Кристофър Паолини
Ерагон (57) — Моята библиотека

ИЗПИТАНИЕТО НА АРЯ

На сутринта Ерагон се събуди свеж и пълен с енергия. Той препаса Зар’рок, взе лъка и колчана си и бавно се спусна със Сапфира до вратите на града, където ги чакаше Орик. Младежът го разпита за Насуада.

— Необикновено момиче — отбеляза Орик. — Тя е напълно отдадена на делото на баща си и прекарва цялото си време, като му помага.

— А коя е майка й?

— Не знам. Аджихад беше сам, когато доведе Насуада преди години. Никога не е казвал откъде са дошли.

„Значи и тя като мене е израснала без майка“.

— Неспокоен съм. Няма да е зле да се пораздвижа малко. Къде ще бъдат изпитанията ми?

— Полето за тренировки е на около миля от града, но от другата страна.

— И аз идвам — обади се Сапфира.

— Това не е добра идея. Там има много народ и ще привлечеш внимание — поклати глава Орик, когато разбра.

— Идвам! — Сапфира изръмжа заплашително и с това реши въпроса.

Шумът от тренировките се чуваше отдалеч. Острият звън на удрящи се мечове, бръмченето на стрели и подвикванията на мъжете се смесваха в едно. По-голямата част от полето бе заета от един батальон пехотинци, които се престрояваха по различни начини. Около тях се упражняваха по двойки стотици войници. Въоръжението им беше най-различно: копия, мечове, боздугани, дори вили. Почти всички носеха плетена ризница и шлем, тук-там се виждаха тежки ковани брони. Джуджетата и хората бяха почти поравно, но тренираха разделени. Зад биещите се воини група стрелци се упражняваше върху сламени чучела.

Един едър брадат мъж се приближи до Ерагон. Главата и раменете му бяха покрити от плетена качулка, а на гърдите си носеше груба кожена броня. На гърба му висеше огромен двуръчен меч.

— Кнурла Орик, нямаше те дълго време. Тук никой не иска да се бие с мене.

— Така е, защото насиняваш всички с огромния си меч — засмя се джуджето.

— Всички без тебе.

— Аз просто съм по-бърз.

Мъжът се обърна към Ерагон:

— Аз съм Фредрик. Казаха ми да проверя какво можеш. Силен ли си?

— Достатъчно. Иначе не бих могъл да използвам магия.

Фредрик поклати глава. Качулката му издрънча като торба с монети.

— Магията няма нищо общо с това, което правим тук. Едва ли си служил в армията, така че боевете, в които си участвал, сигурно са продължавали по няколко минути. Въпросът е дали ще издържиш в битка, която трае с часове. Можеш ли да ползваш и други оръжия, освен лъка и меча?

— Само юмруците си.

— Отличен отговор! — засмя се Фредрик. — Ами тогава да видим как стреляш, а щом се поразчисти място… — Той спря и погледна недоволно над рамото на Ерагон.

Близнаците се приближаваха към тях. Орик измърмори нещо на собствения си език и опипа дръжката на секирата си.

— Казах ви да не се мяркате тук — извика Фредрик и пристъпи заплашително.

— Аджихад ни нареди да изпитаме магическите способности на Ерагон, преди да сте го изтощили с глупавите си парчета желязо.

— Защо не го изпита някой друг?

— Защото другите не са достатъчно могъщи.

Сапфира се наведе и изръмжа гневно, но Близнаците не й обърнаха внимание.

— Ела с нас — каза единият.

Ерагон ги последва към далечния ъгъл на полето.

— Трябва да ги спрем, преди да стигнат твърде далеч — каза Фредрик.

— Знам — отвърна Орик, — но не мога да се меся. Хротгар ми забрани изрично да се карам с тях.

Ерагон се опита да потисне напрежението. Близнаците може би знаеха повече думи и техники, но Бром беше казал, че Ездачите са по-силни от обикновените магьосници. Но щеше ли да устои на обединената им мощ?

— Не се притеснявай. Аз ще ти помогна. И ние също сме двама — увери го Сапфира.

— Е, Ерагон, какъв е отговорът ти?

— Не.

Лицата им се изкривиха от злоба. Те нарисуваха широка пентаграма на земята и стъпиха в нея.

