Любомир Николов
Гората на демона
Кристалната градина — Моята библиотека

КЪМ ЧИТАТЕЛЯ

Драги читателю,

Ако все още не ти е попадала книга-игра, трябва да знаеш, че този път авторът няма да ти предложи чужди приключения. Героят сега си самият ти. В предстоящото приключение всичко ще зависи единствено от тебе — от твоята храброст, съобразителност и находчивост.

Рисковете са много — но вярвам, че ти ще съумееш да преодолееш всички препятствия и да разкриеш тайната на Кристалната градина.

 

 

ПРАВИЛА НА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО

ШАНС

В хода на твоето приключение съдбата ти неведнъж ще зависи от случайността. За да определиш как продължават събитията, ще се налага да проверяваш шанса си. Това ще става с таблицата, поместена в края на книгата. За да изпробваш своя шанс, трябва да посочиш със затворени очи едно число от таблицата. Така ще разбереш каква участ те чака по-нататък.

Същата таблица ще ти послужи и при схватките с многобройните противници, но за това ще стане дума малко по-долу.

 

 

СИЛА

За да определиш силата на своя герой, посочи едно число от таблицата. След това го раздели на 2 и прибави 10. Не се смущавай, ако посоченото число е нечетно и при делене получиш остатък от една втора — просто закръгли половинката към по-голямото число.

ПРИМЕР: Посочваш 11, делиш на 2, закръгляш полученото 5.5 към 6 и прибавяш 10 — силата ти е 16.

Ако посочиш 3, силата ти ще бъде 12.

Запиши силата си в дневника и продължи по-нататък.

 

 

ЖИВОТ

Посочи едно число от таблицата и прибави към него 30. Полученият резултат обозначава жизнените точки на твоя герой. Запиши ги в дневника и бъди много внимателен с тях, защото има много начини да ги загубиш. А когато останеш без нито една жизнена точка, това ще означава, че си загинал — може би в най-интересната част на приключението.

 

 

СХВАТКИ

Предстоящото приключение ще те срещне с опасни противници. Схватките с тях се развиват по прости правила. Когато влезеш в сражение, започваш да разменяш удари с врага, като посочваш последователно по едно число от таблицата за себе си и за него.

Мощта на удара се определя като събереш посоченото число със силата на онзи, който е наред. След това сравняваш своя удар с удара на врага. Онзи, който се е оказал по-мощен, отнема от противника 2 жизнени точки.

ПРИМЕР: Твоят герой има сила 14 и живот 38. Сражаваш се с враг, който има сила 11 и живот 22.

При размяната на удари посочваш от таблицата за себе си 3, а за врага 8. Следователно неговият удар е 11 + 8 = 19, а твоят 14 + 3 = 17. За момента си бил по-слаб. Губиш и оставаш с 36 жизнени точки.

Но ако при същите обстоятелства посочиш за себе си 9, а за противника 5, твоят удар ще се окаже по-силен и врагът ще остане с 20 жизнени точки.

Размяната на удари продължава до гибелта на един от противниците — тоест, до загубата на всичките му жизнени точки.

 

 

ЕКИПИРОВКА

Обикновено в книгите-игри героят има възможност да подбере екипировката си преди да се впусне в приключението. Но този път няма да е така. Тръгваш почти без нищо и ще трябва да разчиташ само на онова, което можеш да намериш по пътя. Затова грижливо записвай в дневника всички находки.

 

Това са правилата. Както виждаш, няма нищо особено сложно. А ако нещо те затрудни — винаги можеш да прочетеш указанията отново.

 

 

УВОД
ГИБЕЛТА НА СИЯН

Нощ.

Жълтеникавото пламъче на самотната лоена свещ е безсилно да прогони мрака из тясната каменна стая. Плътни потрепващи сенки се спотайват в ъглите. Под ниския свод царува тишина.

Старият вълшебник Сиян разгръща кожените корици на дебелата древна книга и за миг надига глава. Прозорецът е точно срещу него и през зацапаните стъкла се вижда безкрайна гора, посребрена от бледите лунни лъчи. Хората я наричат Безмълвната гора…

Сиян е живял дълго, много дълго. Той помни, че в далечните дни на неговата младост тази гора имаше друго име — Дъбрава на покоя. Спомня си как прекрасната кралица Алгиона сътвори в горските дебри Кристалната градина. Но тия времена са отминали безвъзвратно…

Старецът тъжно поклаща глава. Излишно е да мисли за миналото. С Дъбравата на покоя е свършено отдавна — още в онзи страшен ден, когато огненият демон Зардинакс хвърли своята злокобна магия над двореца на Алгиона. Днес съществува само Безмълвната гора, под чиито клони дебнат хищници и чудовища. Нейде там броди проклетият демон, враг на всичко добро и красиво.

Съсухрените старчески пръсти прелистват страница подир страница. Всички необходими заклинания са записани тук, в Книгата на вълшебствата. Но за да ги приложи е нужна смелост. Имам ли я още, пита се Сиян. Имам ли още смелост, за да започна този двубой, за който се готвя от години насам?

От гърдите му се отронва въздишка. Толкова е трудно да изрече първата дума… Той поема дълбоко дъх, поглажда бялата си брада и бавно произнася:

— Вертицио албатуста.

Сега разбира, че предишната тишина е била измамна. В нощта до слуха му са долитали толкова много звуци — далечните крясъци на кукумявки, стенанията на вятъра, тихото пращене на свещта, бавните удари на собственото му сърце. Но след първите думи на заклинанието между каменните стени увисва тежко, гробовно безмълвие. Сякаш целият свят е затихнал в очакване на съдбоносни дела. И навярно е точно така, мисли си старецът. Тази нощ ще донесе гибел за един от двама ни — за мене или за демона.

Гласът му се засилва, отеква сред каменните стени мощно и повелително:

— Номинура дамнекси демонале. Преципицио Зардинакс! Преципицио!

Над Книгата на вълшебствата плъзва бледо зеленикаво сияние. Гласът на стареца става оглушителен, звуците му разтърсват стените на древната каменна кула:

— Финалис регнориум Зардинакси! Дамнатум! Преципицио!

С треперещи ръце Сиян прелиства страницата. Още минута, мисли си той. Една-единствена минута и с огнения демон ще бъде свършено. Остават само три изречения…

Той отваря уста… и думите засядат на гърлото му. Изведнъж прозорецът се пръска с оглушителен трясък. Отвън нахлува огнено зарево, сред което едва се различава черна чудовищна фигура с криле на прилеп и протегнати напред ноктести лапи.

— Зардинакс! — безсилно изрича поразеният старец.

От пламтящия облак долита злорад смях.

— Да, старче, това съм аз. Самият Зардинакс те удостоява със своето внимание. Нещастнико! Нима си въобразяваш, че можеш да ме победиш?

Пръстите на Сиян се вкопчват в магическия жезъл. Все още имам надежда, отчаяно мисли той и надига жезъла.

— Назад, демоне!

Синкава мълния прорязва въздуха и се впива в гърдите на Зардинакс. Демонът надава яростен рев. За миг пламъците помръкват, но веднага се разгарят с нова сила.

— Сега ще умреш — тихо изрича той и спокойният му глас е по-страшен от предишния нечовешки крясък.

— Назад! — повтаря Сиян.

В тясната стаичка избухват снопове мълнии. Пламъците на Зардинакс се стрелват напред. По ръцете на вълшебника пробягва синкаво сияние и протегнатите му длани спират огнената стена, ала нечовешкото напрежение по лицето му издава, че не ще издържи дълго в тази борба. Загивам, мисли той. В търсене на спасение очите му шарят насам-натам из каменната стая. Не, сега вече нищо няма да го спаси.

И в този момент тежката дъбова врата се открехва. През процепа наднича озадаченото лице на стария слуга Беневолио.

— Господарю…

Шанс! Това е единственият шанс за спасение, разбира Сиян. Излишно е да се надява на Беневолио — в областта на магията неговите познания са нищожни. Но ако слугата успее да доведе някого…

— Помощ! — крещи Сиян, отблъсквайки с жезъла си ударите на Зардинакс. — Доведи помощ!

Беневолио продължава да гледа като вкаменен.

— Бягай, проклетнико! — отново крещи вълшебникът. — Доведи помощ на всяка цена!

