Любомир Николов
Операция „Звезден гост“ — Моята библиотека

ПРЕДГОВОР

Скъпи приятели,

Тази книга-игра не се различава особено от другите, които сте чели. Разбира се, в нея ще откриете приключения, заплетени ситуации, схватки и борба за победа. Но има и още нещо. Защото историята, която ви предстои да прочетете, не е проста измислица, а разказ, основан до голяма степен върху истински събития. Тъй като сметнах, че ще ви бъде интересно да узнаете нещо повече, преплетох фантазията с фактите. Онова, което срещнете под рубриката „Документален факт“, е истина — или категорично утвърдена, или поне изнесена на страниците на световния печат. Бих бил много благодарен, ако в писма до издателска къща „Астрала“ споделите с мен дали ви харесва подобно нововъведение. Ако то не ви допадне, естествено, няма да бъде използвано в бъдеще.

Желая ви приятни часове с новата книга.

 

Колин Уолъмбъри

 

 

УВОД

— Това ли е всичко? Осемнайсет и трийсет и седем, сър.

Докато подаваш парите, изрусеното момиче на касата те оглежда с нескрито любопитство. Усмихваш се. Животът в това затънтено градче сред пущинаците на Невада не предлага кой знае какви развлечения, тъй че местните жители изгарят от интерес към всеки нов посетител. Особено ако е свързан с военната база.

Едва си помислил това, когато касиерката ти подава рестото и колебливо пита:

— Знам, че не е редно, сър, но все се чудя… какво точно правите там, в базата? Носят се разни слухове…

Небрежно махваш с ръка.

— Слухове винаги ще има, скъпа, дори и да поканим целия град на гости. А всъщност няма нищо интересно. Обикновена тренировъчна база за пилоти-изпитатели.

Доволна, че все пак е получила отговор, касиерката побързва да зададе нов въпрос.

— Ами онези големи черни самолети, дето хората разправят, че са ги виждали? Приличали на космически кораби.

— Стара работа. Били са секретни преди двайсетина години.

Без да оставяш на момичето време за повече въпроси, ти взимаш торбата с покупките и излизаш от магазина. Напеченият от слънцето паркинг е пуст, ако не се брои твоят служебен джип. По околните улици също не се мярка жива душа. Но на няколко прозореца забелязваш любопитни лица. Интересно, какво ли биха помислили, ако можеха да узнаят истината за базата?

Всъщност самата база не представлява нищо особено. Дълга бетонна писта сред пустинята, два хангара и няколко административни и технически сгради. Самолетите наистина отдавна са снети от въоръжение, макар че до днес си остават ненадминати в своята категория. Истинската, поразителна тайна е другаде — в замисъла на Проект „Хеспериди“. С неволна усмивка си спомняш колко бе смаян преди година, когато получи предложение да участваш в Проекта. Сякаш и сега чуваш спокойното, деловито обяснение на полковник Слейн: „Рано или късно Те ще дойдат. Може би официално, с предварително съобщение, та да им осигурим духова музика и червени пътеки. Но най-вероятно няма да е така. По всичко личи, че Те не желаят да влизат в контакт и още дълго няма да пожелаят. Значи остава да се надяваме на другото — принудително кацане поради авария или някаква друга причина. И когато това се случи, трябва да бъдем готови за светкавични действия.“

Светкавични действия… Намръщваш се и поклащаш глава, докато потегляш от паркинга. През тази една година си вдиган по тревога осем пъти, без да се броят тренировките, но всеки път се оказваше, че става дума за погрешна информация. И в това няма нищо чудно. Защото целта на Проект „Хеспериди“ е да бъде завладян другопланетен космически апарат — НЛО, летяща чиния, все едно как ще бъде наречен. А огромната част от сведенията за наблюдение на НЛО след проверка се оказват илюзия, самозаблуда, фантазия или чиста измама. Така е дори с фотографиите.

 

ДОКУМЕНТАЛЕН ФАКТ: От септември 1947 до декември 1969 година американските военновъздушни сили осъществяват проекта „Синя книга“. В рамките на този проект за 22 години са проучени 12 618 съобщения за наблюдение на неидентифицирани летящи обекти. От тях 11 917 са обяснени с напълно естествени причини: ярки звезди, самолети, метеорологични балони, изстрелване на ракети, рояци от насекоми или птици и т.н. Не са редки случаите на измами и съзнателни фалшификации. От оставащите 701 съобщения повечето не могат да бъдат обяснени поради недостатъчна информация.

Един от водещите консултанти в проекта „Синя книга“ професор Хайнек твърди обаче, че част от свидетелствата са абсолютно достоверни и явно доказват срещи с нещо непознато на науката. Като доказателство посочва редица разкази на почтени и съвестни наблюдатели.

Командването на американските ВВС не е съгласно с неговите изводи.

 

По пътя към малката къщичка, която си наел в покрайнините на градчето, ти продължаваш да се питаш какво ли биха помислили тукашните хора, ако узнаеха за Проекта. Сигурно мнозина ще кажат, че това си е чисто прахосване на парите на данъкоплатците. И на пръв поглед фактите ги подкрепят. Проектът съществува от шест години и досега не е влязъл в действие нито веднъж, ако не се броят стотиците лъжливи тревоги.

Често си се питал с тревога дали не пилееш напразно времето си с безплодни илюзии. Та нали мнозина световноизвестни учени категорично твърдят, че НЛО не съществуват. Но знаеш много добре, че дори шансът за успех да е едно на милиард, пак си заслужава да се вкопчиш в него и с двете ръце. Провалът на Проекта не би означавал нищо освен загуба на вложените средства. Успехът… успехът би бил просто неоценим.

Но в крайна сметка въпросът дали съществуват НЛО не е твоя работа. С това се занимават в Научния отдел, а той е в съвсем друга база — „Драй крийк“, на двеста километра от тук. Задачата на момчетата като теб от Оперативния отдел е далеч по-проста… поне на думи. Ако един ден се окаже, че тревогата не е лъжлива, ще започне операция „Звезден гост“. И тогава ще трябва да пристигнете на място преди всички други, за да овладеете положението до идването на научния екип…

Започни от 1.

 

 

1

Всъщност пресилено е да се каже, че къщичката ти е в покрайнините на градчето. От най-близките къщи я дели почти половин километър. За да стигнеш до нея, трябва да минеш по прашния път край тренировъчния полигон. Макар че теренът е ограден с телена мрежа и на входа пази военен пост, всеки желаещ може да се приближи и да погледа през оградата. Казват, че това било тактическа хитрост на началството — нека тукашните хора да се убедят с очите си, че става дума за най-обикновени военни тренировки.

Не знаеш дали наистина е хитрост и доколко има полза от нея, но честно казано никак не е приятно да се потиш по препятствията, докато иззад оградата те наблюдават любопитни хлапета. През първите шест месеца програмата ти включваше всекидневни тренировки на полигона, тъй че сега го ненавиждаш от дън душа. Когато телената ограда се появява пред погледа ти, неволно завърташ глава настрани.

И изведнъж те хваща яд. Дотам ли си стигнал — да се плашиш от някакъв си полигон? По дяволите, та ти можеш да го минеш когато си поискаш. Вярно, от две седмици не си идвал на тренировки, а казват, че напоследък били монтирали нови препятствия.

Без сам да знаеш защо, спираш джипа пред входа на полигона, слизаш на прашния път и пристъпваш напред.. Часовият ти махва с ръка през прозореца на караулното помещение. Отвръщаш на поздрава и поглеждаш отвъд оградата. Внезапно те е обзело нелепото желание да влезеш и да минеш през всички препятствия под палещото слънце.

Но наистина ли искаш да пробягаш през полигона? Нека те предупредим предварително: от това можеш да спечелиш предимства в предстоящата мисия, а можеш и да загубиш.

Да — мини на 75.

Не — продължи на 116.

 

 

2

Внезапно те прерязват толкова остри болки в стомаха, че се превиваш на две и падаш между храстите. Не си в състояние да помръднеш. Твоята самонадеяност ти изигра лоша шега. Бил ли си достатъчно предвидлив да се снабдиш с аптечка?

Да — продължи на 56.

Не — попадаш на 15.

