|	Сергей Лукяненко
|	Отвъд гората, където е подлият враг…


	Огнехвъргачката изръмжа и изплю капсулата. Изпращайки с поглед проточилата се отвъд гората димна следа, Стрелеца грабна оръжието си и избяга настрани. Той знаеше, че подлият враг няма да го кара да чака дълго. И точно така се случи. На мястото, където току-що стоеше, със съскане се стовари огнена струя. Ответният удар, както винаги, беше нанесен със същото оръжие и много точно. Ако Стрелеца бягаше малко по-бавно, вече би се гърчил в агония, опитвайки се да изтръска от себе си запалителната смес. Както се случи онзи ден с Артиста… Стрелеца побърза да прогони неприятния спомен.
	Вече беше дотичал до предния окоп. Полковника го погледна одобрително:
	— Браво, Стрелец. Добре ги нареди! Подлият враг ще бъде победен.
	До вечерта Стрелеца нанесе още два удара. И още два пъти подлия враг удряше по мястото, където току-що беше стоял. Вечерта Полковника нареди да започнат масивен обстрел. Стрелеца смяташе тази идея за глупава, но не се осмели да възрази, остави любимата си огнехвъргачка и започна да настройва излъчвателя си.
	Гората стенеше. Пронизваха я потоци от огън. Удар — и веднага ответен. Опечените и парализирани птици се сипеха на ята по обгорената земя. Лазерните лъчи се кръстосваха над гората като шпаги.
	След половин час боят свърши. Всички се събраха в щабния бункер. Нямаше загуби, само Сержанта беше леко ранен от лазерен лъч в рамото. Но той се държеше твърдо, без дори да остави своя верен импулсен бластер. В този момент видяха човека. Той излезе бавно от гората, носейки нещо или някой в ръцете си.
	— Подлият враг — прошепна Полковника, разкопчавайки кобура си.
	— Може би е изменник? — попита Капрала, държейки непознатия в прицела на парализатора си.
	— Не прилича на враг. Изглежда точно като нас — убедено каза Стрелеца и внезапно си помисли: а как ли изглежда подлият враг? Кой знае защо, досега никога не се беше замислял за това.
	Непознатият бавно се спусна в окопа, сякаш не забелязваше насочените към него дула. Внимателно остави своя товар: това се оказа светлокосо момче на около тринадесет години. Попита:
	— Има ли лекар сред вас? Не знам какво го уцели.
	Доктора остави автомата си и внимателно прегледа момчето. Усмихна се и каза:
	— Нищо страшно. Парализиращ лъч. След два часа ще се съвземе.
	— Подлият враг! — изруга Полковника, гледайки неподвижното тяло на момчето. Стрелеца изведнъж си спомни, че Полковника беше оставил в Града жена и четири деца.
	— Врагът няма нищо общо — каза мъжът. — Лъчът дойде от тази страна.
	Всички вкупом погледнаха към Капрала. Той слисано въртеше в ръцете си конуса на парализатора.
	— Няма нищо. Нали ни се размина. — Непознатият огледа всички със спокойните си очи. — Наричат ме Странника. Дойдох отдалеч и, ако не възразявате, утре ще си тръгна.
	— Това вашият син ли е? — попита Доктора.
	Странника кимна:
	— Да.
	Вече беше утро, но никой не спеше. Отначало слушаха историите на Странника. А после пяха. Очуканата китара минаваше от ръка в ръка. Най-накрая Певеца, с пресекващ от вълнение глас запя любимата им песен:
P>
	Спете спокойно, любими,
	край далечната река…
P$
	И всички подеха:
P>
	Гонени от черния вятър
	полковете стоят до край.
P$
	Странника слушаше внимателно. Изглежда, на него също му хареса. После се надигна:
	— Благодаря ви за всичко. Време е да тръгваме. Хайде, Тим.
	Всички се сбогуваха с тях, а след това гледаха как се отдалечават в посока към Града, подстъпите към който вече дълги години бяха охранявани от отряда.
	Стрелеца внезапно скочи и хукна след Странника. Догони ги и попита припряно:
	— Вие дойдохте иззад гората, нали? Кажете ми — как изглежда подлият враг? Тук съм вече три години, а тези страхливци никога не са се показвали в открит бой!
	Странника мълчеше и го гледаше. А момчето каза:
	— Там има река.
	— Знам! Ами враговете, те къде са? — попита Стрелеца.
	Момчето го гледаше и в погледа му имаше нещо странно.
	— Там има стари складове, долу по целия бряг. И са покрити със защитно поле. Метнах към един от складовете камъче, а то отскочи обратно, право в ръката ми…

I>
	© 1988 Сергей Лукяненко
	© 2008 З. Петков, превод от руски

	Сергей Лукьяненко
	За лесом, где подлый враг…, 1988

	Последна редакция: NomaD, 2008

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/5441]
I$