Огнен език полита към вцепенения слуга. Брадата му се сгърчва с пращене и това го изтръгва от унеса. С вик на ужас Беневолио хуква надолу по стръмната стълба.

Когато изскача задъхан навън, той хвърля поглед нагоре и изтръпва от страх. Високата кула се тресе, сякаш в нея са пленени хиляди адски изчадия. През тясното прозорче излитат мълнии, пушек и пламъци. И над всичко това се носи свиреп, убийствен, сатанински рев.

Старият слуга се озърта унило. Откъде би могъл да потърси помощ сред този пущинак? До най-близкото село има поне три часа път. На север са зловещите дебри на Безмълвната гора. А горите на юг са почти безлюдни — само тук-там се среща по някоя бедна дърварска колиба.

И изведнъж Беневолио се плясва по челото. Точно така! В една от тия колиби живее героят, който успя да унищожи злия магьосник Агамор. Пак същият храбрец провали коварните планове на Царя на таласъмите. Сега само той би могъл да спаси Сиян от гибел.

Беневолио хвърля още един поглед към обгърнатата в пламъци кула, сетне се втурва по тясната горска пътека, за да потърси героя.

По-точно казано — да потърси ТЕБЕ.

Защото сега започва ТВОЕТО приключение, читателю!

Премини на епизод 1.

 

 

1

Бледите предутринни лъчи едва огряват върховете на дърветата, но под сплетените клони царува почти пълен мрак. Ти тичаш по пътеката, препъваш се от време на време и задъхано ругаеш. Дявол да го вземе, защо всички те смятат за най-големия храбрец в тази гора? Първо онази история с Долината на изгубените сънища, после зловещите подземия в Замъка на таласъмите… а сега искат да се пребориш със самия Зардинакс! Та това е невъзможно! Щом дори толкова могъщ вълшебник като Сиян не е успял да победи огнения демон, какво остава до теб…

И все пак ти продължаваш напред. Не можеш да откажеш на молбата за помощ. Преди малко, когато Беневолио дойде да те повика, ти не се поколеба нито за секунда. Просто скочи от леглото, облече се набързо, грабна меча си и хукна подир стария слуга.

Сега Беневолио тича на няколко крачки зад тебе. Чуваш тежкото му дишане и неволно се питаш как ли е издържал на нощния бяг до твоята колиба. Но може би в това няма нищо чудно. Всички знаят, че макар и малко глуповат, Беневолио е надарен със златно сърце и безпределна вярност. Той без колебание би пожертвал живота си за своя господар. Въпросът е… дали и ти си готов да сториш същото.

Дърветата наоколо оредяват. Отпред се разкрива широка поляна, сред която е домът на Сиян — старинна каменна сграда с висока кула. Но сега върхът на кулата е рухнал и назъбените камъни горе са почернели, сякаш около тях е бушувало огнено море. През прозорците на долните етажи бавно излитат лениви струйки дим. И над цялото това опустошение царува зловеща тишина.

Спираш за миг в края на гората и чуваш зад себе си забързаните крачки на Беневолио.

В този миг над поляната се раздава чудовищен смях, изпълнен с неописуемо злорадство. Един от прозорците се разбива с трясък и сред дъжд от парчета стъкло отвътре излита кошмарна фигура — черен крилат силует, обгърнат от пламъци, които бледнеят в първите лъчи на зората. Макар че никога не си го виждал, ти разбираш — това е Зардинакс. Демонът бавно се спуска надолу и описва кръг над поляната, сякаш иска да се наслади на опустошението.

Какво ще предприемеш сега?

Ако решиш да извадиш меча и да се хвърлиш срещу Зардинакс, премини на епизод 162.

Ако предпочиташ да се укриеш в храстите, продължи на епизод 139.

 

 

2

Без колебание ти изтегляш меча от ножницата и се хвърляш срещу сандъка.

 

САНДЪК: СИЛА — 7 ЖИВОТ — 8.

 

Ако победиш в тази схватка, премини на 43.

 

 

3

Оставяш моста зад гърба си и продължаваш на североизток. Сред полумрака на гъстата елова гора ти е трудно да определиш колко път си изминал, но навярно вървиш от около половин час, когато внезапно отляво забелязваш пътека, която се отклонява на северозапад.

Изваждаш картата от торбата си и проверяваш къде се намираш. Но пътеката не е отбелязана. Накъде ли може да води?

Ако решиш да тръгнеш по нея, премини на 48.

Ако предпочиташ да продължиш на североизток, прехвърли се на 147.

 

 

4

Ноктите на харпията се впиват в гърдите ти. Вкаменен от ужас рухваш на земята и усещаш как из цялото ти тяло избухва непоносима болка. Сетне те обгръща мракът на смъртта — и може би най-страшното е, че омайната песен продължава до сетния ти миг.

Това е краят на твоя живот… и, разбира се, на приключението. Никога не ще узнаеш къде се намира Кристалната градина.

 

 

5

Докато крачиш на север, времето в омагьосаната гора отново проявява невероятните си капризи. Внезапно горските сенки се сливат в почти непрогледен мрак. Небето над главата ти почернява и за броени секунди настава лунна нощ.

Проклинайки Зардинакс и адските му магии, ти предпазливо продължаваш по пътеката. Но след няколко минути спираш като вкаменен. Отпред долитат викове на болка, яростни крясъци и звън на оръжие. Очевидно нейде съвсем наблизо се води сражение. Как ще постъпиш сега?

Ако решиш да изтичаш напред, премини на 36.

Ако смяташ за по-разумно да се укриеш в храстите докато всичко затихне, продължи на 124.

 

 

6

Докато стоиш и размишляваш, през отвора в свода се провира огромна космата ръка и посяга да те сграбчи. Отскачаш назад, но се препъваш в камък и тежко падаш по гръб.

Имаш ли анх?

Да — продължи на 80.

Не — прехвърли се на 31.

 

 

7

Подът на тунела плавно се спуска надолу. Наоколо се сгъстява полумрак, разсейван само от червеникавите лъчи на няколко факли, прикрепени по стените. Затаил дъх, ти бавно крачиш напред и след няколко минути се озоваваш пред стръмна каменна стълба, която потъва в земните недра.

Риск губи, риск печели. Стискаш здраво дръжката на меча и започваш спускането към дълбините.

Слизаш дълго. Факлите тук са още по-редки и от време на време ти се налага да напредваш пипнешком сред пълна тъмнина. Тук-там забелязваш хоризонтални тунели и вратички, но предпочиташ да не се отклоняваш по тях. Упорито продължаваш надолу и най-сетне наоколо започва да просветлява. Стъпалата рязко свършват.

Намираш се на равна каменна площадка — всъщност под на кръгла зала, изсечена в скалата. Под свода виси огромен железен фенер и жълтеникавите му лъчи ти позволяват да огледаш просторното помещение. Отсреща тунелът продължава… но за да стигнеш дотам, трябва да минеш край тежка дъбова маса, зад която седи дебел черен гном.

За миг двамата изумено се втренчвате един срещу друг. После в очите на гнома припламват лукави пламъчета и той махва с ръка.

— Хей, ти, я ела насам. Шпионин ли си?

Докато се чудиш какво да отговориш, гномът поклаща глава и презрително плюе под масата.

— Какво ли те питам… Шпионин си, ясно е като бял ден. Дай да се разберем без много приказки. Предлагам ти избор. Или ми даваш незабавно 50 жълтици, или ще повикам стражата.

Нямаш време за колебания. Трябва да решиш как ще постъпиш.

Ако дадеш на гнома 50 жълтици (или рубин, който струва повече), отбележи това в дневника и продължи на 352.

Ако предпочиташ да го нападнеш с меча, премини на 30.

А ако имаш черно питие и решиш да го предложиш на гнома, прехвърли се на 328.

 

 

8

С решителна крачка се отправяш по северозападното отклонение. Постепенно дъбовете изчезват и пътеката навлиза в гъста букова гора. Високите сиви стъбла се издигат като колони на величествен храм към зеления свод от преплетени клони. Наоколо всичко изглежда спокойно. Но тишината е измамна. Само след няколко минути Безмълвната гора ти напомня, че си тръгнал на безумно рисковано пътешествие.