 

 

3

След половин час вечерята ти пристига направо от мексиканския ресторант. Нахвърляш се върху нея с апетит, от който мнозина биха изпаднали в ужас, защото кухнята на „Буена виста“ се слави със своите убийствено люти подправки. Ти обаче си напълно доволен и съжаляваш само за едно — че не можеш да добавиш към менюто чаша бира. Но няма как, по време на дежурството алкохолът е абсолютно забранен.

Мини на 126.

 

 

4

Включваш приемника на пълна мощност. Едва не оглушаваш от шума, но най-сетне между пращенето започваш да различаваш отделни думи. След десетина минути напрегнато вслушване успяваш да разбереш текста на съобщението. И сърцето ти се свива.

МАРАТОНЕЦ, ТУК ТАТКО. МАРАТОНЕЦ, ТУК ТАТКО. БЯГАНЕТО СЕ ОТМЕНЯ. ПОВТАРЯМ, БЯГАНЕТО СЕ ОТМЕНЯ. ДЕБЕЛАКА НЯМА ДА ДОЙДЕ. ПАНЧО ВИЛЯ МНОГО СЪРДИТ, ОПЛАКВА СЕ НА ВСИЧКИ СЪСЕДИ. МАМА НЕ ЖЕЛАЕ ПОВЕЧЕ НЕПРИЯТНОСТИ. СТАДИОНЪТ ОПРАЗНЕН, НАПУСНИ ГО КАКТО МОЖЕШ.

Казано на човешки език: операцията е отменена. Транспортният самолет няма да пристигне. Генерал Гарсия е вдигнал международен скандал и сега си оставен да действаш „според обстоятелствата“. Сам срещу безмилостните командоси на един смахнат диктатор… и с извънземен космически апарат зад гърба. Дявол да го вземе, помислил ли е някой какво ще се случи, ако Гарсия завладее диска?

Премини на 190.

 

 

5

Опитваш се да възразиш… и внезапно усещаш, че си загубил власт над своето тяло. Краката ти сами правят крачка към храстите, после още една и още една — все по-бързо. Напрягаш цялата си воля, за да ги спреш.

Ако владееш умението ПСИХИЧЕСКА ИЗДРЪЖЛИВОСТ, прехвърли се на 144.

В противен случай попадаш на 197.

 

 

6

Сега проклинаш собствената си хитрост. Едно е да заредиш с експлозив даден обект, а съвсем друго — да обезвредиш зарядите. Но няма друг начин да се добереш до бисквитите. Ако поемеш риска, избери сам на кой епизод ще продължиш — 62 или 93.

Ако смяташ, че подобно начинание е чисто самоубийство, прехвърли се на 202.

 

 

7

За сън не можеш и да помислиш. Сядаш в хола, включваш телевизора и безцелно започваш да прехвърляш от канал на канал. Изобщо не обръщаш внимание на картините, които се сменят върху екрана. Така минава повече от час. Но внезапно преживяваш най-голямото потресение в своя живот — пред тебе се появява физиономията на Морти. Лицето му е потно и изкривено от болка, по челото му са полепнали влажни кичури коса. Скачаш от дивана, пристъпваш към телевизора и се вслушваш в гласа на говорителя:

— … арестуван от националната гвардия на Малакоста преди около два часа. Президентът на страната, генерал Франсиско Гарсия, е настоял за незабавно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Според него тази груба и неоправдана намеса във вътрешните работи на една суверенна държава още веднъж доказва имперските амбиции на Съединените щати…

Сега разбираш всичко — и изчакването, и отмяната на операцията. Морти наистина е бил болен и не е успял да се справи. А залавянето му ще предизвика грандиозен международен скандал, който вероятно ще сложи край не само на днешната операция, но и на целия Проект „Хеспериди“. И това не е всичко. Ако в Малакоста наистина е кацнал другопланетен космически кораб, има опасност генерал Гарсия да го завладее. От всичко, което си чувал за този смахнат диктатор, можеш да съдиш, че му липсват само супероръжия, за да създаде на света огромни неприятности. Е, сега случаят му предлага възможността да си ги набави. Не без твоята скромна помощ, разбира се…

 

 

8

Владееш ли умението СТРЕЛБА?

Да — продължи на 70.

Не — прехвърли се на 104.

 

 

9

Телефонът повече не звъни и това те убеждава, че си имал право. Ако Морти беше толкова зле, щеше да се обърне към полковник Слейн, а полковникът не си поплюва. Досега сто пъти да те е викнал по специалната връзка — той и без това обича да проверява бойната готовност.

Следобедът минава толкова скучно, че почваш да съжаляваш задето отказа на Морти. Чудо голямо — дежурство в събота. Честно казано, никога не си вярвал в тия суеверия за нощта срещу неделя и ако те беше помолил някой друг, сигурно щеше да се съгласиш на замяната. А през почивните дни би могъл да отскочиш до Карсън Сити или дори до Лас Вегас. Но така или иначе изборът е направен, тъй че няма какво повече да мислиш по въпроса.

След този скучен следобед и още по-скучната вечер пред телевизора решаваш да си легнеш рано. Сънят ти както винаги е спокоен и имаш чувството, че едва си затворил очи, когато те събужда оглушителен звън.

Скачаш, изключваш сигналната инсталация и светкавично се обличаш. Вече толкова пъти са те вдигали по тревога, че вършиш всичко автоматично. Опитваш да се свържеш с базата, но телефонът непрекъснато дава заето. Е, няма как, ще трябва да отидеш дотам и да докладваш, че си приел тренировъчното повикване. Намяташ коженото яке, защото пустинните нощи са хладни и излизаш навън.

Докато караш джипа към базата, на няколко пъти се прозяваш от отегчение. Тия учебни тревоги започват да стават банални. Но отегчението ти моментално изчезва, когато виждаш, че охраната пред портала е удвоена. Момчетата те познават и обикновено те пускат да минеш без формалности. Този път обаче трябва да спреш и да представиш пропуска. Началникът на караула дълго се взира в снимката, сякаш те вижда за пръв път, а през това време двама войници те държат под прицел, като че си дошъл специално да взривиш базата. Сърцето ти изтръпва. Какво означава това? Да не би…

Когато най-после те пускат да минеш, ти подкарваш като луд към щаба. От далечината долита грохотът на реактивни двигатели и виждаш как на фона на звездите бавно се издига издълженият черен силует на самолет, изхвърлящ зад себе си сноп от ярки пламъци. Вече не се съмняваш — операция „Звезден гост“ е започнала.

Паркингът пред щаба е претъпкан с небрежно паркирани автомобили. Вратите на много от тях зеят отворени. Наоколо нетърпеливо крачат напред-назад техници, военни, колеги от Оперативния отдел. Някои напират да влязат в сградата, но охраната не пуска никого.

Забелязваш в тълпата едрата фигура на Дейв и го дръпваш настрани. За разлика от друг път по лицето му няма и следа от усмивка. Още преди да го попиташ каквото и да било, той те поглежда сериозно и кимва.

— Така е, мой човек. Няма шега. Операцията започна. Преди малко изстреляха Морти. На всички останали е наредено да чакат заповеди.

— Къде е станало? — развълнувано питаш ти. — Кога?

Дейв поклаща глава.

— Още нищо не са казали. Не се вълнувай, скоро ще разбереш. Нали виждаш, вече ви подготвят самолета.

И той кимва към пистата, където под светлината на прожекторите група техници се суетят около грамадния транспортен самолет „Херкулес С-130“.

Мини на 60.

 

 

10

Старият селянин се усмихва лукаво.

— Добре сеньор, както речете. Ама мисля, че поех голям риск, дето разговарях с вас. Тая монета си я заслужих, тъй да знаете.

Ама че мошеник! Нищо не свърши и пак настоява за възнаграждение. Ако му дадеш монетата и го пуснеш да си върви, продължи на 110.

Ако му кажеш да се маха без повече приказки, мини на 41.

