Любомир Николов
Последната врата — Моята библиотека
Непременно прегледайте правилата за използване на Моята библиотека!
УВОД
— Елф!
Тази дума те кара да подскочиш като ужилен. Елф ли? Кой говори за елфи?
Изтръгваш се от унеса, подаваш глава през прозореца на работилницата и се вслушваш в далечния глас, който долита откъм центъра на градчето.
— Да, точно така, прекрасни дами и благородни господа от достойния град Фелсбург. Добре чухте, става дума за истински елф! В нашата менажерия ще видите по един екземпляр от трите Вълшебни народа — джудже, елф и трол. А за да бъде пълна картината, към тях сме прибавили екземпляр от зловредното племе на таласъмите, които напоследък се срещат все по-рядко. Побързайте! Побързайте! Само две представления — днес и утре вечер!
Сядаш на ниското столче, оставяш върху тезгяха недовършената обувка и се оглеждаш. Обущарската работилница е тясна и схлупена. Задушният въздух мирише на гьон и лепило. Скучно е, ужасно скучно. Отдавна си се примирил с невзрачния живот на чирак-обущар в едно малко градче, но мечтите за вълшебства те навестяват всеки ден. Изчел си десетки старинни книги за някогашния живот на Вълшебните народи. И ето че днес ще имаш възможност да видиш със собствените си очи елф, джудже и трол.
Никога не си се надявал на такова щастие. Мълвата разказва, че преди около петдесет години всички Вълшебни народи са изчезнали от света. Къде са отишли — това никой не знае. Само малобройни техни представители все още бродят из горите и планините, преследвани и избивани от злобни и алчни хора.
Внезапно вратата скръцва и грубият глас на майстора прогонва мислите ти.
— Хей, момче, недей да дремеш! Работа те чака!
Веднага грабваш обувката и се захващаш да я довършиш, но днес работата не ти спори. Мисълта ти непрестанно се отплесва към цирка. Питаш се как ли изглежда елфът… дали тролът е толкова страшен, колкото разказват хората… наистина ли джуджетата са майстори на ковашкото изкуство…
Следобедът минава нетърпимо бавно, ала най-сетне идва вечерта. Бързо навличаш единствения си чифт нови дрехи и хукваш към покрайнините на Фелсбург, където е разпънат шатърът на цирка.
Очаква те първото вечерно представление.
Мини на 1.
1
Високият брезентов шатър се издига в подножието на стръмния планински склон. Тичаш натам с всичка сила, стискайки здраво в юмрук цялото си богатство — един меден грош. Но още преди да си наближил поляната, чуваш жален глас:
— Милост, млади господине! Подарете нещо на един сляп нещастник!
Стреснато поглеждаш настрани. Край пътеката седи дрипав слепец с празна паничка в ръката. Сърцето ти се свива от тъжната гледка. Почти си готов да пуснеш гроша в паничката на просяка… но това би означавало да се лишиш от представлението, за което си мечтал цял ден. Как ще постъпиш?
Ще запазиш гроша за вход в цирка — мини на 43.
Ще го дадеш на просяка — продължи на 87.
2
— Не желая да слушам подобни думи! — твърдо казваш ти и въпреки тъмнината с крайчеца на окото си забелязваш одобрителната усмивка на елфа. — Ние не сме като Тибур! Да вървим!
С бърза крачка се отдалечавате от прокълнатото място и когато излизате от сянката на Химур-Ган, здрачът наоколо сякаш просветлява. Неволно въздъхваш от облекчение. Звездната светлина в нощното небе ти се струва чиста като планинска вода.
Половин час по-късно вече сте на прохода и идва времето да решиш накъде ще поведеш своя отряд.
По планинските пътеки на северозапад, към връх Уруг-Ган — мини на 172.
По пътя на североизток, към гората Елоида — прехвърли се на 237.
По пътя на юг, към Големия кръстопът — отгърни на 143.
3
Продължаваш да лежиш в сянката на дърветата, но внезапно се случва нещо удивително. Тибур се изправя и погледът му безпогрешно налучква скривалището ти, сякаш предварително е знаел къде да те търси.
Странно, в този миг не изпитваш нито капчица страх. Просто се изправяш и решително пристъпваш срещу ловеца на тролове.
Мини на 59.
4
Макар и малко неохотно, захвърляш арбалета в близката пропаст, после се връщаш да седнеш до елфа.
Мини на 116.
5
Решително натискаш плочата и усещаш как камъкът под дланта ти започва да трепери. Раздава се глухо скърцане… и внезапно стената пред теб се разтваря. От нея изскача грамаден каменен чук, който лети право към главата ти. Искаш да отскочиш, но вцепенените от ужас крака не се подчиняват.
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 6 — мини на 82.
От 7 до 12 — прехвърли се на 46.
6
— Прав е Банун! — провиква се джуджето. — Влачим се по чукарите и дъвчем разни треволяци, дето ги бере Гилмориен! Това не е живот!
— Какво друго очакваш? — подигравателно се обажда Шургуп. — Те, елфите, само за себе си мислят. И на ум не им идва, че някой може да е гладен.
— Долни създания! — възмутено отвръща елфът. — Нямате ли поне капчица срам? Само за стомасите си мислите!
Крайно време е да се намесиш и да предотвратиш свадата. Какво ще кажеш на спътниците си?
„Спокойно, приятели, след малко ще ви донеса храна от хана“ — продължи на 80.
„Не се карайте! Да продължим напред и все някъде ще намерим храна“ — мини на 220.
7
Решаваш, че ще е най-разумно да се подчините на надписа. Разделяте се на разстояние десет крачки един от друг и продължавате напред. Отвъд арката тунелът се превръща в истинска подземна улица, покрита с гладки каменни плочи. Наоколо пещерата става все по-широка. Внезапно джуджето спира и надава вик:
— Град! Подземен град!
Бързо пристъпваш напред и в бледата светлина на кълбото съзираш изумителна гледка. Пещерата се разширява до огромни размери. Сред нея незнайни строители са изградили великолепни многоетажни къщи, свързани с улици и проходи на различни нива. Стените, колоните, даже тротоарите са украсени с инкрустации от злато и скъпоценни камъни.
— Баратулия! — смаяно въздъхва джуджето. — Това е Баратулия, легендарният изгубен град на моя народ! Най-прекрасното творение на подземните строители, пълно с несметни съкровища.
— Съкровища ли каза? — обажда се изотзад таласъмът.
— Млък, алчно изчадие! — сопва се джуджето. — Не посягай с мръсните си ръце към съкровищата на моя народ!
— Изобщо не съм посягал! — обидено отговаря таласъмът. — Просто ми хрумна, че с една малка част от тия съкровища ще можем да се откупим от Тибур. Така вече хората няма да ни преследват.
Идеята на таласъма звучи разумно. Ако решиш да я приемеш, мини на 36.
Ако отхвърлиш предложението, отгърни на 49.
8
Луната е залязла и под дървесните корони царува непрогледен мрак. Въпреки умората, ти стоиш буден, взираш се към гората и напрягаш слух. Не чуваш нищо, освен дишането на спящите си другари.
Внезапно трепваш. Между дърветата край поляната нещо помръдва. Поне така ти се струва, макар че не знаеш дали не е илюзия на въображението и изморените очи. Застиваш неподвижно и приковаваш поглед натам. Да! Някаква неясна сянка отново се раздвижва и безшумно пристъпва към съседния дънер.
Ако имаш арбалет и искаш да стреляш по сянката, премини на 17.
Ако засега предпочиташ да се задоволиш с наблюдение, продължи на 35.
9
Невъзмутимо, сякаш изобщо нищо не се е случило, Гилмориен излиза в средата на поляната и ви оглежда един по един.
— И тъй, нека да продължим разговора оттам, където ни прекъснаха. Вече решихме, че ще се опитаме да потърсим Последната врата. Но накъде да се отправим? Има ли някой от вас идея?
