Робърт Дохърти
Зона 51: Отговорът (26) — Моята библиотека

25.

Точно в указания час О’Калахан вдигна уверено вертолета от борда на „О’Бейниън“ и го насочи към брега. Постепенно намали подаването на гориво до максимално икономичен режим и снижи височината до петнадесет метра над морските вълни. Летяха със скорост от 130 възела. Слънцето бързо се спускаше към хоризонта и щеше да се стъмни още преди да достигнат брега, което също напълно съвпадаше с плановете им. До целта оставаха не повече от шест часа полет.

Стакатото на автоматичната стрелба отекна глухо в подземната зала. Търкот се извъртя рязко и затича към вратата, с готов за стрелба автомат, а отзад го следваха Костанов и хората му. Беше изпратил Хоуис и Декемп да охраняват входа, малко след като Нейбингър осъществи контакт с пирамидата.

На половината път по страничния коридор всички забавиха крачка заради оглушителната експлозия, която разтърси до основи издяланите от камък стени, отеквайки многократно в тунелите наоколо.

Малко по-нататък срещнаха двамата десантчици, целите покрити с прах.

— Наложи се да взривим входа — докладва Хоуис. — Китайците докараха танк.

— Сега какво ще правим? — попита Костанов.

— Все ще измислим нещо — рече Търкот. — Защо не опитаме през входа, който вие сте използвали?

— Той е от другата страна на голямата зала, но сега е блокиран отвън.

— Ще излезем — заяви Търкот, но му се щеше наистина да се чувства толкова уверен, колкото бе прозвучал гласът му.

Вътре в Крепостта кабелите се отделиха от енергийните резервоари. След пет хиляди години непробуден сън, екипажите отново поеха към корабите. Зад тях светлините угасваха.

Без каквито и да било видими признаци за разход на енергия, корабите се отделиха гладко от марсианската повърхност. Докато набираха височина, пътищата им се кръстосваха в заплетен танц.

Шестте „хищни нокътя“ насочиха върховете си към Земята.