 

 

11

Предположенията ти се оказват правилни — на около двеста метра от поляната радиостанцията работи без никакви проблеми. След няколко опита установяваш връзка с крайцера „Ливингстън“. Предаването е кодирано, тъй че можеш да говориш с открит текст. Новините обаче не са обнадеждаващи. Товарният „Херкулес“ вече е излетял, но не се знае дали ще може да дойде — цялата армия на Малакоста е вдигната в пълна бойна готовност и представителят на Гарсия в ООН остро е протестирал срещу „грубата и с нищо непредизвикана намеса във вътрешните работи на една суверенна държава“. Получил е поддръжката на повечето от независимите държави и се очертава крайно неприятен дипломатически скандал.

— Добре де, какво да предприема? — раздразнено питаш ти. — Положението тук не е предвидено от никакви инструкции. Имам работа не само с летяща чиния, но и с цяла камара трупове.

Гласът отсреща става остър.

— Инструкциите ви са били да не влизате в сблъсък с местни жители!

— Не става дума за сблъсък — възразяваш ти. — Преди мене тук е пристигнала десантна част и доколкото мога да преценя, всички са мъртви.

— Изчакайте! Изчакайте! — бързо отговарят от „Ливингстън“. — Ще се свържем с вашата база и ще им предадем какво е положението. Постарайте се да изясните причината за смъртта на десантниците и се обадете до един час за нови инструкции.

С това разговорът приключва. Докато прибираш радиостанцията, ти ядосано хапеш устни. Дявол да го вземе, само дипломатически усложнения липсваха! Ако стане напечено, ония от голямото началство като нищо могат да те изоставят на произвола на съдбата.

Върни се на 83, за да решиш какво ще предприемеш сега.

 

 

12

Докато се приближаваш към него, старецът гледа с широко разтворени очи странния ти костюм. Сигурно му приличаш на пришълец от друга планета.

— Няма да ти сторя нищо лошо, добри човече — уверяваш го ти. — Самият аз се нуждая от помощ.

— Че с какво мога да ви помогна аз, сеньор — тежко въздъхва той. — Не виждате ли, че съм само един беден стар селянин.

— Трябва да стигна до Пуерто Осо.

По лицето на стареца отново плъзва страх.

— Вие сте чужденец, сеньор. Днес през нашето село мина патрул. Гвардейски патрул, сеньор, от най-страшните. Предупредиха ни ако видим чужденци, веднага да уведомим властите. А в селото имаме двама полицаи. Аз съм беден човек, сеньор, прост и безпомощен. Не ме вкарвайте в беля.

Ако се съгласиш със стареца и го оставиш да си върви, продължи на 110.

Ако имаш златни монети и му предложиш една от тях, прехвърли се на 150.

Ако се опиташ да уговориш стареца по някакъв начин, мини на 206.

 

 

13

Може би заедно със спирането на илюзията пришълецът е престанал да ти внушава бодрост. Каквато и да е причината, отново те обзема тревога. Очакваш ли още пристигането на оперативната група?

Да — мини на 248.

Не — прехвърли се на 161.

 

 

14

Устните на стареца затреперват, сякаш всеки момент ще се разплаче.

— На мен ли го разправяте това, сеньор? С единия крак вече съм в гроба и по-добре от вас ги знам тия работи. Ама в тая страна няма ни Бог, ни дявол, само хора с пушки, откакто се помня. — Изведнъж той се оглежда на всички страни и едва чуто прошепва: — Елате. Ще сторя каквото мога… и дано всеблагият Исус се смили над душите ни.

Продължи на 23.

 

 

15

Мъчително повръщаш няколко пъти, но от това не ти олеква. Напротив — болките стават все по-силни. Разтърсват те ледени тръпки, макар че цялото ти тяло се облива в пот. Постепенно пред погледа ти пада сивкаво-черна пелена и губиш представа за света.

Мини на 123.

 

 

16

Дори не успяваш да разбереш какво се е случило. В мозъка ти избухва ослепителна светлина… и рухваш с разбит череп сред кървава локва. Това е печалният край на твоето приключение.

 

 

17

След първия изстрел над поляната отеква странен звън — сякаш някой е ударил с чукче огромна стъклена камбана. По диска пробягва розово сияние, което пулсира и стремително се разлива наоколо.

Продължи на 44.

 

 

18

Имаш чувството, че е минала цяла вечност. Най-сетне от щаба към вас се задава открит джип. В светлините на прожекторите различаваш, че зад волана седи полковник Слейн. На няколко метра от групата полковникът спира, вдига ръка и обявява с уморен глас:

— Операцията се отменя!

Наоколо избухват смаяни възклицания. Полковник Слейн изчаква глъчката да затихне и добавя:

— Свободни сте. Приберете се и чакайте нови нареждания.

Този път тонът му е толкова категоричен, че никой не се опитва да спори или да задава въпроси. Бавно се отдалечавате от самолета и групата постепенно се разпръсква.

Когато след двайсетина минути се прибираш в жилището си, главата ти е готова да се пръсне от безброй въпроси. Защо отмениха операцията? Защо не ви казват нищо? Какво се е случило? Защо излитането се забави толкова много?

Кой изпълнява първата фаза на операцията?

Морти — мини на 7.

Крис — продължи на 208.

 

 

19

В първите два хеликоптера намираш само картечници и патрони за тях, но в третия има богат запас от шрапнелно-запалителни гранати, предназначени за хвърляне от височина. Всяка е голяма колкото баскетболна топка и при избухването си убива максимално количество хора — идеално средство за унищожаване на разбунтувани тълпи. И забранено от всякакви международни конвенции дори за употреба във военно време… а тук изглежда редовно си служат с него. Този проклет генерал Гарсия започва да ти става все по-неприятен. Обаче сега неговата безскрупулност е на твоя страна — разполагаш с готови взривни устройства. Ако решиш за всеки случай да минираш хеликоптерите, продължи на 73.

Ако смяташ, че това не е необходимо мини на 160.

 

 

20

Миг преди капсулата да се затвори, Дейв пъхва в ръцете ти тънка папка — картите и информацията. После капакът хлопва отгоре и след малко жестокото ускорение буквално те премазва в креслото — самолетът се издига с най-голямата възможна скорост.

 

ДОКУМЕНТАЛЕН ФАКТ: Самолет SR-71 Blackbird („Черна птица“). Използван в течение на 25 години за разузнавателни цели. Дължина — 32 метра, размах на крилото — 18 метра. Корпус от чист титан. Два турбореактивни двигателя с тяга по 15 тона. Максимална скорост — над 4 500 км/ч. Таван на полета — над 31 000 метра. Точните характеристики на самолета са засекретени. Снет от въоръжение през 1990 година поради предпочитанията на военните към спътниковото разузнаване.

 

След няколко минути натискът намалява. Самолетът се е издигнал на трийсет километра височина и лети към Малакоста. Пътуването ще трае почти час. Трябва да оползотвориш това време. В тясната капсула е почти невъзможно да помръднеш, но все пак успяваш някак да разгърнеш папката и преглеждаш материалите под слабата светлина на единствената лампичка.

Радарите на американската противовъздушна защита са засекли странното тяло, но не са предприети допълнителни мерки, тъй като траекторията е минавала далеч от територията на САЩ. Според първите предположения става дума за голям метеорит. Отбелязано е, че ще падне на територията на република Малакоста. Крайцерът „Ливингстън“, намиращ се в близост до тамошните брегове, е предупреден да проследи по радиолокационен път траекторията на обекта за допълнително изясняване.

Данни от „Ливингстън“: на височина 60 километра скоростта на обекта започва рязко да намалява. Когато достига на 10 километра над земята, насреща му излитат четири изтребителя от военновъздушните сили на Малакоста. Вероятно са очаквали в пълна бойна готовност. От засечените разговори между пилотите става ясно, че обектът представлява блестящ диск с диаметър около осем метра и шест ярки светлини по ръба. При появата на самолетите започва да се отдалечава. От земята е дадена заповед за атака; петнайсет секунди по-късно цялата апаратура и на четирите самолета внезапно отказва. Трима от пилотите веднага катапултират. Четвъртият успява да насочи самолета си срещу загадъчния обект. Според радиолокационните данни изтребителят е избухнал при докосването до диска. От този момент траекторията на обекта става хаотична. Височината му постепенно намалява и десет минути след сблъсъка летящото тяло пада в джунглите на платото Меса Пердида.

Мини на 46.

 

 

21

С въздишка ставаш от масата и отиваш да вдигнеш слушалката. Когато от нея долита гласът на Морти, физиономията ти става толкова кисела, че успешно би могла да замени лимоновия сок в салатата.

