Любомир Николов
Пъклената кула — Моята библиотека

УВОД

Странен ден. Даже не странен, ами направо объркан. Така си мислиш, докато подреждаш зеленчуците върху сергията. Още от сутринта нищо не е както друг път. Например това, че майка ти те накара да се измиеш даже зад ушите, а после заръча да си облечеш новите дрехи. Като че ще ходите на църква, а не на пазара да продавате репички и марули.

Поклащаш глава. Добре де, да бяха само дрехите, ще рече човек, че просто я е прихванало настроението. Обаче не е така. Я гледай другите сергии. На всяка сергия по едно момче — дошъл е даже Корсо Дебелака, дето от мързел се чуди къде да се дене. И най-главното — всички до един измити и спретнати. Ама каква е тая работа? Да не би кметството да е обявило награда за най-чистоплътен хлапак?

Ненадейно отговорът идва под формата на тих разговор зад гърба ти. Когато чуваш думата „спретнати“, леко извиваш глава и хвърляш поглед назад. До майка ти е спряла леля Розана от Долния квартал. Е, ако в тоя град има осведомен човек, това е тъкмо старата клюкарка. Само не бива да забележат, че ги слушаш.

— … направо да им се не нагледаш — говори с фалшиво умиление леля Розана. — Какви са хубави, чистички момчета! Няма да му е лесно на господин Едолон.

Наостряш уши. Господин Едолон! Старият вълшебник! Че какво общо има той с новите дрехи и миенето зад ушите?

— Ха, нямало да му е лесно! — презрително възкликва майка ти. — Да не мислиш, че има кой знае какъв избор? Кого да вземе? Може би онзи лентяй Корсо? Или пакостник като малкия Алакан? Пази Боже! Мене слушай, Розана, сред цялата тая пасмина няма да намериш дори двама, дето да заслужават благоволението на господин Едолон.

— Тъй, тъй, миличка, съвършено си права — бързо се съгласява леля Розана. — И аз това исках да кажа. Как да си избере чирак господин Едолон, като всичките хлапетии са или магарета, или нехранимайковци?

— Да ме прощаваш, обаче не си права — възразява майка ти. — Има и свестни деца в тоя град. Поогледаш ли се малко, Розана, веднага ще разбереш какво искам да кажа. Ама той, господин Едолон, си знае работата. Мъдър човек е, ще избере онова момче, което заслужава.

— Права си, миличка, права си — потвърждава леля Розана. — Няма какво да му се бъркаме на господин Едолон. Той сам ще избере кого да вземе за чирак. Е, аз да бягам, че работа ме чака.

Докато старата клюкарка се отдалечава, ти продължаваш да подреждаш зеленчуците, но мислите ти се реят надалече от пазарния площад. Едолон! Колко легенди се носят за него… Разказват, че някога бил помогнал на краля във войната с подземните духове. Последната битка станала около връх Вълчи зъб и от тогава старата кула на върха запустяла. Никой не смее да ходи натам, защото из подземията под кулата още бродели страховити твари. А и да иска някой да влезе, не би успял. Според мълвата самият Едолон бил оградил върха с непреодолима магия.

И докато мислиш за всичко това, пред очите ти се появява самият господин Едолон. Облечен е във вехта, поизтъркана черна роба, която се спуска чак до петите му. Без да бърза той пресича пазара, като край всяка сергия спира и оглежда изпитателно момчето зад нея.

Гледаш го и не смееш да дишаш. Допреди малко денят беше най-обикновен, макар и малко странен. А сега се превръща в изпитание и безмълвна борба — та кое ли момче не мечтае да стане чирак на великия вълшебник?

Ето, най-сетне господин Едолон спира пред тебе. Очите му са големи и сини… или може би само така изглеждат, защото пред тях има две големи кръгли парчета шлифован кристал. Според слуховете това също е магия — специално обработеният кристал можел да помага на слабото зрение.

Една безкрайна минута минава в пълна тишина. Усещаш, че целият пазар гледа към теб. Неочаквано господин Едолон рязко вдига ръка и отправя показалец към майка ти.

— Радвай се, жено! От днес твоят син тръгва по труден, но славен път. Чака го бъдеще на велик вълшебник.

Колкото и да е странно, майка ти се разплаква.

— Че как тъй, господин Едолон? Как тъй ще ме лишите от опора на старини? Аз съм само една бедна вдовица. Какво ще правя без скъпото си момче…

— Жено, не ме дразни! — строго я прекъсва вълшебникът. — И за тебе идват хубави времена. Да знаеш, че кравата ти ще дава повече мляко от всяка друга в областта. А пък за градината ти да не говорим. От петдесет левги ще се стичат хора, само и само да видят твоите зеленчуци. Е, разбрахме ли се, или да търся друго момче?

— Разбрахме се, господин Едолон — бързо отвръща майка ти и започва да бърше очи с крайчето на престилката си. — Аз съм само една неграмотна вдовица, ама вие сте учен човек и сигурно знаете кое ще е най-добро за детето.

Господин Едолон те хваща за рамото. Макар че пръстите му пипат съвсем леко, усещаш в тях някаква непреодолима сила.

— Е, момко, искаш ли да ми станеш чирак?

Гърлото ти се е вцепенило, затова само кимваш. Старият вълшебник се усмихва.

— Добре, да вървим тогава. — Той вдига ръка към майка ти. — Мълчи, жено. Не му трябва багаж, у дома съм приготвил всичко необходимо. Хайде, сбогувай се с момчето… и не плачи. Не плачи, казвам ти! Не мога да понасям сълзи!

Премини на 1.

 

 

1

— Хей, къде се бавиш? — отеква от долния етаж гласът на стария маг.

Стреснато надигаш глава. Отново си се унесъл в мисли. Хубава работа. Само това остава — да реши господин Едолон, че си заплес. Не бива да го разочароваш още от първия ден!

Хвърляш последен поглед из таванската стаичка. Подредена е скромно, но уютно — голямо легло, маса, два стола, шкаф за дрехи и емайлиран умивалник. Вече си проверил шкафа — новичките дрехи в него са тъкмо като за теб. Личи си, че господин Едолон има намерение да се грижи добре за своя чирак.

Излизаш от стаята и изтичваш надолу по стръмната стълба. Господин Едолон е във вестибюла и нетърпеливо потропва с крак.

— По-живо, момко! Слушай ме сега. Мислех да поговорим подробно, но днес ще имам да свърша нещо важно. Затова стой тук и ме чакай. Ако ти стане скучно, хвани се на работа. Можеш да донесеш вода, да нацепиш дърва, да измиеш пода… И не пипай нищо, ако не си сигурен за какво служи! Разбираш ме, нали?

Без да чака отговор, той припряно излиза и затръшва вратата зад гърба си.

Захващаш се за работата с усърдие, което би изумило майка ти. Държиш непременно да покажеш на господин Едолон, че е направил добър избор. Само че когато идва следобедът, вече цялата работа е свършена и просто нямаш какво да вършиш повече. А това е най-лошото от всичко, което може да ти се случи. Пък и започва да те мъчи любопитство. Тоя господин Едолон май не разбира много от момчета, щом ти забранява да пипаш едно или друго. Та нали тъкмо това е най-голямото изкушение!

Дълго се колебаеш пред прага на личния кабинет на вълшебника.

Ако решиш да влезеш, мини на 44.

Ако смяташ, че ще е по-разумно да изчакаш кротко завръщането на господин Едолон, прехвърли се на 26.

 

 

2

Имаш ли фигурка на конче от черен камък?

Да — премини на 82.

Не — попадаш на 141.

 

 

3

С всяка твоя крачка напред дневната светлина става все по-ярка. Бързаш натам — към свежия въздух, към свободата. От двете страни на коридора зеят мрачни врати към отдавна изоставени помещения, но ти не им обръщаш внимание. Какво те интересуват жилищата на някогашните гарнизони? Напред, само напред!

