Любомир Николов
Конникът на апокалипсиса — Моята библиотека
Непременно прегледайте правилата за използване на Моята библиотека!
БЕЛЕЖКА ОТ АВТОРА
В началото на VIII век арабите (наричани по онова време маври) завладяват почти цяла Испания. Християнски владения остават само две тесни ивици в северната част на полуострова. От края на същия век започва борбата за възвръщане на изгубените територии. Стъпка по стъпка християнските владетели изтласкват мюсюлманите все по-далече на юг, докато през 1492 година крал Фердинанд Арагонски превзема последното мавританско владение — Гранада. Тези почти седем века на борба срещу ислямските завоеватели са наречени Реконквиста — един от най-славните епизоди в историята на европейското рицарство.
В тази книга-игра съм използвал елементи от испанската история по време на Реконквистата. Но разказаното в нея не бива да се приема за реалност. Значителна част от действието, описаните места и действащите лица са измислени. Не съществува нито графство Арманилия, нито халифат Мосадир. Не съществува и ръкопис на Мохамед — първоначално учението му се е разпространявало само устно и първият ръкопис на Корана бива съставен едва след неговата смърт (по-точно през 655 година) по заповед на халифа Осман ибн Афан.
Трябва да спомена още, че макар действието да се развива на границата между XI и XII век, в много отношения съм използвал елементи от по-късни времена — например рицарските доспехи, които се появяват през втората половина на XIII, а истинския си вид придобиват едва през XIV-XV век. Същото може да се каже и за барута, станал известен на нашия континент чак около началото на XIV век. Колкото до Балдуин Фландърски, той бива коронован за крал на Иерусалим едва в края на 1100 година, но съм си позволил да изместя това събитие с една година напред просто защото героят ми нямаше какво да прави из Светите земи след края на кръстоносния поход.
Може би горните думи ще се сторят някому излишно формализиране. Та нали това е само книга-игра. (Например съвсем неотдавна един автор от жанра заяви на всеослушание, без изобщо да се смущава, че черпи познанията си за индианците от книгите на Карл Май. Няма що, страхотно „научно“ помагало!) Но лично аз винаги съм държал измислицата да бъде измислица, а фактът — точен и проверен факт.
Впрочем, винаги съм държал и на още нещо — да не досаждам на читателите с подробности, които засягат единствено мен. Затова няма да се разпростирам нито върху личните си творчески постижения, нито върху предпочитанията си към едно или друго, нито пък ще си позволя да плюя по конкуренцията — защото ВСЯКА конкуренция е достойна за уважение.
Без повече приказки, желая ви приятно четене.
Колин Уолъмбъри
През този топъл пролетен ден на 1100 година рицарят Диего де Алтасар се завръща към своето родно графство Арманилия след четиригодишно отсъствие. Зад гърба му са кръвопролитните сражения на Първия кръстоносен поход, завършили с превземането на Иерусалим.
Но сраженията с неверниците не са останали в миналото. Защото християнските владения Барселона, Арагон, Леон и Кастилия граничат с могъщата мавританска държава. Крехките примирия непрестанно се нарушават и от двете страни. Крал Алфонсо Храбри не крие стремежа си да завоюва нови територии, а ако е възможно — завинаги да изтласка маврите от последните им владения в Европа. Срещу него обаче е фанатичната сила на ислямските владетели, разполагащи с подкрепата на могъщия Алморавидес — повелител на Северна Африка и половината от Испания.
На тази раздирана от сражения земя се издига замъкът Алтасар — един от важните стратегически пунктове по границата между християнските и мюсюлманските владения. Ще може ли завръщането на един рицар да промени развоя на събитията? Това ще решиш ти, читателю. Защото Диего де Алтасар — ТОВА СИ ТИ.
Преди началото на приключението — едно предупреждение. Бъди внимателен във всяка своя дума и постъпка. Още първите часове на родна земя ще бъдат решаващи за бъдещата ти съдба… а може би и за съдбата на цяла Испания.
И тъй, започни от 1.
1
— Диего! Не бързай толкова! Каруците изостават.
Задържаш коня и се обръщаш. Трите каруци наистина са изостанали по неравния път. Между тебе и тях бавно яздят двамата ти бойни другари от кръстоносния поход — бароните Родриго де Рохалор и Хуан Валамирас. Копията и мечовете им блестят под лъчите на залязващото слънце. Докато те догонва, Родриго вдига ръка и избърсва потта от челото си. Не е особено приятно да яздиш с готово за бой оръжие, но от няколко дни насам ви предупреждават, че тукашните места са опасни. По ничията земя между мавританските и християнските владения върлуват банди разбойници. Говори се, че неверниците ги насърчавали, макар сами да търпят доста загуби от техните нападения.
Дори и да не ви бяха казвали за това, щяхте да го разберете по поведението на групичките селяни, които срещате от време на време. Докато неколцина работят, винаги има поне един наблюдател, оглеждащ напрегнато околностите за поява на врагове. Всеки път те обзема жал, когато виждаш как тия нещастни хора трепват от страх при вашата поява, а сетне с дълбоко облекчение ви пращат благословии. За тях въоръжените рицари са закрила срещу набезите на разбойнически банди — все едно дали нападателите са християни или мюсюлмани.
Едва удържаш нетърпението си. Под огнения залез в далечината вече различаваш тъмната синева на океана, а когато напрягаш очи, струва ти се, че съзираш и белите стени на замъка Алтасар. От четири години си мечтал за тази гледка.
Въпреки всичките ти подканвания каруците се влачат едва-едва. В гъстеещия мрак забелязваш отдясно високите каменни стени на манастира „Санто камино“. Остава ви да изминете още доста път и едва ли ще успеете да се приберете преди полунощ. Неволно ти минава благоразумната мисъл да пренощувате в манастира, а утре да продължите към кръстопътя.
Ако предложиш на приятелите си да спрете в манастира, мини на 52.
Ако предпочиташ да продължите напред попадаш на 85.
2
Кой препуска зад теб?
Хуан и Родриго — мини на 13.
Само Хуан — продължи на 32.
3
Отец Фиделиус приема отговора ти с явно недоверие.
— Странна работа, благородни рицарю. Доста време ви е трябвало, за да размислите. Дали пък неочакваното решение не се дължи на нощния мрак в гората преди кръстопътя?
Лицето ти пламва, но полагаш усилия да отговориш спокойно:
— Ако правилно ви разбирам, отче, вие намеквате, че съм се изплашил. Грешите. Но и да беше така, на ваше място не бих осъждал човек, който е проявил благоразумието да не тръгва слепешком срещу неизвестни опасности.
— Само че вие тръгнахте, млади графе! — саркастично възкликва отец Фиделиус. — А малодушието си остава малодушие, с каквито и имена да го прикриваме. Е, какво ще речете сега?
Яростно изтегляш меча от ножницата. Абатът изплашено отскача назад, но ти хващаш оръжието с две ръце и бавно го поднасяш пред лицето му. В светлината на кандилото, което държи единият монах, ясно личат кървавите петна по острието.
— Ето, това ще река, отче. Не исках да се хваля, но Господ ми е свидетел, че ме принудихте. По пътя ме нападнаха. Бяха петима. Двама вече няма да тормозят мирните пътници, а и третият кой знае дали ще се оправи. Останалите избягаха.
За момент абатът сякаш не знае какво да каже и само се вглежда мълчаливо в окървавеното острие. Отбележи, че печелиш 20 точки престиж пред отец Фиделиус и премини на 113.
4
Случвало ли ти се е днес да заповядаш нещо на Родриго?
Да — продължи на 89.
Не — мини на 64.
5
Спираш задъхан и трескаво се оглеждаш в мрака. Не виждаш нищо, което да ти помогне. Нищо… освен някакъв дълъг клон, надвиснал над пътя. Ако беше две педи по-ниско, би могъл да изненада преследвачите. Но за съжаление не е така.
През главата ти светкавично прелита идея. Не е кой-знае колко оригинална. Всъщност дори може да се каже, че е стара и изтъркана като номера с въжето. Но въпреки това може да свърши работа. Ако успееш да изпънеш клона настрани и надолу, а после да го пуснеш в подходящия момент срещу преследвачите…
Ще опиташ ли да го направиш?
