Димчо Дебелянов
Изминал пътя през лъките… — Моята библиотека

Изминал пътя през лъките

на Любовта и Радостта,

незнайна власт ме в мрак покити,

аз бродя в гибелни места.

 

Аз тръпна в огнена замая

като прокудена лъча,

къде съм — диря и не зная,

къде съм — гасна и мълча.

 

А през запречените стволи

из безприютни глъбини

залутан стон за милост моли

и в неповолен грях вини.

 

То сякаш горко запленена,

далече в глъхналия лес,

звъни душата на Verlain’a:

„dis qu’as-tu fais de ta jeunesse!“