|	Димчо Дебелянов
|	1910


P>
	С душа от смътен страх обзета
		стоим пред твоите врати —
	о, деветстотин и десета,
		кажи, какво ни носиш ти?

	На наште родни небосклони
		какъв ти блясък ще дадеш? —
	На царя нови ли корони
		от кръв и пот ще изплетеш?

	На Такев — фокуси ли нови,
		а на Малинов — сън блажен?
	И ти ли в златен съд отрови
		ще ни поднасяш всеки ден!

	През теб Иванчо ли ще сключи
		в далечно Немско заем нов,
	а Ляпчев ритник ще получи
		за свойта пламенна любов?

	През тебе пак ли ще се сбират
		витии смели цял рояк
	да мислят средства, да прибират
		на Пижа сетния петак?

	О виж, три сорта либерали
		и народняци чакат ред —
	към тях, печални, изгладняли,
		не ще ли он да свърне глед?

	На „Дневник“ носиш ли машини —
		ил машинации — на „Час“,
	на „Реч“, на „Ден“ — богати мини,
		на „Поща“ — вятър от Парнас?

	А „Сбирка“ с брани-неотбрани
		все жълт байрак ли ще държи?
	А Вазов пак ли ще ни храни
		с патриотически лъжи?

	Не ще ли Пенчо крак да метне
		върху Пегаса, в пот облян,
	и да зацвърка „неприветно“
		за някой „сън“ и „виден блян“?

	Стоянчо тъй ли ще се носи
		все горд, от труд несъкрушен,
	и ще изпълня с людокоси
		колоните на вестник „Ден“?

	И ние тъй ли ще живеем
		кат сянка в есенна мъгла
	и в суха жажда ще копнеем
		за нови родни светила?

	Пред тебе в таз земя проклета
		жив огън ще ли затрепти,
	о, деветстотин и десета,
		кажи, не носиш ли го ти?!
P$

I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Силвия Гогова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/6204]
I$