— Слушай, човече, трябва да ми помогнеш! — крещи Морти толкова силно, сякаш се опитва да мине и без помощта на телефона. — Знаеш, че друг път не съм те молил за услуга, обаче сега се налага. Ще можеш ли днес следобед да ми поемеш дежурството? Аз пък обещавам да те сменя в събота. Нали тогава ти беше редът?

— Да те сменя ли? — лукаво питаш ти. — Защо бе, Морти? Да не си болен?

— Има нещо такова — смутолевя той и гласът му спада с една октава. — Стомахът, знаеш…

Аха! Стомахът значи. Познато извинение от добрите стари ученически години.

— Дадено, Морти! — добродушно възкликваш ти. — Обаче слушай, със здравето шега не бива. Нали знаеш колко са строги докторите. Иди на преглед, почини си малко. До събота са само два дни. За дежурството не се тревожи, ще поема и твоето, и моето.

Тонът на Морти изведнъж се променя.

— Хей, чакай! Да ги нямаме такива! До събота ще се оправя, гарантирам!

— Както искаш, приятел — прекъсваш го ти. — Или ми отстъпваш днешното дежурство без никакви условия, или си търси друг балама. За следващата събота дежурен май беше Крис Полански.

— Ама това е шантаж — жално промърморва той. — Влез ми в положението, бе човек! Бива ли заради един стомах да губя цяло дежурство? Ами ако вземат, че обявят операцията?

Какъв артист е пустият Морти! Направо си е сбъркал професията. Ако му кажеш да се разкара и затвориш телефона, продължи на 9.

Ако се смилиш над него и му отстъпиш съботното дежурство срещу днешното, мини на 184.

 

 

22

Изведнъж очите на генерала стават студени и пронизващи като на змия.

— Внимавай, Херкулес! Ако си ме излъгал, горчиво ще съжаляваш. Моите момчета знаят такива трикове, че смъртта ще ти се стори блажено избавление.

Мълчиш.

— Диего! — крясва Гарсия.

— Слушам, господин генерал — отговаря някой зад гърба ти.

— Незабавно намери храна! Много храна!

— Хра-храна ли, г-господин генерал? — смаяно заеква гласът.

— Да не си глух, говедо? Донеси всичко, каквото намериш!

Не чуваш отговор — навярно Диего само е козирувал. Но след броени минути резултатът е налице — върху масата е струпан куп пакети с аварийни дажби суха храна. Гарсия разкъсва опаковката на един от тях и го поднася над лицето на пришълеца. Никакъв резултат. По челото ти се стича струйка пот.

— Май взе да те хваща страх, Херкулес — разсмива се генералът.

В този момент Дани отваря очи и протяга към пакета странната си, широка ръка с четири къси пръста.

Мини на 249.

 

 

23

Слизането по стръмния склон ви отнема цял час, защото старецът избира най-скришните места, колкото се може по-далече от пътя. Настанала е нощ, когато навлизате в някаква царевична нива. Твоят водач отново се оглежда на всички страни и кимва:

— Чакайте тук, сеньор. Скоро ще се върна.

Мини на 120.

 

 

24

Ако имаш поне два пакета храна, всичко е наред. Отваряте по един и скоро сте сити. Но отсега нататък ще трябва да водиш точна сметка на изразходваните запаси. Привършиш ли ги, ще се наложи да търсиш друг начин за изхранване.

Ако имате само един пакет, и с това ще се мине някак. Извиняваш се, че стомахът ти не е в ред — старият ученически номер на Морти. Пришълецът обаче те поглежда недоверчиво. Забравил си, че умее да чете мисли. Налага се да смениш обяснението. В края на краищата, за разлика от него ти спокойно ще издържиш три-четири дни без храна. Това вече го убеждава и той взима пакета.

Въпросът за храната обаче остава. Ще ви бъдат необходими запаси. Ако имаш поне още един пакет, можеш спокойно да продължиш на 247.

Ако имаш огнестрелно оръжие и се опиташ да осигуриш запасите чрез лов, мини на 175.

Ако нямаш оръжие, но разполагаш с въдица, прехвърли се на 210

А ако решиш да потърсиш плодове, попадаш на 262.

 

 

25

С огромен скок се хвърляш към смаяните полицаи. Владееш ли едно от двете умения: БЪРЗИНА или РЪКОПАШЕН БОЙ?

Да — мини на 63.

Не — продължи на 229.

 

 

26

— Лепросо — спокойно произнася Рамон.

Ъгловатата физиономия изчезва като издухана от вятъра.

— Да изчезваш незабавно! — яростно изревава някой. — Пръждосвай се, додето не сме те надупчили!

— Не ви съветвам, господа — кротко възразява фелдшерът. — Нали после ще се чудите какво да правите с горкия човек.

И без да чака отговор, той подкарва камионетката.

Поклащаш глава. Магическа… и страшна дума. Лепросо — на испански това означава прокажен. Значи са верни твърденията на много вестници, че през последните години проказата се разпространява в Малакоста със застрашителни темпове.

По-нататък пътуването минава без произшествия. След един час Рамон те въвежда в някакъв огромен склад близо до пристанището. Налага се дълго да чакаш между купищата сандъци и чували, докато най-сетне фелдшерът се завръща, водейки огромен мъжага, облечен с протрити панталони и мръсносива фланелка.

— Това е Диего, сеньор. Земляк. Навремето му спасих крака от ампутация, тъй че можете да му вярвате. Обеща тази нощ да ви натовари на параход за Мексико. А сега сбогом… И вземете да си изтриете тая царевична каша от лицето, че някой наистина ще ви сметне за лепросо.

Протягаш му ръка.

— Рамон… Знам какъв риск поехте. Защо го направихте? И то за съвсем непознат човек…

За момент фелдшерът те поглежда втренчено.

— Може би защото пред смъртта всички сме равни, сеньор — отсича той, после пуска ръката ти и тръгва към изхода.

Мини на 130.

 

 

27

Разговарял ли си вече с „Ливингстън“?

Да — мини на 185.

Не — продължи на 234.

 

 

28

Когато отваряш вратата на кабината, вътре те очаква приятна изненада — втори, почти пълен пакет бисквити се търкаля на пода. След малко вече тичаш обратно със скъпоценната плячка.

Продължи на 132.

 

 

29

Вечерята не се отличава с особена изтънченост, но пък за сметка на това готвачът се е погрижил за количеството. Едва успяваш да се пребориш с половината от огромната пържола и парче ябълкова пита. Е, все пак не е зле за армейска кухня.

Продължи на 126.

 

 

30

Внезапно прашният селски път те извежда на шосе — неравно и осеяно с дупки, но все пак истинско асфалтирано шосе. И почти в същия миг иззад завоя блесват светлините на фарове. Присвиваш очи. Доколкото можеш да различиш, зад светлините се очертава кабината на вехт камион.

Трябва да избереш светкавично следващия си ход. Този камион може да означава едно от двете: попадане в ръцете на полицията или начин да се добереш до Пуерто Осо.

Ако останеш на пътя и му направиш знак да спре, прехвърли се на 344.

Ако се скриеш в близката царевична нива, мини на 336.

 

 

31

Зареждаш една от шрапнелните бомби до долния край на диска, натискаш взривателя и с всички сили се хвърляш към джунглата. Разполагаш само с пет секунди. С няколко огромни скока достигаш първите дървета, просваш се между тях и притискаш глава към земята.

Раздава се взрив и над тебе с пронизително свистене прелитат ситни метални късчета, разкъсвайки листата на дърветата. Изчакваш още малко и се изправяш. Дискът изглежда незасегнат, но сега по цялата му повърхност пулсира бледо розово сияние. Изведнъж над поляната отеква странен звън — сякаш някой е ударил с чукче огромна стъклена камбана.

Продължи на 44.

 

 

32

Намигваш на Дейв.

— Направи ми една услуга, приятел. Ако пак се обади Морти, кажи, че не си ме виждал. Писна ми да ме правят на глупак.

— Дадено! — с готовност отвръща той и яките му зъби проблясват в широка усмивка.