Да — мини на 129.
Не — продължи на 82.
6
Хуан те поглежда тъй, сякаш не вярва на ушите си.
— Какво говориш, Диего? Нима допускаш, че баща ми може да е убиец?
Тъжно поклащаш глава.
— Не бих искал да го вярвам, но след като той сам призна в предсмъртния си час…
Лицето на Хуан пламва. Той изведнъж изтегля меча си и с всичка сила го забива в земята пред теб.
— Граф Алтасар, каня ви на двубой! Нека Божият съд да реши дали баща ми е бил грешен, или не!
Ако приемеш да се биеш с Хуан, мини на 141.
Ако откажеш, продължи на 218.
7
Колко точки престиж си загубил досега? Ако са 25, продължи на 103.
Ако са между 10 и 20, мини на 60.
Ако са по-малко от 10, прехвърли се на 87.
8
Чуваш яростния вик на Хуан. За момент копието му се мярка високо над теб. Очевидно той се опитва да ти помогне, без да мисли за риска. Ала вече е твърде късно. Кинжалът безмилостно полита надолу, пронизвайки със зловещо хрущене окото и мозъка ти. Така завършва животът на арманилския граф Диего де Алтасар.
9
Оръженосците са спрели каруците на кръстопътя. Връщаш се към тях и бързо нареждаш:
— Погрижете се за човека! Настигнете барона, повикайте помощ от Рохалор и Алтасар! Не губете време, Валамирас е нападнат от маврите!
Сетне, без да изчакваш отговор, обръщаш коня и се устремяваш след своя приятел.
Мини на 106.
10
Небрежно размахваш ръка.
— Няма нищо, Хуан. Просто съм малко нервен след тия неприятности с монасите.
Хуан кимва и се отдалечава напред. Продължаваш след него, като оглеждаш все тъй внимателно околностите на пътя. Но засега гората е тиха и спокойна. Само едно те учудва — когато минавате през мястото на снощната засада, не забелязваш никакви следи. Сякаш някой се е погрижил да ги премахне. Странно… Обикновените разбойници нямат навика да са чак толкова предпазливи.
Премини на 70.
11
Когато му казваш за подаръка от Балдуин, старият войник радостно възкликва:
— Слава Богу! Значи няма да се наложи да събираме нов данък от бароните.
Отбележи, че си отделил 500 пиастри за неотложни разходи и продължи на 59.
12
Ездачът изхвръква от седлото като парцалена кукла. Следващият кон се препъва в безжизненото му тяло, а върху него налита и третият. Коне и ездачи се превръщат в купчина крещяща, цвилеща, мятаща се плът. Оставяш ги да се мятат. С тях ще се заемеш след малко. Сега имаш по-важна задача.
Мини на 45.
13
Обзети от кръвожадна ярост, маврите продължават да сипят удари върху своите жертви, без да те забелязват. Задържаш коня и след малко двамата ти приятели са до теб. Все още имате предимството на изненадата. Как предпочиташ да нападнете?
Плътно един до друг — мини на 91.
От три страни едновременно — продължи на 77.
14
Готов за безмилостна схватка, ти здраво стискаш меча с две ръце. В тишината се раздават човешки стъпки. Напрягаш слух, за да различиш колко са нападателите. По всяка вероятност четирима или петима. Лошо… Ако са прости разбойници, има някаква надежда да се справиш. Но ако си налетял на банда от избягали войници, май ще трябва да се сбогуваш с живота на този мрачен път.
Внезапно долавяш нещо странно. Стъпките не идват към теб. Напротив, отдалечават се! Какво става? Нима са се изплашили? Не, невъзможно — знаят, че си сам. Тогава?
Конско пръхтене в тъмнината ти подсказва отговора. Нападателите се връщат при конете си. Проклятие! Дори и най-добрият боец няма особени шансове, когато трябва да влезе пеш в схватка с четирима или петима конници.
Ако сметнеш за най-разумно веднага да побегнеш към манастира, мини на 65.
Ако опиташ да се укриеш в гората, попадаш на 255.
Ако останеш да се биеш на пътя, продължи на 186.
15
С отчаяно усилие завършваш „двойната пеперуда“… и едва в последния миг разбираш, че Хуан е очаквал тъкмо такъв трик. Той с лекота се отклонява от удара, докато копието му безпогрешно се вмъква между крака ти и коня. Изхвръкваш от седлото и тежко се стоварваш върху тревата.
С оглед на подобен случай, преди двубоя и двамата сте запълнили доспехите си с дебели подплънки. Но въпреки това си зашеметен от удара и едва се изправяш на крака, докато Естебан тича да ти подаде меча.
В подобен двубой не се прилагат правилата на рицарските турнири. Важна е само победата. Ако сега нападне с копието, Хуан има всички шансове да те повали ранен… или дори мъртъв.
Отново трябва да избереш сам на кой епизод ще продължиш — 40 или 264.
16
Когато се завръщаш в трапезарията и разтваряш касетката, лицето на отец Фиделиус се вкаменява от изумление. В хлътналите му очи пламва трескав огън. По време на кръстоносния поход хиляди пъти си се срещал с алчността и отлично знаеш как изглежда тя върху човешкото лице. Но чувството, което виждаш пред себе си в момента, е по-различно. Липсва най-важното — егоизмът. Усещаш, че абатът е готов на всичко, за да се сдобие с това богатство… но не за своя лична изгода.
— Не ще и дума, кралски подарък — бавно произнася отецът с дрезгав глас. — Но този свят има само един истински владетел и Той стои над всички нас. От Негово име те моля, сине мой, отдели за светата църква половината от това богатство. Защото днес страната ни отчаяно се нуждае от могъща духовна опора.
Ако се съгласиш, продължи на 88.
Ако откажеш, мини на 39.
17
До замъка остават още стотина метра, когато внезапно виждаш как портата се разтваря и срещу теб изскача отряд въоръжени войници. Начело препуска старият Естебан — командирът на алтасарския гарнизон. Щом те разпознава, той прави знак на войниците да продължат и спира до теб.
— Какво има, Естебан? — тревожно питаш ти.
— Нещо не е наред, господарю — отвръща той с още по-тревожен глас и посочва към кръстопътя. — Погледнете!
Обръщаш се. В далечината Хуан бясно препуска към Валамирас, а от кръстопътя насреща ви се задава конник. Дори отдалече личи, че човекът е болен или ранен — тялото му се олюлява при всеки подскок на коня и само по някакво чудо все още се крепи в седлото.
Впрочем, чудото не трае дълго. Преди войниците да го наближат, човекът залита по-силно и се свлича на пътя.
Без повече приказки ти и Естебан се устремявате напред. Отблизо виждаш, че човекът наистина е ранен — от рамото му стърчи пречупена стрела. Загубил е доста кръв, но когато двама войници слизат от конете да му помогнат, той намира сили да размаха ръка.
— Оставете ме… към Валамирас… маврите… баронът…
После дълбоко въздъхва и губи съзнание. Ала казаното е повече от достатъчно.
— Един да остане при него! — бързо нарежда Естебан. — Всички други — към Валамирас!
В гърдите ти избухва гняв. Маврите! Значи отново нападат християнските земи. Но този път ще платят скъпо!
Мини на 236.
18
— Да се измъкваме, Хуан! — извикваш ти и пришпорваш коня си.
Уви, Господ не обича страхливците. Докато опитваш да се измъкнеш от тълпата нечия сабя подсича сухожилието на коня ти и благородното животно рухва с диво цвилене. Преди да се опомниш, неколцина от враговете вече са върху теб. Напразно опитваш да се надигнеш — тежестта на неверниците заедно с тежестта на собствените ти доспехи те държи прикован към прашния път. Някой отмята забралото на шлема и пред очите ти блесва острието на кинжал.
Премини на 8.
19
Макар и отпочинали през нощта, конете ви се движат доста бавно с този допълнителен товар. Едва след около час и половина излизате от гората и наближавате кръстопътя. Спираш и отново се обръщаш. Тук пътищата ви се разделят. Родриго ще трябва да завие наляво, Хуан продължава напред, а ти ще се отправиш надясно, към брега на океана.