Ако вече си решил накъде да тръгнете, мини на 23.
Ако предпочиташ да изслушаш мненията на другите от групата, прехвърли се на 51.
10
Когато монетата издрънчава в паничката, просякът я опипва и въздъхва.
— Злато, истинско злато… Откога не съм докосвал такава монета. Благословен да си, момко! Твоята щедрост заслужава награда, затова ще ти предложа размяна. Искаш ли да вземеш това срещу всичко, което има в кесията ти?
И той измъква изпод дрипите си шепа потъмнели медни монети.
Неволно се усмихваш. Хубава сделка! Десет жълтици срещу някакви си медни грошове!
Ако се съгласиш с тази замяна, мини на 18.
Ако смяташ, че сделката е твърде неравна, прехвърли се на 29.
11
Продължаваш напред, но още щом нозете ти докосват черните камъни, усещаш как те обзема непреодолима умора. До тебе Гилмориен надава вик на болка и рухва като покосен. Опитваш се да обърнеш глава към останалите, но нямаш сили дори за това. Пред очите ти плъзва мъглива пелена. Правиш крачка назад… и се свличаш в несвяст върху скалата.
Минути или часове по-късно от мрака те изтръгва жестока болка. Свирепото лице на Тибур е увиснало над твоето, а пръстите му се впиват в гърлото ти като клещи. Светът отново започва да чезне. Последното, което чуваш преди смъртта си, е викът на Тибур, отправен към тъмнината сред побитите камъни:
— Ти ми помогна! Сега съм твой завинаги!
12
— Е, добре — съгласяваш се ти. — Ще търсим вратата. Но най-напред трябва да потърсим закътано място, където да отпочинем и да обмислим накъде ще продължим.
Елфът се усмихва широко и кимва.
— Не се тревожи, ние елфите умеем да откриваме най-добрите места за почивка. Следвайте ме.
И той тръгва напред.
Мини на 243.
13
— Аз ще потвърдя! — високо изричаш ти и пристъпваш напред.
Елфът те поглежда презрително.
— Не ме карай да се смея в този тежък час. Как да ти имам вяра? Човек…
— И освен това приятел на елфите! — добавяш ти, изваждайки берила от джоба си. — Този камък получих в Елоида от вожда на тамошното племе!
Наоколо се надига смаян шепот, после настава тишина.
— Добре тогава — въздъхва водачът. — Вожд е дал камъка, значи пак вожд трябва да реши съдбата ви. Последвайте ме, но помнете, че през цялото време ще бъдете на прицел.
Мини на 41.
14
— … девет… ДЕСЕТ!
В тунела звънва зловещата песен на лъковете и ти падаш, пронизан от десет стрели. Това е краят както на приключението, така и на твоя живот.
15
Странно, в този миг не изпитваш нито капчица страх. Просто се изправяш и решително пристъпваш срещу ловеца на тролове. Когато те вижда, той скача на крака и от устните му излита глухо ръмжене.
Мини на 59.
16
Уви, двамата разбойници те държат прекалено здраво. Останалите се хвърлят към вратата. Гилмориен пъргаво се изплъзва от първите удари, поваля двама противници, ала сетне останалите се скупчват върху него.
Схватката трае само минута или две, но ти се струва, че е минала цяла вечност. Когато мъжагите се отдръпват, елфът лежи неподвижно на пода сред локва кръв, а от гърдите му стърчи дръжката на нож. Благородният Гилмориен е загинал в безнадеждния опит да те спаси.
Мини на 246.
17
Бавно надигаш арбалета, прицелваш се и натискаш спусъка. Свистенето на стрелата процепва горската тишина.
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 6 — мини на 247.
От 7 до 12 — продължи на 27.
18
Поколебаваш се, после решително подаваш жълтиците на просяка.
— Дано да знаеш какво вършиш, старче. Защото размяната е наистина неравна — едно към сто, ако не и повече.
Старецът дрезгаво се разсмива и изсипва грошовете в шепата ти.
— Едно към сто, казваш… А за едно към колко би заменил един слънчев лъч? Или едно утро? Или един ден живот? Върви си спокойно по пътя. Не аз спечелих, а ти. Сбогом, пътнико…
Мини на 47.
19
Унесен в мисли, ти се прибираш в тясната си стаичка зад работилницата. Може би утре ще успееш отново да посетиш представлението. Надяваш се да измолиш от майстора пари за билет.
Но на следващия ден те очаква изненада. Циркът си е заминал и представлението е отменено. Както научаваш от един клиент, трупата била поканена спешно да изнесе представление в двореца на княза от големия град.
Така свършва цялата история. Остава ти само мъчителното чувство, че си се докоснал до нещо вълшебно, ала не си сторил всичко, за да станеш част от магията.
20
Сред планинското безмълвие избухва див, безумен смях. С ужас се завърташ и виждаш как само на няколко крачки разстояние Тибур излиза от една пукнатина на скалата. В очите му блести неописуема злоба.
— Ето че пак се срещнахме — изрича с тих, съскащ шепот ловецът на тролове. — Казах ти, че ще съжаляваш, а сега ще разбереш, че не се шегувам.
Ако имаш арбалет и искаш да стреляш по Тибур, премини на 32.
В противен случай отгърни на 65.
21
Не е трудно да проследите Тибур. Той върви като пиян, често се препъва и нито веднъж не поглежда назад. Сякаш някаква невидима сила е получила власт над него и го тегли към източното подножие на Химур-Ган.
— Но накъде отива той? — отново пита Арнир. — Нататък няма нищо, само скали и пущинаци.
— Точно така — мрачно потвърждава Шургуп. — Натам са Черните скали. Място, където даже моят народ не смее да пристъпи.
— Защо?
Таласъмът се кани да отговори, но ти го изпреварваш.
— Тукашните легенди разказват, че под Химур-Ган някога е имало град на магьосници.
— Не — поправя те Шургуп. — Никога не е имало град. Само древно капище на диви племена, които са се прекланяли пред силите на злото. Било е още преди създаването на Баратулия.
— Прокълнато място… — прошепва Гилмориен. — Послушайте съвета ми, нека да оставим Тибур на съдбата му и да се върнем към прохода. Предчувствам, че ни дебне нещо страшно.
Ако се съгласиш с мнението на елфа, прехвърли се на 45.
Ако желаеш да продължите след Тибур, мини на 62.
22
Въоръженият елф уморено потрива чело.
— Може и да греша… ала поне не желая грешката ми да бъде платена с чиято и да било кръв. Нека вождът на нашето племе реши съдбата ви. Последвайте ме, но помнете, че през цялото време ще бъдете на прицел.
Мини на 41.
23
Каниш се да заговориш, когато иззад дърветата отново долитат гласове.
— Връщат се проклетниците! — ядно изругава Арнир. — Какво ли им е хрумнало сега?
— Не знам, но ще е най-добре да се приготвим за бягство — обажда се таласъмът.
Разбираш, че той има право, но те обзема любопитство. Какво ли е накарало потерята да се върне толкова скоро? Едва ли са открили следите ви, иначе щяха вече да са навлезли в горичката откъм горния край. Тогава?
Ако искаш да пропълзиш напред между дърветата, за да чуеш за какво си говорят преследвачите, мини на 89.
Ако предпочетеш да не поемаш подобен риск, прехвърли се на 153.
24
Без повече приказки ти тръгваш към скалната стена и започваш да се изкачваш по скритите стъпала в пукнатината. Ако вече си разговарял с местния вожд, мини на 60.
Ако това е първото ти влизане в пещерата, прехвърли се на 48.
25
Когато се свестяваш, лежиш в една от килиите на градския затвор. Цялото тяло те боли. Ръцете и краката ти са оковани с тежки вериги.
Постепенно осъзнаваш печалната истина. Ще бъдеш обвинен в кражба, която се наказва с дълги години затвор. Не знаеш каква е съдбата на другите, но твоят благороден опит да спасиш пленниците е завършил с това, че сам загуби свободата си.