Ненадейно иззад близкия завой на пътеката се раздава звънко тракане. Спираш на място и след миг срещу тебе изскача… грамаден обкован сандък, който крачи на люспести птичи крака. Кошмарното създание хищно трака с капака си, сякаш гори от желание да те захапе с тия чудовищни челюсти. На предната му страна забелязваш голяма черна ключалка.

Как ще постъпиш?

Ще се биеш с меча — премини на 2.

Ще хвърлиш на сандъка питка — продължи на 71.

Ще извадиш черен ключ (ако го имаш) — прехвърли се на 149.

Ще бягаш назад към разклонението — прочети епизод 95.

 

 

9

Бавно и предпазливо се спускаш по северния склон. Слизането се оказва далеч по-трудно от изкачването. Неведнъж ронливата скала се разпада под нозете ти и едва се удържаш да не полетиш надолу. Когато най-сетне достигаш подножието на върха, дрехите ти са мокри от пот. Сядаш да си починеш за няколко минути, после ставаш и се оглеждаш.

Намираш се на пътека, която обикаля в подножието на върха. А право пред теб започва друга пътека, която отива на север и изчезва сред сенките на гъста борова гора. Коя посока ще избереш?

Ако тръгнеш на изток по пътеката в подножието на върха, премини на 231.

Ако предпочетеш да тръгнеш в подножието на върха, но в обратната посока, на запад — прехвърли се на 134.

А ако поемеш напред, право на север, ще продължиш на епизод 5.

 

 

10

Бавно тръгваш навътре, напрягайки очи да различиш пътя си в полумрака. Десетина крачки по-нататък сенките се сгъстяват и те обгръща пълна тъмнина. Ослушваш се, но не чуваш никакъв звук освен бавното капене на вода нейде напред. Спираш за миг и се замисляш. Дали си избрал най-правилния път?

Ако искаш да продължиш по мрачния тунел, мини на 473.

Ако тъмнината те тревожи и предпочиташ да излезеш обратно, прехвърли се на 167.

 

 

11

Не, нищо не ти хрумва. Имаш ли златен обръч?

Да — продължи на 47.

Не — попадаш на 323.

 

 

12

Отчаяно напрягаш мисълта си и изведнъж ти хрумва идея — толкова проста, че чак изглежда смешна. Та щом ръката ти свободно пронизва стъклото, значи и устата ти трябва да мине през него. Но дали ще можеш да отпиеш от течността с безплътните си устни? Не знаеш, но трябва да опиташ. Това е единствената ти надежда за спасение.

Навеждаш се над масата и протягаш лице напред. Стъкленицата идва все по-близо до очите ти. Неволно очакваш да усетиш допир, но не усещаш нищо. Просто лицето ти потъва навътре, сякаш минава през въздуха. Безнадеждно е, казваш си ти. Сърцето ти се свива от отчаяние, но все пак предпазливо опитваш да засмучеш с устни… и изведнъж усещаш как в гърлото ти нахлува глътка прохладна течност. Вкусът е тежък и леко сладък като на старо вино. За миг из цялото ти тяло плъзва странно чувство за тежест и вцепенение. После протегнатата ти ръка докосва грубата повърхност на масата… и не потъва в нея! Отново си в реалния свят!

Когато радостта отминава, ти се замисляш. Първото ти желание е час по-скоро да напуснеш тази колиба и повече да не се занимаваш с проклетите питиета. Но от мъчителното изпитание си разбрал, че с тяхна помощ има начин да се превръщаш в дух и отново да си възвръщаш тялото. Подобна способност може да се окаже твърде полезна. Макар че не си забравил преживяния страх, ти решаваш да направиш нов опит.

След няколко минути опитът приключва успешно. Вече знаеш със сигурност, че златистото питие те превръща в дух, а червената течност слага край на това състояние. Грижливо прибираш двете стъкленици в торбата и сега на масата остава само шишето с черната течност. Ако искаш да провериш и нея, премини на 222.

Ако черната течност не те интересува, повече няма какво да правиш в тази колиба. Напускаш я и продължаваш на 138.

 

 

13

Ръцете ти леко треперят, но ти събираш решителност и претърсваш мъртвия непознат.

В кожената чанта, която е преметната през рамото му, откриваш 2 жълтици и една питка. Ако желаеш, можеш да ги вземеш — на мъртвеца вече няма да му потрябват. По-навътре в чантата пръстите ти се докосват до навит на руло пергамент. Изваждаш свитъка, разчупваш восъчния печат и откриваш, че това е писмо… до Сиян!

До моя събрат по дело и мисъл Сиян,

чародей от Лъчистото Братство

 

Скъпи приятелю,

 

Вестите от теб ме изпълват с тревога и възхищение. Велико дело си замислил и най-малко аз бих си позволил да те възпирам. Клетвата, която сме дали пред Лъчистото Братство, ни задължава с всички възможни средства да се борим срещу силите на мрака. Но все пак ще те запитам — добре ли обмисли всичко, преди да пристъпиш към решителния удар? Зардинакс е могъщ демон и подготовката на борбата срещу него трябва да бъде извънредно внимателна. Вярваш ли, че ще победиш? Защото сам разбираш, че неуспехът не само ще погуби теб, но и ще придаде на мрачното изчадие нови сили.

Спомням си, че в дните на нашата младост ти имаше един чудесен приятел — строителя Загор. Не, не бързай да захвърляш това писмо! Знам, че отдавна сте скарани — според мен заради една глупава дреболия. Уви, ние, вълшебниците сме като всички други. С годините придобиваме мъдрост… и глупав старчески инат, който често ни пречи да се вслушаме в гласа на разума. Моля те, приятелю, забрави някогашните обиди и потърси съвет от Загор. Разбира се, той не е чародей, но ако има някой, който да познава отлично Дъбравата на покоя (днешната Безмълвна гора), то това е именно той. В края на краищата, нали Загор беше някога придворен строител на прекрасната кралица Алгиона (дали пък не се скарахте като съперници за нейната обич, а, старче?) и точно той сътвори сред горските дебри Кристалната градина.

Макар да предполагам, че знаеш отлично къде да го намериш, ще си позволя да ти напомня. След онова страшно проклятие Загор единствен не избяга от стария зимен дворец на Алгиона. Той и до днес живее там — в развалините на запад от гората. Послушай ме, приятелю, бъди великодушен и иди да го видиш, защото навярно е самотен и нещастен.

Желая ти успех в доблестното начинание и оставам искрено твой

        Астерниус

        чародей от Лъчистото Братство

Внимателно прочиташ всяка дума. Това писмо ти разкрива твърде интересни сведения. Навиваш отново пергамента и докато го прибираш в торбата, внезапно забелязваш около врата на убития тънко кожено ремъче. Навеждаш се и изваждаш изпод дрехата му странен талисман от шлифован яспис — кръст, чието горно отклонение има формата на примка. Познаваш този старинен символ на живота, наречен анх — използвали са го още в древния Египет. Навярно чародеят Астерниус го е дал на своя вестоносец. Но нещастникът е допуснал една фатална грешка: закачил го е наопаки, с примката надолу. И това му е донесло нещастие.

Може би талисманът ще ти донесе повече шанс, стига да го носиш както трябва. Ако решиш да го вземеш, запиши решението си в дневника.

Оглеждаш мъртвеца още веднъж, но не намираш нищо друго. Напускаш полянката, излизаш на пътеката и се оглеждаш.

Ако продължиш на север, прехвърли се на 176.

Ако решиш да се върнеш на разклонението и да избереш друга пътека, премини на 37.

 

 

14

Какво правиш, по дяволите? Ако искаш да се откажеш от задачата, признай си го направо. А ако все още държиш да спасиш Сиян, след като си се върнал дотук, остава ти само да тръгнеш по другата пътека — на северозапад.

Прехвърли се на 8.

 

 

15

Напрягаш всички сили, енергично размахваш ръце и най-сетне се добираш до брега. Изпълзяваш на камъните и дълго лежиш изтощен. Борбата с буйното течение ти е струвала 4 жизнени точки. Отгоре на всичко питките в торбата ти са се превърнали на каша и трябва да ги изхвърлиш. Отбележи това в дневника.

Когато умората те напуска, ставаш и тръгваш по пътеката на запад. Прехвърли се на 292.

