Любомир Николов
Сянката на сатаната — Моята библиотека

Липсват епизодите след 160.

 

 

 

Драги читателю,

Тази книга-игра е продължение на „Конникът на Апокалипсиса“. Ако си играл първата, можеш да продължиш направо с онова, което имаш — а то включва (ако греша — поправи ме!) 10 точки престиж пред прислугата и войниците в замъка ти, 10 точки престиж пред църквата и 10 точки — пред четиримата барони в графството. Освен това, трябва да си припомниш дали си наел отряда английски стрелци, колко пари си дал на брат Доминик (ако изобщо си му дал), и колко пари са ти останали. След това мини на 1.

Ако не си играл „Конникът на Апокалипсиса“, ще трябва да се запознаеш с развитието на сюжета в нея, а също ще е необходимо да избереш някои неща, с които да продължиш играта. Мини на 79.

 

 

1

— Това просто не е възможно — клати глава за кой ли път Хуан. — Баща ми често се увличаше по най-странни идеи, но не беше убиец! Не мога и не желая да го повярвам!

Неволно въздъхваш, като си припомняш онази жестока схватка с маврите в деня на вашето пристигане и последните думи на умиращия барон Валамирас: „Простете ми за баща си… виновен съм… всичко стана заради съкровището“. Той издъхна преди да изрече още нещо и така смъртта на баща ти остана загадка. И до днес не знаеш нищо друго, освен това, че една сутрин слугите са намерили плаща му — окървавен и пронизан на няколко места — близо до стръмните скали на Пеня алта. От самото тяло нямало и следа. Вероятно убиецът го е хвърлил оттам в морската бездна. Но вече едва ли някога ще узнаеш дали този убиец е бил бащата на Хуан.

— Никой и не твърди, че е убиец, приятелю — казваш ти. — Това, че пое върху себе си вината за изчезването на баща ми, още не значи нищо. Може би се смяташе за виновен, че не го е предупредил за нещо? Или че не го е придружил донякъде? Знаеш, Пеня алта едно време е била ориентир на разбойници и пирати. Ами ако баща ми е бил нападнат и отвлечен от тях?

Каквото и да говориш, вътре в себе си ти си почти твърдо убеден, че все пак старият барон Валамирас е убил баща ти. Може би в честен дуел, но го е убил — човек не поема току-така вината за смъртта на друг, особено когато си отива от този свят. Каквото и да е станало обаче, по-добре злото да бъде забравено. Хуан е най-добрият ти приятел, весел, съобразителен, умен, и неведнъж е рискувал живота си, за да ти помогне.

— Стига си се тормозил, Хуан — продължаваш ти. — Всичко е наред, баща ти беше погребан като невинен пред Бога, и смятам, че това е справедливо… Какво ще кажеш да идем на лов, а? Селяните се оплакват, че глигани разравяли нощем нивите им.

— Добра идея! — Помръкналото лице на Хуан просветва. — Само че да вземем и Родриго. Той обожава лова, ще ни се обиди здравата, ако не го поканим!

— Става! Ще пратя Естебан до замъка Рохалор, и утре по изгрев среща пред манастирската гора, където пътят навлиза в нея!

Мини на 170.

 

2

— Погледнете, млади графе! — Абатът посочва с победоносен жест оставения на пода леген. — Прав ли бях?

Гледаш и нищо не разбираш. Какво толкова? Леген като леген, пълен с вода.

— Простете невежеството ми, уважаеми отче, но не разбирам. Какво трябва да видя в тази вода?

— Самата вода. Забелязвате ли, че леко трепка от време на време?

Привеждаш се. Прав е — водата трепти, макар че от това не ти става по-ясно.

— Е, да. И от какво мислите, че може да е това?

— Тропнете с крак!

Щом тропваш, водната повърхност леко трепва, само че отказва да се успокои, колкото и да чакаш. Поглеждаш свещеника с недоумение.

— Но тя трепти и сама, без никой да тропа… Момент! Искате да кажете, че някой тропа, но ние не го виждаме?… Естебан, Естебан, бързо ела тук! Маврите правят подкоп!

На вратата изниква смаяното лице на Естебан.

— Какво става, господарю? Какъв подкоп?

— Маврите копаят тунел под стените на замъка, и до няколко часа ще излязат тук, най-вероятно през нощта.

— По легена ли го разбрахте, господарю? — пита Естебан и предпазливо опипва дръжката на меча.

— Не съм полудял, стар глупако! Не ме е прихванало от отец Фиделиус, нито пък той е луд. Погледни как водата в легена трепка леко при всеки техен удар под земята!

Естебан ви оглежда със съмнение, след това ляга и прилепва плътно ухо до плочите. Остава така неподвижен минута-две, сетне трескаво скача.

— Чух ги как копаят и дори как разговарят нещо! Стража, на крак! Бързо!

Мини на 58.

 

3

Имаш правото — или по-скоро трудната задача — да избереш как ще се проведе двубоят.

Дали да предпочетеш дуел с мечове? Чувал си слухове, че Абдула ибн Таруми е по-добър с меча от всеки друг правоверен воин, но не изключваш възможността това да е пресилено и да се дължи само на славата му като светец. Ако смяташ, че силата ти дава добри изгледи да спечелиш двубоя, мини на 40.

Друга възможност, която ти предложи проповедникът, е да се състезаваш с ум. И в това се носи славата му (то пък в какво ли не се носи?), но може би тук ще имаш известни шансове. Ако решиш да избереш ума като оръжие, продължи на 124.

Най-сетне, третата възможност е да избереш за оръжие вярата. Истина е, добър християнин си, но никога не си бил особено фанатичен. Е, кой знае, може би точно тук е предимството ти пред религиозния фанатик. Освен това, ако не друго, поне си твърдо убеден, че твоята вяра е по-добра от всякоя друга — нали си се сражавал на кръстоносни походи заради нея. Ако избереш като оръжие вярата, прехвърли се на 222.

 

4

В момента на удара Абдула ибн Таруми се привежда и рязко блъсва настрани щита на Родриго със своя. За момент отляво се разкрива пролуката между предната и задната броня. От гърдите ти се изтръгва предупредителен вик. Късно! Само след миг ятаганът на Абдула ибн Таруми хлътва в цепнатината. Родриго изхърква и когато проповедникът изтегля оръжието си, огромният брониран труп рухва на тревата.

— Е, графе, аз победих — провиква се Абдула ибн Таруми към теб. — Сега изпълни думата си на благородник и напусни замъка! Тръгнете ли си с добро, няма да пипна никого. Нужно ми е графството, а не графът му!

Нямаш друг изход, освен да изпълниш обещанието. Нарушиш ли дадената дума, маврите ще се бият сто пъти по-свирепо, а бойният дух в замъка ще падне до нула — никой не вярва на безчестен командир.

Мини на 83.

 

5

— Съжалявам, отче — отсичаш ти. — Нямам какво друго да ви кажа.

Очите на отец Фиделиус проблясват с фанатичен пламък.

— Граф Диего де Алтасар, вие излъгахте пред лицето на Всевишния! Разбирам, че го правите, за да спасите доброто име на баща си. Но не може да има добро име човек, който се е съгласил да премине на страната на неверниците! Добър ви ден, и дано Господ ви върне към пътя на истинската вяра!

С тези думи той напуска стаята, оставяйки без внимание опитите ти да протестираш. Разбираш, че вече някой е бил на изповед при него и отец Фиделиус е узнал онова, което се опитваше да скриеш. Макар и обвързан от строгите закони на църквата с мълчание върху тайната на изповедта, той не е могъл да не използва наученото в преценката си за хората — в случая за теб.

Отбележи си, че губиш 30 точки престиж пред църквата. Освен това губиш и 5 точки престиж пред гарнизона и прислугата на замъка, тъй като разгневеният абат отказва да извърши църковна служба.

Мини на 21.

 

6

Продължаваш ръководството на подготовката за обсада, но само след няколко часа си прекъснат от нов посетител. Пристигнал е да те види отец Фиделиус, абатът на „Санто камино“.

Ако престижът ти пред църквата е минус 20 или още по-нисък, мини на 42.

В противен случай продължи на 118.

 

7

Абдула ибн Таруми се замисля все по-дълбоко. Започва да пресмята нещо на пръсти, но на няколко пъти се обърква и започва отначало. Накрая изръмжава:

— Това е някаква проклета логическа загадка, която няма нищо общо с вярата!