С наближаването към родните места приятелите ти са станали нетърпеливи. Преди да се сбогуваш, хвърляш към тях поглед, изпълнен с тъжна завист. Щастливци! В родните домове ги очаква радостно посрещане. А за теб… за теб завръщането в Алтасар не означава нищо, освен скръб и печал.
Вече се каниш да пришпориш коня, когато в далечината забелязваш облак прах. Някой препуска откъм замъка Валамирас.
Ако решиш да изчакаш неизвестния конник, мини на 79.
Ако продължиш към Алтасар, прехвърли се на 33.
20
Надеждите да узнаеш тайната се оказват напразни. Три часа мавърът изтърпява със стиснати зъби и най-страшните мъчения. Най-сетне, напълно загубил сили, той прошепва едва чуто:
— Ноктите… на орела… пазят съкровището…
Сетне издъхва.
Свиваш рамене. Тайната ще остане неразкрита. Някой ден може да потърсиш съкровището на Пеня алта, но сега имаш по-важни задачи.
Премини на 292.
21
Върху аскетичното лице на абата се появява тънка, скъперническа усмивка.
— Граф Алтасар, няма да крия, че тази вечер ми направихте добро впечатление. Все още не смея да му се доверя докрай, но от все сърце се моля на Бога близките дни да го потвърдят. Защото в днешните тежки времена светската власт и църквата трябва на всяка цена да обединят усилията си в борбата срещу неверниците. Но нека да седнем, разговорът ни няма да е съвсем кратък.
Мини на 132.
22
Из древните летописи:
На 21 май, лето Господне 1100, кралските войски заедно с местните благородници под командването на арманилския граф Педро де Моренитас след тежки битки превзеха крепостта Алтасар. Тежко раненият бунтовник Диего де Алтасар бе заловен жив. По заповед на граф Моренитас предателят бе закачен в клетка на крепостната стена, където издъхна и скелетът му остана да виси там за назидание на всички.
Три седмици по-късно фанатизирани мюсюлмански пълчища, подстрекавани от своя „махди“ Абдула ибн Таруми, нахлуха в Арманилия. Към тях се присъединиха войските на Алморавидес, пристигнали с кораби от африканския бряг. След неотдавнашните междуособици графството нямаше готовност за съпротива и бе превзето с нечувани жестокости. Манастирът „Санто камино“ бе разграбен и опожарен, а неговият игумен отец Фиделиус — набит на кол след варварски мъчения.
От Арманилия маврите се устремиха като неудържим прилив към Талавера, Мадрид и Толедо…
23
Този път пръстите ти се вкопчват в клона. За миг увисваш във въздуха, после жилавото дърво бавно се огъва надолу и нозете ти докосват пътя. Забивайки пети в земята, с отчаяно усилие издърпваш клона назад. Капанът е готов! И тъкмо навреме, защото конниците вече връхлитат като черна лавина сред мрака. Усмихваш се свирепо. Сега идва техен ред да се изненадат.
Първият нападател е само на няколко крачки. Разтваряш пръсти и клонът профучава през тъмнината. Очаквал си да улучиш ездача, но става нещо далеч по-добро. В нощта се раздава бясно цвилене. Първият кон се премята и пада на пътя, затискайки ездача си. Върху него налитат следващите два. Коне и ездачи се превръщат в купчина крещяща, цвилеща, мятаща се плът. Оставяш ги да се мятат. С тях ще се заемеш след малко. Сега имаш по-важна задача.
Мини на 45.
24
С оглушителен боен вик се врязваш в тълпата маври. Първият пада, пронизан от копието ти, без изобщо да разбере какво става. Намушкваш още един, после захвърляш копието и започваш да раздаваш с меча си страховити удари наляво и надясно.
Но изглежда, че в своята ярост си забравил едно от най-важните правила на рицарската война: никога не оставай сам между враговете. Само след минута тази грешка се оказва пагубна, защото и маврите отлично знаят — веднъж повален от коня, рицарят става безпомощен пленник на тежките си доспехи. Нечии жилави ръце се вкопчват в крака ти, изтръгват го от стремето и напъват нагоре. Загубил равновесие, ти се олюляваш в седлото, размахваш ръце… и рухваш на земята.
Преди да се опомниш, неколцина от враговете вече са върху теб. Напразно опитваш да се надигнеш — тежестта на неверниците заедно с тежестта на собствените ти доспехи те държи прикован към прашния път. Някой отмята забралото на шлема и пред очите ти блесва острието на кинжал.
Усещаш с гърба си как земята трепери под ударите на тежки конски копита. Кой още напада маврите?
Хуан и Родриго — мини на 191.
Само Хуан — продължи на 8.
25
Уви, прекалено самонадеяно си заложил всичко на бързината си. Преди да се приведеш докрай, въжето те закача под брадата. Седлото изчезва изпод теб, сетне рухваш на земята и за миг губиш съзнание от удара. Нима това ще бъде краят? Навярно да, ако шансът не ти помогне.
Избери сам на кой епизод ще продължиш — 143 или 192.
26
— Става дума за онзи човек — отговаря мрачно абатът. — За онзи бивш монах на име Доминик. Още миналата година братята от Мадрид ми изпратиха писмо, в което най-подробно описват истинския му облик. Няма съмнение, че той е продал душата си на дявола, графе. Занимава се с черна магия, чете древни езически и дори мавритански ръкописи, неведнъж открито е изразявал несъгласие с учението на църквата. В днешните съдбовни времена подобен човек не заслужава друго, освен да бъде изгорен като магьосник и еретик! И това щеше да стане отдавна, ако баща ви не го бе взел под своя закрила. Умолявам ви, графе, не допускайте същата грешка! Не рискувайте спасението на душата си. Трябва час по-скоро да отървем графството от еретика!
Положението става сериозно. Трябва да решиш съдбата на един човек. Ако се съгласиш с отец Фиделиус, мини на 122.
Ако категорично откажеш, прехвърли се на 276.
Ако потърсиш средно положение и предложиш да изгониш брат Доминик от графството, продължи на 259.
Ако се опиташ да хитруваш и кажеш на отец Фиделиус, че ще оковеш еретика в подземията на замъка, попадаш на 53.
27
— Я стига с тия глупости — ядосва се Родриго. — Откога взехме да си заповядваме?
И без да изчаква твоя отговор, той препуска напред. Оръженосецът му бързо подкарва каруцата след него.
— Ама че магаре… — промърморва Хуан.
И ти си на същото мнение, но Родриго вече е твърде далече, за да му го съобщиш. Ще трябва да се примирите с липсата на неговата компания.
Мини на 83.
28
С този избор неволно даваш предимство на своя противник, защото ударът изисква не толкова сила, колкото ловкост. За да го нанесеш, трябва да вдигнеш щита над себе си и да се приведеш на една страна. В подобна поза трудно се пази равновесие. Макар и по-слаб от теб, Хуан използва момента и с всичка сила стоварва щита си върху твоя. Залиташ и втори яростен удар те поваля на земята. Преди да се опомниш, противникът вече е стъпил върху гърдите ти. Той дръпва забралото на шлема и зърваш острието на меча му само на няколко сантиметра от очите си.
— Граф Алтасар — високо изрича Хуан, — признавате ли Божията присъда, че баща ми е невинен?
Какво ще отговориш?
Да — мини на 149.
Не — продължи на 282.
29
Напрежението ти е придало удивителна сила. С едно премятане се озоваваш върху клона и обръщаш глава назад. Конниците вече наближават като зловещи призраци в нощния мрак, но по всичко личи, че не са те забелязали. Ето, само след броени секунди ще минат точно под теб!
Ако желаеш да ги нападнеш, мини на 176.
Ако предпочиташ да се затаиш на клона, продължи на 222.