 

 

16

Бягаш отчаяно по тунела, огласян от крясъците на черните гномове, но изведнъж в гърба ти се забива стрела. Разтърсва те непоносима болка. Краката ти се подкосяват и ти падаш на прашния каменен под. Докато опитваш да се надигнеш, още няколко стрели пронизват ребрата, ръцете и шията ти. Злобните викове на преследвачите сякаш затихват и мракът бавно те поема в хладните си прегръдки. Това подземие ще се превърне в твоя гробница. Приключението ти е завършило с гибел и нещастният Беневолио не ще дочака помощ за мъртвия си господар.

 

 

17

Черната течност ти се струва съмнителна. Поклащаш глава и оставяш стъкленицата настрани.

Ако сега искаш да провериш червената течност, продължи на 50.

Ако решиш да провериш златистата течност, прехвърли се на 96.

Ако предпочиташ да се откажеш от по-нататъшни експерименти и да напуснеш къщата, мини на 138.

 

 

18

След ново падане, което ти отнема още една жизнена точка, успяваш да се изкатериш до върха на скалата. Пред очите ти се разкрива грамадно гнусно гнездо от преплетени съчки, пълно с кости и прогнили късове месо. Вонята е непоносима, но ти разравяш с две ръце останките от хора и животни. На дъното на гнездото откриваш неголяма кутийка от потъмняло сребро. Отваряш я с помощта на джобното си ножче. Уви, очаква те разочарование — отвътре двете отделения на кутийката са дебело облицовани с меко кадифе… и съвършено празни.

Ако желаеш да вземеш сребърната кутия, запиши това в дневника на приключението.

А сега не ти остава нищо друго, освен да слезеш и да се върнеш обратно на пътеката.

Продължи на 180.

 

 

19

Изваждаш черния ключ от торбата и внимателно го вкарваш в ключалката. Да, пасва идеално! Завърташ го с лекота и ключалката изщраква. Тласваш вратата напред и пред теб се разкрива ново подземие. Но на пътя ти стоят два черни гнома, въоръжени с къси копия.

Изненадата е взаимна. За миг застиваш на място, но веднага се опомняш и посягаш към меча. Черните гномове със свирепи крясъци се хвърлят насреща ти. Отбиваш с меча първия удар и започваш схватката.

 

ПЪРВИ ГНОМ: СИЛА — 8 ЖИВОТ — 10

ВТОРИ ГНОМ: СИЛА — 9 ЖИВОТ — 12

 

Ако победиш, премини на 432.

 

 

20

Разчупваш восъка около запушалката и отваряш шишето с черната течност. Предпазливо подушваш над отвора на стъкленицата, но не усещаш никакъв мирис. Ще опиташ ли течността на вкус?

Да — премини на 60.

Не — прехвърли се на 117.

 

 

21

Може би само си въобразяваш, но имаш чувството, че сега се движиш по-бързо, отколкото преди. Дъбовата гора наоколо постепенно оредява. Ето и последното разклонение на пътеката. Напред е краят на гората и домът на Сиян. А отдясно се отделя пътека, която отива почти право назад — на северозапад.

Успя ли да изпълниш задачата? Носиш ли жива и мъртва вода?

Да — продължи на 179.

Не — попадаш на 14.

 

 

22

Продължаваш по пътеката право на север. Сега забелязваш, че с времето в тази гора става нещо странно — сякаш денят се разтегля до безкрай. Слънцето е застинало високо в небето и не помръдва от мястото си. Очевидно това е част от злокобната магия на Зардинакс. Е, засега нямаш нищо против — така поне има надежда, че цялото ти пътешествие ще мине под лъчите на ясния ден.

Доколкото можеш да прецениш, минал е около час, когато пътеката пред теб се разделя на две. Едното разклонение отива на северозапад, другото — на североизток.

Коя посока ще избереш?

Наляво, на северозапад — мини на 8.

Надясно, на североизток — продължи на 209.

 

 

23

Обгръща те мрачна пелена. В ушите ти се раздава глух звън и ти политаш към дъното на чудовищна бездна, където те чака смъртта. Това е краят. Загадъчните пипала от скалата ще се наситят с кръвта ти и мъртвият вълшебник не ще дочака своето спасение. А Безмълвната гора ще остане завинаги под властта на Зардинакс.

 

 

24

Шумът, който долита от разклонението, не ти внушава доверие. Очевидно там ще се срещнеш с многобройни обитатели на тунелите, а това едва ли ще е особено приятно. Отказваш се от тази посока и бързо поемаш напред.

Премини на 407.

 

 

25

Мигновено осъзнаваш заплахата и се хвърляш настрани, но въпреки всичко не си бил достатъчно бърз. Цялата старинна стена рухва над тебе и те погребва под грамада от каменни отломки. Животът те напуска бързо и в мига преди смъртта си чуваш злобния смях на великана.

Това е краят на твоето приключение. За жалост ти не оправда надеждите на Беневолио. С твоята смърт Безмълвната гора е загубила последния шанс да се изтръгне от властта на огнения демон.

 

 

26

Изведнъж черният гном захвърля стъкленицата и яростно удря с юмрук по масата.

— Негоднико! Та това е сок от гробарско биле! Искаш да ме отровиш, а?

Крясъците на гнома кънтят под каменния свод и могат всеки миг да привлекат нови противници. Вече нямаш друг шанс, освен да се биеш с него.

Продължи на 30.

 

 

27

Приближаваш се до скривалището и отместваш плочата. Зад нея има малка ниша, в която лежат два камъка — лъчист и черен. Видяното преди малко ти е подсказало как да постъпиш. Взимаш черния камък, изтичваш и докосваш моста с него. Магията не те подвежда. Когато протягаш ръка, усещаш под пръстите си солидна каменна настилка. Сега можеш спокойно да преминеш на отсрещния бряг.

Прибираш черния камък в торбата си. Ако искаш да се върнеш, за да прибереш и лъчистия, продължи на 54.

Ако не желаеш да го вземеш, прехвърли се на 370.

 

 

28

Равнината не е особено широка и ти скоро я прекосяваш. След четвърт час пътеката навлиза между хълмовете и те довежда до отвесна скална стена, в чието подножие зее входът на мрачна пещера. По-нататък няма път.

Ако решиш да влезеш в пещерата, премини на 52.

Ако предпочиташ да се върнеш обратно в гората, продължи на 435.

 

 

29

Подхлъзвайки се по мокрите камъни, ти заобикаляш черните води на езерцето. Скалата пред теб е висока и обрасла с подгизнал от влага мъх. Очевидно не ще е лесно да се изкатериш. Скоро се убеждаваш в това и на практика, защото още при първия опит падаш от височина три метра и контузията ти отнема 2 жизнени точки.

Ако си загубил интерес към гнездото и решиш да се върнеш обратно на пътеката, премини на 180.

Ако упорито продължиш опитите да стигнеш до върха на скалата, прехвърли се на 18.

 

 

30

Мълниеносно изваждаш меча, но още преди да си замахнал, черният гном отскача назад и изчезва в някаква тайна врата. Хвърляш се напред, ала вратата се захлопва под носа ти. Докато блъскаш с юмруци по нея, откъм стълбището дотичва тълпа черни гномове, които те обсипват с отровни стрели. Опитваш да се биеш, но отровата бързо сковава тялото ти. Рухваш на пода и усещаш как те изпълва леденият хлад на смъртта. Последното, което отнасяш със себе си, е злорадото кикотене на гнусните дребни изчадия.

 

 

31

Нямаш време дори да се преобърнеш. Лазейки по гръб, ти опитваш да се отдръпнеш, но огромната ръка те сграбчва в желязната си хватка. Политаш нагоре… и се озоваваш в залата, която напусна преди малко. Великанът те стиска в чудовищния си юмрук. Изпод рошавите вежди очите му те оглеждат с лаком интерес. Явно е, че ти предстои да заемеш на трапезата му почетно, но не твърде приятно място.

Премини на 65.

 

 

32

Предпазливо отпиваш от червеното питие. Вкусът е тежък и леко сладък като на старо вино. За миг изпитваш странно усещане — сякаш цялото ти тяло става тежко и плътно като камък. Но това чувство преминава толкова бързо, че дори не успяваш да се изплашиш. Боязливо опипваш тялото си. Не, всичко е наред. Вдигаш рамене и оставяш стъкленицата настрани.

Ако сега решиш да провериш златистото питие, продължи на 357.