Изходът вече е съвсем близо… ала внезапно спираш пред непреодолима преграда. Коридорът завършва с бездънна пропаст. Някога над нея е минавал мост — удобен както за минаване, така и за отбрана срещу нахлуващи врагове. Ала сега от моста са останали само двата назъбени края… и двайсет крачки пустота между тях.

Стенейки от разочарование, ти сядаш на прашните каменни плочи. Отвън долита примамливият шум на вятъра в дървесните корони, ала сега този звук прилича на подигравка. Захапваш устни… и рязко надигаш глава.

Не ще и дума, пропастта е прекалено широка. Да се опиташ да я прескочиш би било безумие. Така е. Но какво ще стане, ако в момента на скока разгърнеш вълшебен лист с магия ТЕЖЕСТ?

Планът е изкусителен. Ако имаш необходимата магия и дръзнеш да го осъществиш, премини на 95.

В противен случай ще трябва да се върнеш обратно и да избереш една от останалите посоки:

Нагоре по спиралната стълба — на 89.

Надолу по стълбата — на 233.

По мрачния тунел, който води към източния склон — на 54.

 

 

4

Вратата се отваря и в килията със злобно хихикане нахлуват десетина умбраци. Но ти вече си извадил магическия лист. Как ще го разгънеш?

Срещу умбраците — продължи на 212.

Срещу себе си — мини на 52.

 

 

5

Уви, млади приятелю! Магията може би е съвършена, но не и крехкото човешко тяло. В един ужасен миг сърцето ти не издържа и се пръска от напрежение. От очите и устата ти бликва кръв и ти рухваш мъртъв на камъка, без да изпускаш от ръце студените железни пръти.

 

 

6

Този път ледената тръпка те сковава от глава до пети. За миг пред очите ти във въздуха се появява същото безплътно огледало. Сетне то изчезва, но видяното е достатъчно, за да извикаш от ужас — цялата ти коса е побеляла!

Тътрейки бавно крака ти напускаш килията с мъртвите умбраци и преминаваш на 231.

 

 

7

Не можеш да устоиш на любопитството. Изваждаш листа от джоба си, разгъваш го и прекрачваш напред. Каменната стена е станала безплътна като мъгла. Свободно преминаваш през нея… ала отвъд не намираш опора и с глух вик политаш в мрака на бездънен кладенец.

Сега единственото ти спасение може да бъде магия ТЕЖЕСТ. Ако прибегнеш към нея, прехвърли се на 283.

В противен случай попадаш на 10.

 

 

8

Изваждаш магическия лист и за момент се поколебаваш. Как ще го разгънеш?

Срещу себе си — мини на 52.

Срещу вратата — прехвърли се на 85.

 

 

9

Под яркото осветление забелязваш в другия край на пещерата нова врата, която преди малко не си могъл да видиш. Лъчите на лампите ослепително танцуват по нея и когато се приближаваш, разбираш причината — цялата е инкрустирана със скъпоценни камъни. Елмази, сапфири, рубини и изумруди се преплитат във фантастични шарки. Накъде води тази врата?

Не се колебаеш нито миг. Решително дръпваш вратата и прекрачваш напред.

Мини на 102.

 

 

10

Дъхът ти спира, бесният напор на прелитащия наоколо въздух се превръща в оглушително свистене. Почти си загубил съзнание, но някакъв оптимистичен глас в душата ти нашепва, че не всичко е изгубено. Дори сред мрака! Дори в това падане от незнайна височина!

Струва ти се, че забелязваш под себе си неясна светлина. Преди да я различиш както трябва, тя стремително наближава. Сетне усещаш разтърсващ удар и от всички страни те обгръща хладен мрак. Вода! Паднал си във вода!

Премини на 74.

 

 

11

Не особено дружелюбно, но и без излишна строгост патрулът те повежда към армейския лагер, който е разположен в гората на около три километра източно от Вълчи зъб. По пътя разказваш за приключенията си и макар че не са много склонни да вярват на тия фантастични истории, веднага след пристигането в лагера войниците те доставят в палатката на главнокомандващия.

За пръв път в живота си виждаш истински генерал и малко се смущаваш когато старият военен те оглежда изпитателно от глава до пети.

— Е, синко, какво ще ми разкажеш за кулата? Докладваха ми, че си бил вътре… и си успял да излезеш жив, както виждам.

Ако имаш жезъл с диаманти и плочка с изображение на слънце, мини на 175.

Ако имаш само жезъл с диаманти, прехвърли се на 118.

Ако нямаш нито едното нито другото, попадаш на 93.

 

 

12

Още преди да си разгърнал листа докрай, над площадката лумват огромни огнени езици. Пламнали като живи факли, умбраците се мятат безцелно насам-натам. Неколцина политат в бездната, оставяйки подир себе си дълги димни следи. Лошото е там, че и за тебе няма спасение от огненото море. Ако не искаш да бъдеш опечен жив, единственият изход е да пренебрегнеш риска и да скочиш на долната площадка.

Мини на 264.

 

 

13

В първия момент примижаваш от ярката светлина — тук кристалните лампи са в пълна изправност! Попаднал си в къс коридор, чиито стени са украсени с великолепни старинни гоблени. Отсреща има врата от чер абанос — но за разлика от предишната тя е съвършено гладка, без никакви украшения. Спираш пред нея и натискаш дръжката. Отключено е.

Мини на 79.

 

 

14

С отчаяна бързина измъкваш листа от джоба си и го разгръщаш. Наоколо избухва огнено море и най-близките умбраци падат изпепелени. От ярката светлина също умират мнозина, които са се били превърнали в сенки. Ала това не спира разлютените духове. Даже напротив — сякаш ги прави още по-свирепи. След секунда черната вълна те залива и хиляди костеливи, ноктести пръсти се впиват в плътта ти.

Когато жестоката разправа приключва, от тебе са останали само късчета окървавено месо…

 

 

15

В този страшен миг благославяш любопитството си. Разполагаш със съвсем малко време — може би минута или две, но вече познаваш Буквара и ще успееш да подбереш магиите — общо 10 на брой. За да го сториш, запиши номера на този епизод и разгърни в края на книгата.

След като избереш с какви магии ще разполагаш, премини на 275.

 

 

16

Най-напред се сещаш за МИНАВАНЕ ПРЕЗ СТЕНИ, но веднага отхвърляш тази идея. Тунелът всъщност няма стени, а дебела скална маса. Кой знае какво ще се случи, ако краткотрайната магия те изостави вътре в скалата.

Останалите възможности са само две.

Ако си послужиш с магия СИЛА, премини на 81.

Ако прибегнеш към ОТВАРЯНЕ НА КЛЮЧАЛКИ, прехвърли се на 148.

А ако нямаш нито едната, нито другата, или не искаш да ги използваш, ще трябва да се върнеш обратно и да избереш една от останалите посоки:

Нагоре по спиралната стълба — на 89.

Надолу по стълбата — на 233.

По отсрещния, светъл тунел, който води към западния склон — тази посока ще те отведе на 3.

 

 

17

Въпреки тревогата си господин Едолон те потупва по рамото.

— Добре си сторил, момко. Не съм и очаквал цял ден да стоиш със скръстени ръце, без да надникнеш тук-там. Любопитството е една от най-важните черти на бъдещия вълшебник. — Той вдига показалец и многозначително го поклаща пред лицето ти. — Само че не всяко любопитство, а умното и предпазливото. Запомни това. Е, хайде сега да видим какви са тия черни точици. Може пък само да ти се е сторило…

Ала щом влиза в кабинета и поглежда кълбото, господин Едолон надава вик, в който звучат едновременно ужас и гняв. Когато се обръща към теб, лицето му е заприличало на каменна маска.