— Започваме. Всичко е просто. Ние ти даваме задача, ти се опитваш да я изпълниш.

Единият извади от робата си камък с големината на юмрук и го остави на земята.

— Вдигни го до нивото на очите си.

„Това е лесно“.

— Рейса стенр!

Камъкът се заклати и бавно започна да се издига, но когато достигна до коляното му, срещна неочаквана съпротива. Близнаците се усмихнаха. Младежът се разгневи. Те искаха да го изтощят, за да не може да изпълни по-сложните задачи и да се провали. Очевидно бяха убедени, че той не може да устои на общата им сила.

— Само че и аз не съм сам. Сапфира, сега! Съзнанието й се сля с неговото и камъкът се вдигна до желаната височина.

— Много добре. Сега го завърти в кръг.

Ерагон отново трябваше да се бори и пак успя, въпреки усилията им. Упражненията ставаха по-сложни, но благодарение на Сапфира младежът успяваше да се справи, независимо от съпротивата на Близнаците.

— Защо продължават? Знаят за моите способности още, откакто прегледаха съзнанието ми. Сигурно се опитват да разберат какви думи знам и да научат някоя нова.

— Тогава говори по-тихо и използвай най-простите думи.

Ерагон смени тактиката си и беше възнаграден с раздразнение, което изкриви лицата на Близнаците. Измина повече от час, а те не показваха и знак, че ще спрат скоро. Младежът бе жаден и уморен, но щеше да продължи, докато те не се откажат.

— Остана последното изпитание — заяви накрая единият от мъжете и му подаде малък сребърен пръстен. — Съвсем простичко за добре обучен човек като тебе. Призови същината на среброто.

Ерагон загледа объркано пръстена. Нямаше представа какво е същината на среброто и как се призовава. Сапфира също не знаеше. Не беше научил как е името на среброто на древния език, но знаеше, че е част от названието Аргетлам. Накрая реши да комбинира етгри, тоест „призоваване“ и аргет.

Събра силата си и се приготви, но един мощен глас го прекъсна.

— Спрете!

Гласът му се стори странно познат и той бавно се обърна.

Аря се приближаваше към тях. Черната й коса беше привързана с кожена лента. На бедрото й висеше тънък меч. Тя бе по-висока от повечето мъже. Прекрасното й лице не носеше никакви следи от тежките мъчения. Аря се приближи и изгледа разгневено Близнаците.

— Срам! Да искате от него нещо, което само майсторите умеят! Срам — да кажете на Аджихад, че не знаете какви са способностите на Ерагон! Махайте се! — Тя смръщи вежди и посочи към пръстена в дланта на Ерагон. — Аргет!

Среброто заблестя и се появи образ, напълно еднакъв с пръстена. Близнаците се завъртяха и си тръгнаха. Видението изчезна, а Аря се обърна към Ерагон. Погледите им се срещнаха. Елфката тръгна към центъра на полето. Воините спряха да се бият и започнаха да я гледат с възхищение. Сапфира каза нещо, но Ерагон не й обърна внимание.

— Аз ще те изпитам. Вади меча си — заяви Аря.

— Тя иска да се бием!

— Едва ли ще те нарани. Върви и се представи добре. Аз ще гледам.

Ерагон тръгна напред. Не искаше да се дуелира пред толкова хора след тежките магически изпитания. Освен това Аря сигурно не беше във форма, тъй като бе излекувана съвсем наскоро. „Няма да я удрям силно, за да не я нараня“. Воините около тях бяха застанали в широк кръг. Елфката извади меча си с лявата ръка. Младежът измъкна Зар’рок, но го задържа с върха надолу. За момент двамата останаха неподвижни, гледайки се в очите. Повечето боеве с Бром също започваха по този начин.

Ерагон пристъпи напред предпазливо. Аря подскочи и замахна към ребрата му. Той успя да блокира по навик, но мечът му беше отблъснат настрани. Тя не се възползва от невниманието му, а се завъртя надясно и удари от другата страна. Ерагон едва успя да парира и отскочи назад, поразен от скоростта и уменията й.

Спомни си думите на Бром, че и най-слабият елф ще го победи с лекота. Нямаше никакви шансове срещу нея, точно както срещу Дурза. Елфката нападна отново, като замахна към главата му. Той приклекна и избегна острието на косъм.