Ако не се интересуваш от тази стъкленица, остава ти само да напуснеш къщата и да преминеш на 138.

 

 

33

Най-сетне жилавите стъбла са накълцани на парчета и се гърчат по поляната като недоубити змии. Мощните ти удари са размазали цветето на пихтия. Но схватката те е изтощила до предел. Олюляваш се и едва запазваш равновесие, като се подпираш на меча. Цял си омазан в зловонен лепкав сок, а от множеството ти рани се стичат струйки кръв. Тежкият сладникав мирис сякаш е станал още по-гъст. Имаш чувството, че всеки момент можеш да загубиш съзнание.

Ще се задържиш ли да огледаш костите, разхвърляни по поляната?

Да — продължи на 157.

Не — прехвърли се на 69.

 

 

34

Неочаквано плочата под краката ти изчезва. Пропадаш надолу и отчаяният ти вик отеква от стените на тесния кладенец, към чието дъно летиш. Струва ти се, че падаш безкрайно дълго, но всъщност са минали само няколко секунди, преди страхотен удар да смаже тялото ти като презрял плод. Приключението завършва дотук заедно с твоя живот.

 

 

35

Бързо вадиш стъкленицата, отпушваш я и отпиваш голяма глътка от черното питие. Незабавно по цялото ти тяло се разлива хлад. Разтърсват те мъчителни конвулсии. Невидим железен обръч те стяга през гърдите и дъхът ти спира. Загубваш сили и тежко рухваш на пода. Нейде високо над тебе увисва зловещо ухилената муцуна на Зардинакс.

Едва сега разбираш, че изборът на черното питие е бил фатална грешка. В стъкленицата е имало отрова. Ти сам причини смъртта си и с това отне на Безмълвната гора последната надежда да се спаси от властта на огнения демон.

Това е краят — за тебе и за твоята мисия.

 

 

36

Не се колебаеш дълго. Щом има сражение, значи трябва да има нападатели и нападнати. А нападнатите може би се нуждаят от помощта ти. Стискаш здраво дръжката на меча, изтичваш напред и под лунните лъчи виждаш зад завоя паднала на една страна разбита колесница. Край нея трима мъже в лъскави ризници размахват оръжията си, опитвайки да отбият атаката на тълпа черни гномове. Още от пръв поглед личи, че са опитни бойци, но шансовете им за победа са нищожни. Двамина вече са ранени и по ризниците им се стичат тъмни струи кръв. Усетили, че жертвите им губят сили, черните гномове нападат все по-стръвно. Няма съмнение — скоро схватката ще завърши със смъртта на нападнатите.

Как ще постъпиш сега?

Ще се намесиш в сражението — продължи на 49.

Ще се укриеш в храстите докато всичко свърши — прехвърли се на 104.

 

 

37

Бързо се връщаш на разклонението и избираш пътя на северозапад.

Продължи на 8.

 

 

38

С всички сили се хвърляш напред и тежко падаш по корем върху каменните плочи. Краката ти увисват в пустотата, но ти трескаво пролазваш по двора и се озоваваш на здрава почва. Чуваш как зад тебе плочите пропадат в някакво дълбоко подземие.

Надигаш се и поглеждаш назад. Сред старите плочи на двора зее широк мрачен отвор. Побиват те тръпки при мисълта от каква опасност си се спасил. По-добре ще е да напуснеш тия руини.

Решително напускаш полуразрушения замък, тръгваш обратно към гората и попадаш на 206.

 

 

39

Решаваш да рискуваш и тръгваш надясно. Обградена от плътни храсталаци, пътеката става все по-тясна. Бавно крачиш напред, като разбутваш с ръце преплетените жилави вейки. Но това, което виждаш пред себе си, те изпълва с неприятни предчувствия. Край пътеката се търкалят купища оглозгани кости. По влажната земя личат отпечатъци от огромни птичи лапи. Що за чудовищен звяр е минавал оттук?

Все пак продължаваш, макар и с по-бавна крачка. След малко отпред се раздава странно и някак зловещо тракане, сякаш вятърът хлопа вратите на изоставена къща.

Ако решиш да се върнеш на главната пътека и да продължиш на север, премини на 22.

Ако продължиш напред към загадъчните звуци, прехвърли се на 103.

 

 

40

Всичко става светкавично. Краката ти се заплитат, падаш на земята и в същия миг острието на кристалната алебарда се стоварва върху незащитената ти шия. Целият свят се завърта наоколо и миг преди да те погълне мракът на смъртта, виждаш на алеята собственото си обезглавено тяло. Това е краят на твоя живот и твоето приключение — може би само на крачка от успеха.

 

 

41

Разкрачваш се, прихващаш меча с две ръце и го размахваш като коса срещу хищните стъбла.

 

ЦВЕТЕ: СИЛА — 7 ЖИВОТ — 8.

 

Ако победиш, продължи на 33.

 

 

42

Гърдите ти изгарят от напрежение. Тичаш отчаяно по тунела, а край тебе свистят облаци стрели. За щастие гномовете не са особено точни. Само една стрела те одрасква, от което губиш 2 жизнени точки.

Отпред грейва дневна светлина. Отворът на тунела стремително расте. Изскачаш навън, пробягваш по моста и се опомняш едва когато достигаш отсрещния тунел. Спираш да си поемеш дъх, после се оглеждаш. Преследвачите са изчезнали и над моста царува измамно спокойствие.

Какво ще правиш сега?

Тръгваш по тунела на запад — премини на 349.

Слизаш долу на пътеката — продължи на 269.

 

 

43

Схватката завършва с пълна победа. Пътеката е обсипана с трески и късчета железен обков. Изпонасечен от меча ти, сандъкът с трясък се хвърля сред храстите и изчезва в гъсталака.

Мини на 172.

 

 

44

Мяташ се в лапите на демона, но при всяко движение огнените му нокти се впиват още по-дълбоко в тялото ти. Край тебе стремително се мяркат стените на тунела. Сетне изведнъж се озоваваш в голяма зала, ярко осветена от пламъците на десетки факли и свещници.

Напрегнати от смъртната заплаха, сетивата ти запечатват обстановката от пръв поглед. Отдясно се издига висока пурпурна платформа с огромен златен трон. Зад него се диплят тежки завеси от алено кадифе. До трона забелязваш неголяма масичка от черно абаносово дърво. В отсрещния край на тунела тъмнее друг тунел. Всичко това прелита пред очите ти за част от секундата. В следващия миг Зардинакс със страшен рев те запокитва към стената. От удара губиш пет жизнени точки и полузашеметен се свличаш на пода.

Премини на 133.

 

 

45

Уви, днес шансът не е на твоя страна. Някакъв клон те препъва и ти тежко рухваш по очи. Преди да се надигнеш от пътеката, сандъкът връхлита изотзад. Грамадните му обковани челюсти те захапват с чудовищна сила и животът ти свършва сред вълна от непоносима болка.

Това е краят на твоето приключение. Верният Беневолио напразно ще чака да се завърнеш с жива и мъртва вода.

 

 

46

И тъй, ти отново избираш южната посока. Но преди да продължиш, ще трябва да отговориш на един въпрос — имаш ли анх?

Да — продължаваш на 21.

Не — прехвърляш се на 105.

 

 

47

Отчаяно напрягаш мисълта си и изведнъж ти хрумва идея — толкова проста, че чак изглежда смешна. Та щом ръката ти свободно пронизва стъклото, значи и устата ти трябва да мине през него. Но дали ще можеш да отпиеш от течността с безплътните си устни? Не знаеш, но трябва да опиташ. Това е единствената ти надежда за спасение.

Навеждаш се над масата и протягаш лице напред. Стъкленицата идва все по-близо до очите ти. Неволно очакваш да усетиш допир, но не усещаш нищо. Просто лицето ти потъва навътре, сякаш минава през въздуха. Безнадеждно е, казваш си ти. Сърцето ти се свива от отчаяние, но все пак предпазливо опитваш да засмучеш с устни… и изведнъж усещаш как в гърлото ти нахлува глътка прохладна течност. Вкусът е тежък и леко сладък като на старо вино. За миг из цялото ти тяло плъзва странно чувство за тежест и вцепенение. После протегнатата ти ръка докосва грубата повърхност на масата… и не потъва в нея! Отново си в реалния свят!