— Чуй ме добре, младежо, защото нямам време да повтарям. Преди много години в кулата на връх Вълчи зъб живееше черният маг Таркасиус. Чудовищна жажда за власт разяждаше сърцето му и за да я утоли, той бе решил да завладее цялата страна. Намери си и съюзници — безброй подземни духове, наречени умбраци. След жестока и страшна битка успях да се преборя с него и да наложа могъщо заклинание над целия връх. Но сега виждам, че умбраците отново са се добрали до кулата. Може би са го сторили сами, а може и Таркасиус да се е завърнал от изгнание. Тепърва ще разберем. Важното е друго — предстои ни безмилостна борба. За жалост в момента не мога да разчитам на тебе. Ако имам свободно време, в близките дни ще те обуча на някои най-прости заклинания. А дотогава ще трябва да се пазиш сам. Вземи тази книжка и си приготви няколко магии.

С тия думи господин Едолон ти подава една тънка книжка, на чиято корица е отпечатано с едри букви „Буквар за вълшебници“. Каниш се да я разгърнеш, но господин Едолон те спира.

— Ще я четеш като се качиш горе в стаята си. А сега имаме да свършим още нещо.

Той разперва длани над главата ти и с мощен глас изрича заклинание на някакъв странен език. Разтърсва те тръпка.

— Какво беше това?

— Сторих каквото мога — усмихва се старецът. — Дадох ти четири живота. Само не се надявай прекалено на тях — понякога могат да те спасят, понякога не… Хайде, момко, бягай да четеш Буквара. Аз ще имам доста работа.

Мини на 176.

 

 

18

Сред непрогледния мрак магическите пламъци изглеждат ослепителни. Очите ти се изпълват със сълзи, но все пак през тях успяваш да различиш за миг къде си попаднал. Намираш се в западния край на неголяма овална зала с черен отвор по средата на пода. От залата има два изхода — коридор право зад теб, който води към някакво друго помещение и коридор в отсрещната стена, който завършва с врата.

Сетне пламъците изгасват. Отново настава пълен мрак. Накъде ще се отправиш сега?

Към коридора зад тебе — продължи на 61.

Напред покрай лявата стена — мини на 97.

Напред покрай дясната стена — прехвърли се на 153.

Едва ли имаш желание да тръгнеш право напред, към черния отвор, но ако все пак решиш да го сториш, ще попаднеш на 47.

Ако решиш да напуснеш това ниво, можеш да го сториш по два начина: като се изкачиш по стълбите на 101 или като слезеш на 262.

 

 

19

Когато достигаш отвора, ти надникваш в неголяма естествена ниша и разбираш откъде идва светлината — между сталактитите по тавана грее кристален светилник, съвсем като тия, които си виждал вече в килията си и по спиралното стълбище. Само че светилниците в кулата са мрачни и безжизнени, а този… този грее толкова ярко, че очите ти се насълзяват.

Разтъркваш очи и продължаваш да се взираш нагоре. Тънка сребриста нишка води от светилника към голяма кристална полусфера, разположена върху пода на нишата. Друга подобна нишка тръгва от нея и потъва във водите на езерото. Тихо подсвирваш от удивление. Така… Значи магията е в сребристите нишки и в тази голяма полусфера. Но тогава… защо не работят светилниците в кулата?

Само след секунда откриваш отговора и на този въпрос. Всичко е толкова просто, че неволно се разсмиваш. Трета нишка би трябвало да води от светилника към тавана — и оттам навярно към другите светилници. Да, отлично я виждаш, само че е прекъсната. Значи това било обяснението!

Питаш се какво ли би станало, ако съединиш двата края на нишката. Дали няма да лумнат светилниците из цялата крепост? Ех че досадно ще бъде за умбраците!

Ако опиташ да свържеш краищата на нишката, прехвърли се на 177.

Ако не искаш да го сториш, избери накъде ще тръгнеш:

Към вратата зад спиралната стълба — мини на 165.

По стълбата към горното ниво — прехвърли се на 126.

Към другия край на пещерата — попадаш на 238.

 

 

20

Тук вече тунелът започва да лъкатуши, сякаш е бил изсечен в скалата от пияни миньори. На един от завоите отново ти се налага да прескочиш въже с накачени по него железарии. И веднага след това в далечината проблясва мътна светлина. За да си по-сигурен, закриваш фенера с ръка. Да, наистина откъм края на коридора долитат бледи лъчи!

Имаш ли зеленясало медно кръстче?

Да — премини на 203.

Не — продължи на 272.

 

 

21

Когато разгъваш листа, умбраците надават смаяни крясъци и застиват на място. Внезапното ти изчезване ги е изпълнило с ужас. Преди да се опомнят от изненадата, ти внимателно се промъкваш между тях и продължаваш по коридора.

Премини на 338.

 

 

22

В дъното на коридора има само една врата. Отваряш я и за миг замижаваш от ярките слънчеви лъчи. Когато привикваш към светлината, разбираш, че си попаднал на тясна каменна площадка над пропаст. Далече под тебе е източното подножие на Вълчи зъб. Ако искаш да скочиш надолу с помощта на магия ТЕЖЕСТ, мини на 172.

Ако имаш въже и решиш да се спуснеш до подножието на върха, продължи на 295.

А ако решиш да се върнеш през вратата, попадаш на 25.

 

 

23

Разгъваш листа тъкмо в мига, когато от дланите на Таркасиус излитат дълги огнени езици. Пламъците се сблъскват във въздуха… и изгасват.

Премини на 58.

 

 

24

Слизането надолу през мрака ти се струва безкрайно дълго. Имаш чувството, че вървиш с часове, а не стигаш до никъде. Само тъмнина и стъпала, стъпала, стъпала…

Обзема те безцелен гняв. Готов си да пратиш всичко по дяволите. Ако искаш да се върнеш нагоре, мини на 314.

Ако продължиш надолу, попадаш на 109.

 

 

25

Зад вратата царува пълен мрак. Имаш ли фенер?

Да — продължи на 325.

Не — попадаш на 239.

 

 

26

Господин Едолон се прибира едва късно привечер. Докато поемаш наметалото му и го закачаш на куката край вратата, той те поглежда дяволито.

— Е, момко, изпълни ли заръката ми? Пипал ли си нещо, дето не биваше да го пипаш?

Гордо поклащаш глава. Той те поглежда изпитателно и кимва, ала изглежда и малко разочарован.

— Значи си удържал на дадената дума. Сигурно не ти е било лесно — знам каква краста е любопитството. Между нас казано, няма много да ти се сърдя, ако огледаш това-онова. Само внимавай, в тази къща има и опасни неща. А като стана дума за опасности…

Без да довършва, той разперва длани над главата ти и с мощен глас изрича заклинание на някакъв странен език. Разтърсва те тръпка.

— Какво беше това?

— Една полезна магия — усмихва се старецът. — Дадох ти четири живота. Обаче не се надявай прекалено на тях — понякога могат да те спасят, понякога не… Е за тази вечер стига толкова. Бягай да почиваш. От утре започваме обучението.

Пожелаваш на господин Едолон лека нощ и се качваш в стаичката си. Ала едва си седнал на леглото, когато из цялата къща се разнасят оглушителни, пискливи крясъци. Побиват те ледени тръпки. Що за страховити създания са нахлули от нощния мрак? Сетне чуваш повелителния вик на стария вълшебник:

— Назад, проклети умбраци! Назад, изчадия на тъмата!

Умбраци! Най-страшните от всички подземни духове! Усещаш, че цялото ти тяло се тресе от ужас, но въпреки всичко намираш сили да излезеш и да се спуснеш надолу по стълбата.

Гледката, която заварваш долу, те приковава на място. Целият вестибюл е пълен с дребни черни създания. Движенията им са толкова бързи, че в полумрака не успяваш да ги разгледаш добре. А и формата им не е постоянна — те ту имат тела, ту се превръщат в сенки, които вихрено пълзят по стените и тавана. Сред този черен вихър господин Едолон отчаяно се бори да стигне до кабинета, но борбата е твърде неравна. Умбраците го блъскат от всички страни и крещят с тънички гласчета:

— Дърт магьосник, дърт магьосник!

