръщах се на шут…

 

Опитах се да любя и не случих:

финалът беше: „Дървен философ“,

и оттогаз, наплашен и напарен,

аз вече не играя на любов.

 

Това е мойто житие греховно,

о, братие, четете „Шантеклер“

и смисляйте, познати и незнайни,

святий великомученик Амер.