30
По твоя заповед войниците издигат бесилка високо над крепостната стена. Когато палачът вече е надянал примката на шията му, шейх Ахмед те поглежда с презрение и високо изрича:
— Невярно куче, ти наруши собствената си клетва! Затова сега искам да ти кажа едно. Преди смъртта си Абад Трети е разкрил точно какъв знак сочи към съкровището. Но ти никога не ще го узнаеш.
И с тия думи мавърът сам се хвърля от стената.
Свиваш рамене. Тайната вече е изгубена. Някой ден може да потърсиш съкровището. Но сега имаш по-важни грижи.
Мини на 292.
31
Докато разказваш, вече сте наближили мястото на снощното нападение. Странно, наоколо няма никакви следи. Хуан оглежда пътя и се навъсва.
— Не ми харесва това, Диего. Не прилича на обикновено разбойническо нападение. Разбойниците едва ли биха се върнали да заличат следите. Слушай, може да ти се стори глупаво, но предлагам да си сложим доспехите.
Междувременно Родриго се е приближил до вас и чува последните му думи.
— Вярно, Хуан — намесва се той. — По-глупава идея отдавна не бях чувал. Не стига, че ония непрокопсани монаси ни забавиха толкова, ами сега и ти ще ни караш да спираме заради някакви нелепи приумици. На тебе ли да разправям колко време ще ни трябва, за да наденем проклетите доспехи и колко ще тежат — и на нас, и на конете? Ти какво ще речеш графе?
Ако се съгласиш с Родриго, мини на 84.
Ако подкрепиш идеята на Хуан, продължи на 46.
32
Обзети от кръвожадна ярост, маврите продължават да нанасят удари върху своите жертви, без да те забелязват. Задържаш коня и след малко Хуан е до теб. Все още имате предимството на изненадата. Как предпочиташ да нападнете?
Плътно един до друг — мини на 125.
От две страни едновременно — продължи на 77.
33
Продължаваш към Алтасар, но само след няколко минути изотзад долитат виковете на Пако. Обръщаш се. Оръженосецът се е изправил върху каруцата и с всички сили размахва ръце. Когато вижда, че е привлякъл вниманието ти, той посочва към кръстопътя. Поглеждаш натам и с изненада забелязваш Хуан и Родриго да препускат заедно към Валамирас. Край пътя е спрял самотен кон, но от ездача му няма и следа. Нещо не е наред!
Без да се колебаеш нито миг, ти препускаш обратно. Отминаваш кръстопътя, завиваш към Валамирас и сега виждаш ездача. Човекът лежи в крайпътната трева, а от рамото му стърчи пречупена стрела. Изгубил е доста кръв, но когато спираш за момент до него, събира сили, за да избъбри:
— Маврите… маврите…
Повече не успява да каже нищо, само въздъхва тежко и губи съзнание.
В гърдите ти избухва гняв. Маврите! Значи отново нападат християнските земи. Но този път ще платят скъпо!
— Пако! — изкрещяваш ти. — Повикай помощ от Алтасар!
После яростно захлопваш забралото на шлема и се устремяваш подир Хуан и Родриго.
Мини на 68.
34
— Идвам заради едно ваше обещание — прямо отвръща абатът. — Ако си спомняте, при първия ни разговор казахте, че преди да направите дарение на манастира, искате да разберете какво мислят хората за него. Е, сега вече навярно знаете, че нашите монаси са си спечелили всеобщо уважение със своето благочестие и своята борба за разпространяване на правата вяра. Мога ли да се надявам на част от богатството, което донесохте от Светите земи?
Този път нямаш възможност да избегнеш неприятната тема. Какво ще отговориш на отец Фиделиус?
Да — мини на 208.
Не — продължи на 62.
35
Този път абатът те изненадва с широка и топла, съвсем човешка усмивка.
— Сине мой, от все сърце благодаря на Бога, че ни връща един млад, доблестен и предан на църквата благородник. Имахме отчаяна нужда от човек като теб. Защото в днешните тежки времена светската власт и църквата трябва на всяка цена да обединят усилията си в борбата срещу неверниците. Ще бъда откровен докрай — бях чул съвсем други отзиви за теб. Радвам се да открия доколко неверни са били, ала същевременно това ме изпълва с тревога и трябва да те предупредя: пази се, сине мой! По тукашните места имаш могъщи и коварни врагове.
— Кои са те, отче? — бързо питаш ти.
Отец Фиделиус поклаща глава.
— Не мога да хвърлям обвинения с лека ръка. Засега ще премълча подозренията си. Но нека да седнем, разговорът ни няма да е съвсем кратък.
Мини на 132.
36
Изкачването наистина се оказва безумен риск. Десетки пъти губиш опора и едва успяваш да се вкопчиш с нокти във влажния камък. Когато най-сетне се добираш до гнездото, дланите и коленете ти са ожулени до кръв.
Уви, всичко е било напразно. Не откриваш нищо, освен тясна издатина, върху която едва се крепи гнездото. Чувстваш се напълно изтощен. Сядаш върху съчките, за да събереш сили за слизането.
В този момент се раздава плясък на криле и разяреният орел се спуска от висините право към главата ти. Неволно скачаш на крака, губиш опора… и политаш в бездната.
Избери сам на кой епизод ще продължиш — 128 или 205.
37
Ударът е страхотен. Мечът ти потъва до дръжката в гърдите на врага. Докато конят бясно продължава напред, безжизненият труп изхвръква от седлото и се стоварва върху теб. Падаш назад, но веднага скачаш на крака и се опитваш да измъкнеш меча си.
Уви, не ти остава време да го сториш. Останалите конници връхлитат с размахани оръжия и преди да направиш каквото и да било, ударът на тежка бойна секира разцепва черепа ти.
38
Продължаваш към Алтасар, но само след няколко минути изотзад долитат виковете на Пако. Обръщаш се. Оръженосецът се е изправил върху каруцата и с всички сили размахва ръце. Когато вижда, че е привлякъл вниманието ти, той посочва към кръстопътя. Поглеждаш натам и с изненада забелязваш Хуан да препуска в безумен галоп към Валамирас. Край пътя е спрял самотен кон, но от ездача му няма и следа. Нещо не е наред!
Без да се колебаеш нито миг, ти препускаш обратно. Отминаваш кръстопътя, завиваш към Валамирас и сега виждаш ездача. Човекът лежи в крайпътната трева, а от рамото му стърчи пречупена стрела. Изгубил е доста кръв, но когато спираш за момент до него, събира сили, за да избъбри:
— Маврите… маврите…
Повече не успява да каже нищо, само въздъхва тежко и губи съзнание.
В гърдите ти избухва гняв. Маврите! Значи отново нападат християнските земи. Но този път ще платят скъпо!
— Пако! — изкрещяваш ти. — Повикай помощ от Алтасар!
После яростно захлопваш забралото на шлема и се устремяваш подир Хуан.
Мини на 106.
39
Бавно поклащаш глава и виждаш как върху костеливото лице на абата алчността отстъпва място на жестоко разочарование, което всеки момент е готово да се превърне в лична неприязън. Ако все пак решиш да отделиш нещо за манастира (макар и не половината си богатство), мини на 51.
Ако смяташ, че е излишно да го правиш, продължи на 66.
40
Тревожно извръщаш глава. Ала Хуан не е и помислил да се възползва от положението. Виждаш го как скача от коня и размахва ръка към оръженосеца си, който веднага се втурва напред.
— По-внимателно, господарю! — възкликва Естебан, докато ти подава меча. — Този барон Валамирас явно е опитен боец.
Продължи на 256.
41
Имаш чувството, че земята трепери под копитата на коня ти. Вече те е обзело опиянението на предстоящата схватка. През процепите на шлема вятърът облъхва разгорещеното ти лице. Само след минута вече си изпреварил своя приятел и неудържимо продължаваш напред.
— Диего, почакай! — чуваш зад гърба си вика на Хуан.
Усмихваш се със стиснати зъби. Да чакаш ли? Не, граф Алтасар не изчаква никого в битката!
Край тебе прелитат ниви, хълмове, маслинови горички. В далечината забелязваш кулите на замъка Валамирас. Всеки момент ще срещнеш врага.
Мини на 137.
42
Естебан се колебае още малко и неохотно добавя:
— Няма как, ще се наложи да съберем нов данък от бароните.