— Ще те опечем на шиш!

— Не, ще те дадем на Таркасиус!

— Ще ти оскубем брадата косъм по косъм!

С отчаяна решителност се хвърляш да помогнеш на господин Едолон… но постъпката ти е колкото храбра, толкова и безполезна. Десетки малки ръце се вкопчват в теб от всички страни, после нещо тежко те удря по главата и губиш съзнание.

Мини на 128.

 

 

27

Избери магията.

ОГЪН — мини на 209.

СЪН — прехвърли се на 103.

ДВОЙНИК — попадаш на 257.

СМЪРТ — отгърни на 315.

НЕВИДИМОСТ — прочети епизод 21.

СИЛА — отиваш на 276.

ГЛУПОСТ — мини на 152.

Ако нямаш нито една от тези магии, ще трябва да се биеш с голи ръце на 200.

 

 

28

Тръгваш на изток под грамадата на високия връх, без да се боиш от мрака. Добре познаваш пътя напред и знаеш, че този тунел е по-дълъг, но в края те чака светлина. Не обръщаш внимание и на отворите от двете страни на коридора. Какво те интересуват някогашните им обитатели?

Четвърт час по-късно забелязваш бледи лъчи в края на тунела. Огромната врата все още е отворена. Втурваш се с всички сили нататък, изскачаш на свобода и побягваш към близката горичка.

Не се изненадваш когато насреща ти излизат неколцина войници с мускети в ръце.

Премини на 119.

 

 

29

Бързо изваждаш листа, разгъваш го и преди да си преброил до три, умбраците вече лежат на площадката, потънали в непробуден сън.

Премини на 306.

 

 

30

Изпитото лице на Таркасиус се изкривява от злоба.

— Гадно хлапе! Нима си въобразяваш, че можеш да тръгнеш против моята воля? Та аз победих твоя господар! На колене, или ще те смачкам като дървеница!

И той заплашително повдига ръце. Разбираш какво означава това — след миг ще се опита да те унищожи с магия.

Премини на 51.

 

 

31

Тежката желязна броня безмилостно те тегли към дъното. Сега може да ти помогне само магия НЕПОТОПИМОСТ. Ако имаш такава магия, мини на 158.

В противен случай ще попаднеш на 219.

 

 

32

Вратата се отваря и в килията със злобно хихикане нахлуват десетина умбраци. Но ти вече си извадил магическия лист. Щом го разгъваш, умбраците се олюляват и след миг падат на пода, унесени в дълбок сън.

Чудесно! Сега е моментът да се измъкнеш. Бързо напускаш килията и залостваш вратата отвън.

Мини на 339.

 

 

33

Таркасиус лежи мъртъв и това е добре. Но подземната крепост все още си остава в ръцете на умбраците. Разбираш, че рано или късно кралската армия ще трябва да атакува през мрачните коридори, където победата — ако изобщо има победа — ще бъде заплатена със стотици жертви.

Питаш се дали не е по-добре да се върнеш назад и да потърсиш начин за запалване на кристалните светилници. Това би отнело най-голямото предимство на умбраците — способността им да се превръщат в сенки.

Ако си склонен да рискуваш отново, мини на 281.

Ако държиш час по-скоро да напуснеш тия зловещи подземия, мини на 64.

 

 

34

Господин Едолон се усмихва.

— Май малко послъгваш… Нищо, момко, не ти се сърдя. Знам каква краста е любопитството. Само внимавай, в тази къща има и опасни неща… Е, за тази вечер стига толкова. Бягай да почиваш. От утре започваме обучението.

Пожелаваш на господин Едолон лека нощ и се качваш в стаичката си. Ала едва си седнал на леглото, когато из цялата къща се разнасят оглушителни, пискливи крясъци. Побиват те ледени тръпки. Що за страховити създания са нахлули от нощния мрак? Сетне чуваш повелителния вик на стария вълшебник:

— Назад, проклети умбраци! Назад, изчадия на тъмата!

Умбраци! Най-страшните от всички подземни духове! Усещаш, че цялото ти тяло се тресе от ужас, но въпреки всичко намираш сили да излезеш и да се спуснеш надолу по стълбата.

Гледката, която заварваш долу, те приковава на място. Целият вестибюл е пълен с дребни черни създания. Движенията им са толкова бързи, че в полумрака не успяваш да ги разгледаш добре. А и формата им не е постоянна — те ту имат тела, ту се превръщат в сенки, които вихрено пълзят по стените и тавана. Сред този черен вихър господин Едолон отчаяно се бори да стигне до кабинета, но борбата е твърде неравна. Умбраците го блъскат от всички страни и крещят с тънички гласчета:

— Дърт магьосник, дърт магьосник!

— Ще те опечем на шиш!

— Не, ще те дадем на Таркасиус!

— Ще ти оскубем брадата косъм по косъм!

С отчаяна решителност се хвърляш да помогнеш на господин Едолон… но постъпката ти е колкото храбра, толкова и безполезна. Десетки малки ръце се вкопчват в теб от всички страни, после нещо тежко те удря по главата и губиш съзнание.

Мини на 192.

 

 

35

Презрителна усмивка изкривява устните на магьосника.

— Наивно изродче! На какво се надяваш с тия жалки фокуси от Буквара? Та аз съм се борил с далеч по-могъщи магии!

Мини на 241.

 

 

36

От едната ти страна има масивна дъбова врата, обкована с желязо. Макар че не можеш да бъдеш напълно сигурен, предполагаш, че това трябва да е изходът.

От другата ти страна е спиралното стълбище към върха на кулата. Само че то не свършва тук, в приземието. Ясно различаваш, че стъпалата слизат и надолу, към дълбините на скалата.

И тъй, ще трябва да избираш между трите възможни пътя: нагоре, навън или надолу.

Накъде ще продължиш?

Към дъбовата врата — мини на 305.

По стълбището към върха на кулата — прехвърли се на 2.

По същото стълбище, само че надолу, към скалните подземия — продължи на 185.

А ако желаеш да огледаш помещението за тайни вратички, ще попаднеш на 245.

 

 

37

Издатината е съвсем тясна — само колкото да стъпиш върху нея. А когато след малко тежестта ти се завръща, откриваш, че ще ти бъде много трудно да запазиш равновесие.

Опипваш в мрака стените на кладенеца, ала скоро загубваш надежда. Никъде не откриваш отвор. И все пак имаш чувството, че зад стената може да има спасение.

Ако разполагаш с магия МИНАВАНЕ ПРЕЗ СТЕНИ и искаш да я използваш, мини на 236.

Ако решиш отново да прибегнеш към магия ТЕЖЕСТ, ще попаднеш на 278.

Дори и да имаш въже, няма къде да го завържеш, тъй че единствената друга възможност е да се хвърлиш в мрачната бездна — на 164.

 

 

38

Още преди да довършиш разказа си, генералът скача от табуретката и почва развълнувано да крачи напред-назад. А когато чува какво си извършил, направо подскача от изумление.

— Значи успя съвсем сам да сториш всичко това? Да унищожиш Таркасиус, и да запалиш вълшебното осветление! Значи можем да атакуваме без страх от умбраците!

После лицето му изведнъж става сурово.

— Вярвам на всяка твоя дума, момко. Но аз съм военен човек. Длъжен съм да предвидя всичко, дори и предателство. Знаеш ли, че ако атакуваме и дори една думичка от твоя разказ се окаже невярна, това ще бъде държавна измяна? Знаеш ли, че за това се полага бесилка без съд и присъда?

— Знам, ваше превъзходителство — твърдо отговаряш ти като го гледаш право в очите.

