Кристофър Паолини
Ерагон (28) — Моята библиотека

ЗА ЧЕТЕНЕТО И ПЛАНОВЕТЕ

Бром надраска една руна на пергамента и го показа на Ерагон.

— Това е буквата, „а“. Научи я.

С това уроците по четене започнаха. Бяха трудни и изстискваха интелекта му, но Ерагон се забавляваше. При цялото свободно време, с което разполагаше, и добрия, макар и нетърпелив учител, той напредваше доста бързо.

Всеки ден ставаше, закусваше и се качваше в кабинета, където прекарваше деня в опити да запомни буквите и тяхното произношение.

Преди вечеря двамата с Бром отиваха в задния двор и се дуелираха. Понякога се събираше цяла тълпа от слуги и деца да наблюдава интересните двубои. След това, ако имаше време, Ерагон се качваше в стаята си и тренираше различни магии, като винаги гледаше прозорецът да е затворен и завесите да са спуснати.

Притесняваше се единствено за Сапфира. Посещаваше я всяка вечер, но времето, което прекарваха заедно, беше недостатъчно и за двамата. През деня драконът ловуваше надалеч, за да не събуди подозрения в града. Ерагон се опитваше да й помогне, но знаеше, че единственият начин да я избави от глада и самотата беше да заминат час по-скоро.

Всеки ден из Теирм се чуваха все по-обезпокоителни новини. Говореше се за ужасяващи нападения по крайбрежието. Носеха се слухове, че богати хора изчезвали нощем от леглата си, а на сутринта били откривани обезобразените им трупове. Ерагон често чуваше Бром и Джеод да обсъждат тези събития, но и двамата млъкваха, щом се приближеше до тях.

Дните минаваха бързо и скоро седмицата беше зад гърба им. Младежът вече сричаше бавно и се оправяше почти без помощ. Един следобед Бром извика Джеод и Ерагон в кабинета и кимна към момчето.

— Сега, след като и ти можеш да помагаш, мисля, че е време да действаме.

— Какво си наумил? — попита Ерагон.

По лицето на Бром разцъфна широка усмивка.

— Познавам този поглед — изстена Джеод. — Последния път, когато гледаше така, ни въвлече в големи неприятности.

— Преувеличаваш малко, но си прав. Добре, ето какво ще направим. Ерагон се върна в стаята си и се свърза със Сапфира. — Тръгваме тази нощ или утре.

— Доста неочаквано. Сигурен ли си, че няма да пострадаш в това начинание?

— Не знам. Може да се наложи да напуснем града с войници по петите. Обаче всичко ще бъде наред. Ние с Бром сме добри бойци, а и използваме магия.

Той легна на леглото и се загледа в тавана. Ръцете му трепереха, а в гърлото си усещаше някаква буца.

„Не искам да напускам Теирм. Тук прекарах няколко почти нормални дни. Омръзна ми непрекъснато да бягам и да се крия. Но докато съм със Сапфира, това е неизбежно“.

Скоро се унесе и засънува. Някои сънища бяха ужасяващи, а в други се смееше. След това нещо се промени — сякаш отваряше очи за пръв път.

Видя млада, тъжна жена, окована в мрачна килия. Лунните лъчи проникваха през малкото прозорче в стената и осветяваха лицето й. Една сълза се отрони и се търкулна по бузата й като течен диамант. Ерагон заплака в съня си.