26
Скачаш на крака, за да побегнеш… и с разширени от ужас очи виждаш, че в центъра на кръга вече се е оформила неясна великанска фигура, изтъкана от мрак. Две огнени очи се насочват към тебе. Сетне фигурата с гръмовен смях надига ръка. От дланта й излита ослепителна мълния, която за миг те превръща в купчинка пепел.
27
Стрелата изчезва в нощта и отново настава тишина. Продължи на 35.
28
Стълбището отвъд вратичката е толкова тясно, че тролът едва се провира по него. Изкачвате се няколко минути и най-сетне отпред се появява неголямо каменно помещение с прозорци от четирите страни. Но когато влизате в него, ви чака разочарование. Тази стаичка е издълбана в скалата на най-непристъпния връх. През който и прозорец да погледнете, виждате само небе, отвесни скални стени и шеметни бездни.
— Изглежда, че това е било наблюдателница на древните звездобройци — промърморва печално джуджето. Няма как, ще трябва да се върнем.
Ако си съгласен с него, мини на 55.
Ако искаш да провериш дали не е възможно да се спуснете по някой от склоновете на върха, продължи на 75.
29
— Не се поддавай на алчността, добри човече! — настоява просякът. — Не всичко, което блести, е злато!
— Нали сам каза, че монетата е златна — възразяваш ти.
— Златна е — въздъхва просякът. — Не това имах предвид, момко. Понякога словата на мъдростта трябва да се слушат със сърцето, а не с ушите. Повярвай ми, колкото и неравна да изглежда тази размяна, от нея само ще спечелиш!
Ако си размислил и решиш да се съгласиш с размяната, премини на 18.
Ако предпочиташ да си запазиш жълтиците, прехвърли се на 47.
30
Няколко минути по-късно ти стоиш в дъното на един от дълбоките тунели. Вратата е пред теб — висок правоъгълник от шлифована до блясък скала. Някога около нея е имало рамка от злато и скъпоценни камъни, но сега всичко е разкъртено от нечии варварски ръце.
— Ето, видя позора на нашия народ — изрича вождът с треперещ от срам и унижение глас. — Преди години неколцина самонадеяни майстори се опитаха да разкрият древната тайна, ала вместо това само унищожиха вратата. Върви си сега. Повече не си желан тук.
— Дългът е изплатен — добавя Арнир. — Ти злоупотреби с правото си и това слага край на нашата дружба, човече.
— Но аз…
— Махай се! — твърдо казва Арнир.
И ти разбираш, че джуджето вече няма да тръгне с тебе. Отрядът е разбит. Дълбоко в сърцето си осъзнаваш, че отсега нататък търсенето е обречено на неуспех. Не ти остава нищо друго, освен да се прибереш във Фелсбург и до края на живота си да съжаляваш за пропуснатата възможност.
31
Изтягаш се на меката трева край огъня и веднага заспиваш. Навярно тази поляна също е едно от вълшебните места на елфите, защото когато се събуждаш призори, тялото ти е силно както никога преди, а настроението — просто великолепно.
За закуска Гилмориен е събрал малко орехи и горски плодове. Похапвате и отново се приготвяте за път.
Мини на 239.
32
Разполагаш само с една секунда за действие. Трескаво дръпваш през главата си ремъка на арбалета.
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
Ако е четно, мини на 93.
Ако е нечетно, продължи на 78.
33
Макар и неохотно, групата приема предложението на елфа. Застивате на място сред дърветата, а от другата страна гласовете постепенно наближават. Вече можете да чуете ясно за какво разговарят.
— … из тия чукари — изрича нечий пресипнал глас. — Добре де, отначало беше забавно, ама вече взе да ми писва. Кой знае накъде са отпрашили, а пък ние си хабим краката за онзи дето духа.
— Ще ги хванем! — свирепо възкликва Тибур. — Чуйте ме добре, хора! За какво мислите, че избягаха точно тук? Не сте ли чували легендите за несметни съкровища някъде из тези планини? Обзалагам се, че точно за тия съкровища са тръгнали. Затова си отваряйте очите на четири! Може да са навсякъде — например в отсрещната горичка.
— Хайде де! — презрително се изкисква някой друг. — Тъкмо там, а? Че аз в такава горичка не бих влязъл, даже и на зор да съм!
Избухва всеобщ смях и гласовете постепенно се отдалечават нагоре по склона. Когато затихват в далечината, вие най-сетне си поемате дъх с облекчение.
Мини на 9.
34
Преди разбойниците да се опомнят, ти се втурваш между тях и изхвръкваш през вратата. Елфът изскача след теб и с повелителен глас изрича някаква странна дума. От вътрешността на хана долитат яростни удари, но странно нещо — вратата не се отваря.
— Това беше затварящо заклинание — усмихва се елфът. — Да бягаме, преди да са се сетили за прозорците!
Придържайки претъпканата торба, ти побягваш към мястото, където те чака отрядът.
Мини на 44.
35
Още дълго се вглеждаш нататък, но мракът между дърветата е гъст и черен като катран. Сянката като че се е разтворила в него… или пък наистина е била само измама на уморените очи. Впрочем, умората не е само в очите ти. Крайниците ти са натежали като олово. Сядаш на тревата и почваш ожесточено да се щипеш, за да прогониш дрямката.
Тази тактика дава резултат за известно време. Но скоро борбата със съня се оказва непосилна. Затваряш очи уж само за малко… и скоро вече лежиш дълбоко заспал близо до своите приятели.
Мини на 52.
36
След твоето решение цялата група е въодушевена от мисълта, че скоро ще бъдете свободни и никой няма да ви преследва. Набързо събирате няколко шепи скъпоценни камъни и се отправяте обратно към изхода на пещерата. Тролът с лекота отмества грамадната скала и всички излизате в клисурата.
Както си предполагал, преследвачите все още са там. Когато ви забелязват, те надават яростен рев. Вдигаш ръка, за да ги успокоиш.
— Почакайте малко! Предлагам ви сделка.
Тибур излиза начело на потерята и те оглежда подозрително.
— Каква сделка?
— Ето това — отвръщаш ти и изваждаш от джоба си шепа скъпоценни камъни. — Искаме да се откупим.
Ловецът на тролове се ухилва злобно, после изведнъж пристъпва напред и с един удар те поваля на земята.
— Дръжте ги! — раздава се мощният му рев. — Те са намерили съкровище.
Тролът се хвърля да ти помогне, но Тибур ловко омотава краката му с въже и каменният великан рухва на земята. След няколко минути отчаяна борба всички се озовавате в плен. Бягството е завършило с неуспех, а подземният град на джуджетата ще бъде разграбен.
37
— Какво? — смаяно възкликва Гилмориен. — Не смейте да вършите това, безумци! Злото, извършено на такова място, ще се стовари върху самите вас!
— Не можем да си позволим да бъдем мекушави! — озъбва се Шургуп. — Ако сега не го убием, утре той ще убие нас!
Поколебаваш се още веднъж. Какво ще решиш?
Да убиете Тибур — мини на 215.
Да си тръгнете — продължи на 2.
38
Правиш крачка напред, но костеливата ръка на просяка се вкопчва в дрехата ти.
— Недей да бъдеш коравосърдечен! Доброто дело никога не е изгубено! Не знаеш кога ще ти се върне стократно!
Ако промениш мнението си и дадеш на просяка една жълтица, мини на 10.
Ако твърдо не желаеш да се разделяш с парите си, продължи на 47.
39
Докато се промъкваш между стъблата на брезите, гласовете стават все по-силни. Групата наближава. Намираш място, откъдето ще можеш да виждаш открития склон, и залягаш зад един дънер.
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 4 — мини на 248.
От 5 до 8 — продължи на 228.
От 9 до 12 — прехвърли се на 255.
40
Напускате залата на Първата врата и слизате надолу по стъпалата към хоризонталния тунел.
— Там е изходът! — възкликва джуджето. — Там е, кълна се в брадата си!