— Е, добре — въздъхва генералът и изведнъж се превръща в обикновен разтревожен старец. — Ще изпратя разузнавачи… и ако те се върнат живи, ще атакуваме. Може би още тази вечер. Моли се да се върнат…

Премини на 340.

 

 

39

През коя стена ще се опиташ да минеш?

През тази край вратата — продължи на 326.

През лявата — попадаш на 303.

През дясната — прехвърли се на 267.

През тази срещу вратата — отгърни на 220.

 

 

40

Катеренето нагоре през мрака ти се струва безкрайно дълго. Имаш чувството, че вървиш с часове, а не стигаш до никъде. Само тъмнина и стъпала, стъпала, стъпала…

Обзема те безцелен гняв. Готов си да пратиш всичко по дяволите. Ако искаш да се върнеш надолу, мини на 109.

Ако продължиш нагоре, мини на 314.

 

 

41

Ръцете на магьосника бавно се отпускат надолу.

— Жалко нищожество! Какво си въобразяваш!

Ала гласът му трепери от напрежение. Простичката магия на Буквара го е надвила за момента и той отчаяно се бори да вдигне отново ръце. Трябва да го унищожиш сега, преди да се е опомнил!

С какво ще атакуваш?

С магия ОГЪН — мини на 23.

С магия СМЪРТ — попадаш на 91.

С магия СИЛА — прочети епизод 227.

С магия ГЛУПОСТ — премини на 154.

Ако имаш огледалце със сребърна рамка и решиш да го извадиш от джоба си, мини на 216.

Ако нямаш нищо от изброеното, попадаш на 241.

 

 

42

Изтръпнал от вълнение, ти хващаш кожената корица и разтваряш Голямата книга. Но господин Едолон се е погрижил да защити своите вълшебни тайни. Внезапно измежду страниците изниква мускулеста ръка, която те зашлевява през лицето и захлопва книгата.

Цяла минута стоиш неподвижно край масата. Накрая се опомняш от смайването и отново оглеждаш кабинета. Какво ще правиш сега?

Ще се пребориш с любопитството и ще отидеш да изчакаш кротко господин Едолон — мини на 26.

Ще разлистиш Буквара — продължи на 59.

Ще разгледаш кристалното кълбо — прехвърли се на 80.

 

 

43

С отчаяна бързина измъкваш листа от джоба си и го разгръщаш. Сетне стискаш зъби в очакване на неизбежната гибел. Ала вместо това пред тебе се разиграва поразителна сцена. Цялото неизброимо гъмжило изведнъж рухва на пода на залата, потънало в дълбок сън.

Не знаеш колко време ще трае магията. Във всеки случай най-разумно е да изчезваш час по-скоро. Изтичваш обратно към централния коридор и се оглеждаш. За отсрещното разклонение не желаеш да мислиш — то само ще те забави. И тъй, накъде ще продължиш?

Наляво, на изток — мини на 137.

Надясно, на запад — прехвърли се на 84.

 

 

44

В кабинета е тихо и сумрачно. Макар че завесите са разтворени, светлината едва прониква през стъклата, сякаш някаква магия и пречи да придобие власт над това странно помещение. Накъдето и да погледнеш, навсякъде има дебели старинни книги — по рафтовете край стените, по столовете, по пода и върху голямата маса от черен дъб. Една от книгите е разтворена и като се навеждаш над нея, с труд разчиташ древните писмена:

 

З А У М Б Р А Ц И Т Е

 

Умбраците са едни от най-гнусните подземни духове. Ще ги разпознаеш лесно, защото са дребни, черни и грозни същества. Ала колкото лесно се разпознават, толкова трудно пък се улавят, защото умеят да се превръщат в сенки. Тази им способност ги прави особено опасни противници. Не че са много силни. Напротив, умбракът е хилава твар и с един по-силен удар можеш да му строшиш врата. Друго е лошото — че тия скверни създания се движат на глутници, като вълците. Попадне ли някой нощем в лапите им те ще го нападат от всички страни, а от съпротивата му ще бягат с лекота, като се превръщат в сенки. И клетникът ще загине от безброй удари в гръб, след като е прахосал силите си в неравна и безсмислена борба.

Прочее, трябва да знаеш, че тъкмо в тяхната сила се крие и слабостта им. Превърнати в сенки, умбраците са най-уязвими. Един лъч ярка светлина слага край на гнусния им живот, ако не смогнат своевременно да си възвърнат плътския облик…

 

Интересна книга. Непременно трябва да я прочетеш някой ден. Но в момента те е обхванал изследователски дух. И понеже обичаш да вършиш всичко с ясен план, решаваш да определиш трите най-интересни неща в кабинета.

На първо място избираш една огромна книга с кожена подвързия. Върху изтърканата кожена корица е изписано с потъмнели златни букви МАГИКА. Досещаш се какво е това — Голямата вълшебна книга на Едолон. Колко ли чудеса се крият в нея?

Не по-малко те привлича и една друга книга, която забелязваш върху масата. Макар че е съвсем малка и тъничка, тя има изумителното заглавие „Буквар за вълшебници“. Тъкмо като за тебе, решаваш ти и се заглеждаш към третото чудо на кабинета — голямо кристално кълбо, в което различаваш изображение на връх Вълчи зъб с изоставената кула върху него.

Е, какво ще правиш сега?

Ще разгърнеш Голямата книга — прехвърли се на 42.

Ще разлистиш Буквара — мини на 59.

Ще разгледаш кристалното кълбо — продължи на 80.

Ако се пребориш с любопитството и напуснеш кабинета, мини на 26.

 

 

45

Изтекли са само минута или две, но имаш чувството, че е минало безкрайно дълго време, докато най-сетне в отсрещния край на залата напипваш коридор, който води на изток. Ако тръгнеш по него, прехвърли се на 270.

Ако го подминеш и продължиш да обикаляш покрай стената, ще попаднеш на 288.

Ако искаш да се върнеш право назад през центъра на залата, мини на 308.

 

 

46

Разбира се! Всичко това ти е познато от видението в магическото огледало. Изтичваш напред и през входа на нишата зърваш голямата кристална полусфера, огряна от лъчите на единствения работещ светилник. Виждаш и скъсаната сребриста нишка. Питаш се какво ли би станало, ако съединиш двата й края. Дали няма да лумнат светилниците из цялата крепост? Ех че досадно ще бъде за умбраците!

Ако опиташ да свържеш краищата на нишката, прехвърли се на 177.

Ако не искаш да го сториш, избери накъде ще тръгнеш:

Към вратата зад спиралната стълба — мини на 165.

По стълбата към горното ниво — прехвърли се на 126.

Към другия край на пещерата — попадаш на 238.

 

 

47

Бавно тръгваш през мрака и почти веднага усещаш, че крачките ти кънтят някак странно. Ехото идва отпред, съвсем отблизо. Ако продължиш по-нататък, мини на 129.

Ако искаш да промениш посоката, избирай:

Право назад, на запад — продължи на 61.

Към лявата стена и после напред покрай нея — прехвърли се на 97.

Към лявата стена и после назад покрай нея — ще попаднеш на 120.

Към дясната стена и после напред покрай нея — отгърни на 153.

Към дясната стена и после назад покрай нея — продължи на 218.

Ако желаеш да напуснеш това ниво, можеш да го сториш по два начина: като се изкачиш по стълбите на 101 или като слезеш на 262.

 

 

48

Нищо не може да те спаси от хищните лапи. Затрупан, почти смазан под огромна камара от тела, ти скоро губиш съзнание… и един живот.

Премини на 310.

 

 

49

С магията на Буквара всичко става съвсем лесно. Разгъваш вълшебния лист и спокойно прекрачваш през стената край вратата. В следващия миг вече си вън от кулата.

Мини на 240.

 

 

50

Генералът нетърпеливо изслушва разказа ти и накрая отчаяно махва с ръка.