— Тогава е толкова по-срамно за теб да не можеш да отговориш — мигновено го срязва отец Фиделиус. — Аз не разбирам от логика, разбирам само от вяра. И ако те бия по логика даже без да искам, то какво ли остава за вярата?…

— Но това не значи, че си разколебал вярата ми!

— Ти искаше да те убедя в съществуването на Бог. Ето ти доказателство, което не можеш да обориш. Доволен ли си?

Абдула ибн Таруми измучава в отговор нещо нечленоразделно и захапва ръба на плаща си от яд. Не намира отговор, с който да се противопостави на логиката на абата, и малко по малко всички наоколо разбират, че той е изгубил дуела по вяра.

Мини на 47.

 

8

— Отче Фиделиус, не очаквах това от вас! — започваш още щом вратата на стаята се затваря зад гърба ти. — Да се нахвърлите върху един от хората ми, пък бил той и не измежду най-достойните, точно в момента, когато маврите идват да ни обсаждат и всеки човек ще е нужен!

— По-добре без човек, отколкото с такъв! — пламва още по-силно фанатичният блясък в тъмния поглед на отец Фиделиус. — Антихрист е той, и който е с него, значи върви против Бога!

От отчаяние ти идва да се разплачеш. Този абат е упорит като муле. Защо не беше сега на твое място хитрият Хуан? Никога не си бил особено сладкодумен, а трябва да надвиеш в спор един стар майстор на словото. С какъв аргумент ще се опиташ да разубедиш отец Фиделиус?

Че брат Доминик много пъти се е оказвал извънредно полезен и дори ти е спасил живота — мини на 173.

Че той не е чак такъв антихрист и това ще проличи в предстоящата битка — продължи на 88.

 

9

За щастие с това веригата от вълнения и загадки приключва. Времето тече лениво, ден след ден. Замъкът иска ремонт, трябва да поддържаш правосъдие по земите си, струпват се и грижи по реколтата, изобщо — има с какво да се занимава един граф.

Изпращал ли си Пако да потърси шейх Ахмед бен Джубеир?

Да — мини на 147.

Не — мини на 198.

 

10

Високият те оглежда с безумни очи. Разбираш, че си улучил слабо място — та има ли за един истински вярващ испанец-християнин по-страшно нещо от това, да бъде погребан като езичник?

Внезапно човекът потреперва с цялото си тяло и рухва на една страна. Очите му се извъртат навътре и той успява само да изхърка:

— Погребете ме… като християнин!

Мини на 114.

 

11

С кого би желал да се посъветваш?

С отец Фиделиус — мини на 122.

С брат Доминик — продължи на 50.

С Естебан — прехвърли се на 69.

С шейх Ахмед бен Джубеир — попадаш на 25.

С никого — мини на 155.

 

12

— Какво да ги правим тези, господарю? — притичва към теб Естебан. — Ако бият по тоя начин още няколко денонощия, ще съсипят и най-здравата стена!

Надникваш с усмивка през ръба на стената, после се обръщаш към стария войник.

— Така е, Естебан, съгласен съм. Само че ако бият няколко денонощия. А това са примитивни съоръжения, сглобени от обикновени дърводелци в полеви условия. Виждал съм истински обсадни машини — нямат нищо общо с тия тук. Надали някоя от тях ще издържи повече от ден, без да се разпадне при такъв яростен напън. Просто стойте и ги оставете да блъскат.

След няколко непредпазливи показвания изпод навесите и няколко точни стрели, маврите бързо се научават да не си подават дори носовете. Налага се другарите им от становете да сглобят малък навес на колела, с който да докарват свежи сили. Още по обяд засилващото се скърцане на машините и морното пъхтене на неверниците около тях, ви подсказват, че работата върви все по-зле за противника. Между стената и навесите започват да се разменят закачки на смесен арабско-испански език, за чиято колоритност съществено е допринесъл и Родриго.

— Хей, вие там, долу! Да слезем да ви помагаме, а?

— Не се безпокойте, след малко ние ще се качим горе!

— Да, ама нещо много ви скърцат машините! Да не вземат да засекат по средата на работата, та ни напред, ни назад? Ще трябва да дойде лично оня, черния, да напъва!

— Ти неговото име го не цапай. Той е Махди!

— Това пък що ще рече? (Подсказване отзад.) Светец? Че къде му е ореолът? Май не се вижда от рогата! (Бурен смях отгоре и ядосано сумтене изпод навесите.)

Към вечерта лявата стенобитна машина се разпада със силен трясък, събаряйки и навеса. Стрелците с лъкове не пропускат възможността и едва една трета от маврите долу успяват да се доберат живи до някое укритие. С оставащите две съоръжения врагът продължава работата си и през нощта, но по първи петли таранът също се сцепва, а призори се разпада и другата стенобитна машина. Мислено благодариш на зидарите, които стегнаха стените и вратите ти така, че да устоят на вражеския напън.

Мини на 199.

 

13

— Що е туй, в което влизаш от една врата, а излизаш от него през три? — усмихва се Хуан.

Абдула ибн Таруми прехапва устни и очите му заприличват на цепки. Добра гатанка, мислиш си ти. Всяко дете знае, че това е ризата — но маврите не носят ризи, а техните бели наметала, и сигурно не са я чували! Какво ли ще отвърне Абдула ибн Таруми? Ще налучка ли отговора?

Провери късмета си. Мини по свой избор на 98 или 78.

 

14

Подивелите маври са домъкнали огромен дънер и блъскат с него по портата, без да обръщат внимание на дъжда от стрели и копия. Падне ли някой, мигновено го замества друг. Наоколо им десетки пехотинци бясно дълбаят дървото с ятагани и кинжали. И онова, което не успя да стори таранът, сега го вършат обикновени човешки ръце — яката врата почва да се пропуква.

Вече всички започват да разбират, че ще загубите битката. Мечовете и копията натежават в ръцете на войниците. Дори и в твоето сърце чезнат последните надежди.

Дал ли си на брат Доминик пари, за да разкрие тайната на черния прах?

Да — мини на 71.

Не — продължи на 150.

 

15

Рязко тръсваш глава. В края на краищата, казаното от двамата маври доста добре се връзва с твърденията на баща ти. Никога не си се съмнявал, че още в мига, когато на испанския трон се възкачи нов, силен крал, баща ти би преминал на негова страна — и сега смяташ да направиш точно същото.

— Съгласен съм — отсичаш ти. — Ще изпълня обещанията на баща си.

По-ниският изважда от пазвата си навит на руло пергамент и го разгръща пред теб.

— Нека тогава сключим този тържествен договор. Бяхме приготвили такъв документ с името на баща ви и при това идване трябваше да го подпишем, ала уви, наложи се да променим името.

Навеждаш глава и хвърляш поглед към текста. На испански език е написано, че ти, граф Диего де Алтасар, доброволно преминаваш на страната на халиф Ал Акбар и се наемаш да му служиш с всички сили и средства в битката против испанския крал, срещу което получаваш титлата шейх на земите, наречени херцогство Алма, отсега и завинаги. Следва текст на арабски — вероятно превод. А най-долу стоят имената на халиф Ал Акбар и твоето. Срещу името на халифа се къдри подпис с арабски букви.

Ще подпишеш ли? Ако си съгласен с договора, мини на 138.

Ако си се разколебал в последния момент и решиш да откажеш, продължи на 26.

 

16

— Ето че сбърка! — ухилва се самодоволно Абдула ибн Таруми. — На хармана ще останат само пронизаните два гълъба, защото другите ще се уплашат и ще отлетят! Виждаш ли колко сте глупави вие, християните?

Отбележи си една точка в полза на Абдула ибн Таруми.

— Всеки може да сбърка — отговаря Хуан. — Ти например все още не си отговорил на нито една моя задача. Да видим дали ще си толкова умен!

— Добре. Кажи си задачата, да я чуем!

— Моята е много проста. Кажи, кое е най-бързото нещо на този свят?

Ами сега? Какво ли ще каже Абдула ибн Таруми? Ще отгатне ли отговора?

Изпробвай късмета си. Премини по свой избор на 162 или 149.

 

17

Навярно те закриля Божията десница. Рискованият план завършва с успех — след четвърт час почти цялата група маври около обсадните съоръжения е избита, а самите машини са насечени на парчета. Преди вражеската войска да се организира за атака, ти прибираш хората си зад портата и заповядваш отново да натрупат камъните.

Това обаче ти донася само един ден отсрочка. На разсъмване три нови машини заемат мястото на старите, а около замъка кръстосват въоръжени отряди, готови да предотвратят всеки опит за нападение срещу тях. Какво ще предприемеш сега?