Кимваш. Очевидно се налага да го направите. Отбележи, че в близките дни касата на Алтасар ще се попълни с 1000 пиастри, от които половината веднага ще отидат за неотложни разходи, а с останалите 500 ще можеш да разполагаш както сметнеш за добре.
Отбележи също така, че губиш 10 точки популярност пред бароните. След това премини на 59.
43
Колко точки престиж си спечелил? Ако нямаш нито една, премини на 117.
От 1 до 10 — продължи на 80.
От 11 до 29 — прехвърли се на 21.
От 30 нагоре — попадаш на 35.
44
Завръщаш се в Алтасар, намираш здраво въже и се отправяш към Пеня алта заедно с Пако, който непрестанно се вайка и те уговаря да се откажеш от начинанието. Но ти вече си толкова разпален, че нищо не може да те спре. След като намираш мястото, прикрепваш въжето за една остра скала и започваш да слизаш надолу. Питаш се дали тъкмо към това гнездо не е идвал баща ти преди смъртта си.
Много скоро обаче ти хрумва друг, много по-сериозен въпрос — дали на свой ред няма да станеш жертва на Пеня алта. Спускането по отвесната скала е невероятно трудно. Въпреки въжето, на няколко пъти едва успяваш да се удържиш над бездната. А когато най-сетне достигаш целта, очаква те горчиво разочарование. Не намираш нищо, освен тясна издатина, върху която има прогнило, отдавна изоставено гнездо.
И ако слизането е било трудно, то катеренето обратно се оказва истински кошмар. Дланите ти са изранени до кръв от въжето, пръстите ти са безчувствени и всеки момент могат да престанат да ти служат. По някакво чудо успяваш да се добереш до върха на скалата, пропълзяваш на няколко крачки от ръба и се просваш върху студения камък.
Повече не желаеш и да мислиш за съкровището. Кой знае дали изобщо го има.
Премини на 292.
45
Изскачаш насред пътя. Четвъртият конник е усетил, че става нещо нередно и размахва тежка бойна секира, но ти ловко се гмуркаш под удара и го покосяваш с меча през гърдите. После веднага отскачаш настрани в очакване на петия.
Петият конник обаче се оказва много прозорлив или много страхлив, защото го чуваш, че вече препуска обратно. Добре, дотук съдбата те закриля. Двама противници по-малко. А останалите трима?
Обръщаш се рязко. Не, за щастие вече не са трима. Само един тъмен силует пристъпва насреща ти с вдигнат меч. Олюлява се — изглежда, че е замаян от падането. Без да му оставиш време да се опомни, започваш да нанасяш удар след удар. Противникът изглежда опитен и върти меча доста добре, но в момента просто не му достигат сили за друго, освен да парира твоите удари и крачка по крачка да отстъпва към гората. Отбраната му става все по-несигурна. Скоро няма да издържи и ще допусне грешката, която ще му струва живота. Но преди да се стигне дотам, човекът захвърля меча и побягва към гъсталака. Как ще постъпиш сега?
Ще го подгониш — мини на 275.
Ще го оставиш да избяга и ще се огледаш дали не те дебне някой друг от нападателите — прехвърли се на 194.
46
В крайна сметка вашето мнение надделява. Мърморейки недоволно, Родриго слиза от коня и се отправя към каруцата си. След малко тримата се заемате с трудната задача да навлечете тежките железни брони. Оръженосците ви помагат с похвално усърдие, но трябва да се затегнат толкова много кукички, ремъци и сглобки, че след половин час още сте към средата на работата.
И в този момент от гората с диви крясъци изскача отряд въоръжени мавритански конници.
Няма нищо по-безпомощно от един рицар с наполовина облечени доспехи. Нападението ви е заварило неподготвени. До тебе Пако рухва на земята, улучен от вражеска стрела. Хвърляш се към оръжието си, ала преди да го достигнеш, чуваш свистенето на крив сарацински меч… и в следващата секунда падаш край пътя с разсечена шия.
47
Хуан и Родриго остават да пренощуват в Алтасар, а докато ги изпращаш на сутринта, откъм кръстопътя се задава нов посетител — отец Фиделиус.
След предупрежденията на Естебан знаеш, че трябва да бъдеш внимателен с абата, затова го посрещаш най-любезно. Той също се държи подозрително учтиво, дълго се осведомява за здравето ти и изразява надежда, че раната върху лявата ти ръка не е сериозна. Разговорът на най-общи теми се проточва доста, докато накрая решаваш да запиташ какво го води насам.
Ако си обещал на отец Фиделиус да размислиш по въпроса за рубините, мини на 34.
Ако си дал подобно обещание за парчето от Светия кръст, продължи на 100.
Ако не си му обещавал нищо, прехвърли се на 26.
48
— Аз пък те моля като приятел да не ми разваляш радостта от завръщането — отсича Родриго. — Да имаше опасност — разбирам. А то… От един конник ли те е страх?
Хубава работа! Родриго те изпревари с лукавия намек. Ако го оставиш да си тръгне, мини на 95.
Ако отвърнеш, че май самият той се страхува, продължи на 150.
Ако му заповядаш да изчака, прехвърли се на 4.
49
Херцогът се усмихва лукаво.
— Но в крайна сметка вярата трябва да бъде подкрепена със силата на местните благородници. А техните отзиви за вас са предимно добри. Доста се колебах, ала в крайна сметка с дадената ми от краля власт ви определям за граф на Арманилия. И занапред… много внимавайте с абата, графе.
Мини на 114.
50
— Приемете моите извинения, отче — казваш ти. — Трябваше да ви повярвам одеве. Тукашните места явно наистина са по-опасни, отколкото преди четири години. На пътя имаше засада.
— И какво стана? — саркастично пита отец Фиделиус. — Нима се уплашихте от някакви недодялани разбойници?
Лицето ти пламва, но полагаш усилия да запазиш спокойствие и бавно изтегляш меча от ножницата. В светлината на кандилото, което държи единият монах, ясно личат кървавите петна по острието.
— Ето, това стана, отче. Бяха петима. Двама вече няма да тормозят мирните пътници, а и третият кой знае дали ще се оправи. Останалите избягаха.
За момент абатът сякаш не знае какво да каже и само се вглежда мълчаливо в окървавеното острие. Отбележи, че печелиш 15 точки престиж пред отец Фиделиус и премини на 113.
51
Малко неохотно посягаш напред, загребваш от касетката шепа рубини и ги изсипваш на масата пред отец Фиделиус. Определи сам каква е тяхната стойност и си запиши това.
Ако стойността на рубините е под 100 пиастри, прехвърли се на 108.
Ако е между 100 и 299 пиастри, мини на 121.
Ако е между 300 и 500 пиастри, попадаш на 78.
А ако е над 501 пиастри, продължи на 99.
52
Родриго не изглежда възхитен от предложението ти. От два дни приказва само за грандиозното посрещане, което ще му устроят в Рохалор и сега отново се връща към любимата си тема. При това е доста категоричен:
— А, не! Да ме прощаваш, графе, обаче това си е чиста глупост. Искаш тая вечер да кисна на манастирската трапеза и да нагъвам постен фасул, докато в Рохалор ще ми опекат цяло теле. Хубаво посрещане в родния край си ми подготвил, няма що!
Чудиш се какво да му отговориш, но в този момент Хуан ти се притича на помощ:
— Родриго, ти си дървена глава.
— Кой, аз ли? — трепва Родриго като ужилен.
— Точно ти. Помниш ли, и граф Балдуин ти го казваше.
— Ама аз щях да се бия с него заради тия думи! — разпалено отвръща Родриго. — И тогава…
— И тогава щеше да останеш без глава, или да лишиш похода от най-важния му водач — прекъсва го Хуан. — Нямаш широк поглед, това ти е бедата. Ето и сега. Добре де, да речем, че се прибереш посред нощ. Какво ще стане? Никакво теле няма да ти изпекат, от мен да го знаеш. Ще те нахранят с остатъците от вечерята и до сутринта ще те разпитват за Светите земи. Виж, ако пристигнеш малко преди пладне… А погледни сега от другата страна. Кои сме ние? Доблестни рицари, защитници на вярата. Как да не ни посрещнат с разтворени обятия добрите монаси? И не само с разтворени обятия, но и с разтворена изба. Ти може да си забравил, обаче аз отлично помня винцето на отец Беатус.
