Кристофър Паолини
Ерагон (48) — Моята библиотека

СБЛЪСЪК НА ВОЛИ

На сутринта бузата на Ерагон се беше схванала от притискане към врата на Снежноплам, а тялото му го болеше от боя с Муртаг. Двамата се бяха редували да спят на седлата през цялата нощ. Това им беше позволило да натрупат преднина пред ургалите, но не бяха сигурни дали ще я задържат. Сега всичко зависеше от издръжливостта на конете. Планините хвърляха сянка и беше по-студено. На север се виждаха очертанията на пустинята.

— Трябва да се нахраня — обади се Сапфира. — Изминаха два-три дни, откакто за последен път ловувах. Мисля, че ще успея да хвана някой елен набързо.

Ерагон се усмихна на нетърпението й.

— Добре, тръгвай, но остави Аря тук.

— Няма да се бавя.

Ерагон отвърза Аря и я прехвърли на седлото на Снежноплам. След това подтичваше до конете, като я придържаше. Нито той, нито Муртаг нарушаваха тишината. Караницата изглеждаше забравена, но синините оставаха. Сапфира се нахрани за около час и се върна.

Спряха до едно езерце, за да напоят конете. Ерагон откъсна една тревичка и се загледа в Аря. Звук от изваждане на меч го откъсна от спокойствието му. Той сграбчи Зар’рок и се обърна тревожно. Муртаг му посочи върха на един близък хълм, на който беше застанал висок мъж с кафяво наметало, яхнал дорест кон. Зад него се виждаха двайсетина конници.

— Дали са от Варден?

— Според Аря трябва да са далеч оттук — отвърна Ерагон, докато поставяше тетива на лъка си. — Но пък може да е някакъв патрул.

— Или да са разбойници.

— Дали да не се опитаме да избягаме? — попита младежът и прикри елфката с едно одеяло. Конниците сигурно я бяха забелязали, но можеха да решат, че е човек.

— Няма смисъл. Торнак и Снежноплам са бойни коне, а не спринтьори, пък и са уморени. Тези мъже ще ни настигнат, преди да изминем и половин миля. Освен това има вероятност да ни кажат нещо важно. По-добре предупреди Сапфира.

Ерагон вече се беше заел с това.

— Не се показвай, освен, ако не е наложително. Вече не сме в Империята, но не искам да се разчува за нас.

— Не се безпокой. По-добре се приготви да използваш магия.

Мъжете на хълма продължаваха да ги наблюдават. Ерагон стисна нервно меча си. Стоманената дръжка го успокои.

— Ако ни нападнат, мога да ги подплаша с магия. Ако не помогне, ще се намеси и Сапфира. Чудя се как ли ще реагират, като разберат, че съм Ездач? Може да е достатъчно, за да избегнем боя.

— Не разчитай на това. Ако се стигне до схватка, ще трябва да избием възможно най-много от тях, за да им покажем, че не си струва да ни нападат. Водачът даде знак с боздугана си и конниците препуснаха към тях. Мъжете размахваха копия и крещяха силно. Носеха парцаливи дрехи, а оръжията им бяха ръждясали. Четирима имаха лъкове.

Водачът отново направи знак и непознатите ги обградиха. Ерагон сви устни. Беше готов да ги удари с магия, но се удържа.

„Не знаем какво искат от нас“.

Командирът ги огледа внимателно и присви вежди.

— Тези коне са по-добри от крантите, които намираме обикновено — каза той. — Григ ще бъде доволен. Думите му предизвикаха подозрение в Ерагон.

— Сапфира.

— Колкото до вас двамата, свалете оръжията, ако не искате да ви застреляме.

Муртаг повдигна меча си.

— Кой си ти и какво искаш? Ние сме свободни хора и пътуваме с мир. Нямаш никакво право да ни спираш.

— Имам всички права да ви спирам — отвърна мъжът подигравателно. — Колкото до името ми, то не е важно. Робите не се обръщат към господаря си по име, освен, ако не искат да бъдат наказани.

Ерагон изруга наум.