— Неуспех, пак неуспех! Толкова се надявах на тебе, момко… И ти наистина извърши чудо — за втори път излизаш невредим от онова змийско гнездо. Но моята армия утре ще се нуждае от нещо повече — от ярка светлина в тунелите… Знам, че вече нямам никакво право да те пращам на риск… и все пак… В името на армията, в името на краля, в името на цялото кралство — ще опиташ ли още веднъж?

Ако откажеш, мини на 160.

Ако се съгласиш, продължи на 226.

 

 

51

Знаеш, че те очаква гибел. Ала вместо страх в сърцето ти се възцарява спокойствие. Мисълта ти е кристално ясна. Е, добре, Таркасиус е велик маг, а ти дори не си чирак на вълшебника. И какво от това? Ще се бориш! Ще атакуваш незабавно, преди той да е нанесъл своя удар.

Изборът е решаващ. Сега нямаш право на грешка. Как ще нападнеш магьосника?

С магия ОГЪН — мини на 23.

С магия СЪН — продължи на 35.

С магия ТЕЖЕСТ — отиваш на 41.

С магия ДВОЙНИК — прехвърли се на 65.

С магия СМЪРТ — попадаш на 91.

С магия НЕВИДИМОСТ — отгърни на 105.

С магия СИЛА — прочети епизод 121.

С магия ГЛУПОСТ — премини на 154.

С НЕПРИЛИЧНА МАГИЯ — ще попаднеш на 186.

Ако имаш огледалце със сребърна рамка и решиш да го извадиш от джоба си, мини на 216.

Ако нямаш нищо от изброеното, попадаш на 241.

 

 

52

Успяваш да изкрещиш само веднъж, преди бликналите от листа пламъци да те обгърнат в огнено езеро. Усещаш непоносима болка, сетне съзнанието ти изчезва като отрязано с нож. Това е смъртта. Забрави ли предупреждението от Буквара? Магиите са опасно нещо…

 

 

53

Покрусен от мъка за господин Едолон, ти се връщаш към централния коридор и го оглеждаш в двете посоки. Накъде ще продължиш сега?

Надясно, на изток — мини на 137.

Наляво, на запад — прехвърли се на 84.

Ако желаеш да огледаш и отсрещното разклонение (при условие, че още не си го сторил), ще попаднеш на 304.

 

 

54

Имаш ли люспа ръждиво желязо?

Да — мини на 28.

Не — прехвърли се на 171.

 

 

55

Запомнил си пътя добре и поне в началото на опасната мисия не срещаш никакви премеждия. Един час по-късно минаваш през кабинета на Таркасиус и излизаш в огромната подземна пещера. От страничната ниша все тъй се лее светлина. Ако не си я огледал добре досега и тръгнеш към нея, мини на 99.

Ако желаеш да се изкачиш по спиралната стълба към горното ниво, продължи на 126.

Ако искаш да разгледаш вратата в скалата край стълбата, попадаш на 165.

 

 

56

Изваждаш магическия лист и още щом го разгъваш, усещаш в цялото си тяло огромен прилив на сила. Изкъртваш масивната врата с такава лекота, сякаш е направена от картон. Ала този прилив на сили е краткотраен. Само след няколко секунди си същият като преди — най-обикновено момче. Нищо, нали постигна целта си.

Прекрачваш строшената врата и излизаш от килията.

Мини на 231.

 

 

57

С надежда разтваряш Буквара… ала веднага от устните ти се отронва стон на дълбоко разочарование. Между дебелите корици има само смачкани, разкъсани, окаляни листове. Напразно опитваш да постигнеш нещо с тях — очевидно магията им се е изгубила.

Но въпреки всичко ти упорито ровиш и в крайна сметка откриваш три запазени листа. За да узнаеш какви са магическите им свойства, посочи три числа от таблицата и ги свери с текста на Буквара.

Е, все пак намери нещо полезно. Какво ще предприемеш сега?

Ще се опиташ да разбиеш кристалното кълбо с помощта на магия СИЛА — мини на 320.

Ще отвориш Голямата книга — прехвърли се на 302.

Ще напуснеш това помещение и ще се върнеш към централния коридор — продължи на 53.

 

 

58

Трябва отново да атакуваш! Но с какво?

С магия ОГЪН — мини на 23.

С магия СЪН — продължи на 35.

С магия ТЕЖЕСТ — отиваш на 41.

С магия ДВОЙНИК — прехвърли се на 65.

С магия СМЪРТ — попадаш на 91.

С магия НЕВИДИМОСТ — отгърни на 105.

С магия СИЛА — прочети епизод 121.

С магия ГЛУПОСТ — премини на 154.

С НЕПРИЛИЧНА МАГИЯ — ще попаднеш на 186.

Ако имаш огледалце със сребърна рамка и решиш да го извадиш от джоба си, мини на 216.

Ако нямаш нищо от изброеното, попадаш на 241.

 

 

59

Разгръщаш тъничката книжка и още от първата страница те посреща предупреждение.

 

Младежо, който четеш тия редове — защото ако ги четеш, значи си млад и желаеш да усвоиш великите магически тайни — знай, че трябва да бъдеш нащрек. Всяка магия може да бъде опасна, а някои от изложените в тази книга са направо смъртоносни. Ако въпреки всичко ги даваме в неподготвените ти ръце, то е тъкмо защото трябва да бъдеш подготвен — да свикнеш да боравиш с величавото и страшно могъщество на вълшебника. Желаем ти успех… и мъдрост, за да не тръгнеш по опасни и криви пътища.

Като начинаещ във великото изкуство ти се нуждаеш от нещо съвсем просто. Тъкмо това ти предлагаме. Всяка страница от този буквар е една магия. Достатъчно е да откъснеш листа и да го сгънеш на четири. Когато го разгънеш, магията ще се осъществи. Само внимавай — още веднъж те заклеваме за това в името на всичко свято!

 

За да се запознаеш с магиите от Буквара запиши номера на този епизод и разгърни в края на книгата. След като ги прегледаш, върни се тук и избери какво ще правиш по-нататък.

Ще разгърнеш Голямата книга — прехвърли се на 90.

Ще разгледаш кристалното кълбо — мини на 80.

Ще изчакаш кротко завръщането на господин Едолон — прехвърли се на 159.

 

 

60

Отваряш вратата и виждаш, че зад нея започва нов коридор — вече по-светъл, защото някъде отпред долита неясна светлина. Ако решиш да тръгнеш по коридора, ще попаднеш на 211.

Ако не желаеш да го сториш, избери какво ще предприемеш:

Ще провериш лявата врата — мини на 230.

Ще провериш дясната врата — прехвърли се на 157.

Ще се върнеш по коридора — продължи на 122.

 

 

61

Само след десетина крачки ехото на стъпките ти започва да се отразява от стените на някакъв тесен коридор. Разперваш ръце и докосваш от двете си страни гладък камък. Но не можеш да вървиш през цялото време така. Избери към коя стена ще се придържаш.

Към лявата — мини на 134.

Към дясната — продължи на 69.

Ако желаеш да се върнеш и да направиш нов избор, можеш да го сториш на 170.

 

 

62

Генералът те изслушва внимателно, но лицето му става все по-мрачно. Накрая той размахва юмрук.

— Лъжеш, момче! Ти си един проклет лъжец и нищо повече! А аз, старият глупак, вместо да се подготвям за утрешната битка, стоя тук и те слушам със зяпнала уста. Махай се веднага! Бягай си у дома, преди да съм заповядал да те обесят!

И наистина, не ти остава нищо друго, освен да се прибереш у дома.

Мини на 198.

 

 

63

Вратата се отваря и в килията със злобно хихикане нахлуват десетина умбраци. Но ти вече си извадил магическия лист. Само след миг се уверяваш, че магията действа безпогрешно и с ужасяваща сила. Щом разгръщаш листа, всички умбраци рухват мъртви на каменния под.

Ако косата ти е черна, мини на 190.

Ако имаш един бял кичур, продължи на 6.