Понякога Родриго умее да бъде съобразителен. След кратко, но усилено размишление той енергично махва с ръка.
— Прав си, Хуан! Мене ако питаш, трябваше да те оставим за крал на Иерусалим вместо Балдуин. Винаги избираш най-мъдрото решение.
Мини на 61.
53
Абатът не е очарован от твоята идея, но настроението му бързо се подобрява, когато обясняваш, че доживотното затворничество в подземията е по-страшно и от най-лютата смърт. След като те похвалва за благочестивото решение, той поема обратно към манастира.
Отбележи, че печелиш 5 точки престиж пред отец Фиделиус и продължи на 290.
54
Промъкването през храсти и тръни в пълна тъмнина не е особено приятно занимание, но се утешаваш с мисълта, че поне успя да отървеш кожата. А и така е по-добре — преследвачите едва ли ще могат да те открият в гъсталака. Опасното ще е когато излезеш на открито.
Не знаеш колко време си се промъквал така, ала най-сетне гората свършва. Недалече забелязваш тъмните очертания на високата манастирска ограда. Ослушваш се. Тишината е пълна. Изглежда, че нападателите са се отказали от преследването. Тичешком прекосяваш пътя, изтичваш покрай оградата и започваш с всички сили да блъскаш по високата порта.
— Кой е? — долита след малко отвътре тревожен глас.
— Граф Диего де Алтасар — раздразнено отговаряш ти. — По-бързо отваряй, негоднико! Не ме карай да чакам!
Малкото прозорче на вратата се открехва и отвътре надниква монах с кандило в ръка. След дълго взиране той най-сетне кимва и дръпва тежкото резе.
— Прощавайте, ваша светлост, обаче нощем се налага да бъдем внимателни. Лоши времена настанаха напоследък…
Нетърпеливо го бутваш настрани и прекрачваш в манастирския двор. Почти в същия миг от полумрака пред теб се появява мършавият силует на отец Фиделиус.
— Какво става, благородни рицарю? — пита абатът, без да крие иронията в гласа си. — Разтревожихте ни. Конят се върна доста отдавна и вече се чудех дали да не кажа на вашите приятели. Май това буйно животно ви е хвърлило от седлото.
За момент се поколебаваш какво да отговориш. Ако потвърдиш, че конят те е хвърлил от седлото, мини на 206.
Ако разкажеш за нападението, продължи на 234.
55
Препускаш напред и се врязваш между нападателите, раздавайки яростни удари с меча наляво и надясно. Двамина маври падат с разцепени глави. Ала храбрата ти атака е обречена на провал. Неверниците те обкръжават от всички страни и само след минута острието на копие се впива дълбоко в гърба ти. Това е краят на арманилския граф Диего де Алтасар.
56
Оръженосците са спрели каруците на кръстопътя. Връщаш се към тях и бързо нареждаш:
— Погрижете се за човека! И повикайте помощ от Алтасар! Не губете време, Валамирас е нападнат от маврите!
Сетне, без да изчакваш отговор, обръщаш коня и се устремяваш след двамата си приятели.
Мини на 68.
57
През цялото време след смъртта на стария барон Валамирас ти си носил плочката със себе си. Сега я изваждаш и хвърляш поглед върху изображението на орела. Дали има някаква връзка със съкровището? Може би да. Баронът като че намекваше за това с последните си думи.
Върни се на 75 и направи своя избор.
58
Разбойникът изхвръква от седлото като чувал с брашно и тежко се стоварва на пътя. Останалите вече разбират, че имат работа с опасен противник и опитват да се организират, но ти не им оставяш време за това. С жесток удар в шията поваляш втория противник. Третият спира коня и вдига насреща ти грамадна бойна секира. Пъргаво се привеждаш под удара и замахваш напред. Този път не си чак толкова точен — успяваш само да намушкаш противника в ръката. Но и това е достатъчно. С див рев разбойникът изпуска секирата, пада от коня и пропълзява към храстите.
За останалите двама демонстрацията на сила е била твърде убедителна. Те завиват назад като по сигнал и изчезват в мрака. Е, добре, нека бягат. Обръщаш коня и потегляш обратно към манастира. Нямаш намерение да преследваш тия симпатични хорица. Рано или късно ще се намери кой да ги закачи на въжето.
При мисълта за въжето неволно трепваш. Без малко да забравиш онова, дето го бяха опънали през пътя. Веднага привеждаш глава към гривата на коня и след като минаваш под изпънатото въже, продължаваш напред.
Мини на 209.
59
— Добре де — казваш ти, — толкова ли е важно какво ще рекат бароните? В крайна сметка тук аз съм представител на кралската власт и…
Естебан поклаща глава.
— Още не, господарю, още не… След смъртта на баща ви Арманилия още няма истински граф. Само кралят може да реши кому да предаде властта. Вече изпратих вестоносец към Толедо да съобщи за вашето завръщане. Кралят най-вероятно няма сам да вземе решение, а ще изпрати херцог Алма. И херцогът непременно ще се заинтересува от мнението на отец Фиделиус и четиримата барони. За Валамирас и Рохалор не се безпокоя — с тях винаги сме били в добри отношения. Третият барон, Алонсо Саланеда… помните го, предпочита да си кротува, та човек никога не знае какво ще му хрумне. Обаче четвъртият…
Естебан не довършва, ала ти и сам знаеш какво има предвид. Четвъртият барон е твоят братовчед Педро де Моренитас. Въпреки роднинската връзка никога не си се разбирал с него. Дели ви стара вражда — още от завоюването на Арманилия, когато кралят предпочел баща ти за граф на тия земи.
Естебан се досеща за какво мислиш и добавя:
— С Педро ще си имате неприятности. Още не беше минала седмица от смъртта на баща ви, а той вече взе да претендира за графската власт. И не е толкова невероятно херцог Алма да вземе решение в негова полза. Затова… внимавайте с бароните, господарю. Впрочем, скоро ще ги видите. Утре сутрин е погребението на барон Валамирас и сигурно всички ще присъстват.
С това разговорът привършва. Ти обаче дълго се колебаеш дали да отидеш на утрешното погребение. Все още не си добре запознат с положението в Арманилия и можеш да допуснеш някоя грешка при първата среща със Саланеда и Моренитас. Дали не е по-добре да пропуснеш това погребение?
Ако отидеш на погребението, продължи на 81.
Ако предпочетеш да не присъстваш, мини на 179.
60
— Ще бъда откровен с вас, графе — навъсено произнася абатът. — Не ми харесвате. Очаквах да бъдете друг… по-храбър, по-благороден, по-предан на вярата… Не се обиждайте на моята искреност. Разочарованието ми е жестоко. От все сърце се моля на Бога близките дни да покажат, че съм се лъгал. Защото в днешните тежки времена светската власт и църквата трябва на всяка цена да обединят усилията си в борбата срещу неверниците. Но нека да седнем, разговорът ни няма да е съвсем кратък.
Мини на 132.
61
— Е, добре — кимваш ти. — Както казва Хуан, да видим дали ни чакат с отворени обятия…
— И с отворена изба, благородни рицарю — намесва се в разговора нечий благ, почти мазен глас.
Стреснато се озърташ надясно. Край пътя стои мършав човек, облечен с грубо монашеско расо. В полумрака цветът на дрехата му се слива с близките храсти, затова не сте го забелязали досега. Извинителна причина… но въпреки това се изругаваш на ум. Дявол да го вземе, изгубил си предишната бдителност.
— А вие кой сте, отче? — пита Хуан.
— Наричайте ме отец Фиделиус. Аз съм абат на манастира „Санто камино“ и…
— Абат ли? — изненадва се Родриго. — Че какво стана с отец Беатус?
Абатът въздъхва и се прекръства.