Ще се опиташ да подпалиш машините от стената на замъка — продължи на 59.

Ще се допиташ за съвет до брат Доминик — прехвърли се на 153.

Просто ще изчакаш да видиш какво ще стане — попадаш на 211.

 

18

Старателно извърнали глави един от друг, двамата се изнизват през вратата на замъка, а ти оставаш да гледаш след тях и се питаш правилно ли си постъпил.

Времето те убеждава в обратното. Когато маврите обсаждат замъка — без брат Доминик, който да лекува ранените, и без отец Фиделиус, който да повдига духа на здравите — силите ви бързо се изчерпват. В края на втората седмица крепостта е превзета и ти намираш смъртта си след зверски мъчения, ръководени лично от Абдула ибн Таруми.

 

19

Още по пладне гръмогласният Родриго се провиква от крепостната стена:

— Абдула ибн Таруми, моят господар получи писмото ти, но не желае да чака до вечерта. Ела пред стените на замъка и ще получиш отговор!

Преди да са минали и пет минути, черният кон на ибн Таруми бясно препуска към Алтасар. Пред портата проповедникът спира и вдига глава нагоре.

— Какво ще ми кажеш, графе? И защо не пожела да говорим насаме? Нима не разбра писмото ми?

— Разбрах го — отвръщаш ти. — Но тайната среща е излишна, защото онова, което ще кажем и извършим, трябва да стане известно на всички. Ваш ред е, отче Фиделиус.

По лицето на абата се изписва дива радост.

— Невернико! — извиква той с изтънял от вълнение глас. — Вече никой не ще получи сатанинските ръкописи, защото отиват там, където отдавна им е мястото — в огъня! Дори и да умра сега, до последния си миг ще благославям Всевишния, че ми позволи да извърша това свято дело.

Челюстта на ибн Таруми провисва. По лицето му избиват едри капки пот.

— Лъжеш! — едва смогва да изрече той.

Вместо отговор, отец Фиделиус поема от ръцете на един войник запалена факла и я свежда към струпаните пред него пергаменти, обилно заляти с катран. Лумват пламъци. Когато ръкописът се разгаря както трябва, абатът го изблъсква отвъд ръба.

— Ето ти гнусните писания! Къде е сега твоят Аллах, та не ги спаси?

С див рев черният проповедник се хвърля върху горящите пергаменти, опитвайки да ги изгаси с тялото си. Но вече нищо не може да спаси древния ръкопис. Най-сетне, обгорял и стенещ от болка, Абдула ибн Таруми яхва коня си и поема обратно. Само след четвърт час над целия вражески лагер се надига воят на хиляди хора.

Мини на 182.

 

20

Дните отново се нижат един подир друг и владетелските грижи поглъщат цялото ти внимание. След сушавата пролет реколтата на жито е слаба. Когато пристига дон Мигел, старият търговец на зърно, комуто винаги си продавал излишъците си, трябва да го посрещнеш с празни ръце.

— Съжалявам искрено, дон Мигел. Зърното, което събрах, едва ще ми стигне да изкарам до следващата реколта. Годината е лоша.

— Зная, господарю. По цяла Испания няма зърно и тази година съм внесъл от чужбина, вместо да изнасям натам — печално се усмихва дон Мигел. — Не го продавам евтино, но вие от години сте ми добър клиент и за вас ще направя отстъпка. Какво ще речете за по пет пиастри на товар жито?

Цената наистина не е от най-скъпите, особено за гладна година. А петдесетина товара жито биха се отразили доста добре на празния ти хамбар. Никога не е зле човек да има малко запас за черни дни.

— Много разумно е да купите, господарю. Маврите също са изгладнели и слушат охотно призивите на някакъв нов техен проповедник, Абдула ибн… ибн…

— Ибн Таруми? — подсказваш ти.

— Точно така — кимва търговецът. — А пък той ги призовава на свещена война срещу християните, да си вземат със сила от тях и земи, и храна. Та кой знае дали един ден няма замъкът ви да бъде обсаден и тогава храната ще е от полза.

Ще купиш ли от дон Мигел петдесет товара жито за двеста и петдесет пиастри? Ако вземеш такова решение, отбележи си загубата на пиастрите и придобивката на житото — а също и това, че печелиш 10 точки престиж пред хората от замъка.

Възможно е и друго решение — да обложиш селяните с допълнителен данък в натура и така да събереш тези петдесет товара жито. Но повечето войници и слуги в замъка са от простолюдието, тъй че с подобен ход неминуемо ще загубиш 10 точки престиж пред тях.

Попълни дневника и премини на 64.

 

21

Изпращаш монасите до портата и се връщаш дълбоко загрижен. Загадките от снощи не ти дават покой. Какво означава всичко това?

Мини на 80.

 

22

— Не позна! — разсмива се дрезгаво Абдула ибн Таруми. — Всеки измежду богатите, дори и най-бедният, е по-богат от всеки измежду бедните, дори и от най-богатия! Толкова проста гатанка, а ти и нея не можеш да отгатнеш! Че ние я задаваме на децата си!

Отбележи си, че губиш една точка.

— И ние задаваме много гатанки на децата си — усмихва се Хуан, без дори да трепне. — Искаш ли да чуеш в отговор една от тях? Да те видим как ще се справиш с нея.

— Хо-хо! Давай тогава, да я чуем каква ще да е!

Мини на 13.

 

23

— Тази логическа измислица е еднакво приложима за Бог и за Аллах — отвръща накрая Абдула ибн Таруми.

— Но, както вече се разбрахме, може да съществува само един от тях — напомня отец Фиделиус.

— Така е. Само че твърдението ти не може да докаже, че съществува точно Бог, но не и Аллах — защото Аллах също притежава всички съвършенства. Така ли е?

Мини на 234.

 

24

Отчаяно напрягаш цялото си красноречие.

— Но, брат Доминик, отец Фиделиус е най-видният служител на църквата в цялото графство! Как да му противореча заради твоя каприз? Пък и ето, той се съгласи да остане под един покрив с теб! Ти поне си монах, знаеш църковните устави, дал си обет да се подчиняваш на по-старшите по сан. Ето ти шанс — не се иска дори да се подчиняваш, просто приеми протегнатата ти ръка. Нали и Спасителят повелява във всичко да проявяваме смирение…

— Когато давах обет да се подчинявам на по-старшите, мислех, че всичко в църквата служи единствено на Светлината — мрачно отвръща монахът. — Едва по-късно разбрах, че много от нейните слуги всъщност са подвластни на Мрака. На Незнанието, на Лъжата, на всичко това, което се нарича зло. С подобно зло човек може да се бори единствено чрез познание — познанието, на което те пречат с всички сили. Затова няма да приема ръката му, колкото и пъти да ми я протяга. Сбогом, графе, и дано имате късмет срещу маврите с такъв поддръжник!

На следващия ден след като брат Доминик те напуска, маврите обсаждат замъка. А два дни по-късно получаваш рана от стрела в рамото — всъщност съвсем лека драскотина, но от нея плъзва чумна инфекция. Проклетите маври са натрили стрелите си с кръв от чумави плъхове и който бъде дори само закачен от такава стрела, е обречен. За него лечение няма… Така завършва животът на арманилския граф Диего де Алтасар.

 

25

Малко преди пладне гръмогласният Родриго се провиква от крепостната стена:

— Абдула ибн Таруми, моят господар получи писмото ти, ала иска да поговори с някой почтен и достоен човек от твоята армия. Познаваме като такъв Ахмед бен Джубеир. Нека дойде сам пред вратите на замъка!

Не след дълго шейхът наистина пристига. Измъкваш се през леко открехнатата порта и заставаш пред него.

— Е, приятелю по сърце и противнико по вяра. Веднъж ми каза, че ще ме помниш с добро, дори ако се срещнем в боя като врагове. Още ли мислиш така?

— Думата на Ахмед бен Джубеир е една — разпалено отвръща шейхът.

— Добре тогава. Ще ти поискам приятелски съвет. Сигурно помниш, че ми каза и още нещо — да пазя като зеницата на очите си съкровището на султан Абад Трети. Ала тази сутрин получих писмо от черния проповедник. Той иска да му предам съкровището тази нощ, иначе ще повика с измама войските на Алморавидес — а пред тях замъкът ни ще рухне за два дни.

Шейхът въздъхва загрижено.