„Търговци на роби!“

Спомни си за търга в Драс-Леона. Усети как гневът го изпълва и погледна мъжете с омраза.

— Хвърлете оръжията и се предайте! — извика водачът.

Разбойниците очакваха напрегнато какво ще сторят двамата пътници. Един от мъжете махна одеялото от Аря и разкри лицето й.

— Торкенбранд, това е елф!

Водачът се доближи и подсвирна.

— Колко ли струва? — попита някой.

— Цяло състояние. Империята ще ни даде камара злато за нея!

Разбойниците се разкрещяха от радост. Ерагон усети приближаването на Сапфира.

— Атакувай сега! Но ги остави да бягат, ако се изтеглят.

Тя сви крила и се гмурна надолу. Муртаг улови сигнала и удари един от мъжете с лакът, след което смушка Торнак с пети. Бойният жребец скочи напред и смаза разбойника с копита.

Ерагон вдигна ръка и изрече думи на древния език, възползвайки се от моментното объркване. Сфера от син пламък се разби в средата на конниците и ги посипа с огнени капки. В същото време Сапфира се приземи до него, отваряйки грамадните си челюсти.

— Пазете се! Аз съм Ездач! — изкрещя младежът и размаха червения си меч. — Бягайте, ако искате да живеете.

Мъжете се развикаха и обърнаха коне, прегазвайки се един друг. В суматохата някой удари Торкенбранд в гърба и го събори от коня. Разбойниците не обърнаха внимание на падналия си водач и препуснаха с всички сили.

Торкенбранд се надигна на колене. От слепоочията му течеше кръв. Муртаг слезе от коня си и се приближи до него. Мъжът вдигна ръце, сякаш да се предпази. Муртаг го погледна студено и замахна, отсичайки главата му, преди Ерагон да реагира.

— Полудя ли? Защо трябваше да го убиваш?

— Не виждам защо се разстройваш — отвърна Муртаг и избърса острието си в дрехите на убития.

— Да се разстройвам ли? Не ти ли хрумна, че можем да го оставим и да продължим пътя си? Не! Вместо това реши да го екзекутираш, при положение че той бе беззащитен.

— Не можех да го оставя. Твърде опасно беше. Другите избягаха, а този нямаше да стигне далеч без кон. Не искам да разкаже на ургалите за Аря. Затова реших…

— …да го убиеш!

Сапфира помириса любопитно отрязаната глава и отвори уста, но после се отказа и отстъпи.

— Просто се опитвам да оцелея. Моят живот е по-важен от този на някой непознат.

— А къде е съчувствието ти?

— Съчувствие ли? Съчувствие? Не мога да проявявам съчувствие към враговете си. В противен случай щях да съм умрял отдавна! Защитавам се на всяка цена.

— Можещ да оправдаеш всяко убийство по този начин — измърмори Ерагон и прибра меча си.

— Да не мислиш, че ми харесва? — извика Муртаг. — Животът ми е бил в опасност, откакто съм се родил! През целия си живот съм избягвал заплахите. Никога не съм заспивал спокойно, защото не знам дали ще се събудя сутринта. Не съм бил в безопасност дори в корема на майка си. Ти не разбираш, но ако бе преживял такива неща като мене, щеше да се научиш да не разчиташ на случайността. Този човек беше опасен и аз го отстраних. Не съжалявам и няма да се обвинявам за това.

— Все пак бе погрешно. — Ерагон върза Аря на Сапфира и се качи на коня си. — Да тръгваме.

Продължиха да яздят в бясно темпо. Заради планините разстоянието, което изминаваха, изглеждаше малко, но напредваха добре. Когато спряха за нощувка, се нахраниха мълчаливо.

— Аз ще поема първата смяна — заяви Ерагон.

Муртаг кимна и си легна, обръщайки се с гръб към него.

— Искаш ли да поговорим?

— Не, не сега. Искам да помисля. Объркан съм.

— Обичам те, малкия.

— И аз тебе.

Тя се сви на кълбо и го обгърна. Ерагон остана неподвижен, загледан в мрака с безпокойство.