Мини на 125.
41
Сега откриваш, че местните елфи са по-добри водачи дори от Гилмориен. Пътеките, по които ви водят, са сигурни почти като твърда земя. Даже тромавият Банун не затъва по тях. След първоначалното спречкване отношението към вас е сравнително любезно, но лъковете не ви изпускат от прицел.
Половин час по-късно пътеката ви извежда пред развалините в източния край на блатата. Местността наоколо изглежда пуста, но когато се вглеждаш по-внимателно, забелязваш, че във всеки храст, зад всяко дърво се крие въоръжен елф. Истинска армия обгражда в железен пръстен древните руини.
Като изпод земята насреща ви се появява висок елф със снежнобяла коса, пристегната с обръч от ковано злато. Лицето му изглежда младежко, но от него лъха тъй дълбока мъдрост, че разбираш — живял е на този свят дълги векове.
— Пленници ли ни водиш? — пита той с дълбок и плътен глас. — Не е сега време за разпити. Предстои ни решителната атака срещу проклетите таласъми.
До тебе Шургуп отваря уста да каже нещо. Ако решиш да му попречиш, мини на 68.
Ако го оставиш да говори, продължи на 54.
42
— Лъжеш, старче! — гневно възкликваш ти. — Сигурен съм, че знаеш къде е вратата! Засрами се от бялата си брада!
Джуджето подскача като ужилено.
— Лъжец ли ме наричаш? Нещастнико! Радвай се, че до тебе стои един от нашите и заради него ще пощадя жалкия ти човешки живот! Давам ти време да избягаш докато преброя до десет! Едно… две…
На стената се появяват десетина джуджета с лъкове и копия.
— Да бягаме! — прошепва Арнир.
Ако го послушаш, мини на 104
Ако останеш на място, попадаш на 14.
43
Свиваш рамене и продължаваш напред. Все едно, твоят грош няма да помогне кой знае колко на просяка. След малко медната монета вече е в ръцете на шишкавия смешник пред входа на цирка, а ти с разтуптяно от вълнение сърце влизаш в менажерията.
Мини на 275.
44
Заварвате останалите да ви чакат тревожно край пътя.
— Да се махаме! — задъхано казваш ти. — Ще хапнем по-късно, като стигнем до Големия кръстопът.
Никой не възразява и групата с бърза крачка се отправя напред.
Мини на 115.
45
— Това е малодушие! — недоволно мърмори Арнир, докато вървите обратно към прохода. — Как може да сте толкова страхливи? Подчинявам се на общото решение, но да знаете, че ми паднахте в очите. Сигурен съм, че горчиво ще се каем, задето не сме проследили Тибур!
Думите на джуджето разбуждат собствените ти съмнения. Питаш се дали наистина си постъпил правилно. Ако отново промениш решението си и поведеш групата подир Тибур, мини на 62.
Ако продължиш към прохода, прехвърли се на 134.
46
В следващата секунда жестокият удар те размазва на кървава каша върху плочите на площадката. Твоята неопитност и неразумният риск, който пое, те доведоха до тази страшна гибел.
47
— Горкият човек… — неволно прошепваш ти след няколко минути, когато старият просяк вече е изчезнал зад завоя на пътя.
Арнир спира и те поглежда втренчено.
— Човек ли? Май очите са те подвели, приятелю! Вярно, едричък изглеждаше, но не чак толкова, че да го помислиш за човек. Джудже беше — едно нещастно, бездомно джудже.
— Глупости! — възмутено се намесва Шургуп. — Слепи ли сте, та дрънкате врели-некипели? Още не съм изкуфял чак дотолкова, че да не позная един окаян таласъм!
Банун избухва в гръмогласен, тътнещ смях.
— Ама и вие сте големи наблюдатели, няма що! Дребен беше горкият стар трол, обаче пак се извисяваше поне три глави над вас!
Гилмориен иска да каже нещо, но от устата му излита само задавено възклицание. Той трескаво те сграбчва за ръката и посочва обратно към завоя.
— Назад! Бързо назад!
Ала когато достигате завоя, пътят е пуст. От стария просяк няма и следа.
— А аз го помислих за стар, бездомен елф — тихо прошепва Гилмориен. — Разбирате ли какво означава това, приятели? Всеки от нас си мислеше, че е срещнал несретник от своя народ. А всъщност на пътя ни е стоял вълшебник — един от онези малцина, които все още бродят по света.
Напразно обикаляте назад по пътя. Просякът е изчезнал безследно. Остават ти само въпросите. Защо го срещаш вече за втори път… и какво е искал всъщност от теб?
Отговор няма. Когато разбираш, че всякакво търсене е безполезно, ти отново повеждаш своя отряд надолу по пътя.
Мини на 56.
48
Когато очите ти привикват към полумрака, ти различаваш, че напред тунелът постепенно се разширява, но двайсетина крачки по-навътре го прегражда здрава каменна стена, висока около три метра. Върху стената е застанало прегърбено от старост джудже. Досещаш се, че това трябва да е тукашният вожд, защото белите му одежди са отрупани с украшения от злато и скъпоценни камъни.
Мини на 81.
49
— Не — възразяваш ти. — Тъкмо от алчността на хората трябва да се боим. Ако им покажем дори само един скъпоценен камък, те няма да имат покой, докато не ги доведем тук. По-добре ще е да продължим напред.
— И аз така мисля — съгласява се джуджето. — Вървете след мен.
Продължавате напред по приказните тунели и коридори на подземния град. Наоколо царува пълна тишина и стъпките ви отекват звънко под високите сводове. Джуджето ви води без колебания, сякаш е живяло тук от рождение. Постепенно тунелите започват да се изкачват нагоре, докато най-сетне достигате стръмна спирална стълба.
— Натам трябва да е изходът — казва джуджето. — Идвайте.
— Почакайте малко — раздава се мекият глас на елфа. — Ние, елфите, не държим особено на блестящите камъчета. Но знам, че хората са готови на всичко за тях. Дали да не вземем малко скъпоценни камъни, преди да напуснем града?
Ако си съгласен с предложението на елфа, мини на 79.
Ако смяташ, че няма да ви трябват скъпоценни камъни, мини на 63.
50
Отрядът на елфите изчезва като по магия сред тръстиките, а вие мълчаливо се отправяте обратно към границите на мочурището. Едва когато наближавате Големия кръстопът, Шургуп промърморва:
— Добре се отървахме… Само дали не ни излъгаха за вратата?
— Не са ни излъгали — твърдо отвръща Гилмориен. — Можем да отпишем Устурим. Накъде ще продължим сега, приятели?
Отново всички погледи се отправят към теб. Коя посока ще избереш?
На юг, към Стария разклон — мини на 222.
На запад, към гората Дениарда — продължи на 187.
На север, към Химурганския проход — попадаш на 242.
51
Кого ще изслушаш най-напред?
Арнир — мини на 194.
Гилмориен — прехвърли се на 74.
Шургуп — продължи на 101.
Банун — отгърни на 120.
52
Събужда те пронизителният вик на Арнир. Скачаш и трескаво се оглеждаш.
Утрото вече настъпва и между дърветата се носят ефирни воали от полупрозрачна мъгла. Но тя не е толкова гъста, че да закрие тревожната гледка: обградени сте! Няколко десетки елфи в зелени облекла са сключили плътен обръч около поляната. И най неприятното е, че всеки един от тях държи обтегнат лък със стрела върху тетивата.
През главата ти изведнъж прелитат чутите някога легенди за Елоида. Разказват, че тукашните елфи ревниво пазели своята територия и не допускали никого навътре в гората. С горчиво съжаление се питаш защо си спомняш тия предания чак сега. Но вече е късно. Нищо не може да се промени.
Най-високият елф пристъпва напред и застава пред Гилмориен.