„Тя иска да разбере колко съм добър. Тогава ще й покажа“.

Започна серия от най-сложните атаки, които знаеше, но каквото и да опитваше, не успя да засегне Аря. Ерагон не разбра колко дълго са се сражавали, но постепенно ръцете му натежаха и скоро елфката опря острието си в гърлото му. Младежът замръзна, когато металът докосна кожата му. Сапфира изрева, а воините наоколо нададоха одобрителни възгласи.

— Издържа изпитанието — каза Аря и прибра меча си. Фредрик се приближи и го потупа по гърба.

— Това беше невероятно! Особено дамата от прекрасния народ! Научих много нови движения.

„Само, че аз загубих“.

Орик също го поздрави, но Ерагон забелязваше единствено Аря. Тя посочи с пръст едно хълмче на около миля от полето и тръгна натам. Сред джуджетата и хората се разнесе шепот, когато премина покрай тях.

— Трябва да тръгвам. Ще се върна в леговището скоро — каза Ерагон на Орик, метна се на Сапфира и двамата се издигнаха. Докато летяха към хълмчето, младежът видя Аря, която бягаше равномерно.

— Тя ти харесва, нали? — попита Сапфира.

— Да.

— Хубава е, макар че лицето й е малко продълговато. Пък и е доста кльощава.

— Ревнуваш!

— Не. Аз никога не ревнувам.

— Хайде, признай си!

— Не ревнувам!

Сапфира щракна със зъби. Ерагон се засмя и поклати глава. Драконът се приземи тежко и го разтърси, но той не обърна внимание.

Аря се приближаваше със скорост, непосилна за човек. Когато се изкачи на хълмчето, дъхът й беше спокоен и равномерен. Тя го подмина и се насочи към Сапфира.

— Скулблака, ека целобра оно ун мулабра оно ун онр Шур’тугал не хейна. Атра носу вайсе фрикай.

Младежът не разпозна повечето думи, но Сапфира явно схвана посланието. Тя сведе глава и изръмжа нежно.

— Радвам се, че си се възстановила. Не знаехме дали ще оживееш — каза Ерагон.

— Точно затова съм тук. — Гласът й беше богат и ясен; трептеше, сякаш щеше да запее. — Имам дълг към тебе, който не ще забравя. Ти ми спаси живота.

— Няма нищо — Ерагон се притесни и опита да смени темата. — Как се озова в Гил’еад?

Аря пребледня и се обърна настрани.

— Нека да се поразходим.

Те се спуснаха от хълмчето и се насочиха бавно към града. Ерагон не искаше да нарушава тишината и изчакваше.

— Аджихад ми каза, че яйцето на Сапфира се появило пред тебе — започна дамата от прекрасния народ.

— Да. — Ерагон се замисли колко ли енергия е била нужна, за да се изпрати яйцето на толкова много левги. Той със сигурност нямаше да успее да го стори.

— В момента, в който ти си го намерил, аз попаднах в ръцете на Дурза. Той водеше ургалите, които ме причакаха и убиха моите спътници Фаолин и Гленуинг. Упоиха ме и ме отведоха в Гил’еад. Там ме разпитваха къде съм пратила яйцето и къде се намира Елесмера. Изтезаваха ме с месеци, без да постигнат успех. Дурза дори се опита да накара войниците да ме изнасилят, но за щастие бях съхранила част от силата си и ги спрях. Накрая Галбаторикс му заповяда да ме отведат в Уру’баен. Ужасих се, защото знаех, че не мога да устоя на могъществото на краля. За щастие се появи ти и успя да ме измъкнеш.

— Защо ми разказваш това? — Ерагон потръпна. Споменът за тежките й наранявания все още беше пред очите му.

— За да знаеш от какво ме спаси. Аз няма да забравя делата ти.

— А сега какво ще правиш? В Елесмера ли ще се завърнеш?

— Не още. Тук също ще съм полезна. Аджихад има нужда от помощта ми. Виждам, че Бром те е обучил добре да се справяш с оръжие и с магии. Готов си да продължиш тренировките си.

— Искаш да кажеш, че трябва да отида при елфите?

— Да.

— Кога? — Младежът се разгневи. Нима той и Сапфира нямаха право на глас?

