Димчо Дебелянов
Поет — Моята библиотека

Оттам, де целий свят отива,

той, рано стигнал, се завръща; —

пред туй, що другите опива,

лице с презрение отвръща.

 

Уж търси радост, пък — къде е?

Да го попиташ, сам не знае,

пред хоските очи се смее,

а сам пред себе си ридае.

 

На час по триж се вдъхновява;

разправя се със сенки бегли;

наместо хляб му дават слава

и за това той славно тегли!