— Вече от две години не е между нас, бедният. Мир на праха му… Но да не говорим за това, благородни рицари. Неволно чух част от разговора и трябва да кажа, че наистина ви чакаме с разтворени обятия. Днес вестта за вашето идване стигна до манастира, затова излязох на пътя да ви посрещна. За нас ще бъде истинска чест да подслоним трима борци за правата вяра заедно с техните оръженосци. А колкото до избата… смея да кажа, че се грижа за нея не по-зле от покойния отец Беатус. Но дори да живеехме в пълна оскъдица, пак бих настоял да останете при нас тази вечер. Нощем тукашните пътища са опасни… далеч по-опасни, отколкото преди четири години. Впрочем, аз се увличам в празни приказки, а вие сигурно сте гладни и уморени. Последвайте ме.
Мини на 90.
62
Лицето на отец Фиделиус се изкривява от гняв.
— Значи всичко е било само увъртане! — възкликва той. — Подобна постъпка е недостойна за един благородник, граф Алтасар!
Отбележи, че губиш 15 точки престиж пред абата.
Разговорът обаче не е приключил. След малко отец Фиделиус овладява гнева си и продължава със спокоен глас:
— Впрочем, има още нещо, за което исках да поговорим.
— Какво? — питаш ти с лека тревога.
Премини на 26.
63
Безпогрешно улучваш целта си и още преди да докоснеш гърба на коня зад ездача, стоварваш върху главата на разбойника жесток удар с меча. Човекът надава пронизителен крясък и рухва на пътя. Без да губиш нито секунда, ти се прехвърляш в седлото и напипваш юздите. Но не бързаш да успокоиш подплашения кон. Трябва да догониш останалите и да ги нападнеш, преди да са се опомнили.
Това обаче не ти се удава. Стреснати от предсмъртния вик на убития, четиримата рязко обръщат конете и връхлитат насреща ти. Но бойните им умения очевидно не са твърде добри. Първият от групата е вдигнал меча толкова високо, че не успява да реагира, когато го поваляш с жесток удар в шията. Следващият спира коня и завърта насреща ти грамадна бойна секира. Пъргаво се привеждаш под удара и замахваш напред. Този път не си чак толкова точен — успяваш само да намушкаш противника в ръката. Но и това е достатъчно. С див рев разбойникът изпуска секирата, пада от коня и пропълзява към храстите.
За останалите двама демонстрацията на сила е била твърде убедителна. Те като по сигнал се отклоняват към края на пътя, профучават край теб и изчезват в мрака. Е, добре, нека бягат. Обръщаш коня назад, към края на гората. Нямаш намерение да преследваш тия симпатични хорица. Рано или късно ще се намери кой да ги закачи на въжето.
Поемаш към манастира и скоро с удоволствие забелязваш коня си да стои неподвижно в сянката на дърветата. Спираш и се прехвърляш върху него. За момент се колебаеш какво да правиш с коня на разбойника, но накрая решаваш, че е излишно да го водиш със себе си. Само ще те бави по пътя, а сега най-разумното е да се прибереш в манастира час по-скоро. Нищо не ти гарантира, че освен петимата нападатели наоколо не дебнат и други разбойници.
Мини на 209.
64
— Стига с тия глупости, бе Диего! — възмущава се Родриго. — Откога взехме да си заповядваме?
Но протестът му свършва дотук. Чувството за дълг е дълбоко вкоренено във всеки от вас и волята на по-висшия благородник обикновено се приема като закон. Мърморейки недоволно, Родриго се отдръпва малко настрани и отправя нетърпелив поглед към далечината.
Мини на 163.
65
Гордостта си е гордост, но в момента не виждаш друга възможност за спасение, освен бягството. Дълбоко поемаш дъх и се втурваш с всички сили обратно към манастира. Мрачният път пред теб сякаш е станал безкраен. Черните стени на дърветата те притискат от двете страни. Между тях едва различаваш нейде далече едно малко по-светло петно — изходът от гората. Но зад гърба ти вече се раздава бесният тропот на копита. Разбираш, че шансовете ти да се измъкнеш жив стремително намаляват. Какво ще направиш сега?
Ще продължиш да тичаш — мини на 216.
Ще се укриеш в гората — прехвърли се на 255.
Ще спреш и ще се опиташ да изненадаш преследвачите с внезапно нападение — продължи на 5.
66
Още преди да проговориш, отец Фиделиус разбира решението ти и лицето му потъмнява от обида.
— Не подаяние търсех, граф Алтасар, а дар за светата църква!.. Но виждам, че прекалено цените земните богатства, без да мислите за спасението на душата си.
Мини на 152.
67
След като взимаш това решение, ти затваряш шейх Ахмед в подземията на замъка и изпращаш слугата му към Мосадир заедно с верния Пако. Десет дни по-късно твоят оръженосец донася откупа — златни монети на стойност 1000 пиастри. Сега разполагаш с достатъчно средства, за да наемеш за 250 пиастри английските стрелци (ако вече не си го сторил), а също така да дадеш на брат Доминик 500 или поне 250 пиастри.
Освобождаваш пленника и преминаваш на 292.
68
Имаш чувството, че земята трепери под копитата на коня ти. Вече те е обзело опиянението на предстоящата схватка. През процепите на шлема вятърът облъхва разгорещеното ти лице. Хуан и Родриго имат доста голяма преднина, но знаеш, че скоро ще ги настигнеш — твоят кон е много по-бърз. Наоколо прелитат ниви, хълмове, маслинови горички. В далечината забелязваш кулите на замъка Валамирас. Всеки момент ще срещнеш врага.
Тъкмо се изравняваш с другите двама, когато пътят отново завива, навлиза в рядка горичка — и пред очите ти се разкрива жестока сцена. Трима мъже са опрели гръб до гръб и отчаяно се отбраняват от ударите на двайсетина маври. Земята наоколо е осеяна с трупове. Не е трудно да си представиш какво е станало тук. Неверниците са нападнали от засада и без да обръщат внимание на собствените си жертви са сломили съпротивата. Скоро и тези трима ще паднат под техните удари… ако не се намесите незабавно. Как предпочиташ да нападнете?
Плътно един до друг — мини на 91.
От три страни едновременно — продължи на 77.
69
Из древните летописи:
На 17 май, лето Господне 1100, арманилският граф Педро де Моренитас лично доведе в Толедо арестувания Диего де Алтасар. Многобройни свидетели дадоха показания, че обвиняемият е влязъл във връзка с маврите и се е готвел да извърши предателство.
Пред кралския съд Диего де Алтасар категорично отхвърли тези твърдения, обяви свидетелите за подкупени и на свой ред обвини граф Моренитас, че го е наклеветил поради лична вражда.
За установяване на истината арестуваният бе подложен на разпит с употреба на средства за принуда. Три часа по-късно той издъхна, което бе прието като несъмнено доказателство за неговата вина…
70
Тревогата ти не е била напразна. Вече наближавате края на гората, когато изведнъж от двете ви страни измежду дърветата с диви крясъци изскачат въоръжени конници. Маври! Трябва да са над трийсет на брой — тоест пет пъти повече от вас, дори ако броиш оръженосците!
Решението ти трябва да бъде светкавично. Отбраната срещу толкова нападатели изглежда безнадеждна. Бягството означава да изоставите оръженосците си на сигурна смърт. Как ще постъпиш сега?
Ще извикаш на другите да те следват и ще препуснеш към кръстопътя — мини на 287.
Ще останеш да се сражаваш — продължи на 93.
71
Силата на удара едва не изтръгва меча от ръцете ти и същевременно в нощта се раздава бясно цвилене. Първият кон се премята и пада на пътя, затискайки ездача си. Върху него налитат следващите два. Коне и ездачи се превръщат в купчина крещяща, цвилеща, мятаща се плът. Оставяш ги да се мятат. С тях ще се заемеш след малко. Сега имаш по-важна задача.
Мини на 45.
72
— Добре тогава — казва мавърът. — Вярвам на твоята дума. Ела настрани, за да ти разкажа всичко.
И когато се отдалечавате на двайсетина крачки от селяните и войниците, Ахмед бен Джубеир ти разказва една удивителна история.