— Здравей, братко — изрича той с мелодичен, но враждебен глас. — Странни гости си ни довел тази нощ. Не подобава на един достоен елф да се движи в подобна компания, а още по-малко — да я води по нашите съкровени места. За джуджето не бих възразил. Здрава дружба е свързвала някога нашите народи, макар че днес от нея остава само тъжен спомен. Но останалите… Човек, трол… и таласъм. Таласъм! Откакто се помни нашият род, никога не сме разрешавали на тия гнусни твари да оскверняват с нозете си чистата трева на Елоида!
Гилмориен се кани да отговори нещо, но в това време Шургуп рязко се изправя и размахва ръце. Наоколо лъковете трепват.
— Гнусни твари, гнусни твари! — възмутено крещи таласъмът. — Само това чуваме от вас! А после се чудите защо има вражда между нашите народи! Това ли е доброто, което проповядвате? Това ли ви е душевната красота — да плюете върху бедните и грозните? Проклети да сте, високомерни изчадия! Убийте ме и престанете да се подигравате!
Вождът на елфите прехапва устни.
— Ще те убием когато решим. — Той се обръща към тебе и погледът му е светъл и хладен като стомана. — Е, чухме един от вас и той сам си изрече присъдата. А какво ще кажеш ти, човече? Какво те е довело тук, където си нежелан?
Избери своя отговор:
„Искам да узная дали в Елоида има магическа врата“ — мини на 99.
„Случайно минавахме наблизо и просто решихме да пренощуваме в гората“ — продължи на 73.
„Отказвам да отговарям докато съм под прицела на твоите бойци“ — прехвърли се на 83.
„Ние сме бегълци и молим да ни дадете убежище от преследването на зли хора“ — попадаш на 64.
„Смятам, че би било по-добре да запиташ Гилмориен, който е от твоя народ“ — отгърни на 119.
53
Тибур се покланя на публиката, усмихва се широко и извежда трола от арената. Но щом се озовава зад кулисите, усмивката му изчезва.
Продължението е точно такова, каквото можеше да се очаква. Едрият мъжага те сграбчва и с люти ругатни те изхвърля навън. Имаш късмет, че ти се размина само с това.
Ако днес е първата вечер, мини на 19.
Ако е втората вечер, мини на 118.
54
— Проклетите таласъми! — дрезгаво се провиква Шургуп. — Все таласъмите са ви в устата! Защо поне веднъж не потърсите вината в собственото си високомерие? Разберете, че нашият народ никога не е желал да върви по пътеките на злото! Ако сме ги избирали, то е само защото вие, изисканите елфи, не ни оставяте друга възможност!
Изтръпваш, но противно на очакванията ти старият елф не се разгневява. Той само внимателно оглежда Шургуп и въздъхва.
— Тъй казваш ти и ако беше истина, щях да се замисля над тия слова. Но не е само това. От сигурно място знам, че твоите събратя са решили да ни изтребят до крак, за да остане Устурим изцяло тяхно владение.
— Лъжа! Лъжа! — крещи таласъмът. — Никога не сме искали нещо повече от едно спокойно кътче, където да се сврем! Кой ти го каза, а? Кой ти го каза?
— Мълчи, жалка твар — властно изрича старият елф. — Снощи узнахме за коварните планове на таласъмите. Ако искаш да знаеш, каза ни го човек, колкото и да се срамувам от това признание. Но понякога ние, елфите, сме прекалено доверчиви. И трябваше снощи да дойде човекът с железните гривни, за да ни разкрие вероломните планове на твоя народ.
— Човекът с железните гривни! — задъхва се Шургуп. — Какво знаеш ти, надменен елф? Та този човек е под властта на древната сила! Онази от Черните скали!
Старият елф потръпва.
— Не говори за тия неща когато над блатото тегне мрак!
— Така е! Така е! — продължава да крещи Шургуп. — А вие, наивници, сте се поддали на неговите лъжи! Златен език е имал, не ще и дума, щом го закриля древната сила. Обзалагам се, че и моят народ го е послушал! Пусни ме да ида при тях и ще ти докажа, че говоря истината!
Елфът дълго гледа Шургуп, после се обръща към теб.
— А какво ще кажеш ти, човече? Ще подкрепиш ли думата на един таласъм?
Ако подкрепиш Шургуп, мини на 72.
Ако кажеш, че според теб таласъмът се увлича поради естествената привързаност към своето племе, продължи на 92.
55
Без да губи повече време в наблюдателницата, твоят малък отряд поема обратно надолу. Докато прекосявате залата на Първата врата, ти отново се оглеждаш. Дали си сторил тук всичко, което трябваше да сториш?
Ако още не си опитал да отвориш Първата врата, можеш да направиш това на 188.
Ако не си разшифровал надписа край вратата и сега желаеш да го разчетеш, мини на 94.
Ако напуснеш залата и тръгнеш надолу по стълбището, прехвърли се на 40.
56
Имате ли храна за из пътя?
Да — мини на 171.
Не — продължи на 70.
57
Оглеждаш се. Освен стълбището, по което сте дошли, от залата има още един изход — тясна вратичка в левия ъгъл. Но очите ти отново се връщат към великолепието на Първата врата. Сега забелязваш, че близо до нея в мозайката са инкрустирани плетеници от рубини и изумруди. На пръв поглед шарката им изглежда безсмислена, ала когато се взираш по-внимателно, разбираш, че това са надписи.
Ако искаш да разгледаш надписите отблизо, мини на 94.
Ако надписите не те интересуват, избери накъде ще тръгнеш: надолу по стълбището — на 40 или през тясната вратичка в ъгъла — на 28.
58
Всичко става светкавично. Разбойниците се хвърлят напред и след броени секунди трима от тях лежат на пода в локви кръв а останалите са застинали на място. Гилмориен ги гледа втренчено, насочил напред заредения арбалет.
— Е, кой още иска да опита? — заплашително пита елфът.
Желаещи няма. Промъкваш се между неподвижните мъже и изскачаш навън. След тебе излиза и Гилмориен, продължавайки да държи враговете на прицел.
Мини на 100.
59
Очите на Тибур пламтят от ярост и дива злоба. Скърцайки със зъби, той бавно прекрачва напред и протяга ръце. Пръстите му се изкривяват като нокти на хищна птица.
— Ти… ти… Ще те смачкам! Ще те убия!
— Тъй ли, Тибур? — отеква зад гърба ти глас, мощен като далечна гръмотевица. — Хайде, покажи на какво си способен… само че първо ще си имаш работа с мен.
Стреснато поглеждаш назад и виждаш, че от горичката с тежки стъпки излиза Банун. След него идват останалите и по лицата на всички е изписана мрачна решителност.
Устните на Тибур посивяват.
— Петима срещу един! Не е честно! Не е честно!
— Шестима — поправя го Шургуп с лукава усмивка. — Забравяш маймуната, тя също ти има зъб. Ама ти май предпочиташ да сте петдесет срещу шестима.
Едрото тяло на Тибур се тресе от неудържима злоба. Той размахва юмрук, сетне ви обръща гръб и побягва, крещейки през рамо:
— Ще ви открия! И вдън земя ще ви открия! Ще проклинате деня, в който сте се родили!
Когато ловецът на тролове изчезва зад близкото възвишение, Гилмориен тежко въздъхва.
— В този човек има зло, голямо зло. Работи в цирка само от година и никога не е говорил за миналото си, но усещам в него частица от ония черни сили, които са като пясък в колелата на вселената. Помнете ми думата, той наистина ще ни срещне пак, защото злото може да бъде могъщо, когато си намери цел.
Шургуп се разсмива мрачно.
— И това доживяхме — елф да учи таласъма що е зло! Повярвай ми, драги, моят народ разбира тия неща далеч по-добре от твоя. В едно си прав — Тибур тепърва ще се изпречва на пътя ни, но това няма да е днес, усещам го. Хайде, елате да отпочинем още малко, а после ще решим накъде да тръгнем.
Мини на 85.
60
Влизаш в пещерата и заварваш престарелия вожд на същото място, сякаш изобщо не е слизал от каменната стена.