Все още възмутен от плитките трикове на Морти, ти се прибираш и заключваш вратата. На няколко пъти телефонът звъни, но тъй като подозираш кой може да се обажда, не вдигаш слушалката.

Приготвяш си обяд в малката кухничка и тъкмо сядаш да хапнеш, откъм хола отново долита телефонен звън. Ядосано тропваш с длан по масата. Е, това вече е прекалено! Няма ли право човек да обядва на спокойствие в собствения си дом?

Ако все пак решиш да отговориш, прехвърли се на 21.

Ако продължиш да се укриваш от Морти, мини на 9.

 

 

33

— Плоска хартия — промърморва пришълецът. — Ужасно неудобно, няма никакъв релеф.

Сигурно наистина му е трудно, защото дълго се взира в картата, докато най-сетне посочва с пръст. Едва сега обръщаш внимание на дланите му — широки и плоски, само с по четири къси пръста, частично съединени с полупрозрачна ципа.

— Ето, тук. Върхът в източния край на платото.

Навеждаш се до него.

— Аха, Ел Пико. Ами че това е почти право на пътя към Пуерто Осо. Дотам са около четирийсет километра. Мога да ги мина за един ден, но не знам колко ще издържиш ти…

Преди Дани да отговори, бръмченето на хеликоптери избухва право над главите ви. Очакваш машините да се отправят към диска, но вместо това те изведнъж се разпръскват. Явно имат намерение този път да кацнат в широк кръг около поляната.

Дръпваш пришълеца за ръкава.

— Бързо да изчезваме, преди да са блокирали цялата местност!

— По-добре да останем, докато претърсят всичко — възразява той. — Нека са сигурни, че джунглата е пуста… И не се безпокой, няма да ни намерят. Имам грижата за това.

Напрегнато се вслушваш в бръмченето на двигатели. Когато то заглъхва, опитваш да си представиш позициите на противника. Доколкото можеш да прецениш, хеликоптерите наистина са накацали в широк кръг, но отсрещният му край е доста по-близо до поляната.

Ако си минирал шестте хеликоптера, продължи на 131.

В противен случай мини на 108.

 

 

34

Пристъпваш към най-близкия хеликоптер, затаяваш дъх и протягаш ръце напред. Усещаш, че под пластмасовите ръкавици дланите ти са потни, но нищо не можеш да сториш. Трябва да работиш съвсем бавно и предпазливо.

Следващите няколко минути преминават като в кошмарен сън. Ала най-сетне бомбите са обезвредени и ти се отпускаш изнемощял в пилотското кресло… само за да преживееш след малко едно горчиво разочарование. Радиостанцията не работи. Неприятна, но напълно обяснима изненада — в много от описанията за срещи с НЛО се споменава, че близо до тях електрическата апаратура престава да действа. Излишно е да проверяваш останалите хеликоптери — сигурен си, че ще откриеш същото.

Ако се опиташ да свалиш радиостанцията и да я отнесеш далече от поляната за нов опит, премини на 171.

Ако тази идея ти се струва неосъществима, остава само да минираш отново хеликоптера и да продължиш на 212.

 

 

35

Знаеш ли как да се ориентираш по слънцето и звездите? Това умение не е включено в предварителния списък, тъй че ще трябва да признаеш откровено.

Да — мини на 242.

Не — продължи на 203.

 

 

36

Изгубваш чувството за време. Черната качулка те задушава, но всеки опит да я избуташ с рамо нагоре не ти донася нищо друго, освен жестоки ритници в ребрата. Най-сетне хеликоптерът каца и командосите те изхвърлят навън. Крачиш слепешком, блъскан с приклади изотзад. Отначало усещаш под краката си трева, после се изкачваш по дълго стълбище, продължаваш по някакъв коридор и когато най-сетне свалят качулката от главата ти, виждаш, че си попаднал в разкошно обзаведен кабинет.

Ако още не си се срещал с генерал Гарсия, мини на 211.

Ако вече си имал това удоволствие, продължи на 257.

 

 

37

На бързината ти в този момент би могъл да завиди дори световният шампион по бягане с препятствия. Не тичаш, а направо летиш през гъстата растителност. Изгубил си всякаква представа за време, но вероятно са минали десет или петнайсет минути, когато земята под краката ти внезапно потреперва като от сеизмичен трус. Какво ще направиш сега?

Ще залегнеш — прехвърли се на 48.

Ще продължиш да бягаш — мини на 101.

Ще изчакаш на място — попадаш на 115.

 

 

38

Скачаш на крака… и изведнъж застиваш неподвижно. Нещо странно става с теб. Сякаш някой насила вкарва в мозъка ти мисълта, че няма опасност. Може и така да е, но тогава защо ти пречат да помръднеш?

Ако имаш оръжие и се опиташ да стреляш по отвора в диска, мини на 107.

Ако нямаш оръжие или предпочиташ да изчакаш, прехвърли се на 91.

 

 

39

Мини на 162.

 

 

40

Дочул вика ти, човечецът хвърля поглед през рамо. Използваш момента, за да вдигнеш високо оръжието и веднага да го захвърлиш настрани. Резултатът е насърчителен. Старецът спира и се обръща към теб.

Продължи на 192.

 

 

41

Прикриваш се в храстите и изчакваш четвърт час, но след изчезването на стареца пътят е съвършено безлюден. Най-сетне решаваш, че няма опасност и продължаваш напред. Отвъд моста реката пада с грохот по стръмните склонове на платото, а пътят лъкатуши край нея. Сред здрача различаваш долу светлинки в прозорците на няколко колиби.

Внезапно отдясно долита вик:

— Не мърдай! Горе ръцете!

Трескаво завърташ глава, но не виждаш нищо освен скали и храсти.

Ако се подчиниш на заповедта, мини на 59.

Ако побегнеш надолу по склона, продължи на 81.

Ако имаш оръжие и искаш да стреляш по посока на гласа, ще попаднеш на 8.

 

 

42

Поклащаш глава.

— Съжалявам, но инструкциите ми са категорични. Не бива да влизам в контакт.

Грегъри Пек тихо въздъхва.

— Разбирам… Е, щом е така, аз се прибирам вътре. Ако все пак решиш да поговорим, просто го помисли ясно и високо. Ще изляза отново.

Все още имаш възможност да промениш своето решение. Ако си размислил, върни се на 91 и направи нов избор.

Ако си решил твърдо да не разговаряш с пришълеца, продължи на 181.

 

 

43

Размахвайки ръце, ти изтичваш към центъра на поляната. Първите хеликоптери изскачат над върховете на дърветата… и в същия миг наоколо се разнася злокобен трясък. Картечници!

Всичките ти надежди за мирна среща с командосите се изпаряват като дим. Нещо те блъска в гърдите жестоко, като удар с десеткилограмов чук. Бронираните плочки спират куршума, но силата на удара те поваля. И внезапно над джунглата се раздава странен звън — сякаш някой е ударил с чукче огромна стъклена камбана. Стреснато се оглеждаш назад. Виждаш как по диска пробягва розово сияние, което пулсира и стремително се разлива наоколо.

Мини на 44.

 

 

44

Разбираш, че си извършил глупост и се опитваш да побегнеш. Но още преди да направиш първата крачка чудовищен взрив издълбава в платото дълбок кратер. Прахът от изпепеленото ти тяло се смесва с черния гъбовиден облак, който полита нагоре към небето…

 

 

45

Стрелбата от храстите рязко прекъсва. Притискаш се към земята и напрегнато изчакваш, но над склона царува тишина. Надигаш се. Нищо. Без съмнение противниците са мъртви. Но от това опасността не става по-малка. С тебе е свършено, ако веднага не изчезнеш оттук.

И ти се втурваш с всички сили надолу по склона, без да подбираш пътя. Ненадейно зад гърба ти отново отекват изстрели. Задъхано изругаваш. Изглежда, че един от двамата е бил само ранен.

Мини на 238.

 

 

46

След данните от „Ливингстън“ преглеждаш инструкциите за действие, но в тях наистина няма нищо ново. Препоръчва ти се при среща с местни военни да не влизаш в спорове и да ги убедиш да изчакат пристигането на научния екип. На теория звучи добре, но на практика… Е, на практика никак не ти се иска да разговаряш с военните на генерал Гарсия. Много добре си спомняш репортажите на световните информационни агенции за потушаването на селските бунтове в Малакоста преди две години.

