Майн Рид
Бялата ръкавица (1) — Моята библиотека

МАЙН РИД РАЗТВАРЯ КНИГАТА НА СВЕТА

Майн Рид е пряк продължител на делото, подето от Фенимор Купър и Уолтър Скот. Живият интерес, особено на младите читатели, към творбите му се дължи не само на факта, че те са приключенско четиво, с увличащ сюжет и с емоционални перипетии, но и на това, че са носители на дълбок познавателен и хуманитарен заряд. Те разтварят пред любознателния читател една чудна картина на света и го срещат със заразяващо благородни характери.

 

* * *

 

Майн Рид е живял шестдесет и пет години, между първата и последната четвърт на миналия век. Той се появил на бял свят в „Зеления остров“ — Ирландия, която по онова време била подвластна на Англия. Така още от млади години бъдещият писател изпитал на своя гръб проклятието на чуждото национално потисничество и калил духа си в борбата за свобода и равноправие между народите и хората. Тази духовна нагласи го тласка отвъд океана, където смята, че ще намери осъществени своите идеали. Но намира разочарования.

Корабът, с който пристига в Новия свят, го стоварва в Нови Орлеанс — в южните предели на Съединените щати, щата Луизиана, — който отначало бил френско поселение. Отдавна е минала 1619 година, когато един холандски кораб стоварил на американска земя първите двадесет негри, доставени от кръстосващите Африка търговци на роби. В плантациите на южните щати от зори до мрак прегъват гръб вече четири милиона черни хора, които ще бъдат смятани за човешки същества едва десет години по-късно (1852). По това време излиза и книгата на Хариет Бичър Стоу „Чичо Томовата колиба“. Майн Рид узнава нагледно какво значи расова дискриминация и така от първа ръка събира материал за бъдещите си романи „Квартеронката“ и „Ямайски марони“.

След като опитва професиите на търговец, на учител, на актьор, Майн Рид се спира на едни модерни професия — журналистическата, и бързо започва да я упражнява в американския Север, в стария културен център на САЩ — Филаделфия. Тук той се сближава с Едгар Алън По и смайващите приключенски разкази на този странен поет дават първата закваска у Майн Рид към приключенския жанр, уроци по който му предлага и самата драматична журналистическа кариера.

В нормалния за професията лов на събития той попада отново на юг, където експанзията на янките се прехвърля вече и върху мексиканска територия: те са хвърлили око на Тексас и Калифорния. Войната продължава две години и след свършването й виждаме Майн Рид не само с вестникарски бележник в джоба, а и с офицерски пагон на дрехата. При щурма срещу град Мексико той получава една страшна рана, но и повишение в чин капитан, който той ще запази и като писател в цивилния живот. Тук, в царството на индианците, той събира жизнен материал за първия си роман — „Свободните стрелци“ („Стрелците в Мексико“), който ще напише обаче не на американска, а на европейска земя.

Неговата обич към свободата го тласка сега към Европа. В стария континент току-що е почнало голямото революционно движение от 1848 година и следвайки примера на любимия си поет Байрон, който в началото на века е сложил костите си за свободата на Гърция, Майн Рид се притичва на помощ на борещи се Унгария и Полша. Но докато пристигне с тогавашните бавни превозни средства до своята цел, движението е потушено и в Англия той намира вече емигриралите революционери от тези страни. Особено се сближава с унгарския водач Лайош Кошут и на неговите три деца посвещава своя първи роман. Плод на възмущението му от реакционната роля на „малкия Бонапарт“ — Наполеон III — е романът „Жена-дете“, който обаче остава в архивата на писателя и бива издаден след неговата смърт.

След седемнадесетгодишен престой в Англия, когато изпод перото му излизат най-хубавите романи, Майн Рид прекосява отново Атлантика. Отшумяла е вече гражданската война в САЩ, завършила с тържеството на аболиционизма — премахване робството на негрите, — но новата обстановка на развихрила се в друга плоскост експлоатация на човешкия труд отблъсква Майн Рид и след тригодишен престой, свързан с несполучливи опити да поднови журналистиката си, писателят се връща в Англия и остава там до своята смърт през 1883 година.

Последният период, от живота на Майн Рид е особено непривичен за човека, житейски закон за когото е движението, пътуването. Тежките последици от раната го приковават към креслото: той се движи из къщи с количка. А тъкмо по това време са плъзнали по всички континенти пътешественици изследователи — до дебрите на Африка, до висините на Хималаите, до далечна Австралия. Те правят все нови и нови открития, заличават едно след друго „белите петна“ по земния глобус. Някои от тях плащат своя научен подвиг с живота си, като изчезналия в глъбините на Черния континент Ливингстоун. Но Майн Рид следи най-грижливо тези открития и благодарение на насъбрания вече житейски опит, както и на усиленото четене на всичко новоизлизащо, ги отразява в романите си. С помощта на своята вярна другарка Елизабет той е в състояние да пуска вече по два-три романа годишно. А самата тя събира спомени и впечатления от него, за да издаде по-късно една биография, която се чете като най-занимателен роман.