— Знам всичко това. Моят господар Ал Акбар непрестанно държи проповедника под око, защото разбира що за човек е. Щом искаш съвет, чуй какво ще ти кажа. Ела на срещата и носи съкровището.

— Това ли ти е приятелският съвет? — ахваш ти.

— Лош съвет не бих ти дал, граф Алтасар. Повече не мога да ти кажа, но ако ме послушаш, ще спестиш много беди и за нас, и за вас. Ала волята си е твоя. Стори каквото решиш и нека вашият Бог да те закриля.

С тия думи Ахмед бен Джубеир се покланя и тръгва обратно към лагера.

Мини на 161.

 

26

Не! Каквото и да говорят тези неверници, ти не можеш и не искаш да го повярваш. Баща ти наистина критикуваше политиката на Алфонсо Храбри, но винаги е бил честен и лоялен благородник, и никога не би предал испанския владетел! С един замах разкъсваш пергамента и захвърляш парчетата.

— Няма да подпиша!

Очите на дребничкия мавър проблясват злобно. Усещаш как високият се раздвижва отстрани. Ръката ти неволно посяга към камата на пояса.

— Може би все пак ваше височество ще благоволи да премисли…

— Не! — яростно отсичаш ти. — Веднага яхвайте конете си и предайте на Ал Акбар, че никога няма да бъда негов васал! Единствено законите на гостоприемството ме спират да не ви затворя в подземието и да не ви обеся на сутринта, коварни мюсюлмански кучета!

Мини на 101.

 

27

След пет дни вече всички са пристигнали в замъка и очаквате маврите да се появят всеки момент. Но за теб този момент така и не настъпва — една нощ те събужда скръцването на вратата на стаята ти. И докато се надигаш сънен от леглото, вътре връхлитат трима мъже с мечове. Преди да извикаш за помощ или да потърсиш оръжие, дългите остриета се впиват в гърдите ти. В последния момент луната проблясва през прозореца и под бледите й лъчи успяваш да разпознаеш лицето на единия от нападателите — оръженосецът на братовчед ти Педро де Моренитас.

Така завършва от предателска ръка животът на граф Диего де Алтасар.

 

28

Дръпваш Естебан настрани и му даваш подробни указания да избере най-добрите ездачи, които се намират в момента в замъка, и да ги въоръжи до зъби.

— Вземете и няколко коня в повече, за да могат излезлите на дуел пешаци да ги яхнат и да се спасяват с тях. Оттеглим ли се навреме, стените ще ни опазят.

— Слушам, господарю! — покланя се старият войник.

— И внимавайте да не се изложите без нужда! При дуел положението е такова, че мръднат ли едните, другите ще скочат и честният двубой пропада.

— Разбира се, господарю!

Мини на 3.

 

29

На следващата сутрин по твое нареждане гръмогласният Родриго се провиква от крепостната стена към мавърския стан:

— Абдула ибн Таруми, чуваш ли ме? Граф Алтасар иска да говори с теб!

Скоро една фигура в черни одежди се отделя от стана и поема към замъка. Проповедникът спира на стотина крачки от портата и се ухилва иронично.

— Е, какво, графе? Клекнахте ли? Май ще се предавате, а?

— И през ум не ми минава подобно нещо, уважаеми Махди — спокойно отвръщаш ти. — Мога да си седя зад дебелите стени колкото поискам, а това няма да е много дълго — след по-малко от месец крал Алфонсо Храбри ще доведе армията си тук и ще трябва все пак да изляза, за да му помогна. Вече загубихте цялата си война — скоро ще ви прогоним от Арманилия. Просто съм решил преди това да ви дам възможността да се представите с чест. Призовавам ви на дуел, макар да не се съмнявам, че ще го загубите.

— Християнско куче! — изсъсква Абдула ибн Таруми. — Правоверният винаги и във всичко е по-добър от най-добрия неверник! Щял съм да загубя дуел ли? Добре. Приемам условията ти, и дори нещо повече: призовавам те да си избереш дали ще се сражаваш срещу мен с оръжие, ум или вяра. А като решиш, ела сам или ми прати най-добрия измежду вас! Сигурен съм, че ще победя без затруднение който и да било християнин!

С тези думи той си тръгва, а ти оставаш да размишляваш над неочаквания отговор на предизвикателството.

Мини на 70.

 

30

Мълчиш, защото не знаеш какво да отговориш. Винаги ти е било трудно да се разправяш с фанатици като например отец Фиделиус, тъй че сега отлично разбираш — миролюбивите маври от Мосадир не са за завиждане. Абдула ибн Таруми е като искра, готова да запали целия халифат, а и много земи около него.

Настава тягостна тишина. Най-сетне гостът проговаря отново:

— Помниш ли, когато ме пусна? Тогава ти казах, че съкровището на Абад Трети е било скрито някъде по Пеня алта…

Размърдваш се неспокойно. След всичко, което чу, още по-малко ти се иска да споменеш пред шейха какво си открил там.

— Виждам, че темата те безпокои — отбелязва проницателният мавър. — Не се бой, няма да те питам дали си намерил нещо и ако да, какво е било то. Имам само едно предупреждение.

— Слушам те — отвръщаш ти, като се опитваш да си придадеш безгрижен вид.

— Ако съкровището е било такова, че да даде голяма сила на Абдула ибн Таруми, попадне ли в ръцете му — тъмният поглед на шейха те пронизва като нож, — тогава го пази при себе си. Чу ли, пази го много добре! Никъде в правоверния свят то не би било на сигурно място. Дори и при теб, развърже ли си езика само един човек, бъди сигурен, че всеки правоверен на света ще дойде с ятаган пред стените на замъка Алтасар! Но дори да укриеш тайната, готви се за война, защото тя е пред портите на всички ни! Укрепи замъка си и помни: дори ако се срещнем в боя като врагове, ще те помня с добро и ще опазя живота ти, стига да мога!

— Благодаря! — задавено отвръщаш ти, трогнат от благородството на мавъра.

И още дълго след като шейх Ахмед бен Джубеир е напуснал замъка, ти продължаваш да си мислиш как някои неверници струват повече от доста християни.

Мини на 198.

 

31

— Шайтан! — изсъсква накрая мавърът. — Хващаш ме със собствените ми думи!

— Че къде тогава е твоята вяра, проповеднико, щом собствените ти думи могат да те разколебаят? — спокойно отговаря отец Фиделиус. — Ти не вярваш не само в Аллаха, но дори на самия себе си, и това се видя!

Навярно някой друг би се овладял и би отговорил спокойно на тази нападка, но буйната натура на Абдула ибн Таруми го подвежда. Той скача с побеляло лице, изважда ятагана си и го вдига над главата на отец Фиделиус.

— Не ме е страх да умра — казва абатът на „Санто камино“ с такова спокойствие, че проповедникът отпуска оръжието и изплашено отстъпва назад. — А ти показа колко си слаб. Защото меч вдига единствено онзи, който няма друга опора. Моята вяра е силна. Душата ми е обречена на Бога и ще отиде при Него!

Едва тогава се сещаш, че ти също имаш меч и би могъл да защитиш отец Фиделиус. Правиш три крачки напред и заставаш до абата.

— Ти изгуби дуела, Абдула ибн Таруми. Сега изпълни думата си и снеми обсадата на замъка!

— Ха-ха! — изкисква се проповедникът. — Абдула ибн Таруми никога не губи! Не вярвате ли? Ей сега ще се убедите в това!

С тези думи той внезапно се обръща назад и побягва. А вие оставате да се чудите какво е искал да каже. Ала скоро разбирате.

Мини на 47.

 

32

Напрегнато чакате още четвърт час, но всичко е свършило. Виждайки любопитните физиономии на войниците, брат Доминик се усмихва и обяснява:

— Едно време имало римски император, който ужасно се боял от отравяне… и с основание, трябва да кажа. Ядял единствено плодове и ги берял сам, в собствената си градина. Обаче и на него му намерили начина — отровили го с дима от факел, намазан с арсениум. Та като си спомних това, и аз напоих с арсениум парцалите, дето ги запалих и хвърлих по неверниците. Който не е успял да излезе достатъчно бързо от тунела, ще остане завинаги в него.

— А как ще влезем ние, за да съборим този тунел? — пита Естебан.