— Готовност за катапултиране след една минута! — раздава се в шлема гласът на пилота.

— Прието! — отвръщаш ти.

Минава сякаш не една минута, а цели пет — достатъчно време, за да прибереш документите в папката, да откачиш шланговете и да се превключиш към кислородните бутилки, закрепени на колана ти. Запасът от кислород ще ти стигне за половин час.

Разтърсва те мощен тласък, сетне тежестта изчезва. Имаш чувството, че си увиснал неподвижно в пространството, но отлично знаеш, че капсулата пада с огромна скорост, насочвана право към целта от прецизната лазерна апаратура. Напрегнато следиш висотомера върху малкото табло пред себе си. Двайсет и пет километра… двайсет… петнайсет… Най-сетне на два километра височина капсулата отново се разтърсва — отворил се е спомагателният парашут, предназначен само да намали отчасти скоростта на падане. Неволно напрягаш мускули. На осемстотин метра от земята ще бъдеш изстрелян навън.

Сега ти се струва, че цифрите на висотомера се сменят с безумна скорост. Хиляда… деветстотин… осемстотин! Отеква гръм, непреодолима сила те подмята жестоко напред и нагоре… и след секунда висиш под купола на парашута, все още замаян от катапултирането. Над теб просветват пламъците на ракетен двигател. Опразнената капсула рязко полита настрани, за да се взриви на безопасно разстояние. Не бива да останат никакви следи от операция „Звезден гост“.

Мини на 143.

 

 

47

— Само секунда, генерале — бързо изричаш ти. — Може би имате интерес да ми запазите живота.

Гарсия те поглежда подозрително.

— Давам ти още минута живот, гринго. Говори.

— Не се ли запитахте защо загина първата група? Ще ви отговоря: избиха се взаимно заради онова, което намериха в диска. Уверявам ви, генерале, когато го видите, просто ще съжалявате, че в този щастлив час не сте проявил великодушие към един заловен противник.

— Какво е то? — нетърпеливо пита Гарсия.

Мислено тържествуваш, но полагаш всички усилия по лицето ти да не трепне нито едно мускулче.

— Позволете да премълча. Разберете ме, генерале, в момента залагам живота си на покер. Дори и да ви кажа, няма да ми повярвате. Разчитам на вашата радост, след като видите находката.

Устните на генерала бавно се разтеглят в коварна усмивка.

— Добре, Херкулес. И къде е тази безценна находка?

— В хеликоптерите.

Избери сам на кой епизод ще продължиш — 252 или 188.

 

 

48

Незабавно се хвърляш на земята зад ствола на едно дебело дърво. Сторил си го тъкмо навреме. След броени секунди през гората с грохот прелита опустошителна вълна, която троши клони и изкоренява храстите по пътя си. Ако те беше настигнала изправен, сега вече щеше да бъдеш мъртъв.

Една-две минути лежиш зашеметен и оглушал от трясъка на чудовищната експлозия. Накрая бавно се изправяш. Не знаеш какво точно е станало, но се досещаш — хората на Гарсия са обстрелвали летящата чиния или са се опитали да я отворят. Така или иначе резултатът е налице. Засега смахнатият генерал ще трябва да се прости с мечтите за фантастични технологии и завладяване на света.

Разполагаш ли с компас?

Да — мини на 242.

Не — продължи на 35.

 

 

49

С готовност сваляш шлема. Въздухът наоколо е топъл и влажен, но след задухата в херметичния костюм имаш чувството че си попаднал сред блажена прохлада. Когато сядаш на тревата, сам не знаеш защо настроението ти изведнъж е станало толкова бодро, обаче подозираш, че извънземният ти познат има пръст в това.

— А ти пък престани да се правиш на Грегъри Пек. Преди малко не успях да те подхвана само защото не знаех колко си нисък.

Артистичната физиономия те оглежда смутено.

— Ами какво да правя… Не открих в паметта ти друг образ с подходящ ръст… освен този.

Фигурата на Грегъри Пек се замъглява и след секунда пред теб вече седи дребосъкът Дани де Вито, облечен с измачкан бял костюм. Избухваш в смях.

— А, не! Това вече е прекалено нелепо!

— Жалко… — промърморва пришълецът. — Харесваше ми името Дани… Ние нямаме имена… поне така, както го разбирате вие…

— Добре де — уверяваш го ти. — Ще те наричам Дани, щом така ти харесва. Обаче остави тия фокуси и дай да те видя в истинския ти облик.

— Сигурен ли си?

— Сигурен съм.

Ново замъгляване и вместо Дани де Вито пред теб се появява дребно човекоподобно телце, облечено в плътно прилепнал комбинезон от лъскава сребриста материя. Главата е несъразмерно голяма, гола, с огромни бадемови очи, миниатюрна уста и едва забележим нос.

— Не те ли смущавам в този вид? — пита съществото, без да помръдва устни.

— Не — искрено отговаряш ти.

Продължи на 13.

 

 

50

Определяш посоката и повеждаш Дани на изток. Вървите бавно, защото пришълецът явно не е във форма. Мислено правиш равносметка на изминалите няколко часа. И тъй, диктаторът няма да получи достъп до извънземните технологии. Поне в това отношение можеш да считаш задачата си за изпълнена…

— А в другото просто няма да стане — довършва мислите ти Дани. — Забранено ми е да контактувам с хора — още не сте достигнали ниво на развитие, при което да сте безопасни дори за себе си, камо ли за околните. Направих изключение за теб просто защото нямаше накъде. Сам виждаш, че без твоята помощ съм загубен.

— По дяволите, Дани, това е нелепо — не издържаш ти. — Искаш да ме накараш да вярвам, че там, горе, се тъпчете на всеки четвърт час. А ако вечерята закъснее, тутакси падате в безсъзнание. Такава тъпотия не би измислил даже Алф. Нали го знаеш, онзи от комедийния сериал.

— Естествено, че не — обидено отговаря пришълецът. — Там, горе, както казваш ти, почти не се тъпчем. Храносмилането е остаряла биологична функция, един вид резервен вариант. То и не би могло да ми осигури достатъчно енергия. Получаваме я отвън. Но след като апаратурата в диска се повреди…

— Че защо не каза да ти сваля един акумулатор от хеликоптерите?

— Аз да не съм ти робот? — още повече се обижда Дани. — Биоенергията, която използваме, има толкова общо с електричеството, колкото… колкото например в твоя случай една пържола с наръч сено. Впрочем, излишно е да ти обяснявам. Основното вече го разбираш, колкото и нелепо да ти се струва: имам нужда от храна. Въпреки огромната разлика в строежа и устройството ни, храня се с почти същото, с което и ти.

— Защо тогава просто не си хванеш някакъв улов тук? Или не потърсиш плодове, годни за ядене…

— Защото съм техник, а не ловец. Ние сме много по-специализирани от вас — биха ми трябвали години, за да се науча да ловя дивеч. А колкото до плодовете — в тази джунгла много от тях са отровни и ти го знаеш, нали?

Въздъхваш. Никога не си предполагал, че първата ти среща с космически гост ще премине изцяло под знака на гладния стомах.

— Значи сега е най-добре да ти потърся храна.

— Така е — съгласява се Дани. — Още повече че, както усещам, и ти си гладен.

Наистина си гладен. Само че как ще осигуриш дори и най-скромното меню?

Ако носиш пакети концентрирана храна, нямаш никакви проблеми. Отдели по един за себе си и за Дани. С това въпросът е решен и можеш да преминеш на 24.

Ако нямаш пакети храна, но имаш въдица, това също може да е идея. Според картата вече наближавате бреговете на река Аракуана, а червеи в меката почва наоколо сигурно има колкото щеш. При този вариант продължи на 210.

Ако разполагаш с огнестрелно оръжие, би могъл да изпробваш ловния си късмет на 175.

А ако всички тези варианти отпадат (или просто не ти харесват), остава само да потърсиш плодове на 262.

 

 

51

Докторът те поглежда втренчено и кимва.

— Най-сетне една разумна постъпка. Сам разбираш, че по-нататъшното ти участие в операцията е изключено. Ще излети Крис Полански.