Когато радостта отминава, ти се замисляш. Първото ти желание е час по-скоро да напуснеш тази колиба и повече да не се занимаваш с проклетите питиета. Но от мъчителното изпитание си разбрал, че с тяхна помощ има начин да се превръщаш в дух и отново да си възвръщаш тялото. Подобна способност може да се окаже твърде полезна. Макар че не си забравил преживяния страх, ти решаваш да направиш нов опит.

След няколко минути опитът приключва успешно. Вече знаеш със сигурност, че златистото питие те превръща в дух, а червената течност слага край на това състояние. Грижливо прибираш двете стъкленици в торбата и сега на масата остава само шишето с черната течност.

Тъй като черното питие не те интересува, повече няма какво да правиш в тази колиба. Напускаш я и продължаваш на 138.

 

 

48

Пътеката някога е била покрита с каменни плочи, но сега те едва се различават сред избуялата трева. Еловите клони се сплитат отгоре и я превръщат в мрачен тунел. След няколко минути провиране напред излизаш на полянка, където се гуши стара, полусрутена къщичка с хлътнал покрив. Открехнатата врата виси само на една ръждясала панта, другата е разбита. Опитваш да надникнеш през малкото прозорче, но зацапаното стъкло не ти позволява да видиш каквото и да било.

Ако влезеш да разгледаш къщурката, продължи на 56.

Ако предпочиташ още сега да се върнеш обратно, премини на 138.

 

 

49

С рязко движение изваждаш меча, хвърляш се напред и замахваш срещу един от черните гномове. Но мечът ти минава през него като през въздух. Призрак! Това е призрак! Едва сега осъзнаваш, че и нападнатите, и нападателите са полупрозрачни и телата им излъчват меко сияние в лунната нощ. Попаднал си на мястото на някаква древна трагедия, чиито участници са обречени отново и отново да разиграват една и съща битка.

Черният гном замахва срещу теб с малкия си меч и острието се впива в бедрото ти. Парещата болка те убеждава, че макар врагът да е призрак, оръжието му може да нанася съвсем истински рани. От удара губиш 3 жизнени точки.

Отново замахваш, но резултатът е същият — тоест нулев. Още два гнома изоставят схватката и се обръщат към теб. Опитваш да ги покосиш с един удар на меча си. Напразно. Закалената стомана е безсилна срещу привиденията. Гномовете се ухилват злобно и замахват на свой ред. За щастие ти си достатъчно бърз и пъргаво отскачаш от ударите. Ала късметът едва ли ще ти помага дълго в неравната битка.

Ако имаш ефирен кинжал и искаш да се биеш с него срещу призраците, мини на 68.

Ако решиш да избягаш напред покрай мястото на сражението, прехвърли се на 62.

Ако предпочиташ да бягаш назад, към центъра на гората, продължи на 191.

 

 

50

Внимателно отваряш стъкленицата с червената течност. После я надигаш към лицето си и помирисваш. Ароматът е тежък, сладникав, но ти се струва приятен. Ако решиш да опиташ течността на вкус, премини на 32.

Ако не искаш да го сториш, остава ти само да провериш златистата течност на 155 или да напуснеш къщата на 138.

 

 

51

Насечените тела на трите харпии се валят край краката ти сред локви воняща зеленикава кръв. Изтощен от тежката битка, ти се мъчиш да поемеш въздух в пламналите си дробове. Изпитваш само едно желание — да се махнеш от тук и да забравиш това зловещо езеро. Мъртви, харпиите ти внушават още по-силно отвращение, отколкото докато бяха живи.

Но ето че върху лапата на едната от тях забелязваш зеленясала медна гривна. След кратко колебание сваляш гривната и я слагаш на ръката си. Изведнъж усещаш как по цялото ти тяло се разлива вълна от бодрост и енергия. Отсега нататък докато носиш вълшебната гривна (а ти не смяташ да я сваляш), силата ти ще бъде с една единица над първоначалната си стойност.

Оглеждаш по-внимателно убитите харпии, но вече не откриваш нищо интересно.

Ако решиш да напуснеш поляната край езерото, продължи на 180.

Ако искаш да проучиш гнездото на харпиите върху скалата на отсрещния бряг, премини на 29.

 

 

52

Воден от любопитството, ти приближаваш към пещерата. Но изведнъж рязко спираш. Целият вход е преграден от огромна паяжина. Не ти се иска даже да мислиш какъв паяк може да дебне вътре. Ако решиш да бъдеш благоразумен и да се върнеш към гората, продължи на 435.

Ако държиш да влезеш в пещерата, ще трябва по някакъв начин да се справиш с паяжината. Как?

Ще я разсечеш с меча — прехвърли се на 152.

Ще използваш лъчист камък (стига да го имаш) — премини на 135.

 

 

53

Имаш ли стара медна монета?

Да — прехвърли се на 79.

Не — мини на 137.

 

 

54

Връщаш се при скривалището и оглеждаш внимателно лъчистия камък. Всъщност лъчиста е само едната му половина. Другата е черна като въглен. Посягаш да вдигнеш камъка, но ръката ти неуверено застива във въздуха. За коя половина ще хванеш камъка?

За лъчистата — премини на 126.

За черната — продължи на 73.

Ако вече си размислил и не искаш да се занимаваш с лъчистия камък, прехвърли се на 370.

 

 

55

Продължаваш да обикаляш на изток в подножието на голия връх. След около четвърт час в гората отдясно забелязваш пътека, която се отклонява на юг.

Ако решиш да тръгнеш по нея, премини на 87.

Ако продължиш на изток в подножието на върха, прехвърли се на 170.

 

 

56

Побутваш провисналата врата и влизаш в къщурката. Вътре царува полумрак, но все пак през прозорчето влиза достатъчно светлина, за да различиш паднала скамейка, продънен нар и голяма маса от дъбови дъски. В ъгъла се валя куп прогнили парцали. Масивната, грубо иззидана каменна камина е пълна с отдавна изстинала пепел. Върху всичко лежи дебел слой прах. Очевидно къщичката е изоставена много отдавна, може би преди десетки години.

Не забелязваш нищо интересно освен три големи прашни стъкленици, изоставени върху масата от незнайния обитател на тази колиба. Ако искаш да провериш какво е тяхното съдържание, мини на 72.

Ако предпочиташ да си тръгнеш, продължи на 138.

 

 

57

Стъпките на чудовището отекват все по-близо. Разбираш, че бягството няма да ти помогне. Ще трябва да се биеш.

Продължи на 2.

 

 

58

Излизаш на главната пътека и се оглеждаш. Накъде ще продължиш?

На север — мини на 53.

На юг — прехвърли се на 100.

 

 

59

Неочаквано из тунела отекват яростни крясъци и срещу тебе изскача тълпа от дребни, уродливи създания. Разпознаваш ги от пръв поглед — това са черни гномове. Някои от тях размахват къси мечове и кинжали, други тичешком те обстрелват с малките си лъкове.

От легендите и слуховете, които си чувал, знаеш добре, че срещата с черните гномове означава смърт. Затова без колебание се обръщаш и побягваш назад. Сега бързината е единственото ти спасение. Но ще успееш ли да избягаш?

Посочи едно число от таблицата в края на книгата.

От 1 до 6 — продължаваш на 16.

От 7 до 12 — попадаш на 42.

Ако имаш анх, можеш да прибавиш единица към посоченото число.

 

 

60

Предпазливо отпиваш малко от черното питие. Течността е прохладна и няма никакъв вкус. Но изведнъж по цялото ти тяло се разлива ледена вълна. Разтърсват те мъчителни конвулсии. Невидим железен обръч те стяга през гърдите и дъхът ти спира. В стъкленицата е имало отрова!

Посочи едно число от таблицата в края на книгата.

От 1 до 6 — мини на 94.

От 7 до 12 — продължи на 120.

Ако носиш на шията си анх, имаш правото още сега (преди прочитането на следващия епизод) да решиш дали искаш да прибавиш към посоченото число единица, дали да извадиш единица, или да го приемеш такова, каквото е.

 

 

61

С бърза стъпка се отправяш на север през ливадите. Скоро опустошеният дом на Сиян остава далече назад. Пред тебе се тъмнее Безмълвната гора. Под мрачните преплетени корони на нейните огромни дъбове навлиза една-единствена пътека.