— Много просто. Ще изчакате малко, докато се покаже димът и от онзи край, та да не смеят да влизат нови маври. След това няколко души ще омотаят главите си с мокри кърпи, за да се предпазят от отровния пушек. Ще влязат вътре с по едно ведро катран и факла, ще полеят всяка от подпорите на тунела с катран, ще ги подпалят и ще излязат. За горенето трябва свеж въздух, а такъв вътре няма много, но сигурно ще стигне колкото да прегорят подпорите. После тежестта на земята ще ги пречупи и ще затрупа тунела.

Планът на брат Доминик се оказва безукорно точен. Едва тримата доброволци са успели да се измъкнат обратно, когато изпод земята долита глух тътен и над отвора бликва облак прах. Тунелът е сринат.

— Защо се забавихте толкова? — питаш ти.

— Вътре направо не може да се мине от трупове на неверници! — възкликва единият войник. — Ако не ги бяхме хванали и изтровили, стигаше им само да се изплюят по веднъж и щяха да ни удавят!

— Така е — съгласяваш се ти. — И дължим тази си победа на двама достойни служители на църквата и познанието — отец Фиделиус и брат Доминик.

Чувайки имената си, двамата вдигат глави. Не са много горди от това, че ги слагаш един до друг, но първоначалната омраза липсва. Брат Доминик вече разбира, че познанието не е чуждо на абата. Отец Фиделиус пък — че монахът е достоен борец срещу маврите, заплашващи целия християнски свят. Отсега нататък двамата ще се търпят много по-лесно.

Мини на 180.

 

33

Досега брат Доминик никога не те е подвеждал, ала докато крачиш през нощния мрак, ти се питаш дали постъпи разумно. Сега от монаха зависи животът на стотици хора. Нещо повече — една грешка може да се окаже пагубна за целия ход на войната.

С всяка крачка към огъня сърцето ти изстива. Няма засада — твоите хора са проверили отляво и отдясно. И все пак… можеш ли да знаеш какво ще се случи?

Абдула ибн Таруми вече чака край буйния огън. Когато се приближавате, той нетърпеливо протяга ръка.

— Е, къде е ръкописът?

— Тук — отвръща брат Доминик и потупва снопчето пергаменти под мишницата си. — Само не бързай толкова, проповеднико. Не върви да свършим всичко насаме… Халиф Ал Акбар! Халиф Ал Акбар!

Пронизителните му крясъци се разнасят над смълчания лагер. Ибн Таруми трепва и полага ръка върху дръжката на ятагана си.

— Какво си замислил, невернико?

— След малко ще разбереш — ухилва се монахът. — Изчакай само пет минути.

Не се налага да чакате и толкова. Внезапно от мрака долита властен глас:

— Какво става тук?

Озърташ се. Към огъня приближават двама — шейх Ахмед бен Джубеир и още един едър мъж, вероятно самият халиф. За да дойдат толкова бързо, трябва да са държали проповедника под око от самото начало.

— Е, сега можеш да вземеш каквото искаше, проповеднико — в гласа на брат Доминик звучи убийствена подигравка. — Вземи и го предай, както се полага, на своя повелител. А той пък ще го предаде на могъщия Алморавидес. Браво, Абдула ибн Таруми, ти смирено изпълни дълга си!

Когато монахът му подава пергаментите, черният проповедник се втренчва в тях с невиждащ поглед. Постепенно цялото му тяло започва да се тресе от злоба, защото едва сега разбира — изигран е. Не ще получи могъщество и слава — нищо не ще получи, освен може би голия ореол на светец. Ала не това е дирил.

— Не! — свирепият вик се изтръгва от дъното на сърцето му. — Никой не ще го получи!

И ръкописът политва в огъня, където мигновено пламва със странна, синкава светлина.

Десетки маври изскачат от мрака и самоотвержено се хвърлят сред пламъците. Но вече е късно. Словата на Мохамед са се превърнали в пепел.

Абдула ибн Таруми стои като вкаменен.

— Вървете си, християни — тихо изрича шейхът. — С вас сме във война, ала тази нощ имаме по-важна работа.

Никой не ви спира. Докато вървите към замъка, брат Доминик прошепва:

— Видяхте ли, графе? Добре познавам тая порода хора, често съм я срещал и в нашата църква. Планът беше безупречен. Е, за всеки случай намазах пергаментите с една специална смес, та да не оцелее нещо от огъня.

— Ами ако онзи все пак беше предал ръкописа на Ал Акбар? — питаш ти.

В тъмнината се раздава тих смях.

— Не съм чак толкова глупав, че да нося истинския ръкопис, графе. Онова беше преводът…

Мини на 203.

 

34

Над поляната се раздава дивият рев на Родриго. С огромен скок той настига глигана и го халосва по гърба с тежкия боздуган. При други условия би прихнал — за пръв път виждаш бой с боздуган срещу диво прасе — но сега не ти е до смях. Светкавично скачаш на крака и грабваш копието си.

Замаяно от удара, животното извива настрани и опитва да се измъкне към храсталака. Оттам обаче със звън излита стрела и се забива в шията му. За момент глиганът спира и това забавяне ти е достатъчна, за да се приближиш и да го пронижеш с копието.

Поглеждаш Родриго — нещо май не е много радостен от това, че друг уби глигана. А когато от храсталаците излиза Хуан с лък в ръка, лицето му окончателно помръква. Ала този път Хуан няма намерение да се шегува с него. Дори напротив — настроен е великодушно.

— Страхотен удар, Родриго! — възкликва дребният ви приятел. — Ако не беше ти, глиганът досега да е в другия край на гората.

— Точно така, точно така — потвърждаваш и ти, намигайки лукаво на Хуан.

Очите на Родриго проблясват и той гордо изпъчва гърди.

— А съм бил сънен, а? Само се заяждате с човека…

Мини на 159.

 

35

След коварството, което прояви, този човек не заслужава да живее. Но в оставащите минути искаш да му зададеш няколко въпроса. Тичешком изхвръкваш на двора и през кръга от стражи пристъпваш към измамника, чието лице вече се гърчи в предсмъртни спазми.

— Е, лъжливи мавре! Кажи поне кой те изпрати, преди да умреш!

Високият се поколебава за момент, после решително поклаща глава:

— Бих ти казал, граф Диего де Алтасар, но не мога. Имам жена и четири деца, а ако издам нещо, те всичките ще бъдат набити на кол. И децата също. По-добре да умра, без да разкажа истината!

— Кажи поне само едно! — настояваш ти. — Испанец ли си?

— Не мога да ти кажа. Пък и сигурно си се досетил… Е, моето време идва. Прощавай, графе.

Високият бавно се смъква на колене — отровата малко по малко взима своето. Той обаче се бори мъжки и виждаш, че имаш възможност за още един, последен въпрос.

Какво ще го попиташ?

Дали зад това стои кралят — мини на 214.

Дали иска да бъде изпълнено едно последно негово желание — продължи на 56.

Дали да бъде погребан като християнин — прехвърли се на 10.

 

36

— Е, Абдула ибн Таруми? — казва Хуан. — Не можах да те надвия, но и ти не успя да ме победиш. Сега ще си вземеш ли обратно думите, че си по-добър във всичко от който и да било християнин?

— Пред теб мога и да ги взема, християнино — отвръща проповедникът, — но пред моите хора — никога! Ако го сторя, те ще престанат да вярват, че съм светец и водач. А на мен тази вяра ми е нужна. Затова, каквото и да стане, вие ще изгубите този дуел. Ако не сте го разбрали още, значи сте много, ама много глупави!

И той побягва към лагера.

Мини на 47.

 

37

До обяд в противниковия лагер цари затишие. След пладне обаче няколко групички маври заедно с двайсетина каруци се запътват към манастирската гора. Когато се връщат по залез слънце, каруците са пълни с прясно отсечени трупи. А на разсъмване неверниците подхващат трескава работа и към вечерта пред вас се издигат три примитивни, но ефикасни бойни съоръжения — един таран и две стенобитни машини. Над всяка от машините е изграден солиден покрив, застлан с яки греди и дебел слой слама, така че през него не би могло да проникне и копие, изстреляно от катапулта. Каквато, впрочем, ти така или иначе нямаш.

На следващата сутрин таранът е поставен срещу вратата, а двете стенобитни машини — срещу зидовете отляво и отдясно. Укрити под солидните навеси, маврите раздвижват машините. Скоро вратата и стените се разтърсват от тежките им удари.

Ремонтирал ли си това лято стените и вратата на замъка?

Да — мини на 12.

Не — продължи на 178.

 

38

Още по пладне гръмогласният Родриго се провиква от крепостната стена:

— Абдула ибн Таруми, моят господар получи писмото ти, но не желае да чака до вечерта. Ела пред стените на замъка и ще получиш отговор!