Ако цялата ти коса е побеляла, прехвърли се на 330.

 

 

64

Изкачването нагоре по коридора е дълго, но ти не бързаш за никъде. След половин час най-сетне излизаш през тайна врата между купчина скали. Оглеждаш се наоколо. Попаднал си в гората на около километър от западното подножие на Вълчи зъб. Сядаш да си починеш за няколко минути, после тръгваш между дърветата. Но преди да си изминал двайсет крачки насреща ти изскачат четирима войници с мускети в ръце.

Мини на 119.

 

 

65

Двойникът се появява до теб… и веднага изчезва.

Продължи на 35.

 

 

66

С дивашки вопли умбраците се разделят на две групи. Едните се втурват насреща ти, другите връхлитат върху двойника. Сега е твоят шанс! Разблъскваш дребните противници, изскачаш навън и бързо дръпваш резето на вратата.

Мини на 339.

 

 

67

Не ти остава нищо друго, освен да напуснеш нишата и да избереш накъде ще продължиш.

Към вратата зад спиралната стълба — мини на 165.

По стълбата към горното ниво — прехвърли се на 126.

Към другия край на пещерата — попадаш на 238.

 

 

68

С отчаян писък политаш надолу и загиваш с раздробени кости в подножието на върха. Това е краят на твоето приключение.

 

 

69

Макар че пристъпваш бавно, скоро коридорът свършва и ти се озоваваш в ново помещение — сравнително малко, ако се съди по заоблеността на стените. Продължаваш напред и усещаш, че стената завива наляво. Тъкмо в този момент пръстите ти докосват затворена врата. Ако желаеш да я отвориш, мини на 157.

Ако искаш преди това да опипаш цялата западна страна на помещението, прехвърли се на 299.

 

 

70

Вече се задушаваш от напрежение и очите ти почти изхвръкват от орбитите, когато железните пръти внезапно изскърцват и се огъват с лекота като восъчни свещи. Изнемощял рухваш на пода и дълго не можеш да си поемеш въздух.

Най-сетне събираш сили да се изправиш и да прекрачиш навън. Главата ти все още е клюмнала и забелязваш пред краката си зеленясало медно кръстче, заклещено между камъните. Добра поличба! Прибираш кръстчето в джоба си и се изкатерваш навън от ямата.

Премини на 263.

 

 

71

Нямаш никакво време, а и не познаваш съдържанието на Буквара. Трескаво хвърляш поглед към първата страница. Сам не разбираш как, но за част от секундата схващаш какво е написано. Всеки лист от Буквара е отделна магия. Трябва да го откъснеш и да го сгънеш на четири, а когато го разтвориш отново, магията ще се осъществи.

Откъсваш един лист и го поглеждаш. Върху него е изписано: „13 — НЕПРИЛИЧНА МАГИЯ“. Ама че късмет!

Откъм вестибюла господин Едолон надава болезнен вик и гласът му замлъква. За сметка на това крясъците на черните духове стават още по-силни и ти долавяш в тях неописуемо злорадство. Нима са победили? Трябва да бързаш, умбраците всеки миг ще нахлуят в кабинета!

Светкавично изтръгваш от Буквара още девет листа. За да разбереш с какви магии разполагаш, посочи 9 числа от таблицата. (И не питай за магия 14 — в бързината просто не успяваш да я улучиш.) След това запиши номера на този епизод и отгърни в края на книгата, където ще прочетеш Буквара за вълшебници. Когато привършиш с това, върни се тук и продължи да четеш.

Е, готов ли си? В такъв случай премини на 275.

 

 

72

Вече падаш под първите удари, когато сред всеобщата гюрултия се раздава пронизителен вик.

— Чакайте бе, чакайте бе, чакайте бе!

За момент ударите спират и наоколо се надига недоволно мърморене:

— Тоя пък, тоя пък, тоя пък!

— Какво иска сега?

— Сигурно да му теглим един по врата.

— Нека аз, нека аз, нека аз!

— Чакайте бе! — повтаря първият глас. — Тоя го познавам, видях го вече! Той само така се е преоблякъл…

— Дрън-дрън, тикво зелена! На човек ми мяза!

— Ти си човек!

— Кой, аз ли?

— Ти я!

— Ей-сега ще ми заприличаш на човек! На два човека!

— А пък ти на десет човека!

— А пък ти на хиляда!

По всяка вероятност с това число се изчерпват математическите способности на двамата спорещи, защото в дискусията биват включени далеч по-солидни аргументи под формата на юмручни удари. А на подобна гледка не е способен да устои нито един умбрак.

Ти си напълно забравен. Пъргаво пролазваш между краката на черните твари, които само те подритват разсеяно, за да не им пречиш. Най-сетне се добираш до централния коридор. Отсрещното разклонение привлича погледа ти, но ти поклащаш глава. Сега то само би ти отнело време. А трябва час по-скоро да се отдалечиш от зловещата зала. И тъй, накъде ще продължиш?

Наляво, на изток — мини на 137.

Надясно, на запад — прехвърли се на 84.

 

 

 

73

Разгъваш листа и незабавно край теб се появява двойник, сякаш излязъл от някакво магическо огледало. Само че този път вълшебството не помага, защото вместо да се объркат, умбраците свирепо налитат и срещу двамата. С известно задоволство забелязваш как ония, които са тръгнали срещу двойника, изхвръкват от площадката. Ала обединената сила на останалите четири-пет умбраци е достатъчна, за да те изтласка назад — в пропастта.

Мини на 132.

 

 

74

Имаш ли рицарски доспехи?

Да — мини на 31.

Не — продължи на 183.

 

 

75

Макар че няма ключалка, ти разгъваш магическия лист и го приближаваш до вратата. Чуваш как от другата страна резето се раздвижва с глухо скърцане. След миг вратата се открехва. Свободен си!

Продължи на 231.

 

 

76

С отчаяна бързина измъкваш листа от джоба си и го разгръщаш. Сетне стискаш зъби в очакване на неизбежната гибел. Ала вместо това пред тебе се разиграва поразителна сцена. Цялото неизброимо гъмжило изведнъж рухва на пода на залата, сякаш притиснато под невидим и непосилен товар.

Не знаеш колко време ще трае магията. Във всеки случай най-разумно е да изчезваш час по-скоро. Може би черните твари след малко ще те забравят — от досегашните срещи с тях си стигнал до извода, че са плиткоумни като маймуни.

Изтичваш обратно към централния коридор и се оглеждаш. За отсрещното разклонение не желаеш да мислиш — то само ще те забави. И тъй, накъде ще продължиш?

Наляво, на изток — мини на 137.

Надясно, на запад — прехвърли се на 84.

 

 

77

Вратата упорито не иска да се поддава. Едва когато опъваш с чудовищна сила, тя изведнъж се отваря. Отхвръкваш назад, блъскаш се в стената и от жестокия удар губиш един живот.

Когато се опомняш, очаква те разочарование. Отвъд вратата няма нищо — само гладка каменна стена. Ама че подигравка! Сърдито захлопваш фалшивата врата и се замисляш какво да правиш по-нататък.

Да провериш средната врата — мини на 60.

Да провериш лявата врата — прехвърли се на 230.

Да се върнеш по коридора — продължи на 122.

 

 

78

Коридорът продължава през скалните дълбини право на изток. От време на време в стените му се отварят врати към странични помещения, но всички те се оказват празни. Не откриваш никаква следа от някогашните им обитатели… ако изобщо е имало такива.

Внезапно в стените на тунела се появяват едновременно две отклонения — надясно и наляво. Накъде ще продължиш?

Надясно — премини на 195.

Напред — прехвърли се на 137.

Наляво — отгърни на 304.

 

 

79

За момент имаш чувството, че някаква магия те е пренесла в кабинета на господин Едолон. Същите библиотечни лавици покрай стените, същата голяма маса, отрупана с дебели книги и древни свитъци. Ала човекът зад масата е съвсем различен — висок, мършав, с костеливо и злобно лице, по което не се чете друго чувство, освен омраза към целия свят.