— Знай, владетелю, че преди повече от трийсет години мъдрият халиф Абад Трети скрил някъде по тия места безценно съкровище. Никой не знае какво е то и къде точно се намира. Скоро след това вашият крал завоювал тия места и съкровището станало недостъпно. Известно ти е, че преди петнайсет години пак вашият крал започна настъпление и завоюва Толедо. За да го спрат, мюсюлманските владетели повикаха на помощ от Африка могъщия Юсуф Бен Ташфин, наричан още Алморавидес. Но скоро съжалиха за това, защото макар и да отблъсна Алфонсо, Алморавидес превърна тукашните халифи в свои васали. Скоро той свали от власт Абад Трети, а няколко години по-късно нещастният халиф почина в изгнание. И тук идва най-важното. Преди смъртта си Абад разкрил, че съкровището е скрито някъде по непристъпната скала, която вие наричате Пеня алта. Имало знак, който се виждал откъм морето. Сега разбираш защо дойдох тук. Пристигнах с малка лодка и дълго разглеждах скалите, но не открих знака. Тогава слязох в едно малко заливче южно от Пеня алта. Исках да разгледам скалите отгоре, но твоите хора ме заловиха.
След края на разказа ти се замисляш. Ако освободиш двамата пленници, мини на 96.
Ако задържиш Ахмед бен Джубеир за откуп, прехвърли се на 118.
Ако решиш да го убиеш, продължи на 30.
73
Въжето се плъзва по тила ти, отскубвайки кичур коса, но въпреки болката ти се усмихваш, притиснал лице към грубата конска грива. Поне дотук замисълът на нападателите не успя. Сега трябва окончателно да провалиш плановете им. Но как?
Ще препуснеш напред, към кръстопътя — мини на 197.
Без да се правиш на герой, ще се върнеш да потърсиш убежище в манастира — продължи на 241.
Ще спреш на място и ще се биеш — прехвърли се на 263.
74
Твоят оръженосец Пако е сериозно момче — дори зад дебелите манастирски стени не е изменил на навика си да спи върху багажа в каруцата. А и сънят му не е дълбок — още преди да го докоснеш, той отваря очи и посяга към любимата си тояга, обкована със стоманени гвоздеи.
— Кротко, Пако, аз съм — успокояваш го ти. — Къде е подаръкът от Балдуин? Отец Фиделиус иска да го види.
Докато Пако рови из багажа и тихичко си мърмори нещо, ти отново си спомняш раздялата с Балдуин Фландърски, крал на Иерусалим. Истината е точно такава, каквато я каза преди малко на абата: не си сторил нищо особено за френския граф, просто в нужния момент му даде съвет да не повтаря грешката на Реймонд Тулузки и да приеме властта. Но Балдуин явно смяташе, че ти дължи много и затова отначало опита да те задържи на служба при себе си, а когато разбра, че твърдо си решил да поемеш обратно, предложи ти да избереш един от три безценни подаръка.
Изборът не беше лесен, защото всеки от подаръците имаше изключителна ценност: парче дърво от Светия кръст, касетка с великолепни рубини на стойност 2000 пиастри… и собственият меч на Балдуин. А този меч имаше необикновена история. След кървавото превземане на Иерусалим клането постепенно затихна и мнозина неверници попаднаха в плен. Между пленниците на Балдуин се оказаха трима ковачи от Дамаск, които обещаха в замяна на свободата си да му изковат меч, какъвто светът не е виждал. И наистина, след три дни мечът беше изкован — странен меч с тъмносиньо, сякаш мазно острие, по което при всяко движение неуловимо се преливаха сребристи, златни и червеникави шарки. Нищо не може да устои на това острие, твърдяха ковачите. Държи ли го силна ръка, ще унищожи всичко пред себе си. Балдуин лично изпробва оръжието и то наистина с лекота пробиваше ризници, разцепваше брони и дори камъни, без ни най-малка следа от нащърбване.
И тъй, кой подарък си избрал?
Парче от Светия кръст — мини на 135.
Касетка с рубини — продължи на 16.
Меча на Балдуин — прехвърли се на 97.
75
Рано на следващото утро заедно с Пако слизаш до близкото селце, където наемаш една рибарска лодка. И двамата сте израснали край морето, тъй че нямате проблеми с управлението, още повече при ясно и тихо време като днешното. С попътен вятър след половин час вече сте пред Пеня алта и ти се вглеждаш във високата скална стена. Шейх Ахмед е бил прав — по канарите тук се виждат четири орлови гнезда. Ако идеята му е вярна, съкровището може да е скрито при някое от тях. Но как да разбереш дали е така?
Ако имаш глинена плочка с изображение на орел, премини на 57.
В противен случай разгледай внимателно скалата, избери едно гнездо и премини на номера, с който е обозначено.
76
Този път пръстите ти се вкопчват в клона. Увисваш с цялата си тежест, но дървото не се поддава. Ще трябва да се простиш с идеята за капан. Сега възможностите ти са само две. Можеш да опиташ да се изкатериш върху клона — отвисоко вероятно ще имаш предимство срещу конниците… пък и може да не те забележат. Ако избереш този начин на действие, прехвърли се на 29.
Другата възможност е проста и ясна — да скочиш на пътя и да се приготвиш за бой, тъй като вече не ти остава време за бягство. За целта премини на 186.
77
— Да ги изненадаме от различни страни! — извикваш ти и без да чакаш отговор, препускаш надясно.
Мини на 24.
78
Абатът оглежда купчинката рубини с леко кисела физиономия. Очевидно в душата му се борят две чувства. Очаквал е да получи половината скъпоценности, но в същото време разбира, че дарението е повече от щедро. Докато се чуди какво да каже, ти го изпреварваш.
— Простете ми, ако не съм бил достатъчно щедър, отче. Ала вярата се нуждае и от мечове, с които да отблъскваме нейните врагове. А мечовете струват доста скъпо…
Тънките устни на отец Фиделиус трепват в едва забележима усмивка.
— Прав сте, графе. Напълно ви разбирам и повярвайте, с радост бих дал всички богатства на манастира за мечове, ако имаше кой да поведе похода срещу неверниците.
След тия думи той повиква един от монасите и му заръчва да прибере дарението на сигурно място в съкровищницата на манастира.
Запиши си, че печелиш по 2 точки престиж пред абата за всеки 100 пиастри. После премини на 228.
79
По тия несигурни места всеки бързащ човек се възприема най-напред като знак за опасност. Особено след снощното ти премеждие. Вдигаш длан пред очите си и опитваш да различиш нещо, но конникът все още е прекалено далече. Родриго се приближава до теб и също напряга поглед, после махва с ръка.
— Не вярвам да е нещо сериозно, Диего. Ако искаш, чакай го, но аз си тръгвам към Рохалор. И тебе съветвам да сториш същото. Сега си граф на Арманилия и в замъка сигурно те чака доста работа…
Ако послушаш съвета му, мини на 33.
Ако го оставиш да си върви и изчакаш на кръстопътя, прехвърли се на 95.
А ако настоиш и Родриго да остане, продължи на 131.
80
За момент абатът се колебае, после решително тръсва глава.
— Ще бъда откровен с вас, графе. Тази вечер ми направихте сравнително добро впечатление, но същевременно усетих колко различно гледаме на нещата. Знам, вината отчасти е и моя — греховната човешка природа често ме тласка към прибързаност и горделивост. Ала така или иначе дори и най-дребните противоречия между нас биха породили в душата ми дълбока тревога. А те като че не са толкова дребни… Впрочем, от все сърце се моля на Бога близките дни да покажат, че съм се лъгал. Защото в днешните тежки времена светската власт и църквата трябва на всяка цена да обединят усилията си в борбата срещу неверниците. Но нека да седнем, разговорът ни няма да е съвсем кратък.
Мини на 132.
81
Вечерта заспиваш късно, а вероятно и умората от предния ден си е казала думата. Каквато и да е причината, на сутринта се събуждаш доста късно. След вчерашните събития Естебан не желае да те пусне извън замъка без охрана и това те забавя още повече. С две думи — закъсняваш непростимо и докато наближаваш манас