Преди да са минали и пет минути, черният кон на ибн Таруми бясно препуска към Алтасар. Пред портата проповедникът спира и вдига глава нагоре.

— Какво ще ми кажеш, графе? И защо не пожела да говорим насаме? Нима не разбра писмото ми?

— Разбрах го — отвръщаш ти. — Но тайната среща е излишна, защото онова, което ще ти кажем, трябва да стане известно на всички. Говорете, отче Фиделиус.

По лицето на абата се изписва дива радост.

— Невернико! — извиква той с изтънял от вълнение глас. — Вече никой не ще намери сатанинските ръкописи, защото отдавна отидоха там, където им е мястото — в огъня! Дори и да умра сега, до последния си миг ще благославям Всевишния, че ми позволи да извърша това свято дело.

Челюстта на ибн Таруми провисва. По челото му мигновено избиват едри капки пот.

— Лъжеш! — възкликва той.

Мини на 61.

 

39

Е, стана каквото стана — още една грижа, сякаш главата ти и бездруго не се пръска от главоболие. Навъсваш се и разперваш ръце.

— Добре де, какво можем да направим с този ръкопис?

— Да го скрием, графе. Без него ислямът ще е по-слаб.

След кратко колебание ти се съгласяваш. Брат Доминик има право. Най-добре е ръкописът да остане тайна за фанатичните маври и още по-фанатичния абат на „Санто камино“.

Уви, дългият нос на отец Фиделиус надушва безпогрешно всяка опасност за вярата. Само след два дни абатът нахълтва при теб разтреперан от ярост.

— Графе! Вярно ли е онова, което узнах? Тук, зад стените на вашия замък, сте укрил най-страшното творение на Лукавия! Не ме гледайте така! За онзи ръкопис говоря — за гнусната творба на лъжепророка Мохамед!

Ако признаеш, че ръкописът е у теб, мини на 179.

Ако заявиш, че за пръв път чуваш подобно нещо, продължи на 140.

 

40

— Взех решението си! — заявяваш ти на застаналите около теб хора. — Ще се срещна с Абдула ибн Таруми в двубой с мечове! Ако го победя, маврите ще си тръгнат. Ако не успея, ние ще си тръгнем и ще оставим графството на тях! Такова е решението ми — дума за дума, за да спестим много кръв и страдания.

Наоколо избухват възгласи на възхищение. Отбележи си, че печелиш 10 точки престиж пред войниците и слугите си.

Смяташ въпроса за приключен и се готвиш да си тръгнеш, но нечия тежка ръка те хваща за рамото. Обръщаш се и виждаш сериозното лице на Родриго де Рохалор.

— Извинявай, Диего, ама ще ти кажа нещо. Може да не съм от най-умните, знаеш ме, ама поне съм силен. И двамата с Хуан, взети заедно, не можете да ми се опрете. Така ли е?

Очите на Хуан проблясват от обида — той никак не обича да му напомнят за това, че е дребен и слабичък, но си мълчи. Мълчиш и ти — не си слаб, обаче знаеш, че не можеш да се мериш по сила с Родриго, който троши като на шега рицарско копие и неведнъж на облог е повдигал от земята боен кон.

— Знаете, че по-як от мен в графството няма. Ако някой ще влиза в бой с мечове срещу онзи черния, това трябва да съм аз!

Въздъхваш.

— Вярно е, Родриго, по сила няма равен на теб, но не си чак толкова ловък. А в боя с мечове ловкостта също е важна.

— Най-важна, ако искаш да знаеш, е рицарската броня — разпалено възразява той. — А аз мога да я нося и да тичам с нея, без да се уморя. Да го видя този Тарумла ибн Абдуми — ама че увързани имена носят тия маври — дали ще може да ме наръга през бронята!

Този довод разсейва последните ти съмнения. Наистина, колкото и да е пъргав мавърът, с далечни удари нищо не би сторил срещу един рицар в пълни бойни доспехи. А приближи ли се, якият Родриго все ще издебне възможността да го смаже. В най-лошия случай двубоят може да завърши наравно — а това ще е позор за Абдула ибн Таруми след всичките му предизвикателства.

Остава само още едно решение. Имаш ли Балдуиновия меч? И ако го имаш, би ли го дал на Родриго за предстоящия двубой? Отбележи си отговора на този въпрос, след това премини на 212.

 

41

Скоро след като глътваш от плесента (ама че отвратителен вкус!) отдясно наистина започва да те боли доста сериозно. Но пред очите ти се прояснява. След второто взимане на лекарството, горещите вълни започват да стават по-редки и по-слаби, а на другия ден буците под мишниците и в слабините като че ли са поомекнали.

— Жилав човек сте, сеньор графе, ще я надвиете черната! — доволно клати глава отец Доминик.

— Ако пък мога и черния да надвия, няма да имаме никакви проблеми! — отвръщаш ти. — Тъй де — който е надвил чумата, защо да не надвие и някакъв си там проповедник?

След още един ден вече можеш спокойно да ходиш и дори да държиш оръжие. А в края на шестте дни лечение отново си на стената с меч в ръка и мнозина от собствените ти хора се стряскат, сякаш са видели призрак.

— Не е божа работа това, чумави да се лекуват! — мърмори отец Фиделиус и се кръсти. — Тя ако чумата беше за лекуване, Господ нямаше да я направи такава!

— Това е именно дарът на лечителите и тъкмо с това са угодни пред Бога! — отвръщаш ти. — Може би брат Доминик наистина е намерил пътя си към правата вяра!

Мини на 139.

 

42

— Дойдох да ви кажа само едно, графе — започва абатът. — Тежки страдания предстоят на тази нещастна земя и за всичко това сте виновен вие. Именно вие ни навлякохте Божия гняв със своето неблагочестие и пренебрежение към светата църква. Отвеждам стадото си на север, под закрилата на херцог Алма. Повече не ще стъпя при вас и оставям зад себе си вечно проклятие. Анатема!

Мини на 46.

 

43

Двамата с Хуан зарязвате конете и хуквате през гората по посоката на гласа. Внезапно отпред се чува вик на болка, сетне проклятие, от което косите на благочестивия отец Фиделиус навярно биха настръхнали. Задъхано изругаваш. Родриго май е пострадал!

Поглеждаш към Хуан, ала точно в този момент храсталаците пред вас се разтварят и от тях като черна светкавица изскача глиганът. Трескаво замахваш с копието, но краят на дръжката му се закача в дървото зад теб и не улучваш. Само след миг глиганът връхлита и те събаря на земята. Пареща болка пронизва крака ти и преди още да се опомниш от нея, острите закривени бивни раздират корема ти. Смътно забелязваш как в шията на звяра се забива стрелата на Хуан — но за теб вече е твърде късно.

 

44

— Зная, че е трудно да приемеш подобно нещо, брат Доминик — възразяваш ти. — Но в името на подслона, който получи тук, поне ме изслушай. Има какво да чуеш. Да, прав си — човек има право да живее по-добре. Затова онзи, който открива нови неща, за да направи живота по-хубав, служи на доброто. Така е с теб, брат Доминик. Така е обаче и с отец Фиделиус. Да, не се учудвай. Просто той разбира доброто по по-различен начин от теб, но се старае да му служи също така пламенно, както го правиш и ти. И ако сам не му покажеш, че работи в погрешна посока, няма кой друг да го стори. Ето, сега идва сражение. И ти, и абатът ще помагате за него, всеки според това как разбира доброто — ти с уменията си на лечител, отец Фиделиус с молитви и проповеди. Ако смяташ, че твоят път е по-правилен, покажи му го на практика! Каква по-удобна възможност ще имаш когато и да било? Сам Бог ти поднася на тепсия момента да докажеш, че от теб ползата за хората е по-голяма, отколкото от такива като отец Фиделиус. А ти вместо да се радваш, отблъскваш изгодния случай. Щом е така, значи и сам не вярваш в онова, което говориш! Чудесно, върви си, но направиш ли го, ще считам, че отец Фиделиус е бил по-прав в спора ви!

Когато замлъкваш, смаян от собственото си красноречие, брат Доминик се замисля, после въздъхва:

— Добре, графе. Убедихте ме. Оставам, но ще гледам да се срещам с отец Фиделиус колкото се може по-рядко.

— Дадено, брат Доминик — отвръщаш ти и добавяш наум: „Мисля, че и той няма да има абсолютно нищо против.“

Мини на 135.