— Аха-а-а-а! — зловещо провлачва той, докато се изправя. — Ето го и хлапето. Мразя хлапетата.

— Кой сте вие? — питаш ти с пресъхнало гърло.

Непознатият отмята глава и избухва в дрезгав, противен смях.

— Таркасиус, момченце! Това съм аз — Таркасиус, най-великият маг в това кралство! Е, добре, представих ти се. И тъй като съм великодушен, ще пощадя жалкия ти живот, ако паднеш на колене и помолиш за милост.

Ще се подчиниш ли? Ако паднеш на колене и помолиш за милост, мини на 145.

Ако откажеш, прехвърли се на 30.

 

 

80

Кълбото е истинско чудо. Върхът и кулата вътре изглеждат съвсем като истински. Различаваш до най-малки подробности старата каменна зидария, изпочупените керемиди по островърхия покрив, пропастта под източната страна на кулата и дърветата по западния склон на върха. Няколко минути оглеждаш любопитно, тази магическа сфера, ала разбираш, че нямаш много време. Господин Едолон може да се прибере всеки момент. Как ще постъпиш сега?

Ще оставиш кълбото на място — мини на 1172.

Ще го погледаш още малко — продължи на 150.

Ще счупиш кълбото — прехвърли се на 223.

 

 

81

Няколко минути по-късно ти си разочарован и обезверен. Дори огромната сила, с която те надарява магическият лист, не е била достатъчна, за да помръднеш поне на косъм дебелата желязна врата. Ако сега решиш да прибегнеш към последната възможност — магия ОТВАРЯНЕ НА КЛЮЧАЛКИ — премини на 148.

В противен случай ще трябва да се върнеш обратно и да избереш една от останалите посоки:

Нагоре по спиралната стълба — на 89.

Надолу по стълбата — на 233.

По отсрещния, светъл тунел, който води към западния склон — тази посока ще те отведе на 3.

 

 

82

Озоваваш се на нова тясна площадка край спиралното стълбище. Тук има само една врата, здраво залостена с резе отвън. Какво ще направиш сега?

Ще се изкачиш нагоре по стълбището — мини на 287.

Ще слезеш надолу — продължи на 101.

Ще отвориш вратата — прехвърли се на 228.

 

 

83

Провери шанса си като посочиш едно число от таблицата.

От 1 до 6 — мини на 219.

От 7 до 12 — прехвърли се на 114.

 

 

84

Коридорът продължава през скалните дълбини все тъй право на запад. От време на време в стените му се отварят врати към странични помещения, но всички те се оказват празни. Не откриваш никаква следа от някогашните им обитатели… ако изобщо е имало такива.

Най-сетне коридорът отново се разширява и ти съзираш пред себе си централната винтова стълба на подземната крепост. Ала тунелът не свършва пред нея. Отвъд стръмните стъпала забелязваш нов мрачен отвор. Накъде ще се отправиш?

Отново на запад по тунела — мини на 20.

Нагоре по стъпалата — прехвърли се на 268.

Надолу по стъпалата — попадаш на 126.

 

 

85

Когато разгъваш листа, от него лумват ослепителни огнени езици. Дебелото дъбово дърво на вратата пламва като суха слама. Но преди да изгори то изпълва цялата килия с лютив черен пушек. Полузадушен, ти се превиваш от мъчителна кашлица и губиш един живот.

Най-сетне вратата се превръща в куп въглени. Крайно време е да се измъкваш от тая задуха.

Мини на 231.

 

 

86

Това е последното препятствие по пътя към свободата. Разгъваш магическия лист и решително се хвърляш от площадката.

Падането е бавно, като насън. При други обстоятелства навярно би ти доставило удоволствие. Но сега имаш само едно желание — час по-скоро да се отдалечиш от тая зловеща крепост, изпълнена със злобни духове.

Най-сетне тежестта ти започва постепенно да се завръща и след минута стъпваш върху камънаците в подножието на върха. Оглеждаш се. В скалната стена край тебе е вградена огромна врата от масивно желязо. Много добре знаеш накъде води тя, затова без колебания й обръщаш гръб и побягваш към близката горичка. Но едва си се добрал до дърветата, когато насреща ти изскачат четирима войници с мускети в ръцете.

Продължи на 119.

 

 

87

Връщаш се през кабинета на мъртвия Таркасиус, отместваш рафтовете в дъното и пред теб се разкрива тайният коридор.

Имаш ли плочка с изображение на слънце?

Да — мини на 64.

Не — мини на 33.

 

 

88

Този път ледената тръпка те сковава от глава до пети. За миг пред очите ти във въздуха се появява същото безплътно огледало. Сетне то изчезва, но видяното е достатъчно, за да извикаш от ужас — цялата ти коса е побеляла!

Мини на 306.

 

 

89

Имаш ли фенер?

Да — мини на 250.

Не — прехвърли се на 301.

 

 

90

Изтръпнал от вълнение, ти хващаш кожената корица и разтваряш Голямата книга. Но господин Едолон се е погрижил да защити своите вълшебни тайни. Внезапно измежду страниците изниква мускулеста ръка, която те зашлевява през лицето и захлопва книгата.

Цяла минута стоиш неподвижно край масата. Накрая се опомняш от смайването и отново оглеждаш кабинета. Какво ще правиш сега?

Ще се пребориш с любопитството и ще отидеш да изчакаш кротко господин Едолон — мини на 159.

Ще разлистиш Буквара — продължи на 59.

Ще разгледаш кристалното кълбо — прехвърли се на 80.

 

 

91

Премини на 35.

 

 

92

Имаш ли бурканче гранясала мас?

Да — мини на 146.

Не — прехвърли се на 213.

 

 

93

Когато привършваш разказа си, генералът замислено захапва малка опушена лула. Изведнъж очите му блясват като светкавици.

— Значи искаш да кажеш, че сам си успял да надвиеш безброй умбраци и да се измъкнеш жив от тая зловеща крепост? Момче, ти си лъжец! Знаеш ли, че е в моя власт да те обеся на първото дърво?

— Не лъжа, ваше превъзходителство — твърдо отговаряш ти като го гледаш право в очите.

Свирепият блясък в очите на генерала изгасва.

— Знам ли… — промърморва той. — Може и да не лъжеш. Ако е така, значи си храбро момче. И сведенията, които ми даде, са извънредно ценни. Но никакви сведения няма да ни помогнат в онова, което се готви. Утре трябва да щурмуваме крепостта… и в схватките из мрачните коридори ще загубя стотици бойци. Ех, ако светеха кристалните лампи, за които ми разказа… — Гласът му изведнъж става умолителен. — Слушай, момко, не би ли се върнал там? Ако успееш да запалиш тия вълшебни лампи, ще сториш огромна услуга на цялото кралство.

При мисълта за зловещите тунели по гърба ти полазват ледени тръпки.

Ако откажеш, мини на 160.

Ако се съгласиш, продължи на 260.

 

 

94

Стълбата свършва и ти се озоваваш в тясно помещение със скосен таван като вътрешността на фуния. Очевидно си попаднал на върха на кулата. През разбитото стъкло на голямата капандура проникват слънчеви лъчи и огряват купищата прашни вехтории, разхвърляни наоколо. Какво ще правиш сега?

Ще разгледаш вехториите — мини на 115.

Ще погледнеш през капандурата — прехвърли се на 174.

Ще слезеш по стълбата на долния етаж — попадаш на 287.

 

 

95

Рискът е огромен, ала не можеш да устоиш на свободата, която те мами — тъй близка и тъй недостъпна. Отдалечаваш се от пропастта, изваждаш магическия лист… и изведнъж разбираш, че начинанието ти крие още един риск. За да се засилиш ще трябва да тичаш — и при