След още няколко минути се озоваваш в началото на гората. Обгръща те тежка, заплашителна тишина. С цялото си тяло усещаш присъствието на някаква зловеща магия сред сенките на вековните дървета. За кой ли път вече си задаваш все същия въпрос: как и къде ще търсиш Кристалната градина. Но засега нямаш избор. Пътеката върви почти право на север, като едва доловимо се отклонява на запад.

Тръгваш напред, като от време на време тревожно се оглеждаш наоколо. Безмълвието на горските дебри е изпънало нервите ти до скъсване. Ала първият час от пътешествието минава без премеждия.

Времето за първия ти избор идва когато виждаш отдясно да се отклонява на изток тясна пътечка, която не е отбелязана на картата.

Ако решиш да тръгнеш по нея, мини на 39.

Ако искаш да продължиш напред, прехвърли се на 22.

 

 

62

С рязко движение се хвърляш надясно, минаваш покрай полупрозрачните гномове и побягваш от сцената на призрачното сражение. Скоро крясъците зад гърба ти заглъхват в далечината. Оглеждаш се тревожно, но за щастие никой не те преследва. Въздъхваш от облекчение и тръгваш на север.

Продължи на 153.

 

 

63

Отдъхваш си няколко минути, после започваш да се катериш по каменната подпора на моста. През първите минути начинанието ти изглежда сравнително лесно. Старата, разхлабена зидария предлага множество опори за ръцете и краката. Но тъкмо в това се крие опасността. Вече си на десетина метра над пътеката, когато внезапно един камък се изкъртва под пръстите ти. Губиш равновесие и усещаш как тялото ти се отлепва от стената, готово да полети надолу.

Имаш ли анх?

Да — продължи на 130.

Не — мини на 85.

 

 

64

Разчупваш восъка около гърлото на последната стъкленица и изтегляш запушалката. Черното питие няма никакъв мирис. Ако желаеш да го опиташ на вкус, прехвърли се на 60.

Ако се откажеш от подобен риск, нямаш какво повече да правиш тук. Напускаш изоставената къщурка и минаваш на 138.

 

 

65

Ребрата ти пукат под натиска на чудовищните пръсти. Прорязва те остра болка и губиш 5 жизнени точки. Отбележи това в дневника на приключението.

Но жаждата за живот те кара да превъзмогнеш болката. Рязко опираш длани в пръстите на великана и напрягаш сили, за да се изтръгнеш. Ще успееш ли?

Посочи едно число от таблицата в края на книгата.

От 1 до 7 — продължи на 99.

От 8 до 12 — попадаш на 343.

Ако имаш анх, можеш да промениш шанса си, но още сега трябва да решиш дали да прибавиш единица към посоченото число, дали да я извадиш, или да оставиш числото такова, каквото е.

 

 

66

Скоро след като мостът е останал зад гърба ти, пътеката отново завива право на север. Но ненадейно отляво долита странен шум — пукот на клони и съчки, сякаш през гъсталака се провира цяло стадо животни. Звуците бързо наближават. Какво ще предприемеш?

Ще се укриеш в храстите — мини на 75.

Ще побегнеш напред по пътеката — продължи на 129.

Ще побегнеш назад по пътеката — прехвърли се на 148.

Ще останеш на място и ще се приготвиш за бой — отиваш на 329.

 

 

67

Трите сандъчета се търкалят, накълцани на парчета. Решително вдигаш меча и се обръщаш към останалите. Обзети от ужас, те побягват и се струпват под скалата. Но изведнъж се раздава трясък. Напуканите камъни се срутват и затрупват сандъчетата заедно с гнездото. Отскачаш, ала не си достатъчно бърз. Един от падащите камъни те удря по рамото и губиш 2 жизнени точки.

Оглеждаш полянката, но не откриваш нищо интересно. Остава ти само да се върнеш на основната пътека и да поемеш на север. Продължи на 22.

 

 

68

Вече е ясно, че обикновено оръжие няма да ти помогне срещу призраците, затова бързо отскачаш назад, прибираш меча и изваждаш ефирния кинжал. С крясъци на люта злоба гномовете се хвърлят насреща ти. Умело отбягваш ударите и същевременно замахваш с кинжала. Този път с радост усещаш как безплътното острие раздира кожената ризница на единия противник, макар и без да го засегне сериозно.

Предстои ти схватка на живот и смърт срещу трите черни гнома.

 

ПЪРВИ ГНОМ: СИЛА — 7 ЖИВОТ — 12

ВТОРИ ГНОМ: СИЛА — 8 ЖИВОТ — 10

ТРЕТИ ГНОМ: СИЛА — 9 ЖИВОТ — 11

 

Ако постигнеш победа, мини на 116.

 

 

69

Не искаш да останеш и минута по-дълго на тази проклета поляна. Решително й обръщаш гръб и се отдалечаваш по тясната пътека.

Но я гледай ти находка! В праха пред краката ти се търкаля великолепен кървавочервен рубин. Навеждаш се и го взимаш. Доколкото можеш да прецениш, скъпоценният камък струва поне 100 жълтици. Отбелязваш находката в дневника, после прибираш рубина в торбата си и продължаваш напред.

Премини на 58.

 

 

70

Посочи още едно число от таблицата.

От 1 до 6 — продължаваш на 4.

От 7 до 12 — прехвърли се на 82.

 

 

71

Бързо отваряш торбата, хвърляш напред една от питките и се отдръпваш на безопасно разстояние. Решението ти се оказва правилно. Сандъкът спира и прикляква над питката като грамадна тромава птица. После захапва с капака си неочакваното угощение и престава да ти обръща внимание. Използваш това, за да го заобиколиш през храстите и да се отдалечиш напред по пътеката.

Ала едва са отминали няколко минути, когато отново чуваш зад гърба си познатите тежки стъпки, придружени от металическо тракане. Чудовището те догонва! Обръщаш се и изваждаш меча, но този път сандъкът няма намерение да те напада. На десетина крачки от теб той спира, привежда се и изтърсва на пътеката старинен кинжал. После завива надясно и изчезва сред гъсталака.

Пристъпваш напред, за да огледаш находката. Дръжката на кинжала изглежда съвсем обикновена, но около острието играе бледо синкаво сияние. Когато посягаш да го докоснеш, пръстите ти минават през стоманата като през въздух. Поразително откритие! Досега само си чувал в легендите за това оръжие срещу зли духове, наречено ефирен кинжал.

Прибираш кинжала в торбата, записваш го в дневника и преминаваш на 172.

 

 

72

Избърсваш стъклениците от праха. Те са добре запушени и запечатани с червен восък. През стъклото различаваш, че вътре има разноцветни течности: черна, червена и златиста. Коя стъкленица ще отвориш?

Черната — мини на 296.

Червената — прехвърли се на 332.

Златистата — продължи на 218.

Ако не желаеш да се занимаваш със съдържанието на стъклениците, можеш да напуснеш къщата и да преминеш на 138.

 

 

73

Хващаш кристала за черната половина и изтичваш да докоснеш моста с него. Резултатът е точно такъв, какъвто си очаквал. На вид каменната настилка остава същата, но ръката ти свободно преминава през нея. Когато докосваш моста с черния камък, той отново придобива предишната плътност.

Заинтригуван от вълшебната находка, ти правиш експерименти с различни предмети — скали, храсти, дървета. Оказва се, че с помощта на двата кристала можеш да превърнеш всеки предмет в безплътен призрак, а сетне отново да го втвърдиш. Накрая събираш смелост да направиш опит дори и със себе си.

Предвидливо оставяш черния камък на пътеката и хващаш лъчистия край на другия кристал. Не усещаш никаква промяна, но когато опитваш да докоснеш близкото дърво, ръката ти го пронизва и се подава от другата страна.

С помощта на черния камък успешно се материализираш и прибираш двата камъка в торбата. След това минаваш по моста и продължаваш напред по пътеката. Прехвърли се на 66.

 

 

74

Кашляйки от лютивия дим, двамата тревожно се изкачвате към горния етаж. Стълбата е обсипана с каменни отломки от разбития свод. Стените наоколо са почернели от сажди, тук-там старинните греди още тлеят. Из коридорите царува потресаващо безредие. Навсякъде се търкалят разкъсани, обгорени и смазани мебели. В един ъгъл забелязваш строшения магически жезъл на Сиян.