 

45

— Най-бедният измежду богатите, естествено — отговаря Хуан. — Дори най-беден, той все пак се брои измежду богатите, и следователно е по-богат от който и да било измежду бедните — дори и от най-богатия сред тях.

Абдула ибн Таруми подскача, измъква ятагана си и с мораво от яд лице го забива в земята. Вероятно с удоволствие би нападнал Хуан, но на няколко крачки зад него стоиш ти — а схватката сам срещу двама противници никога не е особено изгодна.

— Прав ли съм? — пита Хуан.

— Прав си, шайтан такъв! — изхърква проповедникът. — Казвай тогава втората си задача!

Отбележи си, че печелиш една точка.

Мини на 13.

 

46

Когато отец Фиделиус и монасите му се запътват с проклятия на север, всички войници провесват носове. Лошо е да те прокълне свещеник — страшно е Господ да отвърне лице от теб. И от първия ден, в който мавританските пълчища обсаждат Алтасар, бойният дух сякаш се изпарява. Напразно обикаляш навсякъде в отчаяни опити да ободриш бойците. Обезверените хора загиват с тъпо безразличие. Защитата е вяла, слаба и скоро маврите се прехвърлят през стените. В битката за защита загиваш и ти, пронизан от невернически ятаган. Това е краят на граф Диего де Алтасар — доблестен испански благородник и добър боец, но не достатъчно предвидлив.

 

47

— Нещо не е наред — отбелязваш ти, гледайки гърба на отдалечаващия се с пълна скорост Абдула ибн Таруми. — Не разбирам какво му стана.

В следващия момент обаче разбираш. Иззад редиците на маврите изскачат трийсет въоръжени конници, които се насочват право към вас. Видът им не оставя и най-малкото съмнение — ако не направите нещо, ви остават само няколко секунди живот.

Обръщате се и побягвате към замъка. Ала конниците са много по-бързи от вас и ще ви настигнат далеч преди да се доберете до спасителната врата. Сега единственият ви шанс е в твоята предвидливост.

Поставил ли си да бдят срещу засада английски стрелци?

Да — мини на 142.

Не — продължи на 127.

 

48

Внезапно те обзема дива ярост. Нима след толкова борба ще се оставиш на маврите? Без да обръщаш внимание на свистящите наоколо стрели, ти скачаш върху един от зъберите и изкрещяваш:

— Не се предавайте! Бием се за вярата.

Наблизо отец Фиделиус те гледа с изумен поглед. В този момент раненият Естебан го дръпва за ръката и натопява пръста му в кръвта си.

— Отче! Начертайте с тази кръв един кръст върху челото на господаря!

Абатът се поколебава за миг, после изпълнява молбата. Тогава Естебан размахва меч и се провиква:

— За вярата! За граф Алтасар!

Стотици гърла подхващат вика му. И везните на битката се люшват във ваша полза.

Мини на 190.

 

49

Оглеждаш внимателно дрехите на двамата. Нищо особено — обикновени дрехи на високопоставени маври. Вярно, чисто нови и украсени със скъпоценни камъни, но в това няма нищо чудно — сигурно и двамата са богати. Изглеждат съвсем нормално за пратеници на халифа на Мосадир.

Ако тази проверка те е успокоила, мини на 133. Ако все още имаш подозрения, реши към какво друго да ги насочиш:

Говора на маврите — продължи на 217.

Маниерите им — попадаш на 229.

Начина им на хранене — прехвърли се на 102.

 

50

Когато слизаш в подземието при монаха и му излагаш грижите си, той се замисля дълбоко.

— Мразя онези, които горят книги, ала сега се питам дали нямаше да сторим най-добре, ако бяхме унищожили ръкописа. Е, сега вече е късно… — Изведнъж очите на брат Доминик светват. — Чуйте ме, графе! Имам план. Дайте ми ръкописите за час-два, а после разрешете да ви придружа на нощната среща. Обещайте да му ги предадете.

— Да не си полудял? — трепваш ти. — Ако доброволно му предам ръкописа, отец Фиделиус моментално ще ме отлъчи от църквата!

— Не и ако с това спасите замъка — хитро се усмихва брат Доминик.

Колкото и да настояваш, не успяваш да изкопчиш нищо повече за плана му.

Мини на 161.

 

51

След кратко търсене намираш капитана на английските стрелци. Нареждаш му да се укрие с хората си зад зъберите на стената и да следи дали Абдула ибн Таруми няма да подготви някаква засада. Ако се случи нещо подобно, ще разчиташ на техните лъкове за живота си.

— На наши лъкове може да разчита живот — кимва капитанът. — Английски стрелец — добър стрелец.

Мини на 3.

 

52

Отец Фиделиус дълго се колебае. Най-сетне той те поглежда замислено и кимва.

— Какво пък, може и да сте прав, графе… Моля се на Бога да ви даде проницателност. Само ви заклевам в името на всичко свято — дръжте този проклет ръкопис на сигурно място и не разкривайте тайната никому.

Без повече приказки, абатът напуска замъка. Когато го виждаш да се отдалечава към манастира, ти уморено избърсваш потта от челото си.

Мини на 9.

 

53

След половин час петима конници вече препускат да отнесат лошата вест до замъците на четиримата барони и манастира „Санто камино“. А ти стоиш край входа на замъка и обсъждаш с Естебан най-важните приготовления.

— От реколтата още не е прибрано само гроздето. Трябва да го оберем колкото се може по-бързо, а каквото не успеем — да унищожим. Малко е зелено, но нищо. Селяните: мъжете, които могат да държат оръжие, да дойдат в замъка ми, останалите да вземат от домовете си всичко, което може да се носи, и да откарат добитъка на север, по-далеч оттук. Всички болни или не дотам нужни добичета да се докарат тук, в замъка, заедно с колкото се може повече сено и слама за тях. Останалата храна за добитъка селяните да я откарат, а каквото не може да се откара — да се изгори. Всички по-тежки ценности да се заровят в земята, а ако издържат на морска вода — да се потопят в залива. Естебан, ти лично огледай стените отвън още веднъж. Когато дойдат селяните, отворете оръжейницата и им раздайте лъкове, стрели и мечове, колкото имаме, и ги тренирайте в двора на замъка. Освободете места за хората на бароните…

— За всички ли, господарю? — изненадва се Естебан.

— Е, нека да има място, пък ще видим, като получа отговорите им.

Мини на 123.

 

54

— Мъдра постъпка, граф де Алтасар — кимва одобряващо отец Фиделиус. И изведнъж тонът му става рязък, почти жесток. — Ала струва ми се, че премълчахте нещо от разказа си. Пред Божието име отговорете, вярно ли е?

Отваряш уста да отречеш, но в следващия момент се сещаш, че отец Фиделиус лично изповядва много от хората в замъка. Дори да не знае за съглашението на баща ти — ако това, което казаха „маврите“, е истина — сигурно скоро ще го научи.

Какво ще направиш?

Ще заявиш, че си казал абсолютно всичко — мини на 5.

Ще опишеш онова, което са казали измамниците за баща ти, но ще добавиш, че не му вярваш, тъй като тези хора не са се оказали истински маври — продължи на 107.

 

55

Какъв е крайният резултат?

Ако имаш повече точки от Абдула ибн Таруми, печелиш двубоя. Мини на 47.

Ако Абдула ибн Таруми има повече точки, ти си изгубил двубоя. Мини на 83.

Ако и двамата имате еднакъв брой точки, двубоят е завършил наравно. Мини на 36.

 

56

Без да мислиш за опасността, ти бързо навеждаш глава над него.

— Добре, запази тайната за себе си! Не бих желал близките ти да пострадат без вина. Искаш ли обаче да ти изпълня едно последно желание, преди да умреш? Виждам, че се държиш като истински мъж и ми е жал за теб.

За момент високият те поглежда изненадано. След това отговаря:

— Че какво да поискам? Да ме погребат като… Не, ще се досетиш откъде идвам!… Или… Ох, как боли!… Чуй ме бързо: ако разбереш кой ме прати при теб… ох, боли, болииии!… отмъсти му… и заради…. мен…

Речта му внезапно секва, той потреперва с цялото си тяло и след миг се търкулва мъртъв.

Мини на 114.

 

57

Може би Бог е чул отчаяната ти молитва, защото изведнъж ятаганът се строшава с трясък. Отплеснат от сблъсъка, мечът на Родриго се стоварва върху главата на проповедника с тъпата част. Ударът не е убийствен, но достатъчен, за да повали ибн Таруми на колене.