Мини на 81.
61
Изморен и печален, в късния следобед ти се прибираш в работилницата. Посрещането на майстора не е особено топло, но поне научаваш от него една обнадеждаваща новина. Циркът е отпътувал. Никой не знае, че именно ти си помогнал за бягството.
Мълчаливо сядаш зад тезгяха и работиш до късно вечерта, за да наваксаш пропуснатото. Приключението е завършило. Остава ти само мъчителното чувство, че си се докоснал до нещо вълшебно, ала не си сторил всичко, за да станеш част от магията.
62
Сред падащия здрач наближавате малка камениста низина в източното подножие на Химур-Ган. Забелязваш, че стъпките на Тибур стават по-уверени, макар че поведението му не се променя — той върви все тъй унесено, като сомнамбул.
Огромната сянка над върха е легнала над вас, но не това е причината за чернотата на малката долчинка. Самите скали в нея имат цвета на нощ, на непрогледен мрак, сякаш земята е избълвала тук част от отровата, скрита в недрата й. Наоколо е натегнала глуха, зловеща тишина. Не се чува нито песен на птица, нито шепот на листа. Даже неуморният планински вятър е стихнал. Точно в средата на низината се издига кръг от нащърбени побити камъни… и Тибур се насочва натам почти тичешком.
— Да спрем тук! — умолява Гилмориен. — Послушайте ме поне сега!
Ако го послушаш, мини на 69.
Ако поведеш групата по-напред, продължи на 11.
63
Джуджето възмутено размахва ръце, но ти вече си усетил недоволството му и го изпреварваш.
— Не, мисля, че идеята не е добра. Може и да ни трябват скъпоценни камъни, но би било просто варварство да посегнем на подобна красота.
Джуджето се усмихва широко и те поглежда с уважение.
— Е, приятелю, ти заслужаваш най-висока похвала. За пръв път срещам човек, който да цени красотата повече от богатствата. Но ще призная, че елфът също има право… поне донякъде. Изчакайте ме тук.
Без да обясни какво смята да прави, джуджето изчезва по най-близкия коридор. Когато се завръща след няколко минути, в шепите му блестят десетина старинни златни монети.
— Вземи — подава ти ги то. — Може да ни потрябват по пътя. Е, хайде сега да вървим нагоре.
Ако тръгнеш след джуджето по стълбата, мини на 112.
Ако искаш да потърсите друг изход от подземния град, прехвърли се на 91.
64
Вождът се навъсва и потрива чело.
— Казваш ми истина… но не цялата истина, далеч не цялата. Добре. Тъй да бъде. Не искам да осквернявам гората с кръвта ви. Не искам и неприятности с хората, които ви преследват. Напуснете Елоида незабавно и вече никога не се завръщайте тук!
— Почакай, братко — намесва се Гилмориен. — Има и още нещо…
Вождът поклаща глава.
— Ако е било важно, трябваше да го кажете най-напред. Ако не е важно, защо да хабим думите? Казах вече. Вървете си и не се завръщайте!
Единият край на обръча се разтваря. Лъковете на елфите отново са насочени към вас и ти разбираш, че всякакви увещания са излишни. Въздъхваш и бавно тръгваш към покрайнините на гората.
Мини на 107.
65
Искаш да побегнеш, но не успяваш. С едно светкавично движение Тибур се озовава до теб. Само след миг ловецът на тролове вече е преметнал железен лакът под брадата ти. Другата му ръка опира в гърлото ти нож.
Мини на 98.
66
Без колебание повеждаш своя малък отряд навън от горичката. Ала когато изскачате от закрилата на дърветата, на пътя ви се изпречва група въоръжени мъже — потерята е била разделена на няколко отряда!
— Бягайте! — крещи тролът. — Аз ще ги задържа!
И като се обръща срещу противниците, той надава оглушителен рев.
Няма време за колебания. Бягството е единственото, което ви остава. Втурвате се надолу по склона с единствената надежда, че и Банун ще успее някак да се измъкне, след като задържи враговете.
Преследването е жестоко и трае няколко часа. Постепенно групата ви се разпада — изчезва ту един, ту друг, без изобщо да разберете къде се е изгубил. Накрая оставаш сам.
Мини на 61.
67
Няма как, щом искаш да бъдеш въоръжен, ще трябва да се примириш с тежестта. Ставаш, премяташ ремъка на арбалета през гърдите си и отново сядаш до елфа.
Мини на 116.
68
Преди таласъмът да проговори, ти рязко се пресягаш и запушваш устата му с длан.
— Твърдят, че са тръгнали да търсят Последната врата — отговаря вашият пазач.
Старият елф затваря очи за миг, после ви оглежда един по един.
— Не знам… Усещам около тях силата на съдбата. Може и да не лъжат. Но напразно са били път до Устурим. Ако тукашната врата беше Последната, отдавна щяхме да я отворим. Отпратете ги… и дано успеят в своето търсене, ако казват истината.
Думите са изречени с такъв тон, че всякакви възражения стават излишни. Охраната ви повежда обратно към мястото, където сте заловени. Когато го достигате, водачът на въоръжения патрул махва с ръка.
— Тук се разделяме с вас. Простете ни, ако сме били несправедливи. Във времена като днешните трудно се различава враг от приятел.
Мини на 50.
69
Самата мисъл да стъпиш върху черните камъни те изпълва със страх и отвращение. Спираш пред ръба на долчинката и правиш знак на приятелите си да се прикрият зад близката скала.
Под вас Тибур вече навлиза между побитите камъни. И в същия миг мракът сред тях започва да се сгъстява на безформено вълмо като буреносен облак. Насреща ви лъхва леден хлад, който те смразява до кости. Усещаш как косата ти настръхва. Сега разбираш, че Гилмориен е бил прав. Задава се нещо ужасно, нещо по-зло от всичко друго на този свят.
От гърлото на елфа излита тих стон.
— Загубени сме! — задавено прошепва той. — Да бягаме, ако все още имаме време!
— Не! — възразява Арнир. — Тъкмо това ще ни погуби! Лежете и не помръдвайте, ако ви е мил животът!
— Късно е и за едното, и за другото — глухо изрича Шургуп. — Древната сила вече е тук. Само едно може да ни спаси — да станем и да се преклоним пред нея.
Кого ще послушаш?
Гилмориен — мини на 26.
Арнир — продължи на 96.
Шургуп — отгърни на 76.
70
Слизането надолу не е особено трудно, но след оскъдната диета от горски орехи и плодове силите ви започват да се изчерпват. Когато малко след полунощ забелязваш в мрака прозорците на хана „Желязната корона“, ти неволно се питаш дали да не купиш от него храна за своите приятели. Вярно, чувал си лоши неща за това заведение. Казват, че не било за препоръчване човек да влиза там след залез слънце. Но от друга страна отлично разбираш, че гладни няма да стигнете далече.
Ако решиш да влезеш в „Желязната корона“, мини на 80.
Ако предпочиташ да не го правиш, продължи на 90.
71
Въпреки цялото си доверие към джуджето решаваш, че разделени ще бъдете прекалено уязвими. Продължавате напред в плътна колона. Но само след няколко крачки камъкът под краката ти изчезва и ти политаш в мрачна бездна. Няколко секунди по-късно загиваш, смазан от падането на дъното на подземната пропаст.
72
Старият елф въздъхва.
— Ето че ставате двама… А какво ще каже нашият брат? Нима ще застане на страната на враговете?
— Истината няма две лица, благородни братко — решително отговаря Гилмориен. — Тя е една и ако си послушал човека с железните гривни, значи още веднъж над нашето племе е паднало тежко проклятие, както в древните легенди.
Елфът дълго мълчи. Накрая думите се отронват от устата му бавно и тежко.
— Не е лесно да допуснеш, че си сгрешил. Ала не е мъдър онзи, който се смята винаги за прав. Вървете тримата. Нашите бойци ще ви съпроводят до старите стени. Готови ли сте да заложите живота си за това, което казахте преди малко?