Крис надава възторжен вик и се втурва към щаба. Хеджес поклаща глава, после добавя:

— Съжалявам, това е единственото решение. Може и да не си отровен, но нямам правото да рискувам. Прибирай се сега. Ако усетиш болки в стомаха, незабавно потърси лекарска помощ.

Въпреки всичко ти оставаш с групата и след четвърт час виждаш как от пистата излита стратосферният самолет, който трябва да достави Крис за първата фаза на операцията. Но времето минава, а от щаба все още не идва никаква нова заповед.

Мини на 18.

 

 

52

Пришълецът се хваща за главата.

— Моля ти се, спести ми тия баналности! В главата ти гъмжи от филмови клишета! Знам, че героите на Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер не биха постъпили така. Обаче животът не е кино.

— И къде точно е тоя проклет спасителен пункт, мътните да го вземат? — изругаваш ти.

— Съжалявам, но не мога да ти кажа. Нямам право.

— Искам само да ти помогна да стигнеш дотам. Предполагам, че после спокойно ще можеш да изтриеш сведенията от паметта ми.

Пришълецът свива рамене с почти човешки жест.

— Не се безпокой, ще стигна някак. А и да не стигна, не е толкова важно. Ние не се боим от смъртта като вас… Пак ти казвам, аз вече съм обречен. Спасявай се поне ти…

Какво ще му отговориш?

Че за нищо на света няма да го изоставиш — мини на 253.

Че ако не се бои от смъртта, трябва да помисли поне за дълга си — продължи на 204.

Ще се съгласиш с него — прехвърли се на 106.

 

 

53

Мини на 162.

 

 

54

Прицелваш се и рязко замахваш. Ножът е остър като бръснач и потъва до дръжката в тялото на рибата. Но късметът ти свършва дотук. Хлабавото копие се разпада и ранената змиорка изчезва в мътните води, отнасяйки ножа.

Отбележи, че си останал без нож и продължи на 274.

 

 

55

Връзваш въдицата за близкото дърво, нагазваш в реката и внимателно започваш да изтласкваш рибата към плитчините. На няколко пъти опънатото влакно едва не те препъва, но успяваш да се задържиш на крака и продължаваш борбата.

Изведнъж водата около рибата започва да клокочи. Имаш чувството, че някъде на дъното е избухнал миниатюрен вулкан. Плячката се мята насам-натам с удвоена сила. В първия момент не разбираш какво става, но при един неин отчаян скок забелязваш, че по цялото й тяло са увиснали на гроздове други, по-дребни риби. На големина не надхвърлят човешка длан, но още първият поглед ти е достатъчен, за да изтръпнеш. Пирани — ужасът на южноамериканските реки! Невероятно хищни и лакоми, тези риби-убийци се движат на големи групи, способни само за две-три минути да оглозгат до кости цял кон или бивол. Сега са надушили кръвта от разранената устна на твоя улов и идват, за да те лишат от обяд. А може би и за да обядват с теб, ако костюмът ти не издържи.

Е, костюмът все пак е изработен от специални материали, значи трябва да издържи. Само че плячката ти не разполага с подобна защита и ако не побързаш, има опасност Дани да загине от глад. Бързо се хвърляш към облепената с пирани риба, хващаш я под хрилете и я измъкваш от водата. Гледката е тъжна — от плавниците вече няма и помен, а по тялото на няколко места зеят дълбоки дупки, сякаш месото там е късано с клещи.

Кратко изхрущяване те изтръгва от съзерцанието. Усещаш как една от пираните успява да отхапе част от ръба на обувката и през отвора нахлува струйка студена вода. Сетне в ръба се вкопчват още няколко чифта челюсти и с ужас разбираш, че след броени секунди кракът ти вече ще бъде достъпен за хищниците. Костюмът може и да е предвиден за куршуми, но пираните явно са по-страшна напаст.

В този момент най-малко очакваш да се намеси Дани. Но внезапно чуваш вика му:

— Не мърдай! Замръзни!

Хубава работа! Този пришълец има ли изобщо представа какво са пирани? Останеш ли на място, след секунди си мъртъв.

Ако послушаш съвета на Дани и спреш неподвижно, прехвърли се на 301.

Ако побегнеш към брега, мини на 113.

 

 

56

С треперещи ръце отваряш аптечката и започваш да ровиш из нея. Превръзки… спринцовки… хапчета… Всичко пред погледа ти се замъглява. За щастие онзи, който е подготвял съдържанието на аптечката, се е погрижил да маркира всичко абсолютно ясно. Откриваш черното пликче с таблетки против отравяне и преглъщаш две без вода.

Предупреждавали са те, че подобни универсални лекарства не винаги помагат. Но този път имаш късмет. След четвърт час болките постепенно отслабват. Макар и все още изнемощял, ти се изправяш на крака. Трябва да продължиш изпълнението на операцията.

Мини на 140.

 

 

57

Може би предсказанието е било по-точно, отколкото подозираш. Така или иначе, ти наистина оставаш на място. Защото само след час те прорязват жестоки болки в корема. Температурата ти рязко се вдига. Дотичалият доктор Хеджес веднага поставя категорична диагноза: хранително отравяне.

През следващите няколко дни ще трябва да се задоволиш със спартанската обстановка на местната болница. Компания ще ти правят още неколцина злополучни клиенти на китайското ресторантче. От медицинските сестри дочуваш слухове, че в базата става нещо. Може би операцията най-сетне е започнала. Но дори и да е така, ти няма да вземеш участие в нея. И всичко това само заради предпочитанията ти към китайската кухня…

 

 

58

Рязко дръпваш купола с намерението да насочиш парашута колкото се може по-бързо към джунглата. За съжаление пресиленият опън съвпада с внезапен повей на вятъра, и няколко от въжетата се заплитат. Напълно неуправляем, парашутът полита надолу. През главата ти светкавично минава мисълта, че падането едва ли ще бъде смъртоносно, но ти е гарантиран счупен крак, ако не и нещо по-лошо. Ама че начало на операцията!

Земята се приближава с шеметна бързина. Изтръпваш в очакване на удара, когато изведнъж жесток тласък през гърдите спира дъха ти. За няколко секунди губиш съзнание. Когато се опомняш, през мътната пелена съзираш земята само на няколко педи под краката си. Пъшкайки от болка, извиваш глава нагоре. Станало е нещо невероятно — преплетените въжета на парашута са се закачили за витлото на един от хеликоптерите и то като пружина е смекчило падането ти. Е, днес не можеш да се оплачеш от късмета си. Дано да бъде така и занапред.

Мини на 194.

 

 

59

Не ти остава друго, освен да вдигнеш ръце. Противниците се оказват двама — един отдясно и един отляво на пътя. Докато слизат към теб с насочени автомати, ти различаваш в полумрака полицейските им униформи. Е, добре поне, че нямаш работа с командосите на генерал Гарсия.

— Върви напред! — блъска те по-едрият. — И без номера…

След дълго слизане по стръмния път се озовавате в подножието на склона, където е селцето — всъщност само пет-шест схлупени къщурки от суров кирпич и ръждясали тенекии. Между тях обаче сградата на полицията се отличава с неописуем лукс: построена е от истински тухли, на прозорците има решетки и — чудо на чудесата! — зад тях блести електрическа светлина.

Отвътре участъкът не е чак толкова впечатляващ — може би защото се губи контрастът с околните мизерни къщурки. Така или иначе, попадаш в голяма и почти съвсем празна стая, разделена на две с дебели железни решетки. Основна забележителност е масивното бюро, върху което има купчина папки, допотопна пишеща машина, телефон и почти изпразнено тумбесто шише.

Единият полицай продължава да те държи на прицел. Другият започва да рови по бюрото и изведнъж подскача.

— Ама това е той, бе Пако! Онзи гринго от снимката!

И докато стоиш с вдигнати ръце, преживяваш неприятната изненада да видиш как собствената ти снимка се появява измежду безредно натрупаните папки. Тия полицаи знаят за теб! Откъде? Как са получили снимката? Нямаш представа, но твърдо разбираш едно — работата става дебела.

Мини на 90.