 

* * *

 

Майн Рид е влюбен в майката земя. За него не съществува „мъртва природа“. Всяка планина, всяка река, всяка скала, всеки минерал му говорят с езика на мирозданието. Той влага истинска поезия при запознаването на читателя с растителния и животинския свят. Тази интимна връзка на човека с природната среда е отразена в самите заглавия на редица негови романи: „Пълзачи по скали“ „Ловци на растения“, „Ловци на жирафи“…

Така се стига до голямата познавателна роля, която играят романите на Майн Рид. И тя е толкова по-голяма, колкото по-увлекателна е формата, в която се поднасят тези сведения. Но за да стигне до такова „игриво“ боравене с фактите на природата, Майн Рид трябва да се задълбочи в изучаване на грамадна литература по зоология, по ботаника, по география и по етнография.

Обичта на Майн Рид към света включва, разбира се, на първо място хората — без разлика на раса и социален ранг, стига те да бъдат истински човеци. Неговите герои са смели и скромни, честни и трудолюбиви, човеколюбиви и жертвоготовни, Те не трепват пред опасностите, но се притулват гузно от тях, а храбро се втурват към тяхното преодоляване независимо дали срещат хищни животни, или зли хора. Когато е необходимо, те разобличават и наказват враговете и така стават носители на една висша справедливост. Те са готови винаги да се притекат в помощ на другаря, изпаднал в беда, на слабия, който не може да се справи сам с неизбежната житейска задача. Същевременно те не се отказват от вярното другарство и на животните — кучето и конят играят в романите на Майн Рид не по-малко значителна роля, отколкото в творбите на Джек Лондон или на Е. Сетън Томпсън.

За Майн Рид пълноценни хора са децата. Често те са забележителни герои на неговото повествование и извършват смели постъпки, равни на подвизи. На същата основа се гради и симпатията на автора към потиснатите народи, които проявяват черти на великодушие и героизъм. По тази линия се развива действието в „индианските романи“ на Майн Рид: „Оцеола — вожд на семинолите“, „Белият вожд“, „Златната гривна“. В тази тематика писателят увлича и видни поети, като американеца Уолт Уитмън, написал пламенното стихотворение „Оцеола“.

Симпатията към потиснатите, намерила израз в желанието на Майн Рид да помогне на въстаналите нации в Европа през 1848 година, получава изява в творчеството му и чрез неговите исторически романи. Споменахме вече за „Жена-дете“.

Към тази поредица спада и романът „Бялата ръкавица“, който ни връща към събитията, разиграли се в Англия през XVII век.

Известно е, че Англия е втората европейска държава — след Холандия, която преживява буржоазна революция поради нарастването на производителните сили, водещо до налагане на нови производствени и обществени отношения, до събаряне на феодализма и откриване свободен път за развитие на капитализма. Традиционната аристокрация в Англия среща сериозен съперник в зараждащата се нова аристокрация „джентри“, която увеличава икономическата си мощ главно благодарение на търговията с овце. А тази търговия е основата на новата текстилна индустрия, в която най-напред се въвежда машинното производство.

На тази основа се развихря борбата на феодалната монархия на краля Чарлз I Стюарт с парламента, с новата аристокрация, която представлява зародиша на зараждащия се капитализъм. Тази социална борба се преплита с националната борба на Шотландия, която до това време е била независима и която е на път да загуби своята държавна самостоятелност.

Интересът, проявен от Майн Рид към тази епоха, се обяснява и със събитията от неговото съвремие, „кавалерите“ на английския крал приличат твърде много на „рицарите“ от гражданската война в Съединените щати, която се развива по времето, когато писателят пряко наблюдава развоя на американския обществен живот, по-специално ликвидирането на феодалните елементи в лицето на робовладелците от южните щати, вдигнали знамето на бунта срещу премахването на робството на негрите.

Не трябва да се изпуска предвид и един друг паралел между епохата, рисувана в „Бялата ръкавица“, и времето на Майн Рид — що се отнася до Англия. Подобно на народните движения от периода на „Бялата ръкавица“ — движението на левълерите (уравнителите) и на „дигърите“ (копачите), които се стремят към политическо и икономическо равенство за социалните низини, по времето на Майн Рид се надига в Англия модерното движение на потиснатата класа — чартистите; писателят може да наблюдава непосредствено неговия развой при живота си в Англия. Тъй че тази негова творба — както и всяко историческо произведение на „вечните спътници“ на човечеството, писателите-сърцеведи — има и ярко съвременно звучене.

 

* * *

 

Връщайки ни към миналото, в една романтична обстановка, Майн Рид не губи никога чувството за реализъм.

Така творбите на Майн Рид се превръщат в нещо повече от съдържателно четиво. Те дават импулс към действие и творчество. Проф. Р. Самарин констатира: „Няколко поколения руски младежи, дали на страната немалко смели изследователи, са се зачитали в Майн Рид“. Това безспорно важи и за българските читатели от последните три поколения, които с нескрит интерес поглъщат всеки попаднал в ръцете им роман на знаменития автор. Така и Майн Рид се присъединява към „вечните спътници“ на човечеството, водещи го към висините на ума и сърцето.

 

ЛЮБЕН ВЕЛЧЕВ