Ако потвърдиш, мини на 111.
Ако кажеш, че според теб вече нищо не може да промени събитията и рискът е напразен, продължи на 92.
73
Елфът се навъсва още повече.
— Уклончив и неверен отговор даваш, човече. Усещам, че сте тръгнали по важна работа, но около вас витаят и добри, и зли сили. Разбирам твоята предпазливост в днешните несигурни времена, но като повелител на тази гора съм длъжен да знам истината.
Какво ще му отговориш?
„Искам да узная дали в Елоида има магическа врата“ — мини на 99.
„Ние сме бегълци и молим да ни дадете убежище от преследването на зли хора“ — попадаш на 64.
„Казах каквото имах за казване и повече нищо не мога да добавя“ — продължи на 137.
„Смятам, че би било по-добре да запиташ Гилмориен, който е от твоя народ“ — отгърни на 119.
74
— Няма да говоря дълго — казва елфът. — Ако трябваше аз да избирам, бих ви повел към някоя от древните гори — Дениарда, Елоида или Алмирия. Вярвам, че племена от моя народ все още бродят нейде из техните дебри и така ще можем да разчитаме на помощ. Но същевременно разбирам, че трябва да търсим местата, където са най-съхранени първичните магически сили на земните недра. А такива места има под високите върхове като Уруг-Ган, Алад-Ган, Тибир-Ган… или този тук…
И Гилмориен посочва на север, където в небето над главите ви се извисява заснеженият връх Химур-Ган.
— Това исках да кажа — малко смутено довършва елфът. — Душата ме тегли към горските дебри, а хладният разум подсказва да тръгнем към някой от върховете. Не мога сам да реша и ще трябва да ми помогнете в избора.
Ако вече си готов да избереш посоката, мини на 23.
Ако все още не си изслушал останалите, избери кого искаш да чуеш:
Арнир — мини на 194.
Шургуп — продължи на 101.
Банун — прехвърли се на 120.
75
Оглеждаш склоновете под прозорците, но скалата навсякъде е толкова изгладена от планинските ветрове, че дори и котка не би могла да се вкопчи в нея. Няма как, принуден си да признаеш, че оттук изход няма.
Мини на 55.
76
— Не! — шепне с ужас елфът. — Никога! Никога!
Но ти и Шургуп се изправяте иззад ниската скала. Правите няколко крачки напред, после падате на колене.
В центъра на кръга вече се е оформила неясна великанска фигура, изтъкана от мрак. Две огнени очи се насочват към тебе, но ти си изненада откриваш, че вече не те мъчи страх. Този свръхестествен поглед е доброжелателен, почти бащински.
Не с ушите, а със сърцето си чуваш гласа на черната сянка:
— Умно момче… Много умно… Стани и ела насам, за да получиш наградата си.
Изправяш се като насън и тръгваш към побитите камъни.
— Стой! Не отивай! — крещи зад гърба ти елфът и скача, за да те спре.
Ала нозете ти се движат сами.
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 6 — мини на 11.
От 7 до 12 — продължи на 274.
77
Сам не знаеш откъде си намерил сили, но когато започваш да говориш, гласът ти е мощен и спокоен.
— Не ставайте глупави! Имате работа не с човек, а с елф! Нима не сте чували с каква бързина и сръчност се слави неговият народ? Преди да го хванете, ще успее да стреля поне три пъти. Е, кой иска да рискува?
Намесата ти е дала на разбойниците няколко секунди за размисъл. Усещаш как бойният им дух пада стремглаво надолу.
— Браво, приятелю! — възкликва елфът. — Да се махаме, тукашната компания не ми харесва!
Мини на 34.
78
С едно светкавично движение Тибур се озовава до теб и избива оръжието от ръцете ти. Арбалетът се премята във въздуха и полита надолу. Само след миг ловецът на тролове вече е преметнал железен лакът под брадата ти. Другата му ръка опира в гърлото ти нож.
Хвърляш поглед към подножието на скалата. Гилмориен е сграбчил арбалета, но отново стои неподвижно. Разбираш: по една или друга причина елфът не смее да стреля. И все пак знаеш, че ако поиска, той ще улучи. За точността на елфите се носят легенди.
Ако извикаш на Гилмориен да стреля, мини на 214.
Ако премълчиш, продължи на 98.
79
Когато подкрепяш идеята на елфа, джуджето подскача от възмущение.
— Как? Искате да къртите скъпоценните камъни от стените на сградите? И да съсипете великолепните творения на моя народ! Ами че това е светотатство! Само да сте посмели! Ще ви зарежа тук, пък да видим после как ще се измъкнете от подземията!
С много усилия успявате да успокоите разлютеното джудже. След като му обещавате да не докоснете нито едно камъче, то най-сетне омеква.
— Добре де, и аз не биваше да се паля толкова. Признавам, че предложението на елфа не беше чак толкова глупаво. Изчакайте ме тук.
Без да обясни какво смята да прави, джуджето изчезва по най-близкия коридор. Когато се завръща след няколко минути, в шепите му блестят десетина старинни златни монети.
— Вземи — подава ти ги то. — Може да ни потрябват по пътя. Е, хайде сега да вървим нагоре.
Ако тръгнеш след джуджето по стълбата, мини на 112.
Ако искаш да потърсите друг изход от града, мини на 91.
80
Когато съобщаваш решението си, групата е доволна, но същевременно и разтревожена. Пръв Гилмориен предлага да те придружи до хана, след него веднага се обаждат и останалите. Но ти разбираш, че подобни придружители могат по-скоро да ти навлекат неприятности, отколкото да помогнат.
Ако решиш да си вземеш спътник, ще трябва да избереш само един от групата. За целта мини на 86.
Ако предпочиташ да тръгнеш сам, продължи на 165.
81
— Какво повече искаш? — гневно пита старото джудже. — Нима твоят спътник не ти каза, че е видял вратата и че не е онази, която търсите?
— Каза ми го — отвръщаш ти. — Но вие криете нещо, затова настоявам да видя вратата лично.
— Кълна се в честта на своя народ! — отчаяно възкликва зад гърба ти Арнир. — Казах ти истината, а другото няма нищо общо с нашата цел!
Старият вожд се усмихва мрачно.
— Не ти ли стига това, недоверчиво човешко същество? Защо трябва да ти разкриваме и тайна, която не те засяга?
Какво ще му отговориш?
„Защото съдбата ме е определила да открия Последната врата“ — мини на 130.
„Защото ще ви платя десет златни монети“ (стига да ги имаш) — продължи на 113.
„Защото спасих Арнир от позорно робство и сега целият ваш народ ми е длъжник“ — попадаш на 155.
82
От неминуемата гибел те спасява тролът. С невероятна бързина той се хвърля напред и подлага рамо под падащия чук. Раздава се трясък, сетне чукът се отдръпва назад и каменната стена отново го скрива.
Няколко секунди всички стоите неподвижно, само тролът с болезнена гримаса разтрива удареното си рамо. Накрая джуджето пристъпва към теб и поклаща глава.
— Не беше твърде разумно онова, което стори. Моят народ често е слагал на входовете капани срещу врагове. Но сега поне знаем къде е капанът. Спокойно можеш да натиснеш другата плоча.
Ако натиснеш дясната плоча, мини на 198.
Ако искаш да напуснете площадката и да се изкачите нагоре по спиралното стълбище, продължи на 136.
83
Вождът вдига ръка и рязко изрича нещо на своя език. Лъковете веднага се отпускат надолу. Когато елфът отново те поглежда, по устните му трепти лека усмивка.
— Уважавам храбростта ти, човече. Е, казвай сега защо наруши нашите граници.
Какво ще му отговориш?
„Искам да узная дали в Елоида има магическа врата“ — мини на 99.
„Случайно минавахме наблизо и просто решихме да пренощуваме в гората“ — продължи на 73.