 

 

60

След половин час групата на Оперативния отдел е събрана пред самолета. Докато изчаквате заповед да се качите, ти мрачно обмисляш събитията от изминалия ден. Разбираш, че сам пропусна невероятния шанс да бъдеш първият човек, който ще види космическия кораб. А сега ролята ти ще бъде много по-скромна — задачата на вашата група е да транспортира оборудването и да служи за охрана на научния екип, който трябва да излети от базата „Драй крийк“.

Внезапно чуваш до себе си глухо пъшкане. Обръщаш се и виждаш пребледнялото лице на свързочника Рики Лоусън. По челото му се стича пот.

— Какво ти е, Рики? — разтревожено питаш ти.

Той се задъхва и едва успява да отговори:

— Не знам… нещо стомахът…

И сякаш за да потвърди думите си, Рики се прегъва на две, после тежко се отпуска върху бетона. Навеждаш се над него, но доктор Хеджес също е чул и рязко те избутва настрани. После кляка до свързочника и започва да опипва корема му.

— Боли ли те тук, Рики? А тук?

Вместо отговор Рики продължава да пъшка.

— Прилича ми на апендицит — промърморва докторът. — Повикайте линейка.

Рики отваря очи, замъглени от болката. Гласът му е глух и немощен.

— Не е… не е апендицит, док. Опериран съм… преди три години…

Хеджес изругава през зъби и рязко се изправя. Погледът му бързо обикаля цялата група.

— Хранително отравяне! Друго не може да бъде! Имал ли е още някой подобни оплаквания?

Имаш чувството, че докторът се е втренчил в теб, макар че не би могъл да знае какво мислиш в момента. А мислите ти съвсем не са леки. Трябва да избереш дали да кажеш за днешните оплаквания на Морти или да премълчиш. Ако признаеш, че си станал косвена причина за нарушаване на медицинските правила, ще трябва да отговаряш пред полковник Слейн. Ако премълчиш… Е, да, ако премълчиш, има шанс всичко да се окаже само съвпадение. Но може и да се окаже, че Морти също е отровен, а тогава цялата операция отива по дяволите. Време за колебания няма. Трябва да решиш още сега.

Ако разкажеш на Хеджес какво се е случило, продължи на 168.

Ако премълчиш, мини на 145.

 

 

61

Въпреки твърденията си преди малко, Дани решително се захваща с ролята на ловец. Бавно нагазва в реката и се приготвя за атака. Следиш внимателно действията му, макар че не вярваш да постигне нещо. Риболовът по този начин изисква светкавична реакция.

Мини на 223.

 

 

62

Пристъпваш към машината, затаяваш дъх и протягаш ръце напред. Но сапьорската ти работа преди малко е била прекалено добра. Още щом докосваш вратата на хеликоптера, насреща ти изригва огнен облак, изпълнен със стоманени парчета, от които не може да те спаси никакъв костюм. Това е краят — за теб и за операция „Звезден гост“.

 

 

63

Безпогрешният ти удар отпраща Хулио в страната на сънищата. Пако обаче отскача зад бюрото, готов за стрелба. Трябва незабавно да се измъкваш от тази сграда!

Избери сам на кой епизод ще продължиш — 119 или 182.

 

 

64

Въпреки всичките ти тревоги засега нещата вървят гладко. Около пладне без никакви произшествия се оказваш на пристанището в Пуерто Осо.

Мини на 254.

 

 

65

Времето постепенно напредва, но няма никаква следа нито от стареца, нито от Рамон. След полунощ вече започваш да се тревожиш. С всеки изминал час шансовете ти да се измъкнеш намаляват.

Ако решиш да тръгнеш към Пуерто Осо, мини на 163.

Ако продължиш да чакаш, прехвърли се на 109.

 

 

66

Най-сетне успяваш да намериш една от уговорените честоти, на която между пращенето понякога се различават отделни думи. След десет минути крещене с пълно гърло от „Ливингстън“ потвърждават, че са разбрали съобщението. Напрегнато очакваш инструкциите, но сърцето ти се свива, когато сред смущенията долитат отделни думи: ООН… остър протест… операцията се отменя.

— ОТКАЗВАТЕ СЕ ОТ ОПЕРАЦИЯТА? — смаяно изкрещяваш ти.

— Потвърждение… потвърждение… политически усложне… в никакъв случай… напуснете страната… генерал Гарсия… повтарям, операцията се отме… незабавно напуснете… според обстоятелствата…

Смущенията стават толкова силни, че вече не различаваш нито дума. Но и без повече приказки общата картина е пределно ясна. Ръководството на Проекта отменя „Звезден гост“, а ти си оставен да действаш „според обстоятелствата“. Сам срещу безмилостните командоси на един смахнат диктатор… и с извънземен космически апарат зад гърба. Дявол да го вземе, помислил ли е някой какво ще се случи, ако Гарсия завладее диска?

Премини на 190.

 

 

67

Пред очите ти причернява. Мускулите ти се сгърчват с чудовищна сила и сами запокитват змиорката нанякъде. Но може да се каже, че си имал късмет. Когато след две-три секунди се опомняш, виждаш плячката да лежи на брега пред Дани.

Мини на 223.

 

 

68

Кислородният ти запас вече привършва, но нямаш никакво намерение да сваляш шлема, преди да си изяснил причината за смъртта на десантниците. Специалистите неведнъж са те предупреждавали, че при среща с НЛО съществува реална опасност от заразяване с другопланетни микроорганизми. Затова само изключваш кислородните бутилки и отваряш филтрите на шлема. След това решително се отправяш към откритото пространство.

Ако снощи си вечерял патица по пекински, мини на 2.

Ако си вечерял нещо друго, продължи на 140.

 

 

69

Размотаваш дългата антена на пасивния приемник и я закачаш по клоните на околните храсти. Този път всичко е наред. На уговорената вълна спокоен мъжки глас повтаря монотонно:

— Маратонец, много поздрави от татко. Продължавай да тичаш по маршрута. Дебелака е на път, очаквай го след три часа. Голямата глава потегля скоро. Внимавай с Панчо Виля и не го ядосвай.

Слушаш още една-две минути, но съобщението е едно и също. Според условните термини то означава, че операцията се развива нормално и оперативната група вече е на път, а научният екип скоро ще потегли. Колкото до Панчо Виля… и без да ти напомнят, знаеш, че трябва да внимаваш с генерал Гарсия.

Върни се на 83 и направи нов избор.

 

 

70

След третия изстрел от храстите долита задавен вик. Улучил си! Но още преди да осъзнаеш победата, зад гърба ти отеква зловещият трясък на автомат. Вляво от пътя е дебнел още един противник.

Ако започнеш престрелка с него, продължи на 138.

Ако предпочетеш да бягаш надолу по склона, мини на 81.

 

 

71

Навлизате в джунглата и се отдалечавате на стотина метра от поляната. Избираш за разговора открито място, откъдето да виждаш хеликоптерите поне отчасти.

Продължи на 124.

 

 

72

Нощувката в джунглите не ви е ободрила много, затова на следващия ден се придвижвате почти два пъти по-бавно. Минава пладне, когато между дърветата най-сетне се мяркат стръмните склонове на Ел Пико.

С наближаването на целта Дани се оживява. Изглежда, че е мобилизирал последните си остатъци от енергия.

— Благодаря ти, приятелю — казва той. — Скоро ще стигнем до спасителната станция. Но преди това искам да ти кажа няколко думи.

Мини на 324.

 

 

73

След десетина минути и шестте хеликоптера са подготвени за топло посрещане. При опит вратите им да бъдат отворени ще експлодират по няколко бомби. Достатъчно, за да унищожат всичко живо в радиус от трийсет метра наоколо. Е, сега дори и да те пречукат, поне ще си отмъстен с гаранция.

Продължи на 160.

 

 

74

Слизането по стръмния склон ви отнема цял час, защото старецът избира най-скришните места, колкото се може по-далече от пътя. Настанала е нощ, когато навлизате в някаква царевична нива. Твоят водач отново се оглежда на всички страни и кимва:

— Чакайте тук, сеньор. Отивам да го потърся.

Мини на 65.

 

 

75

За да преминеш полигона, отгърни в края на книгата, където ще намериш неговата схема и правилата. Там са и указанията на кой епизод да продължиш.

 

 

76

Нощта вече е паднала, когато най-сетне се до