Майкъл Крайтън
Ген (79) — Моята библиотека

78.

Алекс Бърнет спеше зад волана. Отвори очи и видя, че е обградена от мъже. Трима надничаха през прозорците. Бяха с каубойски шапки и носеха дълги тояги с примки в края. Тя рязко се надигна. Един от мъжете й даде знак да кротува.

— Само минутка, госпойце.

Алекс хвърли поглед към сина си, който спеше на седалката до нея. Не се беше събудил. Нищо не можеше да събуди Джейми.

Погледна навън и ахна ужасено. Един от каубоите вдигна тоягата си. Гигантска гърмяща змия, дълга над метър и половина и дебела колкото мъжка ръка, се гърчеше в примката и съскаше.

— Вече можете да излезете, ако искате — каза мъжът и отмести тоягата настрани.

Алекс предпазливо отвори вратата.

— Заради топлината на двигателя е — каза друг. — Заради нея сутрин се навират под колите.

Видя, че мъжете са общо шестима. Всичките освен тояги носеха големи сакове с гърчещо се съдържание.

— Какво правите?

— Събираме гърмящи змии.

— Защо? — попита тя.

— За Гърмящата надпревара другата седмица. В Юма.

— Ъъъ…

— Организират я всяка година. Кой ще донесе най-много?

— Разбирам.

— Оценяват се на килограм, така че прибираме само големите. Не искахме да ви уплашим.

— Благодаря ви.

Мъжете се канеха да си тръгнат. Онзи, който бе разговарял с нея, поизостана.

— Госпожо, не бива да се мотаете тук сама — каза той Макар да виждам, че имате оръжие. — Кимна към задната седалка на колата.

— Да, но нямам патрони.

— Е, това не е добре — каза мъжът и тръгна към собствената си кола, паркирана от другата страна на шосето. — Дванайсети калибър, нали?

— Да.

— Тези трябва да свършат работа — каза той и й даде шепа червени патрони. Тя ги прибра в джобовете си.

— Благодаря. Колко ви дължа?

Той поклати глава.

— Просто се пазете, госпожо. — Погледна към другарите си, после добави: — Един черен джип мина по шосето преди час някъде. Едър мъжага с брада каза, че търси жена с момченце. Рече, че й бил чичо и че двамата били изчезнали.

— Хм. И вие какво му казахте?

— Тогава още не ви бяхме видели, така че…

— Накъде тръгна той?

— Към Елсинор. Но сигурно всеки момент ще поеме обратно.

— Благодаря ви — каза тя.

Той й махна и каза:

— Не спирайте на бензиностанциите. И късмет.

 

ЗАПИС: CBS 5, САН ФРАНЦИСКО

Освобождават обвинен в биотероризъм

(CBS 5) Заподозреният в тероризъм Марк Сангър днес беше пуснат от областния затвор в Аламеда с двегодишна условна присъда заради притежаването на опасни биологични материали. Информирани източници съобщават, че техническата сложност на правителствените обвинения срещу Сангър е навела прокуратурата на неохотното заключение, че едва ли ще постигнат ефективна присъда срещу заподозрения. Под въпрос е най-вече обвинението срещу Сангър, че е модифицирал генетично костенурки в Централна Америка. Потърсихме за коментар Хулио Манарес от Коста Рика.

 

(Манарес) Вярно е, че атлантическите костенурки са били подложени на генна модификация, която е оцветила в лилаво корубите им. Засега няма обяснение как е станало това. Но възрастта на костенурките сочи, че генната манипулация е била извършена преди пет до десет години.

(CBS 5) Малко след ареста на Сангър детективите установили, че той не е посещавал Коста Рика в периода, когато е била осъществена модификацията. За пръв път е бил там миналата година. И така, Марк Сангър, заподозрян в тероризъм, от днес е на свобода срещу глоба от петстотин долара.