„Ние сме бегълци и молим да ни дадете убежище от преследването на зли хора“ — попадаш на 64.
„Смятам, че би било по-добре да запиташ Гилмориен, който е от твоя народ“ — отгърни на 119.
84
Вече наближаваш средата на склона, когато иззад една скала насреща ти изскачат десетина въоръжени мъже. За твой ужас сред тях е Тибур.
— Ето го проклетия хлапак! — крещи с изкривено от злоба лице ловецът на тролове. — Другите сигурно са наблизо! Дръжте го!
Опитваш се да побегнеш назад, но няколко чифта ръце те сграбчват от всички страни. След кратка и безполезна борба губиш съзнание от тежък удар по главата.
Мини на 25.
85
— Е, коя посока избра? — нетърпеливо пита Арнир, когато се завръщате на поляната.
Поклащаш глава.
— Не сега. Искам да поразмисля още малко. Така или иначе, пътят ни непременно минава през Химурганския проход. Там ще ви съобщя решението си.
Джуджето не настоява. Отделяш се малко настрани от другите, сядаш под една калина и затваряш очи.
Сега е време да си припомниш всичко, което знаеш, да прегледаш картата в началото на книгата и да избереш крайната цел на пътешествието.
След като направиш своя избор, мини на 110.
86
Оглеждаш групата. Вече си разбрал, че всеки от четиримата ти спътници има предимства и недостатъци. Кого ще избереш?
Гилмориен — мини на 102.
Арнир — продължи на 108.
Шургуп — прехвърли се на 95.
Банун — попадаш на 117.
87
Когато грошът издрънчава в паничката, просякът завърта глава и сякаш се опитва да те види с незрящите си очи.
— Благодаря, момко! Дано да ти се върне стократно!
— Откъде знаеш, че съм момък? — питаш ти с леко подозрение.
Просякът се разсмива.
— Ех, приятелю, човек може и без очи да усеща нещата. Нали те чувам как дишаш като нетърпеливо конче. Наоколо ти се носи дъх на кожа и лепило, значи си обущар… Не, сбърках. Чирак трябва да си. А по шумоленето на дрехите усещам, че си беден. Богаташките дрехи шумят другояче. Закъде бързаш, момко? За представлението ли? Чуй съвета на един стар човек — недей да ходиш. Тъжно ще ти стане, като ги видиш в клетки — тях, които някога владееха горите и планините. Няма ги вече, няма ги… Изчезнаха навеки.
— Но къде? — развълнувано питаш ти.
— Нима не си чувал легендата? — учудва се просякът. — Преди много години светът станал лош за тях и те създали магически врати, през които минали към друг свят. После затворили здраво вратите зад себе си. Но се говори, че някъде все още съществува Последната врата. Единствената отворена врата към прекрасния свят на елфите.
Разпитваш просяка още малко, но той не знае нищо повече. Накрая се сбогуваш с него и тръгваш към поляната. Брезентовата грамада на цирка те мами неудържимо. Само че вече нямаш с какво да платиш за входа.
Ако решиш да се промъкнеш отстрани под брезента, мини на 109.
Ако предпочетеш да се прибереш и да изчакаш утрешния ден, мини на 139.
88
Изведнъж разбираш, че за няколко часа тия странни същества са се превърнали в твои приятели. Не можеш да ги изоставиш и си готов да тръгнеш с тях навсякъде — дори и накрай света.
Мини на 12.
89
— Отдръпнете се към другия край и бъдете готови за бягство — нареждаш ти и тръгваш напред.
— Почакай, ще дойда с теб — чуваш зад гърба си звънкия глас на Гилмориен.
Неволно се навъсваш. Започнал си да свикваш с ролята на ръководител и това нарушение на дисциплината те дразни. Ако наредиш на елфа да те чака заедно с другите, мини на 39.
Ако се съгласиш да дойде с теб, продължи на 162.
90
Решението ти е разумно, ала след малко Банун сяда край пътя и гръмко заявява:
— Стига толкова! Не мога повече така! Искам да ям!
— Нали похапнахме тая вечер — опитваш се да го успокоиш ти.
— На това хапване ли му викаш? — възмущава се тролът. — Гъби, орехи и трънки!
Усещаш, че в групата назрява бунт. Ако решиш да купиш храна от „Желязната корона“, мини на 80.
Ако твърдо не желаеш да влизаш в хана, продължи на 6.
91
Цели два часа обикаляте подземните улици на древната Баратулия. Откривате фонтани, великолепни дворци, работилници и дълбоки миньорски галерии. Но накрая си принуден да признаеш, че изборът ти е бил погрешен. Няма друг изход навън освен стръмната каменна стълба. Налага се да поемете отново по нея.
Мини на 112.
92
Старият елф замислено поклаща глава.
— И аз съм на същото мнение. Но вие дойдохте свободно тук и затова ще ви пусна да си вървите. Кажете поне какво ви доведе в Устурим?
Преди да отговориш, Гилмориен излиза напред.
— Тръгнали сме със съдбовна мисия, благородни братко. Отредено ни е да търсим Последната врата.
Старият елф затваря очи за миг, после ви оглежда един по един.
— Не знам… Усещам около вас силата на съдбата. Може и да не лъжете. Но напразно сте били път до Устурим. Ако тукашната врата беше Последната, отдавна щяхме да я отворим. — Той се обръща към пазачите. — Отпратете ги… и дано успеят в своето търсене, ако казват истината.
Думите са изречени с такъв тон, че всякакви възражения стават излишни. Охраната ви повежда обратно към мястото, където сте заловени. Когато го достигате, водачът на въоръжения патрул махва с ръка.
— Тук се разделяме с вас. Простете ни, ако сме били несправедливи. Във времена като днешните трудно се различава враг от приятел.
Мини на 50.
93
Времето сякаш е спряло. Арбалетът ляга удобно върху левия ти лакът, стрелата като че сама си намира място, после тетивата звънва като струна… и Тибур се сгромолясва в подножието на Последната врата. Върху лицето му е застинало изражение на неописуема изненада.
Мини на 231.
94
Когато пристъпваш към надписа, цялата група затаява дъх. Оглеждаш една по една скъпоценните букви. Още от пръв поглед разбираш, че е използвана руническата азбука на елфите, с която си служат и джуджетата.
— Ще можеш ли да го разчетеш? — обръщаш се ти към джуджето.
То навежда глава и упорито мълчи. Когато тишината става тягостна, елфът поклаща глава и отговаря вместо него:
— Не можем да ти помогнем. И двамата сме били отвлечени от родните си места още в най-ранна възраст, преди да овладеем изкуството на четенето.
— Аз мога, аз мога! — гордо пристъпва напред таласъмът и посочва с костеливия си пръст първия знак от най-горния ред. — Ето, тази буква е Г. А другата до нея е А.
— Чети по-нататък! — подканваш го ти.
Но таласъмът навежда глава и забива поглед в мраморния под на залата.
— Само толкова знам — въздъхва той и прегръща маймуната, сякаш търси от нея утеха.
И все пак неговата намеса отново е събудила надеждите ти. Припомняш си, че в една старинна книга си виждал образци от елфическата азбуката.
Ако желаеш да напрегнеш памет и да се помъчиш да разшифроваш надписа, мини на 240.
Ако смяташ, че начинанието е безнадеждно, прехвърли се на 142.
95
Таласъмът размахва ръце и гордо се изпъчва пред останалите.
— На това му казвам аз правилен избор! Стане ли дума за промъкване нощем, няма по-големи майстори от нас! Е, приятели, не се тревожете! След малко ще се върнем със запаси за цяло пиршество!
Заръчваш на останалите да ви чакат близо до пътя и повеждаш Шургуп към „Желязната корона“. Когато наближавате до хана, ти правиш на таласъма знак да спре.
Прехвърли се на 133.
96
Дори и да би искал, нямаш сили да побегнеш. Лежиш върху хладния камък и се взираш напред през една тясна пукнатина на скалата.</