Внезапно Беневолио надава дрезгав вик на ужас. Обръщаш се и виждаш стария слуга, коленичил в дъното на коридора над някаква безформена купчина. Пристъпваш натам и когато разбираш какво представлява тази купчина, по гърба ти пробягват ледени тръпки. Това са окървавените останки на Сиян, разкъсан от жестокия демон.

Сухо ридание разтърсва раменете на Беневолио. Той захапва юмрука си, после обръща глава към теб. От очите му бавно се стичат сълзи, но гласът му е станал твърд.

— Не бива да губим време в безплодна скръб. Господарят е мъртъв, но все още можем да го спасим.

Неволно се питаш дали потресението не е отнело разсъдъка на клетия старец. Та нима има сила, способна да възвърне живота в това окървавено, разкъсано тяло?

Беневолио сякаш се досеща за мислите ти.

— Не съм луд, младежо. Има нещо, което може да спаси господаря ми — жива и мъртва вода от Кристалната градина.

— Кристалната градина! — смаяно възкликваш ти. — Та това е само легенда.

Старецът бавно се изправя и поклаща глава.

— Не е легенда, а чиста истина. Преди много години гениалният архитект Загор с помощта на вълшебства е сътворил Кристалната градина. Там бил летният дворец на кралица Алгиона, а в центъра на градината имало два извора — с жива и мъртва вода.

— И къде е тази градина? — питаш ти.

— Уви, не знам точно — въздъхва Беневолио. — Някъде в Безмълвната гора, която по онова време се наричала Дъбрава на покоя. Още не съм бил роден, когато Зардинакс хвърлил своето проклятие над градината и цялата гора.

— Безмълвната гора… — замислено повтаряш ти. — Значи искаш да навляза в ония гибелни дебри, за да търся неизвестно какво…

— Чакай! — прекъсва те изведнъж старият слуга. — Сетих се. Трябва да потърсим в библиотеката. Сред книгите на господаря непременно ще открием някоя, която да разказва за Кристалната градина.

Но само след няколко минути надеждата ви се превръща в отчаяние. Жестоката битка не е пощадила и библиотеката на Сиян. По пода на задимената и опустошена зала се валят купища обгорели книги. Надникваш вътре, вдигаш рамене и се отдръпваш до един разбит прозорец, за да подишаш чист въздух. Ала Беневолио с отчаяно упорство се втурва в пепелището. Чуваш го как пъхти, кашля и тихичко си мърмори през зъби. Горкият старец, мислиш си ти. Какво се надява да открие сред това опустошение?

Минал е може би четвърт час, когато от библиотеката долита оглушителен крясък. Изтичваш натам и виждаш невероятна гледка. Омазан в пепел и сажди от глава до пети, старецът победоносно размахва парче пергамент с овъглени краища.

— Открих! — крещи той. — Ето картата!

Нагазваш в пепелището и грабваш пергамента от ръцете му. Да, това наистина е карта, но още от пръв поглед разбираш, че е правена твърде отдавна. Доказва го и надписът в горния край: „Карта на Дъбравата на покоя“. Напразно се взираш в нея. Никъде не откриваш Кристалната градина — по онова време тя още не е била създадена.

— Да потърсим още — предлагаш ти.

Беневолио тъжно поклаща глава.

— Излишно е. Повече няма да открием нищо. А и времето ни е твърде малко. Ще сложа тялото на господаря в магическия кристален саркофаг, но въпреки това трябва да побързаш. Ако до утре вечер не донесеш жива и мъртва вода, всяка надежда ще бъде загубена.

Докато излизате в коридора, ти се мъчиш да прогониш колебанията. Безмълвната гора е прокълнато място, от което малцина са се завръщали живи. Да тръгнеш през нея ще бъде истинско безумие. Но знаеш и друго — след гибелта на Сиян никой не би могъл да спре зловещите набези на Зардинакс. Ако сега се откажеш от мисията, рано или късно огненият демон ще стигне и до твоята скромна колиба.

— Не се тревожи, ще успееш — тихо казва Беневолио. — Спомни си за Замъка на таласъмите и Долината на изгубените сънища. Тогава положението също изглеждаше отчаяно, но въпреки всичко ти победи.

— Вярно — кимваш ти. — Само че тогава Сиян беше жив и се погрижи да ми помогне с вълшебните си дарове.

— О, това ли било! — възкликва старият слуга. — Да вървим в склада за магически предмети. Ще можеш да избереш каквото си пожелаеш.

Задъхан от вълнение, Беневолио тичешком те повежда към долния етаж, отваря една малка вратичка… и веднага отскача с вик на ужас. Отвътре с трясък излита дълга разклонена мълния.

Предпазливо надникваш в тясната стаичка и разбираш, че този път не ще можеш да вземеш нищо. Битката между Сиян и Зардинакс е оказала пагубно въздействие върху всички магически предмети. Пред очите ти из склада играят светкавици и огнени езици, вълшебни тояжки се размахват на всички страни, над разбити стъкленици танцуват облаци с дим на миражите… Всяко влизане тук би означавало сигурна смърт.

И все пак Беневолио се хвърля навътре.

— Спри, безумецо! — крещиш ти.

От вратата на склада излитат мълнии. След миг старецът изхвръква в коридора и протяга към теб обгорената си длан, върху която блестят три малки шишенца.

— Вземи. Това е целебен балсам. Когато изпиеш съдържанието на едно от тези шишенца, жизнените ти точки ще се възстановят до първоначалната си стойност. А сега почакай, ще вляза да взема още нещо.

Хващаш го за рамото и поклащаш глава.

— Не. Ти и без това пое прекален риск. Кой ще се погрижи за тялото на Сиян, ако загинеш?

Беневолио те оглежда с просълзени очи.

— Добре. Върви и дано моята благословия да ти помогне. Не забравяй, до утре вечер трябва да донесеш жива и мъртва вода.

Бавно излизаш навън, спираш край вратата и се замисляш. Никога досега не си тръгвал на толкова опасна мисия с толкова оскъдна екипировка. С какво разполагаш всъщност? Проверяваш съдържанието на джобовете си. Кесия с дванадесет жълтици, джобно ножче, карта на гората и три шишенца с целебен балсам. И, разбира се, на пояса ти виси меч. Това е всичко. Докато записваш екипировката си в дневника на приключението, Беневолио изскача на прага и ти подава вехта торба.

— Вземи това. Намерих в кухнята четири питки. Може да огладнееш по пътя…

— Благодаря старче — казваш ти.

После предпазливо стискаш обгорената му десница и тръгваш на север, където се тъмнее Безмълвната гора.

Премини на епизод 61.

 

 

75

С един скок се укриваш в гъстите храсти и изчакваш да видиш какво ще се случи. След малко от гората излиза голяма група дребни уродливи създания, облечени в парцаливи дрехи. Разпознаваш ги от пръв поглед — това са злобните черни гномове. Те пресичат пътеката и продължават през гората на изток.

Ако решиш да ги проследиш, прехвърли се на 119.

Ако изчакаш да отминат и продължиш по пътя си, премини на 396.

 

 

76

Не, нищо не ти хрумва. Имаш ли златен обръч?

Да — продължи на 12.

Не — прехвърли се на 323.

 

 

77

Острата болка те изтръгва от вцепенението. Като събираш всичките си сили, ти скачаш на крака, изтегляш меча от ножницата и яростно съсичаш лианите, които са се впили в теб.

Но ето че нови пипала се задават насреща ти. Огромното цвете пулсира лакомо и нетърпеливо. Между широко разтворените месести листа се подават остри шипове, готови да захапят поредната жертва.

Ако искаш да избягаш, докато още е време, мини на 69.

Ако решиш да се биеш с хищното растение, попадаш на 41.

 

 

78

Продължаваш по пътеката и скоро пред теб се разкрива малко горско езеро с черни, сякаш бездънни води. Огромни мрачни ели свеждат над него тежките си клони, а каменистите брегове са обрасли с дебел килим от тъмнозелен мъх. На една скала отвъд езерцето забелязваш грамадно, грубо сплетено гнездо, в което са кацнали три отвратителни чудовища. До кръста торсовете им са женски, но по-надолу започват тела на птици с мощни криле и к