— Не знам още. Може би след няколко седмици.

„Е, поне ми дават малко време“.

— А Близнаците какво ме караха да направя?

— Нещо, което дори те не могат да извършат. Ако изречеш името на някой предмет на древния език, можеш да призовеш истинската му форма. Изискват се дълги тренировки, но накрая постигаш пълна власт над предмета. Затова хората крият имената си — по същия начин може да бъде подчинен и човек.

— Странно, преди да ме заловят, имах видения за тебе в сънищата си, почти като гадаене.

— Понякога имах чувството, че ме наблюдават, но го отдавах на треската и мъченията. Досега не бях чувала някой да може да гадае насън.

— И аз не го проумявам — каза Ерагон и се заигра с пръстена на Бром. — Докато те лекувах, видях, че имаш същата татуировка като символа на пръстена. Какво означава?

— Имаш пръстен с яве!

— Да, беше на Бром. Ето виж.

— Това е знак, даван на най-доверените приятели на елфите, толкова е ценен, че никой не го е получавал от векове. Или поне така си мислех. Не знаех, че кралица Исланзади цени толкова много Бром.

— Значи не трябва да го нося!

— Напротив, задръж го. Това ще ти гарантира неприкосновеност, ако срещнеш елфи, и ще ти помогне да спечелиш доверието на кралицата. Моля те, не споменавай на никого за моята татуировка.

— Разбира се.

Беше му приятно да разговаря с Аря, но скоро се разделиха. Въпреки увещанията, Сапфира не искаше да му обясни какво е казала жената от прекрасния народ. Накрая Ерагон се сети за думите на Насуада.

— Ще хапна и след това ще отида при Муртаг. Ще ме изчакаш ли, за да се върнем после заедно до леговището?

— Ще те чакам.

Ерагон се нахрани набързо и като следваше указанията, стигна до малка килия, охранявана от джудже и човек.

— Когато решиш да излизаш, само почукай — обясни му мъжът.

Килията беше топла и добре осветена, в единия й край имаше малко писалище. В тавана бяха изсечени различни образи, а на пода бе сложен дебел килим. Муртаг лежеше на леглото и четеше някакъв свитък.

— Ерагон! Надявах се, че ще дойдеш!

— Как. Аз мислех…

— Мислеше, че ще ме оковат в някоя воняща дупка с плъхове — засмя се Муртаг. — Всъщност и аз очаквах нещо подобно, но Аджихад ми предостави всичко това, стига да не причинявам неприятности. Носят ми храна и каквото поискам от библиотеката. Ако не внимавам, ще се превърна в тлъст книжен плъх.

Ерагон се засмя и седна до него.

— Не се ли сърдиш, че си затворник?

— В началото бях много ядосан, но колкото повече се замислям, осъзнавам, че това е най-доброто място за мене. Дори Аджихад да ме освободи, едва ли ще се мотая навън.

— Но защо?

— Защото на хората ще им е неудобно край мене. А и винаги ще има такива, които да ме обиждат. Кажи сега, какво ново?

Ерагон му разказа събитията от последните два дни, като не пропусна и сблъсъка с Близнаците.

— Подозирам, че Аря е много по-важна, отколкото предполагахме — каза Муртаг. — Тя е могъщ магьосник, владее меча и неслучайно е избрана за пазач на яйцето.

Ерагон се съгласи.

— Знаеш ли, в този затвор ми харесва — продължи Муртаг. — За първи път не се притеснявам и мога да спя на спокойствие.

— Разбирам какво имаш предвид. Насуада каза, че те е посетила. Тя не спомена ли нещо интересно?

— Не, просто искаше да се види с мене. Изглежда като принцеса. Толкова е хубава! Когато се появи, си помислих, че е някоя дама от двора на Галбаторикс. Виждал съм разни благороднички, които не могат да стъпят на малкото й пръстче.

Ерагон слушаше думите му с изненада. „Дали е това, което си мисля, или си вадя прибързани заключения“.

— Колко дълго смяташ да останеш тук? Не можеш да се криеш винаги.

— Засега имам намерение да си почина — сви рамене Муртаг. — Няма нужда да търся друго убежище, а не искам да давам на Близнаците да ми човъркат в съзнанието. Сигурно ще се отегча, но засега съм тук.