— Не, Родриго! — изкрещяваш ти, когато го виждаш да замахва отново срещу замаяния враг.

Родриго смаяно се озърта към теб, после разбира мисълта ти: смъртта на проповедника само ще ожесточи маврите. Стига ви и това, че победихте.

Никой друг не би могъл да стори подобно нещо, но Родриго небрежно повдига раменете на доспехите. Сетне пристъпва напред и с железен ритник отхвърля на десет крачки зашеметения мавър. Откъм лагера се надига жален вой.

До втори ритник не се стига. Посраменият проповедник внезапно намира сили и пъргаво пролазва на четири крака, после скача и побягва към своите. Родриго бързо се отказва да го гони, вдига триумфално меча си и тръгва обратно към замъка.

Мини на 47.

 

58

До вечерта целият замък бръмчи като разбунен кошер. Из двора са наслагани десетки легени и войниците внимателно гледат в тях. Скоро мястото, където подкопът ще излезе на повърхността, се очертава достатъчно добре — кръг с ширина около два метра, над който плочите просто чакат няколко по-силни удара с кирка и ще пропаднат. Всички говорят шепнешком, за да не усетят маврите подготвената засада.

По здрач ти подреждаш хората и тихо даваш последни заповеди.

— Копиеносците, готови ли сте с копията? Подаде ли се някой — мушкате безмилостно!

— Да, господарю!

— Фабио, донесе ли голямата врата от хамбара? Щом ти кажа, хвърляш я върху дупката така, че да се намести плътно. След това натрупвате отгоре камъни.

— Разбрано, господарю!

Обръщаш се към най-важния участник в плана.

— Брат Доминик, сигурен ли си, че тази твоя адска смес ще свърши работа?

Гърбавият монах уверено кимва.

— Гарантирам ви, графе.

— Добре. Сега чакайте!

Когато пада нощта, запалвате няколко фенера, които да осветяват добре мястото. Маврите сигурно се готвят да излязат сред пълен мрак и ще са чакали дълго време в тунела, за да привикнат очите им към тъмното, така че ярката светлина ще ги заслепи.

Ето, по плочите лекичко се почуква отдолу. Една от тях хлътва навътре, след нея втора. Образувалата се дупка е достатъчна, за да мине човек.

В този момент брат Доминик запалва от факела си голяма парцалена топка и я запокитва в отвора. Фабио моментално хвърля отгоре широката врата от хамбара, а готовите войници се заемат да я затрупват с камъни. Отдолу долитат приглушени викове, които бързо затихват.

Мини на 32.

 

59

— Пако, къде си? — извикваш ти, когато излизаш на двора.

Верният оръженосец изниква като изпод земята.

— Винаги до вас, господарю!

— Имаме ли катран в подземието?

— Цяло буре, господарю! Трябва ли ви за нещо?

Махваш с ръка към входа на централната сграда.

— Донеси три ведра. А ти, Алварес, приготви няколко запалени факли. Имам малка изненада за онези приятели пред портата.

След броени минути се навеждаш с първото ведро в ръце над тарана и подвикваш:

— Ей, вие там долу! Много ви скърца таранът! Проглуши ни ушите! Що не вземете да го смажете? Ето ви малко катран!

С тези думи лисваш ведрото катран върху навеса над тарана и добавяш:

— Сигурно вашият Махди ви е наредил да работите и през нощта, та да влезете по-бързо в замъка. Само че сега нощите са студени, нищо че е краят на лятото. Ето ви и малко огънче, да не измръзнете!

Хвърляш факлата върху навеса на тарана и катранът пламва мигновено. Ужасените маври изскачат и се опитват да изгасят пожара, ала попадат под прицела на стрелците. Скоро целият таран гори като клада. Без да чакаш, подпалваш и двете стенобитни машини. Напразно навесът на колелца трескаво снове до лагера и обратно, за да пренася делви вода — след половин час на местата на трите машини се търкалят само догарящи въглени.

Усмихваш се на малката победа. Наоколо дълго не стихват възторжените крясъци на войниците. Изчакваш ги да се успокоят, после нареждаш на гръмогласния Родриго да се провикне към стана на маврите:

— Хей, Абдула ибн Таруми! Граф Алтасар моли да пратиш още няколко обсадни машини, че ще ни е скучно иначе! Замъкът не е красив, когато няма нещо запалено да го осветява нощем!

Както по-късно ще отчетеш, думите ти улучват право в целта: твоите подигравки (а и арабските псувни, които Родриго добавя на своя глава) са уязвили черния проповедник толкова зле, че до края на обсадата не виждате повече нито една стенобитна машина.

Мини на 199.

 

60

Не се съгласяваш с Естебан, но старият войник е бил прав. Губиш 5 точки престиж пред прислугата и гарнизона на замъка.

Мини на 80.

 

61

Отец Фиделиус гордо изпъчва гърди.

— Никога не бих си позволил греха да излъжа, та дори и неверник като теб. Каквото се каза тук, беше чистата истина пред лицето на Бога. Върви сега, сине на Сатаната, и разкажи на цялото си проклето войнство какво е станало със словото на гнусния ви лъжепророк!

От гърлото на Абдула ибн Таруми се изтръгва рев на ранен звяр. Продължавайки да крещи като безумец, той препуска обратно. И скоро над целия вражески лагер се надига воят на хиляди хора.

Мини на 182.

 

62

С последни сили излизаш на стената, където те настига жестока кашлица. Пред очите на всички биещи се ти рухваш върху хладния камък и светът потъва в черна мъгла. Това е краят на арманилския граф Диего де Алтасар, заразен от чума по време на обсада. Той бе доблестен, ала не твърде предвидлив владетел.

 

63

Идващите насреща конници ускоряват крачка, но това не е достатъчно. Маврите внезапно спират и по команда запращат копията си след вас. Замахът от кон не е много точен, но трийсет копия са повече от достатъчни — две-три от тях те пронизват и приковават към земята само миг преди хората на Естебан да те прикрият зад железните си брони. Понякога не е достатъчно да си предвидлив — трябва да имаш и шанс.

 

64

Разтревожен от вестите за възможна нова война, ти започваш да оглеждаш замъка си. Крепостта е най-здрава и стабилна в цялото графство Арманилия. Стените са високи по четири разтега — с цял разтег повече дори от тези на замъка Рохалор, дебелината им е две крачки и половина, та да е удобна отбраната. И все пак доста неща не са съвсем наред. Тук камъните са се пропукали и разклатили, там зъберите по стената са се изронили, портата също не е много стабилна. Някое случайно сражение би издържал, но при сериозна обсада от многочислен противник тези неща могат да се окажат пагубни…

Един ден повикваш оръженосеца си.

— Пако, нали знаеш къде са зидарите в Толедо? Дотам са три дни път, не повече. Би ли повикал някой майстор да оцени колко ще струва ремонтът на замъка?

— Слушам, господарю! — покланя се младежът.

След седем дни Пако се връща, водейки дребен, плешив старец с огромни, напукани и мазолести длани. Старчето незабавно нахлузва зидарска престилка, после измъква връвчица с възли и тежест на единия край и се заема да мери старателно всяка една пукнатина, да пробва колко здраво се държат камъните, да опитва здравината на пантите на вратата. След два дни работа от изгрев до залез, майсторът пристига при теб.

— Не е хубава работата, господарю. Зидарията е сериозно пропукана на шест места, а на още четири има скрити пукнатини — удари ли ги таран, ще се разтворят и стената ще е пред срутване. Зъбците горе също се нуждаят от поддържане, а портата е просто зле — налегнат ли я четирима-петима яки мъжаги, с голи ръце ще я изкъртят. Здрава работа ще падне, докато потегнем замъка.

— Кажи колко пиастри ще трябват — прекъсваш го ти.

— Триста!

— А ако нямам толкова?

— Добре, нека да са двеста и петдесет — омеква старчето. — Но нито една монета по-малко!

По лицето на зидаря прочиташ, че няма да отстъпи повече. Трябва да платиш тези пари, или да се простиш с ремонта.

Ако имаш парите и желаеш да ремонтираш замъка, отбележи си го. След това мини на 174.

Ако не можеш, или не искаш да започваш ремонт, продължи на 115.

 

65

Още по пладне гръмогласният Родриго се провиква от крепостната стена:

— Абдула ибн Таруми, моят господар получи писмото ти, но не желае да чака до вечерта. Ела сам пред стените на замъка