Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
Албум за растения и животни (1) — Моята библиотека
Непременно прегледайте правилата за използване на Моята библиотека!
Съдържание
- ПШЕНИЦА. (от Сл. Петров)
- РЪЖ
- ЕЧЕМИК
- ОВЕС
- ОРИЗ
- ПРОСО
- ЦАРЕВИЦА
- ФАСУЛ
- ЛЕЩА
- СОЯ
- СЛЪНЧОГЛЕД
- КАРТОФ
- ДОМАТ
- ПИПЕР
- ЗЕЛЕ
- МОРКОВ
- РЕПИЧКИ
- ГРАДИНСКА САЛАТА
- ЛУК
- КРАСТАВИЦА
- ДИНЯ
- ПЪПЕШ
- ТИКВА
- ЗАХАРНО ЦВЕКЛО
- ТЮТЮН
- ЯБЪЛКА
- КРУША
- СЛИВА
- ДЮЛЯ
- ЧЕРЕША
- ВИШНЯ
- ПРАСКОВА
- КАЙСИЯ
- МАЛИНА
- КАСИС
- ЯГОДА
- ЛОЗА
- ЛИМОН. (от П. Кръстев)
- ОРЕХ. (от Сл. Петров)
- ЛЕН
- КОНОП
- ПАМУК. (от Сл. Петров)
- ЛАЛЕ. (от П. Кръстев)
- КОКИЧЕ
- МИНЗУХАР
- МОМИНА СЪЛЗА
- ИГЛИКА
- ЗДРАВЕЦ
- ТЕМЕНУГА
- ЛАЙКА
- ЕДЕЛВАЙС
- РОЗА
- БОР
- СМЪРЧ
- ЕЛА
- БУК
- ДЪБ
- ГАБЪР
- БРЕЗА
- ЯВОР
- ЯСЕН
- БРЯСТ
- ЧИНАР
- ДИВ (КОНСКИ) КЕСТЕН
- АКАЦИЯ
- ВЪРБА
- ТОПОЛА
- ЛИПА
- ЧЕРНИЦА
- ЛЕСКА
- ДРЯН
- ШИПКА
- ГЛОГ
- КЪПИНА
- ТРЪНКА
- БОРОВИНКА
- ПОЛСКА ПЕЧУРКА. (от Сл. Петров)
- МАНАТАРКА
- ЧЕРВЕНА МУХОМОРКА
- СЪРНЕЛА
- ПЪРХУТКА, ПРАХАВИЦА
- ТАРАЛЕЖ. (от Н. Боев)
- КЪРТИЦА
- ПРИЛЕП
- КОН
- МАГАРЕ. (от Н. Боев)
- КРАВА
- БИВОЛ
- ОВЦА
- КОЗА
- СЪРНА
- БЛАГОРОДЕН ЕЛЕН
- ДИВА СВИНЯ. (от П. Кръстев)
- ДОМАШНА СВИНЯ. (от Н. Боев)
- КУЧЕ
- ВЪЛК. (от П. Кръстев)
- ЛИСИЦА
- КОТКА. (от Н. Боев)
- МЕЧКА. (от П. Кръстев)
- ЗАЕК. (от Н. Боев)
- КАТЕРИЦА. (от П. Кръстев)
- МИШКА. (от Н. Боев)
- ОРЕЛ. (от П. Кръстев)
- СОКОЛ. (от Н. Боев)
- ЯСТРЕБ. (от П. Кръстев)
- БУХАЛ. (от Н. Боев)
- КУКУМЯВКА
- КУКУВИЦА. (от П. Кръстев)
- КЪЛВАЧ. (от Н. Боев)
- ГЪЛЪБ
- ЛЯСТОВИЦА
- СЛАВЕЙ
- ВРАБЧЕ. (от П. Кръстев)
- ВРАНИ
- ЯРЕБИЦА
- ФАЗАН
- КОКОШКА. (от Н. Боев)
- ПУЙКА
- ЩЪРКЕЛ
- ПАТИЦА
- ГЪСКА
- КОСТЕНУРКА
- ГУЩЕР
- ЗМИЯ
- ЖАБА
- ШАРАН. (от П. Кръстев)
- СОМ
- ПЪСТЪРВА
- МРАВКА. (от Н. Боев)
- ОСА
- ПЧЕЛА
- КОМАР
- ДОМАШНА МУХА
- ПОЛСКИ ЩУРЕЦ
- КАЛИНКА
- КОПРИНЕНА ПЕПЕРУДА
- ЗЕЛЕВА ПЕПЕРУДА
- ПАЯК
- РАК
- ОХЛЮВ
- ПОСЛЕСЛОВ
ПШЕНИЦА
(от Сл. Петров)
Днес пшеницата е най-разпространеното културно растение. Между културните растения няма друго като нея, което да съдържа 6 семената си почти всички хранителни вещества, жизнено необходими за човека. В семената на пшеницата има най-много скорбяла. Но те са богати и на белтъчини, съдържат макар и малко мазнини. Затова всяка година още през късна есен или ранна пролет пшеничени посеви се зеленеят върху 2 милиарда и 200 хиляди декара от най-плодородните земи на нашата планета. А това прави 1/5 от цялата обработваема площ на земята и около 1/82 от земната суша. В Европа и Азия тя се отглежда чак до полярния кръг, а на юг стига до най-южните точки на Африка, Америка и Австралия.
Пшеницата е рожба на човешкия труд. Сред дивите житни растения няма нито едно, което да я достига било по едрината на зърната, било по големината и устройството на класа. Много са видовете и сортовете културни пшеници. Днес само сортовете на обикновената пшеница, която е най-широко разпространена по света, са около 4000. Едни сортове са осилести, а други без осили; едни са високи, а други ниски — същински джуджета; едни могат да виреят и на сухи места, а други искат повече влага; зърната на едни са твърди и се чупят като стъкло, а на други са меки като глина; едни са богати на скорбяла, други съдържат повече белтъчни вещества.
А колко много и какви разнообразни изделия се приготвят от пшеницата! Най-просто е да се свари жито от грухана пшеница — и вкусно, и много полезно. Така пшеницата не загубва нищо от хранителните вещества, които съдържа. Но, разбира се, пшеница, това значи преди всичко хлябът ни, без който не минава нито един наш обяд, нито една вечеря, все едно дали ще бъде „Софийски“, „Добруджа“, „чист пшеничен“, „Старозагорски“, бухнала погача или сплескана питка.
А кой може да изброи тестените изделия и лакомствата, които се приготвят от брашното на пшеницата — кое от кое по-апетитно, кое от кое по-вкусно. И най-важното всички много полезни.
Към следващата част →

